ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ

A. RANTOS

представено на 15 декември 2022 година(1)

Дело C‑333/21

European Superleague Company SL

срещу

Unión de Federaciones Europeas de Fútbol (UEFA),

Fédération internationale de football association (FIFA),

в присъствието на

A22 Sports Management SL,

Liga Nacional de Fútbol Profesional,

Real Federación Española de Fútbol

(Преюдициално запитване, отправено от Juzgado de lo Mercantil n.º 17 de Madrid (Търговски съд № 17, Мадрид, Испания)

„Преюдициално запитване — Конкуренция — Членове 101 и 102 ДФЕС — Злоупотреба с господстващо положение — Членове 45, 49, 56 и 63 ДФЕС — European Super League (ESL) — Първо европейско състезание извън УЕФА — Отказ за признаване на ESL от УЕФА и ФИФА — Предварително разрешение, с което се допуска трети субект да организира ново състезание — Заплаха за налагане на санкции на клубовете и на играчите, които участват в новото състезание — Права, произтичащи от състезания, и използването им с търговска цел“

I.      Въведение

1.        „Значението на настоящото дело ще се прояви незабавно. Отговорът на въпроса за съвместимостта на режима на трансферите и клаузите за националност с общностното право ще има решаващо въздействие върху бъдещето на професионалния футбол в Общността.“ Това са първите думи на генерален адвокат Lenz в предварителните бележки на заключението по дело Bosman, което предизвиква оживени реакции в света на футбола(2).

2.        Почти три десетилетия по-късно едно преюдициално запитване, този път от Испания, повдига въпроси, свързани със самото съществуване на организационната структура на съвременния футбол. Настоящото дело се отнася до проекта за създаване на European Super League (Европейска суперлига, наричана по-нататък „ESL“), едно ново европейско състезание по футбол, което беше широко отразено в медиите, пораждайки разпалени реакции и коментари както сред „обикновените“ привърженици, така и сред най-висшите политически кръгове на национално и европейско равнище(3). В настоящото дело бъдещето на европейския футбол зависи от отговорите, които Съдът ще даде на въпроси, свързани, на първо място, с правото на конкуренция и на второ място, с основните свободи.

3.        Запитването е отправено от Juzgado de lo Mercantil n.º 17 de Madrid (Търговски съд № 17, Мадрид, Испания) в рамките на спор между, от една страна, Fédération internationale de football association (FIFA) (Международна федерация на футболните асоциации (ФИФА), наричана по-нататък „ФИФА“) и Union des associations européennes de football (UEFA) (Съюз на европейските футболни асоциации (УЕФА), наричан по-нататък „УЕФА“) и от друга страна, European SuperLeague Company SL (наричано по-нататък „ЕSLC“) — дружество, което има за цел да организира и използва с търговска цел ново европейско състезание по футбол като алтернатива или в конкуренция на организираните и провеждани до настоящия момент от горепосочените две федерации състезания — относно публичните изявления на ФИФА и УЕФА, с които оповестяват отказа си да разрешат провеждането на това ново състезание, и предупреждават, че всеки участвал в него играч или клуб ще бъде изключен от организираните от ФИФА и от УЕФА състезания.

II.    Правна уредба

А.      Правила, приети от ФИФА

4.        Съгласно член 22 от устава на ФИФА:

„1.      Асоциациите — членки от един и същи континент, са обединени в следните конфедерации, признати от ФИФА:

[…]

c)      Съюз на европейските футболни асоциации — УЕФА

[…]

2.      По изключение ФИФА може да разреши конфедерация да приеме за свой член асоциация, която по географски признак принадлежи към друг континент, но която не се е присъединила към конфедерацията на този континент. В тези случаи се изисква становището на географски свързаната конфедерация.

3.      Всяка конфедерация има следните права и задължения:

a)      да спазва и съблюдава за спазването на устава, правилниците и решенията на ФИФА,

b)      да сътрудничи тясно с ФИФА във всички области, свързани с постигането на целта, посочена в член 2, и с организирането на международни състезания,

c)      да организира свои междуклубни състезания в съответствие с международния календар,

d)      да организира всички свои международни състезания в съответствие с международния календар,

e)      да гарантира, че международна лига или друго сходно обединение на клубове или лиги няма да бъде учредявано без нейното съгласие или това на ФИФА,

f)      по молба на ФИФА, да предоставя на асоциациите, които още не са приети за членове, статут на временен член с право на участие в състезанията и конференциите,

[…]

j)      да разрешава, по изключение и със съгласието на ФИФА, асоциация, която се е присъединила към друга конфедерация (или клубове, членуващи в посочената асоциация), да участва в състезанията, които тя организира,

k)      да предприема, по взаимно съгласие с ФИФА, всички необходими мерки за развитието на футбола на съответния континент, като например програми за развитие, организиране на курсове, конференции и др.,

[…]“.

5.        Член 67, параграф 1 от този устав гласи:

„ФИФА, асоциациите членки и конфедерациите са първоначални притежатели — без ограничение на съдържание, време, място или закон — на всички права, които могат да произтекат от състезания и други събития, в рамките на съответната им юрисдикция […]“.

6.        Член 68, параграф 1 от посочения устав предвижда:

„ФИФА, асоциациите членки и конфедерациите разполагат с изключителна компетентност да разрешават разпространяването по-специално на аудио-визуални носители на футболни срещи и събития, които попадат в рамките на тяхната компетентност, без ограничение на място, съдържание, дата, техника или закон“.

7.        Член 71 от същия устав гласи:

„1.      Съветът има компетентност да приема всички правилници относно организацията на международни състезания и футболни срещи, в които участват представителни отбори, лиги, клубове и/или импровизирани отбори. Нито една футболна среща или състезание не може да се състои без предварителното разрешение на ФИФА, на конфедерациите и/или на съответната асоциация членка. Условията са уредени в правилника за международните футболни срещи.

2.      Съветът може да приема разпоредби относно тези футболни срещи и състезания.

3.      Съветът определя критериите относно разрешението за специални ситуации, които не са предвидени в правилника за международните футболни срещи.

4.      С изключение на разрешението в областта на компетентностите, предвидени в правилника за международните футболни срещи, ФИФА може да вземе окончателно решение относно разрешаването на всяка една международна футболна среща или международно състезание“.

8.        Член 72 от устава на ФИФА гласи следното:

„1.      Играч или отбор, членуващ в асоциация членка или в организация със статут на временен член на конфедерация, не може да играе във футболни срещи и да има спортни контакти с друг играч или отбор, които не членуват в асоциация членка или в организация със статут на временен член на конфедерация, без съгласието на ФИФА.

2.      Асоциациите членки и техните клубове не са оправомощени да играят на територията на друга асоциация членка без разрешението на последната“.

9.        Член 73 от устава забранява на асоциациите, на лигите и на клубовете, членуващи в асоциациите членки, да се присъединяват към друга асоциация членка или да участват в състезания на нейна територия, освен при наличието на изключителни обстоятелства и след изричното одобрение на ФИФА и на съответната регионална конфедерация или конфедерации.

Б.      Правила, приети от УЕФА

10.      Подобно на устава на ФИФА, членове 49—51 от устава на УЕФА му предоставят монопол върху организирането на международни състезания в Европа и възможността да забранява организирането на такива състезания без негово предварително разрешение. По-специално посочените членове гласят следното:

„Член 49 — Състезания

1.      УЕФА сам решава да организира и преустанови провеждането на международни състезания в Европа, в които участват асоциации и/или техни клубове. Тази разпоредба не засяга състезанията на ФИФА.

[…]

3.      За международните мачове, състезания или първенства, които не са организирани от УЕФА, но се провеждат на територията на УЕФА, се изисква предварително разрешение от страна на ФИФА и/или на УЕФА и/или на компетентните асоциации членки, в съответствие с правилника относно международните мачове на ФИФА и допълнителните разпоредби за изпълнение, приети от Изпълнителния комитет на УЕФА.

Член 50 — Правилник на състезанията

1.      Изпълнителният комитет изготвя правилници, в които се определят условията за участие и начин[ът] на организиране на състезанията на УЕФА. В тези правилници трябва да бъде предвидена ясна и прозрачна тръжна процедура за всички състезания на УЕФА, включително финалите.

[…]

2.      Асоциациите и техните клубове се задължават чрез регистрацията си да спазват устава, правилниците и другите решения на компетентните органи.

3.      Допускането до състезание на УЕФА може да бъде отказано, като отказът влиза в сила незабавно, на всяка асоциация или клуб, участващи пряко или непряко в дейност, която може да окаже влияние по непозволен начин на резултата от даден мач на национално или международно равнище, без това да засяга евентуалните дисциплинарни мерки.

Член 51 — Забранени отношения

1.      Без разрешението на УЕФА не могат да бъдат образувани групи или съюзи между асоциации — членки на УЕФА, или между лиги или клубове, пряко или непряко членуващи в различни асоциации — членки на УЕФА.

2.      Членовете на УЕФА или членуващите в тях лиги и клубове не могат да играят[,] нито да организират мачове извън собствената си територия без разрешението на асоциациите членки“.

III. Спорът в главното производство, преюдициалните въпроси и производството пред Съда

11.      ФИФА, частноправна организация на швейцарското право, представлява изпълнителният орган за световния футбол, чиято основна цел е насърчаването на футбола и организирането на собствени международни състезания. Съставена от национални федерации, тя признава съществуването и на регионални футболни конфедерации, сред които УЕФА, които обаче не са членове на ФИФА. Професионалните футболни клубове са непреки членове на ФИФА, доколкото същите могат да бъдат обект на дисциплинарни мерки, наложени от ФИФА. Федерациите, конфедерациите и клубовете са задължени да спазват правилата, приети от ФИФА.

12.      УЕФА, също частноправна организация на швейцарското право, е структурата, която ръководи футбола на европейско равнище. Основните му задачи се състоят в това да осъществява надзор и контрол върху развитието на футбола в Европа във всичките му форми. Националните лиги и европейските клубове са непреки членове на УЕФА, който организира международни състезания за тези клубове, както и за националните отбори.

13.      Съгласно своите устави ФИФА и УЕФА имат монопол върху разрешаването и организирането на международни състезания по професионален футбол в Европа.

14.      ESLC е дружество, учредено по испанското право, което предвижда организирането на първото независимо от УЕФА годишно европейско състезание по футбол, наречено ESL. Акционери в това дружество са престижни европейски футболни клубове. Неговият модел на управление се основава на системата на „полуотвореното“ участие, която включва, от една страна, от 12 до 14 професионални футболни клуба със статут на постоянни членове и от друга страна, подлежащ на определяне определен брой професионални футболни клубове, избрани съгласно установената за това процедура и притежаващи статут на „квалифицирани клубове“.

15.      Едно от отлагателните условия, от които зависи изпълнението на този проект, е ESL да бъде признато от ФИФА и/или УЕФА като ново състезание, съвместимо с техните устави, или алтернативно, да бъдат предоставени правни гаранции от съдебните и/или административните органи, за да могат клубовете учредители да участват в ESL, като същевременно запазят правото си на участие в съответните национални лиги, състезания или първенства.

16.      След оповестяване на новината за създаване на ESL, на 21 януари 2021 г. ФИФА и УЕФА публикуват общо изявление, в което оповестяват отказа си да признаят новото образувание, и отправят предупреждение, че всеки клуб или играч, който участва в новото състезание, ще бъде изключен от състезанията, организирани от ФИФА и нейните конфедерации. В прессъобщение от 18 април 2021 г. УЕФА и други национални федерации потвърждават заявеното по-рано в изявлението, като припомнят възможността на участниците в ESL да бъдат наложени дисциплинарни мерки. Тези дисциплинарни мерки по-специално предвиждат изключване на клубове и играчи, участващи в ESL, от някои от големите европейски и световни състезания.

17.      След като е сезиран с иск от ESLC, в който се твърди, че поведението на ФИФА и УЕФА трябва да бъде квалифицирано като „антиконкурентно“ и несъвместимо с членове 101 и 102 ДФЕС, Juzgado de lo Mercantil n.º 17 de Madrid (Търговски съд № 17, Мадрид) — запитващата юрисдикция — последователно приема на 19 и 20 април 2021 г., че искът е допустим, и в закрито заседание постановява няколко обезпечителни мерки. По същество целта на тези мерки е да се попречи на всяко поведение от страна на ФИФА или УЕФА, насочено към предотвратяване или възпрепятстване на подготовката и провеждането на ESL, както и на участието на клубове и играчи, по-специално чрез налагането на дисциплинарни мерки или санкции за изключване от организирани от УЕФА и от ФИФА състезания.

18.      В подкрепа на преюдициалното си запитване, след като определя икономическите дейности, както и съответните предметно и географски определени пазари — а именно, от една страна, организирането и провеждането с търговска цел на международни футболни състезания в Европа и от друга страна, упражняването на различни свързани с това спортни права — запитващата юрисдикция приема, че на всеки от тези пазари ФИФА и УЕФА притежават монополна или поне доминираща позиция. В този контекст посочената юрисдикция изпитва съмнения относно съответствието с правото на Съюза на някои разпоредби от уставите на ФИФА и УЕФА, както и на отправените от тези федерации заплахи за налагане на санкции или предупреждения с оглед, първо, на забраната за злоупотреба с господстващо положение, прогласена в член 102 ДФЕС, второ, на забраната за антиконкурентни споразумения, предвидена в член 101 ДФЕС, и трето, на различните основни свободи, гарантирани от Договора за функционирането на ЕС, доколкото те биха могли да бъдат използвани за отслабването на всяка частна инициатива, която е от естество да създаде конкуренция в областта на футболните състезания.

19.      При тези обстоятелства Juzgado de lo Mercantil n.º 17 de Madrid (Търговски съд № 17, Мадрид) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:

„1)      Следва ли член 102 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска злоупотреба с господстващо положение, изразяваща се в установяването от ФИФА и УЕФА в техните устави на разпоредби (в частност членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации и на националните лиги), предвиждащи изискване за предварително разрешение от посочените организации, които са си предоставили изключителните правомощия за организиране и разрешаване на международни клубни състезания в Европа, за да може трета организация да създаде ново общоевропейско клубно състезание като [ESL], по-специално когато не съществува регламентирана процедура, основана на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, и предвид евентуалния конфликт на интереси за ФИФА и УЕФА?

2)      Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че не допуска ФИФА и УЕФА да предвиждат в уставите си изискване (по-конкретно членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации и на националните лиги) за предварително разрешение от тези организации, които са си предоставили изключителните правомощия за организиране и разрешаване на международни състезания в Европа, за да може трета организация да създаде ново общоевропейско клубно състезание като [ESL], по-специално когато не съществува регламентирана процедура, основана на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, и предвид евентуалния конфликт на интереси за ФИФА и УЕФА?

3)      Следва ли [членове 101 и 102 ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат поведение от страна на ФИФА, УЕФА, на членуващите в тях федерации и/или на националните лиги, изразяващо се в отправянето на заплахи за налагане на санкции срещу участващите в [ESL] клубове и/или техни играчи, поради евентуалното възпиращо действие на тези санкции? В случай на налагане на такива санкции за изключване от състезания или забрана за участие във футболни срещи на националните отбори представляват ли тези санкции, които не се основават на обективни, прозрачни и недискриминационни критерии, нарушение на [членове 101 и 102 ДФЕС]?

