Неокончателна редакция

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (осми разширен състав)

29 май 2024 година(*)

„Икономически и паричен съюз — Банков съюз — Единен механизъм за преструктуриране на кредитни институции и някои инвестиционни посредници (ЕМП) — Единен фонд за преструктуриране (ЕФП) — Решение на ЕСП за изчисляване на предварителните вноски за 2021 г. — Възражение за незаконосъобразност — Правно основание на Регламент № 806/2014 — Член 114 ДФЕС — Равно третиране — Свобода на преценка на Комисията — Свобода на преценка на ЕСП — Задължение за мотивиране“

По дело T‑360/21

Portigon AG, установено в Дюселдорф (Германия), представлявано от D. Bliesener, V. Jungkind и C. van Kampen, avocats,

жалбоподател,

срещу

Единен съвет за преструктуриране (ЕСП), представляван от J. Kerlin и D. Ceran, подпомагани от B. Meyring, T. Klupsch и S. Ianc, avocats,

ответник,

подпомаган от

Европейски парламент, представляван от U. Rösslein, M. Menegatti и G. Bartram,

от

Съвет на Европейския съюз, представляван от J. Bauerschmidt, J. Haunold и A. Westerhof Löfflerová,

и от

Европейска комисия, представлявана от D. Triantafyllou и A. Steiblytė,

встъпили страни,

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав),

състоящ се от: Aл. Корнезов, председател, G. De Baere, D. Petrlík (докладчик), K. Kecsmár и S. Kingston, съдии,

секретар: L. Ramette, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 1 март 2023 г.,

постанови настоящото

Решение(1)

[…]

I.      Обстоятелствата по спора

2        Жалбоподателят е установена в Германия кредитна институция, чиято дейност е в процес на прекратяване. То продължава да притежава определени лицензи за извършване на банкови операции и за предоставяне на финансови услуги, като например извършване на депозитни и кредитни операции и предоставяне на платежни услуги. То обаче притежава посочените лицензи единствено с цел процесът по прекратяване на дейността му да приключи по надлежния ред.

3        Сред операциите, извършени за тази цел, релевантни за настоящото дело са по-специално тези, в които участва Erste Abwicklungsanstalt (наричано по-нататък „EAA“).

4        EAA е създадено по силата на Finanzmarktstabilisierungsfondsgesetz (Закон за създаване на фонд за стабилизиране на финансовите пазари) от 17 октомври 2008 г. (BGBl. 2008 I, стр. 1982) с цел прекратяване на дейността на жалбоподателя и защита на част от банковите му операции.

5        За целите на прекратяване на дейността си жалбоподателят прехвърля голяма част от своите активи и пасиви на EAA. Част от тези активи и пасиви действително са прехвърлени на EAA посредством разделяне. Тази част от активите и пасивите вече не се вписва в баланса на жалбоподателя.

6        Друга част от активите и пасивите на жалбоподателя не е била предмет на това разделяне, а само на т.нар. „икономическо“ прехвърляне или на предоставяне на гаранция от страна на EAA. За тази цел жалбоподателят сключва с EAA споразумения за прехвърляне на риска на последното, въпреки че запазва действителната собственост върху тази част от активите и пасивите си.

7        Активите и пасивите на жалбоподателя, които са били предмет само на икономическо прехвърляне на EAA, включват по-специално елементите от портфейла от извънборсови деривативи (наричан по-нататък „портфейлът от деривативи EAA-OTC“). По същество той се състои, от една страна, от права и задължения на жалбоподателя, възникнали или свързани с някои деривативи, и от друга страна, от обезпечения, които гарантират вземанията, породени от тези деривати.

8        Жалбоподателят носи установена в закона и подзаконови актове отговорност за управлението на активите от портфейла на EAA, които не са бил действително прехвърлени на EAA чрез разделяне. Тъй като самото EAA не може да експлоатира тези активи, жалбоподателят ги управлява като доверителен пълномощник по силата на сключени с EAA договори. На това основание жалбоподателят действа от свое име, но съгласно указанията и за сметка на EAA.

9        До тяхното реализиране или прехвърляне на EAA, елементите от портфейла от деривативи EAA-OTC фигурират в баланса на жалбоподателя като активи или задължения на доверителна основа.

10      С обжалваното решение ЕСП определя в съответствие с член 70, параграф 2 от Регламент (ЕС) № 806/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 юли 2014 година за установяването на еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктурирането на кредитни институции и някои инвестиционни посредници в рамките на Единния механизъм за преструктуриране и Единния фонд за преструктуриране и за изменение на Регламент (ЕС) № 1093/2010 (ОВ L 225, 2014 г., стр. 1) предварителните вноски в Единния фонд за преструктуриране (ЕФП) (наричани по-нататък „предварителните вноски“) за 2021 г. (наричан по-нататък „периодът на плащане на вноски за 2021 г.“) на институциите, спрямо които се прилагат разпоредбите на член 2 във връзка с член 67, параграф 4 от този регламент (наричани по-нататък „институциите“), сред които е и жалбоподателят.

11      С акт за събиране на вземания от 21 април 2021 г. Bundesanstalt für Finanzdienstleistungsaufsicht (BaFin, Федералната служба за надзор на финансовите услуги, Германия) в качеството си на национален орган за преструктуриране (наричан по-нататък „НОП“) по смисъла на член 3, параграф 1, точка 3 от Регламент № 806/2014 разпорежда на жалбоподателя да плати предварителната си вноска за периода на плащане на вноски за 2021 г., така както е определена от ЕСП.

12      Жалбоподателят, от една страна, и ЕСП и BaFin, от друга страна, спорят относно елементите, които трябва да бъдат взети предвид за целите на изчисляването на предварителната вноска на жалбоподателя. Жалбоподателят счита по-специално в това отношение, че не следва да се вземат предвид пасивите, които са част от портфейла от деривативи EAA-OTC, и че самият той не е част от група, подложена на преструктуриране след получаване на държавни или еквивалентни средства по смисъла на член 6, параграф 8, буква а) от Делегиран регламент (ЕС) 2015/63 на Комисията от 21 октомври 2014 година за допълване на Директива 2014/59/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на предварителните вноски в механизмите за финансиране на преструктурирането (ОВ L 11, 2015 г., стр. 44). Обратно на това, ЕСП и BaFin считат, че предварителната вноска на жалбоподателя трябва да се изчисли въз основа на общия му баланс и че жалбоподателят е институция в процес на преструктуриране.

[…]

IV.    От правна страна

[…]

А.      По възраженията за незаконосъобразност на Регламент № 806/2014, на Директива 2014/59 и на Делегиран регламент 2015/63

1.      По първото основание, доколкото почива на възражения за незаконосъобразност

34      В рамките на първото основание жалбоподателят повдига, първо, възражения за незаконосъобразност на Регламент № 806/2014 и на Директива 2014/59, второ, изтъква твърдения за нарушения, свързани със законосъобразността на обжалваното решение, и трето, повдига три възражения за незаконосъобразност на Делегиран регламент 2015/63.

35      Най-напред следва да се разгледат възраженията за незаконосъобразност, тъй като твърденията за нарушения, свързани със законосъобразността на обжалваното решение, са разгледани в точки 337—351 по-долу.

а)      По първото основание, доколкото е изведено от възражения за незаконосъобразност на Регламент № 806/2014 и на Директива 2014/59

36      Жалбоподателят повдига възражения за незаконосъобразност на Регламент № 806/2014 и на Директива 2014/59, тъй като законодателят на Съюза неправилно е избрал член 114, параграф 1 ДФЕС като правно основание за тяхното приемане.

37      От една страна, посочените актове нямали никаква връзка с вътрешния пазар, защото макар предварителните вноски да са предвидени на равнището на държавите членки, те не представлявали пречка за свободното движение на услуги и не водели до нарушаване на конкуренцията.

38      От друга страна, законодателят на Съюза нямал право да основава системата на предварителни вноски на член 114, параграф 1 ДФЕС, тъй като тези вноски попадали в обхвата на „данъчните разпоредби“ по смисъла на член 114, параграф 2 ДФЕС. По-специално текстовете на член 114, параграф 2 ДФЕС на английски и френски език сочели, че приложното поле на тази разпоредба надхвърляло обхвата на понятието „данък“. Следователно законодателят на Съюза е трябвало да се основе на член 113 ДФЕС или член 115 ДФЕС, за да въведе задължението за плащане на предварителни вноски.

39      ЕСП, Парламентът, Съветът и Комисията оспорват тези доводи.

40      Като начало следва да се припомни, първо, че изборът на правното основание на акт на Съюза трябва да се основава на обективни критерии, които подлежат на съдебен контрол, сред които по-специално са целта и съдържанието на акта (вж. Становище 1/15 (Споразумение PNR между ЕС и Канада) от 26 юли 2017 г., EU:C:2017:592, т. 76 и цитираната съдебна практика; решение от 4 септември 2018 г., Комисия/Съвет (Споразумение с Казахстан), C‑244/17, EU:C:2018:662, т. 36).

41      Законодателните актове, приети на основание член 114, параграф 1 ДФЕС, трябва, от една страна, да съдържат мерки за сближаване на законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки и от друга страна, да имат за цел създаването и функционирането на вътрешния пазар (решение от 22 януари 2014 г., Обединено кралство/Парламент и Съвет, C‑270/12, EU:C:2014:18, т. 100).

42      На първо място следва да се припомни, че член 114 ДФЕС може да се използва като правно основание само когато от правния акт обективно и действително е видно, че неговата цел е да подобри условията за създаването и функционирането на вътрешния пазар (вж. решение от 22 януари 2014 г., Обединено кралство/Парламент и Съвет, C‑270/12, EU:C:2014:18, т. 113 и цитираната съдебна практика).

43      В настоящия случай именно от съображения 1 и 3 от Регламент № 806/2014, както и от съображение 1 от Директива 2014/59 следва, че тези актове са приети в контекста на икономическа и финансова криза, която сочи, що се отнася до Съюза, липса на инструменти за ефективно справяне с риска, свързан с институциите с финансови затруднения, което задължава държавите членки да използват публични финансови средства за подкрепа на такива институции.

44      Също така съгласно съображение 1 от Регламент № 806/2014 и съображение 3 от Директива 2014/59 тази криза показва, че функционирането на вътрешния пазар на банкови услуги е застрашено и че съществува все по-голям риск от разпокъсаност във финансовата област. Това е истински повод за безпокойство на вътрешния пазар, на който банките следва да са в състояние да извършват значителни трансгранични дейности, а всъщност се отчита намаляване на тази дейност поради опасения за разпростиране на проблемите в транснационален план.

45      Освен това в съображения 2—4 и 12 от Регламент № 806/2014 и в съображения 4 и 5 от Директива 2014/59 законодателят на Съюза е подчертал, че различаващите се национални правила за преструктуриране и съответни административни практики, както и липсата на уеднаквен процес за вземане на решения за преструктуриране в банковия съюз допринасят за липсата на доверие на националните банкови системи спрямо тези на другите държави членки, включително на държавите членки, които не участват в ЕМП, и за пазарната нестабилност, тъй като не гарантират никаква предвидимост на възможните последици от неизпълнението на задълженията от страна на дадена банка. Тези разлики могат също така да доведат и до по-високи разходи при заемане на средства от банките и клиентите единствено поради мястото на установяване на тези банки, а не поради реалната им кредитоспособност.

46      Освен това в съображения 9 и 19 от Регламент № 806/2014 законодателят на Съюза подчертава факта, че докато правилата и практиките за преструктуриране и подходите за споделяне на тежестта остават на национално равнище и докато необходимите за процеса на преструктуриране финансови ресурси се набират и изразходват на национално равнище, връзката между държавите членки и банковия сектор няма да бъде изцяло прекъсната и вътрешният пазар ще продължава да бъде разпокъсан. Това ограничава трансграничните дейности на банките и така възпрепятства упражняването на основни свободи и нарушава конкуренцията на вътрешния пазар.

47      Накрая, както следва от съображения 9 и 10 от Директива 2014/59, тя има за цел да предотврати положение, в което националните органи не упражняват контрол в една и съща степен върху кредитните институции или не разполагат с еднакви възможности за преструктуриране на тези институции, което може да доведе до различни разходи за финансиране на институциите във всяка държава членка, като по този начин се възпрепятства упражняването на свободата на установяване, която им предоставя вътрешният пазар.

48      Именно с оглед на тези съображения Регламент № 806/2014 цели да се ограничи зависимостта между предполагаемото финансово състояние на отделната държава членка и разходите за финансиране на банките и предприятията в нея, както и да се възложи отговорността за финансиране на стабилизирането на финансовата система на финансовия сектор като цяло.

49      Както се посочва в член 1 от Регламент № 806/2014, с този регламент се определят еднообразни правила и еднообразна процедура за преструктуриране на институциите, които трябва да се прилагат от ЕСП, за да се преодолеят заплахите, посочени в точки 43—46 по-горе.

50      Също така Директива 2014/59 установява по-специално хармонизирани правила и хармонизирана процедура за преструктуриране на институции, за да отговори на опасенията на законодателя на Съюза, описани в точки 43—45 и 47 по-горе.

51      ЕФП и националните механизми за финансиране са основни елементи на тези правила и на тази процедура, които позволяват, както следва от членове 67 и 76 и от съображение 107 от Регламент № 806/2014, както и от членове 100 и 101 и от съображения 103, 104 и 108 от Директива 2014/59, да се гарантира ефективното упражняване на правомощията за преструктуриране и да се допринесе за финансирането на инструментите за преструктуриране, като се осигури ефективното им прилагане.

52      За да се гарантира наличието на достатъчно финансови средства в ЕФП и националните механизми за финансиране, последните се финансират, с оглед на изложените в точки 43—46 и 48 по-горе съображения, именно от предварителните вноски, плащани от институциите.

53      Следователно плащането на тези вноски гарантира ефективното прилагане на еднообразни или хармонизирани правила и на еднообразна или хармонизирана процедура за преструктуриране на институциите. Както следва от съображения 12 и 19 от Регламент № 806/2014 и от съображения 9 и 10 от Директива 2014/59, правилата за определяне на посочените вноски на свой ред позволяват да бъдат избегнати породените от различаващите се национални практики пречки за упражняването на основните свободи или нарушаване на конкуренцията на вътрешния пазар.

54      С оглед на гореизложеното следва да се приеме за установено, че Регламент № 806/2014 и Директива 2014/59 имат за цел подобряване на условията за създаването и функционирането на вътрешния пазар.

55      Освен това, що се отнася до условието, установено в член 114, параграф 1 ДФЕС, съответният акт на Съюза да съдържа мерки за сближаване на разпоредбите на държавите членки, от съображение 2 от Регламент № 806/2014 и от съображение 4 от Директива 2014/59 следва по-специално, от една страна, че не е съществувал уеднаквен процес за вземане на решения за преструктуриране на институции в Съюза и от друга страна, че съществуват значителни съществени и процедурни различия между законите, подзаконовите актове и административните разпоредби, уреждащи несъстоятелността на институциите в държавите членки.

56      В този контекст законодателят на Съюза е създал еднообразни правила и процедура на равнището на банковия съюз, както и хармонизирани на равнището на държавите членки правила за преструктуриране на институциите, а също така и единна процедура за събиране на предварителни вноски, за да се гарантира ефективното прилагане на тези правила и процедури, както бе посочено в точки 49—53 по-горе.

57      От всички изложени по-горе съображения следва, че Регламент № 806/2014 и Директива 2014/59 отговарят на условията по член 114, параграф 1 ДФЕС.

58      На второ място, следва да се разгледа доводът на жалбоподателя, че разпоредбите на Регламент № 806/2014 и на Директива 2014/59, които налагат на институциите задължението да плащат предварителни вноски, трябва да се считат за „данъчни разпоредби“ и следователно не попадат в обхвата на хармонизационните правомощия на законодателя на Съюза по силата на член 114, параграф 2 ДФЕС.

59      Член 114, параграф 2 ДФЕС предвижда, че параграф 1 от тази разпоредба не се прилага по-специално за „данъчни разпоредби“.

60      Що се отнася до тълкуването на израза „данъчни разпоредби“, следва да се констатира, че Договорът за функционирането на ЕС не съдържа определение на посочения израз (вж. в този смисъл решение от 29 април 2004 г., Комисия/Съвет, C‑338/01, EU:C:2004:253, т. 63).

61      При това положение от практиката на Съда следва, че таксата, плащана от икономически оператори от определен сектор, не е с данъчен характер, по-конкретно когато тя пряко служи само за финансиране на разходите в сектора и когато тези разходи са необходими за функционирането на последния, по-специално за да го стабилизират (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 11 юли 1989 г., Schräder HS Kraftfutter, 265/87, EU:C:1989:303, т. 9 и 10).

62      Тези съображения важат обаче и за предварителните вноски, които следват характерната за сектора на осигуряването логика и се плащат от икономическите оператори от конкретен сектор с оглед единствено на финансирането на разходите в него.

