РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)
31 март 2011 година(*)
„Езиков режим — Обявление за свободна длъжност за генерален секретар на ЕИСК — Публикуване на три официални езика — Информация относно обявлението за свободна длъжност — Публикуване на всички официални езици — Жалба за отмяна — Допустимост — Членове 12 ЕО и 290 ЕО —Член 12 от УРДС — Регламент № 1“
По дело T‑117/08
Италианска република, за която се явява г‑н R. Adam, в качеството на представител, подпомаган от г‑н P. Gentili, avvocato dello Stato,
жалбоподател,
подкрепяна от
Кралство Испания, за което се явява адв. F. Díez Moreno, в качеството на представител,
встъпила страна,
срещу
Европейски икономически и социален комитет (ЕИСК), представляван първоначално от г‑н M. Bermejo Garde, впоследствие от г‑жа M. Arsène, в качеството на представители, подпомагани от адв. A. Dal Ferro, avocat,
ответник,
с предмет искане за отмяна, от една страна, на обявление за свободна длъжност № 73/07 за длъжността генерален секретар в секретариата на ЕИСК, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз от 28 декември 2007 г. на немски, английски и френски език (OВ C 316 A, стр. 1), и от друга страна, на поправката на обявлението за свободна длъжност, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз от 30 януари 2008 г. на немски, английски и френски език (OВ C 25 A, стр. 19),
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),
състоящ се от: г‑н V. Vadapalas (докладчик), изпълняващ длъжността председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н L. Truchot, съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 април 2010 г.
постанови настоящото
Решение
Правна уредба
1 Членове 12 ЕО и 290 ЕО гласят:
„Член 12
В обхвата на приложение на настоящия договор и без да се нарушават специалните разпоредби, съдържащи се в него, се забранява всякаква дискриминация на основание гражданство.
[…]
Член 290
Правилата относно езиците на институциите на Общността се определят от Съвета с единодушие, без да се накърняват разпоредбите на статута на Съда на ЕО“.
2 Член 22 от Хартата на основните права на Европейския съюз, прогласена на 7 декември 2000 г. в Ница (OВ C 364, стр. 1, публикувана на български език в OВ C 303, 14.12.2007 г., стр. 1, наричана по-нататък „Хартата“) предвижда:
„Съюзът зачита културното, религиозното и езиковото многообразие“.
3 Членове 1, 4, 5 и 6 от Регламент № 1 на Съвета от 15 април 1958 година за определяне на езиковия режим на Европейската икономическа общност (ОВ 17, стр. 385; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 5) в редакцията им, приложима в настоящия случай, гласят:
„Член 1
Официалните и работните езици на институциите на Европейския съюз са български, чешки, датски, нидерландски, английски, естонски, фински, френски, немски, гръцки, унгарски, ирландски, италиански, латвийски, литовски, малтийски, полски, португалски, румънски, словашки, словенски, испански и шведски.
[…]
Член 4
Регламентите и другите документи с общо приложение се изготвят на официалните езици.
Член 5
Официалният вестник на Европейския съюз се публикува на официалните езици.
Член 6
Институциите могат да определят реда и условията за прилагане на този езиков режим във вътрешните си правилници“.
4 Член 1, параграфи 2 и 3 от приложение III към Правилника за длъжностните лица на Европейските общности (наричан по-нататък „Правилникът“) гласи:
„2. Обявлението за конкурс на общо основание се публикува в Официален вестник на Европейските общности най-късно един месец преди датата на крайния срок за кандидатстване и, когато е приложимо — най-късно два месеца преди датата на изпита.
3. Всички конкурси се обявяват в рамките на институциите на трите общности при спазване на същите срокове“.
5 Член 12 от Условията за работа на другите служители на Европейските общности (наричани по-нататък „УРДС“) гласи:
„1. Назначаването на срочно наети служители има за цел да осигури на институциите сътрудничеството на лица, които притежават високи професионални качества, ефективност и почтеност, наети на възможно най-широка географска основа измежду гражданите на държавите членки на Общностите“.
Обстоятелства, предхождащи спора
6 Съгласно член 2, буква a) и член 8 от УРДС на 28 декември 2007 г. е публикувано обявление за свободна длъжност №°73/07 за длъжността генерален секретар в секретариата на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК) (наричано по-нататък „спорното обявление за свободна длъжност“) само в немското, английското и френското издание на Официален вестник (OВ C 316 A, стр. 1). В това обявление е уточнено, че генералният секретар ще бъде назначен като срочно нает служител на степен AD 16, трета стъпка.
