РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (шести състав)

15 юли 2015 година(*)

„Конкуренция — Картели — Европейски пазар на стомана за предварително напрягане — Определяне на цени, подялба на пазара и обмен на чувствителна търговска информация — Едно-единствено комплексно продължено нарушение — Договор за представителство — Отговорност на принципала за неправомерното поведение на представителя — Незнание на принципала за неправомерното поведение на представителя — Участие в съставна част на нарушението и знание за общия план — Насоки относно метода за определяне на размера на глобите от 2006 г. — Пропорционалност — Принцип на индивидуализиране на наказанията и санкциите — Пълен съдебен контрол“

По дело T‑418/10,

voestalpine AG, установено в Линц (Австрия),

voestalpine Wire Rod Austria GmbH, по-рано voestalpine Austria Draht GmbH, установено в Санкт Петер-Фрайенщайн (Австрия),

представлявани от A. Ablasser-Neuhuber, G. Fussenegger, U. Denzel, и M. Mayer, адвокати,

жалбоподатели,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват R. Sauer, V. Bottka и C. Hödlmayr, в качеството на представители, подпомагани от R. Van der Hout, адвокат,

ответник,

с предмет искане за отмяна и изменение на Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38344 — Стомана за предварително напрягане), изменено с Решение C(2010) 6676 окончателен на Комисията от 30 септември 2010 г. и с Решение C(2011) 2269 окончателен на Комисията от 4 април 2011 г.,

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав),

състоящ се от: S. Frimodt Nielsen (докладчик), председател, F. Dehousse и A. M. Collins, съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 2 октомври 2014 г.,

постанови настоящото

Решение

 Предмет на спора

1        С настоящата жалба се обжалва Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38344 — Стомана за предварително напрягане) (наричано по-нататък „първоначалното решение“), с което се санкционира картел между доставчици на стомана за предварително напрягане (наричана по-нататък „СПН“), участвали в действия по определяне на квоти, разпределяне на клиентела, определяне на цени и обмен на чувствителна търговска информация за цената, обема и клиентите на европейско, регионално и национално равнище.

2        Адресати на първоначалното решение на Европейската комисия са:

–        ArcelorMittal SA,

–        ArcelorMittal Wire France SA,

–        ArcelorMittal Fontaine SA,

–        ArcelorMittal Verderio Srl,

–        Emesa-Trefilería, SA (наричано по-нататък „Emesa“),

–        Industrias Galycas, SA (наричано по-нататък „Galycas“),

–        ArcelorMittal España, SA,

–        Trenzas y Cables de Acero PSC, SL (наричано по-нататък „Tycsa“),

–        Trefilerías Quijano, SA (наричано по-нататък „TQ“),

–        Moreda-Riviere Trefilerías, SA (наричано по-нататък „MRT“),

–        Global Steel Wire, SA (наричано по-нататък „GSW“),

–        SOCITREL – Sociedade Industrial de Trefilaria, SA (наричано по-нататък „Socitrel“),

–        Companhia Previdente – Sociedade de Controle de Participações Financeiras, SA (наричано по-нататък „Companhia Previdente“),

–        вторият жалбоподател, voestalpine Austria Draht GmbH, впоследствие voestalpine Wire Rod Austria GmbH (наричано по-нататък „Austria Draht“),

–        първият жалбоподател, voestalpine AG,

–        Fapricela Industria de Trefilaria, SA (наричано по-нататък „Fapricela“),

–        Proderac – Productos Derivados del Acero, SA (наричано по-нататък „Proderac“),

–        Westfälische Drahtindustrie GmbH (наричано по-нататък „WDI“),

–        Westfälische Drahtindustrie Verwaltungsgesellschaft mbH & Co. KG (наричано по-нататък „WDV“),

–        Pampus Industriebeteiligungen GmbH & Co. KG (наричано по-нататък „Pampus“),

–        Nedri Spanstaal BV (наричано по-нататък „Nedri“),

–        Hit Groep BV,

–        DWK Drahtwerk Köln GmbH и Saarstahl AG (наричани по-нататък заедно „DWK“),

–        Ovako Hjulsbro AB,

–        Ovako Dalwire Oy AB,

–        Ovako Bright Bar AB,

–        Rautaruukki Oyj,

–        Italcables SpA (наричано по-нататък „ITC“),

–        Antonini SpA,

–        Redaelli Tecna SpA (наричано по-нататък „Redaelli“),

–        CB Trafilati Acciai SpA (наричано по-нататък „CB“),

–        I.T.A.S. – Industria Trafileria Applicazioni Speciali SpA (наричано по-нататък „Itas“),

–        Siderurgica Latina Martin SpA (наричано по-нататък „SLM“),

–        Ori Martin SA,

–        Emme Holding SpA, предишно наименование, впоследствие отново „Trafileria Meridionali SpA“ (наричано по-нататък „Trame“).

3        Комисията два пъти изменя първоначалното решение.

4        Първо, на 30 септември 2010 г. Комисията приема Решение C(2010) 6676 окончателен за изменение на първоначалното решение (наричано по-нататък „първото решение за изменение“). По същество с първото решение за изменение е намален размерът на наложените глоби на следните дружества: ArcelorMittal Verderio, ArcelorMittal Fontaine и ArcelorMittal Wire France, ArcelorMittal España, WDI и WDV.

5        Адресати на първото решение за изменение са всички адресати на първоначалното решение.

6        Второ, на 4 април 2011 г. Комисията приема Решение C(2011) 2269 окончателен за изменение на първоначалното решение (наричано по-нататък „второто решение за изменение“). По същество с второто решение за изменение по-специално е намален размерът на наложените глоби на следните дружества: от една страна, ArcelorMittal, ArcelorMittal Verderio, ArcelorMittal Fontaine и ArcelorMittal Wire France, и от друга страна, SLM и Ori Martin. Адресати на второто решение за изменение са само тези дружества.

7        По инициатива на Общия съд всички дружества, подали жалба срещу първоначалното решение, съответно са уведомени за двете решения за изменение.

8        Общият съд запита voestalpine и Austria Draht за възможните последици от тези изменения на първоначалното решение за съдържанието на техните доводи, като на тези дружества бе предоставена възможност да изменят своите искания, за да отразят тези евентуални последици.

9        В този смисъл първоначалното решение, изменено с първото и второто решение за изменение, представлява „обжалваното решение“ за целите на настоящото производство по обжалване.

10      Срещу първоначалното решение, първото решение за изменение, второто решение за изменение или писмата, които Комисията изпраща, след като някои адресати на първоначалното решение искат извършване на нова преценка на способността им за плащане, са подадени двадесет и осем жалби (дела T‑385/10, ArcelorMittal Wire France и др./Комисия, T‑388/10, Productos Derivados del Acero/Комисия, T‑389/10, SLM/Комисия, T‑391/10, Nedri Spanstaal/Комисия, T‑393/10, Westfälische Drahtindustrie и др./Комисия, T‑398/10, Fapricela/Комисия, T‑399/10, ArcelorMittal España/Комисия, T‑406/10, Emesa-Trefilería и Industrias Galycas/Комисия, T‑413/10, Socitrel/Комисия, T‑414/10, Companhia Previdente/Комисия, T‑418/10, voestalpine и voestalpine Wire Rod Austria/Комисия, T‑419/10,Ori/Martin/Комисия, T‑422/10, Trafilerie Meridionali/Комисия, T‑423/10, Redaelli Tecna/Комисия, T‑426/10, Moreda-Riviere Trefilerías/Комисия, T‑427/10, Trefilerías Quijano/Комисия, T‑428/10, Trenzas y Cables de Acero/Комисия, T‑429/10, Global Steel Wire/Комисия, T‑436/10, Hit Groep/Комисия, T‑575/10, Moreda-Riviere Trefilerías/Комисия, T‑576/10, Trefilerías Quijano/Комисия, T‑577/10, Trenzas y Cables de Acero/Комисия, T‑578/10, Global Steel Wire/Комисия, T‑438/12, Global Steel Wire/Комисия, T‑439/12, Trefilerías Quijano/Комисия, T‑440/12, Moreda-Riviere Trefilerías/Комисия, T‑441/12, Trenzas y Cables de Acero/Комисия, T‑409/13, Companhia Previdente и Socitrel/Комисия).

 Обстоятелства, предхождащи спора

I –  Сектор, който е предмет на разглеждане в производството

 А – Продукт

11      Санкционираният от Комисията картел засяга СПН. С този израз се обозначават стоманена тел и стоманени въжета, изработени от валцдрат, и по-специално, от една страна, стоманата за предварително напрегнат бетон, използван като елемент за изграждането на балкони, фундаментни пилоти или тръби, и от друга страна, стоманата за напрягане след полагане на бетон, използван в промишлената архитектура, подземната архитектура и за строителството на мостове (обжалвано решение, съображение 2).

12      Продуктовата гама на СПН обхваща редица видове единична тел (например гладка тел, без покритие или поцинкована, с профил, оребрена), както и различни видове стоманени въжета (например стоманени въжета без покритие, с профил, с полиетиленово или метално покритие). Стоманените въжета от СПН са съставени от три или от седем телени нишки. СПН се продава с различен диаметър. Същевременно специалните стоманени въжета, тоест поцинкованите или облицованите стоманени въжета — обработени с грес или восък — и вантите, тоест поцинкованите стоманени въжета с покритие и поцинкованата тел, използвани в строителството на мостове, не са взети предвид от Комисията (обжалвано решение, съображения 3 и 4).

13      В обжалваното решение също така се посочва, че в редица страни се изисква техническо одобрение, което се издава от националните власти. За процедурите по сертифициране са необходими около шест месеца (обжалвано решение, съображение 5).

 Б – Структура на предлагането

14      Съгласно обжалваното решение, разглеждани заедно, членовете на картела са контролирали около 80 % от продажбите в Европейското икономическо пространство (ЕИП). В повечето страни някои от най-големите производители са извършвали дейност успоредно с няколко местни производители. Повечето от тези най-големи производители са били част от металургични групи, произвеждащи също и валцдрат — суровина за СПН, която представлява основният ѝ ценови компонент. Неинтегрираните предприятията е трябвало да закупуват суровините си на пазара, докато интегрираните предприятия са разчитали основно на наличното снабдяване в рамките на тяхната група. През целия период на установения в обжалваното решение картел в промишлеността се отчита значителен и траен свръхкапацитет за производство на СПН (обжалвано решение, съображения 98 и 99).

15      През 2001 г. стойността на продажбите на СПН в рамките на ЕИП е в размер на около 365 милиона евро за общ обем от близо 600 000 тона за същата година. Тези продажби включват 20—25 % тел от СПН и 75—80 % въжета от СПН, като в отделните страни има някои различия в тези средни стойности. Италия е била страната с най-голямо потребление на СПН (около 28 % от продажбите на СПН в рамките на ЕИП). Други големи потребители са били Испания (16 %), Нидерландия, Франция, Германия и Португалия (всяка с 8—10 %) (обжалвано решение, съображение 100).

 В – Структура на търсенето

16      От обжалваното решение е видно, че структурата на търсенето на СПН е била твърде разнородна. Производителите на предварително изготвени строителни елементи и специализираните инженерингови предприятия са използвали СПН например в конструкции за укрепване на сгради или мостове. Клиентелата се е състояла от съвсем малък брой големи клиенти — например Addtek International Oy AB (наричано по-нататък „Addtek“), впоследствие Consolis Oy AB, с дял между 5 % и 10 % от потреблението на СПН в Европейския съюз — и от голям брой по-малки клиенти (обжалвано решение, съображения 101 и 102).

17      Търговската практика се е различавала в отделните държави членки. Производителите на СПН и техните клиенти често са сключвали рамкови договори за шест или за дванадесет месеца. След това в зависимост от търсенето клиентите са поръчвали съответните тонажи в рамките на договорения обем на договорената цена. Договорите редовно са били продължавани след провеждане на допълнителни преговори (обжалвано решение, съображение 103).

 Г – Търговия в рамките на Европейския съюз и ЕИП

18      Според текста на обжалваното решение обемът на продажбите на СПН през периода на съществуването на картела показва, че търговията между държавите членки на Съюза е била интензивна. СПН е била произвеждана и търгувана в цялото ЕИП (обжалвано решение, съображение 104).

II –  Voestalpine и Austria Draht

19      Austria Draht е австрийски производител на стоманени въжета. От 24 февруари 1988 г. до 3 декември 2002 г. 95 % от капитала му е собственост на Voest-Alpine Stahl Gesellschaft GmbH, 5 % — на Donauländische Baugesellschaft GmbH. Вследствие на вътрешно преструктуриране на 3 декември 2002 г. voestalpine Bahnsysteme GmbH — пълен правоприемник на Voest-Alpine Stahl Gesellschaft, придобива 99,95 % от капитала на Austria Draht. Както Voest-Alpine Stahl Gesellschaft, така и voestalpine Bahnsysteme са дъщерни дружества, притежавани изцяло от австрийското дружество voestalpine (обжалвано решение, съображения 44 и 45).

20      В Италия Austria Draht възлага продажбата на СПН на представител — италианското дружество Studio Crema CAP Srl (наричано по-нататък „Studio Crema“), което се управлява и представлява от г‑н G. Това лице не е било упълномощено да подписва договорите с клиентите на Austria Draht, които винаги са били сключвани директно от Austria Draht (обжалвано решение, съображение 46).

21      През данъчната година от 1 април 2001 г. до 31 март 2002 г. отчетеният от Комисията оборот на voestalpine в сектора на СПН е около 18,27 милиона евро в рамките на ЕИП. Този оборот е резултат изключително от продажбите, извършени от Austria Draht. През данъчната година от 1 април 2009 г. до 31 март 2010 г., консолидираният световен оборот на voestalpine е 8,55 милиарда евро (обжалвано решение, съображение 47).

III –  Административно производство

22      На 9 януари 2002 г. Bundeskartellamt (германски орган за защита на конкуренцията) предоставя на Комисията документи относно висящо дело пред местен германски съд по трудови дела във връзка с уволнението на бивш служител на WDI. Въпросният служител е твърдял, че е участвал в нарушение на член 101 ДФЕС, засягащо СПН. По този повод той изготвя списък на участвалите предприятия и предоставя първите сведения за нарушението (обжалвано решение, съображение 105).

 А – Първото искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер и освобождаването на DWK от глоба

23      На 18 юни 2002 г. DWK представя на Комисията меморандум относно нарушение на член 101 ДФЕС, което засяга СПН и в което участват самото DWK и други предприятия. В този контекст DWK прави уточнението, че иска да се ползва от Известието на Комисията от 19 февруари 2002 г. относно освобождаване от глоби и намаляване на глоби в случаите на картел (ОВ C 45, стр. 3, наричано по-нататък „Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер“) (обжалвано решение, съображение 106).

24      На 3 юли 2002 г. представителите на DWK се срещат с Комисията и обсъждат процедурата за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. На 19 юли 2002 г. Комисията освобождава условно DWK от глоба на основание точка 8, буква б) от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер, тъй като DWK първо предоставило доказателства, които щели да позволят на Комисията да установи нарушение на член 101 ДФЕС във връзка с предполагаем картел между производители на СПН в целия Съюз (обжалвано решение, съображение 107).

 Б – Проверки и искания за предоставяне на информация

25      На 19 и 20 септември 2002 г. Комисията извършва проверки в помещенията по-специално на DWK, WDI, Nedri, Tréfileurope, Tycsa, Redaelli, CB, Itas, ITC, SLM и Edilsider (дружество, което е собственост на търговски представител на Tréfileurope Italia Srl, впоследствие ArcelorMittal Verderio), както и в съответните им дъщерни дружества или свързани предприятия на основание член 14, параграфи 2 или 3 от Регламент № 17 на Съвета от 6 февруари 1962 г. — Първи регламент за прилагане на членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ 13, 1962 г., стр. 204; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 3) (обжалвано решение, съображение 108).

26      Считано от 19 септември 2002 г., в съответствие с член 11 от Регламент № 17 и член 18 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 ДФЕС] и [102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), Комисията изпраща редица искания за предоставяне на информация до предприятията адресати на първоначалното решение, до техните дружества майки, до други предприятия, до някои лица (един пенсиониран служител на Redaelli и впоследствие търговски съветник, и един търговски представител на Tréfileurope Italia, чрез Edilsider) и до някои професионални сдружения (обжалвано решение, съображение 109).

27      На 7 и 8 юни 2006 г., в съответствие с член 20 от Регламент № 1/2003 Комисията извършва проверка в помещенията („студио“) на член на семейството на бивш служител на Redaelli (обжалвано решение, съображение 114).

 В – Другите искания за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и дадените от Комисията отговори

28      Някои дружества, които са сред адресатите на обжалваното решение — например ITC, Nedri, SLM, Redaelli и WDI — подават официални искания за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер на основание на Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер. Tycsa потвърждава наличието на антиконкурентни договорки, но не подава искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер (обжалвано решение, съображение 110).

29      На 21 септември 2002 г. ITC подава искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, като представя доказателства от времето на настъпване на фактите във връзка с проведените срещи между производителите на СПН между 1979 г. и 2002 г. На 11 ноември 2002 г. ITC също така подава корпоративно изявление. На 10 януари 2003 г. Комисията временно намалява размера на глобите на ITC с около 30—50 %, при условие че то продължи да спазва условията, предвидени в точка 21 от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер (обжалвано решение, съображение 111).

30      На 17 октомври 2002 г. Tycsa отговаря на искане за предоставяне на информация, като признава деянията и представя уличаващи го доказателства. На 21 октомври 2002 г., в отговор на искане за предоставяне на информация, Redaelli представя уличаващи го доказателства, а на 20 март 2003 г. подава официално искане да се ползва от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер. На 23 октомври 2002 г., в отговор на искане за предоставяне на информация, Nedri представя доказателства, като същевременно иска по отношение на него да се приложи посоченото известие. На 30 октомври 2002 г., в отговор на искане за предоставяне на информация, SLM иска намаляване на размера на глобите. На 4 ноември 2002 г., а впоследствие на 6 март 2003 г. и на 11 юни 2003 г., в отговор на искане за предоставяне на информация, Tréfileurope представя уличаваща го информация и подава корпоративно изявление с цел по отношение на него да се приложи Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер. На 17 март 2004 г. Galycas отговаря на искане за предоставяне на информация, като признава деянията и прави някои уличаващи изявления. На 19 май 2004 г. WDI подава корпоративно изявление с цел по отношение на него да се приложи Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер. На 28 юни 2007 г., наред с други контакти с Комисията, ArcelorMittal подава искане за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер, съдържащо главно ръкописните бележки от времето на настъпване на фактите на бивш служител на Emesa за периода от 1992 г. до 2002 г. (наричани по-нататък „бележките на Emesa“) (обжалвано решение, съображение 112).

31      В отговор на исканията за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер Комисията изпраща на ArcelorMittal, Nedri и на WDI писмо с дата 19 септември 2008 г., с което ги уведомява за неприложимостта на освобождаването от глоби и за намерението си — на основание точка 26 от Известието относно освобождаването от глоби или намаляването на техния размер — да приложи намаляване на размера на глобата в границите, предвидени в точка 23, буква б) от същото известие. Същия ден Комисията изпраща писмо и на Redaelli и на SLM, с което отхвърля искането им за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер (обжалвано решение, съображение 113).

 Г – Начало на производството и изложение на възраженията

32      На 30 септември 2008 г. Комисията приема изложение на възраженията по отношение на редица дружества, включително voestalpine и Austria Draht.

33      Всички адресати на изложението на възраженията представят писмени бележки в отговор на твърденията на Комисията за нарушения.

 Д – Достъп до преписката, изслушване и способност за плащане

34      Адресатите на изложението на възраженията получават достъп до преписката на Комисията под формата на копие, записано на DVD. Успоредно с това дружествата получават и списък, в който се изброяват съдържащите се в приписката по разследването документи и се посочва в каква степен е достъпен всеки документ. Дружествата са уведомени, че въпросното DVD им дава пълен достъп до всички документи, които Комисията е могла да получи в хода на разследването, с изключение на документите или частите от документи, съдържащи търговски тайни и друга поверителна информация. Достъпът до документите, свързани с освобождаването от глоби или намаляване на техния размер, е осигурен в помещенията на Комисията.

35      На 11 и 12 февруари 2009 г. се провежда изслушване. Участие вземат всички предприятия, които са адресати на изложението на възраженията, с изключение на HIT Groep, Emesa и Galycas.

36      Четиринадесет предприятия освен това изтъкват неспособност за плащане по смисъла на точка 35 от Насоките относно метода за определяне на глобите, налагани по силата на член 23, параграф 2, буква а) от Регламент № 1/2003 (ОВ C 210, 2006 г., стр. 2; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 4, стр. 264, наричани по-нататък „Насоките от 2006 г.“). Те излагат доводи в подкрепа на искането си.

 Е – Допълнителни искания за предоставяне на информация

37      Впоследствие Комисията изпраща искания за предоставяне на информация на GSW, MRT, Tycsa, TQ, Companhia Previdente и Socitrel, за да изясни някои въпроси, по-специално относно структурата им като предприятия. Тези дружества отговарят между 6 март и 15 април 2009 г.

38      Комисията също така изпраща искания за предоставяне на информация до всички адресати на първоначалното решение, за да установи стойността на продажбите на релевантните продукти, както и оборота на групите. Всички адресати отговарят на тези искания.

IV –  Обжалваното решение

39      Обжалваното решение се отнася за картел между доставчици на СПН, участвали в действия по определяне на квоти, разпределяне на клиентела, определяне на цени и обмен на чувствителна търговска информация за цената, обема и клиентите на европейско (Клуб Цюрих, Клуб Европа), регионално и национално (Клуб Италия, Клуб España) равнище. Съгласно съображение 1 от обжалваното решение тези предприятия са извършили едно-единствено и продължено нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, а от 1 януари 1994 г. — на член 53, параграф 1 на Споразумението за ЕИП. Незаконосъобразните действия са извършвани поне от началото на 1984 г. и са продължили до 19 септември 2002 г.

40      Разследването засяга 18 предприятия. В съображения 122—133 от обжалваното решение се съдържа най-общо описание на разглежданите в производството картелни договорки, възпроизведено в точка 67 и сл. по-долу.

41      И двете дружества — voestalpine и Austria Draht, носят отговорност за участието си в картела за периода от 15 април 1997 г. до 19 септември 2002 г. (обжалвано решение, член 1).

42      За това нарушение voestalpine и Austria Draht са санкционирани солидарно с глоба от 22 милиона евро (обжалвано решение, член 2).

 Производство и искания на страните

43      На 15 септември 2010 г. voestalpine и Austria Draht подават настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

44      С решение от 29 октомври 2010 г. Общият съд (първи състав) уведомява жалбоподателите, че имат възможност да изменят своите основания и искания, за да отразят измененията, направени с първото решение за изменение.

45      Voestalpine и Austria Draht не представят становище по първото решение за изменение в рамките на писмената си реплика, подадена на 1 юни 2011 г.

46      С решение от 6 юни 2011 г. Общият съд иска от Комисията да му предостави документи.

47      На 29 юни 2011 г. Комисията предоставя второто решение за изменение.

48      На 1 август 2011 г. voestalpine и Austria Draht представят становището си по второто решение за изменение.

49      На 14 октомври 2011 г. voestalpine и Austria Draht представят писмо, което е включено в преписката на 8 ноември 2011 г. и към което въз основа на член 66, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. прилагат документи, включващи допълнителни доказателства в подкрепа на разясненията, предоставени в жалбата.

50      Това по-специално са изявления, изготвени и изпратени след подаването на писмената реплика, в които служител на Redaelli, служител на SLM и служител на ITC посочват, че г‑н G. не е представлявал жалбоподателите на срещите на Клуб Италия.

51      В горепосоченото писмо от 14 октомври 2011 г. voestalpine и Austria Draht искат и извършването на действие по събиране на доказателства по смисъла на член 68, параграф 1 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. с цел споменатите служители на Redaelli и SLM да бъдат разпитани като свидетели.

52      Писмената фаза на производството първоначално приключва на 20 октомври 2011 г. с подаването на писмената дуплика на Комисията на езика на производството, както и на бележките ѝ по становищата, представени от voestalpine и Austria Draht по второто решение за изменение.

53      На 24 ноември 2011 г. Комисията представя становището си по писмото на voestalpine и Austria Draht от 14 октомври 2011 г., включено в преписката на 8 ноември 2011 г., което довежда до възобновяване на писмената фаза на производството.

54      На 24 февруари 2012 г. Комисията представя поправка на писмената дуплика.

55      Поради промяна в съставите на Общия съд на 23 септември 2013 г. съдията докладчик е включен в шести състав, на който настоящото дело съответно е разпределено.

56      Предварителният доклад по член 52, параграф 2 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. е предоставен на шести състав на 19 март 2014 г.

57      На 28 април 2014 г., в рамките на приетите в изпълнение на член 64 от Процедурния му правилник от 2 май 1991 г. процесуално-организационни действия, Общият съд иска страните да отговорят на поредица от въпроси, а Комисията да представи документи, от които копие от преписката, изпратена на жалбоподателите по време на административното производство.

58      На 13 юни 2014 г. страните представят своите отговори на тези искания.

59      На 16 юли 2014 г., в рамките на предприетите съгласно член 65 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. действия по събиране на доказателства, Общият съд разпорежда на Комисията да му предостави документите, които същата е отказала да представи в отговор на процесуално-организационните действия, предприети на 28 април 2014 г.

60      На 23 юли 2014 г. Комисията представя исканите документи, до които жалбоподателите получават достъп преди съдебното заседание.

61      Устните състезания и отговорите на страните на поставените устно и писмено от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 2 октомври 2014 г.

62      Voestalpine и Austria Draht молят Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        при условията на евентуалност, да намали размера на наложената им глоба, определен в член 2 от обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

63      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата в нейната цялост,

–        да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.

 От правна страна

64      По същество voestalpine и Austria Draht упрекват Комисията, че ги е санкционирала с глоба от 22 милиона евро за участието им в едно-единствено комплексно продължено нарушение, а именно „съвкупност от споразумения и съгласувани практики в сектора на [СПН] във вътрешния пазар“ (наричано по-нататък „картелът“ или „единственото нарушение“), изразяващо се за тях:

–        от една страна, и по-специално, в участието на Austria Draht в Клуб Италия — едно от регионалните споразумения на картела — чрез неговия представител в Италия, г‑н G., който е работил и за друг член на картела (CB),

–        от друга страна, в нередовното участие, установено с ясни индиции, на Austria Draht в антиконкурентни обсъждания на европейско равнище, които са му позволили да се запознае на ранен етап с това равнище на картела.

65      В този контекст жалбоподателите критикуват в първото основание вменяването на принципала на отговорността за укоримото поведение на представителя на Austria Draht за Италия, с мотива че подобно вменяване на отговорност нарушавало член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП, а във второто основание констатацията, че Austria Draht участвало в едно-единствено нарушение. Всъщност, не само че Austria Draht изобщо не е узнало за укоримото поведение на своя представител в Клуб Италия, а и все още не е знаело за общоевропейското измерение на картела. Austria Draht никога не е било свързано с общоевропейското измерение на картела, от което при всяко положение винаги се е дистанцирало.

66      Това становище относно единственото нарушение кара жалбоподателите да оспорят глобата и нейния размер в третото основание. По-конкретно, жалбоподателите изтъкват, че глобата е несъразмерна, при положение че те не са били запознати с укоримото поведение на представителя на Austria Draht за Италия (Клуб Италия) и че не са участвали в останалите съставни части на картела (Клуб Цюрих, Клуб Европа, Клуб España, разпределянето на клиента Addtek, …). Във всеки случай стойността на продажбите, която следвало да се вземе предвид за определяне на размера на глобата, следователно не можело да бъде стойността на продажбите на СПН в Европа от жалбоподателите.

 А – Предварителни бележки

1.     Съдържание на обжалваното решение

67      От член 1 от обжалваното решение следва, че voestalpine и Austria Draht са нарушили член 101 ДФЕС, а от 1 януари 1994 г. — член 53 от Споразумението за ЕИП, като в периода от 15 април 1997 г. до 19 септември 2002 г. са участвали в „съвкупност от споразумения и съгласувани практики в сектора на СПН във вътрешния пазар, а от 1 януари 1994 г. — в рамките на ЕИП“.

 а) Съставни части на картела и квалифициране като едно-единствено нарушение

68      В съображение 122 от обжалваното решение картелът е описан като „общоевропейска договореност, състояща се от т.нар. етап „Цюрих“ и т. нар. „европейски“ етап и/или от национални/регионални договорки според случая“. Съображения 123—135 от обжалваното решение представят накратко тези различни споразумения и съгласувани практики, които след това са подробно изложени и преценени от гледна точка на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП.

69      В резюме, картелът се състои от следните договорки:

–        Клубът Цюрих, тоест първият етап от общоевропейското споразумение. Това споразумение съществува от 1 януари 1984 г. до 9 януари 1996 г. и включва определяне на квоти по страни (Германия, Испания, Франция, Италия, Австрия и Бенелюкс), разпределяне на клиенти, цени и обмен на чувствителна търговска информация. В него участват Tréfileurope, Nedri, WDI, DWK и Redaelli, което представлява редица италиански предприятия поне от 1993 г. и от 1995 г. насам, Emesa от 1992 г. и впоследствие Tycsa от 1993 г,

–        Клубът Италия — национална договореност, която съществува от 5 декември 1995 г. до 19 септември 2002 г. Това споразумение включва определяне на квоти за Италия, както и за износа от тази страна към останалата част от Европа. В него участват италианските предприятия Redaelli, ITC, CB и Itas, към които впоследствие се присъединяват Tréfileurope и Tréfileurope Italia (на 3 април 1995 г.), SLM (на 10 февруари 1997 г.), Trame (на 4 март 1997 г.), Tycsa (на 17 декември 1996 г.), DWK (на 24 февруари 1997 г.) и Austria Draht (на 15 април 1997 г.),

–        споразумението за Юга — регионална договореност, по която италианските предприятия Redaelli, ITC, CB и Itas преговарят и която сключват през 1996 г. с Tycsa и Tréfileurope, за да определят степента на навлизане на всеки от участниците в южните страни (Белгия, Испания, Франция, Италия и Люксембург) и да се ангажират за съвместно договаряне на квотите с другите производители от Северна Европа,

–        Клубът Европа, тоест вторият етап от общоевропейското споразумение. Това споразумение е сключено през май 1997 г. от Tréfileurope, Nedri, WDI, DWK, Tycsa и Emesa (наричани „постоянните членове“ или „шестимата производители“) и действието му приключва през септември 2002 г. Споразумението е имало за цел да се преодолее кризата с Клуб Цюрих, да се поделят нови квоти (изчислени за периода от четвъртото тримесечие на 1995 г. до първото тримесечие на 1997 г.), да се разпредели клиентелата и да се определят цените. Шестимата производители договарят правила за координиране, включително определянето на координатори, които отговарят за прилагането на договорките по страни и за координирането с другите заинтересовани предприятия, извършващи дейност в съответните страни или по отношение на същите клиенти. Техните представители се срещат редовно на различни равнища, за да следят прилагането на договорките. Те обменяли чувствителна търговска информация. При отклонение от договореното поведение се е прилагала система за компенсиране,

–        координацията по отношение на клиента Addtek. В рамките на това общоевропейско споразумение шестимата производители, към които понякога се присъединяват италианските производители и Fundia, са поддържали и двустранни (или многостранни) контакти и са участвали в определянето на цени и в разпределянето на клиентела на ad hoc принцип, ако са имали интерес. Например Tréfileurope, Nedri, WDI, Tycsa, Emesa, CB и Fundia координират заедно цените и обема продажби за клиента Addtek. Тези проекти се отнасят главно за Финландия, Швеция и Норвегия, но и за Нидерландия, Германия, балтийските държави и централна и източна Европа,

–        обсъжданията между Клуб Европа и Клуб Италия. През периода, продължил поне от септември 2000 г. до септември 2002 г., шестимата производители, ITC, CB, Redaelli, Itas и SLM се срещат редовно с цел включване на италианските предприятия в Клуб Европа в качеството на постоянни членове. Италианските предприятия са желаели да увеличат италианската квота в Европа, докато Клубът Европа е поддържал статуквото. За целта се провеждат срещи в рамките на Клуб Италия, за да се приеме единна позиция, срещи в рамките на Клуб Европа, за да се разгледа тази позиция и да се определи собствена позиция, и срещи между участниците в Клуб Европа и италианските представители, за да се стигне до споразумение по разпределянето на италианската квота на даден пазар. Участвалите предприятия са обменяли чувствителна търговска информация. Тези предприятия се договарят, за нуждите на преразпределението на европейската квота с цел включването на италианските производители, да използват нов референтен период (от 30 юни 2000 г. до 30 юни 2001 г.). Тези предприятия също така се споразумяват по обема на общия износ на италианските предприятия в Европа, който последните са си разпределяли по страни. Успоредно с това членовете на Клуб Европа обсъждат цените, като целят приемането в европейски мащаб на прилагания в рамките на Клуб Италия механизъм за определяне на цените,

–        Клубът España. Успоредно с общоевропейската договореност и Клуб Италия пет испански предприятия (Trefilerías Quijano, Tycsa, Emesa, Galycas и Proderac, последното от май 1994 г.) и две португалски предприятия (Socitrel от април 1994 г. и Fapricela от декември 1998 г.) се договарят — по отношение на Испания и Португалия и за период, продължил поне от декември 1992 г. до септември 2002 г. — да поддържат пазарния си дял стабилен и да определят квоти, да разпределят клиенти, включително за обществените поръчки за строителство, и да определят цените и условията за плащане. Те също така обменят чувствителна търговска информация.

