Language of document : ECLI:EU:T:2015:436

Дело T‑186/12

Copernicus-Trademarks Ltd

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за словна марка на Общността „LUCEA LED“ — По-ранна словна марка на Общността „LUCEO“ — Липса на предходност — Претенция за приоритет — Дата на приоритета, вписана в регистъра — Документи за приоритет — Служебна проверка — Право на защита“

Резюме — Решение на Общия съд (девети състав) от 25 юни 2015 г.

1.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Служебна проверка на фактите — Производство по възражение — Разглеждане само на изтъкнатите основания — Граници — Проверка на предходността — Служебна проверка

(член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 на Съвета)

2.      Марка на Общността — Подаване на заявка за марка на Общността — Право на приоритет — Заявка за марка, заедно с която се претендира приоритет — Разглеждане на процесуално- и материалноправните изисквания от Службата — Дата на приоритета, вписана в регистъра — Действие

(член 29 и член 30 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1, правило 6 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

3.      Марка на Общността — Подаване на заявка за марка на Общността — Право на приоритет — Заявка за марка, заедно с която се претендира приоритет — Разглеждане на процесуално- и материалноправните изисквания от Службата — Необходими документи за приоритет — Копие от формуляра на заявката за регистрация — Изключване

(член 29 и член 30 от Регламент № 207/2009 на Съвета; член 1, правило 6 от Регламент № 2868/95 на Комисията)

4.      Марка на Общността — Процедурни разпоредби — Решения на Службата — Зачитане на правото на защита — Приложно поле на принципа

(член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009 на Съвета)

1.      Член 76, параграф 1 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността, съгласно който при производство относно относителните основания за отказ на регистрация проверката на Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) се ограничава до разглеждане на представените от страните аргументи и искания, допуска служебното разглеждане от страна на Службата на предходността на марката, на която се основава възражението.

(вж. точки 36, 39 и 40)

2.      Вписването в регистъра от проверителя на дадена дата на приоритет е съвместимо с разглеждането от Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) в рамките на производство по възражение, доколко са спазени условията за претендиране на приоритет.

Съдебната практика, съгласно която заявителят на марка, желаещ да оспори действителността на марката на Общността, на която се основава дадено възражение, трябва да направи това в рамките на производство по обявяване на недействителност, не е приложима към претендирането на приоритет на такава марка. Всъщност най-напред вписването в регистъра на дадена дата на приоритет относно марка на Общността не може или поне не би следвало да бъде оспорено в рамките на производство по обявяване на недействителност. По-нататък, не съществува друго специфично производство, позволяващо на трето лице да установи коя е вписаната в регистъра дата на приоритет за марка на Общността, което да може да се сравни с производството по обявяване на недействителност, една от особеностите на което е, че не може да се образува служебно от Службата.

(вж. точки 47—51, 54 и 55)

3.      Тъй като изискуемата информация по член 1 и член 2 от решение EX-05‑5 на председателя на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели) не е на разположение на интернет сайта на национално ведомство на държава членка по индустриална собственост, тя поначало трябва да се представи във вид на документа, предвиден от правило 6, параграф 1 от Регламент № 2868/95, тоест като копие, заверено с оригиналната предходна заявка от органа, който я е получил, заедно със свидетелство на този орган, указващо датата на подаване на предходната заявка. Копието на попълнен формуляр на заявката за регистрация не отговаря на тези изисквания. Всъщност, дори да не бе необходимо копието на документа за приоритет да се заверява от ведомството, пред което е подадена заявката, все пак става дума за документ, с помощта на който проверителят би следвало да може да провери дали и кога заявката за регистрация на марка е била получена в съответното ведомство.

Следователно с изключение на случая, при който изискуемата информация е на разположение на интернет сайта на националното ведомство, в което е подадена заявката, претендиращият право на приоритет на марка заявител има задължението да представи изискуемите документи за приоритет.

(вж. точки 77, 78 и 82)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точка 91)