7 В рубриката „Необходима квалификация“ на спорното обявление за свободна длъжност се посочва по-конкретно изискването „кандидатът [да бъде] длъжностно лице или срочно нает служител на европейска институция, орган, бюро или агенция“ и да има „[з]адълбочени познания по един официален език на Европейския съюз и отлични познания по поне два други официални езика на Европейския съюз“, като се уточнява, че „[п]оради естеството на службата е много желателно добро владеене на английски и/или френски език“. В рубриката „Краен срок за изпращане на кандидатурите“ е посочена датата „28 януари 2008 г.“
8 В поместено също в Официален вестник от 28 декември 2007 г. (OВ C 316 A, стр. 61) обявление (наричано по-нататък „краткото обявление“), изготвено и публикувано на всички официални езици, се посочва, че „[п]ерсоналът на европейските институции се уведомява, че [спорното] обявление за свободн[а] […] длъжност […] е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на френски, английски и немски език (OВ C 316 A, 28.12.2007 г.)“.
9 На 30 януари 2008 г. поправка на обявлението за свободна длъжност (наричана по-нататък „поправката“) е публикувана само в немското, английското и френското издание на Официален вестник (OВ C 25 A, стр. 19). В тази поправка ЕИСК посочва нов краен срок за изпращането на кандидатури за длъжността генерален директор, а именно 8 февруари 2008 г.
10 В поместено в Официален вестник от 30 януари 2008 г. (ОВ C 25, стр. 21) обявление за поправка на спорното обявление за свободна длъжност, изготвена и публикувана на всички официални езици, се посочва, че „[п]ерсоналът на европейските институции се уведомява, че [спорното] обявление за свободн[а] […] длъжност […], публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на френски, английски и немски език (ОВ C 316 A, 28.12.2007 г.) [е] променено (вж. ОВ C 25 A, 30.1.2008 г.)“.
Производство и искания на страните
11 На 11 март 2008 г. Италианската република подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба срещу Комисията на Европейските общности и ЕИСК, като иска да се отменят спорното обявление за свободна длъжност и неговата поправка.
12 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 29 април 2008 г., Комисията прави възражение за недопустимост по член 114 от Процедурния правилник на Общия съд.
13 С молба, подадена в секретариата на Общия съд на 5 юни 2008 г., Кралство Испания иска да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Италианската република. С определение от 11 юли 2008 г. председателят на шести състав на Общия съд допуска това встъпване.
14 На 28 август 2008 г. Кралство Испания представя своето писмено становище при встъпване.
15 С определение от 16 декември 2008 г. Общият съд (шести състав) отхвърля жалбата като недопустима в частта ѝ, която е насочена срещу Комисията.
16 Въз основа на доклад на съдията докладчик Общият съд (шести състав) решава да открие устната фаза на производството и в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 64 от Процедурния правилник, приканва страните да отговорят писмено на няколко въпроса. Страните изпълняват това искане.
17 С писмо от 11 февруари 2010 г. Кралство Испания съобщава, че няма да участва в съдебното заседание.
18 Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 14 април 2010 г.
19 Тъй като съдията Т. Чипев е възпрепятстван да изпълнява задълженията си след приключването на устната фаза на производството, делото е преразпределено на съдията Vadapalas в качеството му на съдия докладчик, а в приложение на член 32, параграф 3 от Процедурния правилник съдията Jürimäe е определена да попълни състава.
20 С определение от 8 юли 2010 г. Общият съд (шести състав), в своя нов състав, възобновява устната фаза на производството и страните са уведомени, че ще бъдат изслушани отново в съдебно заседание на 22 септември 2010 г.
21 С писма съответно от 16 и 19 юли 2010 г. Италианската република и ЕИСК уведомяват Общия съд, че се отказват от ново изслушване.
22 Вследствие на това председателят на шести състав решава да обяви устната фаза на производството за приключена.
23 Италианската република, подкрепяна от Кралство Испания, моли Общия съд да отмени спорното обявление за свободна длъжност и поправката към него.
24 Освен това Кралство Испания моли Общия съд да осъди ЕИСК да заплати съдебните разноски.
25 ЕИСК моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като недопустима или неоснователна,
– да осъди Италианската република да заплати съдебните разноски.
От правна страна
1. По допустимостта
26 Без да повдига възражение за недопустимост на основание член 114 от Процедурния правилник, ЕИСК оспорва допустимостта на настоящата жалба, подадена на основание член 230 ЕО.
Доводи на страните
27 ЕИСК изтъква, че неговите актове не са издадени от някоя от институциите, споменати в член 230, първа алинея ЕО, и се позовава на Решение на Съда от 15 март 2005 г. по дело Испания/Евроюст (C‑160/03, Recueil, стр. I‑2077, точки 35—44). Според ЕИСК мотивите на това решение по същество сочат, че жалбата е обявена за недопустима не само защото Евроюст не е сред гореупоменатите институции, но и поради самото естество на обжалваните актове, а именно покани за представяне на кандидатури, които не спадали към актовете, посочени в член 230 ЕО.
28 Италианската република оспорва по същество твърдението за липса на пасивна легитимация на ЕИСК на основание член 230 ЕО.
