Дело T-62/08
ThyssenKrupp Acciai Speciali Terni SpA
срещу
Европейска комисия
„Държавни помощи — Компенсация за отчуждаване за обществени нужди — Удължаване на срока на действие на преференциална тарифа за доставката на електроенергия — Решение, с което помощта се обявява за несъвместима с общия пазар и се разпорежда нейното възстановяване — Понятие за предимство — Принцип на защита на оправданите правни очаквания — Привеждане в изпълнение на помощта“
Резюме на решението
1. Помощи, предоставяни от държавите — Понятие — Обезщетение, предоставено като компенсация за отчуждаването на активи — Изключване
(член 87, параграф 1 ЕО)
2. Помощи, предоставяни от държавите — Разглеждане от Комисията — Административно производство — Задължение на Комисията да покани заинтересованите страни да представят своите становища — Право на получателя на помощта да участва в подходяща степен в производството — Граници
(член 88, параграф 2 ЕО)
3. Право на Съюза — Принципи — Право на защита — Прилагане към образуваните от Комисията административни производства — Проверка на проектите за помощи — Обхват
(член 88, параграф 2 ЕО)
4. Помощи, предоставяни от държавите — Планове за помощи — Уведомяване на Комисията — Обхват на задължението — Необходимост за мерките за помощ да бъде изпратено уведомление, когато са на етап проект
(член 88, параграф 3 ЕО; членове 2 и 3 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
5. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията, с което се установява, че помощта е неправомерна, и се разпорежда нейното възстановяване — Все още неизплатена помощ
(член 88, параграф 3 ЕО; член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
6. Помощи, предоставяни от държавите — Възстановяване на неправомерна помощ — Помощ, предоставена в нарушение на процедурните правила на член 88 ЕО — Евентуални оправдани правни очаквания на получателите — Защита — Условия и граници
(член 88 ЕО; член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
7. Помощи, предоставяни от държавите — Решение на Комисията да не възразява срещу национална мярка — Оправдани правни очаквания на получателя относно това, че удължаването на срока на действие на споменатата мярка е законосъобразно — Липса
(член 88 ЕО, член 14, параграф 1 от Регламент № 659/1999 на Съвета)
1. Намесите, които облекчават под различна форма тежестите, обичайно натоварващи бюджета на едно предприятие, и по този начин наподобяват субсидия, по-специално като доставката на стоки или услуги при преференциални условия, представляват предимство по смисъла на член 87, параграф 1 ЕО. От друга страна, обезщетенията за вреди, които националните органи евентуално могат да бъдат осъдени да заплатят на частноправни субекти, за да се поправи вредата, която са им причинили, имат съвсем различно правно естество и не представляват помощи по смисъла на членове 87 ЕО и 88 ЕО.
За сметка на това мярката — състояща се в удължаване на срока на мярка, с която на дадено предприятие се предоставя преференциална тарифа за доставката на електроенергия като обезщетение за отчуждаването при национализацията на електроенергийния сектор, когато преференциалната тарифа е предоставена като обезщетение за точно определен период без възможност за продължаване — трябва да бъде квалифицирана като държавна помощ. В допълнение мярката, която е само едно от благоприятните тарифни условия, чието удължаване има за цел да „даде възможност за развитие и преструктуриране на производството на съответните предприятия“, не може да се разглежда като продължение от правна гледна точка на обезщетението, получавано от предприятието поради национализацията.