63      Така, що се отнася до естеството на предварителните вноски, в точка 43 по-горе вече бе посочено, че Регламент № 806/2014 и Директива 2014/59 са били приети в контекста на икономическа и финансова криза, която показва, що се отнася до Съюза, липса на инструменти за ефективно справяне с риска, който институциите с финансови затруднения представляват, което принуждава държавите членки да използват публични финансови средства за подпомагане на такива институции. Целта на ЕМП е да се избягват вредоносните последици от неизпълнението на задължения от страна на институциите при такива кризи, тъй като неизпълнението на задълженията на институциите в отделна държава членка може да засегне стабилността на финансовите пазари като цяло, както става ясно от съображения 8 и 12 от този регламент. Същото се отнася и за Директива 2014/59, както е видно от съображения 3 и 5 от нея.

64      В този контекст законодателят на Съюза е счел, че средствата за стабилизиране на финансовата система следва да се осигурят от финансовия сектор като цяло, както е видно по-специално от съображение 100 от Регламент № 806/2014 и от съображение 103 от Директива 2014/59.

65      От тази гледна точка, както се потвърждава в съображения 105—107 от Директива 2014/59 и в съображение 41 от Регламент № 806/2014, същността на особеното естество на предварителните вноски е да се гарантира, като се следва характерната за сектора на осигуряването логика, че финансовият сектор предоставя достатъчно финансови ресурси на ЕМП за изпълнението на функциите му (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113).

66      Следователно съгласно член 67, параграфи 2 и 4 и съображение 61 от Регламент № 806/2014, както и съгласно членове 101 и 103 и съображение 49 от Директива 2014/59 предварителните вноски се събират от икономическите оператори във финансовия сектор, за да се попълва ЕФП, който може да се използва само с цел да се гарантира ефективното прилагане на инструментите и правомощията за преструктуриране, когато такива мерки са необходими, за да бъде постигната целта за финансова стабилност на сектора.

67      В това отношение следва да се отбележи, че както е видно от член 1 от Регламент № 806/2014 и от член 1 от Директива 2014/59, посочените в точка 66 по-горе мерки се прилагат само в полза на институциите, които са длъжни да плащат предварителните вноски.

68      Несъмнено Регламент № 806/2014 и Директива 2014/59 не установяват никаква пряка връзка между плащането на предварителната вноска и преструктурирането на съответната институция. По тази причина предварителните вноски не могат да се разглеждат като застрахователни премии, при които са възможни месечни вноски и възстановяване (вж. в този смисъл решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 70 и 73).

69      Това не променя факта, че институциите извличат двойна полза от ЕФП и от националните механизми за финансиране, който се финансират именно от предварителните им вноски.

70      От една страна, когато институции са проблемни или има вероятност да станат проблемни, финансовото им състояние може да бъде санирано в рамките на процедура за преструктуриране, която може да започне за тях, ако са изпълнени и другите условия по член 18 от Регламент № 806/2014 или по член 32 от Директива 2014/59. Съответно такава процедура дава възможност да се използват финансови средства на ЕФП или на националните механизми за финансиране в полза на такива институции, като се има предвид, че тези средства се попълват от предварителните им вноски.

71      От друга страна, всички институции се ползват от предварителните си вноски посредством стабилността на финансовата система, която се осигурява от ЕФП и от националните механизми за финансиране.

72      Всъщност рискът, който ЕФП и националните механизми за финансиране покриват, е този, който целият финансов сектор поражда за стабилността на финансовата система (вж. решение от 20 януари 2021 г., ABLV Bank/ЕСП, T‑758/18, EU:T:2021:28, т. 72).

73      От това следва, че ЕФП и националните механизми за финансиране се стремят, от осигурителна, а не от данъчна гледна точка, да гарантират стабилността на финансовия сектор като цяло, и имат за цел да осигурят защита срещу собствената му криза в полза на всички институции.

74      Впрочем тази характерна за сектора на осигуряването цел се отразява и при изчисляването на предварителните вноски, като се има предвид, че те не се основават на прилагането на определена ставка към дадена основа, а в приложение на членове 102 и 103 от Директива 2014/59, както и на членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014, на определянето на крайно целево равнище, а впоследствие — на годишно целево равнище, което след това се разпределя между институциите (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113). Разпределянето на годишното целево равнище се основава по-специално, както следва и от съображение 107 от разглежданата директива и от съображение 109 от разглеждания регламент, на риска, който всяка институция представлява за стабилността на финансовата система, което насърчава институциите да възприемат по-малко рисково поведение.

75      От гореизложеното следва, че институциите плащат предварителните вноски, следвайки характерната за сектора на осигуряването логика, като се има предвид, че тези вноски пряко служат само за финансиране на разходите във финансовия сектор, към който принадлежат тези институции, и че тези разходи са необходими за функционирането на сектора, по-специално за да го стабилизират и за да се ограничи верижният ефект при неизпълнение на задълженията от страна на някои институции.

76      Следователно разпоредбите на Регламент № 806/2014 и на Директива 2014/59, които задължават институциите да плащат предварителни вноски и уточняват методиката за тяхното изчисляване, не представляват „данъчни разпоредби“ по смисъла на член 114, параграф 2 ДФЕС.

77      Този извод не се поставя под въпрос от довода на жалбоподателя, че съгласно текста на член 114, параграф 2 ДФЕС на някои езици терминът „данъчни разпоредби“ трябвало да има по-широк обхват.

78      Всъщност, по принцип трябва да се признае еднаква стойност на текста на актовете на Съюза на всички езици. Ето защо, за да се съхрани единството в тълкуването на правото на Съюза, е необходимо при различия между тези текстове съответната разпоредба да се тълкува с оглед на общия разум и целите на правната уредба, от която тя е част (вж. решение от 20 февруари 2018 г., Белгия/Комисия, C‑16/16 P, EU:C:2018:79, т. 49 и цитираната съдебна практика).

79      В този смисъл използваната на някои от езиците формулировка на акта не може да служи като единствената основа за тълкуване на акта или да има предимство в това отношение пред текстовете на другите езици. Подобен подход всъщност би бил несъвместим с изискването за еднакво прилагане на правото на Съюза (вж. решение от 20 февруари 2018 г., Белгия/Комисия, C‑16/16 P, EU:C:2018:79, т. 50 и цитираната съдебна практика).

80      С оглед на гореизложеното първото основание, доколкото почива на възражения за незаконосъобразност на Регламент № 806/2014 и на Директива 2014/59, трябва да се отхвърли.

б)      По първото основание, доколкото почива на възражения за незаконосъобразност на Делегиран регламент 2015/63

81      Жалбоподателят повдига три възражения за незаконосъобразност на Делегиран регламент 2015/63.

82      Като начало следва да се отбележи, че член 4 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че ЕСП изчислява предварителната вноска, която всяка институция трябва да плати, пропорционално на рисковия профил на институцията, въз основа на информацията, предоставена от институцията и при прилагането на методиката, посочена в членове 4—13 от този делегиран регламент.

83      Член 5 от Делегиран регламент 2015/63, озаглавен „Корекции за риск за основната годишна вноска“, посочва по-специално задълженията, които се изключват при изчисляването на тези вноски. В член 6 от този делегиран регламент са изброени показателите и групите показатели за риск, които ЕСП трябва да вземе предвид, за да оцени профила на риска на институциите, докато в член 7 от посочения делегиран регламент се уточнява относителното тегло на всеки показател и всяка група показатели за риск, което ЕСП трябва да приложи при оценяване на профила на риска на всяка институция.

84      Член 8 от Делегиран регламент 2015/63 от своя страна се отнася до прилагането на показателите за риск в специфични случаи.

85      Освен това член 9 от Делегиран регламент 2015/63, озаглавен „Прилагане на корекции за риск към базовата годишна вноска“, предвижда, че ЕСП определя множителя за корекции за риск въз основа на показателите за риск, посочени в член 6 от този делегиран регламент, в съответствие с формулата и процедурите, установени в приложение I към посочения делегиран регламент, и определя годишната вноска на всяка институция за всеки период на плащане на вноски, като умножава основната годишна вноска по множителя за корекции за риск в съответствие с формулата и процедурите, установени в приложение I към същия делегиран регламент.

86      Накрая, приложение I към Делегиран регламент 2015/63 установява процедурата за изчисляване на годишните вноски на институциите в няколко стъпки.

1)      По първото възражение за незаконосъобразност, в рамките на което се изтъква, че Делегиран регламент 2015/63 надхвърля правомощията, предоставени на Комисията с Директива 2014/59

87      Според жалбоподателя Делегиран регламент 2015/63 надхвърля границите, определени в Директива 2014/59, която представлява делегиращият му акт. Тъй като според него рамката на тази директива e очертана от член 114, параграф 1 ДФЕС, било забранено делегираният акт да се отклонява от очертаната от последната разпоредба рамка и да се прилага по отношение на институции, които нямат връзка с вътрешния пазар. Такъв бил случаят на жалбоподателя, който е в процес на преустановяване на дейността си.

88      ЕСП и Комисията оспорват тези доводи.

89      Следва да се отбележи, че настоящото възражение за незаконосъобразност се основава на погрешната предпоставка, че жалбоподателят „няма връзка с вътрешния пазар“.

90      Всъщност, макар жалбоподателят да се намира в процес на прекратяване на дейността си, това не променя факта, че съгласно предоставената от него информация той продължава да извършва банкови операции и да предоставя финансови услуги. При тези условия той участва на посоченото основание в търговията в рамките на вътрешния пазар.

91      По-нататък, дори да се предположи, че изтъкнатото от жалбоподателя твърдение за нарушение трябва да се разбира в смисъл, че Комисията е била длъжна да изключи от приложното поле на Делегиран регламент 2015/63 институциите със слаба активност на вътрешния пазар, трябва да се отбележи следното.

92      Предварителните вноски, изчислени на национална основа, се налагат на основание член 103, параграф 2 от Директива 2014/59.

93      От посочената разпоредба следва, че тези вноски трябва да се плащат от „институциите“ по смисъла на член 2, параграф 1, точка 23 от Директива 2014/59.

94      От член 2, параграф 1, точка 23 от Директива 2014/59 във връзка с член 2, параграф 1, точка 2 от същата директива следва, че сред тези институции са по-специално кредитните институции по смисъла на член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент (ЕС) № 575/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно пруденциалните изисквания за кредитните институции и инвестиционните посредници и за изменение на Регламент (ЕС) № 648/2012 (ОВ L 176, 2013 г., стр. 1), които не са сред субектите, посочени в член 2, параграф 5 от Директива 2013/36/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно достъпа до осъществяването на дейност от кредитните институции и относно пруденциалния надзор върху кредитните институции и инвестиционните посредници, за изменение на Директива 2002/87/ЕО и за отмяна на директиви 2006/48/ЕО и 2006/49/ЕО (ОВ L 176, 2013 г., стр. 338).

95      Съгласно член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент № 575/2013 обаче „кредитна институция“ означава предприятие, чийто предмет на дейност е да извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и да предоставя кредити за своя сметка, независимо от обхвата на тези дейности.

96      Също така, макар член 2, параграф 5 от Директива 2013/36 да изключва някои субекти от приложното поле на тази директива, той не изключва институциите със слаба активност на вътрешния пазар, като например институциите, чиято дейност е в процес на прекратяване.

97      От гореизложеното следва, че съгласно член 103, параграф 2 от Директива 2014/59 всички институции, за които се отнася този член, трябва да плащат предварителни вноски, независимо от интензитета на дейността им на вътрешния пазар.

98      Освен това член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, който е правното основание на Делегиран регламент 2015/63, не задължава Комисията да освободи някои институции от задължението да плащат предварителни вноски поради слабата им активност на вътрешния пазар, произтичаща от обстоятелството, че са в процес на прекратяване на дейността си.

99      При тези условия не може да бъде уважен доводът на жалбоподателя, че Регламент 2015/63 нарушава Директива 2014/59, тъй като не изключва от приложното си поле такива институции.

100    Този извод не се опровергава от довода на жалбоподателя, че от структурата и целта на Директива 2014/59 и на Делегиран регламент 2015/63, както и от тяхното тълкуване в светлината на член 114 ДФЕС следва, че тези актове не предвиждат задължение за плащане на предварителни вноски от институциите, чиято дейност е в процес на прекратяване, които не се конкурират с други институции, извършващи дейност на вътрешния пазар.

101    В това отношение, от една страна, следва да се приеме за установено, че текстът на посочените в точки 93, 94 и 98 по-горе разпоредби е ясен и точен, що се отнася до приложното поле на това задължение по отношение на лицата и до липсата на задължение за Комисията да изключи някои видове институции от това приложно поле. От друга страна, от точка 90 по-горе следва, че жалбоподателят продължава да осъществява дейност на вътрешния пазар.

102    С оглед на гореизложеното настоящото възражение за незаконосъобразност трябва да се отхвърли.

2)      По второто възражение за незаконосъобразност, в рамките на което се изтъква, че Делегиран регламент 2015/63 нарушава съществени елементи на Директива 2014/59

103    Жалбоподателят поддържа по същество, че Делегиран регламент 2015/63 не е отчел в достатъчна степен рисковия профил на съответните институции при изготвянето на метода за изчисляване на предварителните вноски. Така член 6 от този делегиран регламент нарушавал съществена разпоредба от Директива 2014/59, а именно член 103, параграф 7 от нея.

104    Това нарушение произтичало по-специално от факта, че член 6 от Делегиран регламент 2015/63 не предвиждал никакво намаляване или освобождаване от предварителните вноски в полза на институции като жалбоподателя, при които излагането на риск, вероятността за преструктуриране или значението за стабилността на финансовите пазари са много ограничени или дори не съществуват.

105    ЕСП и Комисията оспорват тези доводи.

106    Като начало следва да се припомни, че в контекста на делегирано правомощие по смисъла на член 290 ДФЕС Комисията разполага с широко право на преценка при упражняване на предоставените ѝ правомощия, когато е призвана по-специално да извършва комплексни преценки и оценки (вж. в този смисъл решение от 11 май 2017 г., Dyson/Комисия C‑44/16 P, EU:C:2017:357, т. 53 и цитираната съдебна практика).

107    Такъв е случаят, що се отнася до определянето на критериите за коригиране на предварителните вноски в зависимост от рисковия профил съгласно член 103, параграф 7 от Директива 2014/59.

108    В това отношение следва да се припомни, че особеното естество на тези вноски се изразява в това, че с тях — видно от съображения 105—107 от Директива 2014/59 и от съображение 41 от Регламент № 806/2014 — трябва да се гарантира, следвайки характерната за сектора на осигуряването логика, че финансовият сектор предоставя достатъчно финансови ресурси на ЕМП за изпълнението на функциите му, като едновременно с това се насърчава възприемането от съответните институции на по-малко рисково поведение (вж. по този въпрос решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113).

109    В този контекст и както следва от съображение 114 от Директива 2014/59, законодателят на Съюза е възложил на Комисията да уточни с делегиран акт начина за коригиране на вноските на институциите в механизмите за финансиране на преструктурирането в съответствие с техния рисков профил.

110    В същия дух в съображение 107 от тази директива се уточнява, че за да се осигури справедливо изчисляване на предварителните вноски и да се насърчи възприемането на по-малко рисково поведение вноските към националните механизми за финансиране следва да отразяват степента на кредитен, пазарен и ликвиден риск, поет от институциите.

111    От гореизложеното следва, че Комисията е трябвало да изготви правила за коригиране на предварителните вноски в зависимост от рисковия профил на институциите, като преследва две свързани цели, а именно, от една страна, да гарантира отчитането на различните рискове, които пораждат дейностите на банковите или в по-широк план финансовите институции, и от друга страна, да насърчи същите тези институции да възприемат по-малко рисково поведение.

112    Както обаче е видно от документите, свързани с приемането на Делегиран регламент 2015/63, по-специално документите „JRC technical work supporting Commission second level legislation on risk based contributions to the (single) resolution fund“ (Техническо изследване на JRC в подкрепа на законодателството от второ ниво на Комисията за вноските, основани на риска, в (Единния) фонд за преструктуриране, наричано по-нататък „техническото изследване на JRC“) и „Commission Staff Working Document: estimates of the application of the proposed methodology for the calculation of contributions to resolution financing arrangements“ (Работен документ на службите на Комисията: оценки на прилагането на предложената методология за изчисляване на вноските в механизмите за финансиране на преструктурирането), изготвянето на такива правила предполага сложни преценки и оценки от страна на Комисията, доколкото тя трябва да разгледа различните данни, с оглед на които се определят различните видове риск в банковия и финансовия сектор.

113    С оглед на гореизложеното Комисията разполага с широко право на преценка, за да приеме съгласно член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 правилата, уточняващи понятието за коригиране на предварителните вноски в зависимост от рисковия профил.