Съображения на Общия съд
29 В самото начало следва да се отбележи, че ЕИСК не е включен в списъка на институциите по член 230, първа алинея ЕО. При все това тази констатация не е пречка Общият съд да осъществява контрол за законосъобразност на неговите актове.
30 Всъщност, както посочва Общият съд в Решение от 8 октомври 2008 г. по дело Sogelma/ЕАВ (T‑411/06, Сборник, стр. II‑2771, точка 36) и в Решение от 2 март 2010 г. по дело Evropaïki Dynamiki/ЕАМБ (T‑70/05, все още непубликувано в Сборника, точка 64), като се позовава на Решение на Съда от 23 април 1986 г. по дело Les Verts/Парламент, известно като „Les Verts“ (294/83, Recueil, стр. 1339), Европейската общност е правова общност и Договорът установява цялостна система от способи за защита и процедури, предназначена да предостави на Съда контрола за законосъобразност върху актовете на институциите. Системата съгласно Договора е свързана с възможността за пряко обжалване на всички разпоредби, приети от институциите и имащи за цел да произведат правно действие. Ето защо въз основа на тези предпоставки Съдът заключава в посоченото по-горе Решение по дело Les Verts, че жалбата за отмяна е могла да бъде насочена срещу актовете на Европейския парламент, предназначени да произведат правно действие по отношение на трети лица, въпреки че разпоредбата на Договора относно жалбата за отмяна в действащата тогава редакция посочва единствено актовете на Съвета на Европейския съюз и на Комисията. Всъщност тълкуване на тази разпоредба, изключващо актовете на Парламента от кръга на обжалваемите актове, според Съда би довело до резултат, който противоречи както на духа на Договора, изразен в член 164 от Договора за ЕО (по-късно член 220 ЕО), така и на неговата система (вж. в този смисъл Решение по дело Les Verts, посочено по-горе, точки 23—25).
31 От това решение може да бъде изведен общият принцип, че всеки акт, приет от орган на Съюза като ЕИСК и предназначен да произведе правно действие по отношение на трети лица, трябва да подлежи на съдебен контрол (вж. по аналогия Решение по дело Evropaïki Dynamiki/ЕАМБ, посочено по-горе, точка 65).
32 Несъмнено в посоченото по-горе Решение по дело Les Verts са упоменати само общностните институции, докато, както бе посочено в точка 29 по-горе, ЕИСК не е сред институциите, изброени в член 230 ЕО. При все това следва да се отбележи, че орган като ЕИСК е компетентен да приема обявления за свободна длъжност като разглежданото в случая. Като определят условията относно достъпа до заетост, подобни актове посочват кои са лицата, чиято кандидатура може да бъде одобрена, и следователно представляват актове, увреждащи потенциалните кандидати, чието кандидатстване не се допуска от посочените условия (Решение на Съда от 19 юни 1975 г. по дело Küster/Парламент, 79/74, Recueil, стр. 725, точки 5—8 и Решение на Съда от 11 май 1978 г. по дело De Roubaix/Комисия, 25/77, Recueil, стр. 1081, точки 7—9, Решение на Общия съд от 20 ноември 2008 г. по дело Италия/Комисия, T‑185/05, Сборник, стр. II‑3207, точка 55). Затова следва да се констатира, че положението на ЕИСК — орган, оправомощен да приема актове като разглежданите в случая, които пораждат правно действие по отношение на трети лица — е сходно с това на Парламента в дело Les Verts, по което е постановено посоченото по-горе решение. Поради това в една правова общност би било неприемливо такива актове да не подлежат на никакъв съдебен контрол (вж. по аналогия Решение по дело Evropaïki Dynamiki/ЕАМБ, посочено по-горе, точка 66 и цитираната съдебна практика).
33 Оттук следва, че приетото от ЕИСК спорно обявление за свободна длъжност, предназначено да породи правно действие по отношение на всички кандидати, чиято кандидатура не е била приета по силата на необходимите изисквания, представлява подлежащ на обжалване акт.
34 Този извод не се оборва от посоченото по-горе Решение по дело Испания/Евроюст, на което ЕИСК се позовава, в което подадената на основание член 230 ЕО жалба за отмяна на покани за представяне на кандидатури за срочно наети служители е била обявена за недопустима, доколкото в това решение Съдът е посочил, че приложимият в конкретния случай член 41 ЕС не предвижда, че член 230 ЕО е приложим за разпоредбите относно посоченото в дял VI от Договора за Европейския съюз полицейско и съдебното сътрудничество по наказателноправни въпроси, които разпоредби се отнасят и до Евроюст, тъй като компетентността на Съда в тази област е уточнена в член 35 ЕС, към който препраща член 46, буква б) ЕС (Решение по дело Испания/Евроюст, посочено по-горе, точка 38).
