РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи разширен състав)
1 март 2023 година(*)
„Дъмпинг — Внос на определени тъкани от тъкàни или прошити стъклени влакна с произход от Китай и Египет — Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/492 — Окончателно антидъмпингово мито — Изчисляване на нормалната стойност — Член 2, параграф 5 от Регламент (ЕС) 2016/1036 — Явна грешка в преценката — Вреда — Изчисляване на маржа на подбиване на цените“
По дело T‑301/20,
Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics SAE, установено в Айн Сохна (Египет),
Jushi Egypt for Fiberglass Industry SAE, установено в Айн Сохна,
представлявани от B. Servais и V. Crochet, адвокати,
жалбоподатели,
срещу
Европейска комисия, представлявана от P. Němečková и G. Luengo,
ответник,
подпомагана от
Tech-Fab Europe eV, установено във Франкфурт на Майн (Германия), представлявано от L. Ruessmann и J. Beck, адвокати,
встъпила страна,
ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав),
състоящ се по време на разискванията от: H. Kanninen, председател, M. Jaeger, N. Półtorak, O. Porchia и M. Stancu (докладчик), съдии,
секретар: M. Zwozdziak-Carbonne, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
след съдебното заседание от 23 март 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателите, Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics SAE (наричано по-нататък „Hengshi“) и Jushi Egypt for Fiberglass Industry SAE (наричано по-нататък „Jushi“), искат отмяна на Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/492 на Комисията от 1 април 2020 година за налагане на окончателни антидъмпингови мита върху вноса на определени тъкани от тъкàни или прошити стъклени влакна с произход от Китайската народна република и Египет (ОВ L 108, 2020 г., стр. 1), в частта, която се отнася до тях (наричан по-нататък „обжалваният регламент за изпълнение“).
I. Обстоятелствата по спора
2 Hengshi и Jushi са две дружества, учредени в съответствие със законодателството на Арабска република Египет. И двете принадлежат към групата China National Building Material (CNBM). Дейността на жалбоподателите се състои в производството и износа по-специално на определени тъкани от тъкàни или прошити стъклени влакна (наричани по-нататък „ТСВ“), продавани по-специално в Европейския съюз.
3 През разследвания период (от 1 януари до 31 декември 2018 г.) Jushi произвежда както ТСВ, така и ровинги от стъклени влакна (наричани по-нататък „РСВ“) — основната суровина, използвана за производството на ТСВ. Jushi използва произведените от него РСВ за производството на ТСВ, но и продава РСВ на несвързани клиенти в Египет и в чужбина, както и на Hengshi. Последното произвежда ТСВ от РСВ, закупувани от Jushi, както и от друго свързано дружество и от несвързано дружество, и двете установени в Китай.
4 Jushi продава ТСВ директно на несвързани клиенти в Египет и в Съюза. То също изнася ТСВ, предназначени за трима свързани клиенти в Съюза, а именно Jushi Spain SA, Jushi France SAS и Jushi ltalia Srl. Освен това Jushi продава ТСВ в Съюза посредством свързано дружество, установено извън Съюза, Jushi Group (HK) Sinosia Сomposite Materials Co. Ltd.
5 Hengshi не продава ТСВ на египетския пазар. То продава ТСВ в Съюза директно на несвързани клиенти, както и чрез свързано дружество, установено извън Съюза, Huajin Capital Ltd.
6 Вследствие на жалба, подадена на 8 януари 2019 г. от встъпилата страна, Tech-Fab Europe eV от името на производители, представляващи над 25 % от общото производство на ТСВ в Съюза, на основание член 5 от Регламент (ЕС) 2016/1036 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година за защита срещу дъмпингов внос от страни, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 21, наричан по-нататък „основният регламент“), Европейската комисия започва антидъмпингово разследване относно вноса в Съюза на ТСВ с произход от Китай и Египет. На 21 февруари 2019 г. тя публикува известие за започване на процедурата в Официален вестник на Европейския съюз (ОВ C 68, 2019 г., стр. 29).
7 Както е видно от съображение 52 от обжалвания регламент за изпълнение, продуктите, предмет на антидъмпинговото разследване, са тъкани от тъкàни или прошити ровинг или прежди от стъклени влакна с непрекъсната нишка, със или без други елементи, с изключение на импрегнирани или преимпрегнирани продукти и мрежести тъкани с размер на отворите от повече от 1,8 mm както на дължина, така и на широчина, и с тегло над 35g/m², с произход от Китай и Египет, класирани към момента на настъпване на фактите в кодове по КН ex 7019 39 00, ex 7019 40 00, ex 7019 59 00 и ex 7019 90 00 (кодове по ТАРИК 7019390080, 7019400080, 7019590080 и 7019900080).
8 Разследването на дъмпинга и вредата обхваща периода от 1 януари до 31 декември 2018 г. Разглеждането на тенденциите, които са от значение за оценката на вредата и на причинно-следствената връзка, обхваща периода от 1 януари 2015 г. до края на разследвания период.
9 На 8 април 2019 г. жалбоподателите представят отговорите си на антидъмпинговия въпросник, както и отговорите на приложение I към въпросника за свързаните с тях дружества.
10 На 16 май 2019 г. Комисията започва отделно антисубсидийно разследване относно вноса в Съюза на ТСВ с произход от Китай и Египет (наричано по-нататък „паралелното антисубсидийно разследване на ТСВ“). На 7 юни 2019 г. Комисията започва и антисубсидийно разследване на РСВ (наричано по-нататък „паралелното антисубсидийно разследване на РСВ“).
11 Комисията извършва контролни посещения в помещенията на жалбоподателите, както и в помещенията на свързаните с тях дружества. На 30 май 2019 г. жалбоподателите представят допълнителни коментари след тези посещения.
12 На 19 декември 2019 г. Комисията разгласява основните факти и съображения, въз основа на които възнамерява да наложи окончателни антидъмпингови мерки по отношение на вноса на ТСВ с произход от Китай и Египет (наричано по-нататък „окончателното разгласяване“). На 9 януари 2020 г. жалбоподателите представят коментарите си по това разгласяване. На 16 януари 2020 г. в сградата на Комисията е проведено изслушване относно посоченото разгласяване. Същия ден жалбоподателите представят писмено допълнителни коментари.
13 На 10 февруари 2020 г. Комисията извършва допълнително окончателно разгласяване (наричано по-нататък „допълнителното окончателно разгласяване“). Това разгласяване отчита някои доводи, представени от жалбоподателите във връзка с окончателното разгласяване. На 13 февруари 2020 г. последните представят коментарите си по допълнителното окончателно разгласяване. На 17 февруари 2020 г. в сградата на Комисията е проведено изслушване относно посоченото разгласяване.
