РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА
НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
(първи състав)
23 октомври 2013 година
Дело F‑80/11
Joaquim Paulo Gomes Moreira
срещу
Европейски център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC)
„Публична служба — Срочно нает служител — Предсрочно прекратяване на срочен договор — Скъсване на отношенията на доверие — Дисциплинарно нарушение“
Предмет: Жалба, подадена на основание член 270 ДФЕС, с която г‑н Gomes Moreira иска отмяна на решението на органа, оправомощен да сключва договори (наричан по-нататък „ООСД“) на Европейския център за профилактика и контрол върху заболяванията (ECDC), от 11 октомври 2010 г. за предсрочното прекратяване на неговия договор от 11 декември 2010 г. с предизвестие от два месеца, през които той е временно отстранен от служба, и заплащането на сума в размер от 300 000 EUR като обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди
Решение: Отменя решението от 11 октомври 2010 г. в частта за временното отстраняване на жалбоподателя от служба. Отхвърля жалбата в останалата ѝ част. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Предсрочно прекратяване на срочен договор — Право на преценка на администрацията — Прекратяване на договора с предизвестие и едновременно с това отстраняване от длъжност — Задължение за започване на дисциплинарно производство
(член 47 и член 49, параграф 1 от Условита за работа на другите служители)
2. Длъжностни лица — Права и задължения — Задължение за лоялност — Обхват — Установяване на неизпълнение на задължение — Критерии за преценка
(членове 11, 12, 12б и 17а от Правилника за длъжностните лица)
3. Длъжностни лица — Срочно наети служители — Предсрочно прекратяване на срочен договор — Право на преценка на администрацията — Задължение на администрацията за полагане на грижа — Отчитане на интересите на съответния служител — Съдебен контрол — Граници
1. Органът, оправомощен да сключва договори за наемане на длъжност, не може валидно да прекратява едностранно договор на срочно нает служител със срок на предизвестие съгласно член 47 от Условията за работа на другите служители, като същевременно временно го отстранява от служба съгласно член 49, параграф 1, втора алинея от Условията за работа на другите служители, без обаче да образува наказателно производство срещу този служител на основание дисциплинарно нарушение.
(вж. точка 50)
2. Разпоредбите на членове 11, 12, 12б и 17а от Правилника съставляват специфичен израз на основното задължение за лоялност и сътрудничество на длъжностното лице към Съюза и към неговите висшестоящи. Те намират своето основание в задачите от общ интерес, които са възложени на Съюза и на чието добро изпълнение гражданите и държавите членки трябва да могат да разчитат. Тези задължения имат за цел главно запазването на отношенията на доверие, които трябва да съществуват между Съюза и неговите длъжностни лица или служители.
Длъжностното лице не може писмено или устно или с действия от всякакво друго естество да нарушава произтичащите от Правилника свои задължения към Съюза, на който той трябва да служи, скъсвайки по този начин отношенията на доверие, които го свързват с него, и затруднявайки, дори правейки невъзможно впоследствие изпълнението, в сътрудничество с него, на възложените на Съюза задачи. В този случай Съюзът би бил възпрепятстван да преследва своите интереси, тъй като вследствие на това интересите на службите също биха били засегнати.
Тези разпоредби утвърждават, освен конкретните задължения, произтичащи от рамката на изпълнението на конкретните задачи, поверени на длъжностното лице, едно общо задължение за лоялност на длъжностното лице. Дължимото от длъжностното лице опазване на престижа на заеманата от него длъжност не се ограничава само до конкретния момент, в който то извършва една или друга конкретна задача, а е задължително за него при всички обстоятелства.
Тези задължения се налагат по общ и обективен начин. Установяването на неизпълнение на тези задължения не е обвързано с условието съответното длъжностното лице да е причинило вреда на Съюза, нито да е подадена жалба от лице или от държава членка, която преценява, че е увредена от поведението на длъжностното лице.
(вж. точки 61—66)
Позоваване на:
Съд — 6 март 2001 г., Connolly/Комисия, C‑274/99 P, точки 44, 46 и 47
Първоинстанционен съд — 3 юли 2001 г., E/Комисия, T‑24/98 и T‑241/99, точка 76; 9 юли 2002, Zavvos/Комисия, T‑21/01, точки 37 ‑40
Съд на публичната служба — 8 ноември 2007 г., Andreasen/Комисия, F‑40/05, точка 233 и цитираната съдебна практика; 17 юли 2012 г., BG/Обмудсман, F‑54/11, точка 128
3. При предсрочното прекратяване на договор на служител, назначен на срочен договор, с мотива че едно или няколко нарушения от страна на срочно наетия служител на неговите служебни задължения е довело до скъсване на отношенията на доверие между него и служителя и че е изключено тези отношения да могат да се възстановят, компетентният орган има широко право на преценка при оценката на интереса на службата. Вследствие на това контролът на съдията на Съюза трябва да се сведе до проверка на това дали съответният орган е действал в разумни граници и дали той не е използвал правото си на преценка по очевидно неправилен начин.
Когато се произнася относно положението на служител, компетентният орган е длъжен да вземе предвид всички данни, които могат да бъдат от значение за решението му, и по-конкретно интереса на този служител. Това всъщност следва от задължението на администрацията за полагане на грижа, което отразява равновесието на взаимните права и задължения, създадени от Правилника и по аналогия от Условията за работа на другите служители в отношенията между публичния орган и неговите служители.
(вж. точки 67—69)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 12 декември 2000 г., Dejaiffe/СХВП, T‑223/99, точка 53