РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми разширен състав)

1 март 2023 година(*)

„Митнически съюз — Регламент (ЕС) № 952/2013 — Определяне на непреференциалния произход на определени мотоциклети, произведени от Harley-Davidson — Решение за изпълнение на Комисията, с което се изисква да се отменят решения, отнасящи се до обвързваща информация за произхода, издадени от националните митнически органи — Понятие „операции по преработка или обработка, които не са икономически обосновани“ — Право на изслушване“

По дело T‑324/21

Harley-Davidson Europe Ltd, установено в Оксфорд (Обединено кралство),

Neovia Logistics Services International, установено във Вилворде (Белгия),

представлявани от O. van Baelen, G. Lebrun, адвокати, и T. Lyons, KC,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, представлявана от F. Clotuche-Duvieusart и M. Kocjan,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав),

състоящ се по време на разискванията от: S. Papasavvas, председател, J. Svenningsen, M. Jaeger, C. Mac Eochaidh (докладчик) и T. Pynnä, съдии,

секретар: I. Kurme, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 21 септември 2022 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата по настоящото дело на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите, Harley-Davidson Europe Ltd (наричано по-нататък заедно с групата, към която принадлежи, „Harley-Davidson“) и Neovia Logistics Services International (наричано по-нататък „Neovia“), искат отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2021/563 на Комисията от 31 март 2021 година относно валидността на някои решения, отнасящи се до обвързваща информация за произхода (ОВ L 119, 2021 г., стр. 117, наричано по-нататък „обжалваното решение“), адресирано до Кралство Белгия. С това решение Европейската комисия изисква отмяната на две решения, отнасящи се до обвързваща информация за произхода (наричани по-нататък „решенията ОИП“), приети в полза на Neovia от името на Harley-Davidson, относно вноса в Европейския съюз чрез Белгия на определени категории мотоциклети, произведени от Harley-Davidson в Тайланд.

I.      Правна уредба

2        Съгласно член 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „Митническият кодекс“) с този регламент се създава Митнически кодекс на Съюза, който урежда общите правила и процедури, приложими за стоките, въвеждани на митническата територия на Съюза или извеждани от нея.

3        Дял II от Митническия кодекс е озаглавен „Елементи, въз основа на които се налагат вносни или износни мита и други мерки относно търговията със стоки“ и предвижда по-конкретно правила за определяне на произхода на стоките, които служат по-специално за определяне на вносните мита и другите мерки, които се прилагат за определени стоки.

4        По-специално съгласно член 56, параграф 1 от Митническия кодекс, който се намира в посочения дял II, дължимите вносни или износни мита се основават на Общата митническа тарифа и другите мерки, установени от разпоредби на Съюза за специфични области, свързани с търговията със стоки, се прилагат в съответните случаи съгласно тарифното класиране на стоките.

А.      По произхода на стоките

5        Митническият кодекс предвижда три категории правила за определяне на произхода на стоките, а именно правила за непреференциалния произход на стоките, правила за преференциалния произход на стоките и правила за определяне на произхода на конкретни стоки.

6        По-специално член 59 от Митническия кодекс предвижда, че в членове 60 и 61 се установяват правилата за определяне на непреференциалния произход на стоките за целите на прилагането, първо, на Общата митническа тарифа с изключение на мерките по член 56, параграф 2, букви г) и д), второ, на мерки, различни от тарифните мерки, установени от разпоредби на Съюза, уреждащи специфични области във връзка с търговията със стоки, и трето, на други мерки на Съюза, отнасящи се до произхода на стоките.

7        Така, член 60 от Митническия кодекс, който се отнася до придобиването на непреференциален произход на стоките, гласи:

„1.      За стоките, изцяло получени в една-единствена държава или територия, се счита, че произхождат от тази държава или територия.

2.      За стоките, чието производство включва участието на повече от една държава или територия, се счита, че произхождат от държавата или територията, в която са претърпели последната си съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от производството“.

8        Съгласно член 62 от Митническия кодекс на Комисията се предоставя правомощието да приема делегирани актове в съответствие с член 284, с които се определят правилата, при спазването на които се счита, че стоките, за които е необходимо определяне на непреференциален произход за целите на прилагане на мерките на Съюза, посочени в член 59, се смята, че са изцяло получени само в една държава или територия или че са претърпели последната си, съществена, икономически обоснована обработка или преработка в оборудвано за тази цел предприятие и довела до производството на нов продукт или която представлява важен стадий от производството в дадена страна или територия, съгласно член 60.

9        В това отношение Комисията приема Делегиран регламент (ЕС) 2015/2446 на Комисията от 28 юли 2015 година за допълнение на Регламент № 952/2013 за определяне на подробни правила за някои от разпоредбите на Митническия кодекс на Съюза (ОВ L 343, 2015 г., стр. 1, наричан по-нататък „ДР‑МКС“).

10      Член 33 от ДР‑МКС внася уточнения относно операциите по обработка или преработка, които не са икономически обосновани. Този член предвижда:

„Смята се, че всяка операция по преработка или обработка, извършена в друга държава или територия, не е икономически обоснована, ако въз основа на наличните факти бъде установено, че целта на тази операция е била да се избегне прилагането на мерките, посочени в член 59 от [Митническия кодекс, който се отнася до прилагането на Общата митническа тарифа и другите мерки на Съюза, тарифни или не, отнасящи се до произхода на стоките, внесени в Съюза].

[…]“.

Б.      По решенията в областта на произхода

11      Член 33 от Митническия кодекс, който касае решенията, отнасящи се до обвързваща информация, гласи:

„1.      Въз основа на подадено заявление митническите органи издават решения, отнасящи се до обвързваща тарифна информация, наричани по-долу „решения ОТИ“, или решения [ОИП].

[…]

3.      Решенията ОТИ или ОИП са валидни за срок от три години от датата, на която решението поражда действие.

[…]“.

12      Член 19 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби на Регламент № 952/2013 (ОВ L 343, 2015 г., стр. 558) въвежда обмен на данни относно решения ОИП, и по-специално в параграф 1 предвижда, че „[м]итническите органи предават на Комисията съответните данни относно решения ОИП[,] [които са приели,] на всяко тримесечие“.

13      В член 34, параграф 11 от Митническия кодекс се уточнява:

„Комисията може да приема решения, с които изисква от държавите членки да отменят определени решения ОТИ или ОИП, за да се осигури правилно и еднакво тарифно класиране или определяне на произхода на стоките“.

14      Член 37, параграф 2 от Митническия кодекс предвижда по-специално, че Комисията приема решенията, с които от държавите членки се изисква да отменят решения ОИП, чрез актове за изпълнение, приети в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 285, параграф 2 от Митническия кодекс.

15      От тези разпоредби следва, че схематично въз основа на заявление на вносителите, които желаят да получат гаранции за тълкуването на правилата, позволяващи да се определи непреференциалният произход на внесените в Съюза стоки, националните митнически органи могат да издадат решения, с които официално се признава географският произход на посочените стоки. Освен това Комисията, която редовно получава от тези органи информация за това, може, ако впоследствие счете, че определянето на произхода от посочените митнически органи не е правилно, да изиска от тях да отменят приетите решения.

В.      По мерките на търговската политика

16      Съгласно член 5, точка 36 от Митническия кодекс „мерки на търговската политика“ означава нетарифните мерки, установени като част от общата търговска политика под формата на разпоредби на Съюза, уреждащи международната търговия със стоки.

17      В това отношение законодателят на Съюза е приел Регламент (ЕС) № 654/2014 от 15 май 2014 година относно упражняването на правата на Съюза за прилагане и осигуряване на съблюдаването на международните търговски правила и за изменение на Регламент (ЕО) № 3286/94 на Съвета за установяване на процедури на Общността в областта на общата търговска политика с оглед гарантиране упражняването от Общността на правата, които са ѝ предоставени съгласно правилата за международна търговия, по-специално тези, които са установени под егидата на Световната търговска организация (ОВ L 189, 2014 г., стр. 50).

18      Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент № 654/2014, когато е необходимо действие, за да се защитят интересите на Съюза в случаите по член 3 от този регламент, Комисията приема актове за изпълнение за определяне на подходящите мерки на търговската политика.

19      Въз основа на Регламент № 654/2014, и по-конкретно на член 4, параграф 1 от този регламент, Комисията приема по-специално Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/886 от 20 юни 2018 година относно някои мерки в областта на търговската политика по отношение на определени продукти с произход от Съединените американски щати и за изменение на Регламент за изпълнение (ЕС) 2018/724 (ОВ L 158, 2018 г., стр. 5).

II.    Обстоятелствата по спора

20      През юни 2018 г. правителството на Съединените американски щати налага допълнителни мита в размер съответно на 25 % и на 10 % върху вноса на стомана и вноса на алуминий с произход от Съюза (наричани по-нататък „митата, наложени съгласно параграф 232 от Закона от 1962 г. за разширяване на търговията“), с цел да се насърчи и увеличи националното производство на тези продукти.

21      В отговор на въвеждането на мита, наложени съгласно параграф 232 от Закона от 1962 г. за разширяване на търговията, на 20 юни 2018 г. Комисията приема Регламент 2018/886, който предвижда прилагането на допълнителни мита върху вноса на продукти с произход от Съединените щати, изброени в приложения I и II към този регламент.

22      Съгласно член 2, буква а) от Регламент 2018/886 и приложение I към него е предвидено, че продуктите, съответстващи на код по номенклатура 8711 50 00, а именно „[м]отоциклети с бутален двигател, с работен обем, превишаващ 800 cm³“, на първия етап се облагат с допълнителни мита със ставка в размер на 25 %, и то считано от 22 юни 2018 г.

23      Освен това съгласно член 2, буква б) от Регламент № 2018/886 и приложение II към него, които се отнасят също до продуктите, съответстващи на код по номенклатура 8711 50 00, на втория етап тези продукти се облагат с допълнителни мита със ставка в размер на 25 %, считано всъщност най-късно от 1 юни 2021 г.

24      Затова след публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на Регламент 2018/886 Harley-Davidson — американско предприятие, което е специализирано в производството на мотоциклети — е уведомено за прилагането на допълнителни мита за неговите продукти, внесени в Съюза от Съединените щати, в размер на 25 %, считано от 22 юни 2018 г., след това с още 25 %, считано най-късно от 1 юни 2021 г., в допълнение към конвенционалното мито със ставка в размер на 6 %, тоест обща ставка за неговите мотоциклети в размер на 31 %, считано от 22 юни 2018 г., а след това в размер на 56 %, считано най-късно от 1 юни 2021 г.

25      На 25 юни 2018 г. Harley-Davidson представя на Securities and Exchange Commission (Комисията по ценните книжа и борсите, Съединени щати, наричана по-нататък „SEC“) доклад „Формуляр 8‑K“ (Form 8‑K Current Report, наричан по-нататък „Формуляр 8‑К“). Този Формуляр 8‑К е предназначен да информира неговите акционери за прилагането на допълнителните мита, посочени в точка 24 по-горе, и за последиците от тях за дейността му. В този формуляр Harley-Davidson заявява намерението си да премести производството на определени мотоциклети, предназначени за пазара на Съюза, от Съединените щати в свои международни съоръжения в друга страна, за да избегне разглежданите мерки на търговската политика на Съюза.

