РЕШЕНИЕ НА СЪДА НА ПУБЛИЧНАТА СЛУЖБА (втори състав)
8 ноември 2007 година
Дело F-40/05
Marta Andreasen
срещу
Комисия на Европейските общности
„Публична служба — Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Наказание освобождаване от длъжност — Дисциплинарен съвет — Състав — Прилагане на нови разпоредби във времето — Член 6 от Европейската конвенция за правата на човека — Спазване на сроковете на дисциплинарното производство — Non bis in idem — Пропорционалност — Мотивиране“
Предмет: Жалба, подадена на основание членове 236 ЕО и 152 ЕА, с която г‑жа Andreasen иска по-специално отмяната на Решение на Комисията от 13 октомври 2004 г., с което се обявява нейното освобождаване от длъжност, без да се намаляват пенсионните ѝ права
Решение: Отхвърля жалбата. Всяка от страните понася направените от нея съдебни разноски.
Резюме
1. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Законосъобразност — Съдебен контрол — Граници
(приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
2. Общностно право —Принципи — Право на ефективна съдебна защита
(член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз)
3. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Неотносимост на правно основание, изведено от член 6 от Европейската конвенция за правата на човека
(приложение ІХ към Правилника за длъжностните лица)
4. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Влизане в сила на нови правила, приложими към дисциплинарния съвет
(член 5, параграфи 1 и 4 и член 6, параграф 5 от приложение ІХ към Правилника за длъжностните лица)
5. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Принцип „ne bis in idem“ — Спиране
(член 9, параграф 3, член 23, параграф 1 и член 24, параграф 2 от приложение ІХ към Правилника за длъжностните лица)
6. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Срок за произнасяне по положението на временно отстранено от длъжност лице
(член 24, параграф 2 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
7. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Дисциплинарно производство — Срокове
(член 18 и член 22, параграф 1 от приложение IX към Правилника за длъжностните лица)
8. Длъжностни лица — Дисциплинарен режим — Санкция — Освобождаване от длъжност
9. Длъжностни лица — Права и задължения — Свобода на изразяване — Упражняване — Граници — Престиж на службата — Задължение за лоялност
(член 11, член 12, първа алинея и член 21 от Правилника за длъжностните лица)
10. Длъжностни лица — Права и задължения — Официално участие в научни мероприятия
11. Общностно право — Принципи — Основни права — Свобода на изразяване — Ограничения, обосновани от общия интерес
(член 17, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)
12. Длъжностни лица — Решение с неблагоприятни последици — Дисциплинарно наказание — Задължение за мотивиране — Обхват
(член 25, втора алинея от Правилника за длъжностните лица)
1. Правилникът поверява на органа по назначаването и на дисциплинарния съвет изключителната отговорност за провеждането на дисциплинарно производство. Нито една разпоредба от установения с Правилника дисциплинарен режим не позволява такова производство да бъде проведено отново от Съда на публичната служба по негова собствена инициатива и независимо от валидно повдигнатите от жалбоподателя правни основания. Следователно дори в областта на дисциплинарните производства осъществяваният от общностния съд в рамките на спорно производство по отмяна контрол за законосъобразност се свежда до проверка единствено от гледна точка на повдигнатите правни основания, на законосъобразността на провеждане на дисциплинарното производство, както и на действителното наличие, обхвата и тежестта на фактите, приети от органа по назначаването за целите на оспорваното дисциплинарно наказание.
(вж. точка 111)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 4 май 1999 г., Z/Парламент, T‑242/97, Recueil FP, стр. I‑A‑77 и II‑401, точка 19
2. Основните права са неразделна част от общите принципи на правото, за чието спазване следи общностният съд. В това отношение последният се вдъхновява от общите конституционни традиции на държавите членки, както и от указанията, съдържащи се в международните актове за защита на правата на човека, към които държавите членки са се присъединили или в чието изработване са участвали. В този контекст Европейската конвенция за правата на човека има особено значение.
Правото на независим и безпристрастен съд представлява такова основно право. Действително правните субекти трябва да разполагат с ефективна съдебна защита на правата, които черпят от общностния правов ред. Това право е провъзгласено и в членове 6 и 13 от Европейската конвенция за правата на човека и е препотвърдено от член 4 от Хартата на основните права на Европейския съюз.
