ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА СЪДА (осми състав)
28 ноември 2023 година(*)
„Преюдициално запитване — Член 53, параграф 2 и член 94 от Процедурния правилник на Съда — Изискване за представяне на нормативния контекст на спора в главното производство — Изискване да се посочат причините, които оправдават необходимостта от отговор на Съда, както и за посочване на връзката между разпоредбите на правото на Съюза, чието тълкуване се иска, и приложимото към спора в главното производство национално законодателство — Липса на достатъчно точни сведения — Явна недопустимост“
По дело C‑373/23 [Свивов](i)
с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Районен съд Монтана (България) с акт от 6 юни 2023 г., постъпил в Съда на 14 юни 2023 г., в рамките на производство по дело
Л.Т.Л.
срещу
Апелативен съд — София,
СЪДЪТ (осми състав),
състоящ се от: N. Piçarra, председател на състава, M. Safjan (докладчик) и N. Jääskinen, съдии,
генерален адвокат: T. Ćapeta,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид решението, взето след изслушване на генералния адвокат, да се произнесе с мотивирано определение в съответствие с член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда,
постанови настоящото
Определение
1 Преюдициалното запитване се отнася до тълкуването на членове 2—6 ДЕС, членове 18, 20, 67 и член 82 параграф 2, буква б) ДФЕС, членове 6, 20, 21, 47, 48, 53 и 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“) и на Директива (EС) 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство (ОВ L 65, 2016 г., стр. 1).
2 Запитването е отправено в рамките на спор между Л.Т.Л. и Апелативен съд — София (България) във връзка с поправянето на вредите, които Л.Т.Л. твърди, че е претърпял вследствие на решение на този съд, с което Л.Т.Л. е осъден на лишаване от свобода за престъпление, което не е посочено в обвинителния акт.
Правна уредба
3 Член 94 от Процедурния правилник на Съда гласи:
„Освен отправените до Съда преюдициални въпроси преюдициалното запитване:
а) съдържа кратко изложение на предмета на спора и на релевантните факти, така както са установени от запитващата юрисдикция, или поне изложение на фактите, на които се основават въпросите;
б) възпроизвежда съдържанието на приложимите в случая национални разпоредби и ако е необходимо - релевантната национална съдебна практика;
в) излага причините, поради които запитващата юрисдикция има въпроси относно тълкуването или валидността на някои разпоредби на правото на Съюза, както и установената от нея връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство“.
Спорът в главното производство и преюдициалните въпроси
4 През 2015 г. срещу Л.Т.Л. е образувано наказателно производство въз основа на обвинителен акт, издаден от Специализирана прокуратура (България), с който той е обвинен, че е извършил грабеж през 2010 г. През 2018 г. Л.Т.Л. е оправдан в първоинстанционното производство.
5 Специализираната прокуратура подава протест срещу оправдателната присъда пред Апелативен специализиран наказателен съд (България), който осъжда Л.Т.Л. на лишаване от свобода за срок от петнадесет години и шест месеца за престъпление, за което не е повдигнато обвинение в обвинителния акт на Специализираната прокуратура.
6 Л.Т.Л. сезира запитващата юрисдикция — Районен съд Монтана (България), с иск за обезщетение за неимуществените вреди и вредоносните последици, които твърди, че е претърпял поради нарушение на правото на Съюза от страна на Апелативен специализиран наказателен съд, който междувременно е заместен от правоприемника му, Апелативен съд София.
7 Л.Т.Л. изтъква пред запитващата юрисдикция, че е бил осъден незаконно за престъпление, което не е посочено в обвинителния акт, като по този начин е бил лишен от правото си на защита и от правото си на справедлив съдебен процес.
8 Запитващата юрисдикция счита, че за да се произнесе по искането за обезщетение на Л.Т.Л., е необходимо да отправи запитване до Съда относно тълкуването на Директива 2016/343, на някои разпоредби на Договора за ЕС и на Договора за функционирането на ЕС, на Хартата, както и на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г. (наричана по-нататък „ЕКПЧ“).
9 Според запитващата юрисдикция е важно да се уточни дали нормите на правото на Съюза, уреждащи правата, свободите и законните интереси на гражданите на Съюза, както и забраната да им се причиняват неправомерно вреди, се прилагат в случая и ако това е така, по какъв начин.
10 При тези обстоятелства Районен съд Монтана решава да спре производството и да постави на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) […] намират ли приложение и ако да — какво е то в настоящия случай: Директива № 2016/343 на ЕС, членове 18, 20, 67, 82, параграф 2, [буква] б) от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), членове 2, 3, 4, 5 и 6 от ДФЕС, членове 5, 6, 13, 14, 17, 18 от Европейската конвенция за защита на правата на човека (ЕКЗПЧ), членове 6, 20, 21, 47, 48, 53 и 54 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС), които правни норми регламентират права на ищеца, нарушени при противозаконно осъждане по непредявени обвинения по ВНОХД […] по описа на Апелативен специализиран наказателен съд, като Съдът на ЕС да разясни: може ли да се счита, че даденото по делото лице е осъдено по непредявено [в обвинителния акт] обвинение и осъждане на едно лице по непредявени [в обвинителния акт] обвинения явява ли се незаконно до степента да се приравни на непроизнасяне от съда; делото счита ли се за висящо, ако съдът не го е решил по същество по предмета му — дали подсъдимият е виновен в извършване на престъпленията, за които е обвинен и предаден на съд с [о]бвинителния акт по прокурорска преписка […] по описа на Специализирана прокуратура [?]