114    При това положение, що се отнася до методиката за коригиране на основните годишни вноски на основание член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, контролът на съда на Съюза трябва да се свежда до проверка дали упражняването на предоставеното на Комисията право на преценка не е опорочено поради явна грешка или злоупотреба с власт, или пък дали тя явно не е превишила пределите на това право (в този смисъл вж. решение от 21 юли 2011 г., Etimine, C‑15/10, EU:C:2011:504, т. 60).

115    Следователно жалбоподателят трябва да докаже, че член 6 от Делегиран регламент 2015/63 страда от подобни пороци.

116    В това отношение, най-напред, съгласно точки 92—97 по-горе Директива 2014/59 не предвижда институциите, чиято рискова експозиция, вероятност за преструктуриране или значимост за стабилността на финансовите пазари са намалени, да бъдат освободени от задължението за плащане на предварителни вноски. Подобно освобождаване не е предвидено и в Регламент № 806/2014.

117    Също така, освен собствения капитал и гарантираните депозити, нито Директива 2014/59, нито Регламент № 806/2014 предвиждат при изчисляването на предварителните вноски да се предоставя освобождаване по отношение на някои задължения на институциите, като например задълженията, държани в рамките на доверително управление.

118    Така съгласно член 103, параграф 2 от Директива 2014/59 и член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 всички институции по принцип имат задължението да плащат предварителни вноски и всички задължения на тези институции по принцип трябва да се вземат предвид за целите на изчисляването на тези вноски, освен собствения капитал и гарантираните депозити.

119    Подобен подход съответства на характерната за сектора на осигуряването логика на системата на предварителните вноски, при която целият финансов сектор трябва да предостави достатъчно финансови ресурси на ЕМП за изпълнението на функциите му (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113). Всъщност в съответствие с тази логика всички институции, включително тези, за които се твърди, че е по-малко вероятно да бъдат преструктурирани, се ползват от предварителните си вноски чрез устойчивостта на финансовата система, както тя се гарантира от ЕФП.

120    При тези условия жалбоподателят не може да поддържа, че Комисията е била длъжна да изключи от режима на предварителни вноски институциите, които имат пасиви, държани в рамките на доверително управление, или че е била длъжна да изключи такива пасиви от посочения режим, само поради това че носят по-малък риск или че институцията, притежаваща тези пасиви, е по-малко вероятно да бъде преструктурирана или е от по-малко значение за стабилността на финансовите пазари.

121    По-нататък, в съответствие с член 103, параграф 2 от Директива 2014/59 и член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 предварителната вноска се коригира в зависимост от рисковия профил на институциите. Така съгласно член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 на Комисията се предоставя правомощието да уточни с делегиран акт реда и условията за това коригиране на предварителните вноски в зависимост от рисковия профил на посочените институции.

122    За тази цел член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 предвижда осем елемента, които Комисията трябва да вземе предвид за целите на такова коригиране. Въпреки че „рисковите експозиции на институцията“, „вероятността институцията да бъде подложена на преструктуриране“ и „значението на институцията за стабилността на финансовата система или икономиката на една или повече държави членки или на Съюза“ са сред тези елементи, така че Комисията е длъжна да ги вземе предвид при приемането на делегиран акт като Делегиран регламент 2015/63, тези елементи са само три от осемте елементи, които Комисията трябва да вземе предвид при изготвянето на такъв акт.

123    Освен това нищо в член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 не сочи, че Комисията е длъжна да придаде по-голямо значение на един или няколко от посочените елементи.

124    Накрая и във всички случаи трите изтъкнати от жалбоподателя обстоятелства по отношение на институциите, които се намират в сходно на неговото положение, а именно рисковата им експозиция, вероятността да бъдат преструктурирани или тяхното значение за стабилността на финансовите пазари, действително са били взети предвид в рамките на различните показатели и групи показатели за риск, предвидени в член 6 от Делегиран регламент 2015/63, поради което особеното положение на тези институции е отразено при изчисляването на предварителните вноски.

125    При тези условия жалбоподателят не е доказал, че член 6 от Делегиран регламент 2015/63 е опорочен от явна грешка или от злоупотреба с власт или че като го е приела, Комисията явно е превишила пределите на правото си на преценка, тъй като тази разпоредба не предвижда намаляване или освобождаване от предварителни вноски в полза на институции като жалбоподателя, по отношение на които се твърди, че рисковата им експозиция, вероятността да бъдат преструктурирани или значението им за стабилността на финансовите пазари са твърде ограничени, дори несъществуващи.

126    Този извод не се поставя под въпрос от довода на жалбоподателя, че Делегиран регламент 2015/63 не предвижда никакъв механизъм, отчитащ хипотеза на предприятие с особено нисък риск, което се илюстрира от факта, че по силата на член 6, параграф 6, буква а) от този делегиран регламент „бизнес модел[ът] като цяло“ на дадена институция може да бъде взет предвид от ЕСП единствено за увеличаване на предварителната вноска на съответната институция.

127    Всъщност съгласно член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, когато приема делегирани актове за прилагането на тази разпоредба, Комисията е длъжна да вземе предвид елементите, изброени в букви а)—з) от посочената разпоредба, за да уточни понятието за коригиране на предварителните вноски в зависимост от рисковия профил на институциите. В член 103, параграф 7 от тази директива обаче не се съдържа каквото и да е задължение на Комисията да предвиди показател или група показатели за риск, в рамките на които бизнес моделът на дадена институция сам по себе си би могъл да доведе до намаляване на предварителната вноска на тази институция.

128    Освен това и във всички случаи различните показатели и групи показатели за риск, предвидени в член 6 от Делегиран регламент 2015/63, позволяват да се вземат предвид по целенасочен начин различни характеристики на един нискорисков бизнес модел, така че на институция с такъв модел да се налага по-малка предварителна вноска.

129    С оглед на гореизложеното настоящото възражение за незаконосъобразност трябва да се отхвърли.

3)      По третото възражение за незаконосъобразност, в рамките на което се изтъква делегирането на правомощия на ЕСП

130    Жалбоподателят твърди, че Делегиран регламент 2015/63 нарушава член 290, параграф 1 ДФЕС, тъй като член 6, параграф 1, буква г) от Делегиран регламент 2015/63 възлага на ЕСП правомощието да определя допълнителни показатели за риска. От член 290, параграф 1 ДФЕС и от член 103, параграф 7, буква г) от Директива 2014/59 обаче следвало, че Комисията трябва да определи реда и условията за коригиране на дължимите от институциите предварителни вноски в зависимост от вероятността за тяхното преструктуриране и че Комисията не може да делегира посоченото правомощие.

131    Тази незаконосъобразност на Делегиран регламент 2015/63 не можела да се отстрани посредством член 6, параграфи 5—8 от същия делегиран регламент, който съдържа подробности във връзка с определянето на различни подпоказатели за риска, нито посредством член 7, параграф 4 от посочения делегиран регламент, който предвижда система за претегляне на подпоказателите за риска.

132    ЕСП и Комисията оспорват тези доводи.

133    Като начало следва да се отхвърли доводът на Комисията, че настоящото твърдение за нарушение е неотносимо, тъй като Делегиран регламент 2015/63, разгледан отделно, не бил адресиран до ЕСП, а само до националните органи за преструктуриране, и че ЕСП бил обвързан от разпоредбите на Делегиран регламент 2015/63 само по силата на правилото, съдържащо се в член 70, параграф 6 от Регламент № 806/2014.

134    Вярно е, че Делегиран регламент 2015/63 е приет на основание член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 и съответно, че на първо време член 6, параграф 1, буква г) от този делегиран регламент се отнася само до НОП. Действието на тази разпоредба е било разширено, така че да обхване ЕСП, едва посредством член 70, параграф 6 и член 5, параграф 1 от Регламент № 806/2014, съгласно които делегираните актове, приети съгласно посочения член 103, параграф 7, се прилагат и за определянето на предварителните вноски по силата на Регламент № 806/2014 и съгласно които за целите на прилагането на Регламент № 806/2014 и на Директива 2014/59 ЕСП се счита за НОП, когато задълженията и упражнява правомощията, които съгласно посочената директива са от компетентността на НОП.

135    При това положение доводите на Комисията могат да се разбират в смисъл, че правомощията по член 6, параграф 1, буква г) от Делегиран регламент 2015/63 са възложени на ЕСП не с решение на Комисията, съдържащо се в Делегиран регламент 2015/63, а с решение на законодателя на Съюза, съдържащо се в Регламент № 806/2014. Следователно не ставало въпрос за вторично делегиране на правомощия от Комисията на ЕСП, а за пряко делегиране на правомощия от законодателя на Съюза на ЕСП със законодателен акт.

136    Подобен извод обаче не е съвместим с хронологията на приемане на разглежданите актове, по-специално с оглед на факта, че Регламент №^o806/2014 е бил приет преди Делегиран регламент 2015/63. Всъщност докато Регламент №^o806/2014 е бил приет на 15 юли 2014 г., а именно два месеца след приемането на Директива 2014/59, Делегиран регламент 2015/63 е бил приет едва на 21 октомври 2014 г., а именно три месеца по-късно.

137    От това следва, от една страна, че приемайки Регламент №^o806/2014, законодателят на Съюза не е можел да валидира, евентуалното предоставяне на ЕСП посредством Делегиран регламент 2015/63 на част от правомощията, делегирани на Комисията с член 103, параграф 7 от Директива 2014/59. От друга страна към момента на приемане на Делегиран регламент 2015/63 Комисията със сигурност е била наясно, че предоставяйки по силата на член 6, параграф 1, буква г) от този регламент определени правомощия на „органите за преструктуриране“, тя предоставя тези правомощия на ЕСП, що се отнася до държавите членки, адресати на Регламент №^o806/2014.

138    Освен това фактът, че Комисията е била наясно с това обстоятелство, се потвърждава от текста на съображение 7 от Делегиран регламент 2015/63, съгласно който „понятието за орган за преструктуриране по смисъла на [този] [делегиран] регламент трябва да включва и Съвета за преструктуриране“.

139    Следователно решението за възлагане на някои правомощия на ЕСП в рамките на групата на показателите за риск „допълнителни показатели за риска, които се определят от органа за преструктуриране“ (наричана по-нататък „група показатели за риск IV“) — и то независимо от техния характер — произтича от решение на Комисията, което е било взето при приемането на Делегиран регламент 2015/63.

140    По-нататък следва да се анализира естеството на предоставените на ЕСП правомощия, за да се прецени дали Комисията му е делегирала правомощия на основание член 290, параграф 1 ДФЕС.

141    Съгласно член 6, параграф 1, буква г) от Делегиран регламент 2015/63 група показатели за риск IV се състои от допълнителните показатели за риска, които НОП трябва да определи.

142    Съгласно член 6, параграф 5, първа алинея от Делегиран регламент 2015/63 група показатели за риск IV се състои от три показателя за риска, а именно, първо, „търговска дейност, задбалансови експозиции, сложност и възможност за преструктуриране“, второ, „|членството в институционална защитна схема“ и трето, „степента, в която в миналото е прибягвано до извънредна публична финансова подкрепа“.

143    Съгласно член 6, параграф 5, втора алинея от Делегиран регламент 2015/63, когато определя тези показатели за риск, Съветът за преструктуриране трябва да вземе предвид „вероятността съответната институция да прибегне до преструктуриране и на произтичащата от това вероятност при преструктурирането да бъде използван механизмът за финансиране на преструктурирането“.

144    От текста на член 6, параграф 5, втора алинея от Делегиран регламент 2015/63 следва, че тази разпоредба предоставя на ЕСП свобода на преценка относно начина, по който при определянето на посочените показатели за риск той трябва да „взема под внимание“ „вероятността съответната институция да прибегне до преструктуриране и произтичащата от това вероятност при преструктурирането да бъде използван механизмът за финансиране на преструктурирането“, тъй като посочените в тази разпоредба критерии трябва да бъдат уточнени от ЕСП, за да може да бъдат приложени към конкретен случай.

145    Що се отнася до първия показател за риск, включен в група показатели за риск IV и свързан с търговската дейност, задбалансовите експозиции, сложността и възможността за преструктуриране, член 6, параграф 6 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда няколко елемента, които ЕСП трябва да вземе предвид при определянето на този показател и някои от които могат да доведат до засилване на риска в профила на съответната институция, а други — до неговото понижаване.

146    Съответно елементите, които могат да доведат до засилване на риска в профила, са четири на брой, а именно, първо, „значимостта на търговските дейности в сравнение с размера на балансовото число, размера на собствените средства, рисковаността на експозициите и бизнес модела като цяло“, второ, „значимостта на задбалансовите експозиции спрямо балансовото число, размера на собствените средства и рисковаността на експозициите“, трето, „значимостта на стойността на деривативите в сравнение с балансовото число, размера на собствените средства, рисковаността на експозициите и бизнес модела като цяло“ и четвърто, „степента, в която бизнес моделът и организационната структура на институцията се смятат за сложни“.

147    Елементите, които могат да доведат до понижаване на посочения риск в профила, са два, а именно „относителните стойности на деривативите, за които е извършен клиринг чрез централен контрагент“ и „степента, в която дадена институция може да бъде преструктурирана своевременно и без законодателни пречки“.

148    От текста на член 6, параграф 6 от Делегиран регламент 2015/63 следва, че тази разпоредба предоставя на ЕСП свобода на преценка относно „значимостта“, която ЕСП трябва да отдаде на „търговските дейности“, на „задбалансовите експозиции“ и на „стойността на деривативите“, и относно съотношението между различните елементи, посочени в тази разпоредба.

149    Съответно, макар от член 6, параграф 6 от Делегиран регламент 2015/63 да следва, че съгласно посочения в тази разпоредба първи подпоказател за риск значимостта на „търговските дейности“ трябва да се сравни с размера на балансовото число, размера на собствените средства, рисковаността на експозициите и бизнес модела като цяло, посочената разпоредба не съдържа уточнения конкретно как да се извършва това сравнение.

150    Същото се отнася и до втория и третия подпоказател за риск, предвидени в член 6, параграф 6, буква а), подточки ii) и iii) от Делегиран регламент 2015/63.

151    Освен това, що се отнася до определянето на показателя за риск „членство в институционална защитна схема“, от член 6, параграф 7 от Делегиран регламент 2015/63 следва, че ЕСП трябва да вземе под внимание дали размерът на средствата, които са на разположение незабавно, е подходящ с оглед на размера на необходимите средства, „за да позволи надеждна и ефективна подкрепа за съответната институция“, както и степента на правна или договорна сигурност, че тези средства „ще бъдат изцяло използвани преди искането за извънредна публична подкрепа“.

152    От текста на тази разпоредба следва, че ЕСП разполага със свобода на преценка във връзка със спазването на предвидените в същата разпоредба условия, които се отнасят до това размерът на средствата, които са на разположение от съответната институционална защитна схема, да бъде подходящ с оглед на средствата, необходими за финансиране на съответната институция, и до степента на правна или договорна сигурност относно тези средства.

153    Същото се отнася и до определянето на относителното тегло на различните показатели за риск в група показатели за риск IV, предвидено в член 7, параграф 4 от Делегиран регламент 2015/63.

154    Всъщност, макар в член 7, параграф 4 от Делегиран регламент 2015/63 да се посочва ясно относителното тегло на трите показателя за риск, които съставят група показатели за риск IV и са посочени в точка 142 по-горе, от тази разпоредба не следва по какъв начин трябва да се претеглят различните подпоказатели за риск в рамките на първите два показателя за риск. По-специално в посочената разпоредба не се уточнява дали относителното тегло трябва да се разпредели пропорционално между такива подпоказатели за риск. Съответно член 7, параграф 4 от Делегиран регламент 2015/63 предоставя на ЕСП право на преценка да определи относителното тегло на различните подпоказатели за риск, съставляващи тези показатели за риск, които трябва да се вземат предвид в съответствие с член 6, параграфи 5—7 от Делегиран регламент 2015/63.

155    От гореизложеното следва, че разпоредбите на член 6, параграфи 5—7 и на член 7, параграф 4 от Делегиран регламент 2015/63 относно показатели за риск IV предоставят право на преценка на ЕСП.

156    Предоставянето на такова право на преценка обаче не е равнозначно на делегиране на правомощия от Комисията на ЕСП по смисъла на член 290, параграф 1 ДФЕС.

157    В това отношение следва да се направи разграничение между правомощието по член 290, параграф 1 ДФЕС, а именно за приемане на незаконодателни актове от общ характер, които допълват или изменят определени несъществени елементи от законодателния акт, и правомощието за прилагане на актове от общ характер — законодателни или незаконодателни — спрямо лица или положения, които попадат в приложното поле на такива актове.