(вж. точки 122 и 124)
Позоваване на:
Съд — 15 май 1986 г., Johnston, 222/84, Recueil, стр. 1651, точка 18; 25 юли 2002 г., Unión de Pequeños Agricultores/Съвет, C‑50/00 P, Recueil, стр. I‑6677, точка 39; 12 юни 2003 г., Schmidberger, C‑112/00, Recueil, стр. 5659, точка 71; 1 април 2004 г., Комисия/Jégo‑Quéré, C‑263/02 P, Recueil, стр. I‑3425, точка 29; 27 юни 2006 г., Парламент/Съвет, C‑540/03, Recueil, стр. I‑5769, точка 35; 18 януари 2007 г., PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, Сборник, стр. I‑439, точка 76; 13 май 2007 г., Unibet, C‑432/05, Сборник, стр. I‑2271, точка 37
3. Съгласно член 6, алинея 1 от Европейската конвенция за правата на човека всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона.
Правно основание, изведено от член 6, алинея 1 от Европейската конвенция за правата на човека срещу предвидено в Правилника наказание, наложено след надлежно проведено дисциплинарно производство срещу длъжностно лице, може само да бъде отхвърлено.
Действително, от една страна, подобно наказание очевидно не притежава характеристиките на решение по наказателно обвинение по смисъла на член 6, алинея 1 от Европейската конвенция за правата на човека.
От друга страна, от практиката на Европейския съд по правата на човека следва, че решението, прието в рамките на дисциплинарно производство от административен орган, не е непременно подчинено на изискванията, заложени в посочената разпоредба, която изисква единствено да е налице възможност по отношение на подобно решение да се осъществи контрол от съд, който отговаря на поставените от нея условия.
(вж. точки 125—127)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 17 октомври 1991 г., De Compte/Парламент, T‑26/89, Recueil, стр. II‑781, точка 94
4. Членове 5—8 от приложение IX към Правилника, влязъл в сила на 1 май 2004 г., внасят някои изменения в конституирането и състава на дисциплинарния съвет. Тяхното прилагане към дисциплинарен съвет, който е конституиран преди тази дата, за да се произнесе по случая на длъжностно лице, срещу което е образувано дисциплинарно производство, би се отнасяло не само до бъдещите последици от положение, възникнало при действието на стария закон, но неминуемо би довело и до това да им се придаде обратно действие.
Като се имат предвид принципите, които според постоянната съдебна практика регулират действието на общностните разпоредби във времето и при липсата на каквито и да било указания, включително мълчаливи, в новите разпоредби, които да позволяват да се счете, че те трябва да се прилагат с обратно действие, следва да се приеме, че те по никакъв начин не налагат да се преразгледа конституирането и съставът на дисциплинарен съвет, конституиран преди влизането им в сила.
(вж. точки 159 и 171)
5. Мярката временно отстраняване от длъжност, която може да се приложи по отношение на длъжностно лице, срещу което е образувано дисциплинарно производство, има по своето естество временен характер и като такава не е дисциплинарна мярка, така че не се взема предвид при прилагането на принципа ne bis in idem, изрично закрепен от разпоредбите на Правилника относно дисциплинарния режим на длъжностните лица.
(вж. точки 181—183)
Позоваване на:
Съд — 29 юни 2006 г., SGL Carbon/Комисия, C‑308/04 P, Recueil, стр. I‑5977, точка 26
Първоинстанционен съд — 18 октомври 2001 г., X/ЕЦБ, T‑333/99, Recueil, стр. II‑3021, точки 149 и 151
6. Като предвижда, че положението на временно отстраненото от длъжност лице трябва да бъде окончателно уредено в срок от шест месеца от началната дата на това отстраняване и че ако в този срок не бъде взето никакво решение, заинтересуваното лице има право отново да получава пълния размер на възнаграждението си, член 24, параграф 2 от приложение IX към Правилника, влязъл в сила на 1 май 2004 г., има за цел да предпази длъжностно лице, срещу което е образувано дисциплинарно производство, от това да бъде лишено от възнаграждението си в продължение на повече от шест месеца, без да е налице произнасяне по неговия случай. От това следва, че така предвиденият срок е погасителен единствено в смисъл, че след изтичането му длъжностното лице отново започва да получава пълния размер на възнаграждението си. За разлика от това, фактът, че органът по назначаването не се е произнесъл окончателно по случая на съответното длъжностно лице в посочения срок, не може сам по себе си да доведе до незаконосъобразност на решението, с което се слага край на образуваното срещу него дисциплинарно производство.