4)      Следва ли [членове 101 и 102 ДФЕС] да се тълкуват в смисъл, че не допускат разпоредби като съдържащите се в членове 67 и 68 от устава на ФИФА, които определят УЕФА и членуващите в нея национални федерации като „първоначални притежатели на всички права, които могат да произтекат от състезания […], в рамките на тяхната юрисдикция“, лишавайки участващите клубове и всеки друг организатор на алтернативно състезание от първичното право на собственост върху тези права, присвоявайки си изключителните правомощия за тяхната продажба?

5)      Следва ли член 101 ДФЕС да се тълкува в смисъл, че ако ФИФА и УЕФА[,] като организации, които са си предоставили изключителното правомощие да организират и разрешават международни клубни състезания по футбол в Европа, забранят или се противопоставят на провеждането на [ESL], позовавайки се на цитираните разпоредби от [своите] устави, тези ограничения на конкуренцията биха могли да бъдат обхванати от предвиденото в посочения член изключение, като се вземе предвид обстоятелството, че се ограничава съществено производството, не се допуска появата на пазара на продукти, различни от предлаганите от ФИФА/УЕФА, и се ограничават иновациите, тъй като се изключват други формати и разновидности и съответно се премахва евентуалната конкуренция на пазара, и се ограничава изборът на потребителя? Има ли въпросното ограничение обективно основание, така че да се приеме, че не е налице злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС?

6)      Следва ли членове 45 ДФЕС, 49 ДФЕС, 56 ДФЕС и/или 63 ДФЕС да се тълкуват в смисъл, че разпоредби като съдържащите се в уставите на ФИФА и на УЕФА (в частност членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, членове 49 и 51 от устава на УЕФА, както и всяка друга разпоредба със сходно съдържание в уставите на членуващите в тях федерации [и] на националните лиги) представляват ограничение, което противоречи на някоя от основните свободи, гарантирани с посочените разпоредби от ДФЕС, доколкото за създаването от икономически оператор от държава членка на общоевропейско клубно състезание като [ESL] изискват да е налице предварително разрешение от тези организации?“.

20.      Писмени становища пред Съда представят в качеството си на страни по спора в главното производство ESLC, A22 Sports Management SL (наричано по-нататък „A22“)(4), ФИФА, УЕФА и Liga Nacional de Fútbol Profesional (LNFP)(5). Писмени становища по всички или по някои от отправените преюдициални въпроси представят също испанското, чешкото, датското, ирландското, френското, хърватското, италианското, латвийското, люксембургското, унгарското, полското, португалското, румънското, словашкото, шведското и исландското правителствo, както и Европейската комисия. В проведеното на 11 и 12 юли 2022 г. съдебно заседание устни становища изразяват ESLC, A22, ФИФА, УЕФА, LNFP, Real Federación Española de Fútbol (RFEF)(6), испанското, чешкото, датското, германското, естонското, ирландското, гръцкото, френското, хърватското, италианското, кипърското, латвийското, унгарското, малтийското, австрийското, полското, португалското, румънското, словенското, шведското и норвежкото правителствo, както и Комисията.

IV.    Анализ

А.      По допустимостта на преюдициалните въпроси

21.      Следва да се отбележи, че допустимостта на преюдициалното запитване е оспорена на три основания от УЕФА и LNFP, както и изцяло или частично от някои заинтересовани страни, а именно ирландското, френското, унгарското, румънското и словашкото правителство.

22.      На първо място, относно твърдението за хипотетичния характер на спора в главното производство(7), ми се струва полезно да се припомни, че той води началото си от публично заявеното от ФИФА и УЕФА противопоставяне на оповестения от ESLC проект. Обстоятелството, че към момента на оповестяването си този проект е бил в процес на развитие и че оттогава е бил спрян, по никакъв начин не променя това противопоставяне, което се основава на част от приетите от двете федерации правила, по отношение на които запитващата юрисдикция изпитва съмнения относно тяхната съвместимост с правилата за конкуренция. Освен това няма доказателства, че ESLC е престанало да съществува или че е оттеглило иска, въз основа на който е образувано главното производство. Ето защо се налага изводът, че съществува и продължава да е налице спор, както и че свързаните с него въпроси от областта на икономическото право са релевантни.

23.      На второ място, що се отнася до съдържанието на преюдициалното запитване, че то не отговаряло на изискванията на нормативната и фактическа рамка, при която запитващата юрисдикция иска да се установи как следва да се тълкува правото на Съюза(8), дори запитването да не разглежда всички правни въпроси, които могат да възникнат от отношенията при упражняването на спортна дейност, нейното регламентиране и икономическото право на Съюза, следва да се отбележи, че отправените от запитващата юрисдикция въпроси са представени подробно и аргументирано и са подкрепени с конкретни позовавания на данни от фактическа и правна страна, които запитващата юрисдикция е приела за относими. Обстоятелството, че посоченото преюдициално запитване съдържа сведения и оценки със спорна достоверност, само по себе си не е от естество да доведе до неговата пълна или частична недопустимост.

24.      На трето и последно място, преюдициалното запитване било опорочено от процесуални нарушения, които по-специално били свързани с обезпечителния характер на производството и липсата на обсъждания при условията на състезателност(9). Въпреки това обстоятелството, че Съдът е сезиран в предварителния контекст на производство с обезпечителен или превантивен характер, не води до недопустимост на преюдициалното запитване, тъй като запитващата юрисдикция е изложила причините, поради които е необходимо да има произнасяне, за да може да постанови своето решение, и е спазила другите както процесуални, така и материалноправни изисквания в преюдициалното си запитване.

Б.      Предварителни бележки

25.      С преюдициалните си въпроси запитващата юрисдикция по същество иска от Съда да се произнесе по съвместимостта с правилата за конкуренцията, а при условията на евентуалност и с гарантираните от Договора за функционирането на ЕС основни икономически свободи на съвкупността от правила, които ФИФА и УЕФА, в качеството си на федерации, управляващи всички аспекти на футбола на световно и европейско равнище, са приели и които се отнасят до организирането и използването с търговска цел на футболните състезания в Европа.

26.      Преди да пристъпя към анализа на поставените преюдициални въпроси, считам за нужно да изложа някои съображения относно връзката между спорта и правото на Съюза.

1.      По член 165 ДФЕС и „европейския спортен модел“

27.      След като първоначално спортът не е обхванат от учредителните договори на Европейския съюз, зачитането на неговите особености и включването му в разпоредбата на член 165 ДФЕС с Договора от Лисабон бележат завършека на един насърчаван и подкрепян от институциите на Съюза процес.

28.      В член 165 ДФЕС е закрепено голямото социално значение на спортната дейност в Съюза(10), като е предвидено, че „Съюзът допринася за насърчаването на ролята на спорта в европейския живот, като отчита в същото време спецификите му, структурите, основаващи се на доброволното участие, както и неговата социална и възпитателна функция“ (параграф 1), както и че действията на Съюза целят „развиване на европейското измерение в спорта чрез насърчаване на равнопоставеността и принципа на откритост в спортните състезания и сътрудничеството между организациите, отговарящи за спорта, както и чрез закрила на физическата и морална неприкосновеност на спортистите“ (параграф 2).

29.      Всъщност текстът на член 165 ДФЕС отразява резултатите от проведените от началото на 90‑те години на миналия век серия инициативи, предприети от институциите на Съюза вследствие на постановените решения на Съда, по-специално решението Bosman(11), във връзка с приемането на европейската политика в областта на спорта. По този начин основите на бъдещото признаване на спецификите на спорта са поставени най-напред с една обща декларация, приложена като анекс към Договора от Амстердам(12), последвана от доклад на Европейската комисия(13), в който спецификите на спорта се разглеждат по-специално от гледна точка на прилагането на конкурентното право(14). Въз основа на този доклад Европейският съвет от Ница изготвя декларация, която бележи следваща стъпка в признаването на спецификите на спорта, тъй като с нея се изисква от Комисията да отчита в своята дейност социалните, възпитателните и културните функции на спорта съгласно различните разпоредби на Договора, за да се запази социалната роля на спорта(15). Тази инициатива е последвана през 2007 г. от Бяла книга за спорта на Комисията(16), което бележи последния етап преди въвеждането на член 165 ДФЕС с Договора от Лисабон през 2009 г.

30.      Всъщност член 165 ДФЕС представлява „конституционно“ признание на „европейския спортен модел“, характеризиращ се с няколко признака, приложими за различни спортни дисциплини на европейския континент, сред които е футболът. Този модел е изграден, първо, на пирамидална структура, в чиято основа е аматьорският спорт, а на върха — професионалният спорт. Второ, сред основните му цели е насърчаването на открит тип състезания, които са достъпни за всички благодарение на прозрачна система, при която повишаването и понижаването водят до запазване на конкурентното равновесие и дават предимство на спортните заслуги, които са още един съществен елемент от посочения модел. На последно място, моделът се основава на схема за финансовата солидарност, която позволява генерираните от събития и дейности на спортния елит приходи да се преразпределят и реинвестират в по-ниските равнища на спорта.

31.      Спортните федерации имат решаваща роля в „европейския спортен модел“, по-специално от организационен характер, за да се гарантират спазването и еднаквото прилагане на правилата, които регламентират съответните спортни дисциплини. Освен това тази роля на спортните федерации е призната от Съда, който постановява, че на спортните федерации е възложено да приемат подходящи правила за организиране на дадена спортна дисциплина, както и че възлагането на подобна задача на спорните федерации е обосновано по принцип от обстоятелството, че последните разполагат с необходимите знания и опит, за да изпълнят тази задача(17). Този модел, който в исторически план е организиран съгласно принципа на „единственото място“ (Ein-Platz-Prinzip), по силата на който федерациите упражняват в рамките на своята географска компетентност монопол върху управлението и организацията на спорта, сега е поставен под въпрос.

32.      Следва също да се отбележи, че „европейският спортен модел“ не е статичен. В действителност европейските спортни структури и начинът им на управление се променят често под влиянието на други модели, установени извън европейския континент. Поради това и предвид разнообразието на европейските спортни структури би било трудно да се определи в детайли един-единствен и единен модел за организиране на спорта в Европа. Съществуват други модели на управление на индивидуалните и колективните спортове, които с оглед на техническите си характеристики и своята организация се различават в някои аспекти от модела, на който понастоящем се основава европейският футбол(18). Появата на различни спортни модели в Европа обаче не може да постави под въпрос посочените в член 165 ДФЕС принципи, нито да наложи приемането на реципрочно устройство, насочено към „уеднаквяване“ на различните модели, които съществуват едновременно, а още по-малко да премахне „структурите, основаващи се на доброволното участие“.

2.      По оспорването на „европейския спортен модел“

33.      Както бе посочено в точка 30 от настоящото заключение, „европейският спортен модел“ се характеризира по-специално с отворен тип състезания, участието в които се основава на „спортните заслуги“ посредством система на повишаване и понижаване. По това той се различава от северноамериканския модел, съставен основно от състезания и лиги от „затворен тип“, в които участието на клубовете, които са франчайзинг компании, е гарантирано, предварително определено и се осъществява на основата на такса за участие(19). Следва да се отбележи, че именно в отговор на другите съществуващи модели законодателят на Съюза решава да въведе понятието „европейски спортен модел“ в Договора, като по този начин го разграничи ясно от тези други модели и гарантира защитата му чрез приемането на член 165 ДФЕС.

34.      В случай че това не бе така, посочената разпоредба не би имала основание да съществува. Очевидно е, че тя не е въведена единствено с цел защита на аматьорския спорт. Всъщност не се изискват никакви институционални гаранции, и по-специално на нивото на Договора за функционирането на ЕС, за да се позволи на физически лица да упражняват спорт на индивидуално ниво или да създават сдружения на любителите на спорта. Посочената по-горе разпоредба е добавена именно поради това, че спортът също така представлява сфера, в която се упражнява значителна по обем икономическа дейност. Следователно въвеждането на член 165 ДФЕС цели да постави на преден план специфичния социален характер на тази икономическа дейност, който в определени случаи е от естество да обоснове различно третиране. Следва да се посочи по-конкретно, че изразите, които целенасочено са използвани в текста на разпоредбата (по-специално „структурите, основаващи се на доброволното участие“, „социална […] функция“, „европейското измерение в спорта“, „равнопоставеността и принципа на откритост в спортните състезания“, „сътрудничеството между организациите, отговарящи за спорта“), разкриват особеностите на този модел, които законодателят на Съюза желае да защити.

35.      Разбира се, член 165 ДФЕС не може да бъде тълкуван самостоятелно, без да се държи сметка за изискванията, предвидени в членове 101 и 102 ДФЕС, които също следва да намерят приложение в областта на спорта (по-специално, когато разглежданите дейности имат и икономическо измерение). Същото се отнася и по отношение на приложимостта на разпоредбите на конкурентното право в тази област. Прилагането на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС в областта на спорта обаче не може да се ограничи единствено до членове 101 и 102 ДФЕС, тъй като член 165 ДФЕС също би могъл да послужи като стандарт при тълкуването и прилагането на горепосочените разпоредби на конкурентното право. В областта на спорта член 165 ДФЕС представлява специална норма спрямо общите норми, закрепени в членове 101 и 102 ДФЕС, които се прилагат към всеки вид икономическа дейност. Никоя разпоредба от Договора за функционирането на ЕС не изисква, ab initio, изключителното или преимущественото ѝ прилагане по отношение на другите разпоредби, въпреки че връзката между тях се урежда от принципа на специфичността. Впрочем по своето естество член 165 ДФЕС представлява „хоризонтална“ разпоредба, доколкото следва да бъде взета предвид при прилагането на другите политики на Съюза. Освен това в съответствие с член 7 ДФЕС различните политики на Съюза трябва да се прилагат по съгласуван начин, като се вземат предвид всички цели, които Съюзът се стреми да защити.

36.      В това отношение следва да се отбележи, че влиянието на „алтернативните модели“, споменати в точка 33 от настоящото заключение, както и либерализирането на икономиката в областта на спорта доведоха до появата на движения, оспорващи монопола, упражняван от някои европейски спортни федерации, по-специално що се отнася до организирането и използването с търговска цел на най-доходоносните състезания. От икономическа гледна точка тези „сепаратистки“ движения — често инициирани от членуващите в тези спортни федерации клубове — имат за основна цел да увеличат максимално финансовите приходи от използването с търговска цел на тези състезания чрез промяна на тяхната структура и организационен модел, които до този момент се намират под егидата на тези федерации. Що се отнася до европейския футбол, желанието да се създаде лига или състезание от затворен (или „полуотворен“) тип, не е ново, както се вижда от направените през 90‑те години на миналия век и първото десетилетие на 21. век опити за организиране на състезания, конкурентни на тези на УЕФА, които обаче останаха без конкретен резултат(20).

37.      От правна гледна точка оспорването на модела на управление на спортните федерации често се основава на аргументи от областта на конкурентното право. Така предмет на оспорване пред националните органи в областта на конкуренцията, пред Комисията и пред националните съдилища най-вече са едновременното упражняване от спортните федерации на две роли, на регулатор и на икономически оператор, монополната структура на някои от пазарите за организиране на спортни състезания и използване с търговска цел на свързаните с тях права, както и отказът на тези федерации да разрешат организирането на независими състезания и респективно да допуснат навлизането на нови конкуренти на съответните пазари.

38.      Именно в този смисъл в рамките на настоящото дело ESLC оспорва организационния модел на футболните състезания и използването им с търговска цел от страна на УЕФА и ФИФА, като се основава главно на конкурентното право.