14 По искане на жалбоподателите на 25 февруари 2020 г. служителят по изслушванията провежда допълнително изслушване.
15 На 1 април 2020 г. Комисията приема обжалвания регламент за изпълнение. С посочения регламент се налага окончателно антидъмпингово мито от 20 % върху вноса на ТСВ от жалбоподателите в Съюза.
II. Искания на страните
16 Жалбоподателите молят Общия съд:
– да отмени обжалвания регламент за изпълнение в отнасящата се до тях част,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски,
– да осъди встъпилата страна да понесе направените от нея съдебни разноски.
17 Комисията, подкрепена от встъпилата страна, моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
III. От правна страна
18 Жалбоподателите посочват две основания в жалбата си. Съгласно първото основание методологията на Комисията за определяне на производствените разходи за ТСВ на Hengshi, разходите за продажба, общите и административните разходи (наричани по-нататък „ПОАР“) и размера на печалбата, които да се вземат предвид за изчисляване на формираната нормална стойност, нарушава член 2, параграф 5, член 2, параграфи 3, 6, 11 и 12, както и член 9, параграф 4 от основния регламент, а съгласно второто основание методологията на Комисията за определяне на маржа на подбиване на цените и на маржа на занижаване на цените на жалбоподателите нарушава член 3, параграфи 1, 2, 3 и 6, както и член 9, параграф 4 от този регламент.
По първото основание — нарушение на член 2, параграф 5, член 2, параграфи 3, 6, 11 и 12, както и на член 9, параграф 4 от основния регламент
19 Това основание е разделено на пет части.
По първата част от първото основание — нарушение на член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент
20 Жалбоподателите поддържат по същество, че съображенията на Комисията, за да не отчете разходите за РСВ, включени в счетоводните книги на Hengshi, са в разрез с член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент. Според тях тази разпоредба не предвижда, що се отнася до уреденото в нея второ условие, критерий във връзка с принципа на сделките между несвързани лица при справедливи пазарни условия и не позволява на Комисията да прецени разумността на разходите по-специално за РСВ, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, тоест на ТСВ, които са отразени в счетоводните книги на Hengshi.
21 Това тълкуване се потвърждавало, първо, от тълкуването, дадено от Органа за уреждане на спорове на Световната търговска организация (СТО) на член 2.2.1.1 от Споразумението за прилагането на член VI от Общото споразумение по митата и търговията (1994) (ГАТТ) (ОВ L 336, 1994 г., стр. 103; Специално издание на български език, 2007 г., глава 11, том 10, стр. 112 наричано по-нататък „Антидъмпинговото споразумение от 1994 г.“), второ, от принципа на ограничително тълкуване на изключенията, предвидени в правото на Съюза, и трето, от контекста, в който е приет член 2, параграф 5 от основния регламент, както и от преследваните от този регламент цели.
22 Комисията, подкрепяна от встъпилата страна, оспорва тези доводи.
23 Следва да се припомни, че ако Съюзът възнамерява да изпълни определено задължение, поето в рамките на СТО, или ако актът на Съюза препраща изрично към конкретни разпоредби от споразуменията на СТО, съдът на Съюза трябва да упражни контрол за законосъобразност на въпросния акт на Съюза с оглед на правилата на СТО (решение от 14 юли 2021 г., Interpipe Niko Tube и Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant/Комисия, T‑716/19, EU:T:2021:457, т. 95).
24 Волята на Съюза чрез член 2, параграф 5 от основния регламент е да изпълни определените задължения, които се включват в член 2.2.1.1 от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г. (вж. в този смисъл решение от 7 февруари 2013 г., Acron/Съвет, T‑118/10, непубликувано, EU:T:2013:67, т. 66).
25 От това следва, че разпоредбите на основния регламент, доколкото съответстват на разпоредбите на Антидъмпинговото споразумение от 1994 г., по възможност трябва да се тълкуват в светлината на съответните разпоредби от това споразумение, тълкувани от Органа за уреждане на спорове на СТО (вж. решение от 14 юли 2021 г., Interpipe Niko Tube и Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant/Комисия, T‑716/19, EU:T:2021:457, т. 98 и цитираната съдебна практика).
26 Член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент гласи следното:
„Разходите се определят обикновено въз основа на счетоводните книги, водени от разследваната страна, при условие че тези книги са водени в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти на съответната страна и е видно, че те отразяват достоверно разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт“.
27 От текста на тази разпоредба следва, че счетоводните книги, водени от разследваното лице, представляват привилегирован източник на сведения за определянето на производствените разходи за разглеждания продукт, както и че използването на данните, отразени във въпросните книги, представлява принципът, докато адаптирането или заместването им с друга разумна основа — изключението. Предвид принципа, че дерогациите или изключенията от общо правило трябва да се тълкуват ограничително, следва да се приеме, че изключителният режим, произтичащ от член 2, параграф 5 от основния регламент, трябва да се тълкува ограничително (вж. решение от 3 декември 2019 г., Yieh United Steel/Комисия, T‑607/15, EU:T:2019:831, т. 66 и цитираната съдебна практика).
28 Що се отнася до тежестта за доказване на съществуването на обстоятелства, обосноваващи прилагането на член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент, когато считат, че трябва да изключат посочените в счетоводните книги на проверяваната страна производствени разходи, за да ги заместят с друга считана за разумна цена, институциите следва да се основават на доказателства или най-малкото на индиции, позволяващи да се установи съществуването на фактора, въз основа на който е извършено коригирането (вж. решение от 3 декември 2019 г., Yieh United Steel/Комисия, T‑607/15, EU:T:2019:831, т. 67 и цитираната съдебна практика).
29 Освен това следва да се припомни също така, че в областта на мерките за търговска защита институциите разполагат с широка свобода на преценка поради сложността на икономическите, политическите и правните положения, които трябва да разглеждат. Поради това съдебният контрол върху преценките на тези институции се свежда до проверката дали са спазени процесуалните правила, дали фактите, въз основа на които е направен оспореният избор, са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им или злоупотреба с власт. Този ограничен съдебен контрол обхваща по-специално избора между различните методологии за изчисляване на дъмпинговия марж и оценката на нормалната стойност на даден продукт (вж. решение от 3 декември 2019 г., Yieh United Steel/Комисия, T‑607/15, EU:T:2019:831, т. 68 и цитираната съдебна практика).
30 Именно с оглед на тези съображения следва да се разгледа настоящата част от първото основание.