26      Във Формуляр 8-K Harley-Davidson посочва по-специално следното:

„Европейският съюз прие мита върху различни продукти, произведени в Съединените щати, сред които мотоциклетите Harley-Davidson. Тези мита, които са влезли в сила на 22 юни 2018 г., са наложени в отговор на митата, които Съединените щати са наложили върху стоманата и алуминия, изнасяни от [Съюза] за Съединените щати.

В резултат на това митата на [Съюза] за мотоциклетите Harley-Davidson, които се изнасят от Съединените щати, се увеличават от 6 % на 31 %. Harley-Davidson счита, че тези мита ще доведат до допълнителни разходи от около 2 200 щатски долара на мотоциклет, изнасян от Съединените щати за [Съюза].

[…]

За да посрещне значителните разходи във връзка с тази тежест на митата в дългосрочен план, Harley-Davidson ще приложи план за преместване на производството на мотоциклети, предназначени за [Съюза], от Съединените щати в международните си съоръжения, за да избегне тежестта на митата. Harley-Davidson предвижда, че увеличаването на производството в международните заводи ще изисква допълнителни инвестиции и може да отнеме най-малко 9—18 месеца, преди да бъде напълно завършено“.

27      След публикуването на Формуляр 8‑K Harley-Davidson избира своя завод в Тайланд като производствен обект на някои от неговите мотоциклети, предназначени за пазара на Съюза.

28      Harley-Davidson иска да получи гаранции във връзка с определянето на страната на произход на мотоциклетите, произведени в завода му в Тайланд и предназначени за пазара на Съюза. Така на 25 януари 2019 г. Harley-Davidson и Neovia —посредник, който му предоставя услуги по логистична подкрепа в рамките на операциите му по внос на мотоциклети в Съюза чрез Белгия — подават съвместно до белгийските митнически органи първите две формални заявления за решения ОИП относно две групи мотоциклети. Впоследствие са подадени още три заявления за решения ОИП относно три други групи мотоциклети.

29      На 31 януари 2019 г. белгийските органи участват в среща с Комисията по повод на заявленията за решения ОИП за вноса в Съюза на две групи мотоциклети, комплектувани в завода Harley-Davidson в Тайланд. След тази среща Комисията представя неформално становище, според което критерият за икономическа обосновка по смисъла на член 33 от ДР-МКС може да не е изпълнен поради съдържащата се във Формуляр 8‑K информация.

30      Белгийските органи са поискали обсъждане с държавите членки относно приложимостта на член 33 от ДР-МКС, което обсъждане се е състояло на 8 април 2019 г. по време на заседанието на Експертната група по по митнически въпроси, отдел „Произход“. По време на това заседание белгийските органи обясняват, че страната на комплектуване на определени, произведени от Harley-Davidson, мотоциклети се е променила и че това преместване е станало вследствие на въвеждането на допълнителни мита върху стоките с произход от предходната страна на производство, а именно Съединените щати. В протокола от това заседание се посочва, че „някои делегати потвърждават, че въз основа на наличната информация произходът [трябва] да се определи, като се приложи член 33 от ДР-МКС, други делегати не са на това мнение. [Комисията] счита, че член 33 може да се приложи, още повече че производителят е посочил в публични изявления, че целта за преместване на операциите е да се избегне прилагането на мерките в Съюза“. Въпреки исканията на белгийските органи Комисията обаче така и не представя официално становище относно приложимостта на член 33 от ДР-МКС към фактите в настоящия случай.

31      На 24 юни 2019 г. на основание член 33, параграф 1 от Митническия кодекс белгийските митнически органи издават две решения ОИП, с които признават и удостоверяват, че определени категории внесени в Съюза мотоциклети Harley-Davidson, които съответстват на двете групи мотоциклети, посочени в точка 28 по-горе, са с произход от Тайланд. Другите три заявления за решения ОИП, които също са посочени в точка 28 по-горе, впоследствие са третирани по идентичен начин от белгийските митнически органи.

32      На 21 август 2019 г. белгийските митнически органи съобщават на Комисията разглежданите решения ОИП.

33      На 5 октомври 2020 г. Комисията уведомява белгийските органи за намерението си да поиска от тях да отменят първите две решения ОИП. На 13 ноември 2020 г. белгийските органи отговарят на Комисията, че се противопоставят на такова искане за отмяна.

34      На 22 декември 2020 г. Комисията започва официална процедура за приемане на обжалваното решение. На 5 март 2021 г. Комисията представя проекта на обжалваното решение на всички национални делегации на Комитета по Митническия кодекс, отдел „Произход“, в рамките на процедурата по консултиране и чрез писмена процедура. Четири държави членки изпращат становище по проекта на обжалваното решение и се противопоставят на изразеното от Комисията становище в този проект.

35      На 29 март 2021 г. Комисията изпраща обобщена докладна записка до Комитета по Митническия кодекс, отдел „Произход“, в която посочва, че 23‑те държави членки, които не са изразили позиция, мълчаливо са изразили съгласието си с проекта на обжалваното решение.

36      На 31 март 2021 г. Комисията приема обжалваното решение, което съобщава на Кралство Белгия на 6 април 2021 г. и което е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на следващия ден, като изисква от белгийските органи да отменят първите две решения ОИП.

37      В обжалваното решение Комисията посочва:

„(6)      След публикуването на мерките на търговската политика на Европейския съюз [Harley-Davidson], […] докладва чрез доклад „Формуляр 8‑K“ […], подаден до [SEC] на 25 юни 2018 г., за своя план да премести производството на определени мотоциклети, предназначени за пазара на Европейския съюз, от Съединените американски щати в свои международни съоръжения в друга държава, за да избегне мерките на търговската политика на Европейския съюз.

(7)      Въпреки че е възможно избягването на мерките на търговската политика да не е непременно единствената цел на това преместване на производството, наличните факти показват, че условията, посочени в член 33, първа алинея от [ДР-МКС], са изпълнени. Поради това операциите по преработка или обработка, извършени в последната държава на производство, не се считат за икономически обосновани.

(9)      Тъй като определянето на непреференциалния произход на мотоциклетите, обхванати от посочените в приложението решения за ОИП, не се основава на правилото, определено в член 33, трета алинея от [ДР-МКС], Комисията счита, че това определяне на непреференциален произход е несъвместимо с разпоредбите на член 60, параграф 2 от [Митническия кодекс] във връзка с член 33 от [ДР-МКС]“.

38      След приемането на обжалваното решение, с писмо от 16 април 2021 г., адресирано до Neovia, белгийските органи уведомяват жалбоподателите, че отменят петте решения ОИП, издадени относно вноса в Съюза на мотоциклети, произведени в Тайланд от Harley-Davidson.

III. Искания на страните

39      Жалбоподателите искат Общият съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да даде насоки на митническите органи на Съюза относно необходимите последици, които те трябва да извлекат от съдебното решение, и относно начина, по който трябва да действат, за да го изпълнят,

–        да разпореди процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства, които счита за подходящи,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

40      Комисията иска Общият съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

IV.    От правна страна

А.      Относно компетентността на Общия съд

41      Комисията твърди, че второто искане на жалбоподателите е недопустимо.

42      Жалбоподателите обаче считат, че би могло да е полезно да се дадат насоки за начина на изпълнение на съдебното решение.

43      В това отношение е достатъчно да се припомни, че в рамките на контрола за законосъобразност на основание член 263 ДФЕС Общият съд няма компетентност да дава разпореждания на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза дори когато се отнасят до реда и условията за изпълнение на решенията му (определения от 22 септември 2016 г., Gaki/Комисия, C‑130/16 P, непубликувано, EU:C:2016:731, т. 14 и от 19 юли 2016 г., Trajektna luka Split/Комисия, T‑169/16, непубликувано, EU:T:2016:441, т. 13).

44      Следователно второто искане трябва да се отхвърли поради липсата на компетентност.

Б.      По същество

45      В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат шест основания.

46      Общият съд счита за уместно да разгледа третото основание, а след това четвъртото, първото, второто, петото и шестото основание.

1.      По третото основание: злоупотреба с правото на отмяна на решения, доколкото тя се основавала на неправилно тълкуване и прилагане на член 33 от ДР-МКС

47      С третото основание жалбоподателите твърдят, че Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 33 от ДР-МКС.

48      По-специално жалбоподателите изтъкват, че в предходните редакции на правната уредба се предвиждало, че критерият за икономическа обосновка не е изпълнен, когато „единствената цел“ на дадена операция е избягването на мерките, и че в текстовете на различните езици на член 33 от ДР-МКС се посочва винаги „цел“ в единствено число, което следвало да се разбира най-малкото като „единствена преобладаваща цел“ или като „основна цел“. Те добавят, че практиката на Съда потвърждавала, че наличието на каквато и да било друга причина за дадена операция, която не е свързана с избягването на мерки, е достатъчно, за да бъде изпълнен критерият за икономическа обосновка. В това отношение те се позовават по-специално на решение от 13 декември 1989 г., Brother International (C‑26/88, EU:C:1989:637), в което Съдът приема, че „прехвърлянето на комплектуването от страната на производство на основните части в друга страна, където се използват вече съществуващи заводи, не е достатъчно основание да се презумира, че единствената цел на това преместване е да се заобиколят приложимите разпоредби“. Според жалбоподателите обаче Комисията не им е дала възможност да докажат наличието на други цели и нищо не показвало дали Комисията е разгледала информацията, която те са предоставили на белгийските органи, за да установят, че критерият за икономическа обосновка е изпълнен.

49      Що се отнася до последния аспект, жалбоподателите твърдят, че решението на Harley-Davidson да произвежда в Тайланд мотоциклети, предназначени за пазара на Съюза, се основава на съвкупност от солидни и законни търговски фактори и не е изкуствено решение, чиято основна цел е да се заобиколят допълнителните мита.

50      Жалбоподателите сравняват също така понятието „избягване“ по смисъла на член 33 от ДР-МКС с понятията „избягване на данъци“, „злоупотреба“, „манипулиране“ и „заобикаляне“, уточнени в съдебната практика. Така, като препращат към различни решения на Съда, в които тези понятия са разгледани и уточнени, по-специално в областта на данъчното или антидъмпинговото право, жалбоподателите изтъкват, че макар производството от Harley-Davidson в Тайланд на мотоциклети, предназначени за Съюза, да има за цел основно да се избегнат допълнителните мита, следва да се провери дали няма никаква друга законна търговска цел, която да е в основата на операциите по преместване, което Комисията не е направила. По този начин по аналогия жалбоподателите припомнят, че Съдът многократно е потвърждавал, че на пазара на Съюза даден оператор разполага с голяма свобода и например има право да структурира дейността си така, че да ограничи данъчните си задължения.

