Неокончателна редакция
РЕШЕНИЕ НА СЪДА (четвърти състав)
11 април 2024 година(*)
„Преюдициално запитване — Регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали — Регламент (ЕО) № 1907/2006 (Регламент REACH) — Член 2, параграф 1, буква б) — Приложно поле — Член 3, точки 10 и 11 — Понятия „внос“ и „вносител“ — Член 6 — Задължение за регистрация — Лице, което поема отговорността за регистрацията — Регламент (ЕС) № 952/2013 — Митнически кодекс на Европейския съюз — Митническо складиране“
По дело C‑654/22
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank van eerste aanleg Oost-Vlaanderen, afdeling Gent (Първоинстанционен съд на Източна Фландрия, отделение Гент, Белгия) с акт от 17 октомври 2022 г., постъпил в Съда на 19 октомври 2022 г., в рамките на производство по дело
FOD Volksgezondheid, Veiligheid van de voedselketen & Leefmilieu
срещу
Triferto Belgium NV,
СЪДЪТ (четвърти състав),
състоящ се от: C. Lycourgos, председател на състава, O. Spineanu-Matei, J.‑C. Bonichot, S. Rodin (докладчик) и L. S. Rossi, съдии,
генерален адвокат: J. Kokott,
секретар: A. Lamote, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 12 октомври 2023 г.,
като има предвид становищата, представени:
– за Triferto Belgium NV, от E. Vermeulen, advocaat и S. A. Gawronski, advocate,
– за белгийското правителство, от S. Baeyens, P. Cottin и C. Pochet, в качеството на представители, подпомагани от M. Rysman, avocate,
– за Европейската комисия, от E. Mathieu, K. Mifsud-Bonnici, F. Moro и G. Wils, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 16 ноември 2023 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на член 2, параграф 1, буква б), член 3, точки 10 и 11 и член 6, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията (ОВ L 396, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 60, стр. 3), изменен с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г. (ОВ L 353, 2008 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Регламентът REACH“).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между FOD Volksgezondheid, Veiligheid van de voedselketen & Leefmilieu (Федерална публична служба „Обществено здраве, безопасност на храните в хранителната верига и околна среда“, Белгия) (наричана по-нататък „ФПС „Обществено здраве“) и Triferto Belgium NV (наричано по-нататък „Triferto“), установено в Гент (Белгия), по повод на имуществена санкция, наложена на последното за неизпълнение на задължението за регистриране на вещества, предвидено в член 6, параграф 1 от Регламента REACH.
Правна уредба
Регламент REACH
3 Съгласно съображения 10, 16, 17 и 19 от Регламента REACH:
„(10) Вещества, намиращи се под митнически контрол, които са във временни складове, в свободни зони или свободни складове с цел реекспорт или транзит[,] не попадат в определенията на настоящия регламент и следователно следва да се изключат от неговия обхват. Превозът на опасни вещества и опасни смеси с железопътен, автомобилен, вътрешноводен, морски или въздушен транспорт също следва да бъде изключен от неговия обхват, тъй като вече се прилага специфично законодателство за такъв вид превоз.
[…]
16. Настоящият регламент установява специфични отговорности и задължения на производители, вносители и потребители надолу по веригата на вещества в самостоятелен вид, в смеси и в изделия. Настоящият регламент се основава на принципа, че индустрията следва да произвежда, внася или употребява вещества или да ги пуска на пазара с такава отговорност и грижа, каквато може да бъде необходима, за да се гарантира, че при предвидими условия здравето на човека и околната среда да не бъдат неблагоприятно засегнати.
17. Цялата налична и подходяща информация за вещества в самостоятелен вид, в смеси и в изделия, следва да бъде събрана, за да подпомогне идентифицирането на опасните свойства и ако е необходимо, следва систематично да бъдат разпространявани препоръки за мерки за управление на риска по веригите на доставки, за да бъдат предотвратени неблагоприятните въздействия върху здравето на човека и околната среда. […]
[…]
19. Следователно, разпоредбите за регистрация следва да изискват производителите и вносителите да изготвят информация за веществата, които произвеждат или внасят, да използват тази информация за оценка на рисковете, свързана с тези вещества, и да разработят и препоръчат подходящи мерки за управление на риска. За да се гарантира, че те действително изпълняват тези задължения, както и за по-голяма прозрачност, регистрацията изисква от тях да представят в [Европейската агенция по химикали (ECHA)] досие, съдържащо цялата информация. Регистрираните вещества ще могат да се разпространяват на вътрешния пазар“.
