Съединени дела T‑202/10 RENV II и T‑203/10 RENV II

Stichting Woonlinie и др.

срещу

Европейска комисия

„Държавни помощи — Социално жилищно настаняване — Схема за помощи в полза на дружества за социално жилищно настаняване — Съществуващи помощи — Ангажименти на държавата членка — Решение, с което помощта се обявява за съвместима с вътрешния пазар — Член 17 от Регламент (ЕО) № 659/1999 — Услуга от общ икономически интерес — Член 106, параграф 2 ДФЕС — Определение за задача за предоставяне на обществена услуга“

Резюме — Решение на Общия съд (осми разширен състав) от 15 ноември 2018 г.

1.      Жалба за отмяна — Актове, подлежащи на обжалване — Подготвителни актове — Изключване — Писмо на Комисията, в което тя изразява съмнения в съвместимостта на дадена помощ с вътрешния пазар и предлага подходящи мерки — Акт, който представлява етап от процедурата по изготвяне на решение, с което се установява несъвместимостта на помощта с вътрешния пазар — Изключване

(член 263 ДФЕС; член 17 от Регламент № 659/1999 на Съвета)

2.      Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Схема за помощи — Понятие — Изплащане на индивидуалните помощи — Включване

(член 108 ДФЕС; член 1, буква г) от Регламент № 659/1999 на Съвета)

3.      Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Схема за помощи — Понятие — Необходимост от законова разпоредба като основание за тази схема — Липса

(член 108 ДФЕС; член 1, буква г) от Регламент № 659/1999 на Съвета)

4.      Съдебно производство — Въвеждане на нови основания в хода на производството — Условия — Доразвиване на вече посочено основание

(член 84, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)

5.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Мерки за компенсиране на разхода, свързан с поети от предприятие задачи за обществена услуга — Изключване — Условия, посочени в решение Altmark — Кумулативен характер

(член 107, параграф 1 ДФЕС)

6.      Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Мерки за компенсиране на разхода, свързан с поети от предприятие задачи за обществена услуга — Разграничение между проверката по критериите Altmark, с която се определя дали е налице помощ, и проверката по член 106, параграф 2 ДФЕС, която позволява да се прецени съвместимостта на помощта с вътрешния пазар

(член 106, параграф 2 и член 107, параграф 1 ДФЕС)

7.      Конкуренция — Предприятия, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес — Определяне на услугите от общ икономически интерес — Право на преценка на държавите членки — Граници — Контрол на Комисията и съдебен контрол само в случай на явна грешка

(член 106, параграф 2 и член 107, параграф 1 ДФЕС)

8.      Помощи, предоставяни от държавите — Съществуващи помощи — Мерки за компенсиране на разхода, свързан с поети от предприятие задачи за обществена услуга — Разглеждане от Комисията на съвместимостта на помощ с общия пазар — Необходимост да се вземе предвид рискът от свръхкомпенсиране само за в бъдеще

(член 106, параграф 2 и член 107, параграф 1 ДФЕС)

9.      Конкуренция — Предприятия, които са натоварени с функцията да оказват услуги от общ икономически интерес — Оценка на допълнителните разходи по задачата за предоставяне на обществена услуга — Право на преценка на Комисията

(член 106, параграф 2 ДФЕС)

1.      При положение че писмото на Комисията по член 17 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС, с което се изразяват съмнения в съвместимостта на дадена схема за помощи с вътрешния пазар и се предлагат подходящи мерки, представлява първи етап от изготвянето на решение, с което се установява несъвместимостта на схемата за помощи с вътрешния пазар, и при положение че с това решение са потвърдени упоменатите съмнения, няма пречка жалбоподателят да обжалва въпросното решение с твърдение за незаконосъобразност на изводите в писмото.

(вж. т. 41)

2.      Видно от член 1, буква г) от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС, обстоятелството, че се изплащат индивидуални помощи, не изключва съществуването на схема, въз основа на която се предоставят тези помощи.