70      Според Комисията всички описани в точка 69 по-горе договорки се квалифицират като едно-единствено нарушение на член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (обжалвано решение, съображения 135 и 609, както и точка 12.2.2).

71      Комисията по-специално счита, че горепосочените договорки се включват в цялостен план, определящ насоките за действие на членовете на картела във всички географски зони, и че „тези предприятия са ограничили индивидуалното си търговско поведение, за да постигнат единна антиконкурентна цел и единна антиконкурентна търговска цел, а именно да нарушат или да премахнат нормалните конкурентни условия на пазара на СПН в ЕИП и да установят общо равновесие, по-специално чрез определянето на цени и квоти, разпределянето на клиенти и обмена на чувствителна търговска информация“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 610 и точка 9.3).

72      В тази връзка Комисията посочва следното:

„Планът, към който се присъединяват DWK, WDI, Tréfileurope, Tycsa, Emesa, Fundia, Austria Draht, Redaelli, CB, ITC, Itas, SLM, Trame, Proderac, Fapricela, Socitrel, Galycas и Trefilerías Quijano (не всички едновременно), е разработен и приведен в действие през период, продължил поне осемнадесет години, чрез съвкупност от тайни договорки, специални споразумения и/или съгласувани практики, които преследват една и съща обща цел за ограничаване на конкуренцията между участниците и използват сходни механизми за преследване на посочената цел (вж. точка 9.3.1). Дори когато дадена договорка е създавала проблем, други договорки са продължавали да действат нормално“. [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 612)

 б) Обстоятелства, приети за установени по отношение на Austria Draht и voestalpine

73      Участието на Austria Draht и на voestalpine в картела съгласно член 1 от обжалваното решение е прието за установено за периода от 15 април 1997 г. до 19 септември 2002 г.

74      Основните доказателства, които позволяват да се установи това участие, са следните.

 Договор с г‑н G.

75      От обжалваното решение е видно, че от 1984 г. Austria Draht поверява дейността си по маркетинг и продажби в Италия на представител, дружеството Studio Crema, което е управлявано и представлявано от г‑н G. Той не е бил упълномощен да подписва договорите, които винаги са били сключвани директно между Austria Draht и клиента чрез изрично потвърждаване на всяка поръчка, отправена до г‑н G. (обжалвано решение, съображение 46).

 Клуб Италия (от 15 април 1997 г. до 19 септември 2002 г.)

76      Комисията приема, че Austria Draht е участвало в Клуб Италия от 15 април 1997 г. до 19 септември 2002 г. (обжалвано решение, съображения 124 и 385 и сл., и съображения 479—483 от точка 9.2.1.8, озаглавена „Индивидуално участие в Клуб Италия“).

77      От обжалваното решение по-специално следва, че „[м]ного документи от времето на настъпване на фактите и потвърдителни изявления на ITC, Redaelli, Itas, CB, SLM, Tréfileurope и DWK показват, че поне между началото [на] 1995 г. и датите на проверките на Комисията, а именно 19 и 20 септември 2002 г., […], CB, ITC, Itas, Redaelli, Tréfileurope и Tréfileurope Italia, Tycsa, SLM, Trame и общоевропейските производители DWK и Austria Draht са участвали в антиконкурентни срещи, на които те са се ангажирали да: 1) разкриват и обменят чувствителна търговска информация по-специално по отношение на клиентите, ценообразуването и обема на продажбите, 2) поделят пазара чрез определянето на квоти, както в рамките на италианския пазар, така и за износа с произход от Италия към останалата част от Европа […], 3) определят цените в зависимост от развитието на цените на суровините, включително определянето на минимални цени/ценови покачвания в Италия и в другите европейски страни (по клиенти) и на допълнителна такса („добавка“), […] и 4) разпределят клиентите“. Освен това „[н]аистина е съществувала система за надзор чрез трето независимо лице, […], както и механизъм за компенсиране […]“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 385).

78      За да установи индивидуалното участие на Austria Draht в Клуб Италия, Комисията посочва, че разполага с доказателства, че то „е участвало систематично в повече от четиридесет срещи на Клуб Италия между 15 април 1997 г. и 19 септември 2002 г. и че отсъствието му неколкократно е било посочвано изрично, което показва, че се е очаквало то да присъства на срещите“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 479).

79      В бележка под линия, включена в обжалваното решение, Комисията посочва по-конкретно две групи срещи: от една страна, „поне“ четиринадесет срещи, в които е присъствал г‑н G. и е бил обсъждан случаят на Austria Draht, и от друга страна, „шестнадесет други срещи“, в които случаят на Austria Draht е обсъждан в отсъствието на г‑н G. В това отношение Комисията отбелязва следното:

„Приложение 3 към решението: в поне четиринадесет срещи г‑н [G.] присъства и е обсъждан случаят на Austria Draht, по-специално на 15.4.1997 г. (разпределяне на квоти/клиенти и определяне на цени), 24.6.1997 г. (търсене на „пазарно равновесие“ и обмен на информация за цените), 11.3.1998 г. (обсъждания за разпределянето на квоти и за определянето на цени, Austria Draht е споменато, но без отбелязване), 30.3.1998 г. (обсъждания за разпределянето на квоти), 18.5.1998 г. (обсъждания за разпределянето на квоти и определянето на цени), 19.10.1998 г. (разпределяне на клиенти), 18.1.1999 г. (обсъждане за разпределянето на квоти и определянето на цени), 14.12.1999 г. (обсъждания за разпределянето на квоти), 12.1.2000 г. (обсъждания за разпределянето на квоти), 19.9.2000 г. (обсъждания за разпределянето на квоти), 10.6.2001 г. (разпределяне на квоти), 23.10.2001 г. (Austria Draht е споменато, но без отбелязване), 11.1.2002 г. (обмен на информация за предходната година и опит за разпределяне на квоти за 2002 г.), 30.4.2002 г. (изрично се посочва, че г‑н [G.] трябва да гарантира количеството, иначе [Austria Draht] ще бъде „отстранено“ до лятото); в доказателствата за шестнадесет други срещи не се споменава присъствието на [г‑н G.] (в няколко срещи изрично е посочено отсъствието му), но въпреки това данните по отношение на Austria Draht се обсъждат: 7.4.1997 г. (разпределяне на квоти, обмен на информация); 13.5.1997 г. (обмен на информация, а именно, че г‑н [G.] е предложил конкретна цена на клиент (посочен поименно) след изрично нареждане на Austria Draht), 14.10.1997 г. (обсъждания за разпределянето на квоти), 16.12.1997 г. (обсъждания за разпределянето на квоти, обмен на информация), 22.12.1997 г. и 14.1.1998 г. (таблици, съдържащи подробни данни за Austria Draht, квотите и клиентите […]); 16.7.1998 г. (Austria Draht е споменато, но без конкретно отбелязване), 6.5.1999 г. (факс във връзка с разпределянето на клиенти и квоти по-специално за Austria Draht), 13.5.1999 г. (обмен на информация), 31.5.1999 г. (обсъждания за разпределянето на квоти), 10.7.2000 г. (обсъждания за разпределянето на квоти), 27.9.2000 г. (обмен на информация), 13.7.2001 г. (електронно писмо, съдържащо подробен списък в Excel на разпределянето на квоти и клиенти за въжетата по предприятия през 2001 г.) и 4.2.2002 г. (електронно писмо, съдържащо подробен списък в Excel на разпределянето на квоти и клиенти за въжетата по предприятия през 2002 г.), 23.7.2001 г. (обсъждания за разпределянето на квоти), 25.7.2001 г. (обсъждания за разпределянето на квоти/обмен на информация)“. [неофициален превод]

80      Тази бележка под линия посочва и трета група от срещи или вътрешни документи:

„В девет срещи (или във вътрешни документи) г‑н [G.] е посочен изрично като представител на Austria Draht: 15.4.1997 г., 12.5.1997 г., 13.5.1997 г., 24.6.1997 г., 22.10.1997 г., 11.3.1998 г., 18.5.1998 г., 29.11.1999 г. и 17.1.2000 г. Austria Draht отново е докладвано изрично като отсъстващо, което показва, че се е очаквало то да присъства на срещите на 7.9.1998 г. и 12.7.1999 г.; на срещата на 14.10.1997 г. отсъствието на г‑н [G.] е обявено за неоправдано, а в срещата на 15.5.2002 г. г‑н [G.] изрично е помолен да присъства на срещата на 5‑6.6.2002 г. Следва да се отбележат също срещите, в които е декларирано, че трябва да се осъществи контакт с Austria Draht: 20.9.1999 г. и лятото на 2002 г.“. [неофициален превод]

81      Що се отнася до началото на индивидуалното участие на Austria Draht в Клуб Италия, Комисията излага следното:

„През 1996 г. и преди това Austria Draht не е участвало в италианската договореност, видно от протокола от среща, проведена на 13 февруари 1996 г. […]. Комисията обаче разполага с ясни доказателства, че Austria Draht е започнало да участва в Клуб Италия от 1997 г. и най-късно на 15 април 1997 г., когато то изрично е отбелязано като присъстващо чрез търговския си представител, [г‑н G.] […] На тази среща е разпределена квота за Austria Draht и специално е посочено, че Austria Draht няма да снабдява конкретна група клиенти (споменати поименно) […] Тази среща трябва да се разглежда в контекста на срещите, които са се провели непосредствено преди и след нея: 1) на срещата от 17 декември 1996 г. е разпространена таблица, посочваща разпределянето на тонове по клиенти и определянето на водещи доставчици за редица клиенти на италианския пазар за 1997 г. Въпреки че колоните за Austria Draht остават непопълнени, фактът, че Austria Draht е взето предвид в таблицата, е знак, че поне са се предвиждали обсъждания между страните; 2) това се потвърждава на срещата от 4 март 1997 г., когато е обменена информация за обема на Austria Draht на италианския пазар; 3) макар Austria Draht да не е отбелязано като присъстващо на 7 април 1997 г., Комисията установява, че на Austria Draht е разпределен конкретен обем; 4) доклад от посещение на Tréfileurope в CB от 24 юни 1997 г. потвърждава, че са протичали антиконкурентни обсъждания с Austria Draht и че Austria Draht е било представлявано „от [г‑н G.]“. В този контекст, Комисията счита датата 15 април 1997 г. за начало на участието на Austria Draht в Клуб Италия“. [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 480)

82      Що се отнася до вменяването на отговорността за поведението на г‑н G. на Austria Draht, Комисията пояснява следното в съображения 481—483 от обжалваното решение:

„(481) Фактът, че Austria Draht е участвало в срещите на Клуб Италия чрез своя представител, г‑н [G.], се потвърждава от изявленията на DWK и ITC и от документи от времето на настъпване на фактите, получени от ITC и Tréfileurope. Участниците в картела също възприемат Austria Draht като неразделна част от картела чрез г‑н [G.] […]

(482) Austria Draht признава, че е възложило цялата си търговска политика на италианския пазар на Studio Crema (което е било представлявано от своя генерален директор, г‑н [G.]) от 1984 г. Г‑н [G.] е имал стриктно задължение да докладва на Austria Draht и не е поемал финансови рискове за осъществените сделки и предприетите действия, единствено Austria Draht отговаряло за всички рискове, свързани по-специално с неизпълнени доставки, доставки на дефектни стоки и неплатежоспособност на клиента, и заплащало на г‑н [G.] въз основа на фиксиран процент спрямо обема (на клиент), продаден от дружеството. [Г‑н G.] е бил задължен всеки месец да подава писмен доклад до Austria Draht относно дейността си и в частност относно дейността на конкурентите и „продажбите и търговските отношения“ в района, за който е представител (Италия). Горните обстоятелства ясно показват пълния контрол на Austria Draht върху действията на неговия представител, [г‑н G.] […]

(483) Предвид стриктното представително отношение и редовното участие на [г‑н G.] в срещите на Клуб Италия, посветени на квотите, цените и клиентите […], е очевидно, че [г‑н G.] е съобщил чувствителна търговска информация за положението на Austria Draht на останалите участници в Клуб Италия и е получил информация в полза на Austria Draht по време на срещите. Комисията следователно счита, че Austria Draht е участвало в Клуб Италия от 15 април 1997 г. до 19 септември 2002 г.“. [неофициален превод]

 Клуб Европа и общоевропейската система

83      За да докаже естеството на нарушението на voestalpine и Austria Draht като едно-единствено и продължено нарушение и по-специално „индивидуалното осъзнаване за участие в по-цялостна система“ (вж. заглавието на точка 12.2.2.4 от обжалваното решение), Комисията изтъква следното:

„(652) Austria Draht признава, че е участвало в няколко срещи на Клуб Европа, но поддържа, че на посочените срещи не е имало антиконкурентни обсъждания. Комисията отбелязва, че не счита Austria Draht [за] отговорно за пряко участие в Клуб Цюрих или в Клуб Европа […]. При все това съществуват ясни индиции, сочещи че Austria Draht е участвало нередовно в антиконкурентни обсъждания на общоевропейско равнище и че поради това то е било запознато на ранен етап с общоевропейското равнище на картела.

(653) Първо, още през 1995—1996 г., тоест доста преди датата, приета от Комисията като начален момент на участието на Austria Draht в нарушението (15 април 1997 г.), това дружество е участвало в срещи на Клуб Цюрих, в които е било обсъждано в частност възможното подготвяне на нова европейска договореност за квотите. Освен това на срещата на Клуб Италия, проведена на 16 декември 1997 г., е отбелязано, че Austria Draht „не е било участник в този клуб (Европа), но е искало да бъде информирано“. В няколко други последващи срещи на Клуб Италия, в които е участвал [г‑н G.], представител на Austria Draht, участниците са били информирани за обсъжданията и споразуменията в рамките на Клуб Европа […] По-нататък, Austria Draht признава, че е участвало в няколко срещи на Клуб Европа […], на които, поне що се отнася до срещата на 28 февруари 2000 г., е бил засегнат въпросът за обемите и цените. На срещата от 27 септември 2001 г. Austria Draht е поканено да се присъедини към разширения Клуб Европа. Няколко индиции подсказват, че през периода на общоевропейско разрастване […] Austria Draht е участвало в обсъждания за разпределянето на квоти и клиенти в определени страни и е участвало чрез г‑н [G.] в поне шест срещи, посветени на разрастването на Клуб Европа, включително срещата на 6 ноември 2001 г., по време на която г‑н [G.] освен това е определен за възможен национален координатор за Италия, заедно с г‑н [A.] (Itas) и г‑н [C.] (CB).

(654) Комисията стига до извода, че участвайки в Клуб Италия Austria Draht е знаело или е трябвало да знае, че тайното споразумение в този клуб е било част от цялостен план, насочен към стабилизиране на пазара на СПН и избягване на спада на цените, план, който Клуб Италия споделял с общоевропейските договорки“. [неофициален превод]

 в) Адресати на обжалваното решение и индивидуален период на отговорност

84      За да определи отговорността на съответните дружества, Комисията разграничава в съображения 769—789 от обжалваното решение положението на Austria Draht и положението на voestalpine, без да посочва положението на Studio Crema.

 Положението на Austria Draht

85      За да определи отговорността на Austria Draht, Комисията приема, че това дружество е участвало пряко в Клуб Италия чрез своя представител в Италия от 15 април 1997 г. до 19 септември 2002 г. (обжалвано решение, съображение 769).

86      За да докаже това твърдение, Комисията най-напред отхвърля представените от Austria Draht доводи, че г‑н G. — неговият представител в Италия, не го е представлявал в срещите на картела. В тази връзка Austria Draht се позовава на декларация на този представител, който отрича да е представлявал Austria Draht на срещите на Клуб Италия, както и на декларация на представителя на Tréfileurope Italia, г‑н V., който мисли, че Austria Draht не е било член на този клуб и че на срещите, в които е участвал г‑н V., г‑н G. не е участвал в картелните споразумения от името на Austria Draht, което било ясно за останалите участници. Austria Draht отбелязва също, че само за пет от повече от 60 посочени от Комисията срещи на Клуб Италия е било уточнено, че г‑н G. е действал от името на Austria Draht, и че в другите срещи г‑н G. е споменат като представител на CB (без посочване на Austria Draht) или без уточнение за представляваното дружество (обжалвано решение, съображение 770).

87      В отговор на тези доводи Комисията посочва, че „участието на Austria Draht в антиконкурентните обсъждания чрез неговия търговски представител, г‑н G., обаче е [било] установено в достатъчна степен: първо, двете декларации, представени от Austria Draht, не са правдоподобни: декларацията на г‑н G. е съставена post factum и е подготвена главно в контекста на отговора на Austria Draht на изложението на възраженията; колкото до декларацията на г‑н V., тя е само отражение на неговото лично становище, ограничено до срещите, в които е участвал самият той. Двете декларации освен това се оборват от доказателствата“. [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 771)

88      Според Комисията посочените доказателства са следните (обжалвано решение, съображение 772):

–        две лица, подали искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер (DWK и ITC), потвърждават, че Austria Draht е участвало в срещите на картела чрез своя търговски представител, г‑н G.,

–        много голям брой доказателства от съответния период потвърждават това,

–        случаят на Austria Draht е обсъждан редовно и са му разпределяни квоти и клиенти през целия период на нарушението до датата на проверките. Така г‑н G. е присъствал на поне четиринадесет срещи, в които е обсъждан случаят на Austria Draht; г‑н G. е отсъствал от шестнадесет други срещи, но данните за Austria Draht все пак са били разгледани, и накрая, в девет срещи г‑н G. е бил представен изрично като участващ от името на Austria Draht,

–        другите участници в картела също възприемат Austria Draht очевидно като част от картела чрез г‑н G. и настояват за необходимостта от „спазване“ на картела от Austria Draht,

–        обстоятелството, че г‑н G. е представлявал също CB на някои от срещите, изброени в приложение 3 към обжалваното решение, изобщо не променя доказателствата, че той е представлявал и Austria Draht. Следва да се отбележи, че в повечето срещи самото CB участва със собствените си служители, така че ролята на г‑н G. като представител на CB може да се разглежда като по-маловажна, отколкото ролята му като представител на Austria Draht, което не е участвало пряко, но е поверявало цялата си търговска дейност в Италия на г‑н G.

89      За да опровергае доводите на Austria Draht, което поддържа на следващо място, че не може да му се вмени отговорност за поведението на г‑н G., защото не е съществувал стопански субект помежду им, тъй като г‑н G. е независим и неизключителен търговски представител, върху когото Austria Draht не е имало никаква възможност да упражнява контрол, Комисията посочва следното в решението (обжалвано решение, съображение 774):

–        от договора за представителство и от изявлението на Austria Draht следва, че г‑н G. е същински представител на последното,

–        финансовите рискове за г‑н G. са много ограничени. Първо, договорите се сключвали само между Austria Draht и неговия клиент, като Austria Draht можело да приеме или да отхвърли договорените от представителя поръчки. Второ, единствено Austria Draht отговаряло за рисковете, свързани по-специално с липсата на доставка, с доставките на дефектна стока и с неплатежоспособността на клиента. Трето, заплащането се извършвало на базата на процент, фиксиран спрямо продадения обем на всеки клиент (тук е направено позоваване на точка 133 от решение от 11 декември 2003 г., Minoan Lines/Комисия, T‑66/99, Rec, наричано по-нататък „решение „Minoan Lines“, EU:T:2003:337),

–        при липсата на финансов или търговски риск, или при наличието на ограничен риск, г‑н G. или Studio Crema трябва да се разглеждат като спомагателен орган, който е част от предприятието на Austria Draht. Подобно на търговския служител те съставляват един стопански субект с това предприятие (тук е направено позоваване на точка 480 от решение от 16 декември 1975 г., Suiker Unie и др./Комисия, 40/73—48/73, 50/73, 54/73—56/73, 111/73, 113/73 и 114/73, Rec, наричано по-нататък „решение „Suiker Unie“, EU:C:1975:174),

–        това е в унисон с известието на Комисията от 13 октомври 2000 г. — Насоки за вертикалните ограничения (ОВ C 291, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 3, стр. 178, наричани по-нататък „Насоките за вертикалните ограничения“),

–        следователно Austria Draht трябва да носи отговорност за участието на г‑н G. в срещите на картела.

90      Що се отнася до обстоятелството, че г‑н G. е действал и от името на друг участник в картела — CB, и че представителството не е било изключително в строгия смисъл, Комисията счита, че изводът ѝ не се променя, а напротив, това обстоятелство го подсилва (обжалвано решение, съображение 775).

91      Комисията посочва следното по този въпрос:

„(775) Наистина съгласно постоянната съдебна практика, ако посредникът „извършва като независим търговец значителни по мащаб сделки на пазара на разглежданата стока или услуга“, не съществува такава изключителност и следователно не се образува стопанска единица с принципала [тук е направено позоваване на точка 544 от решение Suiker Unie]. Настоящият случай не е такъв. Г‑н [G.] не е действал от свое име на въпросния пазар и следователно не е извършвал значителни по мащаб сделки за своя сметка като независим търговец [той не е понасял значителни финансови рискове], а по-скоро е представлявал едновременно двама конкуренти на срещите на картела.

(776) Според Комисията фактът, че двама конкуренти са използвали един и същи представител в срещите на картела представлява фактор за подобряване на координацията, който по-скоро улеснява действията на картела, а не освобождава от отговорност принципалите. Различен извод би позволил на предприятие, участващо в картел чрез представител, да разполага с лесен начин, за да избегне отговорността си просто като сподели своя представител с друг участник в картела. При всички положения в настоящия случай следва също да се отбележи, че самото CB обикновено присъства на срещите на картела и поради това г‑н [G.]/[Studio Crema] по принцип действа като представител на Austria Draht“. [неофициален превод]

92      Накрая Комисията отбелязва, че „липсата на контрол, незнанието или липсата на (ретроактивно) одобрение на участието в картела на представителя на Austria Draht, изтъкната от последното, не могат да бъдат валидни доводи за избягване от отговорност“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 777).

93      Комисията излага следните доводи в това отношение:

–        Austria Draht образува стопанска единица със своя представител (обжалвано решение, съображения 697, 480 и 481) и следователно носи отговорност за участието на последния в картела независимо от знанието, контрола или одобрението от Austria Draht (или липсата им) (тук е направено позоваване на точка 54 от решение от 15 юни 2005 г., Tokai Carbon и др./Комисия, T‑71/03, T‑74/03, T‑87/03 и T‑91/03, EU:T:2005:220 и на решение от 10 септември 2009 г., Akzo Nobel и др./Комисия, C‑97/08 P, Rec, EU:C:2009:536) (обжалвано решение, съображение 777),

–        освен това, ако едно предприятие реши да делегира търговската си дейност в определена страна или определен пазар на същински представител, то е длъжно да установи необходимите механизми, за да гарантира нейния контрол (обжалвано решение, съображение 777),

–        по-нататък, „дори да няма преки доказателства за инструкции/преглед на резултатите по отношение на антиконкурентните срещи между Austria Draht и г‑н [G.], поведението на Austria Draht е повлияно от участието на неговия представител в антиконкурентните срещи“ [неофициален превод]. Комисията счита, че „[в]същност г‑н [G.] е участвал редовно в срещите на картела в рамките на Клуб Италия, където по-специално предоставял на конкурентите чувствителна търговска информация за квотите, цените и клиентите на Austria Draht и получавал от конкурентите си подобна чувствителна търговска информация и където се договарял с тях относно цените, разпределянето на клиенти и на квоти“ [неофициален превод]. Тя добавя, че „[тази] информация трябва да е повлияла върху търговската дейност на Austria Draht в Италия (чрез г‑н [G.])“ и че „[о]свен това от договора за представителство и от представените от Austria Draht вътрешни доклади ясно следва, че г‑н [G.] редовно информира Austria Draht за развитието на италианския пазар, включително относно конкурентите, продажбите и пазарните отношения в Италия“ [неофициален превод]. Накрая тя изтъква, че „следователно може да се очаква, че г‑н [G.] е предал на Austria Draht поне най-съществената чувствителна търговска информация, получена по време на срещите на картела“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 778).

94      Поради това Комисията счита, че „г‑н [G.] и Austria Draht трябва да се разглеждат като единен стопански субект и Austria Draht трябва да се разглежда [като] отговорно за участието на г‑н [G.] в картела“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 779).

95      Освен това, в отговор на Austria Draht, което като цяло отрича участието си в срещите на картела, Комисията подчертава, че наличните доказателства са достатъчни, за да се установи, че Austria Draht е участвало в Клуб Италия продължително и без прекъсване, както е обяснено в съображение 772 и в приложение 3 към обжалваното решение (обжалвано решение, съображение 780).

96      Така Комисията отбелязва, че между септември 1998 г. и лятото на 2002 г. Austria Draht неколкократно е било докладвано изрично като отсъстващо, което означава, че присъствието му е било очаквано от останалите участници в картела (обжалвано решение, съображение 780).

97      Също така Комисията посочва, че на срещата от 30 април 2002 г. участниците в картела са заплашили да „изхвърлят“ Austria Draht от картела, ако не успее да гарантира обема „в периода до лятото (на 2002 г.)“, показвайки ясно, че Austria Draht продължава да участва в картела (обжалвано решение, съображение 780).

98      По-нататък, в отговор на Austria Draht, което отбелязва, на първо място, че повечето документи от времето на настъпване на фактите, отнасящи се до квотите, цените и клиентите в рамките на Клуб Италия, посочват ключовите италиански участници, но не и него, и че тези, които го правят, не показват участието му по категоричен начин, на второ място, че е било възможно посочването на неговите доставки в документите по преписката да е съставлявало само приблизителни оценки от другите страни, данни във връзка с предишни доставки, данни, представени от клиентите, и данни, произтичащи от обществена информация, по-специално тъй като се е считало, че прозрачността на пазара е голяма и цифровите данни за Австрия можели да се отнасят единствено за него, тъй като то било единственият австрийски производител, и на трето място, че не съществуват доказателства, че г‑н P. е контролирал цифровите данни за Austria Draht, Комисията „признава, че не всички документи във връзка с Клуб Италия показват участието на Austria Draht“ [неофициален превод]. Според Комисията „това лесно може да се обясни с факта, че Austria Draht не е било ключов член в този клуб — като Redaelli, ITC, CB и Itas […], и следователно е участвало в срещите на Клуб Италия по-рядко, отколкото тези ключови участници“ [неофициален превод]. Комисията обаче счита, че „участието на Austria Draht в картела никога не е прекъсвало между 15 април 1997 г. и 19 септември 2002 г.“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображения 781 и 782).

99      Освен това, според Комисията е неправдоподобно да се твърди, че споделените сведения за Austria Draht са били обществено достъпни или са били само приблизителни оценки, предвид подробния, поверителен и актуален характер на тези споделени сведения през целия период на участие на Austria Draht в картела. Според Комисията „подобни сведения следователно биха могли да идват само от Austria Draht директно или чрез неговия търговски представител, [г‑н G.]“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 782).

100    Накрая, Комисията приема, че „липсата на контрол от страна на г‑н [P. (пенсиониран служител на Redaelli, впоследствие търговски съветник, вж. точка 26 по-горе)] не може да се счита за важен, а още по-малко за определящ фактор, за да се опровергае участието на Austria Draht в срещите с оглед на всички налични доказателства срещу Austria Draht и на факта, че Austria Draht не е било считано за ключов участник в Клуб Италия, поради което е възможно проверките на г-н. [P.] да са били считани за по-малко значими за него“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 782).

101    В заключение, Комисията решава, че „Austria Draht трябва да носи отговорност за картелната си дейност и по-специално за участието си в Клуб Италия от 15 април 1997 г. до 19 септември 2002 г.“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 783).

 Положението на voestalpine

102    Колкото до voestalpine, Комисията приема, че това дружество носи отговорност солидарно с Austria Draht за периода на нарушението от 15 април 1997 г. до 19 септември 2002 г., тъй като е упражнило решаващо влияние върху дъщерното си дружество (обжалвано решение, съображения 784—789), което не се оспорва от страните по настоящото дело.

 г) Изчисляване на размера на наложената глоба на voestalpine и на Austria Draht

103    В самото начало Комисията припомня, че изчисляването на размера на глобата е извършено в съответствие с Насоките от 2006 г. (обжалвано решение, съображение 918 и сл.). Що се отнася до voestalpine и Austria Draht, глобата от 22 милиона евро е изчислена по следния начин.

104    Първо, voestalpine и Austria Draht са счетени за отговорни за общ картел на пазара на СПН в рамките на ЕИП. Поради това, за да определи основния размер на глобата, Комисията посочва, че съгласно точка 13 от Насоките от 2006 г. е взела предвид „стойността на продажбите от предприятието на стоките и услугите, с които е свързано нарушението в съответния географски район в ЕИП“, за последната пълна календарна година на неговото участие в нарушението (обжалвано решение, съображение 929 и сл.).

105    За Austria Draht взетата предвид стойност на продажбите е 18 207 306 EUR (първо решение за изменение, точка 5). Става въпрос за стойността на продажбите на СПН във връзка със засегнатия от нарушението географски район, а именно за приетия период по отношение на voestalpine и Austria Draht: Германия, Франция, Италия, Нидерландия, Белгия, Люксембург, Испания, Австрия, Португалия, Дания, Швеция, Финландия и Норвегия (обжалвано решение, съображения 931 и 932).

106    Второ, така изчисленият процент, който следва да се приложи към стойността на продажбите, зависи от тежестта на самото нарушение. В това отношение Комисията отчита като релевантни обстоятелства в настоящия случай естеството на нарушението, общия пазарен дял на всички съответни предприятия, географския обхват на нарушението и това дали нарушението е било приведено в изпълнение или не (обжалвано решение, съображение 936 и сл.).

107    Що се отнася до естеството на нарушението, Комисията отчита факта, че картелът като цяло е предвиждал подялба на пазара, разпределяне на клиенти и хоризонтални споразумения за определяне на цени (обжалвано решение, съображение 939).

108    Комисията отчита и факта, че участващите в нарушението предприятия са притежавали общ пазарен дял от около 80 % (обжалвано решение, съображение 946) и че нарушението е обхващало съществена част от ЕИП. В това отношение Комисията посочва, че противно на твърдяното от Austria Draht, неговият оборот в Португалия и Испания не е следвало да се изключва от стойността на продажбите, защото то не е осъществявало дейност в рамките на Клуб España, поради това че тези две страни са се включвали в географския обхват на Клуб Италия, в който е участвало Austria Draht (обжалвано решение, съображения 947 и 948). За Socitrel, Proderac, Fapricela и Fundia — дружества, които са участвали само в Клуб España (обхващащ единствено Испания и Португалия), или, в случая на последното предприятие — в координацията по отношение на Addtek, и за които е могло да се докаже знание за единственото и продължено нарушение едва на много късен етап от нарушението (17 май 2001 г. за Socitrel, Proderac и Fapricela и 14 май 2001 г. за Fundia), Комисията обаче отчита по-ограничения географски обхват, когато определя дела от стойността на продажбите. Според Комисията положението е различно за останалите участници в Клуб España (Emesa и Galycas, Tycsa и Trefilerías Quijano), които са участвали по едно и също време на различни равнища на картела или за които е могло да се докаже знание за единственото и продължено нарушение на много по-ранен етап. Също така положението на участниците в Клуб Италия е било различно от това на Socitrel, на Proderac и на Fapricela, тъй като географският обхват на Клуб Италия до голяма степен е съвпадал с този на общоевропейските споразумения и следователно далеч е надхвърлял географския обхват на Клуб España (Испания и Португалия) (обжалвано решение, съображение 949).

