РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
29 ноември 2012 година(*)
„Марка на Общността — Производство за обявяване на недействителност — Словна марка на Общността „Fagumit“ и фигуративна марка на Общността „FAGUMIT“ — По-ранна национална фигуративна марка „FAGUMIT“ — Относително основание за недействителност — Член 8, параграф 3 и член 165, параграф 4, буква б) от Регламент (ЕО) № 207/2009“
По дела T‑537/10 и T‑538/10
Ursula Adamowski, с местожителство в Хамбург (Германия), за която се явява D. von Schultz, avocat,
жалбоподател,
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП), за която се явява г‑н G. Schneider, в качеството на представител,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на СХВП, встъпила в производството пред Общия съд, е
Fabryka Węży Gumowych i Tworzyw Sztucznych Fagumit sp. z o.o., установена във Wolbrom (Полша), за която се явяват M. Krekora, T. Targosz и P. Podrecki, avocats,
с предмет две жалби съответно срещу двете решенията на първи апелативен състав на СХВП от 3 септември 2010 г. (преписки R 1002/2009‑1 и R 1003/2009‑1) относно двете производства за обявяване на недействителност между Fabryka Węży Gumowych i Tworzyw Sztucznych Fagumit sp. z o.o. и г‑жа Ursula Adamowski,
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: г‑н N. J. Forwood (докладчик), председател, г‑н F. Dehousse и г‑н J. Schwarcz, съдии,
секретар: г‑н E. Coulon,
предвид жалбите, подадени в секретариата на Общия съд на 26 ноември 2010 г.,
предвид писмените защити, представени от СХВП в секретариата на Общия съд на 5 април 2011 г.,
предвид писмената защита, представена от встъпилата страна в секретариата на Общия съд на 17 март 2011 г.,
предвид писмените реплики, представени в секретариата на Общия съд на 1 юли 2011 г.,
предвид писмените дуплики, представени от встъпилата страна в секретариата на Общия съд на 26 септември 2011 г.,
предвид становищата на страните относно съединяването на настоящите дела за целите на постановяване на съдебното решение,
предвид факта, че страните не са направили искане за насрочване на съдебно заседание в едномесечния срок от съобщението за приключване на писмената фаза на производството и че вследствие на това въз основа на доклад на съдията докладчик и съгласно член 135а от Процедурния правилник на Общия съд е взето решение да не се провежда устна фаза на производството,
постанови настоящото
Решение
1 На 18 февруари и на 12 март 2003 г. жалбоподателят, г‑жа Ursula Adamowski, подава пред Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) две заявки за регистрация на марки на Общността на основание на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен (заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Общността (ОВ L 78, стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация е поискана на 18 февруари 2003 г., е следният фигуративен знак:
3 Марката, чиято регистрация е поискана на 12 март 2003 г., е словният знак „Fagumit“.
4 Стоките, за които е поискана регистрация на марка, спадат към класове 12 и 17 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г., като отговарят на следното описание:
– клас 12: Каучук и гума под формата на крайни продукти за автомобилната промишленост, а именно нови пневматични гуми, както и уплътнителни плоскости и ленти;
– клас 17: Маркучи; каучук и гума под формата на полуготови продукти във вид на фолиа, пана, профили, блокове, лостове, ленти, тръби и маркучи, каучук и гума под формата на готови продукти за промишлени маркучи, а именно PVC маркучи, маркучи за вода, маркучи за въздух, защитни тръби за кабели, устойчиви на триене маркучи, маркучи за масло и бензин, маркучи за химически продукти, маркучи за автогенни продукти, маркучи за ацетилен, маркучи за пропан-бутан и сдвоени маркучи; каучук и гума под формата на крайни продукти за автомобилната промишленост, а именно регенерирани пневматични гуми, както и уплътнителни плоскости и ленти; маркучи, дистанционни шайби и съединители.
5 Посочените по-горе в точки 2 и 3 марки са регистрирани на 28 юни 2004 г.