4 Член 1 от този регламент е озаглавен „Цел и обхват“ и предвижда в параграф 1:
„Целта на настоящия регламент е да гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, включително насърчаването на алтернативни методи за оценка на опасности от вещества, както и свободното движение на вещества на вътрешния пазар и в същото време подобряване конкурентоспособността и иновацията“.
5 Член 2 от посочения регламент е озаглавен „Прилагане“ и параграф 1, буква б) от него гласи:
„Настоящият регламент не се прилага за:
[…]
б) вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия, които са обект на митнически контрол, при условие че не са претърпели каквато и да е обработка или преработка, и които са в режим на временно [складиране] или в свободна зона, или свободен склад с цел реекспорт, или транзит“.
6 Член 3 от същия регламент е озаглавен „Определения“ и предвижда в точки 10—14 и 24:
„По смисъла на настоящия регламент:
[…]
10) Внос: означава физическото въвеждане на митническата територия на Общността;
11) Вносител: означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Общността, което е отговорно за вноса;
12) Пускане на пазара: означава доставяне или предоставяне, срещу заплащане или безплатно, на трета страна. Вносът се счита за пускане на пазара;
13) Потребител надолу по веригата: означава физическо или юридическо лице, установено в Общността, различно от производителя или вносителя, което употребява вещество, в самостоятелен вид или в смес при извършването на неговите производствени или професионални дейности. […];
14) Дистрибутор: означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Общността, включително търговец на дребно, който само съхранява и пуска на пазара вещество в самостоятелен вид или в смес, за трети страни;
[…]
24) Употреба: означава всяка преработка, формулиране, потребление, съхранение, отговорно пазене, обработка, пълнене в контейнери, прехвърляне от един съд в друг, смесване, производство на изделие или всяко друго оползотворяване“.
7 Член 5 от Регламента REACH e озаглавен „Няма данни, няма пазар“ и има следното съдържание:
„В съответствие с разпоредбите на членове 6, 7, 21 и 23 вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия не се произвеждат в Общността или не се пускат на пазара, освен ако те са регистрирани в съответствие с разпоредбите на настоящия дял, когато това се изисква“.
8 Член 6 от посочения регламент е озаглавен „Общи задължения за регистриране на вещества, в самостоятелен вид или в смеси“ и параграф 1 от него предвижда:
„Освен в случаите, в които настоящият регламент предвижда друго, всеки производител или вносител на вещество в самостоятелен вид или в ед[н]а или повече смес(и) в количества от 1 тон или повече на година подава регистрация в [ECHA]“.
9 Съгласно член 10 от посочения регламент, който е озаглавен „Информация, която се подава за общите цели на регистрацията“:
„Регистрацията, изисквана съгласно член 6 или член 7, параграфи 1 или 5 съдържа следната информация:
a) техническо досие, включващо:
[…]
[…]
б) доклад за безопасност на химичното вещество, когато се изисква съгласно член 14, във формата, посочена в приложение I. Съответните раздели на този доклад могат да включват съответната категория на употреба и експозиция, ако регистрантът счете за уместно“.
10 Член 21 от Регламента REACH е озаглавен „Производство и внос на вещества“, а параграф 1, първа алинея от него гласи:
„Регистрант може да започне или да продължи производството или вноса на вещество или производството или вноса на изделие, ако в срок до три седмици от датата на подаването няма сведение за противното в съответствие с член 20, параграф 2 от страна на [ECHA], без да се засягат разпоредбите на член 27, параграф 8“.
11 Член 22 от този регламент е озаглавен „Допълнителни задължения на регистрантите“ и предвижда в параграф 1:
„След регистрацията регистрантът е задължен по собствена инициатива и без неоснователно забавяне да актуализира регистрацията със съответната нова информация и да я подаде до [ECHA] в следните случаи:
[…]“.