109    Колкото до привеждането в изпълнение на договорките, Комисията счита, че макар не винаги да са били напълно успешни, договорките наистина са били приведени в изпълнение (обжалвано решение, съображение 950).

110    Предвид специфичните обстоятелства на настоящия случай и горепосочените критерии, Комисията приема, че делът от стойността на продажбите, който следва да се вземе предвид, е 16 % за Fundia, 18 % за Socitrel, Fapricela и Proderac и 19 % за всички останали предприятия, включително жалбоподателите (обжалвано решение, съображение 953).

111    Трето, продължителността на нарушението е определена на пет години и пет месеца, тоест от 15 април 1997 г. до 19 септември 2002 г., що се отнася до voestalpine и Austria Draht (обжалвано решение, съображение 956).

112    Четвърто, колкото до процента, който следва да се включи в основния размер независимо от продължителността на участието на предприятието в нарушението, Комисията стига до извода, че размерът от 16 % за Fundia, 18 % за Socitrel, Fapricela и Proderac и 19 % за всички останали предприятия, включително жалбоподателите, е подходящ (обжалвано решение, съображение 962).

113    В отговор на Austria Draht, което изтъква, че тъй като не е знаело за цялостната общоевропейска договорка, Комисията не е трябвало да прилага в неговия случай допълнителен размер, или, ако го направела, трябвало да приложи само процент на равнището на долния праг (15 %), Комисията отбелязва, че това дружество е било осведомено за цялата общоевропейска договорка (обжалвано решение, съображения 652—654) и че то е участвало и в Клуб Италия по време на срещите, в които са били определяни цени, разпределяни клиенти и квоти (обжалвано решение, съображения 478 и сл.), поради което приложимият към Austria Draht процент не трябвало да се различава от приложимия процент към другите предприятия, участващи в подобни практики. (обжалвано решение, съображения 958 и 959).

114    Пето, Комисията отхвърля смекчаващите обстоятелства, изтъкнати в административното производство от voestalpine и Austria Draht. Става въпрос по-специално за доводите относно небрежността (обжалвано решение, съображение 976), незначителната роля на жалбоподателите в картела (обжалвано решение, съображение 982 и сл.), участието им само в част от картела (обжалвано решение, съображения 996—998), липсата на привеждане в изпълнение на споразуменията (обжалвано решение, съображение 1013 и сл., по-специално съображения 1016 и 1018—1022) и подвеждането под отговорност само на принципала, поради действията на представителя, без последният да бъде подведен под отговорност (обжалвано решение, съображение 1034).

115    При липсата на смекчаващо обстоятелство Комисията приема, че няма причина да се отклонява от основния размер, изчислен по определената в Насоките от 2006 г. методология, съгласно която глобата възлиза на 22  милиона евро (обжалвано решение, съображение 1057, както и съображение 1072, що се отнася до прилагането на границата от 10 %).

2.     Кратко представяне на принципите

 а) Доказателства за наличието на нарушението и за неговата продължителност

116    На първо място, трябва да се припомни, че видно от съдебната практика, Комисията трябва да докаже не само наличието на картела, но и неговата продължителност. По-специално, що се отнася до събирането на доказателствата за нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС, Комисията трябва да докаже установените от нея нарушения и да посочи доказателствата, които надлежно удостоверяват осъществяването на фактическия състав на нарушението. Ако съдът има съмнения, те трябва да се тълкуват в полза на предприятието — адресат на решението за установяване на нарушение. Следователно съдът не би могъл да направи извод, че Комисията надлежно е доказала наличието на разглежданото нарушение, ако все още има съмнение по този въпрос, по-специално в производствата по жалби за отмяна или изменение на решение, с което се налага глоба. Всъщност в последния случай трябва да се съобрази принципът за презумпцията за невиновност, която е част от основните права, защитени от правния ред на Съюза, и е установена в член 48, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Предвид характера на разглежданите нарушения, както и естеството и степента на строгост на предвидените за тях санкции, принципът за презумпцията за невиновност се прилага по-конкретно в производствата във връзка с нарушения на приложимите за предприятията правила за конкуренция, когато тези производства могат да приключат с решение за налагане на глоби или периодични имуществени санкции. Следователно е необходимо Комисията да представи точни и непротиворечиви доказателства, за да обоснове твърдото убеждение, че нарушението е било извършено (вж. решение от 17 май 2013 г., Trelleborg Industrie и Trelleborg/Комисия, T‑147/09 и T‑148/09, Сб., EU:T:2013:259, т. 50 и цитираната съдебна практика).

117    Освен това е обичайно дейностите, в които се състоят антиконкурентните споразумения, да се осъществяват скрито, срещите да се провеждат тайно, а свързаната с тях документация да бъде сведена до минимум. Следователно, дори Комисията да открие доказателства, удостоверяващи изрично неправомерно установяване на контакт между операторите, като протоколи от срещи, обикновено те биха били само непълни и откъслечни, поради което често се оказва необходимо някои подробности да се възстановят по дедуктивен път. Ето защо в повечето случаи съществуването на антиконкурентна практика или споразумение трябва да бъде логически изведено от определени съвпадения и индиции, които при липсата на друго смислено обяснение взети заедно могат да представляват доказателство за нарушаване на правилата на конкуренцията (вж. решение Trelleborg Industrie и Trelleborg/Комисия, точка 116 по-горе, EU:T:2013:259, т. 52 и цитираната съдебна практика).

118    Освен това съдебната практика изисква при липсата на доказателства, които могат да установят пряко продължителността на дадено нарушение, Комисията да основе решението си поне на доказателства, отнасящи се до достатъчно близки по време факти, така че да може основателно да се приеме, че това нарушение е продължило без прекъсване между две конкретни дати (решение Trelleborg Industrie и Trelleborg/Комисия, точка 116 по-горе, EU:T:2013:259, т. 53 и цитираната съдебна практика).

 б) Понятие за едно-единствено нарушение, в смисъл на комплексно нарушение

119    На второ място, отново съгласно постоянната съдебна практика нарушението на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП може да бъде извършено не само с отделно действие, но и с поредица от действия или с продължавано поведение, дори когато един или няколко елемента от тази поредица от действия или от това продължавано поведение биха могли и сами по себе си да съставляват нарушение на посочената разпоредба. Така, когато различните действия се вписват в един „общ план“ поради своята еднаква цел, нарушаваща конкуренцията във вътрешния пазар, Комисията е в правото си да търси отговорност за тези действия в зависимост от участието в нарушението, разглеждано в неговата цялост (решения от 8 юли 1999 г., Комисия/Anic Partecipazioni, C‑49/92 P, Rec, EU:C:1999:356, т. 81, от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Rec, EU:C:2004:6, т. 258 и от 6 декември 2012 г., Комисия/Verhuizingen Coppens, C‑441/11 P, Сб., EU:C:2012:778, т. 41).

120    Следователно предприятието, участвало в такова едно-единствено комплексно нарушение със свои собствени действия, които попадат в обхвата на понятието за споразумение или за съгласувана практика с антиконкурентна цел по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС и целят да допринесат за осъществяването на нарушението в неговата цялост, може да носи отговорност и за действията, извършени от други предприятия в рамките на същото нарушение, за целия период на участието му в посоченото нарушение. Такъв е случаят, когато е доказано, че това предприятие е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от други предприятия неправомерни действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск (решения Комисия/Anic Partecipazioni, точка 119 по-горе, EU:C:1999:356, т. 83, 87 и 203, Aalborg Portland и др./Комисия, точка 119 по-горе, EU:C:2004:6, т. 83 и Комисия/Verhuizingen Coppens, точка 119 по-горе, EU:C:2012:778, т. 42).

121    Ето защо предприятието може да е участвало пряко във всички антиконкурентни действия, които съставляват съответното едно-единствено продължено нарушение, като в този случай Комисията е в правото да търси от него отговорност за всички действия и следователно за посоченото нарушение в неговата цялост. Предприятието може да е участвало пряко и само в част от антиконкурентните действия, съставляващи единственото продължено нарушение, но да е знаело за всички други предвиждани или вече извършени от останалите участници в картела неправомерни действия в изпълнение на същите цели или да е могло разумно да ги предвиди и да е било готово да понесе свързания с тях риск. В този случай Комисията също е в правото си да търси от това предприятие отговорност за всички антиконкурентни действия, съставляващи това нарушение, и следователно за нарушението в неговата цялост (решение Комисия/Verhuizingen Coppens, точка 119 по-горе, EU:C:2012:778, т. 43).

122    Обратно, ако предприятието е участвало пряко в едно или в повече антиконкурентни действия, съставляващи едно-единствено продължено нарушение, но не е доказано, че то е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за всички преследвани от останалите участници в картела общи цели и че е знаело за всички предвиждани или вече извършени от споменатите участници неправомерни действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск, Комисията е в правото си да търси от него отговорност само за действията, в които пряко е участвало, както и за предвижданите или вече извършените от останалите участници действия в изпълнение на същите като преследваните от това предприятие цели, за които действия е доказано, че предприятието е знаело или е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск (решение Комисия/Verhuizingen Coppens, точка 119 по-горе, EU:C:2012:778, т. 44).

123    Това все пак не може да доведе до освобождаване на предприятието от отговорност за действията, в които е безспорно, че е участвало, или за които действително може да му бъде вменена отговорност. Решение на Комисията, в което общ картел се квалифицира като едно-единствено продължено нарушение, обаче може да се раздели по този начин само ако, от една страна, в хода на административното производство на посоченото предприятие е дадена възможността да разбере, че следва да носи отговорност и за всяко от действията, съставляващи това нарушение, и следователно да се защити в тази насока, и от друга страна, ако въпросното решение е достатъчно ясно в това отношение (решение Комисия/Verhuizingen Coppens, точка 119 по-горе, EU:C:2012:778, т. 45 и 46).

124    Накрая, фактът, че предприятието не е участвало във всички съставни елементи на даден картел или че е имало незначителна роля в аспектите, в които е участвало, трябва да се вземе предвид при преценката на тежестта на нарушението и евентуално при определянето на размера на глобата (решения Комисия/Anic Partecipazioni, точка 119 по-горе, EU:C:1999:356, т. 90, Aalborg Portland и др./Комисия, точка 119 по-горе, EU:C:2004:6, т. 86 и Комисия/Verhuizingen Coppens, точка 119 по-горе, EU:C:2012:778, т. 45).

 в) Понятие за разграничаване в случай на участие в среща

125    На трето място, от постоянната съдебна практика следва също, че е достатъчно Комисията да докаже, че съответното предприятие е участвало в срещи, по време на които са били сключени антиконкурентни споразумения, без то да им се е противопоставило явно, за да докаже в достатъчна степен участието на посоченото предприятие в картела. Когато участието в такива срещи е доказано, това предприятие следва да представи данни, от които да може да се установи, че участието му в тези срещи е лишено от всякакви антиконкурентни намерения, като докаже, че е уведомило конкурентите си, че участва в тези срещи с намерения, различни от техните (решение Aalborg Portland и др./Комисия, точка 119 по-горе, EU:C:2004:6, т. 81 и цитираната съдебна практика).

126    Логиката, на която се основава този правен принцип, е, че след като е участвало в посочената среща, без да се разграничи публично от нейното съдържание, предприятието е дало основание на другите участници да смятат, че се съгласява с резултата от срещата и че ще се съобразява с него. В това отношение мълчаливото одобрение на дадена незаконосъобразна дейност, без предприятието публично да се разграничи от нейното съдържание или да съобщи за нея на административните органи, има за последица да насърчи продължаването на нарушението и пречи на разкриването му. Това съучастие съставлява пасивно участие в нарушението и следователно е от естество да ангажира отговорността на предприятието в рамките на единно споразумение (решение Aalborg Portland и др./Комисия, точка 119 по-горе, EU:C:2004:6, т. 82 и 84).

127    Освен това обстоятелството, че предприятието не прилага резултатите от среща с антиконкурентна цел, не е от естество да изключи неговата отговорност за участието му в картел, освен ако то се е разграничило публично от неговото съдържание. Фактът, че дадено предприятие не е участвало във всички съставни елементи на даден картел или че е имало незначителна роля в аспектите, в които е участвало, не е релевантен за установяване на нарушение, що се отнася до него. Тези елементи следва да се вземат предвид само при преценката на тежестта на нарушението и евентуално при определянето на размера на глобата (решение Aalborg Portland и др./Комисия, точка 119 по-горе, EU:C:2004:6, т. 85 и 86).

128    Когато отговорността за антиконкурентни действия на предприятията според Комисията произтича от участието им в срещи, които имат за предмет такива действия, Общият съд трябва да провери дали тези предприятия са имали възможност в административното производство, както и в производството пред Общия съд, да оборят така направените изводи и евентуално да установят обстоятелства, които разкриват в различна светлина установените от Комисията факти и които позволяват да бъде дадено друго обяснение на фактите, различно от възприетото от тази институция (решение Aalborg Portland и др./Комисия, точка 119 по-горе, EU:C:2004:6, т. 87).

129    Доводите на страните, които са изложени подробно в протокола от съдебното заседание на Общият съд, следва да се преценят именно от гледна точка на съдържанието на обжалваното решение и като се имат предвид гореизложените принципи.

 Б – По първото основание, а именно че Комисията неправилно е приела, че жалбоподателите са участвали в съставна част от единственото нарушение чрез техния представител в Италия

130    В първото основание voestalpine и Austria Draht изтъкват, че макар да не са участвали в квалифицирания от Комисията картел, им е била наложена глоба от 22 милиона евро, поради това че техният представител в Италия, г‑н G., е присъствал на определени срещи на Клуб Италия. Това обаче само по себе си не позволявало на Комисията да приеме, че чрез този представител те са нарушили член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП.

131    Във връзка с това основание жалбоподателите изтъкват, първо, ролята на г‑н G., който извършвал основната част от своята дейност за сметка на CB; второ, изявленията на г‑н G., г‑н V. (Tréfileurope) и няколко участващи в нарушението дружества, които позволявали да се установи, че Austria Draht не е участвало в Клуб Италия; трето, различните доказателства, изтъкнати в подкрепа на участието на Austria Draht в Клуб Италия чрез г‑н G., не били категорични; четвърто, вменяването на отговорността за поведението на г‑н G. на Austria Draht, въпреки че те не съставлявали стопанска единица и нито едно обстоятелство не позволявало да се установи, че Austria Draht е знаело за незаконосъобразните действия, извършени от неговия представител, и пето, при условията на евентуалност, възприетата от Комисията продължителност на нарушението, след като при всички положения не можело да се установи никакво участие на жалбоподателите в Клуб Италия преди януари 2000 г.

1.     Вменяване на принципала на отговорността за поведението на представителя

132    За да определи отговорността на Austria Draht, Комисията приема, че това дружество е имало пряко участие в Клуб Италия чрез своя представител в Италия от 15 април 1997 г. до 19 септември 2002 г. По този начин в обжалваното решение Комисията отхвърля становищата на жалбоподателите за липсата на стопанска единица между представителя и принципала, поемането на стопанския риск от представителя, неизключителността на представителя в строгия смисъл и незнанието на принципала за неправомерното поведение на представителя. В края на своя анализ Комисията приема в съображение 779 от обжалваното решение, че „г‑н [G.] и Austria Draht трябва да се разглеждат като единен стопански субект и [че] Austria Draht трябва да се разглежда [като] отговорно за участието на г‑н [G.] в картела“ [неофициален превод] (вж.точки 85—94 по-горе).

133    Именно с оглед на тази обосновка следва да се разгледа дали Комисията има право да направи извод за целите на прилагането на член 101 ДФЕС или на член 53 от Споразумението за ЕИП, че Austria Draht трябва да поеме отговорността за поведението на своя представител в Италия.

 а) Условия за възлагането на принципала на отговорността за поведението на представителя

134    Съгласно постоянната съдебна практика понятието за предприятие в контекста на правото в областта на конкуренцията трябва да се разбира като обозначаващо една стопанска единица от гледна точка на предмета на разглежданото споразумение, дори и от юридическа гледна точка тази стопанска единица да е съставена от няколко физически или юридически лица (решения от 12 юли 1984 г., Hydrotherm Gerätebau, 170/83, Rec, EU:C:1984:271, т. 11 и Minoan Lines, точка 89 по-горе, EU:T:2003:337, т. 121).

135    Един такъв стопански субект се състои в единна организация на персонални, материални и нематериални елементи, която трайно преследва определена икономическа цел, организация, която може да допринася за извършването на нарушение, предвидено в член 101, параграф 1 ДФЕС или в член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП. Ето защо, когато група от дружества съставлява едно и също предприятие, Комисията основателно може да търси отговорност за нарушение, извършено от посоченото предприятие, и да наложи глоба на дружеството, отговарящо за действията на групата в рамките на нарушението (вж. в този смисъл решение Minoan Lines, точка 89 по-горе, EU:T:2003:337, т. 122).

136    За целите на прилагането на правилата на конкуренцията формалното разграничение между две дружества в резултат на отделната им правосубектност няма определящо значение — важното е дали пазарното им поведение е единно или не (решение Minoan Lines, точка 89 по-горе, EU:T:2003:337, т. 123).

137    Следователно може да е необходимо да се определи дали две дружества с отделна правосубектност образуват или принадлежат към едно и също предприятие или един и същ стопански субект с единно пазарно поведение (решение Minoan Lines, точка 89 по-горе, EU:T:2003:337, т. 124).

138    Съдебната практика показва, че такова положение не се ограничава само до случаите, в които дружествата поддържат отношения на дружество майка спрямо дъщерно дружество, но в определени обстоятелства се отнася и до отношенията между дружеството и неговият представител или посредник. Всъщност, що се отнася до прилагането на член 101 ДФЕС или на член 53 от Споразумението за ЕИП, въпросът дали принципалът и неговият представител или посредник образуват една стопанска единица, като вторият е спомагателен орган, включен в предприятието на първия, е важен, за да се определи дали дадено поведение попада в приложното поле на тези членове. В този смисъл Съдът е постановил, че ако посредникът извършва дейност в полза на своя принципал, той по правило може да се разглежда като спомагателен орган, включен в предприятието на принципала и задължен да следва неговите инструкции, като по този начин образува с това предприятие, подобно на търговския служител, една стопанска единица (вж. в този смисъл решение Suiker Unie и др./Комисия, точка 89 по-горе, EU:C:1975:174, т. 480 и решение Minoan Lines, точка 89 по-горе, EU:T:2003:337, т. 125).

139    Що се отнася до дружествата, поддържащи вертикални отношения, като тези, които съществуват между принципала и неговия представител или посредник, два елемента са възприети като ключови референтни параметри, за да се определи наличието на една стопанска единица: от една страна, поемането или непоемането на стопански риск от посредника, и от друга страна, изключителният или неизключителният характер на услугите, предоставяни от посредника (решение Minoan Lines, точка 89 по-горе, EU:T:2003:337, т. 126).

140    Що се отнася до поемането на стопанския риск, Съдът вече е постановил, че посредникът не можел да се счита за спомагателен орган, включен в предприятието на принципала, когато споразумението, сключено с последния, му е предоставяло или запазвало функции, които са икономически сходни с тези на независим търговец, тъй като е предвиждало поемането от посредника на финансовите рискове, свързани с продажбата или с изпълнението на договорите, сключени с трети лица (решение Suiker Unie, точка 89 по-горе, EU:C:1975:174, т. 482 и решение Minoan Lines, точка 89 по-горе, EU:T:2003:337, т. 127).

141    Що се отнася до изключителния характер на услугите, предоставяни от посредника, Съдът е постановил, че ако посредникът е извършвал като независим търговец значителни по мащаб сделки на пазара на разглежданата стока или услуга едновременно с извършването на дейност за сметка на принципала, това не е предполагало наличието на стопанска единица (решение Suiker Unie, точка 89 по-горе, EU:C:1975:174, т. 544 и решение Minoan Lines, точка 89 по-горе, EU:T:2003:337, т. 128).

 б) Договор за представителство и поемане на стопанския риск

142    Жалбоподателите изтъкват преди всичко факта, че не е изпълнен елементът, свързан с изключителността на услугите, предоставяни от представителя, тъй като г‑н G. е представлявал едновременно CB и Austria Draht и тъй като изпълняваните за сметка на CB дейности са били по-значителни от гледна точка на приходите, отколкото дейностите, изпълнявани за сметка на Austria Draht. Поради това при липсата на втория елемент, изтъкнат в решение Minoan Lines, точка 89 по-горе (EU:T:2003:337), не можело да се направи извод за наличието на една стопанска единица.

143    Все пак, за да се определи наличието на една стопанска единица между г‑н G. и Austria Draht, и както следва от горепосочената съдебна практика, необходимо е най-напред да се знае до каква степен представителят понася финансовите рискове, свързани с продажбата или с изпълнението на договорите, сключени с трети лица, по отношение на дейностите, за които е бил определен от принципала. Не може да се пренебрегва първият елемент, посочен в решение Minoan Lines, точка 89 по-горе (EU:T:2003:337).

144    В това отношение следва да се припомни, че сключеният между Austria Draht и Studio Crema договор предвижда, че г‑н G. е натоварен в съответствие с инструкциите на Austria Draht с продажбата на СПН на Austria Draht в Италия „от името и за сметка“ на това дружество. Този договор изисква от г‑н G. да не извършва сделки „за своя сметка“ и да „спазва стриктно указанията, изискванията за цените и условията за плащане, за продажба и за доставка“ на Austria Draht. Договорът уточнява също, че „стоката ще бъде доставена и отчетена“ от Austria Draht. Съгласно този договор продажбите следователно се извършват единствено между Austria Draht и клиента, а не между г‑н G. и този клиент (обжалвано решение, съображение 774 и договор за представителство, член 2).

145    Този договор действително следва да се разглежда като договор за представителство. Той се отнася до положението, при което „на дадено физическо или юридическо лице (представител) се предоставя правото да преговаря и/или да сключва договори в полза на друго лице (принципал) или от свое собствено име, или от името на принципала, за […] продажбата на стоки или услуги, доставени от принципала“ (вж. в този смисъл определението за договора за представителство, посочено в точка 12 от Насоките за вертикалните ограничения, що се отнася до преценката на вертикалните споразумения от гледна точка на член 101 ДФЕС).

146    Нещо повече, както отбелязва Комисията в съображение 774 от обжалваното решение, от договора не следва, че г‑н G. понася „рисковете, свързани по-специално с липсата на доставка, с доставките на дефектна стока и с неплатежоспособността на клиента“ по отношение на дейностите, за които е бил определен от Austria Draht. Никоя разпоредба от договора не позволява да се счита също, че г‑н G. поема финансирането на основния капитал на дружеството и че му се налага да прави специфични инвестиции, за да представлява Austria Draht в Италия. Следователно основната част от стопанския риск във връзка с продажбите, договорени от г‑н G. и сключени с Austria Draht в Италия, се носи от принципала, а не от неговия представител.

147    Пред Общия съд жалбоподателите не оспорват такава преценка на стопанския риск. Те само изтъкват поемането от страна на г‑н G. на определени разходи (консултантски и пътни разходи, разходи, свързани с допълнителни задължения по сключването на договори, разходи за писмен превод, …), които могат да се считат за съпътстващи възложените дейности или за включени в определения фиксиран размер на възнаграждението, изплащано от Austria Draht под формата на комисиона. Такива разходи не са в състояние да докажат, че г‑н G. понася стопански риск, който не е незначителен или ограничен, във връзка с възложените от Austria Draht дейности.

148    В настоящия случай Комисията основателно счита, че в съответствие с предвиденото в посочената съдебна практика, когато г‑н G. е извършвал дейност за сметка на Austria Draht в Италия, той го е правел без да поема стопански риск от такова естество, че обвързващият го с това дружество договор да му предоставя или запазва функции, които са икономически сходни с тези на независим търговец.

 в) Значение на двойното представителство, извършвано от представителя

149    Колкото до втория елемент, изтъкнат в решение Minoan Lines, точка 89 по-горе (EU:T:2003:337), Комисията признава в съображение 775 от обжалваното решение, че поради факта, че г‑н G. е действал и от името на друг участник в картела — CB, представителството не е било изключително в строгия смисъл.

150    Все пак, както отбелязва Комисията и противно на твърденията на жалбоподателите, особеностите на настоящото дело не могат незабавно да доведат до отричането на всякаква възможност да се установи наличието на стопанска единица между г‑н G. и Austria Draht, що се отнася до дейностите, които са му били възложени на основание на договора за представителство.

151    В това отношение, макар да е вярно, че едновременно с извършването на дейност за сметка на Austria Draht г‑н G. е извършвал и дейност за сметка на CB, Комисията основателно отбелязва, че в настоящото производство „г‑н [G.] не е действал от свое име на въпросния пазар и следователно не е извършвал значителни по мащаб сделки за своя сметка като независим търговец“ (обжалвано решение, съображение 775) (вж. по аналогия решение Suiker Unie, точка 89 по-горе, EU:C:1975:174, т. 544 и решение Minoan Lines, точка 89 по-горе, EU:T:2003:337, т. 128).

152    Действително, вместо да извършва търговско представителство за един принципал, г‑н G. представлява двама, а именно главно CB, от което идва основната част от приходите на Studio Crema (около 75 % през периода на нарушението, в което са упрекнати жалбоподателите), но и Austria Draht, което също генерира една значителна част от тези приходи (около 25 % през същия период).

153    В такъв случай, за да се определи дали съществува стопанска единица между представителя и един от неговите принципали е важно дали този представител е в състояние, що се отнася до дейностите, които са му били възложени от този принципал, да действа като независим търговец, свободен да определя собствената си търговска стратегия. Ако представителят не е в състояние да действа като такъв, функциите, осъществявани от него за сметка на посочения принципал, са неразделна част от дейностите на последния.

154    В този смисъл, както посочва Комисията в съображение 774 от обжалваното решение, решаващият елемент, за да се установи наличието на стопанска единица между г‑н G. и Austria Draht, е в преценката на финансовите рискове, свързани с продажбата или с изпълнението на договорите, сключени с трети лица чрез г‑н G. Ако той действа като представител на Austria Draht, тогава може да се приравни на „спомагателен орган, който е част от предприятието на Austria Draht, подобно на търговския служител“, като случаят не би бил такъв, ако той действаше като независим търговец.

155    Впрочем в настоящия случай вече е установено, че договорът за представителство, сключен от г‑н G. с Austria Draht, не му е давал възможност да действа, по смисъла на правото в областта на конкуренцията, като независим търговец по отношение на дейностите, за които е бил определен.

156    Освен това, що се отнася до естеството на отношението между г‑н G. и CB, от преписката следва също, че поведението на г‑н G. не може да се приравни, от гледна точка на член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП, на поведението на независим търговец на произвежданата от CB СПН. Всъщност г‑н G. упражнява за сметка на CB функции, близки до тези на директор по продажбите. Липсата на писмен договор за представителство между г‑н G. и CB не позволява да се установи, че дейностите, които са му били възложени от това дружество, са били упражнявани от независим търговец, а не за сметка и на риск на CB. Напротив, може да се приеме, че той следователно е действал като спомагателен орган, включен в това предприятие. Като доказателство, и както изтъкват жалбоподателите, по повод на изслушването пред Комисията г‑н G. се явява като член на екипа, който представлява CB.

157    От гореизложеното следва, че макар настоящото дело да се различава от положенията, разгледани по-рано в съдебната практика, по-специално в решение Minoan Lines, точка 89 по-горе (EU:T:2003:337), където изключителният характер на представителството от агента на принципала произтича от неговия договор и от привеждането му в изпълнение (точки 131 и 132 от това решение), двойното представителство, извършвано от г‑н G. по отношение, от една страна, на CB, и от друга страна, на Austria Draht, не може да постави под въпрос извода, че що се отнася до дейностите, възложени на г‑н G. от Austria Draht, той не е бил в състояние да упражнява функции, които са икономически сходни с тези на независимия търговец.

158    В заключение, както е посочено в обжалваното решение, г‑н G. или представляваното от него Studio Crema губи качеството си на независим икономически оператор, когато става въпрос за преценка на обхвата на сключения с Austria Draht договор за представителство от гледна точка на правото в областта на конкуренцията, щом като г‑н G. не носи или носи в много ограничена степен финансовите рискове, произтичащи от договорите за продажба, сключени с Austria Draht чрез посредничеството му, и щом като той de facto действа като спомагателен орган, включен в това дружество.

159    Нито един представен от жалбоподателите довод по този въпрос не може да постави под съмнение този извод. Всъщност голяма част от тези доводи имат за цел да припомнят съдържанието на решения Suiker Unie, точка 89 по-горе (EU:C:1975:174), и Minoan Lines, точка 89 по-горе (EU:T:2003:337), които не могат напълно да се транспонират към настоящия случай, за да се твърди, че тъй като не съществува изключително правоотношение в строгия смисъл между г‑н G. и Austria Draht, само поради този факт не би могло да съществува стопанска единица, образувана от тях.

160    Също така фактът, че г‑н G. работи и за CB и че извършваните за CB дейности представляват източник на основната част от приходите на Studio Crema, в сравнение с приходите от Austria Draht, не е достатъчен, за да се установи търговската независимост на г‑н G. Както вече бе посочено, може да се приеме, че г‑н G. съставлява едновременно една стопанска единица със CB и една стопанска единица с Austria Draht. Този извод важи реципрочно за CB и за Austria Draht във връзка със и в рамките на дейностите, които са му били възложени от едното и от другото дружество.

161    Поради тази причина обаче Комисията не може да счита, че „при всички положения в настоящия случай следва също да се отбележи, че самото CB обикновено присъства на срещите на картела и поради това г‑н [G.]/[Studio Crema] по принцип действа като представител на Austria Draht“ [неофициален превод] (обжалвано решение, в края на съображение 776). При липсата на доказателства, позволяващи да се обоснове такова твърдение, присъствието на г‑н G. на дадена среща на Клуб Италия не може да означава друго освен факта, че на тази среща е присъствало лице, което, от една страна, е упражнявало функции, които могат да се приравнят на функции на директор по продажбите за CB, и от друга страна, то е било също и представителят на Austria Draht в Италия. Предвид двойното представителство, извършвано от г‑н G., което му е позволявало да има достъп до чувствителна търговска информация, произтичаща от два източника, Комисията все пак основателно отбелязва, че тази особеност представлява фактор за подобряване на координацията в рамките на картела (обжалвано решение, в началото на съображение 776).

162    Колкото до практиката по приемане на решения, изтъкната от жалбоподателите във връзка с Решение C(2006) 5700 окончателен на Комисията от 29 ноември 2006 година относно производство по член [101 ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/F/38.638 — Бутадиенов каучук и стирен-бутадиенов каучук, получен чрез емулсионна полимеризация) и с Решение C(2008) 5476 окончателен на Комисията от 1 октомври 2008 година относно производство по член [101 ДФЕС] и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/39.181 — Восъци за свещи), такава практика също не е в състояние да обоснове, че не би могло да има стопанска единица между г‑н G. и Austria Draht в настоящия случай. Напротив, данните по тези преписки се вписват в изложената по-горе логика в решение Minoan Lines, точка 89 по-горе (EU:T:2003:337), в което Общият съд изтъква, както по отношение на тези преписки, изключителния характер на разглежданото представителство, без това обаче да пречи да се вземе предвид, както прави Комисията в настоящото дело, характерният за г‑н G. случай на двойно представителство.