158    От една страна обаче, Делегиран регламент 2015/63 не съдържа нито една разпоредба, с която Комисията е делегирала на ЕСП правомощие за приемане на актове от общ характер, които да допълват или изменят някои елементи от Директива 2014/59, от Регламент № 806/2014 или от този делегиран регламент. За сметка на това редица разпоредби от посочения делегиран регламент, като членове 4 и 6—9 от него, потвърждават правомощието, предоставено на ЕСП с Директива 2014/59 и с Регламент № 806/2014, да прилага тези актове с общо приложение, като изчислява предварителните вноски на институциите, които попадат в тяхното приложно поле.

159    От друга страна, въпреки наименованието на показателите за риск IV, съдържащо се в член 6, параграф 1, буква г) от Делегиран регламент 2015/63, а именно „допълнителни показатели за риска, които се определят от органа за преструктуриране“, основните принципи относно прилагането на този рисков стълб са уточнени от самата Комисия в член 6, параграфи 5—8 от този делегиран регламент. Освен това в член 7, параграф 4 от посочения делегиран регламент Комисията определя относителното тегло на показателите за риска в рамките на тази група показатели за риск.

160    От това следва, че Делегиран регламент 2015/63 не е предоставил на ЕСП правомощието да приема актове от общ характер по смисъла на член 290, параграф 1 ДФЕС.

161    С оглед на гореизложеното настоящото възражение за незаконосъобразност трябва да се отхвърли и в резултат от това да се отхвърли първото основание, доколкото почива на възражения за незаконосъобразност.

2.      По второто основание, в рамките на което се прави възражение за незаконосъобразност на Регламент № 806/2014, на Директива 2014/59 и на Делегиран регламент 2015/63, тъй като нарушават член 41, параграф 2, буква в) и член 47 от Хартата

162    В рамките на второто основание жалбоподателят твърди, че Делегиран регламент 2015/63 не позволява на ЕСП да мотивира в достатъчна степен решенията си и в резултат от това повдига възражение за незаконосъобразност на Регламент № 806/2014, на Директива 2014/59 и на този делегиран регламент поради нарушение на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата и на правото на ефективна съдебна защита, закрепено в член 47 от Хартата.

[…]

б)      По същество

170    Второто основание по същество е структурирано около две твърдения за нарушения.

1)      По първата част, отнасяща се до нарушение на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата

171    Жалбоподателят твърди, че Делегиран регламент 2015/63 не позволява на ЕСП да мотивира в достатъчна степен решенията си и в резултат от това повдига възражение за незаконосъобразност на този делегиран регламент поради нарушение на член 41, параграф 2, буква в) от Хартата. По-специално въведеният с този делегиран регламент метод за изчисляване на предварителните вноски предполага съпоставяне на различните институции, които трябва да плащат тези вноски, поради което жалбоподателят не би могъл да провери точността на изчисляването на неговата предварителна вноска, без да има достъп до данните на другите институции, от какъвто достъп обаче той е лишен.

172    Освен това правото на мотивирано решение било изпразнено от съдържание посредством позоваване на защитата на търговските тайни на другите предприятия. Като е предоставил обобщени данни, ЕСП не е установил подходящо равновесие между основните права на жалбоподателя и защитата на търговските тайни на другите институции.

173    Накрая, доколкото Общият съд приел, че Директива 2014/59 и Регламент № 806/2014 налагат метода за изчисляване, определен в Делегиран регламент 2015/63, посочената директива и посоченият регламент също нарушавали в това отношение член 41, параграф 2, буква в) от Хартата.

174    ЕСП и Комисията оспорват тези доводи.

175    Като начало следва да се припомни, че както следва от точки 82—86 по-горе, в членове 4—9 от Делегиран регламент 2015/63 са посочени правилата, които ЕСП трябва да прилага, за да определи основната годишна вноска и да я коригира в зависимост от рисковия профил на институциите. След това тези правила са уредени по-подробно в приложение I към този делегиран регламент.

176    Съгласно „Стъпка 2“ от приложение I към Делегиран регламент 2015/63 ЕСП следва, на първо място, да изчисли определен брой клетки, за да сравни институциите с оглед на различните показатели и подпоказатели за риск. На второ място, ЕСП трябва по принцип да разпредели един и същ брой институции във всяка клетка, като започне с разпределянето в първата клетка на институциите, за които стойностите на базовия показател са най-ниски. На трето място, ЕСП следва да получи за всички институции, включени в дадена клетка, един и същ резултат, наречен „дискретизиран показател“, който да вземе предвид за останалата част от изчислението на техния множител за корекции за риск.

177    Член 296, втора алинея ДФЕС предвижда, че правните актове са мотивирани. Също така правото на добра администрация, закрепено в член 41 от Хартата, предвижда задължение за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза да мотивират своите решения.

178    Мотивите на решението на институция, орган, служба или агенция на Съюза са от особено значение, тъй като позволяват на заинтересованото лице да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали да подаде жалба срещу това решение, както и на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол, и следователно представляват едно от условията за ефективността на съдебния контрол, гарантиран от член 47 от Хартата (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 103 и цитираната съдебна практика).

179    Тези мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. В тази насока не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя, и по-специално на интереса, който засегнатите от акта лица могат да имат от получаване на разяснения. Следователно увреждащият акт е достатъчно мотивиран, щом е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 104 и цитираната съдебна практика).

180    За да се провери дали тези мотиви са пълни, що се отнася до решение за определяне на предварителни вноски, следва да се припомни, първо, че от практиката на Съда не може да се направи извод, че мотивите на всяко решение на институция, орган, служба или агенция на Съюза, с което на частен оператор се възлага плащането на парична сума, трябва непременно да включват всички данни, позволяващи на адресата да провери точността на изчисляването на размера на тази парична сума (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 105 и цитираната съдебна практика)

181    Второ, институциите, органите, службите и агенциите на Съюза по принцип са длъжни в приложение на принципа на защита на търговската тайна, общ принцип на правото на Съюза, който е конкретизиран по-специално в член 339 ДФЕС, да не разкриват пред конкурентите на частен оператор предоставената от него поверителна информация (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 109 и цитираната съдебна практика).

182    Трето, да се приеме, че мотивите на решението на ЕСП за определяне на предварителните вноски непременно трябва да позволят на институциите да проверят дали предварителната им вноска е изчислена точно, със сигурност би означавало да се забрани на законодателя на Съюза да въведе начин за изчисляване на тази вноска, включващ данни, чиято поверителност е защитена от правото на Съюза, и следователно твърде много да се ограничи широкото право на преценка, с което законодателят на Съюза трябва да разполага за тази цел, в частност като не му се позволи да избере метод, който може да осигури динамично приспособяване на финансирането на ЕФП към промените във финансовия сектор, по-специално като се отчита чрез сравнение финансовото положение на всяка институция, лицензирана на територията на участваща в ЕФП държава членка (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 118).

183    Четвърто, от изложеното по-горе действително следва, че поради логиката на системата за финансиране на ЕФП и установения от законодателя на Съюза начин на изчисляване задължението на ЕСП да мотивира своите актове, трябва да се претегли спрямо задължението му да опазва търговската тайна на съответните институции, но това не променя факта, че последното задължение не бива да се тълкува толкова разширително, че да изпразни от съдържание задължението за мотивиране (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 120).

184    При претеглянето на задължението за мотивиране спрямо принципа на защита на търговската тайна обаче не може да се приеме, че мотивирането на решение, с което на частен оператор се възлага плащането на парична сума, без да му се предоставят всички данни, позволяващи да се провери с точност изчисляването на размера на тази парична сума, засяга непременно във всички случаи същността на задължението за мотивиране (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 121).

185    Що се отнася до решението на ЕСП за определяне на предварителните вноски, задължението за мотивиране трябва да се счита за изпълнено, когато засегнатите от това решение лица, без да им бъдат предадени данни, представляващи търговска тайна, разполагат с използвания от ЕСП метод на изчисляване и с достатъчно информация, за да разберат по същество как при изчисляването на тяхната предварителна вноска е отчетено индивидуалното им положение, съотнесено към положението на всички други засегнати институции (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 122).

186    В подобен случай тези лица всъщност са в състояние да проверят дали предварителните им вноски са били определени произволно, като се пренебрегва реалното им икономическо положение или като се използват данни за останалата част от финансовия сектор, които не са достоверни. Ето защо посочените лица могат да разберат основанията за решението, с което се определят предварителните им вноски, и да преценят дали има смисъл да обжалват това решение, така че би било прекомерно да се изисква ЕСП да посочи всеки от цифровите елементи, на които се основава изчисляването на вноската на всяка засегната институция (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 123).

187    От изложеното по-горе следва, че ЕСП по-специално не е длъжен да предостави на дадена институция данни, които да ѝ позволят да провери изцяло точността на стойността на множителя за корекции за риск, тъй като тази проверка би предполагала да се разполага с представляващи търговска тайна данни за икономическото положение на всяка от другите засегнати институции (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 135).

188    В този контекст следва да се отбележи, че Делегиран регламент 2015/63 изобщо не възпрепятства възможността ЕСП да разкрие в обобщена и анонимизирана форма достатъчно информация, която да позволи на дадена институция да разбере как при изчисляването на нейната предварителна вноска е било отчетено индивидуалното ѝ положение, съпоставено с положението на всички други засегнати институции (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 139).

189    По-специално, Делегиран регламент 2015/63 позволява на ЕСП, без да наруши задължението си за опазване на търговската тайна, да оповести граничните стойности за всяка клетка и свързаните с нея показатели, за да е в състояние съответната институция да се увери по-специално, че отреденото ѝ класиране при дискретизирането на показателите за риск, както е дефинирано в приложение I към този делегиран регламент, наистина съответства на икономическото ѝ положение, че това дискретизиране е било извършено по начин, съобразен с определения в делегирания регламент метод въз основа на надеждни данни, и че съвкупността от рискови фактори, които трябва да се отчетат при прилагането на Регламент № 806/2014 и на Делегиран регламент 2015/63, действително са били съобразени (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 137).

190    От гореизложеното следва, че Делегиран регламент 2015/63 не е пречка ЕСП да изпълни задължението си за мотивиране, като му позволява да предостави на засегнатите институции достатъчно информация, за да разберат мотивите, обосноваващи решенията за определяне на предварителните вноски (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 141).

191    Същото се отнася и за Директива 2014/59 и Регламент № 806/2014, които прогласяват принципите за изчисляване на предварителните вноски. Що се отнася до тази директива, предвидените в нея принципи впоследствие са въведени с Делегиран регламент 2015/63, който е приет на основание член 103, параграф 7 от посочената директива. Режимът, установен с разглеждания делегиран регламент, накрая става приложим, посредством член 70, параграф 6 от Регламент № 806/2014, при изчисляването на предварителните вноски, събрани въз основа на този регламент.

192    Доводите на жалбоподателя не поставят под съмнение посочените по-горе изводи.

193    Първо, що се отнася до довода на жалбоподателя, че Комисията е могла да установи метод на изчисляване, който не поставя предварителните вноски на всяка институция в зависимост от тези, които дължат всички други институции, следва да се отбележи, че такава взаимозависимост на предварителните вноски произтича от законодателен избор, изразен посредством членове 102 и 103 от Директива 2014/59 и в членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014.

194    Тъй като законодателят на Съюза валидно е избрал такъв метод (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 116), Комисията не е била длъжна да го изменя с делегиран акт.

195    Второ, жалбоподателят не може да оспорва законосъобразността на Делегиран регламент 2015/63 въз основа на практиката на други финансови органи, по-специално тази на Европейския банков орган (ЕБО), която сочела, че е възможна друга система за мотивиране на решенията за определяне на предварителните вноски.

196    Всъщност, както бе установено в точки 107—113 по-горе, Комисията разполага с широко право на преценка, за да уточни посредством Делегиран регламент 2015/63 правилата за коригиране на предварителните вноски в зависимост от рисковия профил на институциите, така че Общият съд не следва да определя дали възприетият от Комисията подход е единственият, или най-добрият възможен, а дали той е явно неподходящ (вж. по аналогия решение от 12 юли 2001 г., Jippes и др., C‑189/01, EU:C:2001:420, т. 83). Следователно сам по себе си фактът, че съществуват алтернативни подходи, не означава, че този делегиран регламент е незаконосъобразен.

197    Трето, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че търговската тайна на институциите трябвало да се ползва от по-слаба защита поради изтеклия период от време.

198    От практиката на Съда действително следва, че когато информацията, която към определен момент е могла да представлява търговска тайна, датира от преди пет или повече години, поради факта на изтичането на време тя по принцип се счита за неактуална и за загубила поради това поверителността си, освен ако по изключение страната, която се позовава на поверителността, не докаже, че въпреки давността си тази информация все още е съществен елемент на търговското ѝ положение или на това на трети засегнати лица (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 19 юни 2018 г., Baumeister, C‑15/16, EU:C:2018:464, т. 54 и цитираната съдебна практика).

199    При все това данните, използвани за изчисляване на предварителните вноски за даден период на плащане на вноски, датират от преди по-малко от пет години. Всъщност съгласно член 4, параграф 1 и член 14, параграфи 1—4 от Делегиран регламент 2015/63 ЕСП трябва да вземе предвид данните на институциите, които са налице към 31 декември на годината, предхождаща периода на плащане на вноски.

200    С оглед на гореизложеното първата част от второто основание трябва да се отхвърли.

[…]

3.      По шестото основание, доколкото в него се изтъква незаконосъобразността на Делегиран регламент 2015/63

219    В рамките на шестото основание жалбоподателят излага по същество четири твърдения за нарушения. Първите две твърдения на жалбоподателя за нарушения включват възражения за незаконосъобразност на Делегиран регламент 2015/63. В рамките на другите си две твърдения за нарушения жалбоподателят оспорва законосъобразността на самото обжалвано решение.

220    Най-напред следва да се разгледат възраженията за незаконосъобразност, тъй като твърденията за нарушения, свързани със законосъобразността на обжалваното решение, са разгледани в точки 403—420 по-долу.

а)      По твърдението за нарушение, в рамките на което се твърди, че Делегиран регламент 2015/63 е несъвместим с член 103, параграфи 2 и 7 от Директива 2014/59

221    Жалбоподателят поддържа по същество, че член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 задължава Комисията, когато приема делегирани актове за прилагане на тази разпоредба, да изключи от изчисляването на предварителните вноски задълженията, които не са изложени на риск, като например задълженията му на доверителна основа. Тъй като Делегиран регламент 2015/63 не предвиждал такова изключване, той нарушавал член 103, параграф 7 от посочената директива.

222    ЕСП и Комисията оспорват тези доводи.

223    Както бе посочено в точки 116—118 по-горе, освен собствения капитал и гарантираните депозити, всички задължения на институциите по принцип трябва да се вземат предвид за целите на изчисляването на предварителните вноски в съответствие с член 103, параграф 2 от Директива 2014/59 и член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014.

224    Освен това член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 не се съдържа каквато и да е разпоредба, която да задължава Комисията да изключи някои задължения, за които се твърди, че са лишени от риск, при изчисляването на предварителните вноски. От една страна, както бе посочено в точки 122 и 123 по-горе, елементът „рискови експозиции на институцията“, предвиден в буква а) от тази разпоредба, е само един от елементите, които трябва да се вземат предвид от Комисията при приемането на делегирани актове за прилагането на посочената разпоредба. От друга страна, от посочената разпоредба не следва, че Комисията трябва да отдаде определящо значение на един или няколко от посочените елементи.

225    При тези условия жалбоподателят не е доказал, че Делегиран регламент 2015/63 е несъвместим с член 103, параграф 7 от Директива 2014/59.

226    Следователно настоящото твърдение за нарушение трябва да бъде отхвърлено.

б)      По твърдението за нарушение, в рамките на което се изтъква несъвместимостта на Делегиран регламент 2015/63 с член 114 ДФЕС, тъй като Комисията трябвало да вземе предвид различните национални правила за прилагане на Директива 86/635

227    Жалбоподателят поддържа, че Делегиран регламент 2015/63 нарушава член 114 ДФЕС, тъй като не изключва средствата, които дадена институция управлява от свое име, но за чужда сметка, от задълженията, които се вземат предвид за целите на изчисляването на предварителните вноски, тъй като не отчита различаващите се национални правила за прилагане на член 10, параграф 1, трето изречение от Директива 86/635/ЕИО на Съвета от 8 декември 1986 година относно годишните счетоводни отчети и консолидираните счетоводни отчети на банки и други финансови институции (ОВ L 372, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 6, том 1, стр. 156).

228    ЕСП и Комисията оспорват тези доводи.  

229    Съгласно член 70, параграф 2, втора алинея, буква б) от Регламент № 806/2014 и член 103, параграф 2 от Директива 2014/59 ЕСП изчислява основна годишна вноска за всяка институция. Тази вноска е пропорционална на размера на нетните задължения на съответната институция, съотнесено към нетните задължения на всички институции, лицензирани на територията на участващите държави членки — по отношение на частта от тази вноска, изчислена на съюзна основа — и на всички институции, лицензирани на територията на държавата членка, в която се намира седалището на институцията — за частта от посочената вноска, изчислена на национална основа.

