Language of document :

Жалба, подадена на 22 март 2024 г. от Oil company „Lukoil“ PAO срещу определението, постановено от Общия съд (трети състав) на 25 януари 2024 г. по дело T-280/23, Lukoil/Парламент и др.

(Дело C-223/24 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: Oil company „Lukoil“ PAO (представители: B. Lebrun, C. Alter, avocats)

Други страни в производството: Регистър за прозрачност, Европейски парламент, Съвет на Европейския съюз, Европейска комисия

Искания на жалбоподателя

Жалбоподателят моли Съда:

да отмени на основание член 256, параграф 1, алинея 2 от Договора за функционирането на Европейския съюз определение на Общия съд на Европейския съюз от 25 януари 2024 г., Oil company „Lukoil“ PAO/Европейски парламент и др., T-280/23 (ECLI:EU:T:2024:41), с което жалбата за отмяна, подадена от жалбоподателя на 17 май 2023 г. – за отмяна на решението на секретариата на Регистъра за прозрачност Ares(2023) 1618717 от 06 март 2023 г., с което е прието, че жалбоподателят вече не отговоря на условията за допустимост в Регистъра за прозрачност поради нарушение на буква д) от Кодекса за поведение на регистъра за прозрачност и го заличава от Регистъра за прозрачност („наричано по-нататък „Решението“) – е отхвърлена като явно недопустима, и

да осъди ответниците да заплатят всички съдебни разноски.

Основания и основни доводи

Жалбоподателят изтъква три основания в подкрепа на жалбата.

1. Първо основание: грешка при прилагането на правото

С първото основание се твърди, че Общият съд на Европейския съюз („Общият съд“) е допуснал грешка при прилагането на правото, като постановил, че решението за заличаване на жалбоподателя от Регистъра за прозрачност било надлежно съобщено.

Първо, във вида, в който е съобщено от секретариата на Регистъра за прозрачност („Секретариатът“), решението не уточнява какви са съответните средства за правна защита, както това изрично се изисква от точка 7.1. (последно изречение) от приложение III към Междуинституционалното споразумение.

Освен това, решението не било съобщено на съответната страна (PJSC Lukoil, установено в Москва), нито на лице, което е правно упълномощено да получава правно обвързващи решения, с които се санкционира посоченото дружество.

Следователно решението не е било надлежно съобщено на неговия адресат и съответно срокът за обжалване не е започнал да тече.

Второ, дори да се приеме, че решението е било съобщено на неговия адресат (което не е така), Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като объркал понятията за получаване на решението и за наличието на възможност за надлежно запознаване с него (приложимо в настоящия случай). Този извод се дължи на объркването на два различни вида норми. Общият съд използвал факт от производството за преразглеждане пред секретариата, за да изведе от него съответни последици в производството по обжалване пред Общия съд, и погрешно заключил, че адресът е имал възможност надлежно да се запознае с решението в деня на съобщаването му, т.е. на 6 март 2023 г.

Трето, Общият съд допуснал грешка при прилагането на правото, като приел, че декларация на процесуалните представители на жалбоподателя представлява признание, че решението действително е било съобщено по смисъла на член 263 ДФЕС, въпреки че процесуалните представители не разполагали с правомощие за такова признание от името на жалбоподателя и че декларацията се отнасяла до обстоятелство, което не може да породи никакви правни последици.

2. Второ основание: нарушение на задължението за мотивиране

С второто основание за отмяна се твърди, че Общият съд е допуснал нарушение на задължението за мотивиране, като възпроизвел доводите на ответниците, въпреки че никое от твърденията им, за които тежестта на доказване лежи върху тях, не е обосновано с конкретни представени от тях доказателства, а почиват основно на умишлено объркване на приложимите правила за изчисляване на сроковете, а именно, от една страна, на сроковете, приложими за искане за преразглеждане на решението на секретариата, и от друга страна, на сроковете за подаване на иск или жалба на основание член 263 ДФЕС.

3. Трето основание: нарушение на принципа на правна сигурност

С третото основание за отмяна се твърди, че Общият съд e допуснал грешка при прилагането на правото, като нарушил принципа на правна сигурност и правото на защита на жалбоподателя, и по-конкретно правото му на ефективни правни средства за защита и на достъп до безпристрастен съд (член 47 от Хартата на основните права), както и правото му на справедлив съдебен процес (член 6 от Европейската конвенция за правата на човека).

____________