51      Така жалбоподателите считат, че начинът, по който Комисията е приложила член 33 от ДР-МКС, променил критерия за икономическа обосновка и преобразувал първоначално обективен критерий в субективен критерий. Според жалбоподателите възприетото от Комисията тълкуване би променило предмета на член 60, параграф 2 от Митническия кодекс, в резултат на което не следвало да се установява произхода въз основа на обективни елементи, а именно естеството на извършената операция, а въз основа на субективни елементи, а именно съображенията или мотивите на производителя. Преценката на „целта“ на операция по преместване обаче трябвало да се основава на обективен анализ на обстоятелствата и на контекста на самата операция — анализ, който Комисията не направила.

52      Комисията оспорва тези доводи.

53      В настоящия случай следва да се провери дали, като е приела обжалваното решение на основание член 33 от ДР-МКС, Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото като е счела, че операцията по преместване в Тайланд на производството на определени категории мотоциклети Harley-Davidson, предназначени за пазара на Съюза, не може да се квалифицира като „икономически обоснована“, тъй като според тази институция с нея се цели да се избегнат мерките на търговската политика на Съюза, приети по отношение на продуктите с произход от Съединените щати, считано от 2018 г.

54      В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика при тълкуването на разпоредби на правото на Съюза трябва да се взема предвид не само техният текст, но и контекстът им и целите на правната уредба, от която те са част. Генезисът на разпоредбата от правото на Съюза също може да разкрие обстоятелства, които са релевантни за нейното тълкуване (вж. решение от 2 септември 2021 г., CRCAM, C‑337/20, EU:C:2021:671, т. 31 и цитираната съдебна практика).

55      Съгласно член 60, параграф 2 от Митническия кодекс (вж. т. 7 по-горе), за да може дадена страна или територия да се счита за място на произход на стоки за целите на прилагането на мерките на Съюза относно произхода на внесени стоки, е необходимо по-специално последната съществена обработка или преработка да се извършва на това място и да е „икономически обоснована“.

56      Член 33 от ДР-МКС е озаглавен „Операции по преработка или обработка, които не са икономически обосновани“ и уточнява в първа алинея, че „[с]мята се, че всяка операция по преработка или обработка, извършена в друга държава или територия, не е икономически обоснована, ако въз основа на наличните факти бъде установено, че целта на тази операция е била да се избегне прилагането на мерките“ на Съюза, отнасящи се до произхода на стоките.

57      Така, най-напред, от текста на член 33 от ДР-МКС, и по-специално от използването на израза „смята се“ в последния член, следва, че при определени обстоятелства, а именно когато целта на дадена операция е била да се избегне прилагането на мерките, посочени в член 59 от Митническия кодекс, Комисията и митническите органи на Съюза трябва да приемат, че условието за икономическата обосновка не е изпълнено.

58      По-нататък, що се отнася именно до употребата на израза „целта на тази операция е била да се избегне“ в член 33 от ДР-МКС, Общият съд счита, че използването на понятието „цел“ в единствено число трябва да се разбира — в случаи, при които осъществяването на дадена операция по преместване е преследвало няколко цели — като препращащо към идеята за „основна цел“ или „преобладаваща цел“. Следователно възможно е тази цел да не е единствената, но трябва да бъде определяща при избора да се премести производството в друга държава или територия.

59      От член 33 от ДР-МКС, и по-специално от позоваването на „мерките, посочени в член 59“ от Митническия кодекс във връзка със съображение 21 от ДР-МКС и от консолидирания проект на делегиран акт, представен от Комисията преди приемането на ДР-МКС, обаче следва, че член 33 от ДР-МКС се прилага, когато Съюзът е приел мерки на търговската политика. Тези мерки на търговската политика могат да се изразяват в тарифни мерки като приетите в настоящия случай, а именно допълнителни мита за някои стоки с произход от Съединените щати, въведени с Регламент 2018/886 в приложение на член 4, параграф 1 от Регламент № 654/2014.

60      Така член 33 от ДР-МКС има за цел да гарантира пълното прилагане на мерките на търговската политика на Съюза, като възпрепятства придобиването на нов произход за стоките, за които се отнасят такива мерки, когато основната или преобладаващата цел на дадена операция, като например прехвърляне на производство в друга държава или територия, е да се избегне прилагането на посочените мерки.

61      На последно място, употребата на израза „въз основа на наличните факти“ в член 33 от ДР-МКС насочва към фактическите обстоятелства, с които разполага органът, натоварен с проверката дали целта на операция по преместване е да се избегне прилагането на мерките на Съюза, отнасящи се до произхода на стоките.

62      От гореизложеното следва, че член 33 от ДР-МКС трябва да се тълкува в смисъл, че ако въз основа на наличните факти изглежда, че основната или преобладаващата цел на операция по преместване е да се избегне прилагането на мерки на търговската политика на Съюза, следва да се приеме, че тази операция по принцип не може да бъде икономически обоснована.

63      Следователно съответният икономически оператор трябва да докаже, че основната или преобладаващата цел на операция по преместване не е била, към момента на приемане на решението относно тази операция, да се избегне прилагането на мерките на търговската политика на Съюза. Такова доказателство обаче се различава от последващо търсене на икономическа обосновка или от икономическата рационалност на тази операция по преместване. Всъщност, ако за да се докаже, че основната или преобладаващата цел на операция по преместване не е да се избегне прилагането на мерки на търговската политика, бе достатъчно само да се докаже наличието на икономическа обосновка, това би лишило член 33 от ДР-МКС от всякакво полезно действие.

64      В случая от преписката е видно, че наличните факти по смисъла на член 33 от ДР-МКС са твърденията на Harley-Davidson във Формуляр 8‑K, възпроизведени в точка 26 по-горе, и данните, предоставени от жалбоподателите на белгийските митнически органи в подкрепа на заявленията им за решения ОИП.

65      Що се отнася до предоставените на белгийските митнически органи данни, жалбоподателите посочват, че през есента на 2018 г. са представили обобщение на различните причини, поради които според тях производството в Тайланд е „икономически обосновано“, и на 26 март 2019 г., тоест девет месеца след публикуването на Формуляр 8‑K, са представили допълнителни разяснения.

66      От анализа на тези документи, представени като приложение към настоящата жалба, е видно, че те са изготвени от жалбоподателите в рамките на кореспонденцията им с белгийските митнически органи, за да получат решения ОИП, с които се признава тайландският произход на мотоциклетите, произведени от Harley-Davidson и предназначени за пазара на Съюза. Тази кореспонденция започва през септември 2018 г., тоест няколко месеца след публикуването на Формуляр 8‑К, който публично обявява въпросната операция по преместване. Тези документи, които нито предшестват, нито са изготвени едновременно с Формуляр 8‑K и които са изготвени само с цел белгийските митнически органи да признаят тайландския произход на мотоциклетите, произвеждани от Harley-Davidson, не позволяват да се направи категоричен извод за действителното наличие на решение за преместване в Тайланд на производството на мотоциклети, предназначени за пазара на Съюза, което е съществувало преди въвеждането на допълнителните мита (вж. т. 21 по-горе) или което произтича от напълно рационални икономически съображения, които не са свързани с въвеждането на посочените допълнителни мита.

67      Следователно въз основа на наличните факти, а именно собствените твърдения на Harley-Davidson във Формуляр 8‑К, именно „за да посрещне значителните разходи във връзка с […] тежест[та] на митата [резултат от въвеждането на допълнителни мита] в дългосрочен план, Harley-Davidson [е] приложи[л] план за преместване на производството на мотоциклети, предназначени за [Съюза], от Съединените щати в международните си съоръжения“. Така от прочита на Формуляр 8‑K следва, че въвеждането на допълнителни мита е фактът, който поражда обявяването на разглежданото решение за преместване. Впрочем в хода на съдебното заседание в отговор на въпрос на Общия съд жалбоподателите признават, че влизането в сила на посочените допълнителни мита „ускорило“ вземането на решение за преместване в Тайланд на производството, предназначено за пазара на Съюза.

68      Освен това нито в данните от кореспонденцията си с белгийските митнически органи, нито в писмените изявления, представени в рамките на настоящото производство, нито в отговор на въпросите на Общия съд в хода на съдебното заседание жалбоподателите са успели да докажат, че решението за преместване в Тайланд на производството на мотоциклети Harley-Davidson, предназначени за пазара на Съюза, предхожда влизането в сила на Регламент 2018/886 или е част от глобална стратегия, насочена конкретно към намаляване на производствените разходи за мотоциклети, предназначени за пазара на Съюза, чрез преместване в Азия на това производство. В най-добрия случай жалбоподателите се задоволяват с неясни и абстрактни твърдения, че от няколко години Harley-Davidson е преследвало стратегия за увеличаване на търговското си присъствие извън Съединените щати — твърдения, които те подкрепят с представянето на документи, предназначени за SEC, от които следва само, без повече уточнения, че международното разрастване по същество е част от дългосрочна глобална стратегия на предприятието.

69      Жалбоподателите не представят нито един документ, като например копия от решения на управителния съвет на Harley-Davidson, от които да е видно, че конкретното решение за преместване в Тайланд на производството на мотоциклети, предназначени за пазара на Съюза, предхожда въвеждането на разглежданите допълнителни мита. Напротив, от един от представените от жалбоподателите документи с дата от 28 февруари 2019 г., който е предназначен за SEC и е посочен в точка 68 по-горе, е видно, че производството на мотоциклети в завода в Тайланд е започнало едва през 2018 г. и че поне до 31 декември 2018 г. това производство е било предназначено изключително за някои азиатски пазари, а не за пазара на Съюза.

70      При всички положения може само да се констатира, че като посочва единствено във Формуляр 8‑К, че иска, премествайки производството си, да „избегне тежестта на митата“, която произтича от влизането в сила на допълнителните мита, Harley-Davidson е имало за основна или преобладаваща цел да избегне прилагането на тези мерки на търговската политика. От предмета и съдържанието на Формуляр 8‑К е видно ясно, че той е с дата 25 юни 2018 г. и е публикуван като незабавна реакция на публикуването на Регламент 2018/886 само пет дни след това публикуване и три дни след влизането му в сила. Общият съд констатира, че е налице съвпадение във времето между влизането в сила на Регламент 2018/886 и обявяването на разглежданата операция по преместване. Според съдебната практика подобно съвпадане във времето обаче може да обоснове презумпцията, че операцията по преместване има за цел да се избегне прилагането на мерки на търговската политика (вж. в този смисъл решение от 13 декември 1989 г., Brother International, C‑26/88, EU:C:1989:637, т. 29).