Митническият кодекс
12 Член 5 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (ОВ L 269, 2013 г., стр. 1, наричан по-нататък „Митническият кодекс“) е озаглавен „Определения“ и предвижда в точки 3, 11 и 17:
„За целите на Кодекса се прилагат следните определения:
[…]
3) „митнически контрол“ означава специфични действия, извършвани от митническите органи за осигуряване на спазването на митническото и друго законодателство, уреждащо въвеждането, напускането, транзита, движението, складирането и специфичната употреба на стоки, придвижвани между митническата територия на Съюза и държави или територии извън тази територия, както и наличието и движението на митническата територия на Съюза на несъюзни стоки и стоки, поставени под режим специфична употреба;
[…]
11) „декларация за временно складиране“ означава актът, с който дадено лице обявява в установената форма и по установения начин, че определени стоки са на временно складиране;
[…]
17) „временно складиране“ означава положението, при което несъюзни стоки са временно оставени за съхранение под митнически надзор за периода между представянето им на митническите органи и поставянето им под митнически режим или реекспорт“.
13 Режимът на временно складиране на стоки е уреден в членове 144—152 от Митническия кодекс, които се съдържат в дял IV, глава 2, раздел 3 от този кодекс. Съгласно този режим стоките, които не са с произход от Европейския съюз (наричани по-нататък „несъюзни стоки“), са на временно складиране от момента на представянето си пред митническите органи. Стоките могат да останат под този режим за максимален срок от 90 дни.
14 Митническият режим на транзит е уреден в съдържащите се в дял VII, глава 2, раздел 1 от посочения кодекс членове 226—236 и обхваща, от една страна, режим на външен транзит, който позволява движението на несъюзни стоки от едно място до друго на митническата територия на Съюза, без тези стоки да бъдат облагани с вносни мита, други вземания или мерки на търговската политика. От друга страна, той обхваща режима на вътрешен транзит, който позволява движението на съюзни стоки от едно място до друго на митническата територия на Съюза, като се преминава през държава или територия извън посочената митническа територия, без това да променя митническия статус на стоките.
15 Режимът на временно складиране на стоки е уреден в членове 240—242 от Митническия кодекс, които се съдържат в дял VII, глава 3, раздел 2 от този кодекс. Този режим позволява несъюзните стоки да бъдат складирани в помещения или на други места, наричани „митнически складове“, одобрени за този режим от митническите органи и под митнически надзор. Митническите складове могат да се ползват за митническо складиране на стоки от всички лица („обществен митнически склад“) или за складиране на стоки от титуляря на разрешение за митническо складиране („частен митнически склад“).
16 Дял VII, глава 3, раздел 3 от посочения кодекс съдържа членове 243—249, които се отнасят до митническия режим свободна зона, под който се поставят стоки с отложено плащане, по-специално на вносни мита и други такси.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
17 През 2019 г. Triferto поръчва над един тон урея от установеното в Сингапур дружество Dreymoor Fertilizers Overseas PTE LTD. Тази стока е с произход от трета държава, а договореното място на доставка е Гент. По искане на последното дружество Belor-Eurofert Gmbh (наричано по-нататък „Belor“), установено в Bamberg (Германия), физически внася в Съюза разглеждания в главното производство товар с урея и го складира в митнически склад в Гент. Преди това, като посочва, че е вносител по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламента REACH, Belor подава до ECHA заявление за регистрация на разглежданата в главното производство урея и подава митническа декларация за тази стока.
18 След извършена на 11 февруари 2020 г. проверка дали е спазен Регламентът REACH, ФПС „Обществено здраве“ приема, че Triferto, а не Belor трябва да се счита за вносител по смисъла на член 3 във връзка с член 6 от Регламента REACH. Тъй като счита, че Triferto следва да заяви регистрацията на разглежданата в главното производство урея, ФПС „Обществено здраве“ му налага имуществена санкция в размер на 32 856 евро.
19 Със съвместно искане, подадено на 10 февруари 2022 г., Triferto и ФПС „Обществено здраве“ сезират запитващата юрисдикция Rechtbank van eerste aanleg Oost-Vlaanderen, afdeling Gent (Първоинстанционен съд на Източна Фландрия, отделение Гент, Белгия).
20 Като припомня релевантните разпоредби от правото на Съюза, тази юрисдикция иска да се установи как следва да се тълкува понятието „вносител“ по смисъла на член 3, точка 11 от Регламента REACH, тъй като според нея това понятие е от решаващо значение за правилното прилагане на член 6, параграф 1 от този регламент.