35 Ето защо от член 230, първа алинея ЕО, тълкуван с оглед на Решение по дело Les Verts, посочено по-горе (точки 23—25), и на Решение по дело Sogelma/ЕАВ, посочено по-горе (точки 36 и 37), следва, че настоящата жалба е допустима.
2. По съществото на спора
36 В подкрепа на настоящата жалба Италианската република изтъква по същество нарушение на членове 1, 4, 5 и 6 от Регламент № 1, на членове 12 ЕО, 253 ЕО и 290 ЕО, на член 6 ЕС, на член 1, параграфи 2 и 3 от приложение III към Правилника, на член 22 от Хартата, на член 12 от УРДС, на принципите на недопускане на дискриминация, на езиково многообразие и на защита на оправданите правни очаквания, както и злоупотреба с власт.
37 На първо място Общият съд ще разгледа въпроса дали по силата на член 290 ЕО ЕИСК е компетентен да определи езиковия режим на спорното обявление за свободна длъжност. На второ място ще бъде разгледан въпросът дали с установяването на този режим ЕИСК е нарушил членове 1, 4, 5 и 6 от Регламент № 1. На трето място ще бъде разгледан въпросът дали пълното публикуване в Официален вестник на спорното обявление за свободна длъжност само на три езика, както и посочването в същото на добро владеене на английски и/или френски език като една от необходимите квалификации, са в разрез с принципите на недопускане на дискриминация и на езиково многообразие. В случай че на този въпрос бъде даден отрицателен отговор, на четвърто място ще бъдат разгледани твърденията за нарушение на принципа на защита на оправданите правни очаквания, за злоупотреба с власт и за липса на мотиви.
По нарушението на член 290 ЕО
Доводи на страните
38 Италианската република счита, че като е определил езиковия режим на спорното обявление за свободна длъжност, ЕИСК е иззел функциите на Съвета в нарушение на член 290 ЕО, докато всъщност е трябвало само да се съобрази с режима, определен от Съвета в Регламент № 1. Впрочем нито една от нормите относно ЕИСК не му предоставяли компетентност в езиковата област.
39 Кралство Испания подкрепя доводите на Италианската република относно липсата на компетентност на ЕИСК за изменение на езиковия режим, закрепен в член 290 ЕО.
40 ЕИСК не оспорва факта, че в съответствие с член 290 ЕО единствено Съветът може да приема актовете, които определят езиковия режим на Общността. При все това ЕИСК сочи, че по силата на член 6 от Регламент № 1 Съветът е оставил свобода на действие на институциите за техните вътрешни нужди, от която ЕИСК се е възползвал при публикуването на спорното обявление за свободна длъжност.
Съображения на Общия съд
41 Регламент № 1 за определяне на езиковия режим на институциите е приет от Съвета в приложение на член 290 ЕО. Член 6 от този регламент позволява изрично на институциите да определят реда и условията за прилагане на езиковия режим в техните вътрешни правилници — компетентност, при упражняването на която впрочем следва да им се признае известна функционална автономност с цел да се гарантира тяхното добро функциониране (вж. Заключение на генералния адвокат г‑н Poiares Maduro по дело Испания/Евроюст, посочено по-горе, Recueil, стp. I‑2079, точка 48 и цитираната съдебна практика).
42 С оглед на гореизложеното трябва да се направи изводът, че спорното обявление за свободна длъжност не е в разрез с член 290 ЕО, а е било прието в пределите на компетентността, призната на общностните институции и органи с член 6 от Регламент № 1.
43 Следователно правното основание, изведено от нарушение на член 290 ЕО, трябва да се отхвърли.
По нарушението на членове 1, 4, 5 и 6 от Регламент № 1
Доводи на страните
44 На първо място Италианската република изтъква, че публикуването в Официален вестник на спорното обявление за свободна длъжност само на немски, английски и френски език е в разрез с членове 4 и 5 от Регламент № 1. Всъщност актовете с общо приложение като обявлението за свободна длъжност трябвало да бъдат съставени на всички официални езици съгласно член 4 от Регламент № 1 и съответно да бъдат поместени в Официален вестник на всички официални езици съгласно член 5 от Регламент № 1.
45 Изразът „документи с общо приложение“, използван в член 4 от Регламент № 1, изключвал възможността тази разпоредба да се отнася единствено за нормативните актове. По този начин Регламент № 1 предвиждал всяко волеизявление на институциите, което може да представлява интерес за всички граждани на Съюза, да бъде публикувано в Официален вестник на всички официални езици. Обявлението за свободна длъжност било акт, който има тъкмо тези характеристики.
46 Италианската република насочва вниманието към това, че член 1, параграфи 2 и 3 от приложение III към Правилника, в който се урежда мястото на публикуване на обявленията за конкурс и срокът за подаване на кандидатури за конкурс, не предвижда нищо относно езиците, на които трябва да бъде публикувано обявлението. Обратно, член 4 от Регламент № 1 предвиждал, че регламентите и другите документи с общо приложение трябва да бъдат изготвени на всички официални езици.