163    Следователно Комисията с основание е приела в настоящото дело, от гледна точка преди всичко на договора за представителство, че г‑н G. е действал за сметка на Austria Draht, което е носело стопанския риск за това представителство. В случая г‑н G. действително трябва да се разглежда като спомагателен орган, включен в предприятието на Austria Draht (тоест заедно Austria Draht и voestalpine), и подобно на търговския служител той съставлява с това предприятие единен стопански субект.

 г) Липса на знание, на контрол и на одобрение

164    На този етап жалбоподателите изтъкват, че определеното по-горе обективно положение не е достатъчно, за да може отговорността за неправомерното поведение на представителя да се вмени на принципала. Следвало да се установи още до каква степен принципалът е бил или е могъл да бъде информиран за това поведение.

165    В това отношение и на първо място, Комисията приема, че не е било необходимо тя да се произнася по „липсата на контрол, незнанието или липсата на (ретроактивно) одобрение на участието в картела на представителя“, щом като такива доводи „не могат да бъдат валидни доводи за избягване от отговорност“ (обжалвано решение, съображение 777). Комисията посочва също, че тъй като „Austria Draht образува стопанска единица със своя представител“, то „следователно носи отговорност за участието на последния в картела, независимо от знанието, контрола или одобрението от Austria Draht (или липсата им)“ (обжалвано решение, съображение 777).

166    На второ място, Комисията допълва горния анализ, като отбелязва, че „дори да няма преки доказателства за инструкции/преглед на резултатите по отношение на антиконкурентните срещи“ между г‑н G. и Austria Draht, от „договора за представителство и от представените от Austria Draht вътрешни доклади [в отговор на искане на Комисията за предоставяне на информация] ясно следва, че г‑н [G.] редовно информира Austria Draht за развитието на италианския пазар“ и че следователно е било възможно да „се очаква, че г‑н [G.] е предал на Austria Draht поне най-съществената чувствителна търговска информация, получена по време на срещите на картела“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 778).

167    По този въпрос жалбоподателите изтъкват резултата, възприет в решение Minoan Lines, точка 89 по-горе (EU:T:2003:337). Всъщност това решение дава подробен и задълбочен отговор на доводи, сходни с тези на жалбоподателите в настоящото производство, без да отхвърля незабавно тези доводи, като принципалът се позовава пред съда на твърдяно незнание за предприетите от представителя дейности и за липсата на разрешение или на одобрение на тези дейности (решение Minoan Lines, точка 89 по-горе, EU:T:2003:337, т. 139).

168    В това решение Общият съд проверява, първо, дали укоримите актове, в които е упрекнат представителят, са в обхвата на дейностите, възложени от принципала; второ, дали принципалът е бил информиран редовно за дейностите, възложени на представителя, включително за укоримите актове, в които е упрекнат този представител, и трето, дали принципалът е забранил на своя представител да предприема такива актове (решение Minoan Lines, точка 89 по-горе, EU:T:2003:337, т. 140—146).

169    В отговор на доводите на принципала, отнасящи се до липсата на знание или на одобрение на тези актове на неговия представител, Общият съд стига до извода в точка 147 от решение Minoan Lines, точка 89 по-горе (EU:T:2003:337), че от разгледаните в случая съображения е видно, че определянето на тарифите и на условията, приложими за корабите на принципала, обслужващи международните линии, попада в сферата на дейност на неговия представител, че принципалът е бил информиран редовно за действията, предприети от неговия представител, включително поддържаните с другите дружества договори, за които представителят му е искал предварително или последващо разрешение, и накрая, че принципалът е имал възможността и правомощието да забрани на своя представител да предприеме определени действия, дори да е упражнил това правомощие едва след проверките на Комисията.

170    Важно е да се отбележи също, че в общия си извод относно оплакванията, свързани с неправилното прилагане на член 101, параграф 1 ДФЕС (предишен член 81, параграф 1 ЕО) по отношение на действията на представителя, отговорността за които била неправилно вменена на принципала, Общият съд обвързва извода за наличието на стопанска единица с резултата от предходния анализ (решение Minoan Lines, точка 89 по-горе, EU:T:2003:337, т. 148), като констатира, че — видно от анализа на разменените телекси между представителя и принципала и между представителя и другите дружества, участвали в нарушението, от отговорите на принципала на исканията на Комисията за предоставяне на информация и от другите разгледани в решението обстоятелства, — представителят е действал на пазара като спомагателен орган на принципала по отношение на третите лица, клиентите, подизпълнителите и конкурентите на последния и че следователно тези две дружества образуват една и съща стопанска единица или предприятие за целите на прилагането на член 81 ЕО. Оттук Общият съд стига до извода, че при тези обстоятелства Комисията правилно е вменила на принципала отговорността за противоречащите на член 81 ЕО действия, санкционирани в решението, предмет на този спор, и в които представителят е играл важна роля.

171    Като се има предвид този анализ, Комисията не може да сочи, от една страна, че „няма преки доказателства за инструкции/преглед на резултатите по отношение на антиконкурентните срещи“ между г‑н G. и Austria Draht, и от друга страна, да отбелязва, че от „договора за представителство и от представените от Austria Draht вътрешни доклади [в отговор на искане за предоставяне на информация] ясно следва, че г‑н [G.] редовно информира Austria Draht за развитието на италианския пазар“, за да стигне до извода, че е възможно да „се очаква, че г‑н [G.] е предал на Austria Draht поне най-съществената чувствителна търговска информация, получена по време на срещите на картела“ (вж. точка 166 по-горе).

172    По принцип Комисията би трябвало да е имала възможност да установи — сред месечните писмени доклади, които са били изпращани от г‑н G. на Austria Draht във връзка с общите търговски и пазарни условия, включително що се отнася до дейностите на конкурентите в областта на представителството, които са предоставени от Austria Draht на Комисията в отговор на искане за предоставяне на информация — от една страна, различните данни, представляващи чувствителна търговска информация, които г‑н G. е могъл да съобщи на Austria Draht, но също и от друга страна, сведенията, позволяващи на Austria Draht да разбере, че г‑н G. е участвал от свое име и за своя сметка в антиконкурентни практики, отнасящи се до квотите, цените и клиентите, в различните срещи, в които е участвал.

173    При липсата на такива данни и при положение че все още не са били предоставени сведения за картела и че в Клуб Италия са съществували много документи от времето на настъпване на фактите, които са обяснявали функционирането му, не е възможно да се презумира, както прави Комисията, че г‑н G. е предал на Austria Draht съдържанието на всичко, което е могъл да узнае и да направи в рамките на Клуб Италия. За да се стигне до такъв извод би било необходимо месечните писмени доклади на представителя да съдържат сведения в този смисъл. Следователно, ако след като е разгледала тези документи Комисията заключи, както прави в обжалваното решение, че „няма преки доказателства за инструкции/преглед на резултатите по отношение на антиконкурентните срещи“, тя не може да откаже да направи извод от такова твърдение, сочейки, че винаги е възможно да се изведе обратното.

174    В този контекст следва да се приеме за установено, че нито едно доказателство не позволява да се установи, че Austria Draht е могло да има чрез г‑н G. каквато и да било информация за антиконкурентното поведение на своя представител по повод на различните срещи на Клуб Италия, в които е участвал. Това впрочем е признато от Комисията в съдебното заседание. Следователно Комисията не може да презумира знание, чието съществуване не е доказала.

175    При все това, при обстоятелства като в настоящия случай, където представителят действа от името и за сметка на принципала без да поема стопанския риск за дейностите, които са му били възложени, отговорността за антиконкурентното поведение на този представител в рамките на тези дейности може да се възложи на принципала, подобно на това, което е възможно да се направи спрямо работодателя що се отнася до укоримите актове, извършени от един от неговите служители, дори без доказателства за знанието от страна на принципала за антиконкурентното поведение на представителя.

176    Всъщност, както бе посочено по-горе, видно от договора за представителство, Austria Draht напълно съзнателно е възложило продажбата на своите стоки в Италия на г‑н G., който вече е действал като посредник за CB — един от основните италиански оператори. Austria Draht се е сдобило и със средства за осъществяване на контрол върху получените от г‑н G. резултати, при условие че той не можел да се счита за независим търговец и че при всяко положение продажбите, които договарял, можели да бъдат сключени само от Austria Draht.

177    При тези обстоятелства, дори при пълно незнание за укоримите актове, извършени от г‑н G. във връзка с дейностите, които са му били възложени, Austria Draht остава главният им бенефициер, както признават жалбоподателите в съдебното заседание.

178    От гореизложеното следва, че в настоящия случай Комисията има право, от една страна, да стигне до извода, че съществува стопанска единица между представителя и принципала, що се отнася до дейностите, които са били възложени на г‑н G. от Austria Draht, и от друга страна, да счете, че поради наличието на тази стопанска единица може да възложи на принципала отговорността за укоримите актове, извършени от г‑н G. за сметка на Austria Draht в рамките на дейностите, които са му били възложени, без да е необходимо да доказва, че принципалът е знаел за тези актове.

179    Следователно е необходимо да се установи съдържанието на укоримите актове, извършени от г‑н G. За сметка на Austria Draht в рамките на дейностите, които са му били възложени.

2.     Доказателства за неправомерното поведение на представителя

180    В самото начало, преценката на съдържанието на укоримите актове, за които носи отговорност Austria Draht, следва да се ограничи само до доказателствата във връзка с Клуб Италия — единствената съставна част от единственото нарушение, в която Austria Draht участва чрез г‑н G., както е потвърдено изрично в обжалваното решение (обжалвано решение, съображения 769—783). Доказателствата, отнасящи се до другите съставни части на картела, и по-специално до Клуб Европа, някои от които са изтъкнати от Комисията в рамките на настоящото основание, ще бъдат разгледани главно в рамките на второто основание, що се отнася до възприетата спрямо жалбоподателите квалификация на нарушението като едно-единствено.

181    За да установи участието на Austria Draht в Клуб Италия, Комисията посочва, че разполага с доказателства, че то „е участвало систематично в повече от четиридесет срещи на Клуб Италия между 15 април 1997 г. и 19 септември 2002 г. и че отсъствието му неколкократно е било посочвано изрично, което показва, че се е очаквало то да присъства на срещите“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 479). Тези доказателства са споменати в обжалваното решение (вж. точки 78—81 по-горе), както и опровергаването от страна на Комисията на доводите, представени от жалбоподателите в административното производство, за да оспорят факта, че са били представлявани от г‑н G. в тези срещи (вж. точки 86—88 по-горе), или за да потвърдят по общ начин липсата на участие на Austria Draht в тези срещи (вж. точки 95—100 по-горе).

182    Жалбоподателите изтъкват по същество пред Общия съд, че посочванията в обжалваното решение на участието на Austria Draht в срещи на Клуб Италия не позволяват да се направи извод за неговото участие в картела. Те поддържат по-конкретно, от една страна, че фактът, че се обсъжда случаят на Austria Draht в четиринадесет срещи в присъствието на г‑н G. и на други лица, не представлява доказателство за участието на Austria Draht в картела, тъй като участието на г‑н G. не е равнозначно на участието на Austria Draht, и от друга страна, че като цяло не било възможно да знаят това, в което е било упрекнато Austria Draht.

183    В отговор на тези доводи най-напред трябва да се припомни, че видно от гореизложеното, в настоящия случай Комисията има право да вмени на Austria Draht отговорността за укоримите актове, извършени от г‑н G. В рамките на дейностите, които са му били възложени.

184    Поради това следва да се определи по какъв начин поведението на г‑н G. в различните срещи на Клуб Италия, в които той е участвал, може да се разглежда като противоречащо на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП. В това отношение, и както отбелязват жалбоподателите, тази задача се усложнява от факта, че г‑н G. е представлявал и CB — един от ключовите участници на Клуб Италия. По този въпрос Комисията обаче се е погрижила да посочи, че за най-характерните четиринадесет срещи от участието на г‑н G. в картела за сметка на Austria Draht обсъжданията са се провели не само в присъствието на г‑н G., но и че в тях е бил посочен „случаят на Austria Draht“ (обжалвано решение, бележка под линия към съображение 479).

185    Тъй като жалбоподателите изтъкват по отношение на разглежданите четиринадесет срещи, че Комисията не е изпълнила своето задължение за доказване и за мотивиране, по-специално що се отнася до това в какво е упрекнато Austria Draht в тази връзка, следва да се разгледат последователно различните доказателства, които са изтъкнати в обжалваното решение, за да се установи неправомерното поведение на г‑н G. във връзка с възложените от Austria Draht дейности.

 а) Относно срещата на 15 април 1997 г.

186    Първата от четиринадесетте срещи, посочени от Комисията в обжалваното решение, е тази на 15 април 1997 г., която се отнася до „разпределяне на квоти/клиенти и определяне на цени“ (обжалвано решение, бележка под линия към съображение 479). В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че са имали представители: Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope, SLM, Tycsa, DWK и Austria Draht (чрез г‑н G.).

187    В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията представя въпросите, които са разгледани на срещата от 15 април 1997 г., както следва:

–        „[определяне] на цените на суровините и на продажните цени във Франция, Испания и Германия“ [неофициален превод],

–        „обсъждания относно продажбите, направени от Redaelli на определен брой клиенти, и относно офертите, отправени от SLM и CB до клиенти, клиентите и квотите за продажба“ [неофициален превод],

–        „заявено е също, че Austria Draht няма да доставя на определена група клиенти [и е извършен] обмен на информация относно начислените от [г‑н G.] цени на определени клиенти“ [неофициален превод],

–        „подробен преглед на продажбите, извършени от предприятията Redaelli, Itas, CB, ITC, Tréfileurope, Tycsa, Trame, SLM, DWK, Austria Draht [и] обсъждане относно разпределяне на квоти (с посочване на конкретен процент) за тези предприятия“ [неофициален превод],

–        „[о]бсъждане на възможността за прилагане на надбавки, изследване на вноса и един въпрос относно износа“ [неофициален превод].

188    Тази информация е получена преди всичко от ITC, което представя протокол от срещата на 15 април 1997 г., с изключение на последното сведение, което е получено от Tréfileurope и възпроизвежда съдържанието на кратко потвърждаване във връзка с тази среща, направено в искането за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер (вж. приложение G.3 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия, за ITC, приложение H.1 към отговора на Комисията на действието по събиране на доказателства, за Tréfileurope).

189    Разглеждани общо, информацията, получена от протокола на ITC, която се оказва особено релевантна, тъй като той е бил съставен в момент, когато картелът още не е бил открит, както и декларацията на Tréfileurope, която потвърждава нейния смисъл, действително позволяват да се установи началният момент на участието на Austria Draht в Клуб Италия чрез г‑н G.

190    Първо, като цяло участието на г‑н G. в тази среща му е позволило да участва в обсъждания, чието антиконкурентно съдържание ясно личи от анализа на протокола на ITC. Това важи и за информацията, отнасяща се до „[определянето] на цените на суровините и на продажните цени във Франция, Испания и Германия“ (вж. първо тире от точка 187 по-горе) и до „обсъждания относно продажбите, направени от Redaelli на определен брой клиенти, и относно офертите, отправени от SLM и CB до клиенти, [относно] клиентите и [относно] квотите за продажба“ (вж. второ тире от точка 187 по-горе). Тази информация е дала възможност на г‑н G. да координира своите дейности, в частност възложените от Austria Draht в Италия, с дейностите на представляваните предприятия на срещата от 15 април 1997 г.

191    Второ, що се отнася по-специално до Austria Draht, протоколът на ITC позволява най-напред да се установи, че представителите на ITC са счели, че г‑н G. е участвал в нея за сметка на Austria Draht, а не за сметка на CB, което е било представлявано от г‑н [С].

192    Трето, от този протокол е видно също, че участниците в срещата са обсъдили количества, отнасящи се до различните предприятия, споменати в тази среща, включително Austria Draht (вж. четвърто тире от точка 187 по-горе). Несъмнено съществуват разлики в степента на подробност относно едно или друго от тези предприятия в таблицата, включена в протокола на ITC, след като съобщените данни за първата група участници (Redaelli, CB, Itas и ITC) и втората група участници, която е била добавена (Tréfileurope и Tycsa), са точни, докато за третата група предприятия (Trame, отсъстващо от тази среща, SLM, DWK и Austria Draht) данните са закръглени. Това не променя факта, че от тази таблица е видно, че случаят на Austria Draht е бил посочен, тъй като с 2 000 тона Austria Draht е съставлявало 2,6 % от 78 000-те тона, които са били обсъждани на тази среща.

193    Четвърто, протоколът на ITC посочва и факта, че на срещата от 15 април 1997 г. обсъждането е обхванало конкретното положение на Austria Draht (вж. трето тире от точка 187 по-горе). В това отношение разумно може да се счита, че г‑н G., в качеството си на представител на Austria Draht в Италия, е участвал в това обсъждане.

194    Що се отнася до сведението, че Austria Draht не е извършило доставки за определена група клиенти, може да се приеме, както правят жалбоподателите, че това се обяснява с тяхната неплатежоспособност. Всеки оператор, който извършва преценка на наличните счетоводни данни или желае да получи такава от специализирани организации, е могъл да си даде сметка за това. Подобно обяснение, което жалбоподателите изтъкват, без да доказват, изглежда също толкова възможно, колкото предложеното от Комисията обяснение, че тази липса на доставки е проява на антиконкурентно поведение, което не следва ясно от протокола, който не излага причината за неснабдяването на посочените клиенти.

195    Съмненията по този въпрос трябва да бъдат в полза на жалбоподателите.

196    За сметка на това, що се отнася до сведението, съгласно което е имало обмен на информация относно фактурираните от г‑н G. цени за определени клиенти, следва да се приеме за установено, че протоколът на ITC действително посочва името на г‑н G., който според ITC е представлявал Austria Draht на тази среща, над името на някои клиенти (включително клиента „PAMA“), заедно с отбелязвания в цифри, които изглежда съответстват на фактурираната цена на всеки от тези клиенти. Тези сведения позволяват да се установи прякото участие на г‑н G. в антиконкурентни действия по време на тази среща.

197    В заключение, от доказателствата, отнасящи се до срещата на Клуб Италия от 15 април 1997 г., следва, от една страна, че г‑н G. може основателно да се разглежда като лицето, което е оповестило на участниците в тази среща сведения относно фактурираните цени на някои от неговите клиенти, и от друга страна, че чрез самото си присъствие на тази среща г‑н G. е успял да получи информация за основните оператори, извършващи дейност в Италия, която се отнася по-специално до разпределянето на квоти и определянето на цени.

198    Тези доказателства позволяват да се установи надлежно началото на участието на Austria Draht в Клуб Италия чрез г‑н G.

 б) Относно срещата на 24 юни 1997 г.

199    Втората среща е тази на 24 юни 1997 г., която се отнася до „търсене на „пазарно равновесие“ и обмен на информация за цените“ (обжалвано решение, бележка под линия към съображение 479). В графата в приложение 3 към обжалваното решение във връзка с тази среща, Комисията посочва, че присъстват господата [С], баща и син, като представители на CB, както и двама представители на Tréfileurope, и че г‑н G. се е присъединил към участниците в края на срещата.

200    Съдържанието на тази среща е докладвано по следния начин от Tréfileurope в документ, съставен на 2 юли 1997 г. във връзка с информирането за посещение в CB (вж. приложение B.6 към защитата).

„Доклад от посещение на г‑н [Th. от Tréfileurope] в [CB]: „[…] г‑н [C. (от CB)] не оцени действията от началото на годината, които доведоха до намаляване на обема за неговото предприятие [ITC], на което той обяви война. Той поиска от своя представител да посети всички клиенти, което предизвика чувствително намаляване на цените, така че нашата цел спадна до 1 100 лири. Той счита все още за възможно да се намери пазарно равновесие за Италия в този смисъл с ITAS, SLM и AUSTRIA (чрез г‑н [G.]), и желае да изключи [ITC]. Иска да се присъединим към тях. Отговорих, че подкрепяме тези действия, но че решението трябва да бъде взето от нашето ръководство. Г‑н [G.] (търговски представител на г‑н [C.] + AUSTRIA) се присъедини към нас в края на срещата. Цените на [CB] са между 1 000 и 1 050 лири. Г‑н [C.] желае да увеличи с 50 лири, за да компенсира увеличението на валцдарта. Днес 1 050 лири му изглежда правилна цена. Френският пазар е неговата цел. Получил е одобрение за дебели стоманени въжета преди шест месеца, но още не е продавал. Подал е заявление за одобрение за оребрени въжета и тънки стоманени въжета тип T 5,2 — 2060 — Счита, че пазарният му дял трябва да е 2 000 [тона] […]“. [неофициален превод]

201    Този документ, съставен в момент, когато картелът още не е бил открит, позволява да се установи естеството на отношенията, които г‑н G. е можел да има със CB. Също така от този документ ясно следва, че г‑н C. от CB изтъква тези отношения пред Tréfileurope, за да покаже, че CB би могло да координира поведението на няколко участници на пазара, включително на Austria Draht, за което действа също г‑н G. Макар разговорът във връзка с цените да се е отнасял само до цените на CB, но не и до цените на Austria Draht, посочена е и възможността да се намери равновесие на италианския пазар на определено равнище, при това с Austria Draht, чрез г‑н G., въпреки ценовата война, започната от ITC.

202    От гледна точка на този документ може да се направи изводът, че г‑н G. е бил готов, или във всеки случай не е възразил да работи наред с г‑н C. от CB в рамките на Клуб Италия, при това както като представител на CB, така и като представител на Austria Draht.

 в) Относно срещата на 11 март 1998 г.

203    Третата среща е тази на 11 март 1998 г. Тя се отнася до „обсъждания за разпределянето на квоти и за определянето на цени“, като е уточнено, че „Austria Draht е споменато, но без отбелязване“ (обжалвано решение, бележка под линия към съображение 479). В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че са имали представители: Redaelli, CB (чрез г‑н G.), Itas, ITC (три лица) и Austria Draht (чрез г‑н G.).

204    В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията представя въпросите, които са разгледани на срещата от 11 март 1998 г., както следва:

–        „[у]частниците обсъждат отново цената за второто тримесечие, която би трябвало да се повиши до 1 150 лири за кило“ [неофициален превод],

–        „[о]ценка на нуждите на определени клиенти“ [неофициален превод],

–        „[о]бмен на информация за доставените тонове през януари и февруари от ITC, Redaelli, AFT, Itas, CB, Austria Draht, SLM, Trame и Tycsa“ [неофициален превод].

205    Тази информация е получена от документ, иззет от ITC, както и от документ, представен от ITC. Става въпрос за два различни протокола от срещата на 11 март 1998 г. (вж. приложения A.19 и A.20 към жалбата).

206    От гледна точка на тези документи се установява, най-напред, че в един случай думата „Austria“ е спомената редом с името на клиент, за когото е посочена доставка от SLM, което не е било представлявано на тази среща. Това отбелязване е придружено от въпросителен знак. По тази причина такова отбелязване не може само по себе си да бъде определящо, като се има предвид, че г‑н G. несъмнено е можел да отхвърли всякакво съмнение по въпроса дали този клиент е бил снабдяван от Austria Draht.

207    Също така, колкото до обсъждането за „разпределянето на квоти и за определянето на цени“, данните във връзка с този аспект на срещата не са много убедителни по отношение на Austria Draht. Всъщност, както вече изтъкна Комисията, не са посочени данни на предвидения за Austria Draht ред в съответния протокол на ITC. Такъв е случаят и за други оператори, например Tréfileurope, Itas или CB, за които съответните редове са оставени „без отбелязване“. От това се предполага, че положението на Austria Draht е било споменато на срещата от 11 март 1998 г., без някой от участниците в тази среща, следователно и г‑н G., да е в състояние или да е искал да посочи сведения по този въпрос.

208    Все пак като цяло проверката на протоколите на ITC позволява да се констатира, че участниците в срещата на 11 март 1998 г. са обсъдили извършените доставки и предложената цена на определени клиенти и че са посочили желана цена за второто тримесечие на 1998 г. Участието на г‑н G. в тази среща, който е представлявал по-специално Austria Draht в Италия, следователно му е дало възможност да се запознае с тази информация, което позволява, при липсата на други доказателства от естество да поставят под въпрос подобна преценка, да се приеме, че той е бил в състояние впоследствие да действа в съответствие с тази информация относно клиентите и цените в полза на предприятията, които е представлявал.

 г) Относно срещата на 30 март 1998 г.

209    Четвъртата среща е тази на 30 март 1998 г. Тя се отнася до „обсъждания за разпределянето на квоти“ (обжалвано решение, бележка под линия към съображение 479). В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че са имали представители: Redaelli, CB (чрез г‑н C. и г‑н G.), Itas, ITC, Tréfileurope и Tycsa. В уводната част на това приложение Комисията все пак уточнява, че посочването на г‑н G., що се отнася до Клуб Италия, трябва да се разглежда при отчитане на обстоятелството, че той е представлявал едновременно CB и Austria Draht.

210    В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията представя въпросите, които са разгледани на срещата от 30 март 1998 г., както следва:

–        „участниците обсъждат отново да увеличат цената от 1 100 на 1 150 лири за кило“ [неофициален превод],

–        „следваща среща със SLM (г‑н [Ch.]), определена за 17 април. Обсъждане на разпределяне на обем (в тонове) на CB, ITC, Tréfileurope, Itas, Redaelli, Tycsa, SLM и A(ustria Draht). Посочва се, че Tycsa увеличава своята цена“ [неофициален превод],

–        „[с]реща относно италианския пазар“ [неофициален превод].

211    Тази информация е получена, относно посоченото в първото тире на точка 210 по-горе, от протокол, съставен от ITC към момента на настъпване на фактите, относно посоченото във второто тире на същата точка, от протокол, съставен от Itas към момента на настъпване на фактите, и относно посоченото в третото тире на същата точка, от таблица, споменаваща срещите, която е приложена към искането за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер на Tréfileurope, която в случая се ограничава до излагане на кратко и общо твърдение, що се отнася до срещата на 30 март 1998 г. (вж. приложения G.2 и G.3 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия, за ITC, приложение H.3 към отговора на Комисията на действието по събиране на доказателства, за Tréfileurope).

212    От гледна точка на тези протоколи, съставени от ITC и Itas, следва да се констатира, че обсъжданията по време на тази среща действително са се отнасяли до цената, предложена на определени клиенти, до споразумение за цените, както и до количествата относно различни клиенти. Цената от 1 150 лири на кило също е била предвидена като цел за април 1998 г.

213    Освен това, от протокола на ITC е видно, че е предвиден списък на клиенти, който определя количество или количества за всеки клиент според броя на доставчиците.

214    В този списък думата „+ Austria“, която вероятно се отнася за Austria Draht, е указана наред с името на „PAMA“, за което посочените количества са „350/+350“.

215    Макар да става въпрос за единственото споменаване на участие на Austria Draht в тези обсъждания, това споменаване се вписва в по-обща рамка, в която са били обменени много сведения, отнасящи се до клиентите и до цените, което позволява да се приеме, че г‑н G., който е представлявал по-специално Austria Draht в Италия, е участвал на срещата от 30 март 1998 г. в обсъждания, чието съдържание нарушава член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП.

 д) Относно срещата на 18 май 1998 г.

216    Петата среща е тази на 18 май 1998 г. Тя се отнася до „обсъждания за разпределянето на квоти и за определянето на цени“ (обжалвано решение, бележка под линия към съображение 479). В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че са имали представители: Redaelli, CB (чрез г‑н G.), Itas, ITC, Tréfileurope, Tycsa и Austria Draht (чрез г‑н G.).

217    В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията представя въпросите, които са разгледани на срещата от 18 май 1998 г., както следва:

–        „[о]бмен на информация за доставките на десетте основни клиента на всеки производител“ [неофициален превод],

–        „участниците обсъждат фактурираните и подлежащите на фактуриране цени (не под 1 100 лири за кило) и цената, предложена от DWK на клиент“ [неофициален превод],

–        „[о]бсъждане на разпределянето на квоти между Tréfileurope, Tycsa, ITC, Itas, CB, Redaelli и Austria Draht (добавен конкретен тонаж)“ [неофициален превод],

–        „[и]зготвена е таблица, посочваща 20 клиенти, поделени между CB, Itas, Redaelli, ITC, Tycsa и Tréfileurope“ [неофициален превод].

218    Тази информация е получена от три източника: протокол на ITC, съставен към момента на настъпване на фактите, протокол на Itas, съставен в същия момент, и таблица, споменаваща срещите, която е приложена към искането за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер на Tréfileurope, която се ограничава до излагане на кратко и общо твърдение, що се отнася до срещата на 18 май 1998 г. (вж. приложения G.4 и G.5 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия, за ITC и Itas, приложение H.3 към отговора на Комисията на действието по събиране на доказателства, за Tréfileurope).

219    С оглед на протоколите на ITC и на Itas следва да се отбележи, че обсъжданията по време на тази среща наистина са се отнасяли до цената и доставките относно различни клиенти. Протоколът на ITC посочва подробна таблица във връзка с клиентите с точни сведения, отнасящи се до CB, Itas, Redaelli, ITC, Tycsa и Tréfileurope. Няма съответно споменаване на Austria Draht по-специално когато става въпрос за посочване на положението на клиента „PAMA“.

220    Протоколът на Itas, от своя страна, представя в рамките на изложение на продадените количества през април точни данни, отнасящи се до Tréfileurope, Tycsa, ITC, Itas, CB и Redaelli, чийто сбор представлява 5 456 тона. До това изложение е отбелязано най-напред и отделно „Austr 100“, а след това други закръглени данни, отнасящи се до шестте горепосочени предприятия, чийто сбор представлява 5 600 тона. Следователно отбелязването на Austria Draht в този протокол очевидно не е със същия характер като отбелязванията, които са направени например по отношение на CB.

221    Въпреки неточния и изключителен характер на наличните данни относно Austria Draht, това не променя факта, че чрез присъствието си на срещата от 18 май 1998 г. г‑н G. е успял да получи информация с антиконкурентен характер за цените и клиентите, предоставена от основните производители, извършващи дейност в Италия.

 е) Относно срещата на 19 октомври 1998 г.

222    Шестата среща е тази на 19 октомври 1998 г. Тя се отнася до „разпределяне[то] на клиенти“ (обжалвано решение, бележка под линия към съображение 479). В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че са били представени: Redaelli, Itas, ITC, Tréfileurope и „[г‑н G.]“. Както вече бе посочено, в уводната част на това приложение Комисията уточнява, че посочването на г‑н G. трябва да се разглежда при отчитане на обстоятелството, че той е представлявал едновременно CB и Austria Draht.

223    Съгласно изтъкнатите от Комисията доказателства срещата на 19 октомври 1998 г. дава възможност за провеждане на „[о]бсъждане относно клиентите и техните доставчици (изброени клиент по клиент) между Redaelli, SLM, CB, Itas, SLM, Trame, AFT, „TY“ (Tycsa), „AD“ (Austria Draht)“ [неофициален превод]. Информацията в това отношение е получена от протокол на ITC, съставен към момента на настъпване на фактите (вж. приложение B.10 към защитата, стр. 201 и сл.).

224    От първата страница на този протокол следва, че в рамките на списък с много клиенти инициалите „AD“, вероятно посочващи Austria Draht, са поставени до името на клиента „RDB centro“, придружени от отбелязването „1 005 общо“ или „1 095 общо“, като следващата страница съдържа сведението „RDB centro Itas 1 100 B“.

225    Независимо дали става въпрос за посочване на доставени количества, или, по-вероятно, на прилагани цени, в основата на отбелязването, отнасящо се до Austria Draht, логично се намира г‑н G.

226    При всички положения, участвайки в срещата на 19 октомври 1998 г., г‑н G. е успял да получи достъп до подробна информация относно определени снабдявани клиенти и прилаганата цена от конкурентите на дружествата, които той представлява, което е в нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС и на член 53 от Споразумението за ЕИП.

 ж) Относно срещата на 18 януари 1999 г.

227    Седмата среща е тази на 18 януари 1999 г. Тя се отнася до „обсъждане за разпределянето на квоти и определянето на цени“ (обжалвано решение, бележка под линия към съображение 479). В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че са имали представители: Redaelli, CB (чрез г‑н G.), Itas, ITC, Tréfileurope, Tycsa и Trame. Както вече бе посочено, в уводната част на това приложение Комисията все пак уточнява, че посочването на г‑н G. трябва да се разглежда при отчитане на обстоятелството, че той е представлявал едновременно CB и Austria Draht.

