ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД (състав по жалбите)

26 юни 2009 година

Дело T-114/08 P

Luigi Marcuccio

срещу

Комисия на Европейските общности

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Разумен срок за предявяване на искане за обезщетение — Закъснение — Частично явно недопустима и частично явно неоснователна жалба“

Предмет: Жалба срещу Определение на Съда на публичната служба на Европейския съюз (първи състав) от 14 декември 2007 г. по дело Marcuccio/Комисия (F‑21/07, все още непубликувано в Сборника), с която се иска отмяната на това определение

Решение: Отхвърля жалбата. Г-н Luigi Marcuccio понася направените от него съдебни разноски, както и тези на Комисията на Европейските общности по настоящото производство.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Жалба — Процедурна уредба — Член 236 ЕО и членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица — Срокове

(член 236 ЕО, членове 90 и 91 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Жалба — Срокове — Искане за обезщетение, отправено до институция — Спазване на разумен срок — Критерии за преценка

(член 46 от Статута на Съда, член 90 от Правилника за длъжностните лица)

3.      Производство — Произнасяне с мотивирано определение — Условия — Явно недопустима или явно лишена от всякакво правно основание жалба

1.      Спорът между длъжностно лице и институция, на която то е подчинено или е било подчинено, относно обезщетяването на вреда попада в приложното поле на член 236 ЕО и на членове 90 и 91 от Правилника, когато в основата му е служебното правоотношение, което обвързва заинтересованото лице с институцията, и се намира, по-специално що се отнася до допустимостта му, извън приложното поле както на член 235 ЕО и на член 288, втора алинея ЕО, така и на член 46 от Статута на Съда. От това следва, че към жалбите с правно основание член 236 ЕО се прилагат сроковете, определени в членове 90 и 91 от Правилника, независимо от техния предмет — отмяна или обезщетение.

(вж. точка 12)

Позоваване на: Съд — 22 октомври 1975 г., Meyer-Burckhardt/Комисия, 9/75, Recueil, стр. 1171, точка 7; 17 февруари 1977 г., Reinarz/Комисия и Съвет, 48/76, Recueil, стр. 291, точка 10; 4 юли 1985 г., Amman и др./Съвет, 174/83, Recueil, стр. 2133, точка 12; 4 юли 1985 г., Culmsee и др./CES, 175/83, Recueil, стр. 2149, точка 12; 1 април 1987 г., Dufay/Парламент, 257/85, Recueil, стр. 1561, точка 21; 7 октомври 1987 г., Schina/Комисия, 401/85, Recueil, стр. 3911, точка 9

2.      Определянето на срока за подаване на жалба е правен въпрос. Приложимата правна уредба не предвижда определен срок за подаването на искане за обезщетение, произтичащо от служебното правоотношение между длъжностно лице и институцията, на чието подчинение е то. Напротив, срокът за подаване на искане за обезщетение се определя според конкретните обстоятелства в съответствие с принципа за спазване на разумен срок, а именно по-специално според значимостта на спора за заинтересуваното лице, сложността на делото, поведението на страните и, с информативна цел, позоваването на срока по член 46 от Статута на Съда, който се счита за горна граница. В това отношение Съдът на публичната служба установява и преценява суверенно релевантните факти, освен в случай на тяхното изопачаване, като по-нататък им дава правна квалификация от гледна точка на принципа за спазване на разумен срок, което подлежи на контрола на Първоинстанционния съд.

(вж. точки 25—27)

3.      Възможността, предоставена в член 111 от Процедурния правилник на Първоинстанционния съд за произнасяне с мотивирано определение по иск или жалба, явно недопустим(а) или явно лишен(а) от всякакво правно основание, може да бъде използвана преди самото представяне на писмената защита и обосноваността на използването ѝ не се преценява в светлината на критерий, който включва броя от точки, посочени в приетото определение.

(вж. точка 50)