31 Първо, следва да се отбележи, че член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент не изключва възможността Комисията да не вземе предвид разходите, записани в счетоводните книги на разследваната страна, когато цената на суровината, използвана за производството на разглеждания продукт, не е цена между несвързани лица при справедливи пазарни условия.
32 В това отношение, както впрочем отбелязват страните, Органът за уреждане на спорове на СТО приема, във връзка с тълкуването на член 2.2.1.1 от Антидъмпинговото споразумение от 1994 г., че може да се констатира, че счетоводните книги, водени в съответствие с общоприетите счетоводни стандарти, не отразяват достоверно разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, когато например сделките с определени материали за влагане, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, не са сделки между несвързани лица при справедливи пазарни условия (вж. в този смисъл доклад на Апелативния орган на СТО по дело „ЕС — Антидъмпингови мерки по отношение на биодизела от Аржентина“ (WT/DS 473/AB/R), приет на 26 октомври 2016 г., т. 6.33).
33 Все пак, както бе припомнено в точка 28 по-горе, когато счита, че трябва да изключи посочените в счетоводните книги на проверяваната страна производствени разходи, за да ги замести с друга считана за разумна цена, Комисията е длъжна да се основе на доказателства или най-малкото на индиции, позволяващи да се установи съществуването на фактора, въз основа на който е извършено коригирането.
34 В това отношение следва да се приеме, че в съображение 312 от обжалвания регламент за изпълнение Комисията отбелязва, че цените, на които Hengshi купува РСВ от Jushi, са неизменно и значително под цените, на които Jushi продава същия продукт на независими клиенти, действащи на египетския пазар. Като се има предвид значителната разлика между тези цени, Комисията правилно стига до извода, че цените, които заплаща Hengshi на Jushi, не могат да се считат за цени между несвързани лица при справедливи пазарни условия. Несъмнено тези цени са рентабилни за Jushi, но не отразяват пазарните цени в Египет. Видно от представената пред Общия съд преписка, декларираните от Hengshi разходи за РСВ са значително по-ниски, а именно около [поверително](1)%, в сравнение с цените на Jushi за независими клиенти в Египет, което жалбоподателите не оспорват.
35 За да обосноват, че такава разлика в цените не е достатъчна, за да позволи на Комисията да приеме, че отразените в счетоводните книги на Hengshi цени на РСВ не са били договорени между несвързани лица при справедливи пазарни условия и поради това да ги изключи, жалбоподателите изтъкват, че тъй като Jushi продава РСВ на Hengshi с печалба от [поверително]%, тези книги отчитат по подходящ начин и в достатъчна степен разходите за РСВ. Освен това Комисията вече била признала, по-специално в Регламент за изпълнение (ЕС) № 360/2014 на Комисията от 9 април 2014 година за налагане на окончателно антидъмпингово мито върху вноса на феросилиций с произход от Китайската народна република и Русия след преразглеждане с оглед на изтичане на срока на действие на мерките съгласно член 11, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 1225/2009 на Съвета (ОВ L 107, 2014 г., стр. 13), че сделките между свързани лица могат да се извършват без реализирането на печалба.
36 Тези доводи обаче не могат да бъдат приети.
37 Що се отнася, на първо място, до маржа на печалбата, който Jushi е реализирало върху продажбите си на РСВ на Hengshi, следва да се отбележи, както прави Комисията, че реализирането на печалба не позволява автоматично да се стигне до извода, че дадена сделка е извършена между несвързани лица при справедливи пазарни условия. Освен това се налага изводът, че посоченият марж на печалбата е бил значително по-нисък от този, реализиран с независими купувачи.
38 Що се отнася, на второ място, до позоваването на Регламент за изпълнение № 360/2014, следва да се припомни, че законосъобразността на регламент за налагане на антидъмпингово мито трябва да се преценява с оглед на правната уредба, и по-специално на разпоредбите на основния регламент, а не на предходната практика за вземане на решения на Комисията (вж. в този смисъл решение от 18 октомври 2016 г., Crown Equipment (Suzhou) и Crown Gabelstapler/Съвет, T‑351/13, непубликувано, EU:T:2016:616, т. 107).
39 Второ, що се отнася до довода на жалбоподателите, че второто условие, посочено в член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент, се отнася не до разумността на разходите, а по-скоро до „надеждността“ на счетоводните книги на разследваната страна, следва да се констатира, че подобно тълкуване би означавало да се възпрепятства в крайна сметка прилагането на конструираната нормална стойност по-специално в случай, при който производствените разходи са повлияни от особена пазарна ситуация (вж. в този смисъл решение от 7 февруари 2013 г., EuroChem MCC/Съвет, T‑84/07, EU:T:2013:64, т. 59).
40 Трето, що се отнася до довода на жалбоподателите, че тяхното тълкуване на член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент се потвърждавало от контекста, в който тази разпоредба е приета, както и от преследваните с този регламент цели, следва да се отбележи, че макар да е вярно, както те посочват, че член 2, параграф 5 не съдържа изрична разпоредба относно разумността на разходите между свързани страни, противно на разпоредбите, съдържащи се в член 2, параграф 1, трета алинея, както и в член 4, параграф 1, буква а) и параграф 2 от основния регламент, това обстоятелство не е достатъчно, за да се докаже, че законодателят на Съюза е възнамерявал да изключи това обстоятелство при прилагането на член 2, параграф 5 от основния регламент.
41 В това отношение най-напред следва да се подчертае, че както бе отбелязано в точки 31 и 32 по-горе, член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент не е пречка Комисията да се отклони от разходите, записани в счетоводните книги на разследваната страна, когато цените на суровината, използвана за производството на разглеждания продукт, не изглеждат договорени като цени между несвързани лица при справедливи пазарни условия поради наличието на вътрешногрупови отношения. По-нататък, както основателно отбелязва Комисията, разпоредбите на член 2, параграф 1, трета и четвърта алинея от основния регламент, които изрично посочват случаите, при които цените са повлияни поради вътрешногруповите отношения, служат като база за другите разпоредби на член 2, отнасящи се до нормалната стойност, включително предвидените в член 2, параграф 5. Накрая, член 4, параграф 1, буква a) и параграф 2 от основния регламент е ирелевантен в рамките на контекстуалното тълкуване на член 2, параграф 5, първа алинея от същия регламент, доколкото той не се отнася до определянето на дъмпинг, а по-скоро до определянето на промишлеността на Съюза в рамките на установяването на вреда. Всъщност, както следва от съображение 10 от основния регламент, посочването на страните, свързани с износителите, е въведено от законодателя на Съюза с цел те да бъдат изключени от понятието „промишленост на Съюза“.