(вж. точки 57, 60, 63, 72, 74, 99 и 101)
2. Процедурата за контрол върху държавните помощи предвид нейната обща структура е процедура, която започва спрямо държавата членка, отговаряща за предоставянето на помощта, с оглед на нейните задължения към Общността. В рамките на тази процедура заинтересованите лица, различни от държавата членка, отговаряща за предоставянето на помощта, не биха могли да претендират за участие в обсъждане с Комисията при условията на състезателност, каквато възможност е предвидена в полза на съответната държава членка. Следователно те имат главно ролята на източник на информация за Комисията. В това отношение нито една разпоредба от процедурата за контрол върху държавните помощи не отрежда специална роля сред заинтересованите лица на получателя на помощта. Впрочем процедурата за контрол върху държавните помощи не е процедура, която започва „срещу“ получателя на помощта, в какъвто случай той би се ползвал с права, които са също толкова широки, колкото и самото право на защита като такова Всъщност приетите от Комисията решения в областта на държавните помощи имат за адресати единствено и само съответните държави членки.
Общите принципи на правото като правото на изслушване или принципа на добра администрация не могат да позволят на общностния съд да разшири обхвата на процесуалните права, предоставени от Договора и от вторичното право на заинтересованите лица в рамките на процедури за контрол върху държавните помощи. Фактът, че даден жалбоподател е процесуално легитимиран да оспорва обжалваното решение, също не позволява това.
Всъщност нито от законодателството относно държавните помощи, нито от съдебната практика следва, че Комисията е длъжна да изслуша получателя на държавни ресурси във връзка с направената от нея правна преценка на разглежданата мярка или да уведоми съответната държава членка — и a fortiori получателя на помощта — за своята позиция, преди да приеме решение, когато на заинтересованите лица и на държавата членка е дадена възможност да представят становището си.
(вж. точки 161—163 и 166—168)
3. При контрола върху държавните помощи принципът на зачитане на правото на защита изисква на съответната държава членка да бъде дадена възможност да представи по надлежен начин своята гледна точка по становищата, представени в съответствие с член 88, параграф 2 ЕО от заинтересованите трети лица и на които Комисията смята да основе своето решение, и доколкото на съответната държава членка не е била дадена възможност да направи коментар по тези становища, Комисията не може да ги възприеме в своето решение срещу тази държава. За да може обаче такова нарушение на правото на защита да доведе до отмяна, е необходимо при липсата на тази нередност производството да е могло да доведе до различен резултат.
(вж. точка 189)
4. За новите помощи, които държавите членки възнамеряват да предоставят, е създадена процедура за предварителен контрол, без който нито една помощ не може да се счита за надлежно предоставена. Всъщност съгласно член 88, параграф 3 ЕО и членове 2 и 3 от Регламент № 659/1999 относно прилагането на член 88 ЕО всички планове за предоставяне или изменение на помощи трябва да бъдат съобщени на Комисията и не могат да бъдат приведени в действие, преди тя, изрично или мълчаливо, да разреши това.
Следователно държавите членки трябва да спазват две неделими задължения, а именно задължението за предварително уведомяване за плановете за помощи и задължението за отлагане на привеждането в изпълнение на тези планове до момента, в който Комисията се произнесе относно съвместимостта на мярката с общия пазар.
Помощта може да се счита за предоставена дори ако все още не е изплатена на получателя.
В допълнение, Комисията трябва да бъде уведомена за мерките за помощ, когато са още на етапа на проект, т.е преди да бъдат приведени в изпълнение и докато все още могат да бъдат съобразени с оглед на евентуалните забележки на Комисията. Всъщност следва да се осигури възможността Комисията да упражни своевременно и в общ интерес контрол върху всеки план за предоставяне или изменение на помощи и така да направи предварителна проверка. Би било в противоречие с логиката на системата за предварителен контрол върху държавните помощи да се приеме, че Комисията може да констатира нарушение на член 88, параграф 3 ЕО само след като се увери, че всеки получател реално се ползва от предимствата, предоставени с разглежданата мярка.
(вж. точки 228—230 и 234—236)
5. Текстът на член 14 от Регламент № 659/1999 относно прилагането на член 88 ЕО — според който, когато са взети отрицателни решения в случаи с неправомерна помощ, Комисията решава съответната държава членка да вземе всички необходими мерки за възстановяване на помощта — показва системния характер на възстановяването.