21 Освен това посочената юрисдикция иска да се установи как следва да се тълкува член 2, параграф 1, буква б) от посочения регламент, съгласно който този регламент не се прилага за вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия, които са обект на митнически контрол, при условие че не са претърпели каквато и да е обработка или преработка, и които са в режим на временно складиране или в свободна зона, или свободен склад с цел реекспорт или транзит.
22 Запитващата юрисдикция посочва, че според ФСП „Обществено здраве“ понятието „вносител“ по смисъла на Регламента REACH трябва да се тълкува в смисъл, че се отнася до лицето, което пряко е закупило вещество в трета държава, а не до лицето, което физически е внесло и/или превозило това вещество в Съюза. В това отношение ФСП „Обществено здраве“ се основавало на указанията, съдържащи се на уебсайта на ECHA.
23 Запитващата юрисдикция посочва, че противно на това, Triferto поддържа, че предприятието, отговорно за физическото въвеждане на съответното вещество, трябва да се счита за негов вносител, независимо кой го е закупил. Това дружество поддържа също, че съответните предприятия могат да се споразумеят или че предприятието, което подава митническата декларация, е вносител по смисъла на Регламент REACH и следователно отговаря за регистрацията в ECHA, или че крайната отговорност за вноса се носи от предприятие, различно от изпращача или доставчика на логистични услуги, като в този случай това предприятие е вносител по смисъла на този регламент. В това отношение Triferto се основавало на информационен документ относно Регламента REACH и вносителите, публикуван в интернет от нидерландските органи.
24 При тези условия Rechtbank van eerste aanleg Oost-Vlaanderen, afdeling Gent (Първоинстанционен съд на Източна Фландрия, отделение Гент) решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 6, параграф 1 и член 3, точки 10 и 11 от Регламента REACH да се тълкуват в смисъл, че лицето, което поръчва или закупува веществото от установен извън Европейския съюз производител, има задължение за регистрация дори ако всички формалности с оглед на физическото въвеждане на митническата територия на Съюза всъщност се извършват от трето лице, което освен това изрично потвърждава, че носи отговорност за тях?
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството дали поръчаното или закупеното количество вещество е само част (все пак повече от един тон) от по-голяма пратка със същото вещество на същия установен извън Съюза производител, която е физически въведена на митническата територия на Съюза от третото лице, за да бъде складирана там в митнически склад?
2. Трябва ли член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH да се тълкува в смисъл, че и веществата, които се съхраняват в митнически склад (тъй като са поставени под режим J, код 71 00 в поле 37 от единния административен документ), не попадат в обхвата на Регламента REACH, до последващото им извеждане и поставяне под друг митнически режим (например в режим „допускане за свободно обращение“)?
При утвърдителен отговор: трябва ли член 6, параграф 1 и член 3, точки 10 и 11 от Регламента REACH да се тълкуват в смисъл, че в този случай със задължението за регистрация е обвързано лицето, което пряко е закупило веществото извън Съюза и е заявило доставката му (без преди това физически да е внесло веществото на митническата територия на Съюза), дори ако веществото вече е било регистрирано от третото предприятие, което преди това физически го е внесло на митническата територия на Съюза?“.
По преюдициалните въпроси
По първата част на втория въпрос
25 С първата част на втория си въпрос, която следва да се разгледа на първо място, запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба изключване от обхвата на посочения регламент се прилага само за веществата в самостоятелен вид или в смеси или изделия, които са обект на митнически контрол и които не са претърпели никаква обработка или преработка, когато тези вещества се намират в едно от изрично посочените в тази разпоредба положения.
26 Съгласно член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH той не се прилага за вещества, „които са обект на митнически контрол, при условие че не са претърпели каквато и да е обработка или преработка, и които са в режим на временно [складиране] или в свободна зона, или свободен склад с цел реекспорт, или транзит“.
27 От това следва, че Регламентът REACH не се прилага за представените на митническите органи вещества, които отговарят на две условия, а именно, на първо място, тези вещества да не са претърпели никаква обработка или преработка и на второ място, да се намират в едно от положенията, посочени в тази разпоредба.