42 С оглед на гореизложеното Комисията следователно е можела да приеме, без да е налице грешка при прилагане на правото или явна грешка в преценката, че тъй като цената на РСВ, съдържаща се в счетоводните книги на Hengshi, не е цена между несвързани лица при справедливи пазарни условия, не е можело да се приеме, че тя отразява обективно разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, и че поради това трябва да се пристъпи към нейното коригиране (вж. в този смисъл решение от 7 февруари 2013 г., Acron/Съвет, T‑118/10, непубликувано, EU:T:2013:67, т. 53).
43 Ето защо първата част от първото основание следва да се отхвърли.
По втората част от първото основание — явни грешки в преценката
44 Жалбоподателите изтъкват по същество, че Комисията е допуснала явни грешки в преценката при прилагането на член 2, параграф 5, първа алинея от основния регламент, когато в рамките на анализа дали цените са между несвързани лица при справедливи пазарни условия е сравнила продажните цени на РСВ на Jushi, фактурирани съответно на Hengshi и на независими национални клиенти, без да вземе предвид всички релевантни фактори, свързани с разглежданите продажби, като значителната разлика в обема на продажбите на РСВ, реализирани от Jushi с независими национални клиенти и с Hengshi, както и плащането на приложимите за Jushi мита за продажбите на РСВ на тези независими национални клиенти.
45 Комисията, подкрепяна от встъпилата страна, оспорва тези доводи.
– По явната грешка в преценката относно обема на продажбите
46 В самото начало следва да се припомни, че въпросът дали дадена цена е практикувана при обичайни търговски условия зависи и от останалите условия по сделката, които могат да влияят върху практикуваните цени, като обема на сделката, допълнителните задължения, поети от страните по нея, или срока за доставка. В рамките на тази преценка, каквато следва да бъде извършвана за всеки отделен случай, институциите трябва да вземат предвид всички релевантни фактори и особени обстоятелства, свързани с разглежданите продажби (решение от 1 октомври 2014 г., Съвет/Alumina, C‑393/13 P, EU:C:2014:2245, т. 30).
47 Въпреки това, за да се установи, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката на фактите, с която може да се обоснове отмяната на обжалваното решение, представените от жалбоподателя доказателства трябва да са достатъчни, за да поставят под съмнение правдоподобността на преценките на фактите, възприети в това решение (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2014 г., Gold East Paper и Gold Huasheng Paper/Съвет, T‑444/11, EU:T:2014:773, т. 62 и цитираната съдебна практика).
48 В случая следва да се отбележи, че оплакването на жалбоподателите относно значителната разлика в обема на реализираните от Jushi продажби на РСВ с независими национални клиенти и с Hengshi се основава главно, от една страна, на довода, че е логично обемът на продажбите да влияе върху прилаганата цена за клиентите, и от друга страна, върху факта, че приложеният от Jushi процент на отстъпките за Hengshi за продажбите на РСВ, е повлиян от обема на тези продажби.
49 Що се отнася, първо, до довода, че било логично обемът на продажбите да влияе върху прилаганата цена за клиентите, следва да се направи изводът, че макар цитираната в точка 46 по-горе съдебна практика да допуска, че обемът на сделките може да влияе върху цената на даден продукт, такава преценка трябва да се прави за всеки отделен случай, като се вземат предвид всички релевантни фактори и особени обстоятелства, свързани с разглежданите продажби. Следователно подобно твърдение само по себе си не е достатъчно — без наличието на доказателство, че Jushi е прилагало процент на отстъпки за своите клиенти в зависимост от обема на продажбите на РСВ, — за да обоснове, че Комисията е допуснала явна грешка в преценката в рамките на анализа си за спазването на принципа на сделките между несвързани лица при справедливи пазарни условия, като не е взела предвид обема на продажбите на РСВ на Jushi.
50 Що се отнася, второ, до довода на жалбоподателите относно приложения от Jushi процент на отстъпките за Hengshi за продажбите на РСВ, следва да се отбележи, че нито едно доказателство от представената пред Общия съд преписка не позволява да се установи, че твърденият процент на отстъпки, прилаган от Jushi за Hengshi, не е специален и не се прилага само за продажбите на РСВ между тези две дружества. Освен това, както отбелязва Комисията, жалбоподателите не са представили доказателства, които позволяват да се определи, че такъв процент на отстъпка, основан на обема на продажбите, би бил приложим или се прилага за всички купувачи, а не само за Hengshi.
51 С оглед на съображенията, изложени в точки 49 и 50 по-горе, трябва да се направи изводът, че жалбоподателите следователно не са представили достатъчно доказателства в съответствие с цитираната в точка 47 по-горе съдебна практика, за да поставят под съмнение правдоподобността на преценките на фактите, възприети в обжалвания регламент за изпълнение, по-специално в съображение 320 от него, които са довели до отказа да се вземе предвид обемът на продажбите на РСВ от Jushi на Hengshi в рамките на анализа дали цените са между несвързани лица при справедливи пазарни условия.
52 Освен това следва да се отхвърли и възражението за недопустимост на довода на Комисията в писмената защита, че за да се определи дали цените са сравними, следва да се вземе предвид общият процент на продажбите, реализирани с независими национални клиенти за всички продукти. Всъщност този довод представлява само обстоятелство от представения от Комисията контекст в писмената ѝ защита, с оглед на което трябва да се разглежда оплакването на жалбоподателите относно обема на продажбите. Следва обаче да се припомни, че съдържанието на писмената защита цели по-специално да изясни на Общия съд фактическия и правен контекст на разглежданото от него дело, в който се вписва спорното решение и който Общият съд, за разлика от страните по спора, не познава. Впрочем обстоятелството, че в решение, което е предмет на жалба за отмяна, липсват обстоятелства от контекста, изложени впоследствие пред Общия съд при представянето от някоя от страните на обстоятелствата, при които се е развил спорът, с който е сезиран Общият съд, не може само по себе си да докаже неизпълнение на задължението за мотивиране на спорното решение (вж. в този смисъл решение от 8 март 2007 г., France Télécom/Комисия, T‑340/04, EU:T:2007:81, т. 79). От това следва, че обстоятелството, че този довод не е бил изтъкнат в административната фаза на производството, в случая е без значение.
53 С оглед на гореизложеното настоящото оплакване следва да се отхвърли.