71      От съдебната практика е видно също, че следователно при наличието на такова съвпадение във времето съответният икономически оператор трябва да представи доказателства за наличието на основателна причина — различна от тази да се избегнат последиците, които произтичат от разглежданите разпоредби — за извършването на производствените операции в страната, в която производството е било преместено (вж. в този смисъл решение от 13 декември 1989 г., Brother International, C‑26/88, EU:C:1989:637, т. 29). Както обаче бе посочено в точки 65—68 по-горе, жалбоподателите не са успели да докажат наличието на основателна причина, която предхожда или датира от момента на обявяването на решението за преместване в Тайланд, за да подкрепят твърдението, че това преместване е могло да има основание, различно от избягването на последиците от въвеждането на допълнителни мита.

72      Следователно изглежда, че въвеждането на допълнителни мита е фактът, породил разглежданото решение за преместване, което е обявено чрез публикуването на Формуляр 8‑К, и че с оглед на контекста това решение действително произтича, поне основно или преобладаващо, от желанието да се избегне финансовата тежест, резултат от тези мита.

73      От това следва, че Комисията не е допуснала грешка, като е заключила, че основната цел на това преместване е да се избегне мярката на търговската политика, каквато представляват допълнителните мита.

74      Следователно всички доводи на жалбоподателите относно наличието на икономическа обосновка на разглежданата операция по преместване са неотносими, доколкото в случая Комисията не е трябвало да търси такава обосновка. Същото се отнася и за доводите на жалбоподателите относно действителността и съществения характер на производствените операции в Тайланд.

75      Що се отнася до довода на жалбоподателите, че Комисията е преобразувала първоначално обективен критерий в субективен критерий, достатъчно е да се отбележи, че констатацията в обжалваното решение, че операцията по преместване в Тайланд е била осъществена, поне основно, за да се избегне прилагането на мерките на търговската политика на Съюза, е констатация, основаваща се на обективни доказателства. В това отношение в рамките на разглеждането на поведението на Harley-Davidson, за да установи евентуално заобикаляне на посочените мерки на търговската политика, Комисията всъщност е била длъжна да се основе на всички релевантни и налични фактически обстоятелства. В този контекст може да се наложи Комисията да прецени следваната от това предприятие стратегия. С оглед на това Комисията основателно се позовава на фактори от субективен характер, а именно мотивите, които стоят в основата на въпросната стратегия, доколкото тези фактори следват ясно, недвусмислено и обективно от Формуляр 8‑K. Така, противно на твърденията на жалбоподателите, наличието на намерение за заобикаляне на разглежданите мерки на търговската политика може да представлява едно от обективните фактически обстоятелства, които могат да бъдат взети предвид за целите на установяването на такова заобикаляне.

76      От гореизложеното следва, че третото основание се отхвърля.

2.      По четвъртото основание: незаконосъобразност на член 33 от ДР-МКС

77      В рамките на четвъртото основание жалбоподателите твърдят, че член 33 от ДР-МКС бил незаконосъобразен, тъй като надхвърлял рамките на законодателство, което може да бъде прието чрез делегиран акт по силата на член 290 ДФЕС и тъй като нарушавал принципите на правна сигурност и на пропорционалност.

а)      По първата част на четвъртото основание: нарушение на член 290 ДФЕС

78      Жалбоподателите поддържат, че независимо от тълкуването, което следва да се даде на член 33 от ДР-МКС, тази разпоредба надхвърля пределите на делегирано законодателство. В това отношение те изтъкват по същество, че критерият за „икономическа обосновка“ не може да се счита за критерий, предоставящ повече уточнения за начина, по който трябва да се прилага съществена разпоредба, а напротив, става въпрос за основно правило в областта на определянето на произхода. Като такова, правилото по член 33 от ДР-МКС трябвало да се съдържа в първичното право заедно с член 60, параграф 2 от Митническия кодекс, който съдържа общото правило, позволяващо да се определи произходът на преработените в повече от една страна стоки.

79      Комисията оспорва тези доводи.

80      Възможността за делегиране на правомощията, предвидена в член 290 ДФЕС, има за цел да даде възможност на законодателя да се концентрира както върху съществените елементи на дадено законодателство, така и върху несъществените елементи, за които той преценява за уместно да законодателства, като същевременно поверява на Комисията задачата „да допълва“ някои несъществени елементи на приетия законодателен акт или „да изменя“ такива елементи въз основа на дадената ѝ делегация (вж. решение от 11 май 2017 г., Dyson/Комисия, C‑44/16 P, EU:C:2017:357, т. 58 и цитираната съдебна практика).

81      От това следва, че основните правила в съответната област трябва да се предвидят в основната правна уредба и не могат да бъдат предмет на делегиране (вж. решение от 11 май 2017 г., Dyson/Комисия, C‑44/16 P, EU:C:2017:357, т. 59 и цитираната съдебна практика).

82      От съдебната практика следва, че основни елементи от основната правна уредба са тези, чието приемане налага да се направи политически избор, който спада към отговорностите на законодателя на Съюза (вж. решение от 11 май 2017 г., Dyson/Комисия, C‑44/16 P, EU:C:2017:357, т. 61 и цитираната съдебна практика).

83      Идентифицирането на елементите от дадена област, които трябва да се квалифицират като основни, трябва да се основава на обективни критерии, които могат да бъдат предмет на съдебен контрол, и налага да се вземат предвид характеристиките и особеностите на съответната област (вж. решение от 11 май 2017 г., Dyson/Комисия, C‑44/16 P, EU:C:2017:357, т. 62 и цитираната съдебна практика).

84      В настоящия случай член 60 от Митническия кодекс предвижда правила за определяне на непреференциалния произход на стоките, които правила се различават в зависимост от това дали стоките са получени в една-единствена държава или територия, или тяхното производство включва повече от една държава или територия. Тези две категории правила са установени съответно в член 60, параграф 1 и параграф 2.

85      Конкретният случай се отнася само до втората категория правила.

86      Освен това, що се отнася до тази втора категория правила, Комисията приема член 33 от ДР-МКС в изпълнение на оправомощаването, предвидено в член 62 от Митническия кодекс във връзка с член 284 от Митническия кодекс. Така член 62 предоставя правомощието на тази институция да приема делегирани актове, с които по същество да се определят правилата за прилагане на условията, предвидени в член 60, параграф 2 от Митническия кодекс.

87      От това следва, че с оглед на общата структура на Митническия кодекс разглежданото в настоящия случай условие, свързано с икономическата обосновка, е предвидено в самия Митнически кодекс и представлява само едно от условията, предвидени от едно от правилата в областта на придобиването на непреференциалния произход.

88      В този контекст, що се отнася до обхвата на правомощията, делегирани на Комисията с член 62 от Митническия кодекс, като предоставя на Комисията правомощието „да определя“ правила, тази разпоредба овластява Комисията „да допълни“ Митническия кодекс по смисъла на член 290 ДФЕС. Така, макар Комисията да не е овластена от този член да изменя вече установените в Митническия кодекс елементи, за сметка на това тя е овластена от него да допълва Митническия кодекс, като разработва елементи, които не са били определени от законодателя, като същевременно остава длъжна да спазва разпоредбите, приети от Митническия кодекс.

89      Така, дори да се предположи, че правилата за определяне на произхода представляват съществени елементи от Митническия кодекс, член 33 от ДР-МКС има за цел само да допълни член 60 от Митническия кодекс, като внесе някои уточнения в него. Ето защо не може да се приеме, че член 33 надхвърля границите на правомощията, делегирани на Комисията с член 62 от Митническия кодекс, или че изменя съществено правило от Митническия кодекс.

90      Освен това, доколкото член 33 от ДР-МКС цели единствено да гарантира, както е видно от съображение 21 от ДР-МКС, ефективното прилагане на мерките на търговската политика, въведени съгласно други разпоредби от правото на Съюза, следва да се посочи, че приемането на този член само по себе си не налага да се направи политически избор, който спада към отговорностите на законодателя на Съюза.

91      От изложеното по-горе е видно, че първата част на четвъртото основание трябва да се отхвърли.

б)      По втората част на четвъртото основание: нарушение на принципите на правна сигурност и на пропорционалност

92      Жалбоподателите твърдят, че въвеждането на толкова съществено изменение на правния критерий за „икономическа обосновка“ посредством делегиран акт е несъвместимо с общите принципи на правото на Съюза, и по-специално с принципите на правна сигурност и на пропорционалност.

93      В това отношение те поддържат, че като е приела в член 33 от ДР-МКС, че множество съображения могат да бъдат взети предвид, за да се прецени икономическата обосновка на дадена операция по преместване, Комисията е въвела в този критерий форма на субективност, която е несъвместима с обективния характер на основния регламент. Те твърдят също, че Комисията не е имала никакво основание да разшири и измени критерия, така както той е определен в първичното право или в съдебната практика.

94      Комисията отхвърля тези твърдения.

95      Общият съд отбелязва, че доводите на жалбоподателите се основават на постулата, че член 33 от ДР-МКС предвиждал, че множество съображения могат да бъдат взети предвид, за да се определи дали е налице „икономическа обосновка“, и че оценката на съответната значимост на тези различни причини попадала само в обхвата на дискреционната власт на Комисията. Този постулат обаче произтича от неправилно тълкуване на член 33 от ДР-МКС.

96      Всъщност, както бе установено в точки 54—63 по-горе, член 33 от ДР-МКС предвижда, че е достатъчно „целта“, тоест основната или преобладаващата цел, на дадена операция по преместване да е да се избегне прилагането на мерките на търговската политика на Съюза, за да може да се приеме, че тази операция по преместване не е икономически обоснована по смисъла на приложимата правна уредба.

97      Следователно трябва да се отбележи, че противно на твърдяното от жалбоподателите, член 33 от ДР-МКС не предвижда претеглянето или вземането предвид на „множество съображения“, за да се определи дали е налице „икономическа обосновка“, а само предвижда, че такава обосновка по принцип не може да съществува при наличието на стратегия, която има за цел основно да се избегне прилагането на мерките на търговската политика на Съюза.

98      Следователно доводите на жалбоподателите трябва да се отхвърлят.

99      От гореизложеното следва, че втората част на четвъртото основание, както и следователно четвъртото основание в неговата цялост трябва да се отхвърлят.

3.      По първото основание: нарушение на задължението за мотивиране и на процедурата по консултиране, която предшества приемането на обжалваното решение

100    В рамките на първото основание жалбоподателите твърдят, от една страна, че Комисията е допуснала нарушение на съществени процесуални изисквания, тъй като обжалваното решение не е мотивирано или не е достатъчно мотивирано, и от друга страна, че Комисията не е спазила процедурата по консултиране, която предшества приемането на обжалваното решение.

а)      По първата част на първото основание — нарушение на задължението за мотивиране

101    Жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение не сочи нито това, което Комисията мисли за осъществените в Тайланд операции по комплектуване, нито това, което Комисията мисли за причините, подтикнали Harley-Davidson да произвежда продуктите си в Тайланд, нито начина, по който Комисията е приложила критерия за икономическа обосновка, така че Общият съд нямало да бъде в състояние да упражни своя контрол.