230    Що се отнася до определянето на задълженията, които трябва да се вземат предвид за целите на това изчисляване, следва да се посочи, че член 3, точка 11 от Делегиран регламент 2015/63 определя „общо пасиви“ като „общите пасиви, определени в раздел 3 от Директива 86/635/[…] или в съответствие с посочените в Регламент (ЕО) № 1606/2002 на Европейския парламент и на Съвета [от 19 юли 2002 година за прилагането на международните счетоводни стандарти (OВ L 243, стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 13, том 36, стр. 125)]“.

231    По-нататък, съгласно член 10, параграф 1 от Директива 86/635, който е част от раздел 3 от тази директива, фондовете, които кредитната институция управлява от свое име, но за сметка на трети лица, по принцип се включват в балансовия отчет на тази институция, ако кредитната институция придобие право на собственост върху съответните активи.

232    Член 10, параграф 1, трето изречение от Директива 86/635 обаче предвижда, че държавите членки могат да разрешат на съответните институции отразяването на такива фондове извън балансовия отчет, когато има специални разпоредби, по силата на които подобни фондове могат да се изключат от активите, които служат за погасяване на задължения при ликвидация на кредитната институция.

233    В това отношение страните твърдят, че по силата на разпоредбите, приети от Федерална република Германия в изпълнение на член 10 от Директива 86/635, задълженията, свързани с дейностите на жалбоподателя на доверителна основа, трябва да бъдат вписани в неговия баланс.

234    Като пример страните посочват също, че Република Австрия се е възползвала от възможността, предоставена от член 10, параграф 1, трето изречение от Директива 86/635, да се позволи на институциите отразяването извън балансовия отчет на фондове, управлявани от тяхно име, но за сметка на другиго.

235    Според жалбоподателя от това следва, че ако седалището на дадена институция е в държава членка като Република Австрия, вместо във Федерална република Германия, тази институция може да включи задълженията, свързани с такива доверителни задбалансови дейности, поради което тези задължения не се вземат предвид при изчисляването на основната ѝ годишна вноска.

236    В този контекст жалбоподателят поддържа, че като не е взела предвид в Делегиран регламент 2015/63 тази разлика между счетоводните правила на различните държави членки, що се отнася до дейностите по доверително управление, Комисията е създала условия за нарушения на конкуренцията в противоречие с член 114 ДФЕС.

237    При все това, доколкото изтъкнатото от жалбоподателя възражение за незаконосъобразност се основава на член 114 ДФЕС, следва да се отбележи, че тази разпоредба представлява правно основание за Парламента и Съвета да приемат законодателни актове, които имат за предмет премахването на пречките пред търговията, произтичащи от разлики между законовите, подзаконовите и административните разпоредби на държавите членки (вж. в този смисъл решение от 8 септември 2021 г., Brunswick Bowling Products/Комисия, T‑152/19, EU:T:2021:539, т. 37 (непубликувано).

238    За сметка на това член 114 ДФЕС не оправомощава Комисията, когато приема делегирани актове на основание член 290 ДФЕС, да действа извън делегирането, предоставено от законодателя на Съюза въз основа на последната разпоредба. Следователно Комисията не е компетентна да коригира различни национални правила за прилагане на правото на Съюза, освен ако със законодателен акт не ѝ е предоставено правомощие за тази цел.

239    В настоящия случай нито Директива 2014/59, нито Регламент № 806/2014 оправомощават Комисията да хармонизира националните счетоводни правила, които се отнасят до средствата, които дадена институция управлява от свое име, но за сметка на другиго.

240    При тези условия жалбоподателят не може да упреква Комисията, че е нарушила член 114 ДФЕС, като е създала условия за нарушения на конкуренцията в противоречие с тази разпоредба поради приемането на Делегиран регламент 2015/63.

241    Поради това настоящото твърдение за нарушение трябва да се отхвърли.

Б.      По основанията, свързани със законосъобразността на обжалваното решение

1.      По мотивите на годишното целево равнище

242    Най-напред следва да се припомни, че липсата или непълнотата на мотивите представлява абсолютна процесуална предпоставка, която може или дори трябва да бъде служебно разгледана от съда на Съюза (вж. решение от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 34 и цитираната съдебна практика).

243    С процесуално-организационно действие Общият съд служебно поставя на страните въпрос в съдебното заседание относно евентуалната липса на мотиви, която опорочава обжалваното решение, що се отнася до определянето на годишното целево равнище.

244    За да се провери дали обжалваното решение е опорочено от такъв недостатък, следва да се припомни, че съгласно член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 след изтичането на първоначален осемгодишен срок, считано от 1 януари 2016 г. (наричан по-нататък „първоначалният срок“), наличните финансови средства на ЕФП трябва да достигнат крайното целево равнище, което съответства на най-малко 1 % от размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки.

245    Съгласно член 69, параграф 2 от Регламент № 806/2014 през първоначалния срок предварителните вноски се разпределят възможно най-равномерно във времето, докато се достигне крайното целево равнище, посочено в точка 244 по-горе, но като се отчита надлежно фазата на икономическия цикъл и въздействието, което процикличните вноски могат да окажат върху финансовото състояние на институциите.

246    В член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014 се уточнява, че ежегодно вноските, дължими от всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, не надхвърлят 12,5 % от крайното целево равнище.

247    Що се отнася до методиката за определяне на предварителните вноски, член 4, параграф 2 от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че ЕСП определя размера им въз основа на годишното целево равнище, като се вземе предвид крайното целево равнище, и въз основа на средния размер на гарантираните депозити за предходната година, изчислен на тримесечна база, на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки.

248    Също така съгласно член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81 ЕСП изчислява предварителната вноска за всяка институция въз основа на годишното целево равнище, което трябва да бъде определено въз основа на крайното целево равнище и в съответствие с методиката, определена в Делегиран регламент 2015/63.

249    В настоящия случай, както следва от съображение 48 от обжалваното решение, за периода на плащане на вноски за 2021 г. ЕСП е определил годишното целево равнище в размер на 11 287 677 212,56 евро.

250    В съображения 36 и 37 от обжалваното решение ЕСП обяснява по същество, че годишното целево равнище трябва да се определи въз основа на анализ на развитието на гарантираните депозити през предходните години, на всяко релевантно развитие на икономическото състояние и на анализ на показателите, свързани с фазата на икономическия цикъл, както и на въздействието, което процикличните вноски оказват върху финансовото състояние на институциите. Впоследствие ЕСП намира за уместно да определи коефициент, който се основава на този анализ и на наличните в ЕФП финансови средства (наричан по-нататък „коефициентът“). ЕСП прилага този коефициент към една осма от средния размер на гарантираните депозити през 2020 г., за да получи годишното целево равнище.

251    ЕСП описва следвания подход за определяне на коефициента в съображения 38‑47 от обжалваното решение.

252    В съображение 38 от обжалваното решение ЕСП констатира постоянна тенденция към увеличаване на гарантираните депозити за всички институции на участващите държави членки. По-специално средният размер на тези депозити, изчислен на тримесечна база, възлиза на 6,689 трилиона евро за 2020 г.

253    В съображения 40 и 41 от обжалваното решение ЕСП представя прогнозираното развитие на гарантираните депозити за останалите три години от първоначалния срок, а именно от 2021 г. до 2023 г. Той приема, че годишните проценти на нарастване на гарантираните депозити до края на първоначалния срок са между 4 % и 7 %.

254    В съображения 42—45 от обжалваното решение ЕСП представя оценка на фазата на икономическия цикъл и на потенциалната проциклична последица, която предварителните вноски биха могли да имат за финансовото състояние на институциите. За тази цел той посочва, че е взел предвид редица показатели като прогнозата на Комисията за растежа на брутния вътрешен продукт и прогнозите на ЕЦБ в това отношение или кредитния поток на частния сектор като процент от брутния вътрешен продукт.

255    В съображение 46 от обжалваното решение ЕСП заключава, че макар да е разумно да се очаква, че ще продължи растежът на гарантираните депозити в банковия съюз, темповете на този растеж ще са по-ниски от тези през 2020 г. В това отношение ЕСП посочва в съображение 47 от обжалваното решение, че е възприел „предпазлив подход“ по отношение на процента на нарастване на гарантираните депозити за следващите години до 2023 г.

256    С оглед на тези съображения ЕСП определя в съображение 48 от обжалваното решение стойността на коефициента на 1,35 %. След това той изчислява размера на годишното целево равнище, като умножава средния размер на гарантираните депозити през 2020 г. по този коефициент и разделя резултата от това изчисление на осем в съответствие със следната математическа формула, съдържаща се в съображение 48 от посоченото решение:

„Цел0 [размер на годишното целево равнище] = Общ размер на гарантираните депозити2020 * 0,0135 * ⅛ = 11 287 677 212,56 евро“.

257    От разясненията, дадени от ЕСП в хода на съдебното заседание, става ясно по същество, че той е определил годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2021 г. по следния начин.

258    Първо, въз основа на прогнозен анализ ЕСП определя размера на гарантираните депозити на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки, прогнозиран за края на първоначалния срок, на около 7,5 трилиона евро. За да стигне до този размер, ЕСП взема предвид средния размер на гарантираните депозити през 2020 г., а именно 6,689 трилиона евро, годишен процент на нарастване на гарантираните депозити от 4 %, както и броя на оставащите периоди на плащане на вноски до края на първоначалния срок, а именно три периода.

259    Второ, в съответствие с член 69, параграф 1 от Регламент № 806/2014 ЕСП е изчислил 1 % от тези 7,5 трилиона евро, за да получи прогнозния размер на крайното целево равнище, който трябва да бъде достигнат до 31 декември 2023 г., а именно около 75 милиарда евро.

260    Трето, ЕСП приспада от последния размер вече наличните финансови средства в ЕФП през 2021 г., тоест около 42 милиарда евро, за да получи размера, който остава да бъде събран през оставащите периоди на плащане на вноски преди края на първоначалния срок, а именно от 2021 г. до 2023 г. Този размер възлиза на около 33 милиарда евро.

261    Четвърто, ЕСП разделя последния размер на три, за да го разпредели равномерно между посочените оставащи три периода на плащане на вноски. Съответно годишното целево равнище за периода на плащане на вноски за 2021 г. е определено в размера, посочен в точка 249 по-горе, а именно около 11,287 милиарда евро.

262    В хода на съдебното заседание ЕСП потвърждава също, че е оповестил публично информация, на която се е основавала описаната в точки 258—261 по-горе методика и която е позволила на жалбоподателя да се запознае с методиката, чрез която е определено годишното целево равнище. По-специално, той уточнява, че през май 2021 г., тоест след приемането на обжалваното решение, но преди подаването на жалбата по настоящото дело, е публикувал на уебсайта си описателен документ, наречен „Fact Sheet 2021“ (наричан по-нататък „описателният документ“), в който е посочен прогнозният размер на крайното целево равнище. Освен това ЕСП твърди, че размерът на наличните финансови средства в ЕФП също е бил достъпен на уебсайта му, както и на други публични източници, при това много преди приемането на обжалваното решение.

263    За да се провери дали ЕСП е изпълнил задължението си за мотивиране, що се отнася до определянето на годишното целево равнище, следва най-напред да се припомни, че липсата или непълнотата на мотивите представлява абсолютна процесуална предпоставка, която може или дори трябва да бъде служебно разгледана от съда на Съюза (вж. решение от 2 декември 2009 г., Комисия/Ирландия и др., C‑89/08 P, EU:C:2009:742, т. 34 и цитираната съдебна практика). Следователно Общият съд може и дори трябва да вземе предвид и други пороци в мотивите освен посочените от жалбоподателя, и то по-специално когато те се разкриват в хода на производството.

264    Тези мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и с контекста на приемането му. В тази насока не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите са достатъчни следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя, и по-специално на интереса, който засегнатите от акта лица могат да имат от получаване на разяснения. Следователно увреждащият акт е достатъчно мотивиран, щом е издаден в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере обхвата на наложената му мярка (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 104 и цитираната съдебна практика).

265    Освен това тези мотиви наред с останалото трябва да не са противоречиви, за да могат заинтересованите лица да се запознаят с действителните мотиви за това решение с цел да защитят правата си пред компетентния съд, а последният — да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решения от 10 юли 2008 г., Bertelsmann и Sony Corporation of America/Impala, C‑413/06 P, EU:C:2008:392, т. 169 и цитираната съдебна практика, от 22 септември 2005 г., Suproco/Комисия, T‑101/03, EU:T:2005:336, т. 20 и 45—47, и от 16 декември 2015 г., Гърция/Комисия, T‑241/13, EU:T:2015:982, т. 56).

266    Също така, когато издалият обжалваното решение орган дава някои обяснения относно изложените в него мотиви в хода на производството пред съда на Съюза, тези обяснения трябва да са последователни със съображенията, изложени в това решение (вж. в този смисъл решения от 22 септември 2005 г., Suproco/Комисия, T‑101/03, EU:T:2005:336, т. 45—47, и от 13 декември 2016 г., Printeos и др./Комисия, T‑95/15, EU:T:2016:722, т. 54 и 55).

267    Всъщност, ако посочените в обжалваното решение съображения не са последователни с такива обяснения, дадени в хода на съдебното производство, мотивите на съответното решение не изпълняват функциите, припомнени в точки 178 и 179 по-горе. По-конкретно, подобна непоследователност не позволява, от една страна, на заинтересованите лица да се запознаят с действителните мотиви на обжалваното решение преди подаването на жалбата и да подготвят защитата си по отношение на тях и от друга страна, на съда на Съюза да установи мотивите, послужили за истинска правна база на това решение, и да провери съответствието им с приложимите правила.

268    На последно място, следва да се припомни, че когато приема решение за определяне на предварителните вноски, ЕСП трябва да съобщи на съответните институции методиката за изчисляване на тези вноски (вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 122).

269    Същото трябва да важи и за методиката за определяне на годишното целево равнище, тъй като този размер има съществено значение в общата система на такова решение. Всъщност, както следва от член 4 от Регламент за изпълнение 2015/81, методиката за изчисляване на предварителните вноски се състои в разпределянето на посочения размер между всички съответни институции, така че увеличението или намалението на този размер води до съответно увеличение или намаление на предварителната вноска на всяка от тези институции.

270    От гореизложеното следва, че макар ЕСП да е длъжен да предостави на институциите посредством обжалваното решение обяснения относно методиката за определяне на годишното целево равнище, тези обяснения трябва да са последователни с обясненията, дадени от ЕСП в хода на съдебното производство и отнасящи се до действително приложения метод.

271    Настоящият случай обаче не е такъв.

272    Всъщност следва най-напред да се отбележи, че в съображение 48 от обжалваното решение е посочена математическа формула, която е представена като основа за определянето на годишното целево равнище. Оказва се обаче, че в тази формула не са включени елементите на действително приложената от ЕСП методика, както е изяснена в хода на съдебното заседание. Всъщност, както следва от точки 258—261 по-горе, ЕСП е получил размера на годишното целево равнище при прилагане на тази методика, като е приспаднал от крайното целево равнище наличните финансови средства в ЕФП, за да изчисли размера, който остава да бъде събран до края на първоначалния срок, и като е разделил последния размер на три. Тези два етапа от изчисляването обаче не намират никакъв израз в посочената математическа формула.

273    Освен това тази констатация не може да бъде оборена с твърдението на ЕСП, че през май 2021 г. е публикувал описателния документ, в който се посочва диапазон, указващ евентуалните размери на крайното целево равнище, а на своя уебсайт — размера на наличните финансови средства в ЕФП. Всъщност, независимо от въпроса дали жалбоподателят действително е бил запознат с тези размери, сами по себе си те не могат да му позволят да разбере, че двете операции, посочени в точка 272 по-горе, действително са били приложени от ЕСП, като следва да се уточни освен това, че те дори не са споменати в математическата формула в съображение 48 от обжалваното решение.

274    Подобни несъответствия има и по отношение на начина, по който се определя коефициентът от 1,35 %, който обаче има първостепенна роля в математическата формула, посочена в точка 256 по-горе. Всъщност този коефициент би могъл да се разбира в смисъл, че се основава, наред с други параметри, на прогнозираното нарастване на гарантираните депозити през оставащите години от първоначалния срок. Това обаче не е в съответствие с обясненията, дадени от ЕСП в хода на съдебното заседание, от които следва, че този коефициент е определен така, че да може да обоснове резултата от изчисляването на размера на годишното целево равнище, тоест след като ЕСП е изчислил този размер в приложение на четирите стъпки, изложени в точки 258—261 по-горе, и по-специално чрез разделянето на три на размера, получен след приспадането на наличните финансови средства в ЕФП от крайното целево равнище. Този подход обаче по никакъв начин не следва от обжалваното решение.