В това отношение обстоятелството, че Комисията е получила жалби относно отделни продажби на земи на цени, по-ниски от пазарните, не изключва съществуването на схема за помощи, по която са предоставяни тези индивидуални помощи.

(вж. т. 50)

3.      Изискването за законова разпоредба като основание на схема за помощи не е част от определението за схема за помощи по смисъла на член 1, буква г) от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС.

(вж. т. 51)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 63)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 72—74)

6.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 76 и 77)

7.      Макар че държавата членка притежава широко право на преценка да определи какво счита за услуга от общ икономически интерес (УОИИ), това все пак не я освобождава от задължението да докаже надлежно, че обхватът на тази услуга е необходим и пропорционален спрямо реалната нужда от обществена услуга. Всъщност националните власти носят тежестта да докажат, че УОИИ е достатъчно ясно определена. Недоказването от страна на държавата членка, че тези критерии са изпълнени, или тяхното незачитане може да представлява явна грешка в преценката, която Комисията е длъжна да вземе предвид.

С оглед, от една страна, на широкото право на преценка, с което разполага държавата членка по отношение на определението на задача за извършване на УОИИ и условията за изпълнението ѝ, и от друга страна, на обхвата на ограничения до явната грешка контрол, който Комисията може да упражнява на това основание, контролът, който Общият съд трябва да упражнява относно преценката на Комисията в това отношение, също не може да надхвърля тази граница, като при това положение този контрол трябва да се сведе до преглед дали Комисията правилно е установила или отхвърлила наличието на явна грешка от страна на държавата членка.

(вж. т. 81, 82 и 98)

8.      При упражняването на контрол върху съществуващи помощи Комисията може да приеме само решение с действие занапред. Следователно само ако Комисията приеме, че разглежданата система на финансиране създава риск от свръхкомпенсиране за в бъдеще, може да се наложи тя да предложи подходящи мерки.

При тези условия, въпреки че в рамките на постоянното наблюдение на съществуваща помощ е възможно в зависимост от специфичните обстоятелства в конкретния случай проверката за наличие на евентуално свръхкомпенсиране в миналото да има значение за преценката на съвместимостта на тази съществуваща помощ с вътрешния пазар, това не променя факта, че такава проверка сама по себе си не е непременно наложителна за правилната преценка на необходимостта да се предложат подходящи мерки за в бъдеще и за определянето на тези мерки. Рискът или отсъствието на риск от свръхкомпенсиране за в бъдеще зависи в крайна сметка главно от конкретните условия на самата схема за финансиране, а не от обстоятелството, че тази схема предизвикала на практика свръхкомпенсиране в миналото.

В това отношение в писмото по член 17 от Регламент № 659/1999 за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 ДФЕС, в което се съдържа предварителната преценка на Комисията, последната не е длъжна да доказва, че допълнителните дейности на съответните дружества реално са се ползвали от държавните помощи или че припокриващите се субсидии са съществували.

(вж. т. 120 и 154—156)

9.      Ясното определение за услуга от общ икономически интерес (УОИИ) е необходимо, за да се гарантира спазването на условието за пропорционалност на помощта, а именно да се гарантира, че предоставяната компенсация не надхвърля необходимото за изпълнението на задачата за предоставяне на обществена услуга.

В това отношение, когато иска от националните власти да дадат определение на УОИИ за социално жилищно настаняване с оглед на целева група домакинства в неравностойно социално положение, Комисията иска от тях да определят ясно задачите по предоставянето на обществената услуга, за които са отпуснати компенсациите. Такова точно определение позволява съответно да се определят разходите, възникнали при изпълнението на УОИИ, и да се предотвратят, от една страна, свръхкомпенсациите, и от друга, ползването на държавни помощи за дейностите, извършвани от дружествата за жилищно настаняване извън рамките на УОИИ, с цел да се избегнат припокриващите се субсидии.

(вж. т. 148 и 149)