3.      По отчитането на спецификите на спорта и на „европейския спортен модел“ в рамките на анализа на конкуренцията

39.      От исторически установената и постоянна практика на Съда следва, че независимо от своите специфики, които бяха подчертани, спортът попада в обхвата на правото на Съюза, и по-специално на разпоредбите на Договора относно икономическото право на Съюза, доколкото самият той представлява икономическа дейност(21).

40.      Що се отнася по-конкретно до правото на Съюза в областта на конкуренцията, съвместимостта на приетите от спортните федерации правила, както и поведението им на пазара не следва да се преценяват абстрактно, без да се вземат предвид всички обстоятелства, които са част от фактическия и правния контекст, в които те действат.

41.      Всъщност спортните дейности се различават от другите икономически сектори по своите специфични характеристики. Спортът се характеризира с висока степен на взаимозависимост, тъй като клубовете са зависими един от друг, за да могат да се организират и се развиват в рамките на спортните състезания. Оттук следва, че са необходими определена степен на равнопоставеност и определено конкурентно равновесие — характеристики, които отличават спорта от други сектори — когато конкуренцията между икономическите оператори в крайна сметка води до отстраняване на неефективните дружества от пазара.

42.      Следователно, макар да не може да се прави позоваване на специфичните характеристики на спорта, за да се изключат спортните дейности от приложното поле на Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС, позоваванията на тези специфики, както и на социалната и възпитателната функция на спорта, които са видни от член 165 ДФЕС, могат да бъдат релевантни в частност при анализа на обективната обосновка за ограничения на конкуренцията или на основните свободи в областта на спорта(22).

4.      По задълженията, които са наложени на дадена спортна федерация, която има правомощия да издава разрешения, и по предотвратяването на конфликт на интереси

43.      С оглед на ролята, която обикновено се отрежда на спортните федерации, последните сa изложени на риск от конфликт на интереси, който произтича от факта, че те разполагат с регулаторни правомощия, от една страна, и че едновременно с това осъществяват икономическа дейност, от друга страна.

44.      Първият и вторият преюдициален въпрос поставят изрично проблема за вероятния конфликт на интереси, произтичащ от едновременното упражняване от страна на УЕФА и ФИФА на икономическа дейност, изразяваща се в организирането и използването с търговска цел на футболни състезания, и факта, че разполагат с регулаторни правомощия. Поради това, преди да се пристъпи към анализ на спорните разпоредби с оглед на членове 101 и 102 ДФЕС, следва да се направят някои уточнения относно наложените задължения на спортните федерации, каквито са УЕФА и ФИФА, при упражняването на техните правомощия и относно мерките, които следва да предприемат, за да се предотврати конфликт на интереси.

45.      В това отношение Съдът в две свои решения, първото от които се отнася до регулирането на една спортна дисциплина, а второто — до регулирането на една свободна професия, поставя основите на „специализирана“ аналитична рамка за разглеждане на въпроса, свързан с упражняването от един и същ субект едновременно на регулаторни правомощия, от една страна, и на икономическа дейност, от друга страна.

46.      По-конкретно, от една страна, в решението MOTOE(23) Съдът постановява, че когато правна уредба предоставя на юридическо лице, което самò организира и използва с търговска цел състезания, правомощието да определя лицата, на които е разрешено да организират посочените състезания, както и да указва условията, при които се организират последните, на това образувание на практика се дава явно предимство спрямо неговите конкуренти. Следователно такова право може да принуди предприятието, което разполага с него, да възпрепятства достъпа на останалите оператори до съответния пазар. Налага се изводът, че упражняването на тази регулаторна функция следва да подлежи на ограничения, задължения или контрол, за да се предотврати възможността въпросното юридическо лице да наруши конкуренцията, като третира по-благоприятно организираните от него състезания или тези, в чието организиране участва. От друга страна, тази съдебна практика е приложена по аналогия в друго решение на Съда, постановено по дело относно тълкуването на член 101 ДФЕС по отношение на правилата, приети от сдружение на предприятия, което е едновременно оператор и регулатор на съответния пазар, а именно този на задължителното обучение на експерт-счетоводителите(24).

47.      В настоящото дело не се спори, че УЕФА упражнява двойна функция: от една страна, регулаторна, като приема правила, свързани с професионалния футбол, и от друга страна, икономическа, като организира спортни състезания. Доколкото тази федерация притежава и правомощието да разрешава организирането на състезания от трети лица, такава ситуация би могла да доведе до конфликт на интереси, поради което с цел да се избегне нарушение на конкуренцията, посочената федерация следва да спазва определени задължения при упражняването на регулаторните си функции.

48.      Най-напред следва все пак да се подчертае, че съгласно цитираната в точка 46 от настоящото заключение практика на Съда самият факт на едновременно упражняване от един и същ субект на функциите по регулиране и по организиране на спортни състезания не представлява сам по себе си нарушение на конкурентното право на Съюза(25). Освен това от тази съдебна практика следва, че основното задължение на спортна федерация в ситуация като тази, в която се намира УЕФА, е да гарантира, че на трети лица няма да бъде отказано неправомерно достъп до пазара, до такава степен че конкуренцията на този пазар да бъде нарушена.

49.      От горното следва, че при определени условия спортните федерации могат да отказват достъп до пазара на трети лица, без това да представлява нарушение на членове 101 и 102 ДФЕС, при условие че отказът е обоснован с легитимни цели и приетите от федерациите мерки са пропорционални на тези цели.

В.      По преюдициалните въпроси

50.      Предмет на настоящото производство са правилата, които ФИФА и УЕФА приемат в качеството си на федерации, чиято цел е да „регламентират“ различните аспекти на световния и европейския футбол. Тези правила са три вида и включват:

–        система на предварително разрешение от ФИФА и УЕФА за провеждането на всяко международно футболно състезание, в частност такова, което трети лица (които не членуват в тези федерации) биха желали да организират и използват с търговска цел,

–        клаузи, чрез които под заплаха за изключване федерациите изискват от своите преки или непреки членове (а именно съответните национални футболни асоциации, футболните лиги и професионалните футболни клубове), както и в крайна сметка от самите играчи да участват само в организираните от тях международни състезания или в тези, за които са дали разрешение на трето лице да организира,

–        разпоредби, според които ФИФА (или по някои въпроси ФИФА и регионалните конфедерации, сред които УЕФА) е (или са) „първоначален/ни“ притежател(и) на всички спортни права, свързани с международните футболни състезания в рамките на нейната (тяхната) юрисдикция и притежава(т) изключителната компетентност да използва(т) с търговска цел тези права, както и да разрешава(т) всяка форма на разпространение на тези състезания.

51.      С първите си два преюдициални въпроса запитващата юрисдикция основно поставя въпроса за съвместимостта на изискването за предварително разрешение от ФИФА и УЕФА с разпоредбите съответно на членове 101 и 102 ДФЕС.

52.      Третият преюдициален въпрос се отнася до дискреционните правомощия, с които разполагат тези федерации да налагат санкции на своите членове, и до начина, по който този риск е бил публично заявен от ФИФА и УЕФА след оповестяването на новината за създаване на ESL.

53.      Поради това, че има по-добре развита съдебна практика по член 101 ДФЕС във връзка с решенията на спортни асоциации, на първо място, ще разгледам втория и третия преюдициален въпрос (що се отнася до анализа на санкциите от гледна точка на член 101 ДФЕС), преди да премина, на второ място, към първия преюдициален въпрос и на трето място, към петия преюдициален въпрос, който се отнася до наличието на възможно обосноваване в хипотеза, при която се установи ограничаване на конкуренцията с оглед на членове 101 и 102 ДФЕС.

54.      Освен това считам, че според мен въпросът дали посоченото в третия преюдициален въпрос поведение е законно от гледна точка на конкуренцията, е неразривно свързан с този за правилата, които са предмет на първите два преюдициални въпроса. Следователно, доколкото санкциите имат за цел да осигурят ефективността на системата за предварително разрешение и на правилата за участие, те следва да бъдат анализирани заедно.

55.      На следващо място в настоящото заключение ще разгледам въпроса за съвместимостта с членове 101 и 102 ДФЕС на приетите от УЕФА и ФИФА правила относно използването на търговски права, които са свързани с футболните състезания (четвъртия преюдициален въпрос), както и съвместимостта на правилата за предварително разрешение с разпоредбите от Договора за функционирането на ЕС относно основните свободи (шестия преюдициален въпрос).

1.      По втория преюдициален въпрос

56.      С втория въпрос и първата част на третия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 101 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че с него не се допуска в уставите на ФИФА и на УЕФА да има разпоредби, с които се предвижда система за предварително разрешение, както и възможността за налагане на санкции от тези федерации.

57.      В самото начало следва да се припомни, че за да попаднат в обхвата на забраната на член 101, параграф 1 ДФЕС, споразуменията, решенията на сдружения на предприятия или съгласуваните практики следва да са такива, които биха могли да засегнат търговията между държавите членки и които имат „за своя цел или резултат“ предотвратяването, ограничаването или нарушаването на конкуренцията в рамките на вътрешния пазар(26).

58.      На първо място, относно наличието на решение на сдружение на предприятия, от установената съдебна практика следва, че понятието „предприятие“ включва, в контекста на конкурентното право, всеки субект, който упражнява икономическа дейност, независимо от правния му статут и начина, по който се финансира(27). В това отношение член 101, параграф 1 ДФЕС обхваща не само преките способи за съгласуване на поведението между предприятията, но и институционализираните форми на сътрудничество, тоест положения, при които икономическите оператори действат чрез посредничеството на колективна структура или общ орган(28).

59.      В случая е безспорно, че членове на ФИФА и УЕФА са национални асоциации, които обединяват клубове, за които практикуването на футбол представлява икономическа дейност и които следователно са предприятия по смисъла на член 101 ДФЕС(29). Тъй като националните асоциации представляват сдружения на предприятия и поради упражняваната от тях икономическа дейност също така са предприятия, ФИФА и УЕФА, като федерации, които обединяват националните асоциации, представляват също сдружения на предприятия (дори „сдружения на сдружения на предприятия“) по смисъла на член 101 ДФЕС. Всъщност в приетите от тези организации устави се изразява желанието на ФИФА и УЕФА да координират поведението на своите членове, по-специално по отношение на участието им в международни футболни състезания(30). Следователно разпоредбите от устава на международна спортна федерация като разглежданите в главното производство могат да бъдат квалифицирани като „решения на сдружение на предприятия“ по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

60.      На второ място, прилагането на правилата на конкурентното право на Съюза спрямо решението на сдружение на предприятия изисква последното да може да засегне търговията между държавите членки(31). Струва ми се, че подобно засягане може да се забележи без особени затруднения в настоящото дело.

61.      На трето място, важно е да се припомни, че за да попадне в обхвата на забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, дадено споразумение трябва да има „за своя цел или резултат“ ограничаването на конкуренцията. В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че поради алтернативния характер на това условие, означен със съюза „или“, на първо място, е необходимо да се разгледа самата цел на споразумението(32).

62.      Понятието „ограничаване с оглед на целта“ трябва да се тълкува стриктно и може да се прилага единствено по отношение на някои видове тайни договаряния между предприятия, които — сами по себе си и предвид съдържанието на договорките си, целите, към които се стремят, и икономическия и правния контекст, в който се вписват — разкриват вреда за конкуренцията в достатъчна степен, за да може да се приеме, че не е необходимо да се разглежда резултатът от тях, при положение че определени форми на съгласуване между предприятията могат по самото си естество да се разглеждат като увреждащи доброто функциониране на нормалната конкуренция(33). При преценката на този контекст следва да се вземат предвид естеството на засегнатите стоки или услуги, както и реалните условия на функционирането и структурата на съответния пазар или пазари(34).

а)      По въпроса дали изискването за предварително разрешение представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на целта

63.      На първо място, трябва да се припомни, че от съдържанието на разглежданите в главното производство правила следва, че организирането на всяко футболно състезание в Европа е поставено в зависимост от получаването на предварително разрешение от УЕФА, който притежава също така изключителната компетентност да организира такива състезания. Тази система за предварително разрешение е обвързана със задължението за всички членуващи във ФИФА и в УЕФА клубове и играчи да участват в състезанията, организирани от тези федерации, както и със забраната за участие в състезания, които не са разрешени от тях, като при неспазването ѝ се налагат санкции за изключване.

64.      С оглед на гореизложеното се налага констатацията, че въведената от УЕФА система се основава на редица разпоредби, които могат да бъдат оприличени на клаузи за неконкуриране и изключителност, придружени от санкции, целящи тяхното ефективно прилагане.

65.      Първо, налага се обаче изводът, че такива разпоредби не са част от видовете споразумения или от поведението, които по самото си естество и в светлината на придобития опит могат да се разглеждат като увреждащи доброто функциониране на нормалната конкуренция, без да бъде разгледан техният резултат(35).

66.      Второ, самото съществуване на механизъм за предварително разрешение, при който трети лица искат да им бъде разрешен достъп до съответния пазар — независимо от дискреционните правомощия на УЕФА да откаже такова разрешение — би следвало да е достатъчно, за да се повдигне въпросът дали посочените правила са вредоносни в такава степен, каквато съдебната практика изисква като критерий за установяване на наличието на ограничаване на конкуренцията с оглед на целта. Въпросът дали действащият механизъм действително е достатъчен за осигуряване на ефективна конкуренция на съответния пазар, или ограничава конкуренцията, може да се установи само въз основа на анализ на антиконкурентните последици.

67.      На второ място, що се отнася до целите, които се преследват от правилата на УЕФА, от постоянната съдебна практика следва, че макар УЕФА и ФИФА да могат да преследват легитимни цели, които са свързани със спецификата на спорта, този факт сам по себе си не представлява елемент, даващ възможност въведените правила да не бъдат квалифицирани като „ограничаване с оглед на целта“, ако се установи, че друга преследвана от същите правила цел може да се разглежда като имаща за цел ограничаване на конкуренцията(36).

68.      Дори да се предположи, че преследваните от УЕФА цели не могат да бъдат изрично идентифицирани или същите не могат да се извлекат ясно от съдържанието на правилата на УЕФА, както твърдят ESLC и Комисията, този елемент сам по себе си не допуска да се констатира наличието на антиконкурентна цел.

69.      На трето място, от постоянната съдебна практика следва, че анализът за наличието на антиконкурентна цел на дадена мярка не следва да се ограничава до изолираното разглеждане на съдържанието и целите на изследваните правила, а следва да се вземе предвид също и правният и икономически контекст, в който те се вписват(37).

70.      Следните елементи ми се струват особено релевантни в контекста на настоящия анализ.

71.      Най-напред, правният и икономически контекст, в който се вписват разглежданите правила, се характеризира с едновременно упражняване на регулаторни правомощия и на икономическа дейност, което поставя УЕФА в особена ситуация, с което му се вменяват определени задължения, за да се избегне конфликт на интереси(38).

72.      В това отношение не се оспорва фактът, че УЕФА притежава дискреционно правомощие, което по-специално произтича от специфичната му позиция на съответния пазар като орган, управляващ футбола в Европа. Следователно, макар на УЕФА да е възложено да регламентира процедурата за предварително разрешение, така че да избегне благоприятно третиране на собствените си състезания, като необосновано отказва събития, които подлежат на разрешение и са предложени от трети лица, също така е вярно, че само конкретният анализ на дискреционното правомощие, с което УЕФА разполага, би позволил да се установи дали то го е използвало по дискриминационен и неподходящ начин, за да се докажат антиконкурентни последици.