228    В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията представя въпросите, които са разгледани на срещата от 18 януари 1999 г., както следва:

–        „[о]бсъждания относно клиентите и цените (включително допълнителните плащания) за първото тримесечие. Участниците подчертават необходимостта цената за 1999 г. да се определи на 1 130 лири за кило, плюс добавка в зависимост от диаметъра“ [неофициален превод],

–        „[о]бсъждане относно квотите (в процентно изражение): представена е подробна таблица от 18 януари 1999 г. (произхождаща от Redaelli Tecna), която посочва квотите и делта коефициента за Redaelli, Itas, CB, ITC „N“, ITC „S“, TE (=Tréfileurope)“ [неофициален превод],

–        „[с]ъобщен е и обем (изразен в тонове) за A(ustria) D(raht), Tycsa, Trame, DWK, SLM“ [неофициален превод].

229    Тази информация е получена, от една страна, от протокол на ITC, съставен към момента на настъпване на фактите, и от друга страна, от два документа, открити при Redaelli (вж. приложение C.1 стр. 35 към писмената реплика, за ITC, и приложение G.13 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия, за Redaеlli).

230    Що се отнася до протокола на ITC, неговото разглеждане не позволява да се установи пряка връзка с Austria Draht, щом като това дружество изобщо не се споменава. При все това вписаните в протокола данни, като например сведението относно цената „1 130 + допълнително плащане“ за първото тримесечие, са достатъчни, за да позволят да се направи извод, че присъствието на г‑н G. на тази среща му е позволило да получи информация с антиконкурентен характер, която е можела да бъде от полза на представляваното от него в Италия Austria Draht.

231    При прочита на двата документа, открити при Redaelli, най-напред може да се констатира, че основните оператори, който действат на италианския пазар, а именно Redaelli, CB, Itas, ITC и Tréfileurope, са разпределили помежду си „квота“ от 100 %, представляваща 64 713 тона. Терминът квота в действителност се отнася до общите продажби, извършени през 1998 г., както е видно от първия от тези документи, и се потвърждава от точността на данните, изложени в таблицата за разпределяне на тези 100 %.

232    Тези два документа позволяват също да се отчете, че под това разпределяне на 100 % са направени ръкописни бележки, за да се добавят други оператори, наречени „аутсайдери“, в първия от тези документи. Първоначално е ставало въпрос за Austria Draht и Tycsa, а впоследствие след ръкописни поправки — за Tycsa, Austria Draht, Trame, SLM и DKW. Добавените количества позволяват да се премине от 64 713 тона към 84 000 тона. В това отношение трябва да се отбележи, че обемът, предоставен на Austria Draht при това разпределяне, както и обемът, предоставен на Tycsa, е точен и незакръглен, какъвто е случаят за Trame, SLM и DKW. Така данните, посочени за Austria Draht, първоначално от „607“ стават „1 812“ след ръкописна поправка.

233    Предвид присъствието на г‑н G. на тази среща разумно може да се счита, че той е в основата на тези промени, внесени в доставения от Austria Draht обем през 1998 г.

 з) Относно срещата на 14 декември 1999 г.

234    Осмата среща е тази на 14 декември 1999 г. Тя се отнася до „обсъждания за разпределянето на квоти“ (обжалвано решение, бележка под линия към съображение 479). В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че са имали представители: Redaelli, CB (чрез г‑н F. и г‑н G.), Itas, ITC, Tréfileurope и SLM. Както вече бе посочено, в уводната част на това приложение Комисията все пак уточнява, че посочването на г‑н G. трябва да се разглежда при отчитане на обстоятелството, че той е представлявал едновременно CB и Austria Draht.

235    Съгласно изтъкнатите от Комисията доказателства срещата на 14 декември 1999 г. представлява „[с]реща за обсъждане [относно] клиенти и разпределяне на тонове на „Red(aelli)“, „Italc(ables)“, „CB“, „Itas“, „SLM“ и „A(ustria) D(raht)“.

236    Тази информация е получена, от една страна, от протокол на SLM, съставен към момента на настъпване на фактите, и от друга страна, от протокол на ITC, съставен към същия момент, който не съдържа допълнителна информация освен определянето на предприятията и техните представители (вж. приложение B.10, стр. 215 към защитата, за SLM, и приложение C.1, стр. 41 към писмената реплика, за ITC).

237    Що се отнася до Austria Draht, разглеждането на документа на SLM позволява да се констатира, че той съдържа отбелязването „AD 400“ сред три други отбелязвания „RE 4 000“, „SLM 300“ и „Itas 300“. Това отбелязване позволява да се установи, че за определен клиент е споменато горепосоченото разпределяне, което свидетелства за обсъждания по разпределянето на квоти, що се отнася по-специално до Austria Draht. Други отбелязвания от този вид се правят в документа на SLM, но без посочване на Austria Draht, което също свидетелства за обсъждане между присъстващите лица по отношение на някои от техните клиенти.

 и) Относно срещата на 12 януари 2000 г.

238    Деветата среща е тази на 12 януари 2000 г. Тя се отнася до „обсъждания за разпределянето на квоти“ (обжалвано решение, бележка под линия към съображение 479). В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че са били представени: ITC, Itas, Tréfileurope и г‑н G. Както вече бе споменато, в уводната част на това приложение Комисията уточнява, че посочването на г‑н G. трябва да се разбира с оглед на факта, че той е представлявал едновременно CB и Austria Draht.

239    В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията представя въпросите, които са разгледани на срещата от 12 януари 2000 г., както следва:

–        „[п]одробна таблица на продажбите, осъществени от „Red(aelli)“, „ITC“, „CB“, „Itas“, „TE“ (Tréfileurope), „SLM“, „TM“ (Trame), „TY“ (Tycsa), „DWK“ и „AD“ (Austria Draht)“ [неофициален превод],

–        „[о]бсъждане между присъстващите производители на правилата за разпределяне помежду им на клиенти и квоти. Правилата е трябвало да се прилагат и за SLM, Trame, Tycsa, DWK и A(ustria) D(raht). Дадено предприятие не може да се обръща към клиент, който не е разпределен на това предприятие, освен при поискано предварително мнение от предприятието, на което е бил разпределен клиентът. Правилата посочват също, че на всеки производител, който е превишил своята квота през определено тримесечие, ще му бъде намалена квотата за следващото тримесечие. Обсъдени са като възможност и санкции за неспазване на квотите“ [неофициален превод],

–        „CB потвърждава, че срещата е имала за предмет разпределянето и уравновесяването на квотите“ [неофициален превод],

–        „Tréfileurope потвърждава срещата за италианския пазар“ [неофициален превод].

240    Тази информация е получена основно от ръкописни бележки на ITC съставени към момента на настъпване на фактите, и от изявления на CB и на Tréfileurope, направени след проверките (вж. приложение B.10, стр. 216—217 към защитата, за ITC).

241    Преценката на ръкописните бележки на ITC, отнасящи се до тази среща, позволява действително да се установи, че на първата страница от тези бележки има таблица, съдържаща цифрови данни за различни оператори, действащи в Италия, свързани с три отбелязвания („1“, „2“ и „3“), като на последния ред е посочен общият сбор. Така в колоната относно Austria Draht се посочва „300“ за отбелязването „1“, „=“ за отбелязването „2“ и „600“ за отбелязването „3“. Тези данни са по-малко прецизни отколкото данните, отнасящи се до другите оператори, но са разположени на същото равнище в тази таблица, а не на друго място, което би могло да подскаже разграничение или разделение.

242    Под тази таблица фигурират четири имена, включително това на г‑н G. Присъства и сведението „RDB 1 080 Base!“, което може да се отнася до цената, която да се прилага. Втората страница от този документ посочва правилата, споменати от Комисията (второ тире на точка 239 по-горе). Тогава отново изрично е посочено AD.

243    Следователно този документ позволява да се подкрепят констатациите, направени от Комисията в обжалваното решение във връзка със срещата от 12 януари 2000 г., а именно, по отношение на Austria Draht, и освен обмена на чувствителна търговска информация, действителното участие чрез г‑н G. в определянето на някои правила във връзка с разпределянето на клиенти и може би дори с определянето на цена, що се отнася до един клиент.

 й) Относно срещата на 19 септември 2000 г.

244    Десетата среща е тази на 19 септември 2000 г. Тя се отнася до „обсъждания за разпределянето на квоти“ (обжалвано решение, бележка под линия към съображение 479). В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че са имали представители: Redaelli, CB (г‑н C. и г‑н G.), ITC, Itas, Tréfileurope и SLM. Както вече бе посочено, в уводната част на това приложение Комисията уточнява, че посочването на г‑н G. трябва да се разглежда с оглед на факта, че той е представлявал едновременно СB и Austria Draht.

245    В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията представя въпросите, които са разгледани на срещата от 19 септември 2000 г., както следва:

–        „[п]роверка, определена за периода от 2 до 7 октомври“ [неофициален превод],

–        „[о]бмен на информация за износа. SLM желае да остане извън Клуб Европа. Одобрение във Франция в рамките на един месец, а в Европа в рамките на 6 месеца. Германия незабавно“ [неофициален превод],

–        „[с]писък, предложен от [г‑н V.] [Tréfileurope]: подробно разпределение на квоти за продажба (изразени в тонове и в проценти) на Redaelli, ITC, Itas, CB, AFT, SLM, Trame, Tycsa, DK, A(ustria) D(raht) и TE (Tréfileurope)“ [неофициален превод],

–        „CB потвърждава срещата: подялба на клиенти на италианския пазар“ [неофициален превод],

–        „Tréfileurope също потвърждава“ [неофициален превод].

246    Тази информация е получена главно от протокол на ITC, съставен към момента на настъпване на фактите, и от изявления на CB и на Tréfileurope, направени след проверките (вж. приложение B.10, стр. 218 към защитата, за ITC, и административната преписка, стр. 16113‑16).

247    Предвид този протокол действително се установява, че освен обсъждането на търговското развитие на SLM, обсъжданията, проведени по време на тази среща, се отнасят по-специално до едно предложение за разпределяне на 120 000 тона, направено от г‑н V., от което е видно, че предвиденият дял за Austria Draht възлиза на 2 400 тона, тоест 2 % от това количество. Следователно този документ потвърждава посоченото в обжалваното решение (вж. трето тире на точка 245 по-горе).

 к) Относно срещата на 10 юни 2001 г.

248    Единадесетата среща е тази на 10 юни 2001 г. Тя се отнася до „разпределяне на квоти“ (обжалвано решение, бележка под линия към съображение 479). В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че са били представени: Redaelli, ITC, Itas, Tréfileurope, SLM и г‑н G. Както вече бе споменато, това посочване на г‑н G. трябва да се разглежда при отчитане на обстоятелството, че той е представлявал едновременно CB и Austria Draht.

249    Съгласно изтъкнатите от Комисията доказателства срещата на 10 юни 2001 г. се отнася до „[т]аблица, която показва пазарния дял в тонове и проценти на ITC, Redaelli, CB, SLM, Itas, [Tréfileurope], от една страна ([тоест] 89 % или 106 800 тона), и на Trame, [Tycsa], DWK и Austria [Draht], от друга страна (13 200 тона (= 11 %)“ [неофициален превод].

250    Тази информация е получена от документ, открит при ITC, който действително посочва данните, споменати по-горе. Отбелязването „Austria“, вероятно сочещо „Austria Draht“, присъства в тази таблица заедно с отбелязването „1 920“ тона (или „2 000“ в друг случай), което представлява 1,6 % от посочените количества (120 000 тона). Този документ потвърждава посоченото в обжалваното решение (вж. приложение B.10, стр. 220 към защитата).

 л) Относно срещата на 23 октомври 2001 г.

251    Дванадесетата среща е тази на 23 октомври 2001 г. По този повод „Austria Draht е споменато, но без отбелязване“ (обжалвано решение, бележка под линия към съображение 479). В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че са били представени: Redaelli, CB, ITC, Itas, Tréfileurope, SLM и г‑н G. Както вече бе споменато, това посочване на г‑н G. трябва да се разглежда при отчитане на обстоятелството, че той е представлявал едновременно CB и Austria Draht.

252    Съгласно изтъкнатите от Комисията доказателства, срещата на 23 октомври 2001 г. се отнася за „[к]воти за продажба, установени за италианските производители“ и за „[с]равнение[то] с действителните продажби към 30 септември 2001 г. (74 814 тона)“, като тази информация се придружава от „[в]ъпросителен знак за Trame, Spagnia, Austria и DWK“. Тази информация е получена от документ, открит при ITC (вж. административната преписка, стр. 5106‑07).

253    Като се има предвид този документ, се установява, че отбелязването „Austria“, вероятно сочещо „Austria Draht“, в таблица, представяща продажбите към 30 септември 2001 г. на общо 74 814 тона и сравняваща това, което действително би могло да представлява прогнозни продажби и осъществени продажби, е придружено от въпросителен знак, също както за Trame, DWK и Spagnia.

254    Следователно позоваването на тази среща е възможно само за да се установи факта, че с присъствието си г‑н G., който е представлявал по-специално Austria Draht в Италия, е имал достъп до антиконкурентна информация, включително посочената информация относно описа на продажбите, извършени от Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope и SLM, и до друга информация относно прилаганата цена от определени оператори, действащи в Италия, която също фигурира в протокола на ITC, като този достъп би могъл да повлияе на поведението му на пазара.

 м) Относно срещата на 11 януари 2002 г.

255    Тринадесетата среща е тази на 11 януари 2002 г., която се отнася до „обмен на информация за предходната година и опит за разпределяне на квоти за 2002 г.“ (обжалвано решение, бележка под линия към съображение 479).

256    В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че са били представени: CB, ITC, Itas, Tréfileurope, SLM и г‑н G. Както вече бе споменато, това посочване на г‑н G. трябва да се разбира с оглед на факта, че той е представлявал едновременно CB и Austria Draht.

257    В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията представя въпросите, които са разгледани на срещата от 11 януари 2002 г., както следва:

–        „[о]бсъждания относно клиенти“ [неофициален превод],

–        „[о]бмен на подробна информация за продадени количества от производители (италиански производители: Red, Itas, CB, ITC, SLM, [Tréfileurope (AFT)], и чуждестранни производители: Austria [Draht], DWK и Tycsa) в Италия през 2001 г.“ [неофициален превод],

–        „[о]бсъждане относно Trame“ [неофициален превод],

–        „[о]тносно производителите, планираните и действителните обеми и разликите между двете за ITC, Redaelli, CB, SLM, Itas, AFT. Следваща среща на 22 януари, конкретно предложение: намаляване доколкото е възможно на броя на поделените клиенти“ [неофициален превод].

258    Тази информация е получена от протокол на ITC, съставен към момента на настъпване на фактите, и от протокол на SLM, съставен към същия момент (вж. приложения G.8 и G.9 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия, за ITC и SLM).

259    Две групи бележки могат да бъдат направени след разглеждането на тези документи.

260    На първо място, като се има предвид протокола на ITC, изглежда че срещата се е отнасяла за количествата, продадени през 2001 г., тоест за общо 112 522 тона (вж. второ тире на точка 257 по-горе). В това отношение може да се констатира, че количествата, отнасящи се до определени оператори, поставени в ляво в таблицата, съдържаща се в този протокол, а именно Redaеlli, Itas, CB, ITC, Tréfileurope (AFT) и SLM, са посочени подробно, за разлика от количествата, отнасящи се до други оператори, поставени в колона в дясно на същата таблица, а именно Trame, Austria (вероятно Austria Draht с 1 300 тона) и DWK, чиито количества са закръглени и придружени с въпросителни знаци. Колкото до Tycsa, неговото име, което първоначално е поставено в дясно, е задраскано и поставено в ляво на същата таблица, с все същото количество (4 200 тона). Тази разлика между първите шест оператора и останалите се потвърждава от факта, че протоколът на ITC представя и таблица, отнасяща се до количествата в рамките на три години (1999 г., 2000 г. и 2001 г.), където са включени само Itas, CB, ITC, Tréfileurope (AFT), SLM (без данни за 1999 г.) и Redaelli (вж. четвърто тире на точка 257 по-горе). Гореизложените съображения могат да се изтъкнат и след запознаване с протокола на SLM.

261    Като се имат предвид тази документи, следователно би могло да се приеме, че операторите, чието положение е обсъдено в рамките на Клуб Италия, са разделени в две категории. От една страна — основна категория, съставена от Redaelli, CB, Itas, ITC и Tréfileurope, и — поне считано от 2000 г. — от SLM. Във връзка с операторите от тази категория участниците в срещата от 11 януари 2002 г. са имали възможност да разполагат с точни данни по отношение на период от три години. От друга страна — допълнителна категория, съставена от Trame, Austria Draht и DWK, за които предложените данни са очевидно прогнозни и изглежда са били посочени единствено с цел да се оценят общите продадени количества през 2001 г., след представянето на данните, отнасящи се до основните оператори.

262    На второ място, след прочита на съдържанието на обсъждането относно клиентите, изложено в протоколите на ITC и на SLM (вж. първо тире на точка 257 по-горе), е възможно да се отбележат позоваванията на становищата на SLM и на Redaelli. Също така името на г‑н G. присъства в тези протоколи във връзка с тази дискусия, по-специално що се отнася до клиента „FIORONI x Algerie“, за който е посочена цена („1 115“ лири). Дори да се допусне, че този клиент може да е клиент на CB, а не на Austria Draht, така или иначе с присъствието си на срещата на 11 януари 2002 г. и с изказванията си г‑н G. е участвал в обсъждания с антиконкурентно съдържание, които могат да бъдат от полза на субектите, които представлява.

263    Взети заедно, изтъкнатите от Комисията доказателства наистина позволяват да се установи това, което е посочено в обжалваното решение, все пак с уточнението, че степента на подробност на обменената информация по време на тази среща се е различавала в зависимост от категорията на съответния оператор, като сведенията относно Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope и SLM са били по-подробни и многобройни отколкото сведенията, отнасящи се поне до Trame, Austria Draht и DWK.

 н) Относно срещата на 30 април 2002 г.

264    Четиринадесетата среща е тази на 30 април 2002 г. По този повод „изрично се посочва, че г‑н [G.] трябва да гарантира количеството, иначе [Austria Draht] ще бъде „отстранено“ до лятото“ (обжалвано решение, бележка под линия към съображение 479). В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 3 към обжалваното решение, Комисията посочва, че са били представени: Redaelli, ITC, Itas, Tréfileurope, SLM и г‑н G. Както вече бе споменато, това посочване на г‑н G. трябва да отчита обстоятелството, че той е представлявал едновременно CB и Austria Draht.

265    Съгласно изтъкнатите от Комисията доказателства срещата от 30 април 2002 г. се отнася до „положението във връзка с вноса в Италия (описание на „опасностите“) и до напускането на клуба от SLM“; на тази среща е посочена „опасност от отстраняване на Austria Draht от картела, в случай че то не гарантира обем „до лятото на (2002 г.)“ [неофициален превод].

266    Тази информация е получена от протокол на ITC, съставен към момента на настъпване на фактите. От него е видно, че по отношение на „Austria“, тоест вероятно Austria Draht, се посочва: „[Г‑н G.] deve garantire quantità altrimenti entro l’estate lo liquidano“. Това сведение е посочено при изброяването на различни опасности („pericolo“) (вж. приложение A.16 към жалбата).

267    Страните спорят по горепосочените изрази.

268    Според жалбоподателите, които сочат, че не са имали възможност да изразят становище преди приемането на обжалваното решение по изложението на фактите от Комисията, контекстът не е бил взет предвид. Така жалбоподателите си задават въпроса защо член на картела би трябвало да бъде изключен, когато не внесе договорения обем. Посочването на Austria Draht не позволявало да се направи извод за опасност от изключването му, тъй като думата „lo“ се отнасяла за „[г‑н G.]“, а преводът на „liquidare“ с „отстранявам“ бил неточен. За участниците в тази среща „Austria“ била „опасност“ и не можела да се разглежда като член на Клуб Италия.

269    Според Комисията, интересът на участниците в срещата от стабилизиране на квотите и на равнището на цените, като се избегне свръхпредлагане в Италия, бил очевиден. В конкретния случай имало основание да се приеме, че що се отнася до представителството на Austria Draht от г‑н G., последният трябвало да спазва предоставената му квота.

270    В случая изглежда вероятно да се приеме, че участниците в срещата са поискали от г‑н G., в качеството му на представител на Austria Draht в Италия, да спази квотата, която му е била предоставена. Като цяло тази среща може да се изтъкне и за да се установи, че с присъствието си г‑н G. е бил в състояние да узнае за възприеманите опасности от основните оператори, извършващи дейност в Италия, което е можело да му позволи да предприеме съответните действия.

271    В резюме, първо, от гореизложеното следва, че от анализа на документите, отнасящи се до четиринадесетте срещи на Клуб Италия, посочени в обжалваното решение, в които е присъствието на г‑н G. доказано, е възможно да се приеме за установено участието на това лице в антиконкурентни споразумения от името и за сметка на Austria Draht, включително що се отнася до обсъжданията относно обемите и цените.

272    Второ, трябва да се отбележи също, че от тези документи е видно, че Austria Draht е било възприемано като второстепенен оператор, чиито действия е трябвало да се оценяват, което понякога водело до прогнозиране на продаваните количества и до въпроси в това отношение, без обаче това дружество да се свързва само по себе си с координирането, прилагано от основните оператори, извършващи дейност на италианския пазар. Ролята на Austria Draht в Клуб Италия следователно не може напълно да се приравни на ролята, която са изпълнявали основните оператори, извършващи дейност на този пазар, като Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope и впоследствие SLM.

273    Трето, въпреки незначителната роля на Austria Draht като оператор, извършващ дейност на италианския пазар, където то било възприемано като второстепенен оператор, се установява, че в периода на нарушението основните оператори, извършващи дейност на този пазар, многократно отчитат или изтъкват обстоятелството, че Austria Draht е било представлявано от г‑н G., който представлявал и CB в рамките на Клуб Италия. Ето защо това двойно представителство е съставлявало предимство, както за тези оператори, които са можели да влияят върху релевантен за конкуренцията фактор, така и за г‑н G., който е можел да предприеме действия с оглед на подробната информация, която получавал във връзка с участието си в срещите на Клуб Италия.

 о) Относно другите срещи и документи, посочени в обжалваното решение

274    Горепосочените изводи се подсилват от анализа на документите, свързани с другите срещи, посочени в обжалваното решение, а именно тези, в които случаят на Austria Draht е бил обсъждан, без да е докладвано присъствието на г‑н G., и тези, в които присъствието на г‑н G. е докладвано и в които дори е уточнено, че той е представлявал Austria Draht, без обаче обсъжданията да са се отнасяли конкретно до положението на Austria Draht.

275    Например следва да се отбележи, че във връзка със срещата на 22 декември 1997 г., в която е присъствало поне ITC, съгласно посоченото в графата във връзка с тази среща в приложение 3 към обжалваното решение, се посочват поредица таблици, отнасящи се до количествата „attrib“ (вероятно предоставени) на различни клиенти от различни доставчици, сред които „Austria“ (вероятно Austria Draht). Таблица, подготвена по повод на тази среща, съответства на клиентите, снабдявани от Redaelli, ITC, Itas, Tréfileurope, SLM, Trame и Austria Draht.

276    В таблицата относно Austria Draht е възможно да се види какво количество е доставено от този оператор, както и от другите разглеждани оператори, на деветте идентифицирани клиенти, като имената на двама други клиенти са добавени на ръка, с отбелязването за единия или за другия („PAMA“ и „RDB“) на количеството, доставено от Austria Draht („200“ тона). Тези отделни таблици показват, че членовете на Клуб Италия са разполагали с много подробни сведения за доставените количества и използваните оператори, от най-големия до най-малкия, от различните италиански клиенти (вж. приложение B.10 към защитата, стр. 179 и 180, и административната преписка, стр. 5333, 40‑46).

277    Също така много от документите в преписката са показателни за това, че членовете на Клуб Италия са имали точна информация за количествата, продадени от Austria Draht и останалите дружества на техните италиански клиенти (вж. например приложение 3 към решението и приложение 10 към защитата, стр. 188—197, таблиците „Trefolo 2000“, също възпроизведени на стр. 221—229). Тази информация е позволявала на отделните членове на Клуб Италия да знаят какъв дял да дадат на Austria Draht.

278    Взети заедно, тези документи доказват продължаващото разпространение в рамките на Клуб Италия на точна информация за количествата, продадени от едните и другите на различните клиенти, по-специално що се отнася до Austria Draht.

279    Следователно, всички горепосочени документи съдържат достатъчно доказателства, че Austria Draht е участвало чрез г‑н G. и по отношение на дейностите, които са му били възложени, в различни практики, за които е било взето решение в рамките на Клуб Италия.

3.     Относно различните изявления, посочени от страните

280    Изявленията, посочени от жалбоподателите, независимо дали става въпрос за изявленията, направени след изложението на възраженията или в рамките на искания за освобождаване от глоби или за намаляване на техния размер, не са достатъчни, за да поставят под въпрос извода, направен в точка 279 по-горе, който почива основно на анализа на данните от времето на картела — предмет на спора, произтичащи от протоколи от различни срещи, на които са присъствали участниците в този картел.

281    Тези данни от времето на картела позволяват да се установи, че г‑н G. е бил възприеман от другите членове на Клуб Италия като лице, представляващо Austria Draht в Италия. Те позволяват също да се приеме, че като представител на Austria Draht за Италия г‑н G. е предоставил на членовете на Клуб Италия информация, отнасяща се до неговата дейност, и че при всички положения той е получил подробни сведения за дейността на конкурентите на Austria Draht на италианския пазар.

282    Освен това, както посочва Комисията, тези данни се подкрепят от изявленията, направени от ITC и DWK във връзка с искането им за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер. Така ITC, което предоставя много документи относно Клуб Италия, ясно посочва обстоятелството, че г‑н G. е участвал в тези срещи от името на CB, но и като „представител на Austria Draht в Италия“. Също така, когато посочва г‑н G., дружеството DWK пояснява, че той е „представител на [CB] и на Austria Draht в Италия“ (вж. приложения B.4 и B.5 към защитата).

283    Следователно съдържанието на изявлението на г‑н G. — който посочва по същество, че е участвал от името на CB в срещите на Клуб Италия и че никога не е извършвал антиконкурентни дейности за сметка на Austria Draht или съобщавал на това дружество сведенията, получени по повод на срещи на Клуб Италия, — и на изявлението, направено от името на г‑н V. (Tréfileurope), от което следва, че г‑н G. никога не е участвал в картелни споразумения от името на Austria Draht, не е достатъчно, за да постави под съмнение изводът, който може да се направи от горепосочените доказателства, по-голямата част от които са от времето на настъпване на фактите. Съпоставени с тези доказателства, тези изявления сами по себе си не са достатъчни, за да оборят възможните изводи от другите доказателства по преписката. По-специално по този въпрос следва да се препрати към това, което се установява от наличните доказателства във връзка със срещата на 24 юни 1997 г. (вж. точки 199—202 по-горе), които показват, че CB е представило г‑н G. на Tréfileurope, като му е посочило, че той представлява Austria Draht и че именно чрез посредничеството му би било възможно да се намери равновесие на италианския пазар (вж. приложения A.2 и A.3 към жалбата и приложение B.6 към защитата).

284    Това се отнася и за съдържанието на трите изявления, представени от жалбоподателите на 14 октомври 2011 г., а именно тези на служител на ITC и на служител на Redaelli от 27 юли 2011 г. и това на служител на SLM от 18 юли 2011 г., които по същество потвърждават, че г‑н G. се е изказвал в срещите на картела само от името и за сметка на CB и че макар тези три лица да са знаели, че той представлява и Austria Draht, той никога не е представял информация за това дружество. Тези изявления, направени в съдебното производство, не са достатъчни, за да поставят под въпрос изводите, които могат да бъдат направени от другите доказателства по преписката. Макар тези изявления също да позволяват да се установи, че представителите на тези три дружества са знаели, че г‑н G е бил представител на Austria Draht в Италия, като съдържащите се в тях твърдения целят да се изтъкне, че г‑н G. е участвал само за сметка на CB, те не променят факта, че самото присъствие на това лице на срещите на Клуб Италия му е позволило да узнае информация с антиконкурентен характер относно клиентите и цените. Освен това от преписката е видно, че неведнъж и при липса на каквато и да е друго разумно обяснение основателно може да се счита, че лицето, което е съобщило информация за конкретното положение на Austria Draht, е г‑н G.

285    Колкото до изявленията от името на другите участвали в Клуб Италия предприятия, които са посочени от страните, установява се, че макар CB да не е упоменало Austria Draht като член на Клуб Италия, това може да се обясни с обстоятелството, че г‑н G. е представлявал главно CB, а не Austria Draht, и че последното е било разглеждано като част от CB (вж. например присъствието му на изслушването пред Комисията в делегацията, представляваща CB). От фактите обаче е видно, и по-специално от доклада на Tréfileurope от срещата със CB на 24 юни 1997 г., че г‑н G. е бил представен от CB като лице, представляващо CB, но и Austria Draht, като от това е можело да се извлече полза. Що се отнася до SLM, Redaelli и Trame, обстоятелството, че тези предприятия не споменават изрично Austria Draht сред отделните членове на Клуб Италия, също не може да е достатъчно, за да постави под съмнение извода, който може да се направи от останалите доказателства по преписката. Тази липса на посочване обаче подсилва общото впечатление, породено от изложените по-горе доказателства, според което при всички положения Austria Draht е било разглеждано като второстепенен оператор по отношение на италианския пазар.

4.     Продължителност на нарушението, в което е упрекнато Austria Draht

286    Що се отнася до Клуб Италия, преписката съдържа достатъчно доказателства, че участието на Austria Draht в картела започва във връзка със срещата на 15 април 1997 г. и приключва на 19 септември 2002 г., когато Комисията извършва проверки в помещенията по-специално на Redaelli, CB, Itas, ITC и Tréfileurope.

287    Ето защо преписката съдържа достатъчно доказателства, че Austria Draht, и следователно voestalpine, са участвали в Клуб Италия чрез г‑н G., на когото Austria Draht е възложило продажбата на своята СПН в Италия, от 15 април 1997 г. до 19 септември 2002 г.

5.     Извод относно първото основание

288    От гореизложеното следва, че Комисията надлежно установява причините, поради които отговорността за поведението на г‑н G. в рамките на Клуб Италия може да се вмени на Austria Draht и на voestalpine по отношение на дейностите, които са му били възложени в Италия.

289    Следователно първото основание трябва да се отхвърли.

 В – По второто основание, а именно че Комисията неправилно е приела, че жалбоподателите са участвали в едно-единствено нарушение, което е включвало по-специално Клуб Италия и Клуб Европа

290    С второто основание voestalpine и Austria Draht изтъкват, че дори ако Комисията може да възложи на Austria Draht отговорността за неправомерното поведение на представителя му в Италия в рамките на Клуб Италия, при все това Комисията не може да му възложи отговорност за участие в едно-единствено нарушение, което включва Клуб Италия и останалите антиконкурентни договорки, както е направила в обжалваното решение. По-специално жалбоподателите поддържат, че Austria Draht не е участвало в общоевропейските споразумения и че не е знаело, нито е могло да знае за общия план.

291    Веднага следва да се отхвърли доводът на жалбоподателите, че неучастието на Austria Draht в Клуб Цюрих, в споразумението за Юга или в Клуб Европа трябвало да е достатъчно, за да се направи извод, че те не са участвали в единственото нарушение. Всъщност от постоянната съдебна практика следва, че предприятието може да отговаря за такова нарушение, ако се докаже, че е възнамерявало да допринесе със собствените си действия за преследваните от всички участници общи цели и че е знаело за предвижданите или вече извършени от други предприятия неправомерни действия в изпълнение на същите цели или че е могло разумно да ги предвиди и е било готово да понесе свързания с тях риск. Така предприятието може да е участвало пряко само в част от антиконкурентните действия, съставляващи това единствено нарушение, но и да е знаело за всички други неправомерни действия или да е могло разумно да ги предвиди и да е готово да понесе свързания с тях риск, в който случай Комисията е в правото си да търси от това предприятие отговорност за всички неправомерни действия, съставляващи това нарушение (вж. в този смисъл точки 119—124 по-горе).

