Дело C‑205/11 P
Fédération internationale de football association (FIFA)
срещу
Европейска комисия
„Обжалване — Телевизионно излъчване — Директива 89/552/ЕИО — Член 3а — Мерки, взети от Обединеното кралство във връзка със събития от голямо значение за обществото в тази държава членка — Световно първенство по футбол — Решение, с което мерките се обявяват за съвместими с правото на Съюза — Мотивиране — Членове 43 ЕО, 49 ЕО и 86 ЕО — Право на собственост“
Резюме — Решение на Съда (трети състав) от 18 юли 2013 г.
1. Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552 — Определяне на събитията от първостепенно значение за обществото — Критерии за преценка — Широко право на преценка на държавите членки
(член 1 от Директива 97/36 на Европейския парламент и на Съвета; член 3а от Директива 89/552 на Съвета)
2. Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552 — Определяне на събитията от първостепенно значение за обществото — Компетентност на държавите членки — Контрол от Комисията — Ограничаване до явни грешки в преценката — Разглеждане на последиците, които надхвърлят неизбежните пречки пред принципите на Съюза
(член 1 от Директива 97/36 на Европейския парламент и на Съвета; член 3а от Директива 89/552 на Съвета)
3. Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552 — Събития от първостепенно значение — Понятие — Ограничаване само до финалната фаза на световното първенство по футбол — Липса — Събитие, делимо на различни срещи и етапи, от които не всички отговарят на определението за събитие от първостепенно значение
(съображение 18 от Директива 97/36 на Европейския парламент и Съвета; член 3а от Директива 89/552 на Съвета)
4. Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552 — Събития от първостепенно значение — Съображения, които позволяват да се приеме, че в конкретния контекст на обществото на държава членка финалната фаза на световното първенство по футбол може да се счита за събитие от първостепенно значение — Задължение на тази държава членка да съобщи на Комисията посочените съображения
(член 1 от Директива 97/36 на Европейския парламент и на Съвета; член 3а от Директива 89/552 на Съвета)
5. Обжалване — Основания — Мотиви на съдебно решение, нарушаващи правото на Съюза — Диспозитив, обоснован по други правни съображения — Отхвърляне
(член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)
6. Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552 — Определяне на събитията от първостепенно значение за обществото — Компетентност на държавите членки — Контрол от Комисията — Много кратки, но относими мотиви на държава членка за определянето на дадено събитие като събитие от голямо значение — Допустимост — Право на Комисията да поиска разяснения от съответната държава членка
(съображение 18 и член 1 от Директива 97/36 на Европейския парламент и Съвета; член 3а от Директива 89/552 на Съвета)
7. Обжалване — Основания — Основание, изложено за първи път в производството по обжалване — Недопустимост
(член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)
8. Обжалване — Основания — Недостатъчни или противоречиви мотиви — Допустимост — Обхват на задължението за мотивиране
(член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)
9. Обжалване — Основания — Необходимост от конкретно оплакване срещу точно определено съображение на Общия съд
(член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда; член 112, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Съда)
10. Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Решение, което се вписва в познат за заинтересованото лице контекст, който му позволява да разбере значението на наложената му мярка — Допустимост на кратки мотиви
(член 296, втора алинея ДФЕС)
11. Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552 — Определяне на събитията от първостепенно значение за обществото — Компетентност на държавите членки — Задължение за яснота и прозрачност — Обхват — Право на държавите членки да представят допълнителни доказателства след приемането на списъка със събития от голямо значение
(член 1 от Директива 97/36 на Европейския парламент и на Съвета; член 3а от Директива 89/552 на Съвета)
12. Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552 — Определяне на събитията от първостепенно значение за обществото — Свобода на преценка на държавите членки — Задължение за излагане на причините за несъобразяване със становищата на националните консултативни органи — Липса
(член 1 от Директива 97/36 на Европейския парламент и на Съвета; член 3а от Директива 89/552 на Съвета)
13. Обжалване — Основания — Недостатъчни или противоречиви мотиви — Обхват на задължението за мотивиране — Подразбиращи се мотиви на Общия съд — Допустимост — Условия
(член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)
14. Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Обхват — Право на Общия съд да замести мотивите на автора на обжалвания акт със свои мотиви — Изключване
(член 263 ДФЕС)
15. Обжалване — Основания — Неправилна преценка на фактите — Недопустимост — Контрол от страна на Съда върху извършената от Общия съд преценка на изложените пред него факти — Изключване, освен в случай на изопачаване на доказателствата
(член 256, параграф 1 ДФЕС; член 58, първа алинея от Статута на Съда)
16. Свободно предоставяне на услуги — Телевизионни дейности — Директива 89/552 — Събитията от първостепенно значение — Финална фаза от световното първенство по футбол — Национална правна уредба, която имплицитно забранява излъчването на изключителна основа на това събитие от платени телевизионни канали — Нарушение на правото на собственост на Fédération internationale de football — Обосновка — мотиви от обществен интерес — Контролно правомощие на Комисията — Граници
(член 17 от Хартата на основните права на Европейския съюз; член 1 от Директива 97/36 на Европейския парламент и на Съвета; член 3а от Директива 89/552 на Съвета)
1. Държавите членки определят кои събития са от голямо значение, като в това отношение те имат широко право на преценка.