275    Освен това следва да се припомни, че съгласно описателния документ размерът на прогнозното крайно целево равнище е в диапазона между 70 милиарда и 75 милиарда евро. Този диапазон обаче се оказва непоследователен с диапазона на нарастване на гарантираните депозити от 4 % до 7 %, посочен в съображение 41 от обжалваното решение. Всъщност ЕСП посочва в съдебното заседание, че при определянето на годишното целево равнище е взел предвид нарастване на гарантираните депозити от 4 % — най-ниският процент във втория диапазон — и че по този начин е получил прогнозното крайно целево равнище от 75 милиарда евро, което е най-високата стойност от първия диапазон. Съответно се оказва, че е налице несъответствие между тези два диапазона. Всъщност, от една страна, диапазонът, отнасящ се до процента на промяна на гарантираните депозити, включва и стойности, по-високи от ставката от 4 %, чието прилагане обаче би довело до по-висок прогнозен размер на крайното целево равнище от включените в свързания с това целево равнище диапазон. От друга страна, за жалбоподателя е невъзможно да разбере причината, поради която ЕСП е включил в диапазона, отнасящ се до посоченото целево равнище, размери под 75 милиарда евро. Всъщност, за да се стигне до това, е било необходимо да се приложи ставка под 4 %, която обаче не е включена в диапазона, отнасящ се до процента на нарастване на гарантираните депозити. При това положение жалбоподателят не е бил в състояние да определи начина, по който ЕСП е използвал диапазона по отношение на процента на промяна на тези депозити, за да изчисли прогнозното крайно целево равнище.

276    От това следва, че що се отнася до определянето на годишното целево равнище, действително приложената от ЕСП методика, както е изяснена в съдебното заседание, не съответства на описаната в обжалваното решение, така че действителните мотиви, с оглед на които е било определено това целево равнище, не е могло да бъдат установени въз основа на обжалваното решение нито от институциите, нито от Общия съд.

277    С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че обжалваното решение страда от пороци в мотивите, що се отнася до определянето на годишното целево равнище.

278    Като се има предвид значението на настоящото дело в правен и икономически аспект, все пак е в интерес на доброто правораздаване да бъдат разгледани и останалите основания, изтъкнати от жалбоподателя.

2.      По четвъртото основание, в рамките на което се твърди, че са били нарушени съществени процесуални изисквания и че е налице нарушение на член 5, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81

279    Четвъртото основание се състои от четири части, които на свой ред се подразделят на няколко твърдения за нарушения.

а)      По първата част, в рамките на която се изтъква липсата на удостоверяване на обжалваното решение 

1)      По първото твърдение за нарушение, в рамките на което се изтъква нарушение на член 5, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81

280    Жалбоподателят поддържа, че ЕСП е нарушил член 5, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, който изисква ЕСП да съобщава на НОП „решенията си, с които се изчисляват годишните вноски“. ЕСП не изпълнил това изискване, тъй като е изпратил на BaFin само проекта на такова решение, а не окончателното решение. Това произтичало от факта, че обжалваното решение, както е било съобщено от BaFin, достигнало до жалбоподателя само в неподписан вариант, а именно без саморъчен подпис и без посочване на електронен подпис, и освен това нямало номер, произтичащ от системата за документи, наречена „Advanced Records System“ (наричана по-нататък „ARES“).

281    ЕСП оспорва тези доводи.

282    Като начало следва да се уточни, че в рамките на настоящото твърдение за нарушение жалбоподателят се позовава единствено на нарушение на член 5, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81.

283    В тази разпоредба обаче само се посочва, че ЕСП е длъжен да съобщава решенията си относно изчисляването на предварителните вноски на съответните НОП от участващите държави членки. Посочената разпоредба не изисква ЕСП да предостави на тези НОП подписан вариант на това решение, който да съдържа номер, съответстващ на система за документи, като например номер от ARES. Освен това тя не задължава ЕСП да се увери, че НОП предават такъв вариант на институциите.

284    От това следва, че жалбоподателят не може да упреква ЕСП, че е нарушил член 5, параграф 1 от Регламент за изпълнение 2015/81, като е съобщил на BaFin вариант на обжалваното решение, който не е подписан и не съдържа номер от ARES.

285    Освен това при всички положения следва да се уточни, че преписката пред Общия съд съдържа два варианта на обжалваното решение. Първият е вариантът на това решение, който не е подписан и който според твърденията на жалбоподателя е бил съобщен от ЕСП на BaFin, а след това и на него. Вторият вариант на посоченото решение, който жалбоподателят получава пряко от ЕСП вследствие на искане за достъп до преписката, съдържа електронен подпис на председателя на ЕСП, както и номер от ARES и точна дата и час на първата му страница.

286    Жалбоподателят обаче не е установил никаква разлика между тези два варианта, що се отнася до тяхното съществено съдържание, така че той не може да поддържа, че нотифицираният на BaFin вариант не е бил окончателният вариант на обжалваното решение.

287    Ето защо първото твърдение за нарушение от първата част на четвъртото основание трябва да бъде отхвърлено.

2)      По второто твърдение за нарушение, в рамките на което се изтъква неправилното удостоверяване на обжалваното решение

288    Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение не е надлежно удостоверено, което ЕСП оспорва.

289    Жалбоподателят изтъква по същество два довода.

290    На първо място, макар документите, които жалбоподателят е получил вследствие на искането си за достъп до преписката, да съдържат електронен подпис и номер от ARES, тези елементи не представлявали удостоверяване на обжалваното решение.

291    В това отношение следва да се припомни, че целта на удостоверяването на акта, което съставлява съществена процесуална предпоставка, е да гарантира правната сигурност чрез установяване на окончателния текст, приет от неговия автор, като така позволява в случай на оспорване да се провери пълното съответствие с този текст на нотифицираните текстове (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 152 и цитираната съдебна практика).

292    В писмената си защита ЕСП обяснява, че обжалваното решение е било удостоверено посредством информационнотехнологичния инструмент „EU Sign“. Използвайки този инструмент, председателят на ЕСП е положил електронен подпис, точно определена дата и час, както и номер от ARES върху документа, съдържащ разглежданото решение.

293    По този въпрос от съдебната практика следва, че метод на удостоверяване, основан на използването на такава система, може да отговори на изискванията за удостоверяване, припомнени в точка 291 по-горе (в този смисъл вж. решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 157—161).

294    Следователно първият довод на жалбоподателя трябва да се отхвърли.

295    На второ място, жалбоподателят изтъква, че от документите, с които той разполага, е видно, че подписът на председателя на ЕСП се отнася само до основния текст на обжалваното решение. Следователно жалбоподателят все още не разполагал с подписан вариант на приложение I към обжалваното решение.

296    Член 1 от диспозитива на обжалваното решение, съдържаща се на страница 51 от основния текст на това решение на немски език, гласи, че „[и]зчисляването на индивидуалните предварителни годишни вноски в [ЕФП] за 2021 г., както е посочено в приложение I, се одобрява“. От това следва, че това приложение I е неразделна част от посоченото решение. При тези условия ЕСП не е длъжен да удостоверява такова приложение отделно от текста на посоченото решение.

297    Следователно трябва да се отхвърли вторият довод на жалбоподателя, а в резултат от това и второто твърдение за нарушение в неговата цялост.

3)      По третото твърдение за нарушение, отнасящо се до процеса на вземане на решения от ЕСП

298    Според жалбоподателя „не е очевидно“, че ЕСП се е произнесъл по резултатите от изчисленията на предварителните вноски. Член 1 от обжалваното решение предвиждал, че ЕСП потвърждава изчисленията, посочени в приложение I към това решение. Решение, прието посредством препращане към приложение, обаче не било достатъчно, тъй като не представлявало решение относно действителното изчисляване на предварителните вноски. Всъщност приложение I към обжалваното решение съдържало само закръглени междинни резултати, с изключение на пълните стойности, и било само инструмент, осигуряващ публичност на изчисляването на вноските по отношение на институциите. Процесът на вземане на решения от ЕСП обаче трябвало да се отнася до „материалноправното решение, възпроизведено в инструментите за неговото оповестяване“. Решение, отнасящо се единствено до начина му на съобщаване, било недостатъчно, ако не е прието материалноправно решение.

299    ЕСП оспорва тези доводи.

300    В това отношение от член 1 от разпоредителната част на обжалваното решение следва, че членовете на изпълнителната сесия на ЕСП, който е органът за вземане на решения на ЕСП, що се отнася до определянето на предварителните вноски, са се произнесли по индивидуалните предварителни вноски на всяка институция за периода на плащане на вноски за 2021 г., така както са изложени в приложение I към посоченото решение.

301    Освен това, както е видно от приложение A.20 към жалбата, извлечението от приложение I към обжалваното решение, което се отнася до жалбоподателя, във вида, в който му е съобщено от BaFin, съдържа подробности относно изчисляването на предварителната му вноска и данните, на които се основава това изчисление.

302    Що се отнася до това дали тези данни са достатъчни за информирането на членовете на изпълнителната сесия на ЕСП, които са приели обжалваното решение, жалбоподателят се ограничава до това да упрекне ЕСП, че съдържащите се в приложение I към това решение цифрови данни са закръглени.

303    Всички цифрови данни обаче, които са част от разглежданото приложение и съдържат цифри след десетичната запетая, са закръглени до четвъртия знак след десетичната запетая, с изключение на цифровите данни, отнасящи се до корекционния коефициент, които са закръглени до дванадесетия знак след десетичната запетая.

304    Такова равнище на навлизане в детайли е достатъчно, за да позволи на членовете на изпълнителната сесия на ЕСП да приемат обжалваното решение при пълно познаване на фактите.

305    При тези условия третото твърдение за нарушение от първата част на четвъртото основание трябва да се отхвърли, а в резултат от това да се отхвърли и първата част в своята цялост.

б)      По втората част, изведена от непълнота на мотивите на обжалваното решение

306    Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение не отговаря на изискванията за мотивиране, тъй като не било възможно цялостно преизчисляване на предварителните вноски, които той трябва да плати.

307    ЕСП оспорва тези доводи.

308    В това отношение Съдът вече е постановил, че ако се приеме, че мотивите на решението на ЕСП за определяне на предварителните вноски непременно трябва да позволят на институциите да проверят точността на изчисляването на предварителната им вноска, това със сигурност би означавало да се забрани на законодателя на Съюза да въведе начин за изчисляване на тази вноска, включващ данни, чиято поверителност е защитена от правото на Съюза, и следователно твърде много да се ограничи широкото право на преценка, с което законодателят на Съюза трябва да разполага, за тази цел, в частност като не му се позволи да избере метод, който може да осигури динамично адаптиране на финансирането на ЕФП към промените във финансовия сектор, по-специално като се отчита чрез сравнение финансовото положение на всяка институция, лицензирана на територията на участваща в ЕФП държава членка (решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 118).

309    От това следва, че жалбоподателят не може да твърди, че ЕСП е нарушил задължението си за мотивиране, с мотива, че не е възможно да се преизчислят изцяло предварителните вноски, които той трябва да плати.

310    Този извод не се поставя под въпрос от довода на жалбоподателя, че в обжалваното решение не са обяснени причините, поради които неговите множители за корекции за риск са били увеличени, въпреки че общият му баланс и обхватът на деривативите му към референтната дата, определяща за изчисляването на предварителните вноски за 2021 г., са спаднали спрямо предходния цикъл.

311    Всъщност пълнотата на мотивите на обжалваното решение не може да се преценява в светлината на пълнотата на мотивите на решение на ЕСП относно друг период на плащане на вноски.

312    При всички положения, както отбелязва ЕСП и както следва от цитираната в точка 308 по-горе съдебна практика, структурата на метода за изчисляване на предварителните вноски предполага резултатът от годишната оценка на риска на дадена институция да зависи от нивото на поетия от нея риск в сравнение с нивото на риска на другите институции. Нивото на риск на тези институции обаче може да намалее всяка година. Следователно намаляването на общия баланс и на обхвата на деривативите не води автоматично до подобряване на множителя за корекции за риск на институцията.

313    Поради това втората част от четвъртото основание трябва да се отхвърли.

[…]

3.      По първото основание, свързано с нарушение на разпоредбите на член 70, параграф 2, втора алинея от Регламент № 806/2014, на член 8, параграф 1, буква е) от Регламент за изпълнение 2015/81 и на член 103, параграф 7 от Директива 2014/59 

337    Жалбоподателят поддържа, че като го е задължил да плаща вноски в ЕФП, ЕСП е нарушил разпоредбите на член 70, параграф 2, втора алинея от Регламент № 806/2014 във връзка с член 8, параграф 1, буква е) от Регламент за изпълнение 2015/81 и с член 103, параграф 7 от Директива 2014/59.

338    Несъмнено съгласно текста на Регламент № 806/2014 всички институции, които притежават банков лиценз, включително жалбоподателят, по принцип са длъжни да правят вноски в ЕФП. При все това текстът на една разпоредба сам по себе си не позволявал да се определи действителния ѝ обхват. От една страна, при тълкуването на вторичното право трябвало задължително да се вземат предвид принципите, ръководещи нормите на първичното право. От друга страна, истинското съдържание на дадена правна норма можело да се определи само с оглед на нейния смисъл и цел, както и на системната ѝ взаимозависимост с други норми.

339    ЕСП и Комисията оспорват тези доводи.

340    В това отношение от изложените в точки 93—97 по-горе съображения следва, че всички институции по смисъла на член 2, параграф 1, точка 23 от Директива 2014/59 във връзка с член 2, параграф 1, точка 2 от същата директива и с член 4, параграф 1, точка 1 от Регламент № 575/2013 трябва да плащат предварителни вноски, изчислени на национална основа в съответствие с член 103, параграф 2 от Директива 2014/59.

341    Същото се отнася и за предварителните вноски, изчислени на основата на Съюза. Всъщност съгласно член 3, параграф 1, точка 13 от Регламент № 806/2014 във връзка с член 3, параграф 2 от същия регламент и с член 2, параграф 1, точка 2 от Директива 2014/59 всички институции по смисъла на тези разпоредби трябва да плащат такива вноски в съответствие с член 70, параграф 2 от Регламент № 806/2014.

342    При все това жалбоподателят не оспорва, че е институция по смисъла на тези разпоредби.

343    Следователно жалбоподателят попада в приложното поле на Директива 2014/59 и на Регламент № 806/2014 по отношение на лицата в качеството си на институция, длъжна да плаща предварителни вноски.

344    Този извод не се опровергава от доводите на жалбоподателя.

345    На първо място, с оглед на съображенията, изложени в точка 101 по-горе, жалбоподателят не може да твърди, че от член 114 ДФЕС, който е правното основание както на Регламент № 806/2014, така и на Директива 2014/59, следва, че предприятията, чиято дейност е процес на закриване, по принцип не би трябвало да са задължени да плащат предварителна вноска.

346    На второ място, жалбоподателят твърди, че член 67, параграф 2, първо изречение от Регламент № 806/2014 във връзка с член 14, параграф 2, буква б) от този регламент ограничава определението на понятието „институция, длъжна да плаща предварителни вноски“, тъй като нито една от целите на преструктурирането, посочени в член 14, вече не може да бъде постигната, когато става въпрос за институция, чиято дейност е в процес на прекратяване, каквато е жалбоподателят. Това било валидно по-специално за целта, посочена в член 14, параграф 2, буква а) от този регламент, а именно осигуряване на непрекъснатост на критичните функции, и за целта, посочена в член 14, параграф 2, буква б) от посочения регламент, а именно да се избегнат значителни отрицателни последици върху финансовата стабилност, по-специално чрез предотвратяване на разпространението на проблемите.

347    В това отношение следва да се отбележи, че разпоредбите, на които се позовава жалбоподателят, не уточняват целите на Регламент № 806/2014 като такива, а целите на преструктурирането. Съгласно член 16, параграф 1 от Регламент № 806/2014 обаче Съветът за преструктуриране може да приеме мярка по преструктуриране само когато са изпълнени трите условия по член 18 от този регламент. От това следва, че институциите в режим на преструктуриране могат да представляват по-ограничена категория от тази на институциите, които са задължени да плащат предварителни вноски. Следователно целите на преструктурирането не са определящи за обхвата на приложното поле по отношение на лицата на Регламент № 806/2014, що се отнася до задължението за плащане на предварителни вноски.

348    На трето място, противно на поддържаното от жалбоподателя, изключването му от персоналния обхват на задължението за участие в ЕФП също не може да се изведе от елементите, съдържащи се в член 103, параграф 7, букви а), г) и ж) от Директива 2014/59.

349    Всъщност от текста на член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, както и от текста на член 103, параграф 2 от същата директива следва, че член 103, параграф 7 от посочената директива няма за цел да определи персоналния обхват на задължението за плащане на предварителни вноски. Тази разпоредба само изброява елементите, които Комисията трябва да вземе предвид при приемането на делегирани актове, за да уточни понятието „коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил на институциите“, посочено в член 103, параграф 2 от Директива 2014/59.