73.      Ако се приеме, че въведеният от УЕФА режим за предварително разрешение не се урежда от процедура, основана на критерии за разрешение, които са ясно определени, прозрачни, недискриминационни и подлежащи на проверка по смисъла на практиката на Съда, свързана с решенията MOTOE и OTOC, както, изглежда, твърди запитващата юрисдикция, от тази съдебна практика ясно следва, че липсата на такива критерии не може автоматично да доведе до квалификация „ограничаване на конкуренцията с оглед на целта“, а по-скоро представлява индикация за ограничителни последици, които обаче трябва да бъдат потвърдени въз основа на задълбочен анализ(39).

74.      Освен това, ограничаване на конкуренцията може по принцип да се установи (с необходимата висока степен на сигурност) само доколкото предварителното разрешение е било действително обективно необходимо за създаването на едно алтернативно състезание, каквото е ESL. В този случай обаче изглежда, че от (чисто) правна гледна точка такова разрешение не е необходимо, така че всяко състезание, което е извън екосистемата на УЕФА и ФИФА, може да бъде създадено свободно и без участието на УЕФА.

75.      Всъщност, за разлика от разглежданото положение по делото, във връзка с което е постановено решение MOTOE, ФИФА и УЕФА не са публични субекти или не притежават каквото и да е специално или изключително право, от което да следва, че предприятие, което иска да организира международно или европейско футболно състезание, трябва задължително да получи предварително разрешение от единия или от другия от тези субекти. Освен това нито една разпоредба на публичното право не налага на тези предприятия задължение да спазват правилата, приети от посочените субекти, за разлика от разглежданото положение, във връзка с което е постановено решение OTOC.

76.      Така че по принцип не съществува пречка участващите в ESL клубове да последват примера на други спортни дисциплини и да създадат собствено състезание извън определената от УЕФА рамка. В този случай обаче системата за предварително разрешение на УЕФА, изглежда, представлява препятствие за създаване на ESL основно поради факта, че създалите проекта клубове биха искали да запазят и членството си в УЕФА с цел използване на предимствата, които то им носи. В това отношение следва да се отбележи, че според практиката на Съда мерки, насочени към справяне с явлението „двойно членство“, като клаузи за неконкуриране и изключителност, нямат за цел да ограничат конкуренцията(40).

77.      Накрая, отговор на въпроса дали от практическа гледна точка подобна инициатива наистина би могла да се осъществи с оглед на други пречки, които биха могли да възникнат, като например предвидения от УЕФА режим на санкции, на който са изложени членуващите в него клубове и играчи (и последиците от финансов и спортен характер, които подобно решение би могло да има върху участващите страни), не може да бъде даден въз основа на абстрактен анализ на въпросните правила, а единствено в контекста на подробно изследване на конкретните резултати от прилагането на тези правила. Освен това тези санкции биха имали ограничаващ ефект само в случаите, при които засегнатите клубове искат да останат членове на УЕФА(41).

78.      Предвид изложените по-горе съображения считам, че дори разглежданите в главното производство правила да могат да доведат до ограничаване на достъпа на конкурентите на УЕФА до пазара за организиране на футболни състезания в Европа, това обстоятелство, ако се приеме за установено, не предполага имплицитно, че тези правила имат за своя цел ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС.

б)      По въпроса дали изискването за предварително разрешение представлява ограничаване на конкуренцията с оглед на резултата

79.      От постоянната съдебна практика следва, че в случаите на неустановено по категоричен начин ограничаване с оглед на целта — какъвто ми се струва, че е настоящият случай на конкуренция — за целите на член 101, параграф 1 ДФЕС следва да се извърши цялостен анализ на резултатите(42). Целта на подобен анализ е да се определи отражението върху конкуренцията, което правилата на УЕФА могат да имат на пазара за организиране на футболни състезания в Европа.

80.      В случая оценката на отражението на правилата на УЕФА върху конкуренцията предполага, на първо място, да се вземат предвид всички фактори, от които зависи достъпът до съответния пазар, за да се прецени дали с оглед на установената от федерацията процедура съществуват „реални и конкретни възможности“ даден конкурент да създаде независимо състезание(43).

81.      За тази цел следва да се вземат предвид ключовата роля, която УЕФА играе като ръководен орган на футбола на европейския континент, и дискреционното правомощие, което притежава в това си качество. Следва да се анализира също икономическата сила на ESL и на клубовете, които го съставляват, за да се прецени по-специално дали това състезание може да се създаде независимо от УЕФА.

82.      При тези обстоятелства считам, че е необходимо да се вземе предвид не само конкретното отражение на ограниченията за достъп, които въведената от УЕФА система за предварително разрешение би могла да има, но също (и по-конкретно) отражението, което предвидените от федерацията санкции биха имали върху възможността необходимите за това клубове и играчи да бъдат налични, за да участват в това ново състезание.

в)      По разглеждането на предвидения от УЕФА дисциплинарен режим в контекста на преценката за антиконкурентната цел или резултат

83.      Строгостта на санкциите, прилагани при нарушение на приетите от дадена спортна федерация правила, както и рискът от тяхното налагане са обстоятелства от особено значение, които следва да бъдат взети предвид при анализа на съдържанието и целите на приета от спортна федерация мярка, доколкото тези санкции могат да доведат до разубеждаване на клубове или играчи да участват в състезанията, които не са разрешени от тази федерация. В настоящия случай дисциплинарните мерки, които, изглежда, са били предвидени от УЕФА, в това число заплахите за налагане на санкции, отправени срещу участниците в ESL, биха могли да доведат до затваряне на пазара за организиране на футболни състезания в Европа по отношение на даден потенциален конкурент, като последният рискува да бъде лишен както от участието на клубове, необходими за организирането на спортно състезание, така и от достъпа до „ресурси“, каквито играчите представляват.

84.      Отражението от наложените от дадена спортна федерация санкции обаче не може да се анализира абстрактно, без да се вземе предвид общият контекст, в който се вписват предвидените от тази федерация дисциплинарни мерки. В това отношение е необходимо да се извърши конкретна преценка на възпиращия ефект, който санкциите могат да имат върху съответните клубове (и играчи), и по-специално каква е вероятността тези клубове и играчи, с оглед на съответните си позиции на пазара, да решат да пренебрегнат риска от налагане на санкции, на който са изложени, като пристъпят към създаването на независима лига (и като участват в нея). Всъщност обхватът на дисциплинарните правомощия, с които разполага дадена спортна федерация, се разпростира само дотам, докъдето стигат „границите на нейната компетентност“, която на свой ред зависи от признаването ѝ от клубовете и играчите, членуващи във федерацията, и от факта, че първоначално те доброволно са се съгласили да спазват нейните правила, и следователно са под нейния контрол. В случай че тези клубове и играчи решат да „прекъснат“ връзката си с федерацията, като създадат ново независимо състезание и участват в него, рискът от налагане на санкции може повече да няма възпиращ ефект спрямо тях.

г)      По приложението на теорията за съпътстващите ограничения спрямо разглежданите правила

85.      За да не попаднат в приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС, ограниченията, породени от разглежданите правила на УЕФА, следва да са присъщи на преследването на легитимни цели и да са пропорционални на тях. Следователно необходимо е да се разгледа дали, както по същество твърдят ФИФА и УЕФА, както и много правителства, независимо от потенциалните ограничителни последици върху конкуренцията, характеристиките на системата за предварително разрешение и на режима на санкции позволяват да се постигнат преследваните от УЕФА легитимни цели, без да се надхвърля необходимото за тяхното осъществяване(44).

86.      Тъй като в основата на настоящото дело стои въпросът за приложението на теорията за съпътстващите ограничения към областта на спорта, считам за полезно да направя някои пояснения относно аналитичната рамка, която ще следвам.

1)      Предварителни бележки относно аналитичната рамка на съпътстващите ограничения

87.      Теорията за съпътстващите ограничения първоначално е разработена в контекста на „чисто“ търговските споразумения(45). Като „съпътстващо ограничение“ е квалифицирано всяко ограничение, което е пряко свързано с реализирането на основната операция и е необходимо за осъществяването ѝ, като последната не притежава сама по себе си антиконкурентен характер(46).

88.      Съдебната практика относно „съпътстващите търговски ограничения“ (commercial ancillary restraints) впоследствие обхваща и ограничения, считани за необходими поради причини от обществен интерес, което дава началото на „съпътстващите регулаторни ограничения“ (regulatory ancillary restraints)(47). Така Съдът приема, че в определени случаи следва да се съпоставят „нетърговските“ цели и ограничаването на конкуренцията и да се приеме, че първите имат предимство спрямо вторите, като това води до извода, че няма нарушение на член 101, параграф 1 ДФЕС.

89.      Появила се за първи път в решението Wouters и др. относно правилата за професионалната етика на адвокатите(48), впоследствие тази съдебна практика се прилага основно — с изключение на решението Meca-Medina и Majcen/Комисия(49), което се отнася до дейността на спортна федерация — по дела, свързани с практики или действия на професионални организации(50). Макар съдебната практика по въпросите на съпътстващите регулаторни ограничения да е все още ограничена — и още по-ограничена в областта на спорта, като делото, по което е постановено решението Meca-Medina и Majcen/Комисия, е единственият случай на прилагане на тази теория в областта на спорта — Съдът, изглежда, възприема рестриктивен подход при прилагането ѝ по цитираните по-горе дела. Поради това не е достатъчно да се посочат абстрактно „неясни“ или общи цели, в случай че се установи наличието на такива, а следва ограничението да е обективно необходимо за изпълнението на основната операция и да е пропорционално на нея(51), като този анализ трябва да бъде конкретно и подробно извършен(52).

90.      Този подход ми се струва оправдан, доколкото самата концепция и идеята в основата на теорията на съпътстващите ограничения налагат ограничително тълкуване. Следва да се припомни, че става въпрос за изключване от приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС на някои аспекти на споразуменията, които (реално или потенциално) нарушават конкуренцията, само когато са пряко свързани и необходими за изпълнение на основната операция, която сама по себе си не е антиконкурентна. Възприемането на по-широко тълкуване би представлявало риск от заобикаляне на правилата на конкурентното право, като подобно решение не би било приемливо, особено когато не се спори, че въпросните дейности, независимо от това че са извършвани от спортни федерации, представляват икономически дейности, към които се прилага конкурентното право.

91.      Като се има предвид горното, аналитичната рамка за съпътстващите регулаторни ограничения (включително тези, които са свързани със спорта) се различава от тази на чисто търговските ограничения, доколкото необходимостта от посочените ограничения трябва да се преценява спрямо цели, които по естеството си са по-„абстрактни“ от тези, които в случая са свързани с търговски споразумения. Освен това следва да се отбележи, че особеността на съпътстващите регулаторни ограничения, и по-конкретно на „спортните“, се основава на факта, че се вземат предвид широк набор от (нетърговски) цели, които могат да варират между по-скоро технически цели (като антидопинговите правила или определени специфични аспекти, свързани с въпросните спортни дисциплини) и други по-общи цели, като признатите в член 165 ДФЕС (например принципите за почтеност или за спортните заслуги). В крайна сметка не трябва да се забравя, че този анализ позволява спецификите на спорта да бъдат „интегрирани“ в анализа на конкуренцията чрез използването на един труден подход, които се състои в намирането на баланс между „търговските“ и „спортните“ аспекти на професионалния футбол.

92.      След тези уточнения, на първо място, следва да се разгледа дали преследваните с оспорените правила на УЕФА (и ФИФА) цели са легитимни, и на второ място, дали предприетите от федерациите мерки са присъщи и пропорционални на тези цели.

2)      По легитимния характер на целите, преследвани с правилата на УЕФА

93.      Що се отнася до конкретните правила за предварително разрешение и участие, предмет на спора в настоящото дело, безспорно е, че голяма част от целите, на които се позовават УЕФА и ФИФА, произтичат от „европейския спортен модел“ и следователно са изрично посочени в първичното право на Съюза, и по-специално в член 165 ДФЕС, така че тяхната легитимност не може да бъде оспорена. Това се отнася по-конкретно за правилата, които имат за цел да гарантират откритост в спортните състезания, да защитят здравето и безопасността на играчите, както и да осигурят солидарност и преразпределение на приходите. Някои от целите, свързани със спецификите на спорта, също така са признати в практиката на Съда, като целта за осигуряване на почтеност на състезанията и поддържане на равновесие между клубовете чрез запазване на определено равенство на възможностите и неяснота по отношение на резултатите(53).

94.      Както обаче беше установено в точка 85 от настоящото заключение, от практиката на Съда следва, че преследването на легитимни цели само по себе си не е достатъчно, за да се изключат правилата на УЕФА и на ФИФА от приложното поле на член 101, параграф 1 ДФЕС, а че е необходимо да се установи въз основа на конкретен анализ, че мерките, предприети за постигане на преследваните цели, са необходими и пропорционални.

3)      По ограничението на конкуренцията като присъщо и пропорционално на преследваните цели

i)      По присъщия характер на системата за предварително разрешение

95.      Най-напред следва да се припомни, че в своята практика Съдът признава правомощието на спортните федерации да приемат подходящите правила за организиране на дадена спортна дисциплина(54). От това следва, че от организационна гледна точка изглежда легитимно даден субект да бъде определен като отговорен за осигуряване на спазването на тези правила и същото лице да разполага с необходимите „способи“ за изпълнение на тази задача.

96.      Такъв по-специално е случаят в контекста на спортна дисциплина като футбола, за която е характерно участието на голям брой играчи от различни нива на пирамидата при организирането и провеждането на футболни срещи и състезания. Следователно системата за предварително разрешение представлява основен механизъм за управление на европейския футбол, чиято цел е да гарантира, от една страна, еднакво прилагане на правилата на този спорт, и от друга страна, по-конкретно, спазване на общи стандарти между различните състезания. Такава система също така позволява да се гарантират координиране и съвместимост между календарите на футболните срещи и на футболните състезания в Европа.

97.      Всъщност без механизъм за предварителен контрол за УЕФА или ФИФА би било практически невъзможно да гарантират постигането на преследваните цели. В това отношение трябва да се отбележи, че наличието на други спортни дисциплини, които функционират въз основа на различни „спортни модели“, които например не предвиждат организирането на независими състезания да зависи от получаването на предварително разрешение от страна на регулаторния орган за съответния спорт, не поставя под въпрос присъщия характер на системата за предварително разрешение, въведена от УЕФА (каквато впрочем съществува и в други спортни дисциплини). Всъщност, както бе отбелязано в точка 32 от настоящото заключение, „европейският спортен модел“ не изключва възможността други спортни дисциплини да бъдат организирани по различен начин.

98.      Освен чисто „спортните“ ѝ аспекти, една такава система, от друга страна, може да се окаже необходима, за да се запазят настоящата структура на европейския футбол и целта за солидарност. Тази цел обаче е тясно свързана с преразпределението, както и с реинвестирането на приходите от футболни състезания, организирани под егидата на ФИФА и УЕФА.

