Жалба, подадена на 11 септември 2023 г. от Vincenzo D’Agostino и Dafin Srl срещу определението, постановено от Общия съд (четвърти състав) на 25 юли 2023 г. по дело T-424/22, D’Agostino и Dafin/ЕЦБ
(Дело C-566/23 P)
Език на производството: италиански
Страни
Жалбоподатели: Vincenzo D’Agostino, Dafin Srl (представител: M. De Siena, avvocato)
Друга страна в производството: Европейска централна банка
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат да се отмени определението за отхвърляне, постановено от Общия съд на 25 юли 2023 г. по дело Т-424/22, водено между г-н Vincenzo D’Agostino, в лично качество и като единствен управител на Dafin s.r.l., и Европейската централна банка, и вследствие на това да се уважат исканията, отправени в исковата молба в първоинстанционното производство, и следователно искат от Съда:
I) да установи и прогласи извъндоговорната отговорност на Европейската централна банка, представлявана от председателя г-жа Christine Lagarde:
I.a) за предизвикания срив на стойността на ценните книжа SI FTSE.COPERP, притежавани от г-н Vincenzo D’Agostino, представени като приложение 3 към исковата молба в първоинстанционното производство, което е довело до загуба на общата стойност на инвестирания капитал, равняваща се на 450 596,28 евро, с това че на 12 март 2020 г. г-жа Christine Lagarde, в качеството си на председател на ЕЦБ, изричайки известната фраза „Ние не сме тук, за да затваряме спредовете, това не е функция на ЕЦБ“, е предизвикала значителен спад на стойността на ценните книжа на всички световни фондови борси и 16,92 % на фондовата борса в Милано, безпрецедентен процентен спад в историята на тази институция и на другите световни фондови борси, като е съобщила с изречената фраза на пресконференция пред целия свят, че ЕЦБ повече няма да подкрепя стойността на ценни книжа, емитирани от страни в затруднено положение, и по този начин е обявила пълна промяна в паричната политика, приета от ЕЦБ под председателството на г-н Mario Draghi, чийто мандат приключи през ноември 2019 г.,
I.б) за причиненото с това поведение, както и в резултат на посочения рязък спад на индекса на фондовата борса в Милано, намаляване на стойността на активите на жалбоподателя,
I.в) за това, че поради реалното и значително намаляване на стойността на активите на жалбоподателя той е бил принуден, за да компенсира намаляването на активите и като гарант на дружество Dafin s.r.l. за кредитната линия, предоставена на посоченото дружество от Banca Fideuram s.p.a., да погаси използваната част от тази кредитна линия, осигурявайки необходимите средства чрез продажбата в кратки срокове на други притежавани от него ценни книжа и претърпявайки по този начин капиталова загуба в размер на 2 534 422,16 евро през 2020 г. и още 336 517,30 евро в периода 1 януари 2021 г. — 15 април 2021 г., тоест обща загуба в размер на 2 870 939,30 евро,
I.г) за причинените имуществени вреди под формата на пропуснати ползи в размер на 1 013 074,00 евро,
I.д) за причинените впоследствие имуществени вреди на обща стойност 4 334 609,28 евро.
Вследствие на това:
II) да осъди Европейската централна банка в лицето на временния председател да заплати обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в претърпени загуби и пропуснати ползи, за неимуществени вреди и за вреди, причинени от загуба на възможности от жалбоподателя г-н Vincenzo D'Agostino, оценени съгласно критериите, посочени в съответните раздели и точки от настоящата жалба, като заплати следните суми:
II.1) 4 334 609,28 евро за имуществени вреди,
II.2) 1 000 000,00 евро за неимуществени вреди,
II.3) и следователно да заплати обща сума в размер на 5 321 535, 68 евро
Всичко това ведно с лихви за забава, изчислени считано от 12 март 2020 г., дата на вредоносното събитие, до действително изплащане на обезщетението.
III) При условията на евентуалност, да заплати различни по размер суми, които ще бъдат установени в хода на производството и определени по справедливост, включително чрез експертно заключение, което да бъде разпоредено от Съда.
IV) Да заплати допълнителна сума, определена от Съда по справедливост, като обезщетение за вредите, причини от загуба на възможности.
V) При условията на евентуалност, да върне делото на Общия съд.