292    Впрочем в конкретния случай такъв е подходът, възприет от Комисията, която упреква Austria Draht за участието му в това единствено нарушение поради, от една страна и по-конкретно, участието му в Клуб Италия чрез г‑н G. — неговият представител в Италия, и от друга страна, ясните индиции, сочещи че Austria Draht е участвало нередовно в антиконкурентни обсъждания на европейско равнище, които са му позволили да се запознае на ранен етап с това равнище на картела (вж. точка 64 по-горе).

293    В това отношение, дори да се окаже, че целите на Клуб Италия и на Клуб Европа не са съвпадали и даже е можело да си противоречат, след като основните оператори от Клуб Европа са искали по-специално да координират своите действия, за да се борят срещу износа към Северна Европа от основните оператори от Клуб Италия, които от своя страна са искали да улеснят този износ, за да пласират своята продукция, това не променя факта, че както основателно е отбелязано в обжалваното решение, общият план, който характеризира определеното от Комисията едно-единствено нарушение, се състои в преследването на обща цел от всички тези оператори — целта за ограничаване на конкуренцията на пазара на СПН, независимо дали на европейско или на национално равнище. Този общ план е целял постигането и спазването на общ баланс между различните договорки, от които е било съставено това единствено нарушение, сред които обсъжданите в рамките на Клуб Европа и обсъжданите в рамките на Клуб Италия (обжалвано решение, съображения 610—621).

294    С оглед на това следва да се разгледат доводите на страните относно различните елементи, приети от Комисията в обжалваното решение за квалифицирането на участието на жалбоподателите в едно-единствено нарушение.

1.     Участие в една съставна част от едно-единствено нарушение

295    За да установи участието на жалбоподателите в едно-единствено нарушение, Комисията най-напред посочва, че Austria Draht е „участвало пряко в Клуб Италия, чрез своя търговски представител в Италия, […], [г‑н G.], от 15 април 1997 г. до 19 септември 2002 г.“ [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 769) (вж. точки 76—82 по-горе).

296    От анализа, извършен в рамките на първото основание, следва, че макар Комисията да не разполага в настоящото дело с доказателства, позволяващи ѝ да установи, че Austria Draht е могло да има каквато и да било информация за антиконкурентното поведение на своя представител по повод на различните срещи на Клуб Италия, в които той е участвал, Комисията все пак има право, поради причините, изтъкнати в тази връзка в обжалваното решение, да стигне до извода, че съществува стопанска единица между представителя и принципала, що се отнася до дейностите, които са били възложени на г‑н G. от Austria Draht (вж. точки 167—178 по-горе).

297    Това незнание на Austria Draht за неправомерното поведение на неговия представител обаче е без значение както за квалифицирането на участието на Austria Draht в Клуб Италия, така и за изпълнението на условието, свързано с участието в съставна част от едно-единствено нарушение, когато следва да се докаже участието на посоченото предприятие в подобно нарушение. И в двата случая следва да се приеме, че щом като г‑н G. и Austria Draht са обединени в една стопанска единица, принципалът отговаря съгласно правото в областта на конкуренцията за неправомерното поведение на представителя, осъществено в рамките на дейностите, които са му били възложени.

298    Когато г‑н G. е извършвал дейност в Клуб Италия за сметка на Austria Draht, тоест в рамките на дейностите, които са му били възложени, счита се, че той е действал от името на Austria Draht и по този начин ангажира отговорността на принципала си.

2.     Знание за общоевропейското равнище на картела

299    Трябва да се отбележи, че Комисията посочва изрично в решението, че „не счита Austria Draht [за] отговорно за пряко участие в Клуб Цюрих или в Клуб Европа“ (обжалвано решение, съображение 652).

300    Анализът на фактите впрочем свидетелства за основателността на подобна преценка, след като от преписката не следва, че Комисията е могла да упрекне жалбоподателите, по отношение на териториите, различни от Италия, където Austria Draht е продавало СПН, за действия от същото естество като тези, за които Комисията може да търси отговорност от Austria Draht, чрез г‑н G., що се отнася до Клуб Италия. Така, макар да е възможно, предвид доказателствата, посочени в първото основание, да се установят имената на италианските клиенти на Austria Draht и да се види наименованието Austria Draht (или поне инициалите „AD“) в таблиците за разпределяне на квоти за Италия, такива сведения се появяват само по отношение на италианската територия.

301    При все това, макар да посочва, че не счита Austria Draht за отговорно за пряко участие в Клуб Цюрих (който е престанал да съществува преди 15 април 1997 г.) или в Клуб Европа, Комисията упоменава и „ясни индиции, сочещи че Austria Draht е участвало нередовно в антиконкурентни обсъждания на европейско равнище и че поради това то е било запознато на ранен етап с общоевропейското равнище на картела“ (обжалвано решение, съображение 652) (вж. точка 83 по-горе).

 а) Доказателства, посочени в обжалваното решение

302    За да установи „индивидуалното осъзнаване за участие в по-цялостна система“, Комисията изтъква няколко доказателства по отношение на Austria Draht (вж. точка 83 по-горе).

303    Първо, Комисията отбелязва, че още през 1995—1996 г., тоест доста преди 15 април 1997 г. — приет като начален момент на участието на Austria Draht в нарушението, това дружество е присъствало в срещи на Клуб Цюрих, сочещи евентуална нова договореност за квотите. В това отношение Комисията изтъква като пример протоколите от срещите на 28 май 1995 г. и на 9 януари 1996 г. (обжалвано решение, съображение 653).

304    Второ, според Комисията Austria Draht признава, че е участвало в няколко срещи на Клуб Европа, които според него не са имали антиконкурентно съдържание. Става дума за срещите на 14 октомври 1998 г., 9 ноември 1998 г., 28 февруари 2000 г. и 27 септември 2001 г. В това отношение Комисията приема, че поне що се отнася до срещата на 28 февруари 2000 г., въпросът за обемите и цените е бил засегнат. Също така в обжалваното решение е посочено, че на срещата на 27 септември 2001 г. лице, отговарящо за Austria Draht, е било поканено от служител на DWK да участва в разширения Клуб Европа (обжалвано решение, съображения 652 и 653).

305    Трето, Комисията изтъква, че на срещата на Клуб Италия, проведена на 16 декември 1997 г. (в която г‑н G. не е присъствал), е отбелязано, че Austria Draht „не е било участник в […] Клуб [Европа], но е искало да бъде информирано“. По-нататък, Комисията отбелязва, че в следващи срещи на Клуб Италия, в които г‑н G. е участвал от името на Austria Draht, участниците са били информирани за обсъжданията и споразуменията в рамките на Клуб Европа. Накрая, Комисията посочва, че няколко индиции подсказват, че през периода на общоевропейско разрастване Austria Draht е участвало в обсъждания за разпределянето на квоти и клиенти в определени страни и е участвало чрез своя представител в Италия — г‑н [G.], в поне в шест срещи, посветени на разрастването на Клуб Европа (срещите на 27 септември 2001 г., 10 и 11 октомври 2001 г., 6 ноември 2001 г. — по време на която г‑н G. освен това е определен за възможен национален координатор за Италия, заедно с г‑н A. (Itas) и г‑н C. (CB), 5 и 6 юни 2002 г., 1 юли 2002 г. и 2 юли 2002 г.) (обжалвано решение, съображение 653).

306    Предвид тези обстоятелства Комисията стига до извода, че „участвайки в Клуб Италия Austria Draht е знаело или е трябвало да знае, че тайното споразумение в този Клуб е било част от цялостен план, насочен към стабилизиране на пазара на СПН и избягване на спада на цените, план, който Клуб Италия споделял с общоевропейските договорки“ (обжалвано решение, съображение 654).

 б) Анализ на доказателствата, посочени в обжалваното решение

 Доказателства, отнасящи се до Клуб Цюрих

307    Що се отнася до доказателствата, посочени във връзка с две срещи на Клуб Цюрих, в които Austria Draht е участвало, необходимо е да се припомни съдържанието на тези доказателства.

–       Относно срещата на 28 май 1995 г.

308    Съдържанието на срещата на Клуб Цюрих на 28 май 1995 г. е изложено в приложение 2 към обжалваното решение. Става въпрос за среща, която се провежда в Барселона (Испания) паралелно със среща на Eurostress Information Service (ESIS), основното професионално сдружение на производителните на СПН в Европа, член на което е Austria Draht.

309    В това отношение трябва да се припомни като цяло, че според Комисията срещите на ESIS, установено в Дюселдорф (Германия), не се разглеждат сами по себе си като антиконкурентни. Комисията обаче отбелязва, че участниците в картела понякога се срещат неформално в рамките на тези срещи на ESIS, за да обсъдят и да договоря квоти, цени и договорки с клиентите. За да обоснове това твърдение, Комисията посочва документите, които са ѝ представени от Bundeskartellamt, от които е видно следното:

„Сутринта на първия ден [от тези срещи на ESIS] всъщност е била използвана от участниците, за да се провеждат неформални обсъждания. Това не е било необичайно, тъй като всеки път срещите на ESIS продължавали по няколко дни. Тези неформални обсъждания имали за цел да се сключат договорености относно вътрешния пазар […]“. [неофициален превод] (обжалвано решение, съображение 97)

310    В графата във връзка със срещата на Клуб Цюрих на 28 май 1995 г., фигурираща в приложение 2 към обжалваното решение, Комисията посочва, че са имали представители: Tréfileurope, Nedri, WDI, DWK, Tycsa и Emesa, тоест постоянните членове и „Austria“. Според Комисията посочването означава Austria Draht, тъй като последното е потвърдило присъствието си в тази среща в своя отговор на изложението на възраженията.

311    В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 2 към обжалваното решение, Комисията представя въпросите, които са били разгледани на срещата на 28 май 1995 г. на Клуб Цюрих, както следва:

–        „[и]зявление (вероятно съобщено [на представител на Redaelli]), че Клубът приема да намали износа [в Италия] и да увеличи вноса (в Европа) от Италия. Той добавя, че „Aldé“ се разглежда като внос“ [неофициален превод],

–        „[к]орекция на цифровите данни за Австрия и Испания“ [неофициален превод],

–        „[о]бсъждане относно Италия. Поставя се въпросът как да се спазят квотите за износ, поискани от италианските производители. [Представител на Redaelli] заплашва да попречи на дейността на пазарите. Той не иска да увеличи цените, нито да ги наложи на останалите“ [неофициален превод],

–        „Tycsa […] задава въпроса дали останалите членове на Клуба са готови да отстъпят. Отговорът е: никой“ [неофициален превод],

–        „[о]ттук следва нов опит да се установят квоти въз основа на продажбите, подчертавайки обемите, продадени от A[ustria]D[raht], WDI, Köln [DWK], Tréfil[europe], Nedri, Tycsa, Eme[sa]. Италианските производители са посочени отделно: [Redaelli] + [ITC] + [M. C.] (CB) + Itas“ [неофициален превод],

–        „[с]рещата приключва с: 1) позицията на италианските производители ([представител на Redaelli] с предложение 20 000 [тона] максимално [и] запитване кога CB и Itas ще приемат?), 2) насрочването на нова среща в Амстердам на 8 юни“ [неофициален превод].

312    Тази информация е получена, от една страна, от отговора на Emesa от 25 октомври 2002 г. на искане на Комисията за предоставяне на информация, в който Emesa посочва няколко „неофициални срещи с членове на ESIS“, чиято цел е била „да се обсъдят цени, квоти и проектодоговори с големи клиенти“, и от друга страна, от бележки на Emesa, представени от ArcelorMittal на 28 юни 2007 г., които включват протокол от тази среща, изготвен от г‑н P., представителя на Emesa (вж. приложение A.41 към жалбата и административната преписка, стр. 11491 и 11500, и приложение B.11 към защитата).

313    Макар анализа на горепосочените документи действително да позволява да се установи, че изготвеният от г‑н P. протокол от срещата на Клуб Цюрих на 28 май 1995 г. по същество включва сведенията, които са възпроизведени от Комисията в обжалваното решение, тази констатация не е достатъчна, за да обоснове изводите, които са направени от тях по отношение на Austria Draht.

314    Първо, от отговора на Emesa на искането на Комисията за предоставяне на информация следва, че участниците в срещата на Клуб Цюрих на 28 май 1995 г. са били Tréfileurope, Nedri, WDI, DWK, Tycsa и Emesa, на които отговарят имената на лицата, посочени в този отговор, що се отнася до тази среща. От този отговор следва също, че името на Austria Draht или на един от неговите представители не е посочено сред тези на участниците за нито една от 21 „неофициални срещи с членовете на ESIS“, които са упоменати от Emesa за периода от 9 юни 1994 г. до 27 септември 2001 г.

315    Второ, от отговора на жалбоподателите на изложението на възраженията е видно, че противно на изложеното от Комисията, Austria Draht е потвърдило единствено присъствието си на срещата на ESIS, която се е провела през май 1995 г., и по никакъв начин присъствието си на „неофициалната среща с членовете на ESIS“, посочена от Emesa. Жалбоподателите също представят релевантни доказателства, за да установят, че представителя на Austria Draht на срещата на ESIS е пристигнал в Барселона едва на 29 май, а не на 28 май — датата, на която се е провела неофициалната среща, посочена от Emesa (приложение A.7 към жалбата, стр. 835—837 от жалбата).

316    По този въпрос Комисията изтъква, че не би могло да се изключи представителят на Austria Draht да е присъствал, след пристигането му в Барселона, на „второто заседание“, посочено в бележките на Emesa. Това твърдение обаче не е придружено от убедителни доказателства, предвид по-специално липсата на каквото и да е посочване на това лице в протокола, изготвен от г‑н P. Освен това, видно от обжалваното решение, Комисията смята, че неформалните срещи, които са се провеждали в рамките на срещите на ESIS, по принцип са протичали „сутринта на първия ден“ (вж. точка 299 по-горе).

317    Трето, що се отнася до съдържанието на получените сведения от протокола от срещата на 28 май 1995 г., изготвен от г‑н P., които са възпроизведени по същество в обжалваното решение (вж. точка 311 по-горе), следва да се отбележи, че единственото посочване, което може да се свърже с Austria Draht, се дължи на обстоятелството, че на „първото заседание“ е направено изброяване на продадените количества от някои оператори, и че по този повод инициалите „AD“ присъстват заедно с цифрата „947“, следвана от цифрата „1 500“ и отбелязването „final 1 500“ (като последното отбелязване е неправилно възпроизведено като „500“ в преведения препис на оригиналните бележки на г‑н P.). Протоколът, изготвен от г‑н P., съдържа такива отбелязвания и за WDI, DWK, Tréfileurope, Tycsa, Emesa и Nedri.

318    Запитани за значението на такова посочване, жалбоподателите изтъкват, че освен отсъствието на представителя на Austria Draht от тази неформална среща, следва да се отбележи, че в изготвения от г‑н P. протокол се сочи — когато се упоменават квотите за износ в останалата част на Европа, поискани от производителите, намиращи се в Италия, — прогнозен дял от 1,5 за „Austria“, което съответства на количеството от „1 500“, продадено или заявено не от Austria Draht, а от производителите, намиращи с в Италия. Комисията не е била в състояние да постави под съмнение това тълкуване, което изглежда възможно от гледна точка на протокола.

319    Колкото до отбелязването „Г‑н T. [представителят на DWK] + Austria“, което фигурира в изготвения от г‑н P. протокол, не съществува особена причина да се приеме, че тази дума не би могла да препраща просто към Австрия, а би трябвало да се тълкува като посочване на Austria Draht. По принцип подобно тълкуване би трябвало също да произтича от представения от Emesa списък на участниците в неофициалните срещи на ESIS. Освен това от преписката следва, че представителят на DWK често действа като координатор на участниците в картела, що се отнася до Австрия (вж. например информацията, отнасяща се до срещата на Клуб Европа на 27 септември 2001 г.).

320    В заключение, нито едно доказателство, посочено от Комисията, не позволява да се установи по убедителен начин участието на представител на Austria Draht в срещата на Клуб Цюрих на 28 май 1995 г., чието съдържание впрочем не позволява да се приеме убедително, че Austria Draht е могло да участва или дори че е било запознато с обсъжданията в Клуб Цюрих за квотите, които да се предоставят на италианските производители с цел да се намали конкурентния натиск, който те са упражнявали извън Италия.

–       Относно срещата на 9 януари 1996 г.

321    Съдържанието на срещата на Клуб Цюрих на 9 януари 1996 г. е изложено в приложение 2 към обжалваното решение. Става въпрос за среща, която се провежда в Брюксел (Белгия), паралелно със среща на ESIS.

322    В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 2 към обжалваното решение, Комисията посочва, че са имали представители: Tréfileurope, Nedri, WDI, DWK, Tycsa и Emesa, както и Redaelli и Austria Draht. Жалбоподателите признават присъствието на г‑н Ro., един от ръководителите на Austria Draht, на срещата на ESIS (вж. приложение A.7 към жалбата, стр. 54).

323    В графата във връзка с тази среща, фигурираща в приложение 2 към обжалваното решение, Комисията представя въпросите, които са разгледани на срещата на Клуб Цюрих на 9 януари 1996 г., както следва:

–        „[о]бсъждане относно Италия. Отбелязано е, че на срещата на 19 септември италианските производители са стигнали до консенсус (вътрешен). Напомня се, че е време да се намери общо разрешение относно системата на квоти, според г‑н [T.] [от DWK], „каквото и да означава това.“ [неофициален превод],

–        „[о]бсъждане между членовете на клуба за бъдещето на клуба – Tréfileurope (г‑н [Pe]) обявява, че всичко рухва без квотна система. За него това не е „луда война“. Той отбелязва, че договорите за 1996 г. са сключени и предлага да се чакат „предложенията“ [неофициален превод],

–        „NDI, WDI, Austria Draht и Emesa изразяват съмнения относно възможността отново да влезе в сила [квотна система] и Tycsa препоръчва да се покаже професионализъм“ [неофициален превод],

–        „[и]зглежда, че подкрепят нова квотна система: Tycsa, Emesa, Nedri (NDI), Austria Draht и WDI. Французите не я подкрепят. WDI също обявява, че не вижда причина за съществуване в клуба в този момент“ [неофициален превод],

–        „[в]ъпреки това се проведе обсъждане с цел установяване на временно разпределение на квоти. Обсъдена бе таблица (в проценти) по страни и единствено с информативна цел, [за] DWK + Trefd[Tréfilarbed], FU[Fontainunion], STCO [Sainte Colombe], WDI, NDI, I [Италия], AU [Austria Draht], SP [Испания, тоест групите Emesa и Tycsa] въз основа на пазарната 1994 г. Разгледаните страни са „D-F-I-NL-UBL-SP-AUS“. [неофициален превод]

324    Тази информация произтича, от една страна, от отговора на Emesa от 25 октомври 2002 г. на искане от Комисията за предоставяне на информация, в който Emesa посочва няколко „неофициални срещи с членове на ESIS“, чиято цел е била „да се обсъдят цени, квоти и проектодоговори с големи клиенти“, и от друга страна, от бележки на Emesa, представени от ArcelorMittal на 28 юни 2007 г., които включват протокол от тази среща, изготвен от г‑н P., представителя на Emesa (вж. приложение A.41 към жалбата, приложения B.9, B.11 и B.13 към защитата, приложение G.14 към отговора на Комисията на процесуално-организационните действия).

325    Предвид тези обстоятелства могат да се направят три бележки по отношение на Austria Draht.

326    Първо, участието на Austria Draht в тази среща не се оспорва. Това е важно, защото името на Austria Draht не фигурира в списъка на участниците в неофициалните срещи на ESIS, представен от Emesa. Освен това, за разлика от списъка на участниците в срещата, направен от г‑н P. в неговия протокол за срещата на 28 май 1995 г., протоколът, който същият изготвя за срещата от 9 януари 1996 г., посочва както имената на представителите на участващите дружества, така и страните, които те представляват. В този смисъл са посочени Австрия, Холандия, Белгия и Франция, но и „AD“, „NDI“ или „г‑н[P.] [от Tréfileurope]“.

327    Така посочването на Австрия вече не изглежда като аномалия или като прибавяне към лицето г‑н T. — представителя на DWK (вж. точка 319 по-горе), и във всеки случай участието на Austria Draht в срещата не се оспорва.

328    Второ, както изтъква Комисията, възможно е да се приеме, че във връзка със срещата на 9 януари 1996 т. представителят на Austria Draht е узнал за трудностите, които е имал Клуб Европа при координирането си с Клуб Италия. В това отношение трябва да се отбележи, че едно от предприятията, представени на тази среща, е Redaelli, което в този период на картела е представлявало основните оператори на Клуб Италия в обсъжданията им с Клуб Цюрих. Така от съдържанието на тази среща, което е докладвано в ръкописен протокол, съставен към момента на настъпване на фактите, е видно, че във връзка с горепосочените трудности се е предвиждало да се въведе нова квотна система за италианските производители, за да се намали конкурентният натиск, който те са упражнявали извън Италия.

329    Тази квота за износ съставлява един от съществените елементи от общия план, който характеризира това единствено нарушение, тъй като тя цели да координира операторите, намиращи се в рамките на Клуб Цюрих, с конкурентните оператори, намиращи се в рамките на Клуб Италия.

330    Трето, както изтъкват жалбоподателите, възможно е също да се отбележи, че Austria Draht, като други предприятия, изразява съмнения относно въвеждането на квотна система. Тези съмнения обаче могат да бъдат нюансирани от факта, че Austria Draht също така изглежда подкрепя нова система в това отношение.

331    Във всеки случай жалбоподателите изтъкват, че непосредствено след срещата на Клуб Цюрих на 9 януари 1996 г. е посочено по повод на среща на Клуб Италия на 13 февруари 1996 г., в която са присъствали представители на Redaelli (същото лице като присъствалото на срещата на 9 януари 1996 г.), на CB (г‑н C.), на ITC и на Itas, и в която е бил обсъден подходът, който да се приеме спрямо чужденците, че „Austria Draht не иска да се включи“ [неофициален превод] (вж. графата, съответстваща на тази среща в приложение 3 към обжалваното решение, приложение A.42 към жалбата). Това твърдение произтича от ръкописен протокол, съставен от представителя на ITC в тази среща.

332    Такова сведение позволява да се приеме, че поне за представителя на Redaelli, който е основният двигател на координацията между Клуб Цюрих и Клуб Италия, „съмненията“, които са изразени от представителя на Austria Draht на срещата на Клуб Цюрих на 9 януари 1996 г., според докладваното от представителя на Emesa в тази среща, се доближават повече до действително разграничаване, що се отнася до съдържанието на антиконкурентните обсъждания, които е възможно да са се провели по време на тази среща.

333    Също така, що се отнася до таблицата, посочена в протокола от срещата на 9 януари 1996 г., изготвен от г‑н P. (вж. приложение B.13 към защитата), следва да се отбележи, че тази таблица, за която той посочва, че е била представена „единствено с информативна цел“, само възпроизвежда, по отношение на колоната „Aus“, данни, идентични с възпроизведените в съображение 149 от обжалваното решение във връзка с 1994 г., за които Комисията отбелязва, повтаряйки сведенията, представени от заявителя за освобождаване от глоба — DWK, че „Austria Draht не е участвало в Клуб Цюрих, но е било включено в таблицата само „за изчерпателност“.

334    Освен това жалбоподателите изтъкват, че в допълнение към посочените данни от преписката е видно, че Austria Draht не е участвало в много срещи на Клуб Цюрих или на Клуб Европа, които са последвали срещата на 9 януари 1996 г.

335    В този контекст може да се допусне, както изтъкват жалбоподателите, че макар представителят на Austria Draht на срещата на ESIS да е присъствал на срещата на Клуб Цюрих на 9 януари 1996 г., чието съдържание е докладвано в протокола, изготвен от г‑н P., този представител не е дал никаква информация по отношение на Аustria Draht. Възможно е също да се приеме, че макар представителят на Austria Draht да е могъл да знае за обсъжданията във връзка с квотите, които да се предоставят на италианските производители, за да се намали конкурентният натиск, който те са упражнявали извън Италия, което не следва ясно от доказателствата по преписката, в този случай той е посочил, че Austria Draht няма да участва в това споразумение.

336    В заключение, от гореизложеното следва, че Комисията може да приеме, че представител на Austria Draht е присъствал на срещата на Клуб Цюрих на 9 януари 1996 г. и че по този повод той е бил информиран за един от съществените елементи от общия план, който характеризира това единствено нарушение, а именно наличието на обсъждания между постоянните членове и основните италиански производители, представлявани от Redaelli, с оглед предоставянето на квота на последните, за да се намали конкурентният натиск, който те са упражнявали извън Италия.

337    Макар Комисията да не може да изтъква горепосочените доказателства, за да установи участието на Austria Draht в Клуб Цюрих, което тя впрочем не е направила, тя все пак може да се позове на тях, както е направила в съображение 652 от обжалваното решение, в качеството им на „индиция, сочеща че Austria Draht е участвало нередовно в антиконкурентни обсъждания на европейско равнище и че поради това то е било запознато на ранен етап с общоевропейското равнище на картела“.

338    Обстоятелството, че това запознаване предшества началото на определения от Комисията период на нарушението, що се отнася до жалбоподателите, е без значение в това отношение.

 Доказателства, отнасящи се до Клуб Европа

339    Що се отнася до доказателствата, посочени от Комисията във връзка със срещите на Клуб Европа, в които Austria Draht е участвало пряко, чрез своите служители, а не чрез г‑н G. — неговия търговски представител за Италия, необходимо е да се припомни съдържанието на посочените доказателства.

340    В самото начало следва да се отбележи, че макар да посочва поне четири срещи на Клуб Европа в обжалваното решение, а именно срещите на 14 октомври 1998 г., на 9 ноември 1998 г., на 28 февруари 2000 г. и на 27 септември 2001 г., Комисията посочва в писменото си становище и срещата на 25 септември 1997 г., в която е присъствал представител на Austria Draht и обсъжданията в която са се отнасяли до споразумение за цените, според посоченото от Nedri съгласно искането му за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер. При все това се установява, че жалбоподателите доказват по убедителен начин, противно на твърдението на Nedri, което е лишено от доказателства в своя подкрепа, че представителят на Austria Draht не е можел да присъства в Дюселдорф, за да вземе участие в тази среща, тъй като е бил в Залцбург (Австрия) на тази дата (приложение A.7 към жалбата, стр. 46, 815 и 816). Установява се също така, че в графата от приложение 2 към обжалваното решение, посветена на срещата на Клуб Европа на 25 септември 1997 г., Комисията не посочва присъствието сред участниците на представител на Austria Draht.

341    В този контекст не съществуват убедителни доказателства, че Austria Draht е могло да участва или дори че е било запознато с обсъжданията в Клуб Европа относно споразумение за цените, състояли се на срещата от 25 септември 1997 г. Трябва също така да се приеме за установено в по-широк план, като се имат предвид представените по този въпрос доказателства от Комисията, че изявленията на Nedri в искането му за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, направени по отношение на Austria Draht, не са нито самоуличаващи, нито са подкрепени от други представени от това предприятие доказателства.

–       Относно срещата на 14 октомври 1998 г.

342    Съдържанието на тази среща, която се провежда в Дюселдорф, е изложено в приложение 2 към обжалваното решение, където в съответната графа се сочи, че срещата се отнася до „общото развитие на пазара на ЕС през 1999 г.“ и че „Nedri и Tréfileurope потвърждават присъствието на Austria Draht“ [неофициален превод].

343    Предприятията, които са представлявани на тази среща, са постоянните членове и Austria Draht.

344    Тази информация произтича главно от сведенията, съобщени в рамките на искането на Nedri за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, което посочва името на представител на Austria Draht като присъстващо лице, и освен това от сведенията, представени на същото основание от Tréfileurope, което споменава присъствието на „австрийци“ в тази среща (приложение B.7 към защитата, приложения H.8—H.10 към отговора на Комисията на действията по събиране на доказателства).

345    Предвид документите, представени на Комисията по този въпрос, трябва обаче да се приеме, че горепосочените сведения, представени от предприятията, които искат намаляване на санкцията им, след като са били проверени от Комисията, строго погледнато не съдържат елементи, които могат да се квалифицират като антиконкурентни споразумения.

346    Според Комисията посочването на „обсъждане относно развитието на европейския пазар“ представлява „евфемизъм“, използван от Nedri в искането му за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер. Това твърдение, направено през 2002 г. във връзка със среща, проведена през 1998 г., обаче не съдържа степента на точност, която се изисква, за да позволи от него да се направи извод, че Austria Draht е могло да знае за общия план, който характеризира това единствено нарушение.

347    Също така установява се, че твърденията на Tréfileurope са много общи. Споменаването на присъствието на „австрийци“ в Дюселдорф във връзка със срещата на 14 октомври 1998 г. не е достатъчно, за да се докаже, че по този повод Austria Draht е участвало в среща, чийто предмет е бил антиконкурентен, с довода че според Tréfileurope посочената среща е била част от поредица срещи, в които са се провеждали антиконкурентни обсъждания.

348    Само по себе си присъствието на Austria Draht в срещата на 14 октомври 1998 г. не е определящо и не може да се сочи от Комисията, за да се докаже в достатъчна степен, че става въпрос за „индиция, сочеща че Austria Draht е участвало нередовно в антиконкурентни обсъждания на европейско равнище и че поради това то е било запознато на ранен етап с общоевропейското равнище на картела“. За да направи това, Комисията е трябвало също да докаже антиконкурентния характер на разглежданите обсъждания с по-подробна информация от общите, неясни или недостатъчно точни твърдения, направени от лицата, подали искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер.

–       Относно срещата на 9 ноември 1998 г.

349    Съдържанието на тази среща, която се провежда в Дюселдорф, е изложено в приложение 2 към обжалваното решение, където в съответната графа се сочи, че тази „провеждаща се на шест месеца среща на ESIS“, според Tréfileurope, е имала за цел да се „обсъди развитието на пазара в ЕС през 1999 г.“, според Nedri.

350    Също като предходната информация и тази информация произтича основно от искането на Nedri за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер, в което се посочват същите лица като присъствалите на срещата на 14 октомври 1998 г. (приложение B.7 към защитата, приложение H.10 към отговора на Комисията на действията по събиране на доказателства).

351    В искането си за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер Tréfileurope само посочва съществуването на провеждаща се на шест месеца среща ESIS, без да споменава участниците, присъствали на тази среща (приложение H.9 към отговора на Комисията на действията по събиране на доказателства).

352    В това отношение трябва да се приеме за установено, че единствено присъствието на представител на Austria Draht в среща на ESIS не стига, за да се докаже в достатъчна степен, че в този случай става въпрос за „индиция, сочеща че Austria Draht е участвало нередовно в антиконкурентни обсъждания на европейско равнище и че поради това то е било запознато на ранен етап с общоевропейското равнище на картела“. Следователно тази среща не е определяща.

–       Относно срещата на 28 февруари 2000 г.

353    Съдържанието на тази среща, която се провежда в Дюселдорф, е изложено в приложение 2 към обжалваното решение, където в съответната графа се сочи, че тази среща се отнася до „привеждане[то] в изпълнение на споразумението от май 1997 г.“ и до „обсъждане относно осъществените продажби“.

354    Предприятията, представлявани на тази среща, са Tréfileurope, Nedri, WDI, DWK и Tycsa, както и Redaelli, Austria Draht, ITC и Socitrel.

355    Тази информация произтича от искането на Nedri за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер от 23 октомври 2002 г. (вж. административната преписка, стр. 7593).

356    Графата в приложение 2 към обжалваното решение, отнасяща се до срещата на Клуб Европа на 28 февруари 2000 г. посочва и протокол от срещата на ESIS, изготвен от това сдружение с дата „29 февруари 2000 г.“ и изпратен на Комисията от Austria Draht (вж. приложение A.44 към жалбата), чието цитирано съдържание е следното:

„Г‑н [T.] [от DWK] отбеляза, че не може да се постигне никакво увеличение на цената на СПН въпреки увеличението на обема на европейския пазар. Тъй като тази тенденция вероятно ще се запази, е абсолютно необходимо да ѝ се противодейства. При все това изглежда невъзможно да се постигне тази цел“. [неофициален превод]

357    И в този случай документите, посочени от Комисията, не са много убедителни по отношение на Austria Draht.