– По явната грешка в преценката относно плащането на митата
54 Що се отнася до плащането на митата за материалите за влагане в РСВ, от една страна, жалбоподателите изтъкват нарушение на правото на защита, тъй като Комисията не им съобщила в окончателното разгласяване или в допълнителното окончателно разгласяване намерението си да не вземе предвид плащането на посочените мита поради липсата на доказателства. От друга страна, те изтъкват нарушение на задължението за полагане на грижа, тъй като Комисията е трябвало по свой почин да използва доказателството за плащането на тези мита, с което е разполагала в рамките на паралелното антисубсидийно разследване по отношение на РСВ, или поне да поиска от тях да представят това доказателство в рамките на антидъмпинговото разследване.
55 Що се отнася до нарушението на правото на защита, следва да се припомни, че зачитането на това право, което е от съществено значение в процедурите по антидъмпингово разследване, предполага, че заинтересованите предприятия трябва да са имали възможност в хода на административното производство да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното настъпване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно приетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличие на дъмпингова практика и на произтичаща от нея вреда (вж. решение от 14 юли 2021 г., Interpipe Niko Tube и Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant/Комисия, T‑716/19, EU:T:2021:457, т. 209 и цитираната съдебна практика).
56 Наличието на нередовност при зачитането на това право би могло да доведе до отмяна на регламент, с който се налага антидъмпингово мито, само доколкото съществува възможност поради тази нередовност административното производство да е довело до различен резултат, засягайки по този начин конкретно правото на защита на заинтересованите страни. Въпреки това от заинтересованата страна не може да се изисква да доказва, че решението на Комисията е щяло да бъде различно, а само че такава хипотеза не е напълно изключена, след като посочената страна е можела да осигури по-добре защитата си, ако не е било допуснато това процесуално нарушение (вж. решение от 14 юли 2021 г., Interpipe Niko Tube и Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant/Комисия, T‑716/19, EU:T:2021:457, т. 210 и цитираната съдебна практика).
57 В случая от преписката е видно, че в хода на административното производство жалбоподателите са имали възможност да изложат надлежно своята гледна точка относно действителното настъпване и относимостта на твърдените факти и обстоятелства и относно приетите от Комисията доказателства в подкрепа на твърдението ѝ за наличие на дъмпингова практика и на произтичаща от нея вреда, доколкото те са могли да представят коментари както относно окончателното разгласяване, така и относно допълнителното окончателно разгласяване. Всъщност именно в този контекст жалбоподателите изразяват несъгласие с факта, че Комисията не е взела предвид наличието на мита, които Jushi е трябвало да плати за продажбите на РСВ на независими национални клиенти.
58 Освен това, доколкото жалбоподателите твърдят, че не са били изслушани конкретно във връзка с намерението на Комисията да не вземе предвид плащането на митата, достатъчно е да се припомни, че правото на изслушване обхваща всички фактически или правни обстоятелства, на които се основава актът на вземане на решение, а не окончателното становище, което администрацията възнамерява да приеме (вж. решение от 14 юли 2021 г., Interpipe Niko Tube и Interpipe Nizhnedneprovsky Tube Rolling Plant/Комисия, T‑716/19, EU:T:2021:457, т. 211 и цитираната съдебна практика). Освен това Комисията не може да бъде упрекната, че не е изслушала жалбоподателите конкретно във връзка с намерението ѝ да не вземе предвид плащането на митата, при положение че такова плащане дори не е било извършено към момента, в който жалбоподателите са представили коментарите си по окончателното разгласяване и допълнителното окончателно разгласяване. Всъщност, както е видно от преписката, това плащане е извършено на 27 февруари 2020 г., а срокът за представяне на коментари по допълнителното окончателно разгласяване е бил 13 февруари 2020 г.
59 Ето защо Комисията не се нарушила правото на защита на жалбоподателите.
60 Що се отнася до нарушението на задължението за полагане на грижа, следва да се припомни, че макар несъмнено Комисията като разследващ орган да е тази, която трябва да установи наличието на дъмпинг, вреда и причинно-следствена връзка между вноса — предмет на дъмпинг, и вредата, това не променя факта, че доколкото нито една разпоредба от основния регламент не ѝ предоставя правомощието да задължава заинтересованите страни да участват в разследването или да предоставят информация, тази институция се нуждае от доброволното съдействие на тези страни, за да получи необходимата информация (вж. в този смисъл решение от 14 декември 2017 г., EBMA/Giant (China), C‑61/16 P, EU:C:2017:968, т. 54 и цитираната съдебна практика).
61 Всъщност целта на антидъмпинговото разследване се състои за институциите на Съюза в това да издирят обективни доказателства чрез предоставените им от основния регламент средства и въз основа на доброволно сътрудничество от страна на икономическите оператори, а именно отговорите на антидъмпинговия въпросник, евентуалните контролни посещения за проверки на място и становищата на заинтересованите лица по отношение на документите с информация, за да установят наличието евентуално на дъмпинг, след като са определили нормалната стойност на разглеждания продукт съгласно член 2 от основния регламент (решение от 3 декември 2019 г., Yieh United Steel/Комисия, T‑607/15, EU:T:2019:831, т. 133).
62 В този контекст съдът на Съюза трябва да се увери, че институциите са взели предвид всички релевантни обстоятелства и че са оценили материалите по делото с дължимата грижа, която е необходима, за да се приеме, че нормалната стойност е определена по разумен начин (вж. решение от 10 март 2009 г., Interpipe Niko Tube и Interpipe NTRP/Съвет, T‑249/06, EU:T:2009:62, т. 41 и цитираната съдебна практика).
63 От цитираната в точки 60—62 по-горе съдебна практика следва, че макар Комисията да трябва да води разследването старателно и да вземе предвид всички релевантни обстоятелства при определянето на нормалната стойност, тя се нуждае от доброволното съдействие на разследваните страни, за да получи необходимата информация.
64 Следователно в случая жалбоподателите е трябвало да представят доказателствата, които считат за релевантни за целите на разследването, когато са посочили, че Комисията е трябвало да вземе предвид факта, че продажната цена на РСВ, фактурирана от Jushi на независими национални клиенти, включва сума, покриваща приложимите мита върху вноса на материали за влагане. Както обаче е видно от представената пред Общия съд преписка, и по-специално от коментарите, представени от жалбоподателите във връзка с окончателното разгласяване и с допълнителното окончателно разгласяване, те никога не са представяли в рамките на антидъмпинговото разследване никакви доказателства, че са платили такива мита. Впрочем, както бе констатирано в точка 58 по-горе, такова плащане дори не е било извършено към момента, в който жалбоподателите са представили коментарите си по окончателното разгласяване и допълнителното окончателно разгласяване. Документът, удостоверяващ плащането на митата, на който те се позовават, е представен на Комисията в рамките на паралелното антисубсидийно разследване на РСВ на 18 март 2020 г., както впрочем това е потвърдено от жалбоподателите в съдебното заседание. Така жалбоподателите не могат да извлекат полза от собствената си небрежност, като упрекват Комисията, че не е взела предвид доказателство, което са имали интерес да представят, а не са представили.