47 На второ място Италианската република изтъква, че посочването в спорното обявление за свободна длъжност само на два езика като работни езици на ЕИСК било в разрез с член 1 от Регламент № 1, съгласно който всички национални езици на държавите членки имат ранга на официални и работни езици. Това ограничение създавало и йерархия между езиците на държавите членки в противоречие с този член.
48 Това ограничение не било обосновано и с член 6 от Регламент № 1. Наистина тази разпоредба позволявала на институциите да определят реда и условията за прилагане на езиковия режим в техните вътрешни правилници. Това правомощие обаче се отнасяло само до вътрешното функциониране на институциите, а не до провеждането на външни конкурси с цел наемане на персонал, който да работи в институциите. Освен това до този момент нито една институция не е приела регламент, който да предвижда използването на определени езици в рамките на същата и още по-малко използването на немски, английски или френски език, като единственото изключение било изрично предвидено за Съда в специалната разпоредба на член 7 от Регламент № 1.
49 Кралство Испания счита, че член 6 от Регламент № 1 позволява на институциите да определят реда и условията за прилагане на езиковия режим в техните вътрешни правилници. При все това то добавя, на първо място, че не съществуват писмени правила, според които немският, английският и френският език да са вътрешните работни езици. На второ място, спорното обявление за свободна длъжност не било предназначено само за персонала на институциите. На трето място, съществувала практика на Съда, която забранява установяването на приоритети между езиците (Решение на Съда от 2 април 1998 г. по дело EMU Tabac и др., C‑296/95, Recueil, стр. I‑1605, точка 36).
50 ЕИСК оспорва всички доводи на Италианската република.
Съображения на Общия съд
51 Членове 1, 4 и 5 от Регламент № 1, на които жалбоподателят се позовава, не се прилагат към отношенията между институциите и техните длъжностни лица и служители, доколкото определят единствено езиковия режим, приложим в отношенията между институциите и държава членка или лице, попадащо под юрисдикцията на една от държавите членки (вж. в този смисъл Решение на Общия съд от 5 октомври 2005 г. по дело Rasmussen/Комисия, T‑203/03, Recueil FP, стр. I‑A‑279 и II‑1287, точка 60 и Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 117). Следователно същото важи и за отношенията между органите като ЕИСК и длъжностните лица и другите служители на Общностите.
52 Всъщност длъжностните лица и другите служители на Общностите, както и кандидатите за подобни постове, попадат единствено под юрисдикцията на Общностите, що се отнася до прилагането на разпоредбите на Правилника, включително и тези относно назначаването на работа в дадена институция (вж. по аналогия Решение на Общия съд от 7 февруари 2001 г. по дело Bonaiti Brighina/Комисия, T‑118/99, Recueil FP, стр. I‑A‑25 и II‑97, точка 13 и Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 118).
53 Приравняването на длъжностните лица и на другите служители на Общностите с кандидатите за подобни постове в областта на приложимия езиков режим намира своето оправдание в обстоятелството, че тези кандидати влизат в отношения с дадена институция само с цел да получат пост на длъжностно лице или служител, за заемането на който определени езикови познания са необходими и могат да бъдат изисквани от приложимите общностни разпоредби (вж. по аналогия Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 119).
54 От това следва, че членове 1, 4 и 5 от Регламент № 1 не се прилагат към спорното обявление за свободна длъжност.
55 Член 6 от Регламент № 1 позволява изрично на институциите да определят реда и условията за прилагане на езиковия режим на Общността в техните вътрешни правилници. При тези условия институциите са оправомощени да изберат езика за вътрешно общуване, като всяка институция има правомощието да наложи този език на своите служители и на тези, които искат да придобият това качество (вж. в този смисъл Заключение на генералния адвокат г‑н Poiares Maduro по дело Испания/Евроюст, посочено по-горе, точка 46). Изборът на езика, на който да се публикува външно обявление за свободна длъжност, също спада към правомощията на институциите (вж. в този смисъл Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 122).
56 Като последица от това трябва да се отхвърли доводът, че ЕИСК е упражнил правомощие, което не му е било предоставено с член 6 от Регламент № 1.
57 От гореизложеното следва, че правното основание, изведено от нарушение на членове 1, 4, 5 и 6 от Регламент № 1, трябва да се отхвърли.
По нарушението на принципите на недопускане на дискриминация и на езиково многообразие
Доводи на страните
58 На първо място Италианската република счита, че публикуването в Официален вестник на спорното обявление за свободна длъжност на три езика не е позволило на всички граждани на Съюза да узнаят за него при условия на равнопоставеност съгласно предвидения в член 12 ЕО принцип за недопускане на дискриминация, основана на гражданството. Всъщност на гражданите с немски, английски или френски език било предоставено значително предимство спрямо всички други граждани на Съюза. С тази публикация се нарушавал и принципът на езиково многообразие, закрепен в член 6, параграф 3 ЕС и в член 22 от Хартата, доколкото всеки гражданин на Съюза имал право да бъде информиран на своя собствен език за общностните актове, които засягат неговите права, още повече че гражданите на Съюза четели Официален вестник на своя майчин език.