358    От една страна, що се отнася до „привеждане[то] в изпълнение на споразумението от май 1997 г.“ и до „обсъждане[то] относно осъществените продажби“, посочени от Nedri, от таблица във връзка с този въпрос, която е посочена в приложение 2 към обжалваното решение, е видно, че въпросните продажби са продажбите, осъществени по тримесечия през 1999 г. от постоянните членове, тоест Tréfileurope, Nedri, WDI, DWK, Tycsa и Emesa. Austria Draht не е споменато в тази таблица.

359    Колкото до „споразумението от май 1997 г.“, от приложение 2 към обжалваното решение следва, че на 12 и 13 май 1997 г. в Лион (Франция) е сключено „споразумение относно квотите“ между постоянните членове, всички от които присъстват на тази среща. Съгласно това споразумение шестимата производители е следвало да обменят информация за продажбите си на тримесечие. Присъствието на Austria Draht не е докладвано на тази среща, за която Комисията разполага със сведения, получени от Nedri, Tréfileurope, Emesa и Arcelor España (за последното — чрез бележки на Emesa, представени през 2007 г.).

360    Ако се приеме, че представител на Austria Draht наистина е присъствал на срещата, посочена от Nedri, неговото присъствие би позволило на Austria Draht да се информира за съществуването на „споразумението от май 1997 г.“ и за съдържанието на продажбите, осъществени през 1999 г. от всеки постоянен член на Клуб Европа. В такъв случай срещата на Клуб Европа на 28 февруари 2000 г. наистина би представлявала „индиция, сочеща че Austria Draht е участвало нередовно в антиконкурентни обсъждания на европейско равнище и че поради това то е било запознато на ранен етап с общоевропейското равнище на картела“.

361    Доколкото обаче, присъствието на Austria Draht на тази среща е посочено само от един участник в нея, а именно Nedri, следва да се приеме, че само по себе си това твърдение не може да е достатъчно, за да се докаже присъствието на Austria Draht на обсъждането, състояло се между постоянните членове относно споразумението им, сключено през май 1997 г. Също така поставя се въпросът по каква причина посочената от Nedri информация е можело да бъде обсъждана пред лице, представляващо дружество, което не участва в разглежданото споразумение. Изглежда по-вероятно въпросното обсъждане да се е състояло извън официалната рамка на ESIS в неофициална среща между шестимата производители от Клуб Европа.

362    От друга страна, предвид протокола от срещата на ESIS, изготвен от това сдружение и представен от жалбоподателите, установява се, че списъкът на лицата, присъствали на срещата на 28 февруари 2000 г. (среща, посочена от Nedri) и на срещата на 29 февруари 2000 г. (среща, посочена от ESIS), не съвпада. Според Nedri, чието изявление е възпроизведено от Комисията, лицата, представляващи Tréfileurope, Nedri, WDI, DWK и Tycsa, както и Redaelli, Austria Draht, ITC и Socitrel, са присъствали на срещата на Клуб Европа на 28 февруари 2000 г. Според жалбоподателите, които посочват в тази връзка протокола на ESIS за срещата на 29 февруари 2000 г., лицата, посочени от Nedri, са присъствали на тази среща, но също и пет други лица, които не са посочени от Nedri. Установява се също, че г‑н K. от Tréfileurope, който е присъствал, според Nedri, на срещата на Клуб Европа на 28 февруари 2000 г., не фигурира в списъка на лица, присъствали според ESIS на срещата на 29 февруари 2000 г.

363    Тези разлики позволяват също да се предположи, че е имало две отделни срещи — неофициалната среща на Клуб Европа и проведената след нея официална среща на ESIS.

364    В това отношение може също да се отбележи, както правят жалбоподателите, че за разлика от други срещи представителят на Austria Draht в тази среща на ESIS не е бил един от традиционните негови представители, а именно един от неговите ръководители, а служител на това дружество. Това според жалбоподателите се обяснява с факта, че разглежданата среща на ESIS е трябвало по-конкретно да се посвети на технически стандарт (стандарт EN 10138). В този контекст изглежда още по-малко вероятно представителите на постоянните членове да решат да привлекат за участие в техните обсъждания не един от ръководителите на Austria Draht, а един от неговите служители, когото те не са срещали преди това.

365    В заключение, Комисията не е в състояние да установи по убедителен начин участието на представител на Austria Draht в срещата на Клуб Европа на 28 февруари 2000 г.

–       Относно срещата на 27 септември 2001 г.

366    Съдържанието на тази среща, която се провежда в Дюселдорф, е изложено в приложение 2 към обжалваното решение. В графата от това приложение във връзка с тази среща Комисията представя въпросите, които са разгледани на срещата, както следва:

–        „Nedri […]: неофициална среща в рамките на официалната среща на ESIS; обсъждане на положението на пазара, на доставките (квоти) на италианските производители в Европа и на минималните цени […]“ [неофициален превод],

–        „Emesa: […] [н]асрочване на срещи с координаторите („капитани“) в Италия на 12-ти, във Франция на 18-ти, в Нидерландия на 14-ти, в Германия на 10-ти и в Испания на 2-ри. [Изложен е и списък на координаторите]: „[представител на WDI] – Германия; [представител на Tréfileurope] –Белгия + Франция; [представител на Nedri] – Addtek; [представител на DWK] – Австрия; Tycsa- „не!“ [неофициален превод];

–        „[о]бсъждане на действителните продажби спрямо предложените продажби („estable v propuestas“) по страни (Нидреландия, Германия, Австрия, Швейцария, Белгия, Франция)“ [неофициален превод],

–        „[представител на Nedri] информира за обсъжданията, които са се провели с Италия, по-специално на 4 октомври, за да се направи опит да се убедят италианските производители да сътрудничат. Ако това не стане, Nedri и други производители ще влязат в Италия“ [неофициален превод],

–        „[о]бмен на информация за пазарното положение в Европа и в частност в Германия. [Представител на Nedri] отбелязва, че трябва да бъдат проучени други пазари, преди да се намалят цените и информира, че италианските производители имат цена от 11 000 лири (което „субсидира“ техния износ на ниска цена) и че се опитват да продадат 60 000 тона в Европа (14 000 в Нидерландия, 10 000 в Германия, 18 000 във Франция, 2 000 в Испания и т.н.)“ [неофициален превод],

–        „[б]ележки, открити при Emesa и Tycsa: „Среща на конкурентите, целяща опит да се контролира централноевропейския пазар; (среща на Клуб Европа): Обсъждане на пазарното положение в Германия и в Европа. Обсъдени са подробно цените на няколко вида продукти в няколко европейски страни и са определени минимални цени (в евро) за 2002 г. за Нидерландия, Белгия, Франция, Австрия, Швейцария, Германия, Испания и Португалия по продукт (в зависимост от диаметъра) с допълнителна такса във Франция и в Белгия за по-малките клиенти. [Обяснението] за увеличението на цената, което следва да се даде на клиентите, е увеличението на цената на валцдрата и на разходите за електроенергия. Emesa и Tycsa обаче отбелязват, че действителното прилагане на договорените цени за 2002 г. все още зависи от преговорите, които Nedri ще проведе с италианските и унгарските производители по този въпрос“ [неофициален превод],

–        „Tycsa: [представител на Nedri] е в контакт с италианските и унгарските производители по отношение на цените, които да се спазват, и [представител на Nedri] ще информира останалите членове на Клуба. Отбелязано е, че цените за (предстоящата) година ще зависят от резултатите от тези обсъждания. Всички участници са съгласни, че в южна Европа (Испания, Португалия, Италия и Гърция) всичко е наред, че има трудности в централна Европа (Германия, Нидерландия, Белгия) и че ценовото равнище се поддържа в Скандинавия“ [неофициален превод],

–        „Tycsa: участниците обсъдиха и координацията си по отношение на клиента Addtek: „Addtek проведе разговор с [конкурент], за да се оплаче от ниските цени, тъй като [конкурент] е продавал под неговата цена, и каза, че ако тази ценова политика продължи следващата година, те няма да получат и едно кило от групата Addtek“ [неофициален превод],

–        „DWK („Октомври 2001“): среща с други координатори на страни за подробно обсъждане на цените“ [неофициален превод].

367    Предприятията, които са представлявани на тази среща, са постоянните членове и Austria Draht.

368    Тази информация е получена от няколко източника: Nedri, DWK, Tycsa, Emesa и Arcelor España (за последното — чрез бележки на Emesa, представени през 2007 г.) (вж. приложение A.45 към жалбата, за изготвен от Tycsa протокол, намерен при проверката, административна преписка, стр. 240—242, за ръкописните бележки на DWK, приложение B.15 към защитата и административна преписка, стр. 11660, 28554 и 28555, за протокол, изготвен от Emesa, и бележките на Emesa).

369    От гледна точка на тези доказателства се установява, че срещата на Клуб Европа на 27 септември 2001 г. очевидно е имала антиконкурентно съдържание. Така от протоколите от срещата на 27 септември 2001 г., изготвени към момента на настъпване на фактите от представителите на Emesa и Tycsa, следва, че по този повод са били обсъждани квотите за износ за предоставяне на италианските производители, продажбите, както и продажбите, които да се осъществят през 2002 г.

370    Установява се също, че в един от протоколите, изготвени от Emesa, както и в протокола, изготвен от Tycsa, е докладвано присъствието на Austria Draht в тази среща. В това отношение изготвеният от Tycsa протокол, който е намерен при проверката, е от важно значение, защото в него е посочено не само името и длъжността на представителя на Austria Draht — един от неговите ръководители, но и че в тази връзка определени лица са представили своите заместници или са посочили, че заместват своите предшественици. Този протокол пояснява в това отношение, че „Austria Draht също е било там за първи път“ („Austria Draht tambien ha estado la primera vez alli“), което засилва още повече ненадеждността на твърденията на Nedri, посочени в точки 340, 344 и 350 по-горе и възпроизведени в обжалваното решение, по отношение на присъствието на този представител на Austria Draht на срещите на Клуб Европа на 25 септември 1997 г., 14 октомври 1998 г. и 9 ноември 1998 г.

371    Жалбоподателите обаче изтъкват в отговора на изложението на възраженията и отново пред Общия съд, че макар да признават, че представителят на Austria Draht, г‑н Ro., е присъствал на тази среща, следвало да се има предвид и фактът, че когато г‑н T. — представителят на DWK, поканил г‑н Ro. да участва в антиконкурентни споразумения, същият отказал.

372    Трябва обаче да се приеме, че този отказ не произтича от наличните доказателства, за разлика например от отказа, който произтича от протокола, изготвен от г‑н P. от Emesa, когато Tycsa отговаря „НЕ!“ на изброяването на предвидените координатори за различни страни (приложение B.15 към защитата, стр. 257).

373    Жалбоподателите също така изтъкват, че г‑н Ro. е участвал само в част от срещата на 27 септември 2001 г., тъй като е взел самолет от Грац (Австрия) до Дюселдорф в деня на тази среща, и че е трябвало да я напусне в 13,45 ч. (излитане на самолета за обратния полет в 14,50 ч.). Поради това жалбоподателите оспорват, че темите, разисквани в присъствието на г‑н Ro., са могли да го информират за картела и за цялостната схема.

374    От сведенията, представени от жалбоподателите, обаче е видно, че последните признават, че г‑н Ro. е могъл да присъства на мястото на провеждане на срещата (Drahthaus в Дюселдорф) на 27 септември 2001 г. от 9,35 ч. до 13,45 ч. Този период е достатъчен, за да му позволи да участва в срещата, за която присъствието му е докладвано изрично в протокола, изготвен от Tycsa (вж. приложение 7 към жалбата, стр. 51 и административната преписка, стр. 841—845).

375    Освен това следва да се подчертае, че в това отношение е важно да се знае дали Комисията може да приеме, с оглед на съдържащите се в преписката данни, че съществуват „индиции, сочещи че Austria Draht е участвало нередовно в антиконкурентни обсъждания на европейско равнище и че поради това то е било запознато […] с общоевропейското равнище на картела“.

376    Случаят е именно такъв по отношение на срещата на Клуб Европа на 27 септември 2001 г.

377    Общият съд обаче не счита, по подобие на Комисията, че съществуват достатъчно доказателства, за да се установи, че Austria Draht е участвало в Клуб Европа.

378    Всъщност освен горепосоченото твърдение на Tycsa — един от постоянните членове, въз основа на което се предполага, че това е първия път, когато представител на Austria Draht присъства на среща на Клуб Европа (вж. точка 371 по-горе), от наличните доказателства е видно също, че Austria Draht не е предвидено като координатор за Австрия и че съгласно представените по този въпрос данни от жалбоподателите минималните продажни цени, приложими за 2002 г. в отделните страни, посочени в рамките на срещата, не съответстват на продажните цени, прилагани от Austria Draht през посочената година, които са били много по-ниски.

379    Установява се също, както сочат жалбоподателите, че в нито една следваща среща на Клуб Европа не се упоменава присъствието на Austria Draht. Това трябва да се отбележи, след като на няколко от тези срещи е докладвано присъствието на г‑н C. от CB, както и на г‑н G., който е работел по-конкретно и преди всичко за CB през периода на нарушението, в което е упрекнато Austria Draht.

380    Така на 10 или 11 октомври 2001 г. в Малпенса (Италия) четири от постоянните членове на Клуб Европа (Tréfileurope, Nedri, DWK и Tycsa) провеждат среща с членовете на Клуб Италия (Redaelli, CB, Itas, ITC, Tréfileurope Italia и SLM), за която Комисията посочва няколко източника на информация и чийто предмет е „интегриране с италианските производители“.

381    Също така на 6 ноември 2001 г. в Дюселдорф постоянните членове на Клуб Европа провеждат среща с членовете на Клуб Италия (Redaelli, CB, Itas, ITC и Tréfileurope Italia), за която Комисията посочва няколко източника на информация и чийто предмет е „преговори относно квотите с италианските производители“ и „разпределяне на клиенти“. Посоченият координатор за Австрия в тези срещи е същият като посочения в срещата на 27 септември 2001 г., а именно представител на DWK.

382    На 5 и 6 юни 2002 г. в Дюселдорф четири от постоянните членове на Клуб Европа (Tréfileurope, Nedri, WDI и Tycsa) отново провеждат среща с членовете на Клуб Италия (Redaelli, CB и Tréfileurope Italia), за която Комисията посочва няколко източника на информация и чийто предмет е „преговори относно квотите с италианските производители“. Подобни срещи са провеждат на 1 юли 2002 г. в Дюселдорф и на 2 юли 2002 г. в Милано (Италия), в присъствието на г‑н C. от CB и на г‑н G.

383    Никоя информация, посочена от Комисията в графите, отнасящи се до тези срещи в приложение 2 към обжалваното решение, не засяга Austria Draht. Ако обаче Austria Draht бе участвало в Клуб Европа след участието си в срещата, проведена в Дюселдорф на 27 септември 2001 г., някой от шестимата производители — които са били постоянни членове на Клуб Европа и всички от които са сътрудничили на Комисията в административното производство — със сигурност щеше да може да докаже такова участие, което не е така в настоящия случай.

384    Освен това не може да се приеме, че когато г‑н G. е присъствал на среща на Клуб Европа наред с г‑н C. от CB, за да обсъди квотата за износ, която да се предостави на основните италиански производители, за да се намали конкурентният натиск, който те са упражнявали извън Италия, той е образувал и стопанска единица с Austria Draht. Всъщност този въпрос очевидно не попада в обхвата на дейността по представителство, възложена от Austria Draht на представителя му в Италия, както е потвърдено в съдебното заседание предвид отговорите на страните на въпросите на Общия съд, поставени в това отношение.

385    Освен това нито един от материалите в преписката не позволява да се установи, че г‑н G. е предоставил на Austria Draht каквато и да било информация за съдържанието на обсъжданията, в които е участвал за сметка на CB (вж. точка 171 и сл. по-горе).

386    Следователно Комисията неправилно посочва в съображение 653 от обжалваното решение, че „Austria Draht е участвало чрез г‑н G. в поне шест срещи, посветени на разрастването на Клуб Европа“, а именно срещата на 27 септември 2001 г. — за която не е докладвано присъствието на г‑н G., също както и това на г‑н C. от CB, макар че е удостоверено присъствието на ръководител Austria Draht (вж. точка 370 по-горе), срещите на 10 и 11 октомври 2001 г., на 6 ноември 2001 г., по време на която г‑н G. е определен за възможен национален координатор за Италия, заедно с г‑н A. (Itas) и г‑н C. (CB), на 5 и 6 юни 2002 г., на 1 юли 2002 г. и на 2 юли 2002 г. (вж. точка 305 по-горе).

387    В заключение, от гореизложеното следва, че Комисията може да сочи доказателствата, с които разполага по отношение на, от една страна, срещата на Клуб Цюрих на 9 януари 1996 г., и от друга страна, срещата на Клуб Европа на 27 септември 2001 г., не за да установи участието на Austria Draht в Клуб Европа — което впрочем тя не твърди вероятно поради прекалено конкретния и изолиран характер на тези доказателства —, а като „индиции, сочещи че Austria Draht е участвало нередовно в антиконкурентни обсъждания на европейско равнище и че поради това то е било запознато […] с общоевропейското равнище на картела“.

388    Макар тези индиции да позволяват да се докаже знанието на Austria Draht за общия план и следователно за общоевропейското измерение на единственото нарушение, все пак се оказва, че те не са толкова „ясни“, както твърди Комисията в обжалваното решение.

 Доказателства, позволяващи да се установи знанието за картела чрез представителя

389    На последно място, жалбоподателите подчертават, че ако Общият съд приеме, че може да им бъде възложена отговорността за поведението на представителя на Austria Draht в Италия, знанието за цялостната схема не можело да се взема предвид по този начин, за да се установи участието на Austria Draht в едно-единствено нарушение.

390    По този въпрос следва да се припомни, че наистина Комисията неправилно приема в обжалваното решение, че е можело отговорността за знанието за общия план да се вмени на Austria Draht поради присъствието на г‑н G., наред с г‑н C. от CB, в няколко срещи на Клуб Европа, по отношение на които г‑н G. не може да се разглежда, без съответно договорно оправомощаване, като действащ за сметка на Austria Draht (вж. точки 379—386 по-горе).

391    Що се отнася до срещите на Клуб Италия, в които е бил обсъждан Клуб Европа, следва също да се отбележи, че присъствието на г‑н G. не е докладвано по отношение на голяма част от тези срещи и по-специално тези, в които Redaelli или Tréfileurope Italie представят на членовете на Клуб Италия основните насоки на Клуб Европа (като срещите на 16 декември 1997 г., на 26 и 27 септември 2000 г. или на 12 юли 2001 г.). Това може да се обясни с факта, че г‑н G. по-скоро е бил възприеман като участник, който извършва дейност на търговско равнище, а не на най-високо равнище за вземане на решения.

392    При все това, както изтъква Комисията, установява се също, че в няколко срещи на Клуб Италия, в които г‑н G. действа като представител в Италия за сметка на Austria Draht, са обсъдени не само вътрешни аспекти на Клуб Италия, но и външният му аспект, който целял за основните италиански производители да се разпредели квота за износ към други европейски страни.

393    Например от доказателствата във връзка със срещата на Клуб Италия от 19 септември 2000 г., разгледани в рамките на първото основание, е видно, че макар тази среща да се е отнасяла до подялбата на клиенти на италианския пазар, което потенциално е представлявало интерес за Austria Draht поради присъствието в тази среща на неговия представител за Италия, на тази среща са посочени данни за износа, както и фактът, че SLM е желаело да остане извън Клуб Европа (вж. точка 245 по-горе). В този контекст възможно е също да се вмени на Austria Draht отговорността за получените знания чрез представителя му в Италия, когато това се вписва в рамките на стопанската единица, която те заедно образуват.

394    В подобна хипотеза Комисията не трябва да доказва, че принципалът е знаел за антиконкурентното поведение на представителя. Като се има предвид договорът, и както при наличието на дъщерно дружество, контролирано изцяло или почти изцяло от дружеството майка, или на служител, действащ за сметка на своя работодател, в такъв случай се счита, че представителят действа за сметка на принципала и образува единен субект с него.

395    Предвид гореизложеното следва да се направи разграничение между:

–        от една страна, срещите на Клуб Италия в присъствие на г‑н G. — в които са обсъдени не само вътрешни аспекти на Клуб Италия, но и общоевропейски аспекти на Клуб Италия — в които г‑н G. е действал както като представител на CB, така и „за сметка“ на Austria Draht в Италия,

–        от друга страна, срещите на Клуб Европа сами по себе си, в които г‑н G. не е действал като представител на Austria Draht в Италия, но непременно като представител на CB, без това да позволява да се докаже наличието на единен стопански субект между г‑н G. и Austria Draht.

3.     Извод относно второто основание

396    В заключение, Комисията основателно може да приеме съгласно припомнената в точки 116—128 по-горе съдебна практика, и по-конкретно в точки 120 и 124, че Austria Draht е участвало в едно-единствено, в конкретния случай комплексно, нарушение поради следните причини:

–        от една страна, Austria Draht е „участвало […] в Клуб Италия, чрез своя търговски представител в Италия, […], г‑н G., от 15 април 1997 г. до 19 септември 2002 г.“ (обжалвано решение, съображение 769),

–        от друга страна, макар Austria Draht да не отговаря за пряко участие в Клуб Цюрих или в Клуб Европа, съществуват някои индиции, „сочещи, че Austria Draht е участвало нередовно в антиконкурентни обсъждания на общоевропейско равнище и че поради това то е било запознато на ранен етап с общоевропейското равнище на картела“ (обжалвано решение, съображение 652).

397    Участието на Austria Draht на общоевропейското равнище на картела може да се изведе както от прякото участие на един от неговите представители в срещата на Клуб Цюрих на 9 януари 1996 г. и в срещата на Клуб Европа на 27 септември 2001 г., така и от знанията, получени от г‑н G. на срещите на Клуб Италия, които са се отнасяли както до вътрешните аспекти на италианския пазар, така и до някои общоевропейски аспекти на сектора на СПН, разгледани от гледна точка на участниците на този пазар.

398    Макар не всички изтъкнати от Комисията индиции за доказване на знанието за общоевропейското измерение на картела да могат да се приемат поотделно като достатъчно убедителни, взети заедно обаче те са достатъчни, за да се докаже знанието на Austria Draht за общоевропейското равнище на картела по смисъла на това понятие съгласно посочената по-горе съдебна практика.

399    Следователно второто основание трябва да бъде отхвърлено.

 Г – По третото основание, отнасящо се елементите, които трябва да се вземат предвид, за да се прецени санкцията

400    При условията на евентуалност, ако се установи, че могат да бъдат упрекнати в извършването на едно-единствено нарушение в определения от Комисията смисъл, voestalpine и Austria Draht изтъкват, че Комисията е допуснала съществени грешки при изчисляването на наложената им глоба по-специално като не е взела предвид второстепенния характер на участието на Austria Draht в картела.

401    Във връзка с това основание жалбоподателите изтъкват три групи оплаквания, изведени, първо, от нарушение на принципите на пропорционалност и равно третиране, второ, от нарушение на някои разпоредби на Насоките от 2006 г., а именно неправилното определяне на допълнителен размер и неотчитането на смекчаващите обстоятелства, свързани с небрежността или с крайно ограниченото участие в нарушението, и трето, от нарушение на правото на защита и на правото на справедлив процес.

402    Третата група оплаквания трябва в самото начало да бъде отхвърлена. В това отношение жалбоподателите изтъкват, че като изменя два пъти първоначалното решение след края на срока за обжалване, Комисията е накърнила правото им на защита и правото им на справедлив процес. Освен това жалбоподателите отбелязват, че в обжалваното решение Комисията посочва за първи път възражение относно среща на 30 април 2002 г., по отношение на която те вече не са имали възможност да представят предварителни становища.

403    Впрочем, от една страна, се установява, че в рамките на производството пред Общия съд жалбоподателите са получили копие от решенията за изменение и също са имали възможност да представят своите становища по тях, както следва от точки 44—48 по-горе. Следователно жалбоподателите не могат вече да твърдят, че е нарушено правото им на защита и правото им на справедлив процес, що се отнася до измененията на първоначалното решение, внесени с първото и с второто решение за изменение.

404    От друга страна, що се отнася до възприетите в крайна сметка съображения на Комисията в обжалваното решение във връзка със срещата на 30 април 2002 г., трябва да се приеме за установено най-напред, че в този случай не става въпрос за същинско ново оплакване, а за ново тълкуване на доказателство, за което жалбоподателите вече са били уведомени. Освен това изменението на възприетия в тази връзка анализ от Комисията следва становищата на жалбоподателите по изложението на възраженията. Освен това следва да се отбележи, че жалбоподателите са имали възможност да представят своите съображения по този нов анализ във връзка с настоящата жалба и че Общият съд може, ако е необходимо, да се произнесе по доказателствената стойност на доказателствата във връзка с тази среща. Поради това по този въпрос следва да се направи препращане към точки 264—270 по-горе, в които Общият съд се произнася по доводите на жалбоподателите, отнасящи се до срещата на 30 април 2002 г.

1.     По нарушението на принципа на пропорционалност

405    Жалбоподателите твърдят, че глоба от 22 милиона евро е непропорционална спрямо това, в което са упрекнати. Глобата била наложена поради поведението на неизключителен представител в рамките на Клуб Италия, за което Austria Draht не знаело нищо, и въпреки че не е упрекнато, че е участвало в другите антиконкурентни договорки. Освен това този представител, както другите участници в Клуб Италия, оспорвал факта, че Austria Draht е било представлявано в посочения клуб и при всички положения Austria Draht не следвало да се разглежда като важен член на Клуб Италия. Предвид обстоятелствата, жалбоподателите трябвало да бъдат санкционирани само със символична глоба. В случай че символичната глоба не е подходяща, размерът на глобата трябвало да отчете само продажбите на СПН от Austria Draht в Италия, а не продажбите на СПН в цялото ЕИП. В настоящия случай частта от глобата, свързана с факта на осведомеността за споразуменията на европейско равнище — изолирано и без дори да е дадено одобрение за тези споразумения, била близо 19 милиона евро. Основавайки се на продажбите в Италия и съгласно метода на Комисията, глобата трябвало да бъде едва 3,1 милиона евро. Освен това Комисията не можела да обоснове пропорционалния характер на глобата, отбелязвайки, от една страна, че преценката на тежестта засяга само нарушението само по себе си, и от друга страна, че положението на жалбоподателите не съставлява смекчаващо обстоятелство по смисъла на Насоките от 2006 г. Комисията трябвало да вземе предвид поведението на всяко разглеждано предприятие и изпълняваната роля при установяването на съгласуваните практики. Ако жалбоподателите са упрекнати само за участието си в Клуб Италия, единственият съответен пазар за изчисляването на глобата бил най-много Италия (жалба, точки 219—233, писмена реплика, точки 79—87, 99 и 100).

406    Според Комисията, макар да е вярно, че единственото възражение по отношение на Austria Draht е, че е „член“ на Клуб Италия и следователно, че е участвало в споразуменията, сключени в рамките на този Клуб, Austria Draht също е присъствало на срещи на Клуб Европа. Предвид географския обхват на споразуменията на Клуб Италия и на тяхната тясна връзка с общоевропейските споразумения Austria Draht „участвало“ в картела като цяло. Следователно не било непропорционално определянето на размера на глобата да се основе върху продажбите на СПН, осъществени на европейски равнище, тъй като не съществувало участие, ограничено до Италия (защита, точки 93 и 98; писмена дуплика, точки 51—54).

407    За разглеждането на тези довод изглежда подходящо да се припомнят приложимите принципи за определяне на размера на глобата, която да се наложи, за да се санкционира индивидуалното участие на дадено предприятие в нарушение на правото в областта на конкуренцията.

 а) Пропорционалност на санкцията с оглед на всички обстоятелства

408    От член 49, параграф 3 от Хартата на основните права следва, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо нарушението.

409    В това отношение член 101, параграф 1 ДФЕС и член 53, параграф 1 от Споразумението за ЕИП изрично посочват като несъвместими с вътрешния пазар споразуменията и съгласуваните практики, които пряко или косвено определят покупни или продажни цени или други условия на търговията, или ограничават или контролират производството или пазарите. Нарушенията от този вид, по-специално когато става въпрос за хоризонтални картели, са квалифицирани от съдебната практика като особено тежки, тъй като имат пряко отражение върху съществените параметри на конкуренцията на съответния пазар (решение от 11 март 1999 г., Thyssen Stahl/Комисия, T‑141/94, Rec, EU:T:1999:48, т. 675).

410    Съгласно член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003 Комисията може да налага глоба на предприятията, които участват в такова нарушение, при условие че за всяко предприятие, което има участие в нарушението, глобата не надвишава 10 % от общия размер на оборота му за предходната финансова година. Член 23, параграф 3 от посочения регламент посочва също, че при определяне на размера на глобата се вземат предвид както тежестта, така и продължителността на нарушението.

411    В тази връзка от постоянната съдебна практика следва, че при определянето на размера на глобите следва да се отчетат всички елементи, които могат да повлияят на преценката на тежестта на горепосочените нарушения, например по-специално ролята, изпълнявана от всяка от страните в нарушението, и рискът, който този вид нарушения представляват за целите на Съюза (вж. решение от 15 март 2000 г., Cimenteries CBR и др./Комисия, T‑25/95, T‑26/95, T‑30/95—T‑32/95, T‑34/95—T‑39/95, T‑42/95—T‑46/95, T‑48/95, T‑50/95—T‑65/95, T‑68/95—T‑71/95, T‑87/95, T‑88/95, T‑103/95 и T‑104/95, Rec, EU:T:2000:77, т. 4949 и цитираната съдебна практика). Когато нарушението е извършено от няколко предприятия, следва да се разгледа относителната тежест на участието на всяко от тях (вж. решение от 8 юли 1999 г., Hercules Chemicals/Комисия, C‑51/92 P, Rec, EU:C:1999:357, т. 110 и цитираната съдебна практика).

412    Също така фактът, че дадено предприятие не е участвало във всички съставни елементи на даден картел или че е имало незначителна роля в аспектите, в които е участвало, трябва да се вземе предвид при преценката на тежестта на нарушението и евентуално при определянето на размера на глобата (решение Комисия/Anic Partecipazioni, точка 119 по-горе, EU:C:1999:356, т. 90 и Aalborg Portland и др./Комисия, точка 119 по-горе, EU:C:2004:6, т. 86) (вж. точка 124 по-горе).

413    Когато е налице по-специално едно-единствено нарушение, по смисъла на комплексно нарушение, което обединява съвкупност от споразумения и съгласувани практики на отделни пазари, в които извършват дейност не всички нарушители или могат да знаят само отчасти за общия план, санкциите трябва да бъдат индивидуализирани, в смисъл че трябва да са съобразени с поведението и с присъщите на съответните предприятия характерни особености (вж. по аналогия решение от 7 юни 2007 г., Britannia Alloys & Chemicals/Комисия, C‑76/06 P, Сб., EU:C:2007:326, т. 44).

414    В този контекст принципът на пропорционалност налага глобата да бъде определена съразмерно на елементите, които следва да се вземат предвид както за преценката на обективната тежест на самото нарушение, така и за преценката на относителната тежест на участието в нарушението на санкционираното предприятие (вж. в този смисъл и предвид разграничението, което се прави оттогава между обективната тежест на нарушението по смисъла на точки 22 и 23 от Насоките от 2006 г. и относителната тежест на участието в нарушението на санкционираното предприятие, преценена от гледна точка на характерните за това предприятие обстоятелства по смисъла на точка 27 и сл. от тези насоки, решение от 27 септември 2006 г., Jungbunzlauer/Комисия, T‑43/02, Rec, EU:T:2006:270, т. 226—228 и цитираната съдебна практика).