(вж. точки 189 и 190)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 26 януари 1995 г., D/Комисия, T‑549/93, Recueil FP, стр. I‑A‑13 и II‑43, точки 32 и 33; 16 май 2000 г., Irving/Комисия, T‑121/99, Recueil FP, стр. I‑A‑85 и II‑357, точка 49
7. Макар да не са погасителни, сроковете за провеждане на дисциплинарното производство все пак са израз на правило за добра администрация, което има за цел да се избегне както в интерес на администрацията, така и на длъжностните лица неоправдано забавяне при приемането на решението, което се извършва в края на производството. Следователно дисциплинарните органи са длъжни да проведат надлежно дисциплинарното производство и да действат така, че всеки следващ акт да се приема в разумен срок спрямо предходния акт. Неспазването на този срок, което може да бъде преценено единствено с оглед на конкретните обстоятелства по случая, може да доведе до отмяната на приетия след срока акт, и то както при действието на предходната редакция на Правилника, така и на тази в сила от 1 май 2004 г.
(вж. точки 194 и 195)
Позоваване на:
Съд — 4 февруари 1970 г., Van Eick/Комисия, 13/69, Recueil, стр. 3, точка 4; 29 януари 1985 г., F./Комисия, 228/83, Recueil, стр. 275, точка 30; 19 април 1988 г., M./Съвет, 175/86 и 209/86, Recueil, стр. 1891, точка 16
Първоинстанционен съд — De Compte/Парламент, посочено по-горе, точка 88; D/Комисия, посочено по-горе, точка 25; 30 май 2002 г., Onidi/Комисия, T‑197/00, Recueil FP, стр. I‑A‑69 и II‑325, точка 91; 10 юни 2004 г., François/Комисия, T‑307/01, Recueil, стр. II‑1669, точка 47
8. Предвид произтичащите от него сериозни и необратими последици, решението, с което се налага наказание освобождаване от длъжност, непременно трябва да бъде деликатно мотивирано от институцията. В това отношение институцията разполага с широко право на преценка и съдебният контрол се свежда до това да се провери дали приетите факти са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката им.
(вж. точка 220)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 28 септември 1999 г., Yasse/ЕИБ, T‑141/97, Recueil FP, стр. I‑A‑177 и II‑929, точка 63
9. Член 12, първа алинея от Правилника (в редакцията му в сила до 30 април 2004 г.) има за цел да гарантира, че с поведението си длъжностните лица на Общностите създават подобаващ образ в съответствие с особено коректното и отговорно поведение, което легитимно може да се очаква от членовете на една международна публична служба. От това следва, по-специално, че публично отправени от дадено длъжностно лице обиди, които по този начин засягат честта на лицата, до които се отнасят, представляват сами по себе си уронване на престижа на службата по смисъла на тази разпоредба. Член 12, първа алинея от посочения Правилник представлява на същото основание като членове 11 и 21 един от специфичните изрази на задължението за лоялност, което налага на длъжностното лице не само да се въздържа от поведение, което уронва престижа на службата и лишава институцията и нейните органи от дължимото уважение, но и да има поведение, особено ако има по-висока степен, което е извън всяко подозрение, така че във всички случаи да се запази съществуващото доверие между институцията и длъжностното лице. Посоченият член 12 не представлява пречка за свободата на изразяване, която е основно право, с което разполагат длъжностните лица на Общностите, но в интерес на службата поставя упражняването на това право в разумни граници.
Съгласно член 12, първа алинея от посочения Правилник, за тежки обиди, засягащи честта на визираните лица, се считат не само обвиненията, които могат да увредят достойнството на тези лица като такива, но и твърденията, които могат да поставят под съмнение професионалната им почтеност. Без значение е формата, в която са направени тези твърдения: включват се както преките нападки, така и твърденията, изразени под формата на съмнение, в непряка или прикрита форма, чрез намеци или които се отнасят до лице, което не е изрично споменато, но което може да бъде идентифицирано.
В това отношение изпращането от длъжностно лице на бележки, които по своето естество уронват престижа на службата му, представлява само по себе си нарушение на посоченото в член 12, първа алинея от Правилника задължение, независимо от публичността, която може да е била дадена на тези бележки.