59 Италианската република счита за ирелевантен факта, че множество граждани на Съюза, които не са граждани на държавите членки с немски, английски или френски език и сред които има и италиански граждани, са подали кандидатури за длъжността генерален секретар на ЕИСК, като са узнали, че длъжността е свободна, от краткото обявление, публикувано в Официален вестник на другите официални езици на същия ден като спорното обявление за свободна длъжност. Това било напълно случайно стечение на обстоятелствата, което не отстранявало дискриминацията.
60 Дискриминация, основана на гражданството, била допусната и във връзка със срока за подаване на кандидатури за длъжността генерален секретар на ЕИСК. Всъщност въпреки че кандидатите с немски, английски или френски език имали едномесечен срок, считано от публикуването в Официален вестник на спорното обявление за свободна длъжност, другите кандидати разполагали с по-кратък срок, тъй като те узнали за обявлението след прочитане на краткото обявление, публикувано в Официален вестник на техния майчин език, в което за запознаване с пълния текст на спорното обявление за свободна длъжност се препраща към немското, английското и френското издание на Официален вестник.
61 Италианската република счита също, че публикуването в Официален вестник на спорното обявление за свободна длъжност само на три езика било в разрез със самия текст на член 1, параграфи 2 и 3 от приложение III към Правилника, на член 12 от УРДС и на член 72, параграф 2 от вътрешния правилник на ЕИСК.
62 Италианската република поддържа, че необходимостта от добро владеене на английски или френски език също водело до явна дискриминация спрямо другите езици, което било в разрез с принципите на недопускане на дискриминация и на езиково многообразие. Това изискване водело до също толкова очевидна дискриминация в ущърб на всички граждани, които освен своя език владеят и втори, а може би и трети, четвърти и пети официален език, но не и английски или френски.
63 Италианската република поддържа освен това, че обявленията за конкурс и обявленията за свободна длъжност са документи, чието съдържание е преди всичко правно и дава на кандидата представа за правата и задълженията му във връзка с важен акт, какъвто е участието в конкурс за назначаване на работа в институциите. Ето защо, когато трябва да прочетат обявление, чийто пълен текст е публикуван в Официален вестник на немски, английски и френски, кандидатите със задълбочени познания по тези три езика щели да имат предимство спрямо всички останали кандидати, които не владеят отлично тези езици.
64 Кралство Испания подкрепя довода, изтъкнат от Италианската република, а именно че публикуването в Официален вестник на спорното обявление за свободна длъжност само на три езика нарушава член 12 ЕО, и добавя, че ако се прилагаше в други области, този тип селективно публикуване би съставлявало лош прецедент, тъй като в резултат от него само изданията на Официален вестник на тези три езика биха били достоверни и пълни.
65 ЕИСК напомня, че Италианската република е длъжна да докаже, че публикуването в Официален вестник на спорното обявление за свободна длъжност само на три езика е било пречка всички граждани на Съюза да узнаят за обявлението при условия на равнопоставеност и без да се допуска дискриминация, и отбелязва, че не е посочен нито един факт, сочещ наличието на подобна пречка.
66 Фактът, че множество граждани на Съюза, които не са граждани на държавите членки с немски, английски или френски език, са подали кандидатури за длъжността генерален секретар на ЕИСК, не бил резултат от стечение на обстоятелствата, а се обяснявал с публикуването в Официален вестник на краткото обявление на всички официални езици, в което се съобщава за публикацията на спорното обявление за свободна длъжност.
67 ЕИСК счита за неоснователен довода на Италианската република, че кандидатите, чийто „първи език“ не е немски, английски или френски, разполагали с по-кратък срок от кандидатите германофони, англофони или франкофони и по този начин били подложени на необоснована разлика в третирането. Всеки потенциален кандидат, узнал за спорното обявление за свободна длъжност посредством краткото обявление, поместено в Официален вестник на неговия майчин език, можел да си набави бързо пълния текст на спорното обявление. Евентуалните заинтересовани лица били квалифицирани кадри с дългогодишен опит като длъжностни лица или служители в институциите, които по тази причина разполагали с всички необходими средства да се снабдят лесно с изданието на Официален вестник на всеки език.