350    На последно място, жалбоподателят не излага никакви самостоятелни и целенасочени доводи относно член 8, параграф 1, буква е) от Регламент за изпълнение 2015/81, които да надхвърлят разгледаните по-горе доводи. Следователно твърдението за нарушение на тази разпоредба трябва да се отхвърли.

351    С оглед на гореизложеното следва да се отхвърли твърдението за нарушение на разпоредбите на член 70, параграф 2, втора алинея от Регламент № 806/2014, на член 8, параграф 1, буква е) от Регламент за изпълнение 2015/81 и на член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, а следователно и първото основание в своята цялост.

4.      По третото основание, в рамките на което се изтъква нарушение на членове 20 и 16 от Хартата

352    Третото основание по същество се разделя на две части.

а)      По първата част, изведена от нарушение на член 20 от Хартата

353    Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава принципа на равно третиране и недопускане на дискриминация, закрепен в член 20 от Хартата, тъй като е бил третиран по същия начин като институциите, чиято дейност не е в процес на прекратяване. В това отношение той подчертава, от една страна, че използва банковите си лицензи единствено за целите на прекратяването на дейността си, и от друга страна, че рисковата му експозиция, вероятността за преструктуриране и значението му за стабилността на финансовите пазари са много ограничени или дори несъществуващи.

354    Неравното третиране не се изключвало с оглед на факта, че методът за изчисляване на предварителните вноски води до различни предварителни вноски за различните институции. Всъщност адекватното отчитане на особеното положение на жалбоподателя трябвало да доведе до намаляване на неговата вноска до нулево равнище, което не било възможно поради член 9, параграф 3 от Делегиран регламент 2015/63, който предвижда, че множителят за корекции за риск варира между 0,8 и 1,5.

355    ЕСП и Комисията оспорват тези доводи.

356    Член 20 от Хартата установява общ принцип на правото на Съюза — равно третиране, който изисква да не се третират по различен начин сходни положения и да не се третират еднакво различни положения, освен ако това третиране не е обективно обосновано (решение от 3 февруари 2021 г., Fussl Modestraße Mayr, C‑555/19, EU:C:2021:89, т. 95).

357    В това отношение, първо, следва да се провери дали институция, чиято дейност е в процес на прекратяване, като жалбоподателя, се намира в сходно положение с това на другите институции, които са задължени да плащат предварителните вноски.

358    Съгласно постоянната практика на Съда сходният характер на такива положения се преценява по отношение на всички характеризиращи ги елементи. Тези елементи трябва по-специално да бъдат определени и преценени в светлината на предмета и целта на акта, който установява разглежданото различие. Освен това трябва да бъдат взети предвид принципите и целите в областта, към която се отнася разглежданият акт (вж. решение от 3 февруари 2021 г., Fussl Modestraße Mayr, C‑555/19, EU:C:2021:89, т. 99 и цитираната съдебна практика).

359    Що се отнася до целта, преследвана с правната уредба, към която спада обжалваното решение, следва да се припомни, че тази правна уредба попада в областта на ЕМП, чието създаване съгласно съображение 12 от Регламент № 806/2014 има за цел да осигури неутрален подход при справянето с проблемни институции, да повиши стабилността на институциите в участващите държави членки и да предотврати разпростирането на евентуални кризи към неучастващите в този механизъм държави членки, за да улесни функционирането на вътрешния пазар като цяло.

360    За да се осигури финансиране на дейностите на ЕМП, Директива 2014/59, Регламент № 806/2014 и Делегиран регламент 2015/63 въвеждат предварителните вноски, чието особено естество, както е видно от съображения 105—107 от тази директива и от съображение 41 от този регламент, се състои в това да се гарантира, следвайки характерната за сектора на осигуряването логика, че финансовият сектор предоставя достатъчно финансови ресурси на ЕМП за изпълнението на функциите му и да се насърчават институциите да възприемат по-малко рисково поведение (вж. в този смисъл решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113).

361    С оглед на посочените принципи и цели жалбоподателят неправилно поддържа, че институциите, чиято дейност е в процес на прекратяване, се намират поради това прекратяване в положение, различно от това на другите институции, които са задължени да плащат предварителни вноски.

362    Първо, следва да се отбележи, както следва от съображение 102 от Регламент № 806/2014, че предварителните вноски се събират от институциите преди операциите за преструктуриране и независимо от тях.

363    Второ, съгласно член 67, параграф 4 и член 70 от Регламент № 806/2014, както и съгласно член 103 от Директива 2014/59 задължението за плащане на предварителни вноски се прилага за всички институции, които притежават банков лиценз като институции по смисъла на член 2 във връзка с член 3, параграф 1, точка 13 от този регламент и с член 2, параграф 1, точка 2 от тази директива.

364    В случая обаче жалбоподателят не оспорва, че през съответния период на плащане на вноски е бил институция, осъществяваща дейност с банков лиценз по смисъла на разпоредбите, посочени в точка 363 по-горе, и то независимо от прекратяването на дейността му.

365    От това следва, че жалбоподателят е можел да упражнява банкови дейности, посредством които е могъл да изложи финансовата система на определен риск.

366    Трето, методът за изчисляване на предварителните вноски, въведен с Делегиран регламент 2015/63, може да отрази — по начин, сравним с този на другите институции — особеностите на рисковия профил на институциите, чиято дейност е предмет на прекратяване.

367    Всъщност методът за изчисляване на предварителните вноски отчита размера на институциите посредством изчисляването на основната годишна вноска, която се основава на пропорционална сума на нетните задължения на съответната институция, отнесена към нетните задължения на всички институции, лицензирани на територията на всички участващи държави членки. Така основната годишна вноска на дадена институция намалява в сравнение с тази на другите институции и по този начин отразява специфичното ѝ положение, ако в рамките на прекратяването на дейността си тази институция намали размера на нетните си задължения. Освен това различните показатели и групи показатели за риск, предвидени в член 6 от Делегиран регламент 2015/63, позволяват да се вземат предвид по целенасочен начин различни характеристики на институциите, включително на институциите, чиято дейност е предмет на прекратяване, така че на такава институция се налага по-малка предварителна вноска, когато нейният рисков профил намалява поради подобно прекратяване на дейността.

368    Четвърто, противно на поддържаното от жалбоподателя, институциите, чиято дейност е в процес на прекратяване, не са изключени от възможността да извлекат каквато и да е полза от наличието на ЕФП.

369    Всъщност, от една страна, както бе посочено в точка 71 по-горе, самото съществуване на този фонд допринася за стабилността на финансовия сектор, от която се ползват всички съответни институции, включително институциите, чиято дейност е предмет на прекратяване.

370    В това отношение следва да се подчертае, че възможността не само за задействане на преструктурирането на институция, която е проблемна или има вероятност да стане проблемна, но и за улесняване на това преструктуриране, съответства на целта, преследвана със създаването на ЕФП. При все това стабилността на финансовия сектор допринася за улесняване на подобно преструктуриране, тъй като увеличава предвидимостта и ефективността на това преструктуриране.

371    При тези обстоятелства жалбоподателят не е доказал, че се е намирал в положение, различно от това на институциите, чиято дейност не е в процес на прекратяване, с оглед на принципите и целите, посочени в точки 359 и 360 по-горе.

372    Този извод не се поставя под въпрос от довода на жалбоподателя, че предварителните вноски представляват „банков налог“, който не зачита „изискването за равно данъчно третиране, наложено с член 20 от Хартата“.

373    По този въпрос, от една страна, следва да се отбележи, че жалбоподателят не уточнява нито съдържанието, нито обхвата на „изискването за равно данъчно третиране, наложено с член 20 от Хартата“. От друга страна, предпоставката, на която се основава жалбоподателят, а именно че предварителните вноски представляват „налози“ или данъчни разпоредби, е погрешна поради съображенията, изложени в точки 59—76 по-горе.

374    С оглед на посоченото по-горе първата част от третото основание трябва да бъде отхвърлена.

б)      По втората част, в рамките на която се изтъква нарушение на член 16 от Хартата

375    Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение нарушава свободата на стопанска инициатива, закрепена в член 16 от Хартата, тъй като му налага тежести, които са непропорционални спрямо целите, които се стреми да постигне. Всъщност по-специално била изключена възможността предварителните вноски някога да могат да бъдат използвани в негова полза или в полза на институции, които се намират в сходно положение, тъй като в неговия случай не били изпълнени условията за използване на инструментите за преструктуриране.

376    ЕСП и Комисията оспорват тези доводи.

377    Закрилата, предоставената с член 16 от Хартата, включва свободата да се упражнява икономическа или търговска дейност, свободата на договаряне и свободната конкуренция (вж. решение от 21 декември 2021 г., Bank Melli Iran, C‑124/20, EU:C:2021:1035, т. 79 и цитираната съдебна практика).

378    Свободата на стопанска инициатива обаче не е абсолютна. Тя може да бъде предмет на многобройни видове намеса на публичната власт, които са в състояние да въведат, в общия интерес, ограничения за упражняването на стопанската дейност (вж. в този смисъл решения от 22 януари 2013 г., Sky Österreich, C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 45 и 46 и цитираната съдебна практика, и от 21 декември 2021 г., Bank Melli Iran, C‑124/20, EU:C:2021:1035, т. 80 и 81 и цитираната съдебна практика).

379    Това обстоятелство обаче намира своето отражение преди всичко в начина, по който следва да се подложат на преценка актовете на Съюза по силата на член 52, параграф 1 от Хартата (вж. в този смисъл решения от 22 януари 2013 г., Sky Österreich, C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 47, и от 21 декември 2021 г., Bank Melli Iran, C‑124/20, EU:C:2021:1035, т. 82).

380    Съгласно член 52, параграф 1 от Хартата всяко ограничаване на упражняването на правата и свободите, признати в нея, трябва да бъде предвидено в закон, да зачита основното им съдържание и при спазване на принципа на пропорционалност, да бъде необходимо и действително да отговаря на признати от Съюза цели от общ интерес или на необходимостта да се защитят правата и свободите на други (решения от 22 януари 2013 г., Sky Österreich, C‑283/11, EU:C:2013:28, т. 48, и от 21 декември 2021 г., Bank Melli Iran, C‑124/20, EU:C:2021:1035, т. 83).

381    В случая, дори да се предположи, че наложеното на жалбоподателя задължение да плаща предварителни вноски представлява намеса в свободата му на стопанска инициатива, най-напред следва да се отбележи, че това задължение произтича по-специално от членове 69 и 70 от Регламент № 806/2014 и от членове 102 и 103 от Директива 2014/59, така че е предвидено в закон.

382    По-нататък, задължението за плащане на предварителни вноски преследва цел от общ интерес. Всъщност, както следва от съображение 1 от Делегиран регламент 2015/63, механизмите за финансиране на преструктурирането трябва да разполагат с достатъчно финансови ресурси, които да позволят ефективно функциониране на механизма за преструктуриране. Следователно, както бе посочено в точки 43—53 по-горе, ЕСП може да събира предварителни вноски от съответните институции, за да финансира прилагането на посочения механизъм, който има за цел да повиши стабилността на тези институции в участващите държави членки и да предотврати разпростирането на евентуални кризи към неучастващите в този механизъм държави членки.

383    Освен това жалбоподателят не представя пред Общия съд никакво доказателство, което би позволило да се установи, че с оглед на тази цел задължението за плащане на вноски в ЕФП представлява непропорционална или нетърпима намеса, която накърнява самата същност на неговата свобода на стопанска инициатива.

384    Накрая, що се отнася до принципа на пропорционалност, жалбоподателят не доказва по-специално, че съществуват по-малко ограничителни средства от плащането на предварителните вноски, за да могат да се постигнат по също толкова ефикасен начин целите, преследвани с Регламент № 806/2014 и Директива 2014/59, като по-специално целта да се гарантира, че финансовият сектор осигурява на ЕМП достатъчно финансови ресурси на ЕМП за изпълнението на функциите му, като едновременно с това се насърчава възприемането от съответните институции на по-малко рисково поведение (вж. по този въпрос решение от 15 юли 2021 г., Комисия/Landesbank Baden-Württemberg и ЕСП, C‑584/20 P и C‑621/20 P, EU:C:2021:601, т. 113).

385    При тези обстоятелства жалбоподателят не може да твърди, че обжалваното решение нарушава член 16 от Хартата.

386    Следователно втората част от третото основание трябва да се отхвърли.

387    Също така трябва да се отхвърли твърдението за нарушение, изтъкнато в рамките на третото основание, съгласно което фактът, че ЕСП основава решението си на Делегиран регламент 2015/63 и че последният не предвижда освобождаване от предварителните вноски за институции като жалбоподателя, не може да поправи допуснатото с обжалваното решение нарушение на членове 20 и 16 от Хартата, тъй като този делегиран регламент също нарушавал тези разпоредби, доколкото водел до налагане на жалбоподателя на задължение за плащане на предварителни вноски.

388    Всъщност, след като такова позоваване на Делегиран регламент 2015/63 трябва да се разбира в смисъл, че жалбоподателят повдига възражение за незаконосъобразност на този делегиран регламент поради нарушение на членове 20 и 16 от Хартата, подобно възражение за незаконосъобразност следва да се отхвърли по съображенията, изложени в точки 357—363 и 378—384 по-горе.

389    Следователно третото основание трябва да се отхвърли изцяло.

[…]

6.      По шестото основание, доколкото в неговите рамки се изтъква пряката приложимост на член 103, параграф 7, буква а) от Директива 2014/59, както и на прилагане по аналогия на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63

403    Шестото основание съдържа две твърдения за нарушения, които се отнасят до законосъобразността на обжалваното решение.

а)      По твърдението за нарушение, свързано с пряката приложимост на член 103, параграф 7, буква а) от Директива 2014/59

404    Жалбоподателят поддържа, че като е отказал да изключи портфейла от деривативи EAA-OTC при изчисляването на предварителните вноски, ЕСП е нарушил член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, който определя критериите за адаптиране на основните годишни вноски към рисковия профил на институциите. Доверителни сделки като управлението на този портфейл, който жалбоподателят притежава за сметка на EAA при условията на доверително управление, не водели до излагането му на риск. Такава липса на рискова експозиция трябвало да се вземе предвид за целите на изчисляването на предварителните вноски по силата на член 103, параграф 7, буква a) от Директива 2014/59. Тази разпоредба била приложима при изчисляване на посочените вноски по силата на член 70, параграф 2, буква б) от Регламент №^o806/2014.

405    ЕСП оспорва тези доводи.

406    Вярно е, че член 70, параграф 2, втора алинея от Регламент № 806/2014 предвижда, че изчисляването на предварителната вноска на всяка институция се основава на вноска, която е коригирана в зависимост от профила на риска на съответната институция и се основава на критериите, определени в член 103, параграф 7 от Директива 2014/59.

407    В тази разпоредба обаче не се посочва, че ЕСП е длъжен да коригира предварителната вноска пряко с оглед на тези критерии.

408    За сметка на това от самия текст на член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, на който се позовава член 70, параграф 2, втора алинея от Регламент № 806/2014 и който предвижда приемането на делегиран акт, за да се приложат критериите, предвидени в посочения член 103, параграф 7, следва, че законодателят на Съюза не е възнамерявал последните посочени критерии да се прилагат пряко по отношение на НОП като ЕСП.

409    Това важи в още по-голяма степен, тъй като член 70, параграф 6 от Регламент № 806/2014 предвижда, че делегираните актове, с които се уточнява понятието „коригиране на вноските в зависимост от рисковия профил на институциите“, приети от Комисията на основание член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, се прилагат при изчисляването на предварителните вноски въз основа на този регламент.

410    От гореизложеното следва, че ЕСП не е бил длъжен да коригира предварителната вноска на жалбоподателя пряко с оглед на критериите, предвидени в член 103, параграф 7 от Директива 2014/59, а е трябвало да го направи въз основа на по-точни критерии, предвидени в Делегиран регламент 2015/63, с които се прилагат първите посочени критерии.

411    Член 5 от Делегиран регламент 2015/63 обаче изброява изчерпателно задълженията, които ЕСП е длъжен да изключи за целите на изчисляването на основната годишна вноска на институциите, като се има предвид, че задълженията, държани в рамките на доверително управление, не са посочени в тази разпоредба.

412    Следователно жалбоподателят не може да твърди, че въз основа на член 103, параграф 7, буква а) от Директива 2014/59 и независимо от случаите по член 5 от Делегиран регламент 2015/63 ЕСП е трябвало да изключи задълженията, свързани с дейности на жалбоподателя по доверително управление, при изчисляването на основната му годишна вноска, с мотива че тези задължения не носят риск.

413    Следователно настоящото твърдение за нарушение, което е част от шестото основание, трябва да се отхвърли.

б)      По твърдението за нарушение, изтъкнато при условията на евентуалност, отнасящо се до аналогията с насърчителните заеми

414    При условията на евентуалност жалбоподателят твърди, че ЕСП е трябвало да приложи по аналогия член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 по отношение на портфейла от деривативи EEA-OTC, който той притежава при условията на доверително управление. Всъщност подобно на институция посредник в областта на насърчителните заеми, за целите на ликвидацията на задълженията на доверителна основа, доверителният представител бил обикновен етап между първоначалния партньор по договора за деривативи и довереника.