Всъщност, вместо да хармонизира списъка с тези събития, Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, изхожда от предпоставката, че в рамките на Съюза съществуват значителни различия от социално и културно естество по отношение на това, което е от значение за широката публика. Тъй като критериите за определяне на такова събитие от голямо значение за обществото са относително неточни, всяка държава членка следва да ги изпълни с конкретно съдържание и да прецени интереса на съответните събития за широката публика с оглед на социалните и културните особености на обществото.
(вж. точки 14, 15 и 17)
2. Правото на контрол на Комисията относно правомерността на националните мерки за определяне на събития от голямо значение, предвидено в член 3а от Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, трябва — с оглед значението на правото на преценка на държавите членки — да бъде ограничено до установяване на явни грешки в преценката, допуснати от държавите членки при определянето на събитията от голямо значение.
Що се отнася по-специално до въпроса дали определянето на съответното събитие като събитие от голямо значение е съвместимо с общите принципи на правото на Съюза, като принципите на пропорционалност и на недопускане на дискриминация, с основните права, с принципите на свободно предоставяне на услуги и на свобода на установяване, както и с правилата относно свободната конкуренция, не може да се пренебрегне фактът, че правомерното определяне на дадено събитие като събитие от голямо значение неизбежно поражда пречки пред свободното движение на услуги, свободата на установяване, свободната конкуренция и правото на собственост, които пречки законодателят на Съюза е предвидил и е приел като обосновани с оглед на целта за защита на правото на информация и осигуряване на широк достъп на обществеността до телевизионното излъчване на тези събития.
За да се гарантира полезното действие на член 3а от Директива 89/552, ако дадено събитие правомерно е определено от държава членка като събитие от голямо значение, Комисията е длъжна да разгледа само онези последици, породени от определянето върху свободното движение на услуги, свободата на установяване, свободната конкуренция и правото на собственост, които надхвърлят последиците, присъщи за включването на събитието в списъка по член 3а, параграф 1.
(вж. точки 18, 19 и 21—23)
3. Законодателят на Съюза не е искал да установи, че световното първенство по футбол по смисъла на съображение 18 от Директива 97/36, с която е изменена Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, обхваща само финалната фаза на това първенство и че същото представлява едно-единствено неделимо събитие. Напротив, световното първенство по футбол трябва да се разглежда като събитие, което по принцип може да се раздели на различни срещи или етапи, които невинаги могат да бъдат квалифицирани като събитие от голямо значение.
(вж. точка 35)
4. Като се има предвид, че финалната фаза на световното първенство по футбол като цяло не може правомерно да бъде включена в списъка със събития от голямо значение, без да се отчете интересът към различните срещи от нея в съответната държава членка, то последната не е освободена от задължението да съобщи на Комисията съображенията, които позволяват да се приеме, че в конкретния контекст на нейното общество финалната фаза на световното първенство по футбол представлява едно-единствено събитие, което трябва да се счита, че като цяло е от голямо значение за това общество, а не да се разглежда като сбор от отделни събития, разделени на срещи, предизвикващи различна степен на интерес.
(вж. точка 41)
5. Грешка при прилагане на правото, допусната от Общия съд, не може да доведе до отмяна на обжалваното съдебно решение, ако диспозитивът на това решение изглежда обоснован поради други правни съображения.
(вж. точки 44 и 59)
6. За да се позволи на Комисията да упражни контролните си правомощия, мотивите, въз основа на които държава членка определя дадено събитие като събитие от голямо значение, могат, ако са относими, да бъдат и много кратки. В този смисъл не следва да се изисква по-специално при самото уведомяване на съответните мерки държавата членка да посочи конкретни цифрови данни относно всеки елемент или част на събитието, предмет на уведомление до Комисията. В това отношение следва да се уточни, че ако възникнат някакви съмнения въз основа на предоставените ѝ данни относно определянето на дадено събитие като събитие от голямо значение, Комисията трябва да поиска разяснения от съответната държава членка.