102    Жалбоподателите твърдят също, че обжалваното решение не съдържа обяснения относно причините, поради които позицията на Комисията е различна от тази на белгийските митнически органи, и че изложените в съображение 7 от това решение мотиви не са нищо повече от императивна декларация. В това отношение те изтъкват, че предвид техническия характер на материята, значителните инвестиции и предвид иновативния характер на решение като обжалваното, излагането на ясни мотиви било особено важно.

103    Комисията отхвърля с тези твърдения.

104    Според постоянната съдебна практика обхватът на задължението за мотивиране зависи от естеството на разглеждания акт и от контекста, в който е приет. В мотивите трябва по ясен и недвусмислен начин да са изложени съображенията на институцията, така че, от една страна, да се даде възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да могат да защитят правата си и да проверят дали решението е обосновано, или не, а от друга страна, да се даде възможност на съда да упражни контрол за законосъобразност. Не се изисква в мотивите да се уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя. В частност Комисията не е длъжна да изрази позиция по всички доводи, изтъкнати пред нея от заинтересованите лица, а е достатъчно да изложи фактите и правните съображения, които са от съществено значение в контекста на решението (вж. решение от 12 май 2011 г., Région Nord-Pas-de-Calais и Communauté d’agglomération du Douaisis/Комисия, T‑267/08 и T‑279/08, EU:T:2011:209, т. 43 и цитираната съдебна практика).

105    В настоящия случай Комисията посочва в обжалваното решение и съгласно възпроизведения в точка 37 по-горе текст причината, поради която определени категории мотоциклети, произведени от Harley-Davidson и внесени в Съюза от Тайланд, не могат да се считат за произхождащи от тази страна, а именно факта, че това производство в Тайланд не е икономически обосновано, тъй като има за цел основно да се избегнат мерките на търговската политика на Съюза, приети, считано от 2018 г., по отношение на продукти с произход от Съединените щати.

106    Освен това в съображение 9 от обжалваното решение Комисията упреква белгийските митнически органи, че не са приложили правилно член 33 от ДР-МКС, тъй като в двете решения ОИП те са възприели Тайланд като място на произход на разглежданите мотоциклети.

107    Така обжалваното решение съдържа достатъчно мотиви в това отношение, като посочва причините, поради които Комисията счита, че белгийските митнически органи са приели решения ОИП, които не са в съответствие с митническото законодателство на Съюза.

108    Освен това може да се отбележи, че някои от доводите на жалбоподателите, посочени в точка 102 по-горе, съвпадат с критиката за обосноваността на обжалваното решение. Задължението за мотивиране на решенията обаче представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите. Мотивите на едно решение представляват формален израз на съображенията, на които то се основава. Ако съображенията са неправилни, се засяга материалната законосъобразност на решението, а не мотивите му, които може да са достатъчни, но да изразяват неправилни съображения (вж. решение от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 181 и цитираната съдебна практика).

109    От това следва, че първата част на първото основание трябва да се отхвърли.

б)      По втората част на първото основание: неспазване на процедурата по консултиране, която предхожда приемането на обжалваното решение

110    Жалбоподателите твърдят, че Комисията е била длъжна да се консултира с компетентния консултативен комитет, преди да приеме обжалваното решение, и че единственото допитване до посочения комитет чрез писмена процедура било недостатъчно в настоящия случай, още повече че Комисията не представила нито един елемент от фактическия и правния контекст, за да позволи на членовете на комитета да формират мнение. Освен това според жалбоподателите обстоятелството, че в рамките на консултацията, проведена чрез писмена процедура, четири държави членки са се противопоставили на проекта на обжалваното решение, трябвало да накара Комисията да „отчита в най-пълна степен“ тези становища по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 182/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 година за установяване на общите правила и принципи относно реда и условията за контрол от страна на държавите членки върху упражняването на изпълнителните правомощия от страна на Комисията (ОВ L 55, 2011 г., стр. 13).

111    Комисията оспорва тези твърдения.

112    От член 285 от Митническия кодекс следва, че Комитетът по Митническия кодекс е комитет по смисъла на Регламент № 182/2011. Освен това от член 37, параграф 2, втора и трета алинея във връзка с член 285, параграфи 2 и 6 от Митническия кодекс следва, че решения като обжалваното решение, с които се изисква от държавите членки да отменят решения ОИП, се приемат в съответствие с процедурата по консултиране, посочена в член 4 от Регламент № 182/2011.

113    Член 4 от Регламент 182/2011 е озаглавен „Процедура по консултиране“ и гласи:

„1.      Когато се прилага процедурата по консултиране, комитетът приема, когато е необходимо, становището си чрез гласуване. Ако комитетът гласува, становището се приема с обикновено мнозинство от членовете му.

2.      Комисията взема решение относно проекта на акта за изпълнение, който предстои да бъде приет, като отчита в най-пълна степен заключенията от дискусиите в рамките на комитета и даденото становище“.

114    Що се отнася до твърдението за нарушение във връзка с използването на процедура, проведена в писмена форма в настоящия случай, нито една разпоредба от Регламент № 182/2011 не забранява на Комисията да провежда процедура по консултиране по този конкретен начин. Напротив, в член 3, параграф 5 от Регламент № 182/2011 изрично е предвидено, че становището на Комитета в рамките на процедурата по консултиране може да бъде получено чрез писмена процедура.

115    Що се отнася до твърдението за нарушение във връзка с това, че консултативният комитет не се е ползвал от достатъчно налични фактически и правни обстоятелства при разглеждането на проекта на обжалваното решение, следва да се посочи, че жалбоподателите не са подкрепили с доказателства това твърдение за нарушение и че при всички положения засегнатите на първо място държави членки не са отправили никаква критика по този въпрос, така че не съществуват данни, които позволяват да се заключи, че делегациите не са могли да вземат становището си след запознаване с обстоятелствата. Следователно това твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

116    Що се отнася до вземането предвид на становищата, представени от държавите членки, които са се противопоставили на проекта на решение, следва да се посочи, че предвиденото в член 4, параграф 2 от Регламент № 182/2011 изискване няма обвързващ характер. Така, Комисията, която запазва свобода на преценката, не е обвързана от становището на Комитета, нито a fortiori от различните мнения на малцинството, изразени от някои от неговите членове.

117    Всъщност формулировката „като отчита в най-пълна степен“ в член 4, параграф 2 от Регламент № 182/2011 подчертава необвързващия характер на заключенията от дискусиите в рамките на комитета, включително на мненията, изразени само от някои от неговите членове, и на даденото от този комитет становище in fine. Ако подобни заключения или мнения бяха обвързващи, нямаше да е достатъчно Комисията да ги отчита в най-пълна степен, тъй като съществува риск от изопачаване на текста и целта на член 4 от Регламент № 182/2011, а щеше да е длъжна да се съобразява с тях (вж. в този смисъл и по аналогия определение от 9 юли 2019 г., VodafoneZiggo Group/Комисия, T‑660/18, EU:T:2019:546, т. 44). Тази констатация се потвърждава от сравнението с процедурата по разглеждане, предвидена в член 5 от този регламент, тъй като — както е видно от съображение 11 от този регламент — последната процедура следва да гарантира, че актовете за изпълнение не могат да бъдат приети от Комисията, ако не са в съответствие със становището на компетентния комитет. Това означава, че становището на компетентния комитет не е задължително за Комисията, ако се прилага процедурата по консултиране, както в настоящия случай.

118    Както обаче основателно посочват жалбоподателите, в съдебната практика вече е постановено, че задължението за отчитане „в най-пълна степен“ налага задължение за мотивиране, в смисъл че Комисията трябва да може да обясни различията с оглед на заключенията от дискусиите в рамките на комитета и даденото становище (вж. в този смисъл и по аналогия определение от 9 юли 2019 г., VodafoneZiggo Group/Комисия, T‑660/18, EU:T:2019:546, т. 47).

119    В това отношение следва да се отбележи, че обжалваното решение е прието в резултат на административното производство, описано в точки 34 и 35 по-горе. По-специално Комисията представя проекта на обжалваното решение на делегациите на сезирания на 5 март 2021 г. комитет и четири държави членки изпращат становища, с които се противопоставят на позицията, възприета от Комисията в този проект.

120    От изпратената на 29 март 2021 г. от Комисията до Комитета по Митническия кодекс, отдел „Произход“ (вж. т. 34 по-горе) обобщена докладна записка е видно, че 23 държави членки не са взели позиция по проекта на обжалваното решение. По този начин голяма част от делегациите мълчаливо са изразили съгласието си с посочения проект на обжалваното решение в приложение на член 3, параграф 5 от Регламент № 182/2011, така че становището, дадено от комитета по проекта на обжалваното решение, може да се разглежда като благоприятно становище, по отношение на което Комисията следователно не е имала различия, които да трябва да обясни.

121    От протокола от заседанието на Експертната група по митнически въпроси, отдел „Произход“, от 20 април 2021 г., е видно, че поне три от четирите делегации, които са се противопоставили на проекта на обжалваното решение, са изразили конкретни и подробни опасения.

122    По-специално тези делегации изразяват резерви по въпроса за липсата на разглеждане в проекта на обжалваното решение на цялостната икономическа рационалност на операцията по преместване и на въпроса дали понятието „цел“ по смисъла на член 33 от ДР-МКС трябва да се разбира като отнасящо се до една-единствена цел, или до изключителна цел, а не само като отнасящо се до една от няколко цели.

123    Така, тези резерви могат да попаднат в обхвата на понятието „заключенията от дискусиите в рамките на комитета“ по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 182/2011, които Комисията е трябвало да отчете „в най-пълна степен“ по смисъла на същата разпоредба.

124    От съображение 7 от обжалваното решение обаче следва, че „[в]ъпреки че е възможно избягването на мерките на търговската политика да не е непременно единствената цел на това преместване на производството, наличните факти показват, че условията, посочени в член 33, първа алинея от [ДР-МКС], са изпълнени“.

125    По този начин Комисията имплицитно, но несъмнено е отговорила на въпроса дали понятието „цел“ по смисъла на член 33 от ДР-МКС трябва да се разбира като отнасящо се до една от няколко цели, като е приела, че тази цел следователно може да съществува едновременно с други цели. Освен това тя също така имплицитно, но несъмнено правилно е приела, че след като е установила, че основната или преобладаващата цел на операция по преместване е да се избегне прилагането на мерките на търговската политика на Съюза, не се изисква да се произнася по въпроса за цялостната икономическа рационалност на разглежданата операция по преместване.

126    От гореизложеното следва, че втората част на първото основание, а следователно и първото основание в неговата цялост трябва да се отхвърлят.

4.      По второто основание: явна грешка в преценката

127    Жалбоподателите поддържат, че обжалваното решение се основава на явна грешка в преценката на релевантните факти, тъй като Комисията не взела предвид всички елементи от контекста и тъй като контекстът, съдържанието и предметът на Формуляр 8‑K не били правилно преценени.