Дори ако в хода на административната процедура Комисията е уведомена за това, че спорните помощи все още не са били изплатени на техните получатели, няма гаранция, че такива плащания не са били направени впоследствие, по-специално в периода между това уведомление и съобщаването на крайното решение. Във всеки случай Комисията не може да бъде упрекната, че в стремежа си да постигне по-голяма правна сигурност ясно обяснява конкретните последици от своето решение.
Всъщност обстоятелството, че дадена помощ все още не е преведена на нейния получател, не може да засегне валидността на решението на Комисията, а само условията за възстановяване на помощта. По принцип помощта следва да се възстанови според релевантните разпоредби на националното право, като обаче тези разпоредби трябва да се приложат така, че да не правят практически невъзможно изискваното от общностното право възстановяване, а свързаният с това изпълнение спор е от компетентност единствено на националния съд.
Задължението държава членка да изчисли точния размер на подлежащите на възстановяване помощи, по-специално когато това изчисление зависи от данни, за които тя не е уведомила Комисията, се вписва в по-широката рамка на задължението за лоялно сътрудничество, което взаимно обвързва Комисията и държавите членки при прилагането на нормите от Договора в областта на държавните помощи. Комисията не би могла да бъде упреквана, че не е взела предвид евентуални фактически или правни обстоятелства, които са могли да бъдат, но не са ѝ били представени по време на административната процедура, тъй като Комисията няма задължение служебно и по своя преценка да проучва какви обстоятелства са могли да ѝ бъдат представени.
(вж. точки 239, 241, 250 и 251)
6. Предвид императивния характер на контрола на държавните помощи, извършван от Комисията съгласно член 88 ЕО, предприятията по принцип могат да имат оправдани правни очаквания за правомерността на помощта, която им е отпусната, само ако тя е била предоставена при спазване на предвидената в посочения член процедура. Всъщност един грижлив икономически оператор нормално би трябвало да е в състояние да провери дали тази процедура е спазена. По-специално, когато дадена помощ е приведена в действие без предварително уведомление до Комисията, поради което тя е неправомерна по силата на член 88, параграф 3 ЕО, получателят на помощта не може да има към този момент оправдани правни очаквания относно нейното правомерно отпускане.
Получателите на неправомерна помощ обаче могат да се позоват на изключителни обстоятелства, които им позволяват да обосноват своите оправдани правни очаквания за правомерния характер на тази помощ, за да се противопоставят на нейното възстановяване.
В допълнение с приемането на Регламент № 659/1999 относно прилагането на член 88 ЕО се създава ново положение, що се отнася до възстановяването на несъвместимите помощи, с всички произтичащи от това правни последици. Член 14, параграф 1 от посочения регламент потвърждава систематичния характер на възстановяването (първо изречение), като същевременно предвижда изключение (второ изречение), когато възстановяването противоречи на общ принцип на правото на Съюза. Следователно съществува разпоредба на вторичното право, която Комисията трябва да има предвид при приемането на решения и която може евентуално да я накара да се откаже да изисква възстановяването на несъвместимите помощи. Безспорно е, че нарушаването на тази разпоредба може да се изтъкне в подкрепа на отмяната на частта от решението, с която се разпорежда възстановяване.
(вж. точки 269—271, 275 и 276)
7. Фактът, че квалификацията на дадена мярка като държавна помощ може да изглежда съмнителна на получателя на помощта, очевидно сам по себе си е недостатъчен, за да породи у него каквито и да било оправдани правни очаквания за правомерността на помощта или за това, че спорната мярка не представлява държавна помощ.
Следователно решението на Комисията да не възразява срещу мярка, която се изразява в предоставянето на преференциална тарифа за доставката на електроенергия, не може да породи оправдани правни очаквания за правомерността на последващото удължаване на срока на действие на споменатата мярка или за това, че тази преференциална тарифа не представлява помощ.
(вж. точки 283, 284 и 288)