(вж. точки 233—235)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — 26 ноември 1991 г., Williams/Сметна палата, T‑146/89, Recueil, стр. II‑1293, точка 76; 15 май 1997 г., N/Комисия, T‑273/94, Recueil FP, стр. I‑A‑97 и II‑289, точки 126—129; 17 февруари 1998 г., E/CES, T‑183/96, Recueil FP, стр. I‑A‑67 и II‑159, точки 38, 39 и 41; 19 май 1999 г., Connolly/Комисия, T‑34/96 и T‑163/96, Recueil FP, стр. I‑A‑87 и II‑463, точки 123, 124 и 129; 12 септември 2000 г., Teixeira Neves/Съд, T‑259/97, Recueil FP, стр. I‑A‑169 и II‑773, точки 29, 30 и 47
10. Единствено висшестоящият орган може да реши, напълно свободно, дали е подходящо да разреши на своите длъжностни лица да участват в официално качество в научни мероприятия.
(вж. точка 250)
Позоваване на:
Съд — 17 май 1984 г., Albertini и Montagnani/Комисия, 338/82, Recueil, стр. 2123, точка 32
11. Правото на свобода на изразяване, закрепено в член 10 от Европейската конвенция за правата на човека, представлява основно право, за чието спазване следи общностният съд и с което разполагат по-специално длъжностните лица на Общностите. Същевременно свободата на изразяване не е абсолютно право и може да бъде ограничавана, при условие че това ограничение действително отговаря на преследваните от Общността цели от общ интерес и не представлява от гледна точка на преследваната цел непропорционална и нетърпима намеса, която би могла да накърни самата същност на гарантираните по този начин права. В светлината на тези принципи не може да се счете, че член 17, втора алинея от Правилника (в редакцията му в сила до 30 април 2004 г.) относно публикуването от длъжностни лица на материали, свързани с дейността на Общностите, налага неоправдано ограничение на свободата на изразяване на длъжностните лица.
На първо място, предвиденото в този член изискване за получаване на предварително разрешение за публикуване отговаря на легитимната цел да се докаже, че материал относно дейността на Общностите не може да накърни техните интереси, и по-специално репутацията и престижа на една от институциите. На второ място, посоченият член 17, втора алинея не представлява непропорционална мярка спрямо целта от общ интерес, към чиято защита е насочен. От една страна, предварителното разрешение за публикуване се изисква само когато материалът, който заинтересуваното длъжностно лице възнамерява да публикува или да даде за публикуване, е свързан с дейността на Общностите. От друга страна, не съществува никаква абсолютна забрана за публикуване. Напротив, член 17, втора алинея, последно изречение от посочения Правилник ясно установява принципа на предоставяне на разрешение за публикуване, тъй като такова разрешение може да бъде отказано само ако съответната публикация може да накърни интересите на Общностите.
(вж. точки 251 и 252)
Позоваване на:
Първоинстанционен съд — Connolly/Комисия, посочено по-горе, точки 148—152
12. Мотивирането на решение с неблагоприятни последици има за цел, от една страна, да предостави на заинтересуваното лице необходимите индикации, за да знае дали решението е обосновано или не, и от друга страна, да направи възможен съдебния контрол.
Въпросът дали мотивирането на решението на органа по назначаването, с което се налага наказание на длъжностно лице, отговаря на тези изисквания, трябва да се прецени с оглед не само на неговия текст, но и на контекста, както и на всички правни норми, които уреждат съответната материя. В това отношение, макар че органът по назначаването трябва да посочи точно фактите, приети за установени в тежест на длъжностното лице, както и разсъжденията, довели органа до приемането на избраното наказание, не е необходимо той да обсъжда всички фактически и правни въпроси, които са били повдигнати от заинтересуваното лице в хода на производството. Ако органът по назначаването избере същото наказание като предложеното от дисциплинарния съвет, не следва да се излагат допълнителни мотиви относно подходящия характер на наказанието.
(вж. точки 259 и 260)
Позоваване на:
Съд — 20 ноември 1997 г., Комисия/V, C‑188/96 P, Recueil, стр. I‑6561, точки 26—29
Първоинстанционен съд — 28 март 1995 г., Daffix/Комисия, T‑12/94, Recueil FP, стр. I‑A‑71 и II‑233, точка 33; 16 юли 1998 г., Y/Парламент, T‑144/96, Recueil FP, стр. I‑A‑405 и II‑1153, точка 27; Connolly/Комисия, посочено по-горе, точка 93; Onidi/Комисия, посочено по-горе, точка 156; 5 декември 2002 г., Stevens/Комисия, T‑277/01, Recueil FP, стр. I‑A‑253 и II‑1273, точки 70 и 71