68 ЕИСК оспорва и довода на Италианската република, че ограничението до английски и френски език водело до дискриминация спрямо другите официални езици. Първо, английският и френският език, заедно с немския, били най-използваните работни езици в институциите от повече от 35 години. Второ, кандидатите, за които всъщност е предназначено спорното обявление за свободна длъжност, били длъжностни лица или служители на Общностите с дълъг трудов стаж на висока длъжност в общностните институции и агенции, следователно били напълно в състояние да разберат и най-малките подробности на спорното обявление за свободна длъжност и по този начин напълно да се информират за точното му съдържание.
Съображения на Общия съд
– Предварителни бележки
69 Следва да се отбележи, че настоящото правно основание е разделено на две части. В рамките на първата част Общият съд е призован по същество да се произнесе по въпроса дали публикуването в Официален вестник на спорното обявление за свободна длъжност само на три езика, а именно на немски, английски и френски, е съобразено с принципите на недопускане на дискриминация и на езиково многообразие. В рамките на втората част Общият съд следва да се произнесе по въпроса дали е съвместимо с принципите на недопускане на дискриминация и на езиково многообразие в спорното обявление за свободна длъжност да се посочи доброто владеене на английски и/или френски език като една от „много желателн[ите]“ квалификации на кандидатите, а не като една от „необходимите“ квалификации, както твърди жалбоподателят.
– По първата част, свързана със селективното публикуване в Официален вестник на спорното обявление за свободна длъжност
70 На първо място, следва да се посочи, че няма разпоредба, нито принцип на общностното право, които да налагат обявления за свободна длъжност като разглежданото в конкретния случай да се публикуват систематично в Официален вестник на всички официални езици (вж. по аналогия Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 115).
71 Наистина, от посочената в спорното обявление свободна длъжност може потенциално да бъдат заинтересовани кандидати от всяка държава членка. При все това, както Съдът вече е отсъдил, многобройните позовавания в Договора за ЕО на използването на езиците не могат да се считат за израз на основен принцип на общностното право, гарантиращ на всеки гражданин правото да изисква всичко, което може да засегне неговите интереси, да бъде съставено на неговия език при всички обстоятелства (Решение на Съда от 9 септември 2003 г. по дело Kik/СХВП, C‑361/01 P, Recueil, стр. I‑8283, точка 82 и Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 116).
72 На второ място, следва да се посочи, че макар администрацията да има право да приема мерки, които счита за подходящи с оглед на уреждане на някои аспекти от процедурата по назначаването на персонала, тези мерки не трябва да водят до дискриминация, основана на езика, между кандидатите за определен пост (вж. по аналогия Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 127).
73 Всъщност член 12, параграф 1 от УРДС не допуска институцията да изисква от кандидатите за срочно наети служители отлично владеене на определен официален език, когато подобно езиково условие води до запазването на посочената длъжност за граждани на определена държава членка, без това да е оправдано от съображения, свързани с функционирането на службата (вж. по аналогия Решение на Съда от 4 март 1964 г. по дело Lassalle/Парламент, 15/63, Recueil, стр. 57, 73 и 74 и Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 129).
74 Ето защо, ако реши да публикува в Официален вестник пълния текст на обявлението за длъжността генерален секретар на някои езици, ЕИСК трябва — с оглед на недопускането на дискриминация, основана на езика, между потенциално заинтересованите от посоченото обявление кандидати — да приеме подходящи мерки, за да информира всички посочени кандидати за съществуването на съответното обявление и за изданията, в които е публикуван неговият пълен текст (вж. по аналогия Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 130).
75 Доколкото това условие е изпълнено, публикуването в Официален вестник на обявление за свободна длъжност на ограничен брой езици не би могло да доведе до дискриминация между различните кандидати, ако е установено, че последните владеят достатъчно поне един от тези езици, което им позволява да се запознаят надлежно със съдържанието на посоченото обявление (вж. по аналогия Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 131).
76 В това отношение следва да се напомни съдебната практика, според която обстоятелството, че документите, които са издадени от администрацията и имат за адресат едно от нейните длъжностни лица, са съставени на език, различен от майчиния език на това длъжностно лице или от първия избран от него чужд език, в никакъв случай не представлява нарушение на правата на длъжностното лице, ако то притежава познания по използвания от администрацията език, които му позволяват реално и лесно да се запознае със съдържанието на въпросните документи. Този извод важи и за спорното обявление за свободна длъжност (вж. по аналогия Решение по дело Италия/Комисия, точка 132 и цитираната съдебна практика).
77 По този начин, когато това се налага от нуждите на службата или тези на длъжността, засегнатата институция може законно да уточни езиците, чието задълбочено или задоволително владеене се изисква (вж. a contrario Решение по дело Lassalle/Парламент, посочено по-горе, стр. 73 и 74; вж. също заключението на генералния адвокат Lagrange по това дело, Recueil, стр. 77 и 94). В този последен случай обстоятелството, че текстът на спорното обявление за свободна длъжност е на разположение единствено на тези езици, не може да доведе до дискриминация между кандидатите, щом като всички те трябва да владеят поне един от тези езици.