415    ЕСП и Комисията оспорват тези доводи.

416    Член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 изключва от изчисляването на предварителните вноски някои задължения на институциите, които управляват насърчителни заеми.

417    Понятието „насърчителен заем“ е дефинирано в член 3, точка 28 от Делегиран регламент 2015/63 като включващо заеми, предоставени от насърчителна банка или чрез банка посредник, на неконкурентна основа и с нестопанска цел с оглед насърчаване постигането на обществено-политическите цели на централно или регионално правителство на държава членка.

418    От една страна обаче, от писмените изявления на жалбоподателя е видно, че той не управлява такива заеми, поради което не представлява институция, посочена в член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63.

419    От друга страна, ЕСП не може да приложи по аналогия член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63 към задълженията, свързани с доверителни дейности. Всъщност посочената разпоредба не предоставя на ЕСП дискреционното правомощие да изключи някои задължения на основание коригиране на основните годишни вноски в зависимост от рисковия профил на институциите, а напротив, изброява точно и изчерпателно условията, при които дадено задължение подлежи на такова изключване (вж. решение от 3 декември 2019 г., Iccrea Banca, C‑414/18, EU:C:2019:1036, т. 93).

420    Следователно трябва да се отхвърли второто твърдение за нарушение, което е част от шестото основание, а в резултат от това да се отхвърли и шестото основание в неговата цялост.

7.      По седмото основание, в рамките на които се изтъква нарушение на член 5, параграфи 3 и 4 от Делегиран регламент 2015/63 във връзка с член 70, параграф 6 от Регламент № 806/2014, тъй като не е взета предвид нетната стойност на задълженията, свързани с договорите с деривативи

421    Преди да се разгледа седмото основание, следва да се припомни съдържанието на релевантните разпоредби от Делегиран регламент 2015/63.

422    Член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63, който е част от раздел 2 от посочения делегиран регламент, изброява шест хипотези за изключване на задълженията при изчисляването на предварителните вноски.

423    Съгласно член 5, параграф 3, първа алинея от Делегиран регламент 2015/63 за целите на този раздел стойността на средния годишен размер, изчислен на тримесечна база, на произтичащите от договори с деривативи задължения по параграф 1, задълженията, посочени в член 5, параграф 1 от този делегиран регламент, се определя в съответствие с членове 429, 429а и 429б от Регламент № 575/2013.

424    Член 5, параграф 3, втора алинея от Делегиран регламент 2015/63 гласи, че определената стойност на задълженията, произтичащи от договори с деривативи, обаче не може да бъде по-малка от 75 % от стойността на същите задължения, произтичащи от прилагането на счетоводните разпоредби, приложими към съответната институция за целите на финансовото отчитане (наричана по-нататък „счетоводната стойност“).

425    Накрая, член 5, параграф 4, първа алинея от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че за целите на раздел 2 от този регламент общият размер на задълженията, посочени в член 5, параграф 1 от същия регламент, не включва счетоводната стойност на задълженията, произтичащи от договори за деривативи, и включва съответната стойност, определена в съответствие с член 5, параграф 3 от разглеждания делегиран регламент.

426    Жалбоподателят поддържа, че с обжалваното решение е нарушен член 5, параграфи 3 и 4 от Делегиран регламент 2015/63 във връзка с член 70, параграф 6 от Регламент № 806/2014, тъй като ЕСП е изчислил неговата предварителна вноска въз основа на стойност на договорите му с деривативи, която той нарича „брутна стойност“, вместо въз основа на стойност на тези договори, която той нарича „нетна стойност“.

427    От писмените му изявления следва, че под понятието „нетна стойност“ жалбоподателят разбира стойност на неговите задължения, изключваща задълженията, които не носят риск, докато „брутната стойност“ включвала такива задължения. Според жалбоподателя задълженията, които не носят риск, са по-специално тези, свързани с портфейла от деривативи EAA-OTC, като се има предвид, че той се ползва с пълна и ефективна защита срещу рисковете, произтичащи от тези задължения.

428    Тази защита произтичала от споразумение за прихващане, сключено между жалбоподателя и EAA, с което последното поемало рисковете, свързани с портфейла от деривативи EAA-OTC.

429    В този контекст не било важно да се знае как разпоредбите на Регламент № 575/2013 уреждат различни задължения, свързани с портфейла от деривативи EAA-OTC. Този регламент преследвал цел, различна от тази на Директива 2014/59 и на Регламент № 806/2014. Несъмнено член 5, параграф 3 от Делегиран регламент 2015/63 предвиждал, че що се отнася до видовете задължения, които трябва да бъдат изключени от задълженията на дадена институция съгласно член 5, параграф 1 от този делегиран регламент, размерът на задълженията, произтичащи от договори за деривативи, трябва да се оценява в съответствие с членове 429, 429а и 429б от Регламент № 575/2013. Последните посочени разпоредби обаче уреждали изчисляването на т.н. коефициент на ливъридж, който, както следвало от съображения 91—94 от Регламент № 575/2013, е параметър, който не зависи от риска, произтичащ от пруденциалното право.

430    За сметка на това изчисляването на предварителните вноски, коригирани в зависимост от рисковия профил на институциите, би трябвало, при спазване на принципа на пропорционалност, да отчита по-специално излагането на риск на сделките. От това следвало, за целите на включването на задълженията в основата за изчисляване на предварителните вноски, че не било възможно да се вземат предвид задълженията, обхванати от споразумението за прихващане, сключено от жалбоподателя с EAA. При тези условия препращането в член 5, параграф 3 от Делегиран регламент 2015/63 към разпоредбите на Регламент № 575/2013 не можело да обхване всички задължения, произтичащи от дериватните инструменти, а само онези задължения, които най-малкото носят риск.

431    ЕСП оспорва тези доводи.

432    Съгласно член 5, параграф 4 от Делегиран регламент 2015/63 за целите на раздел 2 от този делегиран регламент, който включва член 5, общият размер на „задълженията, посочени в параграф 1“ от разглеждания член 5, изключва счетоводната стойност на задълженията, произтичащи от договори с деривативи, и включва съответната стойност, изчислена в съответствие с параграф 3 от същия член.

433    Съгласно член 5, параграф 3, първа алинея от Делегиран регламент 2015/63 годишният среден размер, изчислен на тримесечна база, на „задълженията, посочени в параграф 1“ от разглеждания член 5, които произтичат от договори с деривативи, се изчислява в съответствие с членове 429, 429а и 429б от Регламент № 575/2013.

434    Така от самия текст на член 5, параграфи 3 и 4 от Делегиран регламент 2015/63 следва, че тези разпоредби се прилагат единствено към задълженията, посочени в параграф 1 от този член.

435    От точка 419 по-горе обаче следва, че пасивите, свързани с портфейла от деривативи EAA-OTC, не попадат в приложното поле на член 5, параграф 1, буква е) от Делегиран регламент 2015/63.

436    Освен това жалбоподателят не обяснява коя друга хипотеза, предвидена в член 5, параграф 1 от Делегиран регламент 2015/63, би била приложима към пасивите, свързани с портфейла от деривативи EAA-OTC.

437    От това следва, че доводите на жалбоподателя в рамките на седмото му основание, които се основават на твърдяно нарушение на член 5, параграфи 3 и 4 от Делегиран регламент 2015/63, са неотносими и поради това седмото основание трябва да се отхвърли.

8.      По осмото основание, в рамките на което се изтъква нарушение на член 6, параграф 8, буква а) от Делегиран регламент 2015/63 във връзка с член 70, параграф 6 от Регламент № 806/2014 поради квалифицирането на жалбоподателя като институция по смисъла на последната разпоредба

438    Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава разпоредбите на член 70, параграф 6 от Регламент № 806/2014 във връзка с член 6, параграф 8, буква а) от Делегиран регламент 2015/63, тъй като в него жалбоподателят е квалифициран като институция в процес на преструктуриране по смисъла на последната разпоредба, което увеличава неговия множител за корекции.

439    Тъй като Делегиран регламент 2015/63 е приет на основание член 103, параграфи 7 и 8 от Директива 2014/59 и с нея се въвежда на равнището на Съюза първият единен режим за възстановяване и преструктуриране на кредитни институции, държавните помощи или равностойното финансиране, посочени в член 6, параграф 8, буква а) от Делегиран регламент 2015/63, се отнасяли само до плащанията с оглед на подпомагане, предоставяни в рамките на Директива 2014/59 или считано от влизането ѝ в сила. Това тълкуване се потвърждавало от текста на съображения 41 и 55, на член 2, параграф 1, точка 28 и на член 31, параграф 2, буква в) от посочената директива.

440    Към онзи момент обаче плащанията, изплатени на жалбоподателя от EAA, са му били предоставени чрез държавни средства по силата на националната правна уредба и преди влизането в сила на Директива 2014/59, а не чрез средства на ЕФП по силата на тази директива или на Регламент № 806/2014. Следователно Съветът за преструктуриране не е трябвало да прилага по отношение на него максималната стойност за показателя за риск „степента, в която в миналото е прибягвано до извънредна публична финансова подкрепа“.

441    ЕСП оспорва тези доводи.

442    Член 6, параграф 5, буква в) от Делегиран регламент 2015/63 предвижда, че група показатели за риск IV се състои, наред с други показатели за риска, от показателя за риск „степента, в която в миналото е прибягвано до извънредна публична финансова подкрепа“.

443    Съгласно член 2, параграф 1, точка 28 от Директива 2014/59 във връзка с член 3, първа алинея от Делегиран регламент 2015/63 „извънредна публична финансова подкрепа“ означава държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС или друга публична финансова подкрепа на наднационално равнище, която, ако бъде предоставена на национално равнище, би представлявала държавна помощ, предоставена с цел запазване или възстановяване на жизнеспособността, ликвидността или платежоспособността на дадена институция.

444    В случая, от една страна, е безспорно, че жалбоподателят е бил преструктуриран, след като е получил такава държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС.

445    От друга страна, противно на поддържаното от жалбоподателя, фактът, че тази помощ е предоставена преди влизането в сила на Директива 2014/59, не се отразява на обстоятелството, че тя попада в обхвата на член 6, параграф 5, буква в) от Делегиран регламент 2015/63 във връзка с член 2, параграф 1, точка 28 от тази директива.

446    Всъщност нито текстът на член 2, параграф 1, точка 28 от Директива 2014/59, нито този на член 6, параграф 8, буква а) от Делегиран регламент 2015/63 съдържат указания, които да ограничават прилагането във времето на последната разпоредба в твърдения от жалбоподателя смисъл.

447    Това заключение се потвърждава от целта на член 6, параграф 8, буква a) от Делегиран регламент 2015/63. Всъщност, както поддържа по същество ЕСП, рискът дадена институция, подложена на преструктуриране след получаване на извънредна публична финансова подкрепа, отново да има финансови трудности, не е намалял поради самия факт, че тази подкрепа е предоставена преди влизането в сила на Директива 2014/59.

448    При това положение ЕСП правилно е приел, че жалбоподателят попада в приложното поле на член 6, параграф 8, буква а) от Делегиран регламент 2015/63, и в съответствие с тази разпоредба е приложил спрямо него максималната стойност за показателя за риска, „степента, в която институцията вече е получила извънредна публична финансова подкрепа“.

449    Този извод не се опровергава от тезата на жалбоподателя, че член 6, параграф 8, буква а) от Делегиран регламент 2015/63 следва да се тълкува в светлината на съображение 55 и на член 31, параграф 2, буква в) от Директива 2014/59, така че член 6, параграф 8, буква а) от Делегиран регламент 2015/63 се отнася само до периода след влизането в сила на Директива 2014/59.

450    Съгласно съображение 55 от Директива 2014/59 „инструментите за преструктуриране следва да се прилагат преди вливане на публичен капитал или преди предоставянето на подобна извънредна публична финансова подкрепа за институцията“. Съгласно член 31, параграф 2, буква в) от тази директива една от целите на преструктурирането е „защита на публичните средства, като се свежда до минимум зависимостта от извънредна публична финансова подкрепа“.

451    Достатъчно е обаче да се отбележи, че съображение 55 и член 31, параграф 2, буква в) от Директива 2014/59 се отнасят до условията за евентуално прилагане на инструментите за преструктуриране, установени с Директива 2014/59, а не до изчисляването на предварителните вноски. Ето защо от това не може да се направи никакъв извод относно тълкуването на член 6, параграф 5, буква в) от Делегиран регламент 2015/63.

452    Същият извод се налага и по отношение на доводите на жалбоподателя, изведени от частта от съображение 41 от Директива 2014/59, съгласно която „[з]а дадена институция не следва да се счита, че е проблемна или че има вероятност да стане проблемна само въз основа на факта, че преди влизането в сила на [тази] директива ѝ е била предоставена извънредна публична финансова подкрепа.“.

453    В това отношение жалбоподателят се позовава на частичен прочит на това съображение. Всъщност, както следва от първото изречение от посоченото съображение (а именно „[р]амката за преструктуриране следва да осигури ранното започване на преструктурирането, преди финансовата институция да е изпаднала в счетоводна неплатежоспособност и преди целият капитал да бъде напълно изчерпан.“), тази рамка се отнася до условията и реда за започване на процедура по преструктуриране. Следователно от това не може да се направи никакъв извод относно тълкуването на член 6, параграф 5, буква в) от Делегиран регламент 2015/63 във връзка с член 2, параграф 1, точка 28 от Директива 2014/59, който се отнася до изчисляването на предварителните вноски.

454    Освен това жалбоподателят не може да се позовава на факта, че част от текста на член 2, параграф 1, точка 28 от Директива 2014/59 (а именно „която се предоставя за запазване или възстановяване на жизнеспособността, ликвидността или платежоспособността на дадена институция“) е формулирана в сегашно време на изявителното наклонение.

455    Всъщност, както съдът на Съюза вече е констатирал (вж. в този смисъл решение от 3 март 2020 г., X (Европейска заповед за арест — Двойна наказуемост), C‑717/18, EU:C:2020:142, т. 20), сегашно време на изявителното наклонение обикновено се използва в правната уредба на Съюза, за да се изрази задължителният характер на дадена разпоредба. От това следва, че от това не може да се изведе каквото и да било указание относно неговите времеви последици.

456    Накрая, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че прилагането на член 6, параграф 8, буква а) от Делегиран регламент 2015/63 към мерките за подпомагане преди влизането в сила на Директива 2014/59 би застрашило процедурите по преструктуриране в нарушение на полезното действие на тази директива.

457    В това отношение, от една страна, следва да се отбележи, че член 103, параграф 7, буква е) от тази директива предвижда, че при изчисляването на предварителните вноски трябва да се вземе предвид степента, в която институцията вече е получила извънредна публична финансова подкрепа, без да се уточнява, че тази подкрепа трябва да е била предоставена след влизането ѝ в сила.

458    От друга страна, както бе припомнено в точки 71 и 370 по-горе, една от целите на Директива 2014/59 е да се повиши стабилността на финансовите пазари, което подпомага институциите като жалбоподателя за завършване на процеса на прекратяване на тяхната дейност, независимо дали този процес е започнал преди или след влизането в сила на тази директива.

459    Предвид гореизложеното второто основание трябва да бъде отхвърлено.

В.      Заключение

460    След служебната проверка, извършена от Общия съд, следва да се констатира, че обжалваното решение е опорочено от пороци в мотивите, що се отнася до определянето на годишното целево равнище. Тъй като сами по себе си тези пороци са от естество да обосноват отмяната на обжалваното решение, последното следва да бъде отменено в частта, която се отнася до жалбоподателя.

[…]

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (осми разширен състав)

реши:

1)      Отменя Решение SRB/ES/2021/22 на Единния съвет за преструктуриране (ЕСП) от 14 април 2021 година за изчисляване на предварителните вноски за 2021 г. в Единния фонд за преструктуриране в частта, в която се отнася до Portigon AG.

2)      Запазва последиците на Решение SRB/ES/2021/22 в частта, в която се отнася до Portigon AG, до влизането в сила в разумен срок, който не може да надвишава шест месеца, считано от датата на обявяване на настоящото съдебно решение, на ново решение на ЕСП за определяне на предварителната вноска на тази институция в Единния фонд за преструктуриране за периода на плащане на вноски за 2021 г.

3)      ЕСП понася, освен направените от него съдебни разноски, и тези на Portigon AG.

4)      Европейският парламент, Съветът на Европейския съюз и Европейската комисия понасят направените от тях разноски.

Корнезов De Baere Petrlík

Kecsmár       Kingston

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 29 май 2024 година.

Подписи

*      Език на производството: немски.

1      Възпроизвеждат се само точките от настоящото съдебно решение, които Общият съд счита за уместно да публикува.