а)      По първата част на второто основание: липса на анализ на всички релевантни факти

128    Жалбоподателите упрекват Комисията, че е допуснала явна грешка в преценката, тъй като не е разгледала всички релевантни факти, и по-специално датата, на която е прието решението на Harley-Davidson да прехвърли някои производствени операции в Тайланд, търговските и икономическите съображения, на които се основава това решение, както и естеството на процесите и операциите, осъществени в Тайланд.

129    Комисията оспорва тези доводи.

130    Следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателите се отнасят до въпроса дали Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото във връзка с прилагането на член 33 от ДР-МКС, като не е изследвала икономическата обосновка на разглежданото преместване. Този въпрос обаче вече бе разгледан в рамките на анализа на третото основание.

131    В това отношение от направения в точки 54—63 по-горе анализ следва, че доколкото Комисията правилно е установила въз основа на данните, с които разполага, че основната цел на операцията по преместване в Тайланд на производството на мотоциклети Harley-Davidson, предназначени за пазара на Съюза, е да се избегне прилагането на установените с Регламент 2018/886 мерки на търговската политика, то тя може основателно да заключи, в рамките на прилагането от нея на член 33 от ДР-МКС, че тази операция не е икономически обоснована, без да е необходимо да разглежда фактите, свързани с евентуални други цели на операцията по преместване.

132    От това следва, че първата част на второто правно основание се отхвърля.

б)      По втората част на второто основание: явна грешка в преценката на контекста, на съдържанието и на предмета на Формуляр 8‑K

133    Жалбоподателите упрекват Комисията, че не е взела предвид контекста, в който Формуляр 8‑К е бил публично оповестен. В това отношение жалбоподателите поддържат, че Комисията е отдала прекалено голямо значение на формулировката, че разглежданото преместване трябва да позволи да се „избегне тежестта на митата“, произтичаща от допълнителните мита, въпреки че били налице други данни, които обосновават това преместване. Така жалбоподателите считат, че Комисията е придала абсолютна доказателствена стойност на едно-единствено изявление, без да вземе предвид контекста, в който то е направено, или адресатите, към които е насочено, и че то има за цел да внесе сигурност, изключвайки всякакви други доказателства. На последно място, жалбоподателите изтъкват, че макар един от факторите, които мотивират преместването, да е да се избегне прилагането на допълнителните мита, Комисията не е претеглила тази цел спрямо другите цели, преследвани с разглежданото преместване.

134    Комисията отхвърля тези твърдения.

135    В настоящия случай, както е видно от изложените в точки 24 и 25 по-горе факти, като реакция на влизането в сила на Регламент 2018/886, на 25 юни 2018 г. Harley-Davidson представя на SEC Формуляр 8‑K, предназначен да информира неговите акционери за прилагането, считано от 22 юни 2018 г., на допълнителните мита за продуктите му, внесени в Съюза от Съединените щати. В този формуляр Harley-Davidson също заявява намерението си да премести производството на определени мотоциклети, предназначени за пазара на Съюза, от Съединените щати в свои международни съоръжения, за да избегне разглежданите мерки на търговската политика на Съюза.

136    По-конкретно Формуляр 8‑K съдържа следния текст: „[з]а да посрещне значителните разходи във връзка с тази тежест на митата в дългосрочен план, Harley-Davidson ще приложи план за преместване на производството на мотоциклети, предназначени за [Съюза], от Съединените щати в международните си съоръжения, за да избегне тежестта на митата“.

137    От това следва, че поне един от факторите, обосновали разглежданото преместване, е да се избегне прилагането на допълнителните мита, което жалбоподателите не оспорват. Освен това в точки 64—72 по-горе бе установено, че това желание да се избегне прилагането на допълнителните мита, е било основната или преобладаващата цел на разглежданото решение за преместване.

138    Следователно Комисията не може да бъде упрекната, че е допуснала явна грешка в преценката като е посочила в обжалваното решение, че „[с]лед публикуването на мерките на търговската политика на Европейския съюз [Harley-Davidson], […] докладва чрез доклад „Формуляр 8‑K“ […], подаден до [SEC] на 25 юни 2018 г., за своя план да премести производството на определени мотоциклети, предназначени за пазара на [Съюза], от Съединените […] щати в свои международни съоръжения в друга държава, за да избегне мерките на търговската политика на [Съюза]“, като същевременно е посочила, че „[…] е възможно избягването на [разглежданите] мерки[…] на търговската политика да не е непременно единствената цел на това преместване на производството […]“.

139    Що се отнася до въпроса дали други фактори е трябвало да бъдат взети предвид от Комисията, като елементи от контекста, предмета на Формуляр 8‑K или пък другите цели, преследвани с разглежданото преместване, следва да се отбележи, че той е свързан с въпроса дали Комисията е допуснала грешка при прилагане на правото при тълкуването на член 33 от ДР-МКС, като е основала извода си на констатацията, че преобладаващата цел на това преместване е да се избегне прилагането на допълнителните мита, който въпрос беше вече разгледан и отхвърлен в рамките на анализа на третото основание и на първата част от настоящото основание.

140    От гореизложеното следва, че втората част на второто основание, а следователно и второто основание в неговата цялост трябва да се отхвърлят.

5.      По петото основание: нарушение на общите принципи на правото на Съюза и на Хартата на основните права на Европейския съюз

141    В рамките на петото основание жалбоподателите изтъкват, че обжалваното решение нарушава принципите на правна сигурност и на оправданите правни очаквания, принципите на недопускане на дискриминация и на пропорционалност, правото на добра администрация, свободата на стопанска инициатива и правото на собственост.

а)      По първата част на петото основание: нарушение на принципите на правна сигурност и на оправданите правни очаквания

142    Жалбоподателите изтъкват, че обжалваното решение не било предвидимо, както и неговото прилагане и последици, по-специално по отношение на белгийските органи, което било видно от факта, че последните са отменили петте решения ОИП, които са издадени на жалбоподателите, а не само двете решения ОИП, посочени в обжалваното решение. Освен това според тях фактът, че Комисията не е отменила решенията ОИП в момента на издаването им, представлява поведение, което е породило оправдани правни очаквания, и припомнят, че Съдът вече е постановил, че срок от две години между публикуването на неправилно решение и опита на Комисията да го поправи е неразумен. Те твърдят също, че ръководството на Комисията за задължителната информация относно произхода показва, че отмяната на решение ОИП е подчинена на условията по член 22, параграф 6 от Митническия кодекс, свързани с правото на изслушване, така че те са могли основателно да очакват Комисията да се свърже с тях в рамките на процедурата, довела до приемането на обжалваното решение. На последно място, жалбоподателите поддържат, че не съществувал императивен обществен интерес, който да има предимство пред техните частни интереси.

143    Комисията оспорва тези доводи.

144    Решенията ОИП, издадени съгласно член 33 от Митническия кодекс, са решения, с които — в отговор на заявления на вносителите, които желаят да получат гаранции за тълкуването на правилата, които позволяват да се определи произходът на внесена стока — националните митнически органи удостоверяват географския произход на някои внесени в Съюза продукти. Обвързващата информация за произхода има за цел да предостави на икономическия оператор пълна сигурност, когато съществува съмнение относно географския произход на внeсeна в Съюза стока, като по този начин го защитава срещу всяка последваща промяна на позицията на националните митнически органи за определен период от време (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 29 януари 1998 г., Lopex Export, C‑315/96, EU:C:1998:31, т. 28). Подобна информация обаче няма за цел и не може да има за последица да гарантира окончателно на оператора, че географският произход, на който се позовава, няма впоследствие да бъде променен, по-специално поради отмяната на издаденото решение ОИП, по искане на Комисията на основанието, предвидено в член 34, параграф 11 от Митническия кодекс, а именно необходимостта да се осигури правилно определяне на произхода на стоките.

145    Освен това Съдът вече е постановил, че не може да се прави позоваване на принципа на защита на оправданите правни очаквания, когато е налице ясна разпоредба от правен акт на Съюза, така че действията на натоварен с прилагането на правото на Съюза национален орган, които са в противоречие с последното, не биха могли да породят по отношение на икономическия оператор оправданото правно очакване, че ще бъде третиран по начин, противоречащ на правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 7 април 2011 г., Sony Supply Chain Solutions (Europe), C‑153/10, EU:C:2011:224, т. 47 и цитираната съдебна практика).

146    В настоящия случай обаче от анализа на третото основание следва, че член 33 от ДР-МКС урежда достатъчно точно условието, свързано с икономически обоснования характер на операциите по обработка или преработка. Освен това от текста на член 60, параграф 2 от Митническия кодекс следва, че тази разпоредба урежда достатъчно точно другите условия, които трябва да се спазват, за да се определи произходът на внесената в Съюза стока.

147    От това следва, че като издават решенията ОИП белгийските митнически органи, натоварени с прилагането на правото на Съюза, са действали в противоречие с правото на Съюза и че това поведение не е могло да породи оправдани правни очаквания у жалбоподателите.

148    Що се отнася до въпроса за срока, който е изтекъл между датата, на която Комисията е узнала за съществуването на разглежданите решения ОИП, и датата, на която е изискала от белгийските митнически органи тяхната отмяна — въпрос, който всъщност спада към третата част на настоящото основание — той ще бъде анализиран в рамките на разглеждането на тази част, която се отнася до нарушение на правото на добра администрация.

149    На последно място, що се отнася до твърдението на жалбоподателите, че те са могли основателно да очакват Комисията да се свърже с тях, преди да приеме обжалваното решение, за да се отхвърли това твърдение, достатъчно е да се констатира, че в рамките на първата част на петото основание това твърдение се основава на тълкуване на член 22, параграф 6 от Митническия кодекс, който се отнася само до процедурата, която трябва да следват националните митнически органи, а не до процедурата, която трябва да следва Комисията.

150    От изложеното по-горе следва, че първата част на петото основание трябва да се отхвърли.

б)      По втората част на петото основание: нарушение на принципите на недопускане на дискриминация и на пропорционалност

151    Жалбоподателите поддържат, че от изявленията на бившия председател на Комисията, както и на тогавашния комисар по въпросите на търговията е видно, че заедно с други американски марки Harley-Davidson е било конкретно визирано да бъде обект на разглежданите ответни мита, за да може да окаже натиск върху някои определени американски политици, а не въз основа на обективни критерии. Те допълват, че последиците от обжалваното решение са непропорционални с оглед на преследваната цел и че съществуват други, по-малко ограничителни възможности или че са могли да се ползват от гаранции, например да бъдат предупредени, че Комисията е предвиждала да преразгледа направеното от белгийските органи тълкуване на критерия по член 33 от ДР-МКС, като същевременно им се даде възможност да представят становище.

152    Комисията отхвърля с тези твърдения.

153    Общият съд отбелязва, че доколкото твърдят по същество, че са били обект на дискриминационно третиране, тъй като Harley-Davidson е било конкретно визирано заедно с други американски марки в публичните изявления на високопоставени ръководители на Съюза, за да бъде обект на въпросните ответни мита, жалбоподателите излизат извън рамките на настоящия спор.