65 Освен това жалбоподателите не могат основателно да поддържат в репликата, че Комисията е могла по свой почин да използва посочения документ, представен в рамките на паралелното антисубсидийно разследване на РСВ.
66 Всъщност член 29, параграф 6, първа алинея от Регламент (ЕС) 2016/1037 на Европейския парламент и на Съвета от 8 юни 2016 година относно защитата срещу субсидиран внос от държави, които не са членки на Европейския съюз (ОВ L 176, 2016 г., стр. 55), предвижда следното:
„Информацията, получена съгласно настоящия регламент, се използва само за целите, за които е била поискана“.
67 От тази разпоредба обаче следва, че Комисията не може по собствен почин да се позовава, в рамките на антидъмпингово разследване, на доказателство, представено в рамките на паралелно антисубсидийно разследване. Поради това в случая жалбоподателите е трябвало да се откажат от предвидената в този член гаранция и да поискат такова доказателство да бъде допуснато и в рамките на антидъмпинговото разследване.
68 Освен това, противно на поддържаното от жалбоподателите, посочването в съображение 268 от обжалвания регламент за изпълнение относно контролните номера на продуктите (наричани по-нататък „КНП“) на паралелното антисубсидийно разследване на ТСВ, както и използването на някои отговори на жалбоподателите на антидъмпинговия въпросник за целите на последното антисубсидийно разследване изобщо не доказват твърдението им, че Комисията може да се позове на сведения от паралелно антисубсидийно разследване в рамките на антидъмпинговото разследване. Всъщност, от една страна, както следва от съображение 276 от обжалвания регламент за изпълнение, Комисията е използвала информацията относно КНП от паралелното антисубсидийно разследване на ТСВ само защото съответният китайски производител износител се е отказал от гаранцията, предвидена в член 19, параграф 6 от основния регламент и в член 29, параграф 6 от Регламент 2016/1037, и е поискал събраната в рамките на паралелното антисубсидийно разследване на ТСВ точна информация относно КНП да се използва като най-добра налична информация в антидъмпинговото разследване. От друга страна, от писмото от 24 май 2019 г., представено от жалбоподателите като приложение към писмената реплика, е видно, че използването на някои от отговорите им на антидъмпинговия въпросник за целите на паралелното антисубсидийно разследване на ТСВ е било поискано по тяхна инициатива.
69 С оглед на гореизложеното второто оплакване следва да се отхвърли, а следователно и цялата втора част от първото основание.
По третата част от първото основание — нарушение на член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент
70 С третата част от първото си основание, от една страна, жалбоподателите упрекват Комисията, че е нарушила член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, тъй като, за да коригира разходите за РСВ на Hengshi, е използвала предвиденото в тази разпоредба изключение и е коригирала тези разходи въз основа на „всяка друга приемлива основа“, вместо да ги коригира „на базата на разходите на други производители или износители в същата страна“, по-специално въз основа на разходите за производството на РСВ, направени от Jushi, което е единственият производител на посочените РСВ в Египет. От друга страна, те упрекват Комисията в нарушение на задължението за мотивиране, тъй като тя не обяснила в обжалвания регламент за изпълнение причината, поради която е използвала това изключение.
71 Комисията, подкрепяна от встъпилата страна, оспорва тези доводи.
72 Що се отнася, първо, до нарушението на задължението за мотивиране, което следва да се разгледа на първо място, Общият съд отбелязва, подобно на Комисията, че мотивите за избора на последната да не използва производствените разходи за РСВ на Jushi, за да коригира разходите за РСВ на Hengshi, следват ясно и недвусмислено от съображение 331 от обжалвания регламент за изпълнение. В посоченото съображение Комисията обяснява, че след като е преценила дали счетоводните книги на Hengshi отразяват обективно разходите, свързани с производството на ТСВ, тя е установила, че трансферните цени за покупката от Hengshi на РСВ от Jushi са значително намалени спрямо пазарната цена за същите видове на продукта в Египет, което показва, че те не са договорени между несвързани лица при справедливи пазарни условия. Поради това тя е коригирала разходите за РСВ на Hengshi на базата на цените от страна на Jushi за независими национални клиенти на египетския пазар.
73 Освен това, доколкото жалбоподателите оспорват обясненията, дадени от Комисията в писмената ѝ защита относно факта, че Jushi и Hengshi не можело да бъдат сравнявани, тъй като Jushi е вертикално интегрирано предприятие, за разлика от Hengshi, следва да се припомни, че съгласно цитираната в точка 52 по-горе съдебна практика обстоятелството, че в решение, което е предмет на жалба за отмяна, липсват обстоятелства от контекста, изложени впоследствие пред Общия съд при представянето от някоя от страните на обстоятелствата, при които се е развил спорът, с който е сезиран Общият съд, не може само по себе си да докаже неизпълнение на задължението за мотивиране на спорното решение.
74 В случая обаче уточнението относно обстоятелството, че Jushi е вертикално интегрирано дружество, което впрочем жалбоподателите не оспорват, представлява само обстоятелство от контекста, което Комисията е можела да изложи в писмената защита, без да накърни задължението си за мотивиране.
75 С оглед на горепосоченото жалбоподателите не могат основателно да поддържат, че обжалваният регламент за изпълнение е недостатъчно мотивиран, нито че Комисията е изложила за първи път в писмената защита причината, поради която в случая е решила да приложи изключението, предвидено в член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент.
76 Ето защо оплакването за неизпълнение на задължението за мотивиране трябва да се отхвърли.
77 Второ, що се отнася до оплакването за нарушение на член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, следва най-напред да се припомни, че съгласно тази разпоредба, „[а]ко разходите, свързани с производството и продажбата на продукта, обект на разследването, не са подходящо отразени в документите на съответната страна, те се коригират или установяват на базата на разходите на други производители или износители в същата страна или, когато такава информация не е на разположение или не може да се използва, на всяка друга приемлива основа, включително информация от други представителни пазари“.