6 На 7 и 8 април 2008 г. встъпилата страна Fabryka Węży Gumowych i Tworzyw Sztucznych Fagumit sp. z o.o. подава две искания за обявяване на спорните марки за недействителни на основание на:
– член 51, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009), тъй като заявителят бил недобросъвестен при подаване на заявката за марка;
– член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 53, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009), тъй като заявителят действал от свое собствено име при подаването на заявките за регистрация на спорните марки, без да поиска съгласието на встъпилата страна, притежател на възпроизведената по-долу полска марка, регистрирана на 15 януари 1997 г. за „каучукови маркучи, PVC маркучи“, спадащи към клас 17 по смисъла на Ницската спогодба:
– член 52, параграф 1, буква в) от Регламент № 40/94 (понастоящем член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009), тъй като такова било наименованието на учреденото през 1993 г. в Полша дружество, което наименование то използвало от същата година в търговската си дейност, свързана с износ на стоки за редица държави членки, сред които по-специално Германия.
7 С две решения от 25 юни 2009 г. отделът по отмяна отхвърля исканията за обявяване на недействителност.
8 На 27 август 2009 г. встъпилата страна подава пред СХВП две жалби срещу решенията на отдела по отмяна на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009.
9 С две решения от 3 септември 2010 г. (наричани по-нататък „обжалваните решения“) първи апелативен състав уважава жалбите, отменя решенията на отдела по отмяна и обявява оспорваните марки за недействителни, като приема за основателни трите изтъкнати от встъпилата страна довода като основания за недействителност.
10 По отношение по-специално на довода, изведен от член 53, параграф 1, буква в) от Регламент № 207/2009 (вж. точка 6, трето тире, по-горе), апелативният състав приема, че встъпилата страна е представила доказателства, че е използвала наименованието „fagumit“ в международната си търговска дейност след 1 юни 1997 г. в рамките по-специално на извършвания от нея износ за Германия по сключен с управляваното от жалбоподателя дружество „Adamex Handels- u. Transportgesellschaft mbH“ дистрибуторски договор. Знакът бил защитен в Германия на основание член 5, параграф 2 от Markengesetz (германския закон за марките). По отношение на довода, изведен от нарушение на член 53, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 (вж. точка 6, второ тире, по-горе), апелативният състав приема, най-напред, че спорната марка, посочена в точка 3 по-горе, представлява доминиращ елемент на полската марка, на която се основава искането за обявяване на недействителност, докато спорната марка, посочена в точка 2 по-горе, по-същество представлява възпроизвеждане на последната. По-нататък, тъй като изразът „агента или представителя“, използван в член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009, обхваща също и управителя на агента, на представителя или на дистрибутора и тъй като документът от 10 април 1998 г. не може да се тълкува като предоставящ на жалбоподателя право да регистрира спорните марки, апелативният състав приема и този довод като основателен. Що се отнася до довода, изведен от член 52, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, апелативният състав подчертава, че по силата на посочения по-горе дистрибуторски договор жалбоподателят е бил длъжен да следи за защитата на търговските интереси на встъпилата страна, което задължение нарушил с подаването на заявките за марки на Общността, тъй като въз основа на посочения по-горе документ от 10 април 1998 г. не може да се установи, че жалбоподателят е действал добросъвестно при подаването на въпросните заявки. Поради липса на доказателства за отказ на встъпилата страна от правата ѝ върху знака „Fagumit“ или за добросъвестност от страна на жалбоподателя, този довод също е обявен за основателен.
Искания на страните
11 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени обжалваните решения,
– да отхвърли исканията за отмяна,
– да осъди СХВП да заплати разноските, свързани с производствата пред отдела по отмяна, апелативния състав и Общия съд.
12 СХВП и встъпилата страна искат от Общия съд:
– да отхвърли жалбите,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
13 След като изслуша страните, Общият съд прецени, че следва да съедини настоящите дела за целите на постановяване на съдебното решение на основание член 50 от Процедурния правилник на Общия съд.