415    Така в областта на санкциите, налагани за нарушение на правото на конкуренцията в областта на картелите, Комисията трябва да се погрижи да индивидуализира наказанията във връзка с нарушението, като вземе предвид конкретното положение на всеки нарушител (вж. в този смисъл решения от 15 септември 2011 г., Lucite International и Lucite International UK/Комисия, T‑216/06, EU:T:2011:475, т. 87 и 88, от 16 септември 2013 г., Hansa Metallwerke и др./Комисия, T‑375/10, EU:T:2013:475, т. 80 и от 14 май 2014 г., Donau Chemie/Комисия, T‑406/09, Rec, EU:T:2014:254, т. 92). В този смисъл нарушител, който не носи отговорност за някои части от едно-единствено нарушение, не може да е имал роля при изпълнението на посочените части. Поради ограничения обхват на установеното по отношение на него нарушение неспазването на правото в областта на конкуренцията непременно е по-малко тежко от нарушението на лицата, участвали във всички части от нарушението.

416    На практика индивидуализирането на наказанието с оглед на нарушението може да се извърши на различни етапи от определянето на размера на глобата, какъвто е случаят в обжалваното решение.

417    Първо, Комисията може да признае спецификата на участието на дадено предприятие в нарушението на етапа на преценката на обективната тежест на единственото нарушение. В настоящия случай доказателствата, които тя е взела предвид на този етап са, от една страна, материалното ограничение (случаят на Fundia, което е участвало само в координацията относно Addtek) или географското ограничение (случаят на Socitrel, Fapricela и Proderac, които са участвали само в Клуб España, който е обхващал само Испания и Португалия) на участието в единственото нарушение, и от друга страна, късното запознаване с неговото общоевропейско измерение (май 2001 г. за горепосочените предприятия).

418    По отношение на Austria Draht, видно от съображения 947—949 от обжалваното решение, когато Комисията преценява географския обхват на единственото нарушение, тя отхвърля искането на жалбоподателите, насочено към това да не се отчита стойността на продажбите на СПН, извършени в Испания и в Португалия, защото Austria Draht не е осъществявало дейност в рамките на Клуб España, с мотива че тези две страни попадат и в георгафския обхват на Клуб Италия.

419    Съображенията на Комисията в тази връзка, що се отнася до жалбоподателите, почиват, както тя твърди в писменото си становище, върху преценката на тежестта на самото нарушение, тоест върху редица фактори, като естеството на единственото нарушение, общия пазарен дял на всички съответни страни, географския обхват, както и дали общият картел е бил приведен в изпълнение или не (вж. точка 22 от Насоките от 2006 г.), а не върху преценката на индивидуалното участие на отделните предприятия в нарушението.

420    Второ, Комисията може да признае спецификата на участието на дадено предприятие в нарушението на етапа на преценката на смекчаващите обстоятелства, посочени в точка 29 от Насоките от 2006 г. във връзка с общата оценка на всички релевантни обстоятелства (вж. точка 27 от Насоките от 2006 г.). Макар никое от предприятията, включително жалбоподателите, да не е могло да представи исканото от Комисията доказателство, че нарушението е било извършено в резултат на небрежност, Комисията признава, че ролята на Proderac и на Trame (Emme) е била значително по-ограничена отколкото тази на другите участници в картела и че следователно трябва да им се предостави намаление на размера на глобата (в конкретния случай 5 %).

421    За сметка на това Комисията счита, че жалбоподателите не са представили доказателство, че участието на Austria Draht в единственото нарушение е било значително по-ограничено от това на другите. Изискваното от Комисията равнище на доказване, за да се отговори на този критерий, е особено високо, тъй като предприятието, което иска да се възползва от такова обстоятелство, следва да докаже, че „по времето, когато то е било страна по [неправомерното] споразумение, то фактически не го е прилагало, като е възприемало конкурентно поведение на пазара“.

422    По този въпрос Комисията приема, че цифровите данни за продажбите за периода 1998—2001 г. (относно квотите) и за периода 2001—2002 г. (относно цените), представени от Austria Draht, не са достатъчни, защото са били удостоверени само от Austria Draht, и че във всеки случай спорадичните измами във връзка с определените цени или с разпределените квоти или клиенти не са доказвали сами по себе си, че даден участник не е привел в изпълнение тайните споразумения (обжалвано решение, съображения 1016 и 1018).

423    Трето, Комисията може да признае спецификата на участието на дадено предприятие в нарушението на етап, следващ този на преценката на обективната тежест на нарушението или на смекчаващите обстоятелства, изтъкнати от съответните предприятия. Така точка 36 от Насоките от 2006 г. посочва, че Комисията може в някои случаи да наложи символична глоба и че също така може, както е посочено в точка 37 от тези насоки, да се отклони от представената обща методология за определяне на глобите по-специално предвид особеностите на даден случай.

424    В настоящия случай нито в първоначалния етап на преценката на тежестта на самото нарушение, нито на следващия етап на обсъждането относно смекчаващите обстоятелства или на някакъв друг етап Комисията не е приела да вземе предвид изтъкнатото от жалбоподателите конкретно положение, когато е определила размера на глобата.

425    Следователно при липсата на смекчаващи или особени обстоятелства Комисията е приложила към жалбоподателите същата формула като използваната за санкционирането на предприятията, които са участвали във всички съставни елементи на общия картел, а не само в някои от тях. Тази формула е следната: 19 % от стойността на продажбите на СПН на съответното предприятие в ЕИП (на основание на тежестта на самото нарушение), умножена по броя на годините и месеците участие в нарушението (продължителността на индивидуалното участие на Austria Draht в нарушението), към които се прибавят 19 % от стойността на продажбите на СПН от съответното предприятие в ЕИП (като допълнителна сума).

426    В случая на жалбоподателите, тъй като резултатът от тази формула, тоест глоба от 22 милиона евро, е по-нисък от 10 % от оборота на засегнатото предприятие за съответната финансова година, предхождаща санкцията, Комисията налага тази санкция в обжалваното решение.

 б) По отчитането на конкретното положение на жалбоподателите

427    В настоящото дело Общият съд следва да провери дали, като санкционира жалбоподателите с глоба в размер на 22 милиона евро, изчислена по-специално, като се имат предвид всички продажби на СПН, осъществени от Austria Draht в ЕИП, обективната тежест на самото нарушение, продължителността на участието на Austria Draht в Клуб Италия чрез г‑н G., и без да отчете смекчаващи обстоятелства (вж. точки 103—115 по-горе), Комисията е преценила адекватно обстоятелствата по случая и по този начин е наложила санкция, пропорционална на единственото нарушение, в което Austria Draht е упрекнато.

 Правила за участие в Клуб Италия

428    Що се отнася до участието в Клуб Италия, могат да се изтъкнат три бележки за преценка на санкцията, която да се наложи на Austria Draht предвид посоченото в първото основание.

429    Първо, както впрочем изтъква Комисията, споразуменията, сключени в рамките на Клуб Италия, действително имат географски обхват, който надхвърля Италия. Извън италианския аспект на този клуб, той също е позволил на определен брой предприятия, а именно твърдото ядро, съставено от Redaelli, CB, ITC и Itas (с присъствие в Италия), както и Tréfileurope (с присъствие в Италия и в останалата част на Европа), но и на други по-малки италиански предприятия (като SLM), да координират усилията на италианските производители относно износа и същевременно да определят обща политика в отговор на опитите на производителите от други европейски страни (като Tycsa, Nedri и DWK, които понякога участват в Клуб Италия) да ограничат тези усилия, предлагайки на италианските производители квота за износ в останалата част на Европа.

430    Все пак трябва да се приеме за установено, че Austria Draht, което не е било италиански производител, изнасящ за останалата част на Европа, не се е включвало, нито е можело да бъде включено в дейностите на членовете на Клуб Италия, които са имали за цел да координират усилията им във връзка с износа. Това обстоятелство трябва да се вземе предвид при преценката на размера на санкцията, която следва да се наложи на жалбоподателите.

431    Второ, следва да се отбележи, че при всички положения представителят на Austria Draht в Клуб Италия не е можел да извършва дейност в полза на Austria Draht, надхвърляща дейността, която му е била възложена, а именно „изключителното представителство за Италия“, що се отнася до СНП. От преписката впрочем е видно, че естеството на дейността, възложена на г‑н G. от Austria Draht, е било напълно известно на участниците в Клуб Италия (като например Tréfileurope, ITC или CB).

432    Нищо не позволява да се обоснове, че г‑н G. е бил възприеман като лице, чиито действия е възможно да ангажират Austria Draht извън Италия.

433    Подобно ограничение трябва да се вземе предвид и когато става въпрос за преценка на размера на санкцията, която следва да се наложи на жалбоподателите, след като това обстоятелство е от естество да ограничи и географския обхват на действията на г‑н G. в рамките на Клуб Италия. Следва впрочем да се отбележи, че Комисията е наясно с това ограничение, тъй като тя не вменява отговорността за поведението на г‑н G. в рамките на Клуб Европа на Austria Draht, а само на CB. Така в частта, отнасяща се до „общоевропейските договорки: Клуб Европа (1997—2002 г.)“ от приложение 1.1 към обжалваното решение, „имената на участващите служители“ в тези договорки са тези на г‑н Ra. и на г‑н. Ro. за Austria Draht и чрез препращане, това на г‑н G., заедно с други лица, за CB. Същото е посочено в приложение 2 към обжалваното решение, отнасящо се до Клуб Европа. За сметка на това името на г‑н G. е споменато в частта, отнасяща се до „Клуб Италия“, в приложение 1.2 към обжалваното решение както за Austria Draht (става въпрос за неговия „търговски представител за Италия“), така и за CB (чрез Studio Crema).

434    Трето, трябва също да се отбележи, че каквото и да е могъл да направи г‑н G. в рамките на Клуб Италия (независимо дали за сметка или не за сметка на Austria Draht), Комисията не е доказала, че Austria Draht е знаело за тези действия. Никой от материалите по преписката и по-специално, както признава Комисията, никой от документите, разменени между г‑н G. и Austria Draht, представени в отговор на искане на Комисията за информация, не позволяват да се докаже това знание.

435    Впрочем, макар да е възможно да се вмени пряко на Austria Draht отговорността за поведението на г‑н G. в Клуб Италия, тъй като то се вписва в рамките на дейностите, извършени за сметка на Austria Draht от представителя, независимо дали Austria Draht е знаело или не е знаело за това поведение, този представител може да се разглежда само като спомагателен орган на CB, когато не извършва дейност за сметка на Austria Draht.

436    В този контекст следва да се приеме, че от фактическа гледна точка и за нуждите на определянето на размера на санкцията географският обхват на поведението на г‑н G. в рамките на Клуб Италия не може да надхвърля Италия, като се има предвид, от една страна, ограничението на неговия договор за представителство, и от друга страна, недоказването на факта, че когато г‑н G. не е действал за сметка на Austria Draht, за да продава неговите продукти в Италия, той все пак му е съобщавал сведенията, които е можел да получи в рамките на Клуб Италия по отношение на извъниталианските аспекти на този клуб. Всъщност, ако случаят беше такъв, което не е така, Austria Draht щеше да е в състояние в този случай да адаптира поведението си на пазарите, на които впрочем е присъствало (например австрийския пазар или белгийския и нидерландския пазар).

 Неучастие в Клуб Европа и в останалите договорки

437    Що се отнася до изводите, които следва да се направят от нередовното участие на Austria Draht в рамките на Клуб Европа, от анализа на второто основание е видно, че само фактът, че Austria Draht е могло да знае за общоевропейското измерение на картела, не е достатъчен, за да се докаже, че в такъв случай то е имало възможност да вземе предвид стойността на осъществените продажби в тези пазари, относно които изобщо не е установено Austria Draht да е имало антиконкурентно поведение.

438    От обжалваното решение всъщност ясно следва, че Комисията не е счела, че Austria Draht е участвало в Клуб Европа, както впрочем е направила и що се отнася до другите части на общия картел (вж. точки 460—462 по-долу). „Нередовно участие“, произтичащо от „индиции“, при това по-малко на брой отколкото счита Комисията, и водещо до извода, че Austria Draht „поради това […] е било запознато на ранен етап с общоевропейското равнище на картела“, не е равнозначно на действително и продължено участие в Клуб Европа. В настоящия случай не е възможно да се отиде по-далеч от твърдението в решението, че Austria Draht не е участвало в Клуб Европа, а още по-малко в Клуб Цюрих, Клуб España или в споразумението за Юга.

439    Това твърдение впрочем може да се основе на няколко материала от преписката, които показват желанието на Austria Draht — на пазарите, различни от Италия, където то не се подпомага от г‑н G. — да остане встрани от каквото и да е координиране на поведението относно цените, количествата или клиентите.

440    В това отношение може да се изтъкнат, наред с други сведения, търговските данни, представени от жалбоподателите в отговора на изложението на възраженията, за да се установи антиконкурентното им поведение. В настоящия случай тези данни са отхвърлени още в самото начало от Комисията в обжалваното решение, с мотива че са били удостоверени само от Austria Draht (обжалвано решение, съображение 1018). Комисията обаче лесно би могла — в случай на съмнение от нейна страна относно истинността на информацията, представена от обвиненото лице в защита срещу твърденията за нарушение, изложени срещу него от административен орган, — да провери предоставената информация, като се обърне към различните заинтересовани страни с искане за предоставяне на информация. Като цяло Комисията припомня също, че „спорадичните измами във връзка с определените цени и/или с разпределените квоти или клиенти не доказват сами по себе си, че даден участник не е привел в изпълнение тайните споразумения“ (обжалвано решение, съображения 1016 и 1018). Такъв довод обаче не е достатъчен, за да се отрече изобщо релевантността на точните и подробни данни, отнасящи се до значителни периоди. Такива данни са релевантни в качеството им на доказателства, които следва да се вземат предвид, за да се установи неприкритото естество на проявеното поведение.

441    Констатацията на Комисията, че жалбоподателите не са участвали в общия картел по отношение, изрично, на Клуб Европа, но и по отношение, имплицитно и непременно, на другите конститутивни елементи на този картел (Клуб Цюрих, Клуб España, споразумението за Юга …) представлява елемент, който е трябвало да бъде взет предвид от Комисията при преценката на санкцията, която да се наложи на жалбоподателите.

2.     Извод относно нарушението на принципа на пропорционалност

442    Следователно от гореизложеното следва, че наложената на жалбоподателите санкция е непропорционална, тъй като Комисията не е взела предвид спецификата на положението на Austria Draht, когато е санкционирала жалбоподателите с глоба в размер на 22 милиона евро, изчислена по-специално като се имат предвид всички продажби на СПН, осъществени от Austria Draht в ЕИП, обективната тежест на самото нарушение, продължителността на участието на Austria Draht в Клуб Италия чрез г‑н G., без да се отчетат смекчаващи обстоятелства.

443    По-специално наложената от Комисията санкция на жалбоподателите изобщо не отчита факта, че Austria Draht е участвало само в една част от единственото нарушение (Клубът Италия, при това чрез г‑н G.) и че за тази част, при липса на доказателства в това отношение, не може да се счита, че както предметът, така и последиците на това участие са могли да надхвърлят италианската територия.

444    Както изрично посочват жалбоподателите, признатият в обжалваното решение факт, че Austria Draht не е участвало във всички санкционирани от Комисията споразумения, не намира израз в глоба с по-нисък размер. Напротив, макар да признава, че Austria Draht не е участвало на европейското равнище на картела, и при липса на доказателства, сочещи антиконкурентно поведение от страна на Austria Draht извън италианската територия, Комисията им налага глоба, изчислена въз основа на техните продажби на европейско равнище, в резултат на което на жалбоподателите е наложена глоба, идентична на тази, която те би трябвало да понесат, ако им бе вменена отговорност за участието на Austria Draht във всички части на единственото нарушение.

445    В настоящия случай принципът на пропорционалност е изисквал при изчисляването на размера на глобата, наложена на жалбоподателите, Комисията да вземе предвид някои специфични за положението на Austria Draht особености като, първо, териториалното ограничение на договора за представителство на г‑н G., който го е оправомощавал да действа за сметка на жалбоподателите само що се отнася до продажбите в Италия, и второ, липсата на каквито и да е доказателства, позволяващи да се установи, че дори ако г‑н G. е могъл да знае за други обстоятелства, освен тези, отнасящи се до продажбите в Италия, той би ги докладвал на Austria Draht, което в този случай би могло следователно да адаптира поведението си на пазарите на СПН, различни от италианския пазар.

446    Всъщност предприятие, чието участие в едно-единствено нарушение е доказано по отношение на няколко съставни части на този картел, допринася повече за неговата ефективност и за неговата тежест, отколкото нарушител, който е участвал само в една от съставните му части. Следователно първото предприятие извършва по-тежко нарушение, отколкото нарушението, извършено от второто предприятие, което трябва да се вземе предвид при определянето на санкцията.

447    Отменя се член 2, точка 5 от обжалваното решение, доколкото с него се налага непропорционална санкция на voestalpine AG и на voestalpine Wire Rod Austria Draht GmbH.

448    Изводите, които следва да се направят от гореизложеното, ще бъдат разгледани по-нататък въз основа на предоставеното правомощие на Общия съд за пълен съдебен контрол, чието упражняване се иска в настоящия случай.

449    При тези обстоятелства не следва да се разглеждат доводите на страните във връзка с оплакването, изведено от нарушение на принципа на равно третиране, или с оплакванията, изведени от нарушението на някои разпоредби от Насоките от 2006 г., които в настоящия случай не могат да поставят под въпрос резултата от изложената по-горе преценка.

 Д – По упражняването от Общия съд на правомощието му за пълен съдебен контрол и по определянето на размера на глобата

450    Предвид правомощието за пълен съдебен контрол, предоставено му, в приложение на член 229 ЕО, с член 31 от Регламент № 1/2003, Общият съд е овластен — извън обикновения контрол за законосъобразност на санкцията, който позволява само да се отхвърли жалбата за отмяна или да се отмени обжалваният акт — да замества преценката на Комисията със своята и вследствие на това да измени обжалвания акт дори при липсата на отмяна, като вземе предвид всички фактически обстоятелства и промени по-специално размера на наложената глоба, когато въпросът за този размер е предоставен на преценката му (вж. в този смисъл решения от 8 февруари 2007 г., Groupe Danone/Комисия, C‑3/06 P, Сб., EU:C:2007:88, т. 61 и 62 и от 3 септември 2009 г., Prym и Prym Consumer/Комисия, C‑534/07 P, Сб., EU:C:2009:505, т. 86 и цитираната съдебна практика).

451    В това отношение трябва да се отбележи, че по естеството си определянето на глобата от Общия съд не е точна аритметична задача. Освен това, когато упражнява пълен съдебен контрол, Общият съд не е обвързан нито от изчисленията на Комисията, нито от насоките ѝ, а трябва да извърши собствена преценка, като вземе предвид всички обстоятелства по конкретния случай (вж. решение от 5 октомври 2011 г., Romana Tabacchi/Комисия, T‑11/06, Сб., EU:T:2011:560, т. 266 и цитираната съдебна практика).

452    В настоящия случай, за да се определи размерът на глобата, предназначена да санкционира участието на Austria Draht в единственото нарушение, Общият съд трябва да вземе предвид следните обстоятелства.

453    На първо място, преписката съдържа достатъчно доказателства, че чрез г‑н. G. — неговия представител в Италия, Austria Draht участва в няколко срещи на Клуб Италия, които е отнасят до разпределянето на квоти и определянето на цени на италианския пазар. Такива договорки поради самото си естество са сред най-вредните ограничения на конкуренцията. Това участие започва на 15 април 1997 г. и продължава без значително прекъсване до деня, когато Комисията извършва проверки в помещенията на CB — другото предприятие, за което г‑н G. е изпълнявал функции.

454    Участието на Austria Draht в Клуб Италия чрез г‑н G., на когото Austria Draht е поверила правомощието да договаря продажбата на неговата СПН в Италия, е съществен елемент за преценката на санкцията.

455    На второ място, основателно може да се счита, че Austria Draht е „участвало нередовно“ в антиконкурентни обсъждания на общоевропейско равнище. Това следва както от прякото участие на представител на Austria Draht в срещата на Клуб Цюрих на 9 януари 1996 г. и в срещата на Клуб Европа на 27 септември 2001 г., така и от факта, че чрез присъствието си на някои срещи на Клуб Италия, в които г‑н G. е действал на основание на функциите, възложени му от Austria Draht, той е могъл да се запознае със сведения, които са се отнасяли не само до вътрешни аспекти на италианския пазар, но и до пазарите, в които извършвали износ производителите, намиращи се в Италия, по-специално германския, испанския и френския пазар.

456    Следователно за преценката на санкцията трябва допълнително да се има предвид и нередовното пряко или непряко участие на представители на Austria Draht в антиконкурентни обсъждания на общоевропейско равнище.

457    На трето място, следва обаче да се вземе предвид и фактът, че участието в единственото нарушение, в което е упрекнато Austria Draht, има някои особености.

458    Първо, веднага следва да се отбележи, че Комисията не е доказала, че Austria Draht е участвало в Клуб Цюрих, Клуб Европа или Клуб España, които представляват съществените аспекти на единственото нарушение. Тази особеност е още по-забележима, предвид това че от търговска гледна точка Austria Draht, за разлика от г‑н G., не е имало реален интерес да бъде привлечено за участие в Клуб Италия. Всъщност, ако Austria Draht участваше в това типично според Комисията едно-единствено нарушение със самостоятелни действия, а не чрез г-н. G., неговите търговски интереси щяха по-скоро да са да работи в рамките на Клуб Европа, обединяващ производителите, които не извършват основната част от продажбите си в Италия, за да се бори по-специално срещу износа, извършван на територията на Клуб Европа от производителите с присъствие главно в Италия.

459    Нито едно доказателство обаче не позволява да се установи, че обсъжданията, в които представител на Austria Draht е участвал през 1996 г и през 2001 г., са били последвани от други срещи, позволяващи да се установи не „нередовното участие“, а действителното участие на Austria Draht в Клуб Европа. По-конкретно например трябва да се отбележи, че различните доказателства, изтъкнати пред Общия съд, изобщо не позволяват да се установи, че Austria Draht е имало неправомерно поведение в Австрия. Напротив, жалбоподателите изтъкват, без твърденията им да са оспорени по убедителен начин от Комисията, че членовете на картела са възприемали това дружество като заплаха и пречка пред действията си в тази държава членка, както впрочем и в останалата част на ЕИП.

460    По този въпрос действително се установява, както признава Комисията в съдебното заседание, че като се има предвид преписката, която се характеризира, по-специално що се отнася до Клуб Европа, със сътрудничеството на шестимата производители (вж. точка 69 по-горе), някой от тези шест производители непременно щеше да упомене участието на Austria Draht в Клуб Европа, ако това бе така.

461    Изводът, че Austria Draht, и следователно voestalpine, не са участвали в Клуб Европа, важи както за хипотезата на пряко участие на Austria Draht в Клуб Европа чрез неговите служители, така и за хипотезата на участие на Austria Draht в тази съставна част на единственото нарушение чрез г‑н G.

462    Всъщност освен липсата на доказателства, позволяващи да се установи убедително такова участие през периода на единственото нарушение, в което е упрекнато Austria Draht, както и ползването на принципа на презумпцията за невиновност, на който жалбоподателите могат да се позоват, трябва също да се отбележи, от една страна, че Комисията посочва изрично в съображение 652 от обжалваното решение, че не счита Austria Draht за отговорно за пряко участие в Клуб Европа, нито впрочем в предшестващия го Клуб Цюрих. Трябва да се отбележи, от друга страна, че самата Комисия също приема в приложения 1 и 2 към обжалваното решение, отнасящи се до Клуб Европа, че отговорността за неправомерното поведение, в което можело да се упрекне г‑н G. във връзка с този Клуб, се носи от CB, а не от Austria Draht, което се обяснява с териториалното ограничение на дейностите, възложени от Austria Draht на г‑н G.

463    Второ, установява се при всички положения, че през целия период на нарушението г‑н G. е извършвал сделки за сметка на Austria Draht само за италианския пазар. Тази характеристика на участието на Austria Draht в единственото нарушение, която следва от сключения с г‑н G. договор, освен това е потвърдена от жалбоподателите в отговор на въпросите на Общия съд по този пункт, без това да е опровергано по убедителен начин от Комисията в становището ѝ в това отношение.

464    Трето, трябва да се отбележи, че нито едно доказателство не позволява да се установи знанието от страна на Austria Draht за антиконкурентното поведение на г‑н G., което важи както що се отнася до италианския пазар, на който г‑н G. е бил оправомощен да извършва действия, така и за останалите пазари, където той никога не е извършвал сделки за сметка на Austria Draht.

465    Установява се следователно, че участието на Austria Draht в единственото нарушение се състои преди всичко в наличието на посредник, г‑н G. — неговият представител в Италия, на когото Austria Draht е възложило своите търговски дейности в тази страна и за когото нищо не позволява да се приеме, че е предоставил на Austria Draht каквото и да било сведение, отнасящо се до знанията, получени поради неговото антиконкурентно поведение. Такова положение не е без значение, когато става въпрос за преценка на санкцията.

466    Следователно именно антиконкурентното поведение на г‑н G., което трябва да се счита за извършено за сметка на Austria Draht, трябва преди всичко да се вземе предвид, за да се определи размерът на глобата, която следва да се наложи на Austria Draht. Също като Комисията и Общият съд счита за подходящо да се вземе предвид и нередовното участие на Austria Draht в антиконкурентните обсъждания на общоевропейското равнище, без това да може обаче да потвърди идеята, че би било правилно размерът на глобата да се определи, като се вземат предвид всички продажби на СПН, извършени от Austria Draht в рамките на ЕИП.

467    Предвид тези обстоятелства Общият съд счита, че глоба в размер на 7,5 милиона евро представлява ефикасна санкция срещу неправомерното поведение на Austria Draht, която не е пренебрежимо малка и има достатъчен възпиращ ефект. Всяка глоба с размер, по-голям от този, би била непропорционална спрямо нарушението, в което са упрекнати жалбоподателите, разгледано във връзка със съвкупността от обстоятелства, която характеризира участието на Austria Draht в единственото нарушение.

468    По причините, изтъкнати в обжалваното решение, които впрочем не са оспорени от жалбоподателите, следва да се приеме, че voestalpine е солидарно отговорно за плащането на тази глоба.

469    С оглед на всичко гореизложено следва, първо, да се отмени член 2, точка 5 от обжалваното решение, тъй като с него се налага непропорционална глоба на жалбоподателите, за да се санкционира участието на Austria Draht в едно-единствено нарушение от 15 април 1997 г. до 19 септември 2002 г., второ, да се намали размерът на глобата, наложена солидарно на жалбоподателите, от 22 милиона евро на 7,5 милиона евро, и трето, да се отхвърли жалбата в останалата ѝ част.

 По съдебните разноски

470    Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

471    При обстоятелствата в настоящия случай, предвид значителното намаление на размера на глобата, наложена на жалбоподателите от Комисията, следва да се постанови, че Комисията ще понесе направените от нея съдебни разноски, както и две трети от съдебните разноски, направени от жалбоподателите, които по този начин ще понесат една трета от направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (шести състав)

реши:

1)      Отменя член 2, точка 5 от Решение C(2010) 4387 окончателен на Комисията от 30 юни 2010 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38344 — Стомана за предварително напрягане), изменено с Решение C(2010) 6676 окончателен на Комисията от 30 септември 2010 г. и с Решение C(2011) 2269 окончателен на Комисията от 4 април 2011 г.

2)      Размерът на глобата, наложена солидарно на voestalpine AG и voestalpine Wire Rod Austria GmbH, се намалява от 22 милиона евро на 7,5 милиона евро.

3)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

4)      Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски и две трети от съдебните разноски, направени от voestalpine и voestalpine Wire Rod Austria.

5)      Voestalpine и voestalpine Wire Rod Austria понасят една трета от направените от тях съдебни разноски.

Frimodt Nielsen Dehousse Collins

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 юли 2015 година.

Подписи

Съдържание

Предмет на спора

Обстоятелства, предхождащи спора

I –  Сектор, който е предмет на разглеждане в производството

А – Продукт

Б – Структура на предлагането

В – Структура на търсенето

Г – Търговия в рамките на Европейския съюз и ЕИП

II –  Voestalpine и Austria Draht

III –  Административно производство

А – Първото искане за освобождаване от глоба или намаляване на нейния размер и освобождаването на DWK от глоба

Б – Проверки и искания за предоставяне на информация

В – Другите искания за освобождаване от глоби или намаляване на техния размер и дадените от Комисията отговори

Г – Начало на производството и изложение на възраженията

Д – Достъп до преписката, изслушване и способност за плащане

Е – Допълнителни искания за предоставяне на информация

IV –  Обжалваното решение

Производство и искания на страните

От правна страна

А – Предварителни бележки

1.  Съдържание на обжалваното решение

а) Съставни части на картела и квалифициране като едно-единствено нарушение

б) Обстоятелства, приети за установени по отношение на Austria Draht и voestalpine

Договор с г‑н G.

Клуб Италия (от 15 април 1997 г. до 19 септември 2002 г.)

Клуб Европа и общоевропейската система

в) Адресати на обжалваното решение и индивидуален период на отговорност

Положението на Austria Draht

Положението на voestalpine

г) Изчисляване на размера на наложената глоба на voestalpine и на Austria Draht

2.  Кратко представяне на принципите

а) Доказателства за наличието на нарушението и за неговата продължителност

б) Понятие за едно-единствено нарушение, в смисъл на комплексно нарушение

в) Понятие за разграничаване в случай на участие в среща

Б – По първото основание, а именно че Комисията неправилно е приела, че жалбоподателите са участвали в съставна част от единственото нарушение чрез техния представител в Италия

1.  Вменяване на принципала на отговорността за поведението на представителя

а) Условия за възлагането на принципала на отговорността за поведението на представителя

б) Договор за представителство и поемане на стопанския риск

в) Значение на двойното представителство, извършвано от представителя

г) Липса на знание, на контрол и на одобрение

2.  Доказателства за неправомерното поведение на представителя

а) Относно срещата на 15 април 1997 г.

б) Относно срещата на 24 юни 1997 г.

в) Относно срещата на 11 март 1998 г.

г) Относно срещата на 30 март 1998 г.

д) Относно срещата на 18 май 1998 г.

е) Относно срещата на 19 октомври 1998 г.

ж) Относно срещата на 18 януари 1999 г.

з) Относно срещата на 14 декември 1999 г.

и) Относно срещата на 12 януари 2000 г.

й) Относно срещата на 19 септември 2000 г.

к) Относно срещата на 10 юни 2001 г.

л) Относно срещата на 23 октомври 2001 г.

м) Относно срещата на 11 януари 2002 г.

н) Относно срещата на 30 април 2002 г.

о) Относно другите срещи и документи, посочени в обжалваното решение

3.  Относно различните изявления, посочени от страните

4.  Продължителност на нарушението, в което е упрекнато Austria Draht

5.  Извод относно първото основание

В – По второто основание, а именно че Комисията неправилно е приела, че жалбоподателите са участвали в едно-единствено нарушение, което е включвало по-специално Клуб Италия и Клуб Европа

1.  Участие в една съставна част от едно-единствено нарушение

2.  Знание за общоевропейското равнище на картела

а) Доказателства, посочени в обжалваното решение

б) Анализ на доказателствата, посочени в обжалваното решение

Доказателства, отнасящи се до Клуб Цюрих

–  Относно срещата на 28 май 1995 г.

–  Относно срещата на 9 януари 1996 г.

Доказателства, отнасящи се до Клуб Европа

–  Относно срещата на 14 октомври 1998 г.

–  Относно срещата на 9 ноември 1998 г.

–  Относно срещата на 28 февруари 2000 г.

–  Относно срещата на 27 септември 2001 г.

Доказателства, позволяващи да се установи знанието за картела чрез представителя

3.  Извод относно второто основание

Г – По третото основание, отнасящо се елементите, които трябва да се вземат предвид, за да се прецени санкцията

1.  По нарушението на принципа на пропорционалност

а) Пропорционалност на санкцията с оглед на всички обстоятелства

б) По отчитането на конкретното положение на жалбоподателите

Правила за участие в Клуб Италия

Неучастие в Клуб Европа и в останалите договорки

2.  Извод относно нарушението на принципа на пропорционалност

Д – По упражняването от Общия съд на правомощието му за пълен съдебен контрол и по определянето на размера на глобата

По съдебните разноски

* Език на производството: немски.