154    Всъщност тази критика на жалбоподателите в действителност не се отнася до обжалваното решение, а пряко до Регламент 2018/886, с който се въвеждат допълнителните мита и в който според тях неоснователно се посочва Harley-Davidson. Освен това и при всички положения Регламент 2018/886 не посочва поименно Harley-Davidson, а се отнася по-специално до продуктите, съответстващи на код по номенклатура 8711 50 00, а именно „[м]отоциклети с бутален двигател, с работен обем, превишаващ 800 cm³“. Макар такава категория продукти обаче действително да съответства на произвежданите от Harley-Davidson мотоциклети, все пак не може да се изключи възможността мотоциклетите, произведени от други установени в Съединените щати предприятия, да могат също да попаднат в тази обективно определена категория без позоваване на конкретна марка, което жалбоподателите потвърждават в хода на съдебното заседание, като посочват друг американски производител.

155    Що се отнася до въпроса за пропорционалността и дискриминационния характер на обжалваното решение, достатъчно е да се отбележи, че с посоченото решение Комисията само е изискала от националните митнически органи да отменят решения ОИП, тъй като тези решения не са били приети в съответствие с правото на Съюза. От една страна, искането за привеждане в съответствие с приложимата правна уредба не е непропорционално. От друга страна, жалбоподателите не установяват, нито дори твърдят, че Комисията се е отказала да изиска от националните органи да изменят решения ОИП относно друг производител на продукти, които съответстват на код по номенклатура 8711 50 00. Освен това нищо не показва, че Комисията не би действала по абсолютно същия начин при наличието на други решения ОИП, които не са в съответствие с правото на Съюза.

156    Следователно втората част на петото основание трябва да се отхвърли.

в)      По третата част на петото основание: нарушение на правото на добра администрация и на правото на изслушване

157    Жалбоподателите твърдят, че Комисията не е провела процеса си по вземане на решение безпристрастно и че обжалваното решение може да има само политически произход. Те упрекват също Комисията, че не е приела обжалваното решение в разумен срок и че не е се е свързала с тях, дори чрез посредничеството на белгийските органи, преди да приеме посоченото решение. В това отношение жалбоподателите припомнят, че правото на изслушване е общ принцип на правото на Съюза, от който всеки търговски оператор трябва да се ползва, независимо от съдържанието на приложимата правна уредба.

158    Комисията оспорва тези доводи.

159    Съгласно член 41 от Хартата на основните права всеки има право по-специално засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите на Съюза безпристрастно. Това изискване за безпристрастност обхваща субективната безпристрастност, в смисъл че нито един от членовете на съответната институция, който се занимава със съответното дело, не трябва да показва, че е взел страна или е лично предубеден, и обективната безпристрастност, в смисъл че институцията трябва да осигурява достатъчно гаранции, за да е изключено всяко основателно съмнение по този въпрос (вж. решение от 11 юли 2013 г., Ziegler/Комисия, C‑439/11 P, EU:C:2013:513, т. 155 и цитираната съдебна практика).

160    В настоящия случай е вярно, че от изявленията, направени през март 2018 г. от бившия председател на Комисията, така както са предадени в пресата, е видно, че „[трябва да се] прилагат [допълнителни] такси върху мотоциклетите Harley-Davidson, върху дънките Levi’s, върху Bourbon“. Жалбоподателите обаче не могат да заключат само въз основа на тези спонтанни твърдения, че Комисията е нарушила изискването за безпристрастност. Най-напред, с обжалваното решение, прието през март 2021 г., Комисията само е изискала от белгийските митнически органи, в рамките на своя последващ контрол на издадените от националните митнически органи решения ОИП, да отменят разглежданите решения ОИП, тъй като Комисията правилно ги е приела за противоречащи на правото на Съюза. Всъщност на основание член 33 от ДР-МКС Комисията приема обжалваното решение с единствената цел да осигури правилно определяне на произхода на мотоциклетите, произведени от Harley-Davidson, поради което не може да бъде упрекната в изтъкнатата от жалбоподателите липса на безпристрастност. Освен това и при всички положения жалбоподателите не изтъкват никакво обстоятелство, свързано с приемането на обжалваното решение, освен общи и абстрактни съображения, свързани с твърдяната политическа воля за въвеждане на разглежданите допълнителни мита, за да докажат липсата на обективност и безпристрастност на Комисията.

161    В това отношение следва да се припомни също, че член 41, параграф 2, буква а) от Хартата на основните права гласи, че правото на добра администрация включва правото на всяко лице да бъде изслушвано, преди спрямо него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него. Правото на изслушване е част от правото на защита, а принципът на зачитане на правото на защита е общ принцип на правото на Съюза, който трябва да се прилага дори при липсата на специална правна уредба в тази насока. Споменатият принцип изисква адресатите на решения, които засягат осезаемо интересите им, да имат възможност да представят надлежно становището си по обстоятелствата, сочени срещу тях и лежащи в основата на тези решения (вж. решение от 28 октомври 2021 г., Vialto Consulting/Комисия, C‑650/19 P, EU:C:2021:879, т. 122 и цитираната съдебна практика).

162    От съдебната практика е видно също, че за да може нарушението на правото на изслушване да доведе до отмяна на разглеждания акт, трябва да съществува възможност административното производство да е могло да доведе до различен резултат (вж. в този смисъл решение от 5 май 2022 г., Zhejiang Jiuli Hi-Tech Metals/Комисия, C‑718/20 P, EU:C:2022:362, т. 49). Така жалбоподателят следва да представи доказателства, като посочи конкретни данни или поне достатъчно надеждни и точни доводи или индикации, че решението на Комисията е можело да бъде различно, като позволи по този начин конкретно да се характеризира нарушение на правото на защита (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 29 юни 2006 г., SGL Carbon/Комисия, C‑308/04 P, EU:C:2006:433, т. 98).

163    Накрая, спазването на разумен срок при провеждането на административното производство представлява общ принцип на правото на Съюза. Впрочем основното изискване за правна сигурност, което не допуска възможността Комисията неограничено да отлага упражняването на правомощията си, налага съдът да провери дали протичането на административно производство разкрива наличие на прекомерна бавност в действията на тази институция (вж. решение от 22 април 2016 г., Франция/Комисия, T‑56/06 RENV II, EU:T:2016:228, т. 44 и цитираната съдебна практика).

164    Разумният характер на срока на производството трябва да се преценява в зависимост от конкретните обстоятелства по делото, каквито са неговата сложност и поведението на страните (вж. решение от 13 юни 2013 г., HGA и др./Комисия, C‑630/11 P—C‑633/11 P, EU:C:2013:387, т. 82 и цитираната съдебна практика).

165    С оглед на тези принципи следва да се разгледа третата част на петото основание.

1)      По нарушението на правото на изслушване

166    Що се отнася до нарушението на правото на изслушване, между страните не се спори, че Комисията не е дала възможност на жалбоподателите да представят становища в рамките на производството, приключило с приемането на обжалваното решение, което — като разпорежда на белгийските органи да отменят първите две разглеждани решения ОИП и при липсата на възможност за последните да не се съобразят с това разпореждане — представлява индивидуална мярка, взета спрямо жалбоподателите, която има неблагоприятни последици за тях. Доводът на Комисията, че процедурата по приемане на обжалваното решение предвижда само двустранна кореспонденция между Комисията и съответната държава членка, не може да се приеме предвид припомненото в точка 161 по-горе обстоятелство, че това право се прилага дори при липсата на специална правна уредба. Освен това обстоятелството, че жалбоподателите са можели или са могли да изразят становище пред белгийските митнически органи както преди издаването на разглежданите решения ОИП, но и, според Комисията, между приемането на обжалваното решение и приемането на решението за действителна отмяна на посочените решения ОИП, не позволява да се приеме, че Комисията е спазила вмененото ѝ задължение за изслушване на жалбоподателите преди приемането на обжалваното решение.

167    В случая обаче тази нередовност може да доведе до отмяна на обжалваното решение само доколкото съществува възможност поради тази нередовност административното производство да е можело да доведе до различен резултат, като по този начин конкретно се засяга правото на защита.

168    Като само изисква в обжалваното решение обаче от белгийските митнически органи, в рамките на своя последващ контрол на приетите от националните митнически органи решения ОИП, да отменят решения ОИП, с които се прилага неправилно член 33 от ДР-МКС, Комисията само е упражнила предоставеното ѝ с член 34, параграф 11 от Митническия кодекс правомощие да изиска от държава членка да отмени решения ОИП, за да се осигури правилно и еднакво определяне на произхода на стоките.

169    Обжалваното решение съдържа тълкуване и прилагане на норма от правото на Съюза, а именно член 33 от ДР-МКС, за които в точки 53—73 по-горе е прието, че те не са опорочени от никаква грешка. Така, дори да се предположи, че жалбоподателите са можели да изразят становище в рамките на производството, довело до приемането на обжалваното решение, тълкуването и прилагането на член 33 от ДР-МКС, направени от Комисията в обжалваното решение, не биха могли да бъдат различни. Впрочем само поради различията относно тълкуването на член 33 от ДР-МКС, установени при прочита на кореспонденцията между белгийските органи и Комисията, представена от последната в отговор на процесуално-организационно действие от 30 юни 2022 г., възприетите съответно разрешения във връзка с прилагането на този член към фактите по настоящото дело не са едни и същи.

170    При всички положения, както вече бе посочено в точки 65 и 66 по-горе, жалбоподателите не са представили пред Общия съд конкретни доказателства, от които да може да се установи, че разглежданото преместване е било обосновано основно поради съображения, които не са свързани с въвеждането на допълнителни мита, въпреки че тежестта на доказване пада върху тях, както бе припомнено в точка 162 по-горе.

2)      По нарушението на принципа на разумния срок

171    Що се отнася до твърдяното неспазване на разумен срок в рамките на административното производство, довело до приемането на обжалваното решение, в самото начало следва да се отбележи, че член 34, параграф 11 от Митническия кодекс, който оправомощава Комисията да изисква от държава членка да отмени решения ОИП, за да се осигури правилно и еднакво определяне на произхода на стоките, не предвижда, както впрочем правилно отбелязва Комисията, какъвто и да било срок, дори инструктивен, за разглеждането от страна на последната на решенията ОИП, за които е уведомена в приложение на член 19 от Регламент 2015/2447 (вж. т. 12 по-горе).

172    При все това само по себе си обстоятелството, че Комисията не е обвързана с никакъв срок, за да изиска от държава членка да отмени решения ОИП, не е пречка съдът на Съюза да провери дали тази институция не е спазила разумния срок.

173    В случая следва да се отбележи, че разглежданите решения ОИП са съобщени на Комисията от белгийските митнически органи на 21 август 2019 г. и че на 5 октомври 2020 г. Комисията установява контакт с тези органи, за да ги уведоми за намерението си да изиска от тях да отменят посочените решения.