78 Обратно, публикуването в Официален вестник на текста на спорното обявление за свободна длъжност единствено на някои официални езици, въпреки че е допустимо лицата, които владеят само други официални езици, да представят своята кандидатура, при липсата на други мерки, имащи цел да се даде възможност на тази последна категория потенциални кандидати да се запознаят надлежно със съдържанието на това обявление, би могло да доведе до дискриминация в техен ущърб (вж. по аналогия Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 135).
79 Всъщност в тази хипотеза въпросните кандидати се намират в по-неблагоприятно положение в сравнение с другите кандидати, тъй като няма да бъдат в състояние да се запознаят надлежно с квалификацията, която се изисква в обявлението за свободна длъжност, както и с условията и правилата на процедурата по назначаване. Впрочем подобно запознаване представлява необходима предпоставка за оптималното представяне на тяхната кандидатура с оглед на увеличаване на шансовете им да бъдат избрани на разглежданата длъжност (вж. по аналогия Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 136).
80 В конкретния случай от точка 3 от спорното обявление за свободна длъжност, както е цитирана в точка 7 по-горе, следва, че владеенето на английски и/или френски език е само „много желателно“, но не и абсолютно необходимо. Следователно потенциалните кандидати за длъжността генерален секретар на ЕИСК, владеещи задълбочено един официален език и отлично поне два други официални езика, различни от трите езика на публикацията, са отговаряли на условията за участие и съответно са щели да могат да подадат кандидатури за посочената длъжност, ако обявлението за нея беше публикувано на език, който знаят, и ако бяха информирани за наличието на свободната длъжност.
81 Освен това, дори да имат задоволителни познания по немски, английски или френски език, кандидатите не четат непременно изданията на Официален вестник на един от тези три езика, а го четат на майчиния си език (Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 148).
82 Следователно съществува голяма опасност кандидатите, които са потенциално заинтересовани от спорното обявление за свободна длъжност, да са прочели обявленията, публикувани на всички официални езици, тоест краткото обявление от 28 декември 2007 г., в което само се споменава за публикуването в Официален вестник на спорното обявление за свободна длъжност, и обявлението за поправка на спорното обявление за свободна длъжност от 30 януари 2008 г., в което само се посочва, че спорното обявление е било променено.
83 Не може да се приеме, че тези две обявления, които не съдържат никаква важна информация, например за продължителността на мандата на свободната длъжност и възможността за подновяването му, условията за приемане на кандидатурите, необходимата квалификация и професионален опит, условията за подбор и крайния срок за подаване на кандидатурите, дават достатъчна информация на потенциалните кандидати за съдържанието на спорното обявление за свободна длъжност. Както обаче беше посочено в точка 79 по-горе, запознаването с тази информация представлява необходима предпоставка за оптималното представяне на тяхната кандидатура.
84 A fortiori, кандидатите, които не владеят нито немски, нито английски, нито френски език, но все пак имат необходимите езикови познания, изобщо не са имали възможност да се запознаят с пълното съдържание на текста на спорното обявление за свободна длъжност.
85 От всичко гореизложено следва, че публикуването на спорното обявление за свободна длъжност само в немското, английското и френското издание на Официален вестник представлява дискриминация между потенциалните кандидати въз основа на езика, което е в разрез с член 12ЕО.
86 Освен това ЕИСК косвено е нарушил и член 12 от УРДС, тъй като публикуването на спорното обявление за свободна длъжност само на немски, английски и френски език в рамките на процедурата по назначаване на срочно нает служител на длъжността генерален секретар може да постави в по-благоприятно положение кандидатите с определено гражданство, а именно кандидатите от държави, в които тези езици се използват като майчин език, и да нанесе вреда на поне една част от кандидатите — граждани на другите държави членки (вж. по аналогия Решение по дело Италия/Комисия, посочено по-горе, точка 150).
87 С оглед на тези съображения следва първата част от настоящото правно основание да бъде приета.
88 Следователно спорното обявление за свободна длъжност, публикувано само в немското, английското и френското издание на Официален вестник, трябва да бъде отменено, без да е необходимо да се разглежда втората част на настоящото правно основание, нито другите правни основания, изтъкнати от Италианската република.
По съдебните разноски
89 Съгласно член 87, параграф 2 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Освен това съгласно член 87, параграф 4, първа алинея от този правилник държавите членки, които са встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
90 В конкретния случай ЕИСК е загубил делото. Италианската република обаче не е направила искане за съдебните разноски. При тези условия следва всяка страна да понесе направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)
реши:
1) Отменя обявление за свободна длъжност № 73/07 за длъжността генерален секретар в секретариата на Европейския икономически и социален комитет (ЕИСК), публикувано на 28 декември 2007 г., със съответната поправка от 30 януари 2008 г.
2) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.
Vadapalas | Jürimäe | Truchot |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 31 март 2011 година.
Подписи