14 По всяко от настоящите дела жалбоподателят излага три основания, изведени, първо, от нарушение на член 53, параграф 1, буква в) във връзка с член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, второ, от нарушение на член 53, параграф 1, буква б) във връзка с член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 и трето, от нарушение на член 52, параграф 1, буква б) от посочения регламент.
15 Както изтъква СХВП, всяко едно от изложените от апелативния състав основания за недействителност само по себе си е достатъчно, за да се обяви недействителност на спорните марки. В този контекст най-напред следва да се разгледа второто основание, свързано с предвиденото в член 53, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 основание за недействителност.
16 Във връзка с това основание жалбоподателят най-напред твърди, че член 165, параграф 4, буква б) от Регламент № 207/2009 не допуска встъпилата страна да се позове в своя полза на член 53, параграф 1, буква б) от същия регламент.
17 Този довод не може да бъде приет. Всъщност съгласно член 165, параграф 4, буква б) от Регламент № 207/2009 марка на Общността не може да бъде обявена за недействителна по силата на член 53, параграфи 1 и 2 от същия регламент, ако по-ранното национално право е било регистрирано, била е подадена заявка или е било придобито преди 1 май 2004 г. в държава членка, присъединила се на тази дата към Европейския съюз.
18 Посочената разпоредба цели да се изключи възможността марка на Общността, която е регистрирана или за която е подадена заявка за регистрация преди 1 май 2004 г., да бъде оспорена единствено в резултат на обстоятелството, че някои държави са се присъединили към Съюза, при положение че преди това такава възможност не е съществувала. Въпросната разпоредба следователно не цели да възпрепятства притежателя на марката да подаде искане за обявяване на недействителност след 1 май 2004 г., ако той е можел да го подаде и преди това.
19 В това отношение основанието за недействителност, предвидено в член 53, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009, може да бъде използвано от притежателя на марката, посочена в член 8, параграф 3 от този регламент, дори и ако марката е била регистрирана само в страна, която не е членка на Съюза. Всъщност, за разлика от параграфи 1, 2, 4 и 5 от член 8 от Регламент № 207/2009, параграф 3 от същия не се отнася до марките, които са регистрирани в държава членка или които имат действие в такава държава. Освен това, ако регистрацията на марката в държава членка беше условие за прилагането на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009, тази разпоредба би се повторила с хипотезите по параграфи 1 и 5 от същия член. В този смисъл следва да се констатира, също както посочва СХВП, че встъпилата страна е можела да подаде посочените по-горе в точка 6 искания за недействителност още преди присъединяването на Република Полша към Съюза, както и че член 165, параграф 4, буква б) от Регламент № 207/2009 не засяга основателността на тези искания, нито влияе върху законосъобразността на обжалваните решения.
20 В случая жалбоподателят основава доводите си на съществуването на съгласие от страна на притежателя на марката, посочена по-горе в точка 6, второ тире, без да оспорва качеството на агент или представител на встъпилата страна. В този контекст жалбоподателят изтъква, че преди да подаде посочените по-горе в точки 1—3 искания, той е получил съгласието на встъпилата страна по силата на документ от 10 април 1998 г.
21 СХВП и встъпилата страна оспорват това твърдение.
22 Прилагането на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 налага заявителят на марката да е или да е бил агент или представител на притежателя на марката и заявката да е подадена от името на агента или представителя без съгласието на притежателя и без наличието на основателни причини за това. Посочената разпоредба цели да се избегне злоупотреба с марка от агента на притежателя ѝ, тъй като агентът би могъл да използва придобитите в рамките на търговските си връзки с притежателя познания и опит, за да се облагодетелства неоснователно от вложените от последния усилия и средства (Решение на Общия съд от 6 септември 2006 г. по дело DEF-TEC Defense Technology/СХВП — Defense Technology (FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR), T‑6/05, Recueil, стр. II‑2671, точка 38).