99.      В това отношение, предвид изразените в съдебно заседание различни позиции относно предназначението и обема на въпросното финансиране, следва все пак да се уточни, че запитващата юрисдикция трябва да провери дали въведеният от УЕФА механизъм за преразпределение на печалбата действително позволява постигане на преследваните цели. Същото следва да се приложи към предложението (или ангажимента) на ESLC да „компенсира“ изплащаните понастоящем суми от УЕФА чрез „солидарни плащания“, за да се установи дали такъв механизъм действително би могъл да замени действащия в момента установен от УЕФА механизъм (без да се засегне настоящата структура на европейския футбол).

ii)    По присъщия характер на санкциите

100. Изложените по-горе съображения се отнасят и за предвидения от УЕФА и ФИФА дисциплинарен режим. Всъщност всяко прието от спортна федерация правило би било лишено от смисъл, ако не съществуваха дисциплинарни мерки, които имат за цел да гарантират неговата ефективност и да осигурят спазване от страна на преките ѝ членове и на независимите организатори на правилата, въведени за регулиране на футбола.

iii) По прилагането в настоящия случай на правилата за предварително разрешение и санкции на УЕФА

101. В случая е безспорно, че участието на по-голямата част от участващите в ESL клубове (а именно 15 от 20 участника) ще бъде гарантирано. Всъщност клубовете учредители на ESL възнамеряват да продължат да участват в открити национални състезания, организирани от националните федерации и лиги под егидата на ФИФА и на УЕФА.

102. Такова състезание обаче неизбежно би имало отрицателно въздействие върху националните първенства, изразяващо се в намаляване на привлекателността на последните (и по-специално на тези от държавите членки, чиито клубове са част от ESL). Към настоящия момент окончателното класиране в края на всеки сезон на националните първенства е с решаваща роля за определянето на участниците в състезанието на най-високо европейско равнище, което (в зависимост от равнището на националната лига) прави особено привлекателно достигането до първите места в тези първенства. Този елемент би изчезнал или най-малкото обезсилен в значителна степен, ако голяма част от резултатите от националните лиги бъдат без значение при определянето на участниците в състезанията от по-високите равнища на пирамидата, каквито, изглежда, са амбициите на ESLC. По този начин клубовете учредители биха били защитени в своите национални първенства от конкуренцията на клубовете, които си съперничат с тях за място в европейското състезание на най-високо равнище. Подобно състезание обаче, изглежда, не е в съответствие с принципа, регламентиращ европейския футбол, според който участието в състезанията се основава на „спортните заслуги“ и резултатите, постигнати на спортния терен.

103. Освен това състезание с характеристиките на ESL би могло да има отрицателно въздействие върху принципа на равни възможности, който е съставен елемент от равнопоставеността в спортните състезания. Всъщност чрез гарантираното си участие в ESL определени клубове биха могли да запазят значителни допълнителни приходи за себе си, като едновременно с това продължат да участват в национални състезания, в които да се изправят срещу други клубове, които няма да имат възможността да генерират сходни по размер приходи, а още по-малко на същата постоянна и неизменна основа. Гарантираните приходи от постоянно участие на най-високо равнище могат да се считат за значително конкурентно предимство, за да се финансират закупуването и изплащането на възнаграждения на нови играчи, което представлява решаващ фактор за конкуренцията. Обстоятелството, че към настоящия момент съществуват значителни различия между клубовете, които участват в състезанията на УЕФА, не би могло да бъде основание тези различия да бъдат увеличени.

104. Освен това в съответствие със заявената почти единодушно позиция на правителствата, участвали в производството по настоящото дело, подобно състезание би попречило основно на участието на отбори от повечето европейски държави, тъй като то ще бъде ограничено до участници от определен брой държави, с което би могло да се накърни и „европейското“ измерение на спортния модел, предвиден в член 165 ДФЕС.

105. Освен ако не се установи друго при проверките, които следва да извърши запитващата юрисдикция в това отношение, моделът ESL би могъл също да постави под въпрос принципа на солидарност, тъй като създаването на този формат на състезание би могло да доведе до намаляване на привлекателността, както и на рентабилността на състезанията на УЕФА (и по-конкретно на Шампионската лига) и по този начин до намаляване на генерираните от тях приходи, част от които се инвестират обратно в най-ниските футболни равнища.

106. Извън чисто спортните цели и дори да се приеме, че както въведените от УЕФА и ФИФА правила, така и отправените от тях заплахи за налагане на санкции са мотивирани само от чисто икономически съображения, подобни разпоредби в уставите биха се оказали поне необходими. Поради това считам, че в контекста на настоящото дело прилагането на правила, въведени от УЕФА, и нейното поведение по отношение на ESLC трябва да се тълкуват като имащи за цел да предотвратят явлението „двойно членство“ (dual membership) (или дори паразитизма — free riding), което би отслабило позицията на УЕФА (а следователно и тази на ФИФА) на пазара.

107. В това отношение е важно да се припомни, че волята на ESLC не е да създаде една „истинска“ независима лига от затворен тип (breakaway league), а да учреди състезание, което да е конкурентно на това на УЕФА, в най-доходоносния сегмент на пазара за организиране на европейски футболни състезания, като същевременно продължи да бъде част от екосистемата на УЕФА и да участва в някои от състезанията (и по-специално в националните първенства). С други думи, изглежда, че клубовете учредители на ESLC желаят, от една страна, да се ползват от правата и предимствата, свързани с членството в УЕФА, без обаче да се обвързват с нейните правила и задължения.

108. Въпреки това, от гледна точка на правото на конкуренцията, едно предприятие (или сдружение на предприятия като УЕФА) не може да бъде критикувано, че се опитва да защити собствените си икономически интереси, по-специално по отношение на подобен „опортюнистичен“ проект, който заплашва значително да го отслаби(55). В това отношение следва да се припомни, че Съдът вече е приел за подходящи разпоредбите от устава на кооперативно сдружение, които ограничават възможността за неговите членове (включително чрез санкции за изключване) да участват в други форми на конкурентно сътрудничество(56).

109. Накрая следва да се отбележи, че за разлика от дело C‑124/21 P (International Skating Union/Комисия), което понастоящем е висящо пред Съда, настоящият случай не се отнася до това, че УЕФА е отказала да организира състезание или да наложи дисциплинарни мерки на клубовете, които искат да участват в дадено събитие или състезание, организирано от трето лице, което не заплашва да окаже влияние на спортния календар или да дестабилизира съществуващата структура на модела за организиране и управление на съответната спортна дисциплина(57).

110. С оглед на изложените съображения считам, че непризнаването от страна на ФИФА и УЕФА на състезание, което по естеството си е от затворен тип като ESL, може да се разглежда като присъщо на преследването на определени легитимни цели (по смисъла на съдебната практика, установена с решения от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98), и от 18 юли 2006 г., Meca-Medina и Majcen/Комисия (C‑519/04 P, EU:C:2006:492), тъй като с него се цели да се запазят принципите на участие, основано на спортните резултати, на равните възможности и на солидарността, на които се основава пирамидалната структура на европейския футбол.

4)      По пропорционалността на системата за предварително разрешение и на санкциите, предвидени в правилата на УЕФА

111. В самата формулировка на първите си три преюдициални въпроса запитващата юрисдикция приема, че както процедурата за предварително разрешение, така и процедурата за налагане на санкции не се ръководят от „обективни, прозрачни и недискриминационни“ критерии. В това отношение следва да се отбележи, че макар в решенията си MOTOE и OTOC Съдът да подчертава значението да бъде регламентирана възможността спортна федерация да може да използва правомощията си за издаване на разрешение и за налагане на санкции посредством критерии, определени от запитващата юрисдикция, за да се предотврати какъвто и да е риск за незаконно използване, той се ограничава до изброяването на общи критерии, без да определя точното им съдържание.

112. Поради това считам, че прилагането на критериите, установени в практиката на Съда, следва да отговаря на следните цели.

113. На първо място, както ясно се посочи с установената с решения MOTOE и OTOC практика на Съда, тези критерии трябва да са насочени към регулиране на дискреционните правомощия, с които разполага дадена спортна федерация, като се ограничи свободата ѝ на преценка, и по-специално възможността да приема произволни решения, с които да отказва необосновано или въз основа на незаконни мотиви организирането на спортни състезания от трети лица(58).

114. На второ място, тези критерии трябва да позволяват да се установят по ясен, обективен и възможно най-подробен начин условията за достъп до пазара, за да се предостави възможност на всяко трето лице, организатор на състезания, не само да се запознае достатъчно добре както с процедурата, която трябва да следва, така и с условията, които трябва да изпълни, за да навлезе на съответния пазар, но също така да може да предвиди, когато посочените условия са изпълнени, че по принцип въпросната федерация не би трябвало да може да му откаже достъп до пазара.

115. На трето място, що се отнася до съответните клубове и играчи, те също трябва да имат възможност да се запознаят предварително с условията, при които ще могат да участват в събития на трети лица, както и с наказанията, които ще им бъдат наложени, в случай че вземат участие в тях. Освен възпиращия им ефект тези санкции следва да бъдат в достатъчна степен ясни, предвидими и пропорционални, за да се ограничи всеки риск от произволното им налагане от страна на въпросната федерация.

116. На четвърто и последно място, както организаторите на конкурентни състезания, така и съответните клубове и играчи следва да разполагат със средства за правна защита, чрез които да могат да оспорят евентуални решения за отказ или решения, с които въпросните спортни федерации налагат санкции. Освен това тези средства за правна защита не трябва да се ограничават до вътрешни органи на федерацията, а трябва също така да предвиждат възможността за оспорване на тези решения пред независима инстанция.

117. Следователно в светлината на принципите, изведени в предходните точки от настоящото заключение, запитващата юрисдикция следва да провери дали правилата на УЕФА (и на ФИФА) относно предварителното разрешение и налагането на санкции са пропорционални. Разглеждането на този въпрос не бива да бъде абстрактно, а да се извърши при отчитане на фактическия, правен и икономически контекст, в който ще се прилагат правилата, включително специфичните характеристики на ESL.

i)      По пропорционалността на режима за предварително разрешение

118. Най-напред следва да се уточни, че принципите, описани в точки 114—116 от настоящото заключение, могат да се приложат единствено към независими състезания, които зачитат цели, признати за легитимни и преследвани от дадена спортна федерация. От това следва, че дори да приемем, че въведените от УЕФА критерии не отговарят на критериите за прозрачност и недискриминация, това не означава, че състезание, организирано от трето лице, което противоречи на легитимните спортни цели, следва да бъде разрешено, както и че отказът на УЕФА да разреши такова състезание, не е обоснован.

ii)    По пропорционалността на режима на санкции

119. В решенията, в които Съдът признава с оглед на преследваните цели присъщия характер на санкциите, които са насочени, от една страна, към спортисти, които нарушават правилата на федерацията, и от друга, към членове на професионална федерация, Съдът не е пропуснал да подчертае значението на това да се установи наличието на съразмерност на разглежданите дисциплинарни мерки(59).

120. Що се отнася до отправените от УЕФА заплахи за налагане на санкции, считам, че е важно да се направи разграничение между санкциите, които могат да бъдат прилагани спрямо клубовете, и тези, които биха могли да бъдат наложени на играчите на клубове, които са участвали в създаването на ESL.

121. Така налагането на санкции на играчи, които не са участвали във вземането на решение за създаването на ESL, ми се струва непропорционално, по-специално що се отнася до участието им в национални отбори. По този начин решение, с което се санкционират играчи, които, изглежда, не са действали неправомерно спрямо правилата на УЕФА и чието участие в създаването на ESL не изглежда да е доказано, показва неправилно и прекомерно прилагане на тези правила. Освен това фактът, че съответните национални отбори ще бъдат лишени от определени свои играчи, води до това, че индиректно те също ще бъдат санкционирани, като това положение също изглежда непропорционално.

122. За сметка на това санкциите, които се налагат на членуващи в УЕФА футболни клубове, поради това че вземат участие в международно състезание като ESL, могат да се приемат за пропорционални, по-специално предвид ролята на тези клубове в организирането и създаването на състезание, което по изложените в точки 102—105 от настоящото заключение причини, изглежда, не зачита основните принципи, на които се изграждат организацията и функционирането на европейския футбол.

123. С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на втория преюдициален въпрос, че член 101 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, както и членове 49 и 51 от устава на УЕФА, в които се предвижда създаването на ново общоевропейско клубно състезание по футбол да бъде обвързано със система за предварително разрешение, доколкото, като се отчитат характеристиките на предвиденото състезание, ограничителните последици, които произтичат от посочената система, изглеждат присъщи и пропорционални за постигане на преследваните от УЕФА и ФИФА легитимни цели, които са свързани със спецификите на спорта.

2.      По първия преюдициален въпрос

124. С първия си преюдициален въпрос и с втората част на третия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да установи дали член 102 ДФЕС следва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от уставите на ФИФА и УЕФА, които се отнасят до системата за предварително разрешение, както и до режима на санкции.

125. В самото начало следва да се припомни, че член 102 ДФЕС забранява всяка злоупотреба с господстващо положение в рамките на вътрешния пазар или в съществена част от него.

126. Злоупотребата с господстващо положение е обективно понятие, визиращо действията на предприятие с господстващо положение на пазар, където равнището на конкуренция вече е отслабено именно поради присъствието на въпросното предприятие, които действия — посредством методи, различни от тези, които управляват нормалната конкуренция на стоките или услугите на основата на престациите на икономическите оператори — имат за последица създаването на пречка за запазването на все още съществуващото равнище на конкуренция на пазара или за развитието на тази конкуренция(60).

127. Съгласно постоянната съдебна практика наличието на господстващо положение налага на съответно предприятие с господстващо положение да носи особена отговорност да не засяга със своето поведение развитието на ефективна и ненарушена конкуренция на вътрешния пазар(61). Въпросът дали поведението му в дадения случай представлява злоупотреба, следва да е предмет на обективен и конкретен анализ, в който да се вземат предвид всички фактически обстоятелства, характеристиките на съответния пазар и на въпросното поведение, както и да се прецени взаимодействието между реалния или потенциално съществуващия отстраняващ ефект на това поведение спрямо неутрализиращите го възможности за повишаване на ефективността в полза на потребителите(62).

128. При все това наличието на господстващо положение не лишава съответното предприятие, намиращо се в това положение, нито от правото да защити своите търговски интереси, когато същите са застрашени(63), нито от възможността, с цел да защити своите интереси и в разумна степен, да извърши действията, които счита за подходящи, за да ги защити, при условие че това поведение не представлява злоупотреба с господстващо положение(64).

а)      По наличието на господстващо положение на УЕФА и ФИФА

129. С оглед на дадените от запитващата юрисдикция разяснения следва да се изхожда от хипотезата, че съответният пазар е този за организиране и използване с търговска цел на международни клубни състезания по футбол в Европа, и УЕФА притежава господстващо (дори монополно) положение на този пазар предвид обстоятелството, че то е единственият организатор на всички големи клубни състезания по футбол на европейско равнище.

б)      По злоупотребата с господстващо положение от страна на УЕФА и ФИФА

130. Следва да припомня, че регулаторната функция на дадена спортна федерация, изразяваща се в правомощието да определя субектите, които могат да организират състезания, и да установява условията, при които ще се извършва това, трябва да се осъществява при определени ограничения, задължения и контрол, за да се избегне възможността въпросното юридическо лице да наруши конкуренцията, като третира по-благоприятно организираните от него състезания или тези, в чието организиране участва(65). При тези обстоятелства „особената отговорност“, възложена на ФИФА и УЕФА по смисъла на член 102 ДФЕС, се състои именно във факта, че при разглеждане на исканията за разрешение за ново състезание те трябва да гарантират, че тези трети лица не са неоправдано лишени от достъп до пазара.