(вж. точки 45 и 46)
7. Вж. текста на решението.
(вж. точки 54, 90 и 102)
8. Въпросът дали мотивите на решение на Общия съд са противоречиви е правен въпрос, който може да бъде повдигнат в рамките на производство по обжалване, тъй като мотивите на решението трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на Общия съд. Задължението за непротиворечивост на мотивите обаче не се налага самоцелно, а за да се предостави възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за вземането на решението. Когато приеме, че констатациите на Общия съд са погрешни, Съдът заменя мотивите с такива, които могат да обосноват взетото решение, тъй като посочените мотиви на Общия съд вече не представляват основание за взетото решение.
(вж. точки 60—63)
9. Вж. текста на решението.
(вж. точка 66)
10. Вж. текста на решението.
(вж. точка 67)
11. Задължението за яснота и прозрачност, наложено с член 3а, параграф 1, трето изречение от Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, цели избягване на действия на компетентните национални органи, които могат да лишат от полезно действие разпоредбите на правото на Съюза, свързани с дадена основна свобода. С оглед на това определянето на дадено събитие като такова от голямо значение трябва да се извърши въз основа на обективни и предварително известни критерии, така че да регламентира упражняването на правото на преценка на тези органи по начин, който не им позволява да го използват произволно. Поради същите съображения националната процедура за прилагане на посочената разпоредба трябва предварително да определя кой орган е компетентен за определянето и за установяването на условията, при които заинтересованите лица или евентуално някои консултативни органи могат да изразят становище, преди същият да е взел решението си. В това отношение, като се има предвид значението на такова решение за правата за излъчване на дадено събитие, важно е по-специално съответните оператори и притежателите на правата да разполагат с възможност да изразят становището си пред този орган.
Като се има предвид това, условието за яснота и прозрачност налага заинтересованите лица и консултативните органи да могат да изразят становище само относно основните елементи, въз основа на които споменатият орган трябва да вземе решението си. Поради това няма пречки държава членка да представи на Комисията впоследствие допълнителни доказателства, които потвърждават решението и които могат да се отнасят също и до период след датата на приемане на списъка със събития от голямо значение.
(вж. точки 72—74)
12. В рамките на прилагането на член 3а от Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, националният орган, който отговаря за определянето на дадено събитие като такова от голямо значение за обществото, се ползва от широко право на преценка. Макар наистина да е вярно, че също като авторите на актове на Съюза този орган трябва да изложи причините, поради които е определил дадено събитие като събитие от голямо значение, така че да се позволи, от една страна, на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, за да могат да защитят правата си, а от друга страна, на Комисията и компетентните юрисдикции да упражнят своя контрол, за тази цел все пак не е необходимо той да излага конкретните причини, поради които не се е съобразил със становищата на някои консултативни органи, тъй като всъщност той не е длъжен да се съобразява с тях. В това отношение не е от значение фактът, че становищата са на няколко консултативни органа, които споделят един и същ подход.
(вж. точки 77—79)
13. Мотивите на Общия съд могат да бъдат имплицитни, при условие че позволяват на заинтересованите лица да се запознаят с причините, поради които той не е приел доводите им, а на Съда — да разполага с достатъчно данни, за да упражни своя контрол. Общият съд не е длъжен по-специално да отговаря на изтъкнати от някоя от страните доводи, които не са достатъчно ясни и точни, ако същите не бъдат доразвити и съпроводени от конкретни и подкрепящи ги съображения.
(вж. точка 89)
14. Вж. текста на решението.
(вж. точка 95)
15. Вж. текста на решението.
(вж. точки 101 и 103)
16. Що се отнася до квалифицирането на финалната фаза на световното първенство по футбол като събитие от голямо значение за обществото на дадена държава членка и следователно до липсата на възможност за излъчването му на изключителна основа от платени телевизионни оператори, от член 3а от Директива 89/552 относно координирането на някои разпоредби, формулирани в действащи закони, подзаконови и административни актове на държавите членки, отнасящи се до упражняване на телевизионна дейност, следва, че то засяга правото на собственост на Fédération internationale de football (FIFA) и че това засягане по принцип може да се обоснове с целта за защита на правото на информация и на гарантиране на широк достъп на обществеността до телевизионното излъчване на събития от голямо значение. От друга страна, като се има предвид че всички срещи от финалната фаза на световното първенство по футбол, взети заедно, са определени правомерно от съответната държава членка за събитие от голямо значение, Комисията не е длъжна да проверява дали последиците от това определяне върху правото на собственост на FIFA надхвърлят последиците, които неизбежно възникват от включването на събитието в списъка със събитията, определени от тези органи.
(вж. точка 126)