VI) Да осъди ответника да заплати съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите посочват, на първо място, че в нарушение на правото на защита, закрепено в член 6 от Европейската конвенция за правата на човека, Общият съд им е отказал възможността да представят реплика в отговор на писмената защита на ЕЦБ — право, което жалбоподателите са възнамерявали да упражнят като представят експертиза от вещо лице с цел да се установи дали значителният спад на индексите на фондовите борси и на фондовата борса в Милано се дължи на пандемията от Covid, както поддържа ЕЦБ, или, на изявлението на председателя на ЕЦБ, както поддържат жалбоподателите.
На второ място, жалбоподателите изтъкват, че още в исковата молба в първоинстанционното производство са представили доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между спорното изявление, спада на индекса на фондова борса в Милано и последвалия спад на стойността на ценните книжа на жалбоподателя, като са подчертали че от прессъобщението от пресконференцията на председателя на ЕЦБ от 12 март 2020 г., от коментарите в италианската и международната преса и от изявленията на президента на Италианската република личи, че общото убеждение е, че спадът на фондовите борси се дължи единствено на спорното изявление на президента на ЕЦБ. Освен това инициативата на председателя на ЕЦБ да се извини и коригира направеното изявление означава, че тя самата признава, че е причинила изключително вредни последици за пазарите.
На трето място, жалбоподателите оспорват констатациите на Общия съд в точки 16—33 от обжалваното определение, че не е налице извъндоговорна отговорност на ЕЦБ, тъй като в разглеждания случай ЕЦБ не е нарушила правна норма, предназначена да предостави права на правните субекти. Жалбоподателите твърдят, че разпоредбите, на които се позовават, са институционални норми, които установяват компетентността на отделните органи на ЕЦБ, като им предоставят специфични правомощия. Същите разпоредби предоставят права на правните субекти и по-специално правото на правните субекти различните органи да действат при спазване на предоставените им от закона институционални правомощия в съответствие с принципа на легитимните правни очаквания.
На четвърто място, при условията на евентуалност, жалбоподателите смятат, че ако разпоредбите, нарушени от председателя на ЕЦБ, не са предназначени да предоставят права на правните субекти, както посочва Общия съд, мотивите на последния не могат да бъдат споделени, тъй като са резултат от ограничително тълкуване на член 340 ДФЕС. Тази разпоредба, както и член 2043 от италианския Граждански кодекс, не установяват никакво разграничение, което да дава предимство на разпоредбите, предназначени да предоставят права на правните субекти, пред други разпоредби, така че правото на обезщетение на лицето, което е претърпяло вредата, произтича единствено от нарушение на разпоредбите, отнасящи се до първата категория. Освен това мотивите са в противоречие с принципите в решението на Общия съд по дело T-868/16, в което се посочва, че може да се счете, че е налице извъндоговорна отговорност на Съюза, когато в резултат на незаконно поведение възникне вреда, която би могла да доведе до такава отговорност.
На пето място, жалбоподателите оспорват констатацията на Общия съд в точка 32 от обжалваното определение, че като твърдят, че председателят на ЕЦБ е извършил злоупотреба с власт, жалбоподателите не са развили конкретно този довод в жалбата, а са го представили само като следствие на нарушенията на посочените в жалбата разпоредби, които не са предназначени да предоставят права на правните субекти. Жалбоподателите твърдят, че злоупотребата с власт е „използване на власт по начин, който не е в съответствие със законовите предписания“ и е налице, когато институция на Съюза не спазва общи принципи като коректност, добросъвестност и полагане на дължимата грижа. Според жалбоподателите няма съмнение, че със спорното изявление председателят на ЕЦБ е нарушил принципите на коректност и на полагане на дължимата грижа.
На шесто място, жалбоподателите твърдят, че в точка 35 от обжалваното определение, във връзка с твърдените от тях имуществени вреди, Общият съд е представил фактите по начин, различен от начина, по който са представени в исковата молба в първоинстанционното производство, в която г-н Vincenzo D' Agostino посочва, че като гарант на Dafin s.r.l. за кредитната линия, отпусната от Banca Fideuram в резултат на намалението на стойността на неговите активи, причинено от пълната загуба на стойност на ценните книжа на SI FISTE COPERP, поради срива на фондовата борса в Милано след противоречивото изявление, и страхувайки се от реакция от страна на банката, той се е снабдил с необходимите за погасяването на споменатата кредитна линия средства като е бил принуден да продаде други ценни книжа от имуществото си на неизгодни цени и по този начин да претърпи допълнителна загуба.
____________