131. Следователно анализът за приложението на съдебната практика относно „съпътстващите ограничения“ при отговора на втория преюдициален въпрос може да бъде отнесен и при проверката на разглежданите по настоящото дело мерки, с оглед на член 102 ДФЕС(66).

132. По съображения за изчерпателност считам все пак за необходимо да разгледам накратко два специфични въпроса, свързани с приложението на член 102 ДФЕС към въведените от УЕФА и ФИФА правила, които бяха повдигнати от някои страни по делото в писмените им становища и в съдебно заседание.

1)      По въпроса за „предотвратяването на конфликт на интереси“ с оглед на член 102 ДФЕС

133. Според ESLC фактът, че УЕФА сам си е предоставил правомощието да разрешава алтернативни състезания, въпреки че съществува конфликт на интереси, само по себе си представлява злоупотреба с господстващо положение. Поради това според ESLC единственият начин за разрешаване на това положение е да се направи разграничение между регулирането на спорта, организирането на състезания и използването им с търговска цел.

134. На първо място, следва да се припомни, че самият факт, че спортна федерация упражнява едновременно функциите на регулатор и на организатор на спортни състезания, не води сам по себе си до нарушение на конкурентното право в Съюза(67). Всъщност, макар препоръчваното от ESLC структурно разделяне — изразяващо се във възлагане на регулаторни правомощия на една независима организация, която не поддържа контакти с активно действащи на съответния пазар предприятия — да е от естество да премахне всеки конфликт на интереси, това не е решение, което е единствено и задължително по своя характер. От съдебната практика, цитирана в точки 45 и 46 на настоящото заключение, следва ясно, че с цел предотвратяване на евентуален конфликт на интереси дадена спортна федерация може да установи процедура за издаване на разрешение за организиране на състезания от трето лице, като предварително определи обективни и недискриминационни критерии за получаване на разрешението.

135. На второ място, налагането на структурно разделяне би довело до забрана за извършване на всякаква икономическа дейност от страна на спортните федерации, които се намират в същото положение като УЕФА и ФИФА, положение, което е трудно да се съчетае с факта, че независимо от особените си характеристики, те също така са предприятия, за които, както за всяко друго предприятие, преследването на икономически цели е присъщо на тяхната дейност и само по себе си не е с антиконкурентен характер.

136. На трето място, („принудително“) разделяне на упражняваната от дадена спортна федерация дейност на „регулаторна“ и „търговска“, би било в противоречие с „европейския спортен модел“, по-конкретно що се отнася до спортните дисциплини, за които пирамидалната организационна структура играе съществена роля, както е при футбола. В рамките на тези спортни дейности обаче регулаторните и икономическите функции се явяват свързани и взаимнозависими, тъй като приходите от използването с търговска цел на състезания, организирани под егидата на тези федерации, се преразпределят за целите на развитието на съответния спорт.

2)      По приложението на теорията за „съществените съоръжения“

137. При анализа на първия преюдициален въпрос се поставя един специфичен въпрос — за целите на анализа на правилата за предварително разрешение и участие, въведени от ФИФА и УЕФА с оглед на член 102 ДФЕС, релевантна ли е съдебната практика на Съда относно „съществените съоръжения“, изведена от решение Bronner(68).

138. Според теорията за съществените съоръжения предприятие с господстващо положение, което притежава или контролира значителна инфраструктура, може да бъде принудено да си сътрудничи със своите конкуренти, като им предостави достъп до нея без каквато и да е дискриминация. В своето решение Bronner Съдът приема, че за да представлява злоупотреба с господстващо положение по смисъла на член 102 ДФЕС, отказът на предприятие с господстващо положение да предостави достъп до съответната инфраструктура или услуги, следва да е такъв, че да премахва всякаква конкуренция на пазара от страна на заявителя на услугата, да не може да бъде обективно обоснован и самата услуга да е от такова значение за упражняването на дейността на заявителя, че за нея да не съществува никакъв реален или потенциален заместител(69).

139. Поради следващите съображения считам, че „екосистемата“ на УЕФА и ФИФА не може да бъде разглеждана като „съществено съоръжение“ и поради това прилагането тази теория следва да се отхвърли като неприложимо по настоящото дело.

140. Първо, що се отнася до изискването за предварително разрешение, следва да се посочи, че такова не е необходимо, за да може трето лице, например ESLC, да организира ново футболно състезание. Както беше констатирано в точка 75 от настоящото заключение, не съществува никаква правна пречка, която може да ограничи участващите в инициативи на ESLC клубове да създадат и свободно да организират свои състезания извън екосистемата на УЕФА и ФИФА. От тези федерации се изисква предварително разрешение само в случаите, в които клубовете, които участват в ESL, искат да запазят членството си в УЕФА и да продължат да участват в организираните от него футболни състезания.

141. Второ, създаването на лига като ESL не изисква да бъде възпроизведена съществуващата инфраструктура на УЕФА заедно с произтичащите от нея задължения. Организаторите на ново независимо състезание по никакъв начин не са длъжни да създадат проекта си на основата на организационен модел, сходен с този на УЕФА и ФИФА. Следователно, както бе посочено в точки 106 и 107 от настоящото заключение, истинският проблем в това дело е свързан с възможността тези клубове да създадат своя собствена лига и същевременно да продължат да участват във футболната екосистема на ФИФА и УЕФА, както и в организираните от тях състезания. В този случай обаче съдебната практика относно „съществените съоръжения“ не би могла да бъде релевантна.

142. Трето, прилагането на съдебната практика относно съществените съоръжения би било обосновано само ако отказът за достъп е от естество да премахне или направи прекомерно трудна всяка конкуренция на свързания пазар или също да предотврати пускането на пазара на нов продукт, за който има търсене, какъвто предвид изложените по-горе съображения не представлява настоящият случай.

143. Четвърто, с оглед на съображенията, изложени в точки 133—142 от настоящото заключение, ми се струва, че отказът на УЕФА може да бъде обективно обоснован както от гледна точка на спорта с оглед на преследваните от федерацията легитимни цели, така и от икономическа гледна точка, която е свързана с борбата срещу паразитизма, или феномена на „двойното членство“, който би могъл да отслаби позициите на УЕФА и ФИФА на пазара(70).

144. С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на първия преюдициален въпрос, че член 102 ДФЕС трябва да се тълкува в смисъл, че допуска членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, както и членове 49 и 51 от устава на УЕФА, в които се предвижда създаването на ново общоевропейско клубно състезание по футбол да бъде обвързано със система за предварително разрешение, доколкото, като се отчитат характеристиките на предвиденото състезание, ограничителните последици, които произтичат от посочената система, изглеждат присъщи и пропорционални за постигане на преследваните от УЕФА и ФИФА легитимни цели, които са свързани със спецификите на спорта.

3.      По третия преюдициален въпрос

145. Тъй като въпросът дали поведението, посочено в третия преюдициален въпрос, е законно с оглед на конкурентното право, е неразривно свързан с въпроса за правилата, предмет на първите два преюдициални въпроса, тези въпроси са разгледани заедно, както беше уточнено в точка 54 от настоящото заключение. По-конкретно анализът на въпросите, свързани със санкциите на УЕФА и на ФИФА, е извършен в точки 83 и 84, 101—108, 111—117 и 119—122 от настоящото заключение.

146. С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на третия преюдициален въпрос, че членове 101 и 102 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не забраняват на ФИФА, на УЕФА, на членуващите в тях федерации или на националните им лиги да отправят заплахи за налагане на санкции срещу членуващите в посочените федерации клубове, когато последните участват в проект за създаване на ново общоевропейско клубно състезание по футбол, което би могло да накърни легитимните цели, преследвани от посочените федерации, в които те членуват. Санкциите за изключване, насочени срещу играчи, които по никакъв начин не са свързани с въпросния проект, обаче са непропорционални, по-специално що се отнася до изключването им от националните отбори.

4.      По петия преюдициален въпрос

147. С петия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска да се установи дали се прилагат „стандартните“ освобождавания и основания в областта на конкуренцията, като тези, които са предвидени респективно в Договора за функционирането на ЕС относно член 101, параграф 3 ДФЕС, и тези, които са установени в съдебната практика относно член 102 ДФЕС(71).

148. Най-напред следва да се отбележи, че на този въпрос трябва да се отговори единствено ако с оглед на дадените на първия и на втория преюдициален въпрос отговори Съдът установи, че членове 101 и 102 ДФЕС са били нарушени. Предвид отговорите, които предлагам да се дадат на тези въпроси, настоящият случай не е такъв.

149. Освен това от постоянната съдебна практика следва, че страната, за която се твърди да е нарушила правилата на конкуренцията, има задължението да представи доказателства, че поведението ѝ отговаря на условията, позволяващи да се приеме, че то попада в обхвата на член 101, параграф 3 ДФЕС(72) или че същото е обективно обосновано съгласно член 102 ДФЕС(73). Следва обаче да се констатира, че в настоящия случай актът за преюдициално запитване е приет, без ФИФА и УЕФА да са били изслушани предварително и следователно без да са могли да представят аргументи и доказателства относно спазването на тези условия при конкретните обстоятелства по делото(74).

150. С оглед на предложените отговори на първите три преюдициални въпроса и предвид изложените по-горе съображения считам, че не е необходимо да се отговаря на петия преюдициален въпрос.

5.      По четвъртия преюдициален въпрос

151. С четвъртия преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска от Съда да се произнесе дали въведените от ФИФА правила за използване на спортни права са съвместими с членове 101 и 102 ДФЕС. Тези правила по-конкретно предвиждат, че всички права, свързани с провеждането на международни футболни състезания, „изначално“ принадлежат на ФИФА и на регионални конфедерации като УЕФА, които притежават „изключителната компетентност да разрешават в рамките на [своята] юрисдикция разпространението по-специално на аудио-визуални носители на футболни срещи и събития, без ограничение по място, съдържание, дата, техника или закон“.

а)      Предварителни бележки

152. Преди да пристъпя към анализа на четвъртия преюдициален въпрос, струва ми се важно да направя някои разяснения относно контекста, в който се вписват тези правила, по-специално с оглед на някои констатации на запитващата юрисдикция във връзка с тълкуването на тези разпоредби, като следва да се припомни, че Съдът не е компетентен да тълкува разпоредбите от уставите на ФИФА и УЕФА, които очевидно не принадлежат към системата на правото на Съюза.

153. Членове 67 и 68 от устава на ФИФА гласят, че федерацията е носител на изключителното първично право на собственост върху правата, произтичащи от състезанията, които попадат в обхвата на „юрисдикцията“ на УЕФА. Следва да се отбележи, че липсата на дефиниция за този термин в устава на ФИФА води до известно объркване, както се вижда от различаващите се позиции на ESLC, от една страна, и на ФИФА и УЕФА, от друга. В този смисъл ESLC поддържа тезата за буквално (относително широко) тълкуване на термина „юрисдикция“, като твърди, че с него се има предвид пълно (и изключително) присвояване на футболните права за всички състезания, които географски се намират на европейския континент. Обратно, ФИФА и УЕФА твърдят по същество, че позоваването на термина „юрисдикция“ има правно, а не географско значение, в смисъл че се отнася само до разрешените от тях състезания в Европа.

154. Комисията от своя страна счита, че тези разпоредби трябва да се тълкуват във връзка с член 49, параграф 1 от устава на УЕФА, който предвижда, че УЕФА притежава изключителна компетентност да организира международни състезания в Европа, в които участват федерации и/или членуващи в тях клубове. Разгледани заедно, тези изрази могат да бъдат тълкувани в смисъла, който, изглежда, поддържа и запитващата юрисдикция, а именно че ФИФА претендира да притежава без никакво ограничение изключителното право на собственост на УЕФА върху състезанията, в които участват клубове от нейните федерации членки, като следва да се приеме, че това право включва и права, свързани със състезания като ESL.

155. В това отношение следва да се припомни, на първо място, че членове 67 и 68 от устава на ФИФА се вписват в конкретен контекст, специфичен за някои много популярни спортове, сред които е и футболът, при които съществува механизъм за централизирано използване на правата, свързани с най-важните състезания.

156. Противно на поддържаната от ESLC теза, структурирането на този модел не изглежда да се основава на задължение за прехвърляне на права, които футболните клубове или организаторите на футболни състезания прехвърлят против волята си на УЕФА. Напротив, от правна гледна точка по-скоро изглежда, че клубовете, участващи в състезанията на УЕФА, са му предоставили доброволно използването на спортните им права, като същевременно продължават да бъдат техните действителни крайни носители и като такива, да получават част от приходите от продажбата им. Следователно посоченото в разглежданите членове „притежаване на първично“, пълно и изключително право на собственост би могло да се разбира концептуално само като израз на съсобственост между УЕФА (като организатор на европейски футболни състезания) и професионалните футболни клубове (като участници в тях)(75).

157. На второ място, макар наистина членове 67 и 68 от устава на ФИФА да са формулирани двусмислено и биха могли да се тълкуват в смисъл, че се отнасят и до организирани от трети лица футболни състезания в Европа, считам, че тези разпоредби не могат да се тълкуват като налагащи чрез принудително прехвърляне експроприация на тези права в полза на УЕФА, когато те произтичат от състезание на трето лице, което не е свързано с тази федерация. Според мен тези разпоредби могат да се отнасят само до търговските права, произтичащи от организирани под егидата на УЕФА състезания, така че за всяко независимо състезание, създадено извън екосистемата на УЕФА, тези правила не се прилагат. Освен това частна организация не би могла в никакъв случай да регулира чрез свои собствени правила поведението на други, независещи от нея, частни организации. Организаторите на такова състезание по принцип биха били свободни да използват произтичащите от него права, както пожелаят и без никаква намеса от страна на УЕФА.

б)      Анализ

158. Безспорно ФИФА, в качеството си на сдружение на предприятия или предприятие, занимаващо се с организирането и използването с търговска цел на международни футболни състезания, извършва икономическа дейност, включваща както инвестиции в областта на интелектуалната собственост, така и търговски, технически и финансови инвестиции. От една страна, такава дейност, предвид естеството си, трябва да може да се ползва от правна защита, а от друга, да реализира приходи, от които съществена — но не изключителна — част може да произтича от използването на спортни права (излъчване, препредаване или други), свързани със състезанията.

159. Освен това от практиката на Комисията за вземане на решения относно този вид споразумения за комерсиализиране на свързани със спортни състезания права, и по-специално от нейното решение относно централизираната продажба на търговски права за Шампионската лига на УЕФА, следва, че споразумения, които предвиждат изключително предоставяне на тези права на един субект, могат да ограничат конкуренцията(76) (независимо от факта, че те могат да бъдат освободени по силата на член 101, параграф 3 ДФЕС)(77).

160. Въпреки че въпросът на запитващата юрисдикция се различава значително от този, който Комисията разглежда в горепосоченото решение — в смисъл че в случая твърдените ограничения на конкуренцията не се отнасят единствено до въпроси, свързани с централизираната продажба и изключителното използване на търговски права на конкретно състезание на УЕФА, а също така обхващат въпроса за твърдяното „придобиване“ на права, свързани с други състезания, които могат да се проведат в Европа, както и с факта, че предметът или целта на тези правила са да се допълни монополът, който УЕФА притежава на пазара за организиране и комерсиализиране на футболни състезания — тези два въпроса са свързани, тъй като се отнасят до правомощията и правата, които уставът на ФИФА предоставя на УЕФА, за да бъде единственият притежател и орган, който може да продава търговските права от футболните състезания в Европа.