28 В случая от уточнението, направено от запитващата юрисдикция във втория ѝ въпрос, е видно, че разглежданото в главното производство вещество е било предмет на митнически контрол, при който е било вписано под режим J, код 71 00, поле 37 от единния административен документ. Този код указва, че веществото е поставено под режим митническо складиране (71) и преди това не е било под какъвто и да е митнически режим (00).
29 Както обаче бе посочено в точка 27 от настоящото решение, за да може да се приложи установеното в член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH изключване от обхвата на този регламент, е необходимо по-специално въпросното вещество да се намира в едно от посочените в тази разпоредба положения, а именно временно складиране, поставяне в свободна зона или в свободен склад с цел реекспорт или транзит.
30 Тъй като режимът на митническо складиране не е такова положение, следва да се приеме, че запитващата юрисдикция иска по същество да се установи дали режимът на митническо складиране, който попада в обхвата на членове 240—242 от Митническия кодекс, съдържащи се в дял VII, глава 3, раздел 2 от този кодекс, може при все това да се приравни на едно от посочените положения за целите на очертаването на обхвата на Регламента REACH.
31 Що се отнася, на първо място, до временното складиране, то е посочено в член 5, точки 11 и 17 от Митническия кодекс и е уредено в членове 144—152 от него, които са част от дял IV, глава 2, раздел 3 от посочения кодекс. Както отбелязва генералният адвокат в точка 34 от заключението си, става въпрос за алтернатива на поставянето под митнически режим, а следователно и на складирането в митнически склад, така че последният режим не може да бъде приравнен на временното складиране.
32 На второ място, що се отнася до режима на поставяне на стоки в свободна зона, посочен в член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH, макар този режим, както и митническото складиране, да спада към режимите на складиране, които са предмет на дял VII, глава 3 от Митническия кодекс, той при все това е уреден в друг раздел от тази глава, а именно раздел 3 от нея, който съдържа членове 243—249 от този кодекс. Следователно, както отбелязва генералният адвокат в точка 35 от заключението си, тези два митнически режима се изключват взаимно.
33 На трето място, що се отнася до режима на свободен склад, който също е посочен в член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH, достатъчно е да се отбележи, както посочва генералният адвокат в точка 36 от заключението си, че към момента на настъпване на фактите по спора в главното производство този режим повече не се предвижда в Митническия кодекс.
34 На четвърто и последно място, както посочва генералният адвокат в точка 38 от заключението си, режимът на транзит е специален митнически режим, който е различен от режимите на складиране и попада в обхвата на дял VII, глава 2 от Митническия кодекс, и поради това също не може да бъде приравнен на режима на митническо складиране.
35 От това следва, че режимът на митническо складиране е специален митнически режим, който не може да се приравни на някое от положенията, изброени в член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH.
36 Следователно, тъй като тази разпоредба не е приложима за веществата, за които се прилага режимът на митническо складиране, посочените вещества попадат в обхвата на Регламента REACH, поради което по смисъла на член 3, точка 10 от този регламент те трябва да се считат за внесени от момента, в който за първи път са физически въведени на митническата територия на Съюза.
37 Изводът, изложен в точка 35 от настоящото решение, се подкрепя от целите на Регламента REACH, както и от правилото „Няма данни, няма пазар“, установено в член 5 от този регламент.
38 В това отношение, от една страна, съгласно член 1, параграф 1 от Регламента REACH той има за цел „да гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, включително насърчаването на алтернативни методи за оценка на опасности от вещества, както и свободното движение на вещества на вътрешния пазар и в същото време подобряване конкурентоспособността и иновацията“. От друга страна, член 5 от този регламент по принцип забранява пускането на пазара на вещество, което не е регистрирано в съответствие с релевантните разпоредби от този регламент, когато това се изисква. По силата на член 3, точка 12 от същия регламент вносът се счита за пускане на пазара.