23 Евентуално съгласие за целите на регистрация на марка от името на представител или агент би трябвало да е ясно, точно и безусловно (вж. в този смисъл Решение по дело FIRST DEFENSE AEROSOL PEPPER PROJECTOR, посочено по-горе, точка 40). В случая обаче следва да се отбележи, че, също както е констатирал и апелативният състав, документът от 10 април 1998 г., на който се позовава жалбоподателят, не отговаря на тези условия.
24 В частност съгласно формулировките, използвани в адресирания до Adamex Industrie GmbH документ, представителят на встъпилата страна дава съгласието си „оригиналният символ“ и „наименованието“ („Or[i]ginal-Symbol“ и „Bezeichnung“) на дружеството Fagumit да бъдат „използвани“ и „запазени“ („Benutzung“ и „Vorbehalt“) в цяла Европа, като уточнява, че според него тази възможност се отнася до дружествата Fagumit GmbH Deutschland, Fagumit SARL Frankreich и Fagumit Schweiz.
25 Във връзка с това, на първо място, следва да се отбележи, че въпросният документ не предоставя възможност на жалбоподателя да поиска регистрация на посочения по-горе в точка 2 знак като марка на Общността. Следва също да се подчертае, че жалбоподателят въобще не е споменат в документа и че в последния не е упомената възможност за регистрация на посочения знак като марка на Общността.
26 На второ място, следва да се отбележи, че макар, както посочва жалбоподателят пред отдела по отмяна и пред апелативния състав, дружествата Fagumit Deutschland, Fagumit Frankreich и Fagumit Schweiz все още да не са съществували към момента на изпращане на въпросния документ, последният лесно би могъл да се разбере в смисъл, че встъпилата страна допуска въпросните дружества да носят търговското наименование Fagumit и да използват в рамките на дейността си, при това при условията на изключителност, отнасящата се до посоченото наименование марка.
27 Жалбоподателят не би могъл да се позове на факта, че встъпилата страна не е възразила срещу използването на спорния знак от дружества, които не са посочени в документа от 10 април 1998 г. В това отношение, както отбелязва жалбоподателят в точка 33 от жалбите и както става ясно от представените пред СХВП документи, въпросното използване е било в рамките на продажба на произведени от встъпилата страна стоки. Такова използване обаче логически се вписва в сътрудничеството между встъпилата страна и дистрибуторите на стоките ѝ, без при това да е доказателство за какъвто и да било отказ от посочения по-горе в точка 6, второ тире знак, какъвто отказ би позволил на всеки да поиска регистрация на същия или на доминиращия му елемент като марка на Общността.
28 Следователно апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел, че документът от 10 април 1998 г. не може да се разглежда като предоставящ на жалбоподателя съгласие по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009 за целите на регистрацията на спорните марки.
29 В този контекст обстоятелството, на което се позовава жалбоподателят, че отношенията с встъпилата страна не са се подчинявали на формални изисквания, както и че списъкът на предприятията, до които се отнася документът от 10 април 1998 г., не може да се счита за изчерпателен, е неотносимо. Всъщност, след като въпросният документ не представлява съгласие по смисъла на член 8, параграф 3 от Регламент № 207/2009, посоченото обстоятелство, дори и да се предположи, че е установено, не може да обори изводите на апелативния състав.
30 Поради това второто основание следва да се отхвърли и предвид доводите, изложени по-горе в точка 15, жалбите следва да бъдат изцяло отхвърлени.
По съдебните разноски
31 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като е загубил делото, жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски, направени от СХВП и от встъпилата страна, в съответствие с техните искания.
По изложените съображения
ОЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Съединява дела T‑537/10 и T‑538/10 за целите на постановяването на настоящото решение.
2) Отхвърля жалбите.
3) Г‑жа Ursula Adamowski понася направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски, които Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) (СХВП) и Fabryka Węży Gumowych i Tworzyw Sztucznych Fagumit sp. z o.o. са направили в рамките на производството пред Общия съд.
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 29 ноември 2012 година.
Подписи