161. В това отношение трябва да отбележа, че в настоящия случай използването на футболни права, в което участват ФИФА и УЕФА, е „производна“ или „съпътстваща“ икономическа дейност по отношение на „основната“ икономическа дейност, изразяваща се в организиране и комерсиализиране на международни футболни състезания, която беше предмет на разглеждане в рамките на първите два преюдициални въпроса. Всъщност съвместният анализ на правилата на УЕФА, изглежда, сочи, че всички състезания, в които участват членуващи в тази федерация клубове, трябва да се съобразяват с приетите от нея правила, включително тези, свързани с използването на посочените права. От това следва, че подобно развитие има вероятност да доведе до ограничаване на конкуренцията, доколкото тези правила могат да се възприемат като (допълнителни) ограничения за навлизане на пазара, възпрепятстващи създаването и развитието на нови спортни състезания и по този начин имащи (поне потенциален) отстраняващ ефект върху пазара за организиране и комерсиализиране на състезания (което допринася за затварянето му в ущърб на конкурентите), както и върху пазара за използване на спортни права (което налага на клубовете такова използване да се извършва по централизиран и изключителен начин за всички тези права).

162. Дори да може да се докаже ограничаване на конкуренцията, следва да се провери дали това ограничаване е присъщо и пропорционално на преследваната легитимна цел, или ограничителното поведение отговаря на условията за индивидуално освобождаване съгласно член 101, параграф 3 ДФЕС, или е обективно обосновано по смисъла на член 102 ДФЕС.

163. Що се отнася до възможното обосноваване на тези ограничения с теорията за съпътстващите ограничения, този въпрос по същество следва да се разглежда при съобразяване с аналитичната рамка, изложена в точки 93—118 от настоящото заключение.

164. Що се отнася по-конкретно до преследваните с тези правила легитимни цели, различни от целите, които са свързани с „европейския спортен модел“ и са описани в точка 30 и точки 95—98 от настоящото заключение, целта за финансова солидарност изглежда особено релевантна в разглеждания случай, тъй като голяма част от преразпределените печалби, струва ми се, идват директно от използването на търговски права, свързани с тези състезания. В това отношение следва да се отбележи, че членове 67 и 68 от устава на ФИФА преследват легитимна цел, която Комисията по-специално признава в Решение „Централизирана продажба на търговски права за Шампионската лига на УЕФА“ и която се изразява в максимално генериране на приходи от използването на спортни права, свързани с организирани от УЕФА състезания, които ще бъдат изцяло предоставени за развитието на футбола като цяло, както и за да се прояви солидарност с клубове от ниските равнища на „пирамидата“(78).

165. Също така, освен ако не се установи друго при проверките, които трябва да извърши запитващата юрисдикция, тези членове ми се струват пропорционални за преследването на такава цел, доколкото с тях на ФИФА и УЕФА се предоставя правото на собственост върху въпросните права, понеже това разрешение позволява да се избегнат трудностите, които биха възникнали от редовното предоговаряне на разпределението на съответните приходи между клубовете.

166. В това отношение следва да се припомни, че футболът се характеризира с икономическа взаимозависимост между клубовете, по такъв начин че финансовият успех на едно състезание зависи преди всичко от наличието на известна степен на равенство между клубовете. Преразпределението на приходи от използването с търговска цел на свързани със спортни състезания права обаче отговаря на тази цел за постигане на „баланс“. Поради това, ако всеки клуб бъде свободен да договаря едностранно всички свои търговски права, включително тези, произтичащи от участието му в междуклубни турнири (например телевизионните права), равновесието между клубовете би било застрашено.

167. Освен това следва да се отбележи, както това е направил Съдът, че използването на разглежданите в главното производство права се отнася до спорт, който е от „голямо социално значение“(79). В този смисъл законодателят на Съюза е приел уредба, която по-специално предоставя възможност на всяка държава членка да налага свободно разпространение на спортните събития, определени като такива „от първостепенна важност за обществото“(80).

168. Поради същите причини като тези, посочени в отговора на петия преюдициален въпрос, считам, че не е необходимо произнасяне относно наличието на евентуални основания във връзка с членове 101 и 102 ДФЕС. За изчерпателност следва все пак да уточня, че в Решение „Централизирана продажба на търговски права за Шампионската лига на УЕФА“ Комисията приема, че спрямо споразумение на УЕФА за централизирано използване на търговските права се прилага индивидуално освобождаване по член 101, параграф 3 ДФЕС. В това отношение Комисията приема, че тези правила в действителност са благоприятни за потребителите, тъй като медийните продукти, свързани с това общоевропейско футболно клубно състезание, се предлагат на пазара чрез едно-единствено място на продажба и не съществува друг толкова ефективен начин за тяхното произвеждане и разпространение(81).

169. С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на четвъртия преюдициален въпрос, че членове 101 и 102 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат членове 67 и 68 от устава на ФИФА, доколкото ограниченията, свързани с изключителните права за продажба за състезания, които ФИФА и УЕФА организират, изглеждат присъщи на преследваните легитимни цели, свързани със спецификата на спорта, и пропорционални на тях. Освен това запитващата юрисдикция следва да провери в каква степен въпросните членове могат да се ползват от освобождаването, предвидено в член 101, параграф 3 ДФЕС, или дали съществува обективно основание за това поведение по смисъла на член 102 ДФЕС.

6.      По шестия преюдициален въпрос

170. С шестия си преюдициален въпрос запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали правилата на ФИФА и УЕФА относно предварителното разрешение за международни футболни състезания и участието на професионални футболни клубове, както и на играчи в тях са съвместими с разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно четирите основни икономически свободи.

171. В това отношение от постоянната съдебна практика следва, че забраните за нарушаване на основните икономически свободи, заложени в Договора за функционирането на ЕС, се прилагат не само към правила на публичното право и по-общо, към мерки, възложени за изпълнение на държавите членки, но също и към правила и мерки на частното право, включително правила или практики на спортни федерации(82). От тази практика на Съда също така следва, че макар спортните федерации да могат свободно да приемат правила за дейността си, автономията, с която те разполагат, не им позволява да ограничават упражняването на правата, предоставени от Договора за функционирането на ЕС.

172. От също толкова постоянната практика на Съда обаче следва, че определени правила или практики, приети от образувания (като Международния олимпийски комитет) или от (национални или международни) спортни федерации, трябва да се считат за изначално изключени от приложното поле на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно основните икономически свободи, доколкото същите се отнасят до въпроси, които са от „чисто спортен характер“ и които поради това не са свързани с икономическа дейност(83). Съдът все пак подчертава, че това „изключение по отношение на спорта“ трябва да остане ограничено до своята специфична цел(84), и на това основание досега е приемал да го прилага към много ограничен брой норми, отнасящи се до „сърцевината“ на спортните дейности(85). Следователно това изключение не може да се използва за изключването на всяка спортна дейност от приложното поле на Договора за функционирането на ЕС. Щом като квалифицирането на дадена мярка като „изключение по отношение на спорта“ я изключва от приложното поле на разпоредбите на Договора, а следователно и от всякакъв контрол, това понятие трябва да се тълкува стеснително.

173. От тази съдебна практика следва, че поради своите характеристики системата за предварително разрешение, предвидена от УЕФА, не може да се ползва от понятието „изключение по отношение на спорта“. Поради това, въпреки че „спортните“ аспекти на системата са неоспорими, остава фактът, че тя също така (и без съмнение) притежава и икономическо измерение, доколкото, като предоставя на УЕФА възможността да контролира и следователно да отказва достъпа до пазара за организиране на спортни състезания, тази система може да има отражение върху основните свободи.

174. Тъй като разглежданите правила на УЕФА попадат в приложното поле на разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС относно основните икономически свободи, трябва да се определи, от една страна, кои са засегнатите свободи, и от друга страна, дали те са ограничени.

175. В това отношение следва да се констатира, че с оглед на дискреционните правомощия на УЕФА, които му позволяват да контролира достъпа до пазара въз основа на критерии, които самият той е установил, въведените от тази федерация правила за предварително разрешение и участие могат да се разглеждат като такива, които биха могли да ограничат, първо, членове 49 и 56 ДФЕС относно свободата на установяване и свободата на предоставяне на услуги по отношение на дружества, които искат да навлязат на пазара за организиране на спортни състезания. Следователно тези правила биха могли да повлияят отрицателно върху възможността организаторите на алтернативни международни футболни състезания като ESLC да използват услугите на професионални футболни клубове, които наемат такива играчи, които са обвързани с предлаганите от тях услуги или смятат да се обвържат, тъй като знаят, че няма да могат да го направят без разрешение от ФИФА или УЕФА за международните състезания, които планират да организират и използват с търговска цел.

176. Второ, поради предвидените в правилата на УЕФА санкции за изключване разглежданите правила оказват влияние върху възможността самите клубове да създадат свое собствено състезание (ако се предположи, че то не е организирано от субект, който е трето лице), както и да предоставят услугите си на състезание, организирано от трето лице.

177. Трето, правилата относно предварителното разрешение и участие, установени от ФИФА и УЕФА, биха могли също да направят за играчите по-малко привлекателна възможността за свободно движение (по смисъла на член 45 ДФЕС), да предоставят своите услуги на (или да бъдат наети от) професионални футболни клубове, установени в държава членка, различна от тази, на която са граждани, като например тези, които са членове на ESLC, с оглед да се позволи участието на тези клубове в международно състезание, което е конкурентно на организираните и предлагани на пазара от ФИФА и УЕФА състезания, каквото е ESL. Освен това, ако решат да го направят, тези играчи се излагат на опасност да им бъде наложена санкция за изключване, и в по-широк смисъл на риска да понесат вреда в контекста на професионалната си кариера и в рамките на икономическата си дейност.

178. Четвърто, макар да има само спомагателна роля спрямо свободата на установяване и свободното предоставяне на услуги, свободното движение на капитали, залегнало в член 63 ДФЕС, също изглежда засегнато, доколкото от акта за преюдициално запитване и от писменото становище на ESLC следва, че създаването и развитието на последното изисква значително финансиране, което е възможно да бъде предоставено от финансови институции, установени в различни държави членки.

179. Запитващата юрисдикция трябва да разгледа въпроса дали разглежданите в настоящия случай правила за предварително разрешение и участие могат да бъдат обосновани, и ако е необходимо, дали са подходящи, последователни и пропорционални. В това отношение считам, че този анализ до голяма степен съвпада с този, извършен при разглеждането на съпътстващите ограничения(86).

180. В това отношение следва да се припомни, първо, че на такива съображения, естествено, могат да се позовават спортните федерации, срещу които са изтъкнати основните икономически свободи, гарантирани от Договора за функционирането на ЕС(87).

181. Второ, що се отнася до целите от общ интерес, които биха могли да обосноват ограничения, наложени на основните икономически свободи от приети от спортните федерации правила, препращам към анализа, извършен в точки 93 и 94 от настоящото заключение. Освен това следва да се отбележи, че някои от тези цели вече са признати от Съда. От особено значение в случая са целите, които са общи за всички спортни федерации, като тези, които се състоят в гарантиране на редовно провеждане на състезания(88) и безпроблемното им протичане чрез подходящи мерки или критерии(89). Също така смятам за релевантни цели, които са специфични за колективните спортове, при които се съревновават екипи, какъвто е футболът, като поддържане на равновесие между клубовете чрез запазване на определено равенство на възможностите и неяснота по отношение на резултатите(90).

182. Трето, що се отнася до „теста“ за пропорционалност, най-напред следва да се отбележи, че Съдът не приема сама по себе си законосъобразността на системите за предварително разрешение и се стреми във всеки отделен случай да прецени основанието, както и пропорционалността ѝ, както впрочем е посочила запитващата юрисдикция(91). От тази съдебна практика следва, че макар спортните федерации да могат да приемат подходящи правила за гарантиране на безпроблемно протичане на състезанията, тези правила не трябва да надхвърлят необходимото за постигане на преследваната цел(92). Това бе потвърдено и с постановеното наскоро решение по делото TopFit, в което Съдът приема, че за да бъде оправдан от гледна точка на разпоредбите относно свободите на движение, режимът за предварително разрешение трябва при всички случаи да се основава на обективни, недискриминационни и предварително известни критерии, така че упражняването на преценката на дадена спортна федерация да се ограничи, за да се избегне произволното му прилагане(93).

183. Трябва да се отбележи, че в тези съдебни дела са били оспорени правила, предвиждащи недопускане или пълно изключване на спортисти по причини, свързани с тяхната националност. Поради това Съдът счита, че такива правила, издадени от спортни федерации, водещи до дискриминация въз основа на националност, са несъразмерни по самото си естество(94).

184. Поради същите причини като тези, цитирани в точки 111—117 от настоящото заключение, струва ми се, че системата за предварително разрешение не надхвърля онова, което е необходимо за постигането на легитимните цели, преследвани от УЕФА.

185. Освен това смятам, че проверката за пропорционалност не може да пренебрегне очевидните разлики, които съществуват в „съотношението на силите“ между една спортна федерация и един самостоятелен играч (аматьор или професионалист) и футболни клубове, сред които са някои от най-могъщите в света, що се отнася до получавана от тях обществена подкрепа, медийна известност и финансиране.

186. С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на шестия преюдициален въпрос, че членове 45, 49, 56 и 63 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, както и членове 49 и 51 от устава на УЕФА, в които се предвижда създаването на ново общоевропейско клубно състезание по футбол да бъде обвързано със система за предварително разрешение, доколкото такова изискване е подходящо и необходимо за тази цел и като се вземат предвид особеностите на предвиденото състезание.

V.      Заключение

187. С оглед на изложените съображения предлагам на Съда да отговори на отправените от Juzgado de lo Mercantil n.º 17 de Madrid (Търговски съд № 17, Мадрид, Испания) преюдициални въпроси по следния начин:

„1)      Членове 101 и 102 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат членове 22 и 71—73 от устава на Международната федерация на футболните асоциации (ФИФА), както и членове 49 и 51 от устава на Съюза на европейските футболни асоциации (УЕФА), в които се предвижда създаването на ново общоевропейско клубно състезание по футбол да бъде обвързано със система за предварително разрешение, доколкото, като се отчитат характеристиките на предвиденото състезание, ограничителните последици, които произтичат от посочената система, изглеждат присъщи и пропорционални за постигане на преследваните от УЕФА и ФИФА легитимни цели, които са свързани със спецификите на спорта.

2)      Членове 101 и 102 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че не забраняват на ФИФА, на УЕФА, на членуващите в тях федерации или на националните им лиги да отправят заплахи за налагане на санкции срещу членуващите в посочените федерации клубове, когато последните участват в проект за създаване на ново общоевропейско клубно състезание по футбол, което би могло да накърни легитимните цели, преследвани от посочените федерации, в които те членуват. Санкциите за изключване, насочени срещу играчи, които по никакъв начин не са свързани с въпросния проект, обаче са непропорционални, по-специално що се отнася до изключването им от националните отбори.