39 Съгласно практиката на Съда Регламентът REACH няма за цел да регламентира износа на вещества, а установява правна уредба, която се прилага за производителите, вносителите и потребителите надолу по веригата, когато произвеждат, внасят, пускат на пазара или използват вещества, за да се гарантира свободното движение на стоки, както и високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда във вътрешния пазар (вж. в този смисъл решение от 27 април 2017 г., Pinckernelle, C‑535/15, EU:C:2017:315, т. 43). Ако обаче е изпълнено условието да няма обработка и преработка, предвидено в член 2, параграф 1, буква б) от този регламент, следва да се приеме, че както следва от съображение 10 от посочения регламент, на този етап веществата, които се намират в някое от положенията, посочени в тази разпоредба, не се използват в Съюза. Следователно предвиденото в посочената разпоредба изключване от обхвата се основава на обстоятелството, че е малко вероятно свързаните с тези вещества рискове да настъпят в Съюза.
40 Поради това на първата част на втория въпрос следва да се отговори, че член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в тази разпоредба изключване от обхвата на посочения регламент се прилага само за веществата в самостоятелен вид или в смеси или изделия, които са обект на митнически контрол и които не са претърпели никаква обработка или преработка, когато тези вещества се намират в едно от изрично посочените в тази разпоредба положения.
41 Като се има предвид отговорът на първата част на втория въпрос, не е необходимо да се отговаря на втората му част.
По първия въпрос
42 С първия си въпрос запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали член 3, точки 10 и 11 и член 6 от Регламента REACH трябва да се тълкуват в смисъл, че купувачът на внесено в Съюза и попадащо в обхвата на този регламент вещество в количество над един тон на година не е длъжен сам да подаде заявлението за регистрация на това вещество, когато друго установено в Съюза лице е поело отговорността за вноса на посоченото вещество в Съюза.
43 По силата на член 6, параграф 1 от Регламента REACH вносителят на вещество в количества един тон или повече на година е длъжен да подаде регистрация в ECHA.
44 В това отношение от текста на член 3, точки 10 и 11 от Регламента REACH следва, че за целите на последния, от една страна, „внос“ е „физическото въвеждане [на вещество] на митническата територия на [Съюза]“, а от друга страна, „вносител“ е „всяко физическо или юридическо лице, установено в [Съюза], което е отговорно за вноса“.
45 Както отбелязва генералният адвокат в точки 48 и 49 от заключението си, макар да не може да се изключи възможността отговорността за физическото въвеждане на вещества на митническата територия на Съюза да се носи от няколко установени в Съюза физически или юридически лица, това обстоятелство все пак не може да доведе до тълкуване на член 3, точка 11 и на член 6 от Регламента REACH в смисъл, че всяко от тези лица трябва да подаде заявление за регистрация за тези вещества.
46 Безспорно, разглеждани във връзка със съображение 17 от този регламент, целта на тези разпоредби е да се събере цялата налична релевантна информация за веществата, за които се прилага посоченият регламент, за да се подпомогне идентифицирането на опасните свойства на тези вещества. Ето защо трябва да се регистрира всяко равно или надвишаващо един тон на година количество от такова произведено или внесено в Съюза вещество. При това положение, за да бъде постигната тази цел, не е необходимо няколко лица, които могат да бъдат квалифицирани като „вносител“, да подадат в рамките на един и същ внос заявление за регистрация на разглежданите вещества. При условие че заявлението му за регистрация е пълно, достатъчно е само едно от тези лица да изпълни задължението, произтичащо от член 6, параграф 1 от същия регламент.
47 В случая от преписката на разположение на Съда е видно, че само дружествата Belor и Triferto могат да попадат в обхвата на понятието „вносител“ по смисъла на член 3, точка 11 от Регламента REACH.
48 В това отношение следва да се отбележи, че макар ръководството на ECHA за регистрацията, съгласно което вносителят следва да се идентифицира в зависимост от обстоятелствата във всеки конкретен случай, да може да има известна практическа полза, тъй като предоставя указания, позволяващи да се идентифицира „лице[то], […] което е отговорно за вноса“ по смисъла на член 3, точка 11 от Регламента REACH, това ръководство все пак няма задължителен характер (вж. в този смисъл решение от 10 септември 2015 г., FCD и FMB, C‑106/14, EU:C:2015:576, т. 29).
49 Освен това, както по същество подчертава генералният адвокат в точки 51—53 от заключението си, от посоченото ръководство следва, че макар отговорното за вноса на дадено вещество лице често да е неговият получател, не може да се изключи възможността тази отговорност да бъде поета от лицето, което организира вноса, или от продавача на това вещество.