78 Следва да се отбележи, подобно на жалбоподателите, че с оглед на формулировката на тази разпоредба тези два метода трябва да се прилагат по реда на представянето им. Следователно Комисията трябва да провери преди всичко дали може да коригира или установи разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, на базата на разходите на други производители или износители. Само когато такава информация не е на разположение или не може да се използва следва да се приложи изключението, предвидено в член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, че разходите следва да се определят „на всяка друга приемлива основа“ (вж. в този смисъл решение от 12 октомври 1999 г., Acme/Съвет, T‑48/96, EU:T:1999:251, т. 36 и цитираната съдебна практика).
79 Освен това, тъй като изборът да се използва „всяка друга приемлива основа“ представлява режим на изключение от общото правило, предвидено в член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, той трябва да се тълкува ограничително. Така, за да не вземе предвид разходите на други производители или износители от същата страна, Комисията трябва да се основе на доказателства или най-малкото на индиции, позволяващи да се установи съществуването на фактора, въз основа на който е извършено коригирането.
80 В случая, за да обоснове решението си да не използва производствените разходи за РСВ на Jushi, за да коригира разходите за РСВ на Hengshi и следователно да използва друга приемлива основа, Комисията обяснява, че макар да е единственият друг производител на ТСВ в Египет, Jushi, от една страна, е свързано с Hengshi дружество, и от друга страна, е вертикално интегрирано дружество, какъвто не е случаят с Hengshi. С оглед на тези обстоятелства тя следователно решава да изчисли разходите за РСВ на Hengshi въз основа на цената, фактурирана от Jushi на независими национални клиенти.
81 За да оспорят решението на Комисията да използва всяка друга приемлива основа за корекцията на въпросните разходи, жалбоподателите само изтъкват, че тъй като е „проверила и приела“ производствените разходи за РСВ на Jushi, което е единственият друг производител на РСВ в Египет, тя е била длъжна да извърши тази корекция въз основа на посочените разходи.
82 Това твърдение обаче не може да се приеме.
83 Всъщност, от една страна, Комисията не е „приела“, както следва от точка 80 по-горе, производствените разходи за РСВ на Jushi. От друга страна, обратно на твърдяното от жалбоподателите, от формулировката на член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент не следва, че дори да има други производители или износители от същата страна, Комисията е длъжна да извърши безусловно въпросната корекция въз основа на техните разходи. Напротив, от тази разпоредба следва, че дори при наличието на такава информация, Комисията може да се отклони от нея, когато счита, че тази информация не може да се използва. Тя впрочем приема, че посочените в точка 80 по-горе обстоятелства дават основание такава информация да не се използва в случая.
84 От това следва, че Комисията правилно е коригирала разходите за РСВ на Hengshi „на всяка друга приемлива основа“.
85 Останалите доводи на жалбоподателите не могат да поставят под съмнение този извод.
86 Що се отнася, на първо място, до довода, че от писмената защита по същество личало, че самите други производители или износители трябва да са „сравними“, от което следвало широко тълкуване на изключението, предвидено в член 2, параграф 5, втора алинея от основния регламент, трябва да се отбележи, че „сравнимостта“ на производителите, на която се позовава Комисията, в действителност се вписва в обосновката, че тя не е могла да вземе предвид производствените разходи за РСВ на Jushi, тъй като то, за разлика от Hengshi, е вертикално интегрирано дружество. Както обаче следва от точки 80 и 84 по-горе, Комисията правилно се е основала на това обстоятелство, за да изключи производствените разходи за РСВ на Jushi и да извърши корекция на „всяка друга приемлива основа“.
87 Що се отнася, на второ място, до довода, че тъй като Комисията е използвала ПОАР и печалбата на Jushi от неговите продажби на ТСВ на вътрешния пазар за формиране на нормалната стойност на ТСВ на Hengshi в съответствие с член 2, параграф 6, буква а) от основния регламент, тя е трябвало да направи същото и с производствените разходи за РСВ на Jushi, следва да се констатира, подобно на Комисията, че този довод е неотносим. Всъщност въпросните разпоредби уреждат различни въпроси. Докато член 2, параграф 5 от основния регламент се отнася до изчисляването на разходите, свързани с производството и продажбата на разглеждания продукт, член 2, параграф 6 от същия регламент има за предмет изчисляването на ПОАР и на размера на печалбата, което е основано на продажбите на сходен продукт на вътрешния пазар в контекста на обичайните условия.
88 С оглед на гореизложеното оплакването за нарушение на член 2, параграф 5 от основния регламент трябва да се отхвърли, както и третата част от първото основание в нейната цялост.
По четвъртата част от първото основание — нарушение на член 2, параграфи 3, 6, 11 и 12 от основния регламент
89 Жалбоподателите изтъкват по същество, че Комисията е отчела два пъти елемента на печалба и на ПОАР във връзка с продажбите на РСВ на Jushi във формираната нормална стойност на ТСВ на Hengshi. Те поддържат по-специално, че първоначално Комисията е увеличила разходите за РСВ на Hengshi въз основа на цената на РСВ, на която Jushi продава на независими национални клиенти, а след това е прибавила към преразгледаните производствени разходи за ТСВ на Hengshi ПОАР и печалбата на Jushi, свързани с неговите продажби на ТСВ на тези клиенти. Тъй като обаче продажбите на ТСВ от страна на Jushi на неговите независими национални клиенти включват не само елемент на печалба и на ПОАР във връзка с тези ТСВ, но и елемент на печалба и на ПОАР във връзка с РСВ, които влизат в производството на ТСВ, Комисията взела предвид два пъти ПОАР и елемента на печалба, свързан с продажбите на РСВ на Jushi. По този начин тя нарушила член 2, параграфи 3, 6, 11 и 12 от основния регламент.
90 Комисията, подкрепяна от встъпилата страна, оспорва тези доводи.
91 Следва да се отбележи, че доводите на жалбоподателите са спекулативни и не почиват на никакви конкретни данни, които да могат да докажат, че ПОАР и печалбата за РСВ са били взети предвид два пъти при формирането на нормалната стойност на ТСВ на Hengshi.
92 Всъщност, макар да твърдят, че по принцип вертикално интегриран производител като Jushi отчита ПОАР и печалба от продажбите на крайния продукт, много по-високи от отчитаните от производител, който не е вертикално интегриран, поради това че вертикално интегрираният производител трябва да понесе и ПОАР и печалба, отнасящи се до материала за влагане, който се използва за производството на крайния продукт, жалбоподателите не доказват конкретно в каква степен в случая ПОАР и печалбата, произтичащи от продажбата на ТСВ на Jushi, включват елемент на печалба и на ПОАР във връзка с РСВ, които влизат в производството на ТСВ.