3)      Членове 101 и 102 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат членове 67 и 68 от устава на ФИФА, доколкото ограниченията, свързани с изключителните права за продажба за състезания, които ФИФА и УЕФА организират, изглеждат присъщи на преследваните легитимни цели, свързани със спецификата на спорта, и пропорционални на тях. Освен това запитващата юрисдикция следва да провери в каква степен въпросните членове могат да се ползват от освобождаването, предвидено в член 101, параграф 3 ДФЕС, или дали съществува обективно основание за това поведение по смисъла на член 102 ДФЕС.

4)      Членове 45, 49, 56 и 63 ДФЕС трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат членове 22 и 71—73 от устава на ФИФА, както и членове 49 и 51 от устава на УЕФА, в които се предвижда създаването на ново общоевропейско клубно състезание по футбол да бъде обвързано със система за предварително разрешение, доколкото такова изискване е подходящо и необходимо за тази цел и като се вземат предвид особеностите на предвиденото състезание“.

1      Език на оригиналния текст: френски.

2      C‑415/93, EU:C:1995:293, точка 56.

3      Вж. Резолюция на Европейския парламент от 23 ноември 2021 г. относно политиката на ЕС в областта на спорта: оценка и възможни перспективи (2021/2058(INI).

4      A22 е дружество, предоставящо свързани със създаването и управлението на международни футболни състезания услуги, което желае да навлезе на пазара на организирането, както и на използването с търговска цел на такива състезания във връзка с идеята за провеждане на ESL.

5      LNFP е призната от закона асоциация, в която по право членуват всички професионални футболни клубове, които играят в първа и втора дивизия на шампионата на Националната лига в Испания.

6      RFEF е националната футболна федерация на Испания.

7      Ирландското, френското, унгарското и румънското правителство са изтъкнали хипотетичния характер на спора.

8      Френското, унгарското, румънското и словашкото правителство изразяват съмнения относно самото съдържание на преюдициалното запитване.

9      Според словашкото правителство преюдициалното запитване е опорочено от някои процесуални нарушения.

10      Вж. решение от 15 декември 1995 г., Bosman (C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 106).

11      Решение от 15 декември 1995 г., Bosman (C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 106).

12      Декларация № 29 относно спорта, 2 октомври 1997 г. (ОВ, C 340, 1997 г., стр. 136).

13      Доклад на Комисията до Европейския съвет с оглед запазване на настоящите спортни структури и поддържане на социалната функция на спорта в рамките на Общността от 10 декември 1999 г. (Доклад от Хелзинки за спорта) (COM(1999) 644 окончателен).

14      В точка 4.2.1 от този доклад също така се предвижда, че при прилагането спрямо спортния сектор на правилата за конкуренция от Договора трябва да се отчитат специфичните характеристики на спорта, и по-специално взаимозависимостта между спортната дейност и икономическите дейности, които тя поражда, принципът на равни възможности, както и този на несигурността на резултатите.

15      Европейски съвет от Ница, 7—9 декември 2000 г, заключения на Председателството, Приложение IV — Декларация относно специфичните характеристики на спорта и неговата социална функция в Европа, които следва да се вземат предвид при прилагането на общите политики, параграф 1.

16      Бяла книга за спорта, 11 юли 2007 г. (COM(2007) 391 final).

17      Решение от 11 април 2000 г., Deliège (C‑51/96 и C‑191/97, EU:C:2000:199, т. 67 и 68).

18      В това отношение следва да се отбележи, че създаването на лиги от затворен (или „полуотворен“) тип за някои спортни дисциплини в Европа вероятно намира своето основание в значително различаващата се степен на популярност на тези спортове в отделните държави членки, така че както от спортна гледна точка (по-конкретно с цел да се осигури конкурентно равновесие между отделните клубове), така и от търговска гледна точка (търговският интерес към такива събития е по-ограничен) формат на състезание, при който се ограничава участието на клубове, изглежда, е по-подходящ.

19      Такъв е случаят с националните лиги на основните американски спортове: National Basketball Association (NBA) за баскетбол, National Football League (NFL) за американски футбол, Major League Baseball (MLB) за бейзбол и National Hockey League (NHL) за хокей на лед.

20      Вж. например проектите Media Partners и Golden League.

21      Вж. по-специално решения от 12 декември 1974 г., Walrave и Koch (36/74, EU:C:1974:140, т. 8), и от 25 април 2013 г., Asociația Accept (C‑81/12, EU:C:2013:275, т. 45 и цитираната съдебна практика).

22      Вж. в този смисъл и по аналогия решение от 16 март 2010 г., Olympique Lyonnais (C‑325/08, EU:C:2010:143, т. 40).

23      Решение от 1 юли 2008 г. (C‑49/07, наричано по-нататък „решението MOTOE“, EU:C:2008:376, т. 51 и 52).

24      Вж. решение от 28 февруари 2013 г., Ordem dos Técnicos Oficiais de Contas (C‑1/12, наричано по-нататък „решението OTOC“, EU:C:2013:127, т. 88 и 89).

25      Решение MOTOE (т. 51 и 52).

26      Вж. решение от 14 януари 2021 г., Kilpailu-ja kuluttajavirasto (C‑450/19, EU:C:2021:10, т. 20).

27      Решение MOTOE (т. 21).

28      Вж. заключението на генерален адвокат Léger по дело Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2001:390, т. 62).

29      Вж. в този смисъл решение от 26 януари 2005 , Piau/Комисия (T‑193/02, EU:T:2005:22, т. 69).

30      Вж. в този смисъл решение от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98, т. 64).

31      Вж. решение от 13 юли 2006 г., Manfredi и др. (C‑295/04—C‑298/04, EU:C:2006:461, т. 40).

32      Вж. решение от 2 април 2020 г., Budapest Bank и др. (C‑228/18, EU:C:2020:265, т. 33 и цитираната съдебна практика).

33      Вж. решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 67 и цитираната съдебна практика).

34      Вж. решение от 30 януари 2020 г., Generics (UK) и др. (C‑307/18, EU:C:2020:52, т. 68 и цитираната съдебна практика).

35      Вж. съдебната практика, цитирана в точка 76 от настоящото заключение.

36      Вж. решение от 2 април 2020 г., Budapest Bank и др. (C‑228/18, EU:C:2020:265, т. 52 и цитираната съдебна практика).

37      Вж. решение от 18 ноември 2021 г., Visma Enterprise (C‑306/20, EU:C:2021:935, т. 72 и цитираната съдебна практика).

38      Вж. точки 46 и 47 от настоящото заключение.

39      Решение OTOC (т. 70—100).

40      Вж. по-специално решения от 11 юли 1985 г., Remia и др./Комисия (42/84, EU:C:1985:327, т. 19), от 28 януари 1986 г., Pronuptia de Paris (161/84, EU:C:1986:41, т. 16 и 17), от 15 декември 1994 г., DLG (C‑250/92, EU:C:1994:413, т. 40 и 41), и от 26 ноември 2015 г., Maxima Latvija (C‑345/14, EU:C:2015:784, т. 21 и 24).

41      Вж. точка 84 от настоящото заключение.

42      Вж. решение от 18 ноември 2021 г., Visma Enterprise (C‑306/20, EU:C:2021:935, т. 71 и цитираната съдебна практика).

43      Вж. решение от 26 ноември 2015 г., Maxima Latvija (C‑345/14, EU:C:2015:784, т. 27).

44      Вж. решения от 19 февруари 2002 г., Wouters и др. (C‑309/99, EU:C:2002:98, т. 97), и от 18 юли 2006 г., Meca-Medina и Majcen/Комисия (C‑519/04 P, EU:C:2006:492, т. 42).

45      Вж. в този смисъл решения от 25 октомври 1977 г., Metro SB-Großmärkte/Комисия (26/76, EU:C:1977:167), и от 28 януари 1986 г., Pronuptia de Paris (161/84, EU:C:1986:41).

46      Това понятие, първоначално възникнало при прилагането на член 101 ДФЕС към споразуменията между предприятия, се използва в правото относно концентрациите. Вж. в този смисъл член 6 от Регламент (ЕО) № 139/2004 на Съвета от 20 януари 2004 година относно контрола върху концентрациите между предприятия (регламент за сливанията на ЕО) (ОВ L 24, 2004 г.; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 201).

47      Whish, R. and Bailey, D. Competition Law. Oxford University Press, Oxford, 2021 (10^e éd.), рp. 139—142, както и Faull, N. et Nikpay A. The EU Law of Competition. Third Edition. Oxford University Press, 2014, 253—255.

48      Решение от 19 февруари 2002 г. (C‑309/99, EU:C:2002:98, т. 86—94 и 97—110).

49      Решение от 18 юли 2006 г. (C‑519/04 P, EU:C:2006:492).

50      Вж. решения от 18 юли 2013 г., Consiglio Nazionale dei Geologi (C‑136/12, EU:C:2013:489), от 4 септември 2014 г., API и др. (C‑184/13—C‑187/13, C‑194/13, C‑195/13 и C‑208/13, EU:C:2014:2147), и от 23 ноември 2017 г., ЧЕЗ Електро България и Фронтекс Интернешънъл (C‑427/16 и C‑428/16, EU:C:2017:890).

51      Този критерий е възприет в точка 29 от Съобщение на Комисията относно Насоки за прилагане на член 81, параграф 3 ЕО [понастоящем член 101 ДФЕС] (2004/С 101/08), която гласи, че „[е]дно ограничение е пряко свързано с основната транзакция, ако зависи от изпълнението на тази транзакция и е неразделно свързано с нея“.

52      Вж. по-конкретно решение от 4 септември 2014 г., API и др. (C‑184/13—C‑187/13, C‑194/13, C‑195/13 и C‑208/13, EU:C:2014:2147, т. 37, 41 и 49—57).

53      Вж. решение от 15 декември 1995 г., Bosman (C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 106).

54      Вж. решение от 11 април 2000 г., Deliège (C‑51/96 и C‑191/97, EU:C:2000:199, т. 67 и 68).

55      Ibáñez Colomo, P. Competition Law and Sports Governance: Disentangling a Complex Relationship. — World Competition (2022), No. 3, vol. 45, 337—338.

56      Вж. решение от 15 декември 1994 г., DLG (C‑250/92, EU:C:1994:413, т. 40 и 41).

57      Вж. точка 131 от заключението ми по дело C‑124/21 P (International Skating Union/Комисия), което съм представил на същата дата.

58      Вж. решения MOTOE (т. 51) и OTOC (т. 88).

59      Вж. решения от 15 декември 1994 г., DLG (C‑250/92, EU:C:1994:413, т. 41), и от 18 юли 2006 г., Meca-Medina и Majcen/Комисия (C‑519/04 P, EU:C:2006:492, т. 47).

60      Решение от 25 март 2021 г., Deutsche Telekom/Комисия (C‑152/19 P, EU:C:2021:238, т. 41 и цитираната съдебна практика).

61      Вж. решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:632, т. 135).

62      Вж. решение от 6 септември 2017 г., Intel/Комисия (C‑413/14 P, EU:C:2017:62, т. 138 и 140).

63      Вж. решение от 14 февруари 1978 г., United Brands и United Brands Continentaal/Комисия (27/76, EU:C:1978:22, т. 189).

64      Вж. заключението на генерален адвокат Rantos по дело Servizio Elettrico Nazionale и др. (C‑377/20, EU:C:2021:998, т. 58 и 59).

65      Вж. точка 46 от настоящото заключение.

66      Вж. точки 85—121 от настоящото заключение.

67      Вж. точки 46 и 48 от настоящото заключение.

68      Решение от 26 ноември 1998 г. (C‑7/97, EU:C:1998:569).

69      Решение от 26 ноември 1998 г., Bronner (C‑7/97, EU:C:1998:569, т. 41).

70      Вж. точки 106—108 от настоящото заключение.

71      Вж. по-специално решение от 27 март 2012 г., Post Danmark (C‑209/10, EU:C:2012:172, т. 40—42).

72      Член 101, параграф 3 ДФЕС обявява за неприложими разпоредбите на параграф 1 от този член в случаите, когато споразуменията между предприятия допринасят „за подобряване на производството или разпространението на стоки или за развитието на техническия или икономическия прогрес, като при това предоставят на потребителите справедлив дял от получените ползи“, при условие че на участващите предприятия не се налагат „ограничения, които не са абсолютно необходими за постигането на тези цели“.

73      Вж. съображение 5 и член 2 от Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове 81 и 82 от Договора (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1 стр. 167), както и решения от 11 юли 1985 г., Remia и др./Комисия (42/84, EU:C:1985:327, т. 45), и от 6 октомври 2009 г., GlaxoSmithKline Services и др./Комисия и др. (C‑501/06 P, C‑513/06 P, C‑515/06 P и C‑519/06 P, EU:C:2009:610, т. 82 и 83).

74      Вж. точка 17 от настоящото заключение.

75      Вж. в този смисъл също съображения 110, 122 и 123 от Решението на Комисията от 23 юли 2003 година относно производство за прилагане на член 81 от Договора за ЕО и член 53 от Споразумението за ЕИП (COMP/C.2‑37.398 — Централизирана продажба на търговски права за Шампионската лига на УЕФА) (ОВ L 291, 2003 г., стр. 25).

76      Вж. съображения 113—132 от Решение „Централизирана продажба на търговски права за Шампионската лига на УЕФА“.

77      Вж. съображения 136—197 от Решение „Централизирана продажба на търговски права за Шампионската лига на УЕФА“.

78      Вж. съображение 131 от Решение „Централизирана продажба на търговски права за Шампионската лига на УЕФА“.

79      Вж. решение от 15 декември 1995 г., Bosman (C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 106).

80      Вж. съображения 18 и 19 от Директива 97/36/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 30 юни 1997 година за изменение на Директива 89/552/ЕИО на Съвета относно координирането на някои разпоредби от законовите, подзаконовите и административните актове на държавите членки, отнасящи се до упражняването на дейности по телевизионно разпространение (ОВ L 202, 1997 г., стр. 60; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6 том 2, стр. 232).

81      Вж. съображения 136—196 от Решение „Централизирана продажба на търговски права за Шампионската лига на УЕФА“.

82      Вж. решение от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi (C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 39 и цитираната съдебна практика).

83      Вж. решение от 11 април 2000 г., Deliège (C‑51/96 и C‑191/97, EU:C:2000:199, т. 43, 44, 64 и 69, както и цитираната съдебна практика).

84      Вж. решение от 8 май 2003 г., Deutscher Handballbund (C‑438/00, EU:C:2003:255, т. 54—56 и цитираната съдебна практика).

85      От посочената съдебна практика следва, че това изключение се прилага главно към правила или практики, обосновани с „неикономически“ съображения, отнасящи се до специфичния характер и контекста на определени мачове или до състава на спортните отбори.

86      Вж. точки 95—99 и 101—110 от настоящото заключение.

87      Вж. решение от 15 декември 1995 г., Bosman (C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 86).

88      Вж. в този смисъл решение от 13 април 2000 г., Lehtonen и Castors Braine (C‑176/96, EU:C:2000:201, т. 53).

89      Вж. в този смисъл решение от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi (C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 60 и цитираната съдебна практика).

90      Вж. в този смисъл решение от 15 декември 1995 г., Bosman (C‑415/93, EU:C:1995:463, т. 106).

91      Вж. решение от 22 януари 2002 г., Canal Satélite Digital (C‑390/99, EU:C:2002:34).

92      Вж. решение от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi (C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 60 и цитираната съдебна практика).

93      Решение от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi (C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 65).

94      Решение от 13 юни 2019 г., TopFit и Biffi (C‑22/18, EU:C:2019:497, т. 66).