50 Следователно не може основателно да се прави позоваване на същото ръководство, за да се изключи възможността дадено лице във веригата на доставки да поеме при определени условия отговорността за вноса и регистрацията на дадено вещество съгласно Регламента REACH.
51 Отговорността за вноса и регистрацията на внесено вещество обаче не може да се поема с цел да се заобиколят произтичащите от Регламента REACH задължения, като се разпредели количеството на това вещество между различни вносители, така че разпределеното на всеки от тях количество да е под прага на задължението за регистриране или под един от праговете, при които се изисква предоставянето на по-подробна информация.
52 Освен това от член 10 от Регламента REACH следва, че заявлението за регистрация на вещество трябва да бъде придружено от пълно и подробно досие за това вещество, както и от доклад за безопасност на химичното вещество, а от друга страна, от член 22, параграф 1, първа алинея от този регламент следва, че при определени обстоятелства регистрантът е длъжен по собствена инициатива и без неоснователно забавяне да актуализира регистрацията със съответната нова информация, която той е длъжен да подаде до ECHA.
53 От това следва, както отбелязва генералният адвокат в точка 56 от заключението си, че поемането на отговорността за вноса на вещество по смисъла на член 3, точка 10 от Регламента REACH предполага всички участващи в този внос оператори да имат оправдани правни очаквания, че лицето, което поема отговорността за регистрацията на това вещество, разполага с необходимите знания и ресурси, за да изпълни задълженията си по членове 10 и 22 от този регламент. Ето защо тези оператори трябва да положат дължимата грижа, като се уверят преди посочения внос, че въпросното лице действително е регистрирало съответното количество вещество в ECHA.
54 В случая, тъй като в преписката на разположение на Съда няма данни, които сочат, че Belor е поело отговорността за вноса на разглежданото в главното производство вещество, за да заобиколи предвидените в Регламента REACH задължения, и ако се приеме за установено, че подаденото от посоченото дружество заявление за регистрация във връзка с това вещество, което е предмет на вноса, е изчерпателно, като това обстоятелство следва да се провери от запитващата юрисдикция, не може да се приеме, че Triferto е било длъжно самò да регистрира посоченото вещество.
55 От всички изложени по-горе съображения следва, че член 3, точки 10 и 11 и член 6 от Регламента REACH трябва да се тълкуват в смисъл, че купувачът на внесено в Съюза и попадащо в обхвата на този регламент вещество в количество над един тон на година не е длъжен сам да подаде заявлението за регистрация на това вещество, когато друго установено в Съюза лице е поело отговорността за вноса на посоченото вещество в Съюза, като това лице е подало заявлението и няма данни, които сочат, че са били заобиколени задължения, свързани с установения с този регламент механизъм за регистрация.
По съдебните разноски
56 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (четвърти състав) реши:
1) Член 2, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали (REACH), за създаване на Европейска агенция по химикали, за изменение на Директива 1999/45/ЕО и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 793/93 на Съвета и Регламент (ЕО) № 1488/94 на Комисията, както и на Директива 76/769/ЕИО на Съвета и директиви 91/155/ЕИО, 93/67/ЕИО, 93/105/ЕО и 2000/21/ЕО на Комисията, изменен с Регламент (ЕО) № 1272/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2008 г.,
трябва да се тълкува в смисъл, че
предвиденото в тази разпоредба изключване от обхвата на изменения Регламент № 1907/2006 се прилага само за веществата в самостоятелен вид или в смеси или изделия, които са обект на митнически контрол и които не са претърпели никаква обработка или преработка, когато тези вещества се намират в едно от изрично посочените в тази разпоредба положения.
2) Член 3, точки 10 и 11 и член 6 от Регламент № 1907/2006, изменен с Регламент № 1272/2008,
трябва да се тълкуват в смисъл, че
купувачът на внесено в Европейския съюз и попадащо в обхвата на изменения Регламент № 1907/2006 вещество в количество над един тон на година не е длъжен сам да подаде заявлението за регистрация на това вещество, когато друго установено в Съюза лице е поело отговорността за вноса на посоченото вещество в Съюза, като това лице е подало заявлението и няма данни, които сочат, че са били заобиколени задължения, свързани с установения с този регламент механизъм за регистрация.
Подписи