174    След размяна на кореспонденция с белгийските органи, в рамките на която последните представят становище с електронно писмо от 13 ноември 2020 г., на 22 декември 2020 г. Комисията започва процедура с оглед приемането на обжалваното решение, което я е насочило към отправянето на въпроси до различни генерални дирекции. На 5 март 2021 г. Комисията представя проекта на обжалваното решение на всички делегации на Комитета по Митническия кодекс, отдел „Произход“, в рамките на процедурата по консултиране и чрез писмена процедура. На 29 март 2021 г. Комисията изпраща обобщена докладна записка до Комитета по Митническия кодекс, отдел „Произход“, преди да приеме на 31 март 2021 г. обжалваното решение.

175    Така, макар несъмнено да са изминали малко повече от тринадесет месеца между уведомяването от белгийските митнически органи за разглежданите решения ОИП и първото установяване на контакт на Комисията с белгийските митнически органи във връзка с евентуално искане за отмяна на тези решения, при все това не може да се приеме, че срокът от шестнадесет месеца, който е изтекъл между посоченото уведомяване и започването на вътрешната формална процедура за приемането на обжалваното решение, е прекомерен при обстоятелства като тези в настоящия случай, които впрочем се характеризират с иновативния характер на използването от страна на Комисията на предоставеното ѝ с член 34, параграф 11 от Митническия кодекс правомощие да изиска от държава членка да отмени решения ОИП, за да се осигури правилно и еднакво определяне на произхода на стоките.

176    Освен това трябва да се отбележи, че впоследствие Комисията е приела обжалваното решение след провеждането на административно производство, което е продължило по-малко от четири месеца и по време на което е трябвало да бъдат консултирани голям бройни институционални страни, които са могли да представят становище, което свидетелства за известна бързина.

177    Следователно третата част на петото основание трябва да се отхвърли.

г)      По четвъртата част на петото основание: нарушение на свободата на стопанска инициатива и на правото на собственост

178    Жалбоподателите твърдят, че Комисията тълкува член 33 от ДР-МКС по начин, който лишава търговските оператори от легитимния избор на мястото на установяване на дейността им, което нарушавало свободата им на стопанска инициатива и правото им на собственост. Според жалбоподателите обаче всяка намеса на Комисията в търговските решения, взети от предприятията, не трябва да надхвърля необходимото за постигането на легитимна цел и въпреки че контролът върху търговския и митнически режим на Съюза представлява легитимна цел, той все пак трябва да се преследва в строги граници, за да не представлява произволна намеса за политически цели.

179    Комисията отхвърля тези твърдения.

180    В това отношение следва да се припомни, че в точки 41—46 от решение от 22 януари 2013 г., Sky Österreich (C‑283/11, EU:C:2013:28) Съдът припомня, че предоставената с член 16 от Хартата на основните права закрила включва свободата да се упражнява икономическа или търговска дейност, свободата на договаряне и свободната конкуренция. Освен това съгласно практиката на Съда свободата на стопанската инициатива не е абсолютна, а трябва да се разглежда във връзка с нейната функция в обществото. Въз основа на тази съдебна практика и с оглед на текста на член 16 от Хартата на основните права, който се различава от този на останалите основни свободи, прогласени в дял II от нея, като същевременно е близък до текста на някои разпоредби от дял IV от същата тази Харта на основните права, свободата на стопанската инициатива може да бъде предмет на многобройни видове намеса на публичната власт, които са в състояние да въведат, в общ интерес, ограничения за упражняването на стопанската дейност.

181    По силата на член 17, параграф 1 от Хартата на основните права всеки има право да се ползва от собствеността на имуществото, което е придобил законно, да го ползва, да се разпорежда с него и да го завещава. Никой не може да бъде лишен от своята собственост, освен в обществена полза, в предвидените със закон случаи и условия и срещу справедливо и своевременно обезщетение за понесената загуба. Освен това ползването на имуществото може да бъде уредено със закон до степен, необходима за общия интерес.

182    Като се има предвид, че правата, гарантирани от член 16 и член 17, параграф 1 от Хартата на основните права, не са абсолютни, упражняването им може да бъде предмет на ограничения, обосновани от преследвани от Съюза цели от общ интерес. Съгласно член 52, параграф 1 от Хартата на основните права всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати от Хартата, трябва да бъде предвидено в закон, да зачита основното им съдържание и при спазване на принципа на пропорционалност да бъде необходимо и действително да отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други.

183    В настоящия случай жалбоподателите не уточняват фактическите обстоятелства, които могат да подкрепят твърденията, които те излагат в рамките на настоящата част, и които могат да докажат, че обжалваното решение е ограничило непропорционално правото им на собственост или свободата им на стопанска инициатива.

184    Освен това, от една страна, дори да се приеме за установено евентуално ограничаване на тези основни права, то не би било последица от обжалваното решение. В действителност подобно ограничение, дори да се приеме за установено, произтича от Регламент № 2018/886, който въвежда допълнителните мита. Както обаче е видно от преписката, жалбоподателите не оспорват законосъобразността на посочения регламент в рамките на настоящото производство по обжалване. От друга страна, следва също да се приеме, че след като не е доказано, че обжалваното решение възпрепятства жалбоподателите да предлагат на пазара в Съюза произвеждани от Harley-Davidson мотоциклети, това решение не възпрепятства по непропорционален начин упражняването от жалбоподателите на правото им да извършват икономическа дейност на пазара на Съюза, нито упражняването на правото им на собственост при производството и пускането на пазара на разглежданите мотоциклети.

185    С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се отхвърли четвъртата част на петото основание, а следователно и петото основание в неговата цялост.

6.      По шестото основание: злоупотреба с власт от страна на Комисията за политически цели

186    Жалбоподателите поддържат, че моментът на приемане на обжалваното решение показвал много ясно, че поведението на Комисията е било мотивирано от политически съображения. Те твърдят, че Комисията е злоупотребила с правомощието си, което ѝ позволява да следи произходът на внесените в Съюза стоки да бъде определен правилно, като изисква от националните митнически органи да отменят решения ОИП, изключително или основно за цели, различни от тези, за които е било предоставено това правомощие, като по този начин компрометира целта на това правомощие, която е да гарантира правилни и хармонизирани „еднакви условия на конкуренция“ за икономическите оператори.

187    Комисията оспорва тези твърдения.

188    Общият съд отбелязва, че под предлог че е налице „злоупотреба с власт“, с твърденията си жалбоподателите всъщност изтъкват, в рамките на това шесто основание, наличието на превратно упражняване на власт от страна на Комисията. Всъщност с доводите си жалбоподателите по същество изтъкват, че обжалваното решение представлява прикрита мярка на търговската политика, която има за цел да окаже натиск върху правителството на Съединените щати, за да се откаже то от митата, наложени на основание на параграф 232 от Закона от 1962 г. за разширяване на търговията.

189    Съгласно постоянната съдебна практика даден акт е опорочен поради превратно упражняване на власт само ако въз основа на обективни, относими и непротиворечиви доказателства изглежда, че е бил приет с единствената или поне определяща цел да постигне цели, различни от целите, с оглед на които е предоставено съответното правомощие, или с цел да избегне процедура, специално предвидена от Договора, за да се противодейства на конкретните обстоятелства (вж. решение от 20 март 2019 г., Foshan Lihua Ceramic/Комисия, T‑310/16, EU:T:2019:170, т. 176 и цитираната съдебна практика).

190    Жалбоподателите обаче не са представили никакво конкретно доказателство, освен неясни и абстрактни твърдения, с което може да се установи, че Комисията е приела посоченото решение за цели, различни от целите, с оглед на които е предоставено съответното правомощие, а именно да се осигури правилното и еднакво определяне на произхода на внесените в Съюза стоки. Макар жалбоподателите да са представили статии от пресата, някои от които впрочем са след приемането на обжалваното решение, следва да се отбележи, че тези статии не се отнасят нито до обжалваното решение, нито до сходни решения. Освен това в тези статии по-скоро се отразява загрижеността на Комисията относно евентуална ескалация на спора между Съюза и Съединените щати в контекста на предстоящото влизане в сила на допълнителните мита, предвидени в приложение II към Регламент 2018/886.

191    Следователно, като се ограничават до твърдението, че обжалваното решение е било прието с „политически цели“, жалбоподателите излагат просто твърдения.

192    Така, не са налице данни за индикации в подкрепа на идеята, че процедурата, довела до приемането на обжалваното решение, е била образувана с единствената или поне определящата цел да се постигнат цели, различни от посочените в точка 190 по-горе.

193    Следователно шестото основание трябва да се отхвърли.

194    От всичко изложено по-горе следва, че искането за отмяна на обжалваното решение трябва да се отхвърли.

В.      По искането за процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства

195    Комисията поддържа, че третото искане на жалбоподателите, с което те искат Общия съд да разпореди процесуално-организационните действия или действията по събиране на доказателства, които той счита за подходящи, е станало безпредметно, тъй като документите, на които жалбоподателите се позовават, са публично оповестени в отговор на заявлението им в този смисъл, направено на основание на Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76).

196    Жалбоподателите считат обаче, че Общият съд би могъл да счете за полезно да поиска от Комисията да представи по-подробни доказателства, тъй като публично оповестените от нея документи не подкрепят в достатъчна степен твърденията ѝ.

197    Що се отнася до преценката на искания за процесуално-организационни действия или за събиране на доказателства, отправени от страна по даден спор, е необходимо да се припомни, че Общият съд самостоятелно преценява евентуалната необходимост от допълване на данните, с които той разполага по висящите пред него дела (вж. решение от 22 ноември 2007 г., Sniace/Комисия, C‑260/05 P, EU:C:2007:700, т. 77 и цитираната съдебна практика).

198    В случая жалбоподателите не посочват точно причините, които могат да обосноват това искане за процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства, както изисква член 88, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд.

199    При всички положения следва да се отбележи, че съдържащите се в преписката данни са достатъчни, за да позволят на Общия съд да постанови решение, тъй като той може надлежно да се произнесе въз основа на исканията, основанията и доводите, изложени в хода на производството, и с оглед на документите, представени от страните.

200    Следователно искането за процесуално-организационни действия или действия по събиране на доказателства трябва да се отхвърли.

201    От това следва, че жалбата се отхвърля в нейната цялост, без да е необходимо произнасяне по допустимостта на представения от Комисията документ, с оглед провеждането на съдебното заседание за изслушване на устните състезания, който съдържа стенограма на конферентен телефонен разговор, проведен на 24 юли 2018 г. между Harley-Davidson и представителите на неговите акционери.

 По съдебните разноски

202    Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

203    След като жалбоподателите са загубили делото, следва да бъдат осъдени да заплатят съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда Harley-Davidson Europe Ltd и Neovia Logistics Services International да заплатят съдебните разноски.

Papasavvas Svenningsen Jaeger

Mac Eochaidh       Pynnä

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 1 март 2023 година.

Подписи

*      Език на производството: английски.