93 При липсата на такива доказателства Комисията обаче не може основателно да бъде упрекната, че е взела предвид два пъти елемента на печалба и на ПОАР във връзка с продажбите на РСВ на Jushi във формираната нормална стойност на ТСВ на Hengshi.
94 Ето защо четвъртата част от първото основание следва да бъде отхвърлена по същество.
По петата част от първото основание — нарушение на член 9, параграф 4 от основния регламент
95 Жалбоподателите поддържат, че тъй като методологията на Комисията за формиране на нормалната стойност на ТСВ на Hengshi е незаконосъобразна поради причините, изложени в рамките на първа—четвърта част от първото основание, наложеното им окончателно антидъмпингово мито от 20 % надхвърля дъмпинговия марж в нарушение на член 9, параграф 4 от основния регламент.
96 Комисията и встъпилата страна оспорват тези доводи.
97 В това отношение следва да се отбележи, както прави Комисията, че анализът на първите четири части от първото основание не разкрива никаква грешка при прилагане на правото, нито явна грешка в преценката, която тя да е допуснала при формирането на нормалната стойност на ТСВ на Hengshi. Следователно жалбоподателите не могат основателно да поддържат, че наложеното от Комисията антидъмпингово мито надхвърля дъмпинговия марж в нарушение на член 9, параграф 4 от основния регламент.
98 С оглед на гореизложеното петата част от първото основание следва да се отхвърли, както и споменатото основание в неговата цялост.
По второто основание — нарушение на член 3, параграфи 1—3 и 6, както и на член 9, параграф 4 от основния регламент
99 Това основание се разделя на четири части. Жалбоподателите твърдят, първо, че като е определила експортната цена на жалбоподателите, по-специално на Jushi, за целите на изчисляването на маржа на подбиване на цените въз основа на приложения по аналогия член 2, параграф 9 от основния регламент, Комисията е нарушила член 3, параграф 1 от този регламент; второ, като се основава на тази формирана експортна цена за целите на определянето на наличието на вреда, Комисията е допуснала явна грешка в преценката при определянето на вредата в нарушение на член 3, параграфи 2 и 3 от основния регламент; трето, явната грешка в преценката, допусната от Комисията при определянето на вредата, опорочава анализа на причинно-следствената връзка, който тя е извършила в съответствие с член 3, параграф 6 от основния регламент; накрая, четвърто, като е приела експортна цена, формирана въз основа на приложения по аналогия член 2, параграф 9 от основния регламент при изчисляването на маржа на занижаване на цените на жалбоподателите, Комисията е допуснала явна грешка в преценката при определянето на размера на антидъмпинговото мито, който е достатъчен, за да се отстрани вредата за промишлеността на Съюза, в нарушение на член 9, параграф 4 от основния регламент.
100 Комисията, подкрепяна от встъпилата страна, не само оспорва по същество това основание, но и предварително уточнява, че то е негодно.
101 Във връзка с последното тя твърди, че дори Общият съд да констатира, че Комисията е допуснала грешка, като е използвала по аналогия член 2, параграф 9 от основния регламент при изчисляването на подбиването и на занижаването на цените на жалбоподателите, подобна грешка не би могла да доведе до отмяна на обжалвания регламент за изпълнение. В това отношение в писмената дуплика Комисията представя нови изчисления, които показват, че дори ако се вземат предвид стойностите, фактурирани от свързаните с Jushi дружества в Съюза, без да се извършат корекции въз основа на член 2, параграф 9 от основния регламент, би имало само много слаба промяна както при подбиването на цените ([поверително] вместо 31,5 %), така и при занижаването на цените ([поверително] вместо 63,9 %).
102 Запитани от Общия съд както писмено — чрез процесуално-организационни действия, така и устно — в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, относно представените в дупликата нови изчисления на Комисията, жалбоподателите твърдят, че макар тези изчисления да нямат отражение върху равнището на антидъмпинговите мита, наложени с обжалвания регламент за изпълнение, които са определени на равнището на дъмпинговия марж, посочените изчисления могат да засегнат съвкупното равнище на антидъмпинговите и изравнителните мита, което е ограничено до равнището на маржа на занижаване на цените.
103 Съгласно постоянната практика съдът на Съюза може да приеме дадено основание или оплакване за негодно, ако установи, че дори изложените във връзка с него твърдения да са основатели, то не може да доведе до исканата отмяна (решения от 21 септември 2000 г., EFMA/Съвет, C‑46/98 P, EU:C:2000:474, т. 38, и от 19 ноември 2009 г., Michail/Комисия, T‑50/08 P, EU:T:2009:457, т. 59).
104 В случая, както следва от точка 102 по-горе, жалбоподателите признават, че дори Комисията да бе използвала, за да определи маржа на подбиване и на занижаване на цените, представените в дупликата изчисления, които се основават на експортната цена на Jushi без корекциите, направени въз основа на член 2, параграф 9 от основния регламент, не би имало никакво отражение върху равнището на антидъмпинговите мита, наложени с обжалвания регламент за изпълнение.
105 Освен това жалбоподателите не са били в състояние да представят никакви доказателства нито в рамките на процесуално-организационните действия, нито в съдебното заседание за изслушване на устните състезания, за да подкрепят довода си, че тези нови изчисления могат да засегнат съвкупното равнище на антидъмпинговите и изравнителните мита.
106 От това следва, че дори да се предположи, че жалбоподателите имат основание да оспорват използваната от Комисията методология за определяне на експортната цена на Jushi при изчисляването на маржа на подбиване и на занижаване на цените, използването на новите изчисления, посочени в точка 101 по-горе, във всички случаи не би довело до промяна на антидъмпинговите мита, както впрочем признават жалбоподателите. Следователно твърдяната грешка не може да обоснове отмяната на обжалвания регламент за изпълнение в отнасящата се до тях част.
107 Следователно второто основание трябва да се отхвърли като негодно, без да е необходимо да се разглежда основателността на четирите части, изтъкнати от жалбоподателите в подкрепа на това основание.
108 От всичко гореизложено следва, че жалбата трябва да се отхвърли изцяло.
IV. По съдебните разноски
109 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Тъй като жалбоподателите са загубили делото, те следва да понесат освен направените от тях съдебни разноски и тези на Комисията, съгласно исканията на последната.
110 Съгласно член 138, параграф 3 от Процедурния правилник встъпилата страна понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи разширен състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Hengshi Egypt Fiberglass Fabrics SAE и Jushi Egypt for Fiberglass Industry SAE понасят, освен направените от тях съдебни разноски, и тези на Европейската комисия.
3) Tech-Fab Europe eV понася направените от него съдебни разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 1 март 2023 година.
Подписи