2) Съдът на ЕС да даде указания относно това какво следва, ако национален съд на страна членка на ЕС е осъдил подсъдим по непредявено му [в обвинителния акт] обвинение — това счита ли се за нарушаване на правата на човека в Република България, за накърняване на принципите на правовата държава и зачитане на правата на човека в Република България, на правото на ЕС, на правото на свобода и сигурност и правото на справедлив съдебен процес и правото на защита [?]
3) Конкретно трябва ли да се приложи в случая член 6 от ХОПЕС, член 5, параграф 4 от ЕКЗПЧ, съгласно които незаконно задържаното лице се освобождава незабавно; как трябва да се прилага и тълкува в случая забраната за осъждане по непредявено [в обвинителния акт] обвинение в светлината на член 5, параграфи 1, 4 и 5 от ЕКЗПЧ, член 6 от ХОПЕС, [във връзка с] Директива № 343/343 на ЕС[?]“.
По допустимостта на преюдициалното запитване
11 Съгласно член 53, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато преюдициално запитване е явно недопустимо, Съдът може във всеки един момент, след изслушване на генералния адвокат и без да провежда докрай производството, да реши да се произнесе с мотивирано определение.
12 Тази разпоредба следва да се приложи по настоящото дело.
13 Съгласно трайната практика на Съда въведеното с член 267 ДФЕС производство е инструмент за сътрудничество между Съда и националните юрисдикции, чрез който Съдът предоставя на националните юрисдикции насоки за тълкуването на правото на Съюза, необходими за разрешаване на висящия пред тях спор (вж. в този смисъл решение от 26 март 2020 г., Miasto Łowicz и Prokurator Generalny, C‑558/18 и C‑563/18, EU:C:2020:234, т. 44 и цитираната съдебна практика).
14 Доколкото актът за преюдициално запитване е основание за посоченото производство, в този акт националната юрисдикция трябва ясно да посочи фактическата обстановка и правната уредба в основата на спора в главното производство и да предостави необходимите обяснения за причините да избере разпоредбите от правото на Съюза, които иска да бъдат тълкувани, както и връзката, която прави между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо към спора, с който е сезирана (вж. в този смисъл решение от 4 юни 2020 г., C.F. (Данъчна ревизия), C‑430/19, EU:C:2020:429, т. 23 и цитираната съдебна практика).
15 В това отношение е важно да се подчертае, че съдържащата се в актовете за преюдициално запитване информация трябва да позволи, от една страна, на Съда да даде полезен отговор на поставените от националната юрисдикция въпроси, и от друга страна, на правителствата на държавите членки, както и на другите заинтересовани субекти да упражнят правото си по член 23 от Статута на Съда на Европейския съюз да представят становища. Съдът трябва да следи това право да се зачита предвид обстоятелството, че по силата на посочената разпоредба на заинтересованите се съобщават само актовете за преюдициално запитване (вж. в този смисъл решение от 2 септември 2021 г., Irish Ferries, C‑570/19, EU:C:2021:664, т. 134 и цитираната съдебна практика).
16 Тези изисквания към съдържанието на преюдициалното запитване са посочени изрично в член 94 от Процедурния правилник на Съда, с който запитващата юрисдикция би следвало да е запозната в рамките на въведеното от член 267 ДФЕС сътрудничество и с който тя следва добросъвестно да се съобразява (определение от 3 юли 2014 г., Talasca, C‑19/14, EU:C:2014:2049, т. 21, и решение от 9 септември 2021 г., Топлофикация София и др., C‑208/20 и C‑256/20, EU:C:2021:719, т. 20 и цитираната съдебна практика). Освен това те са припомнени в точки 13, 15 и 16 от Препоръките на Съда на Европейския съюз към националните юрисдикции относно отправянето на преюдициални запитвания (OВ C 380, 2019 г., стр. 1).
17 В случая актът за преюдициално запитване явно не отговаря на изискванията, установени в член 94, букви б) и в) от Процедурния правилник.
18 Всъщност актът за преюдициално запитване не описва достатъчно точно националната правна уредба, приложима към спора, с който е сезирана запитващата юрисдикция. В този акт също така не са изложени причините, поради които запитващата юрисдикция поставя въпроси относно тълкуването на членове 2—6 ДЕС, членове 18, 20, 67 и член 82, параграф 2, буква б) ДФЕС, членове 6, 20, 21, 47, 48, 53 и 54 от Хартата, както и на Директива 2016/343, доколкото тази юрисдикция само обобщава доводите на ищеца в главното производство и освен това не излага съществуващата връзка между тези разпоредби и националното законодателство, приложимо в главното производство. При тези условия Съдът не може да прецени доколко е необходим отговор на поставените въпроси, за да може запитващата юрисдикция да постанови решението си.
19 Що се отнася, от една страна, до Директива 2016/343, запитващата юрисдикция не излага мотивите, поради които счита тази директива за релевантна по отношение на положението на Л.Т.Л. По-специално тя не посочва нито една разпоредба от тази директива, която да е била нарушена поради разглежданата в главното производство осъдителна присъда на Л.Т.Л.
20 От друга страна, що се отнася до другите разпоредби от правото на Съюза, на които се позовава запитващата юрисдикция, простото твърдение за тяхното нарушение само по себе си не е достатъчно, за да се установи връзка между тези разпоредби и разглежданата в главното производство осъдителна присъда на Л.Т.Л. По-специално запитващата юрисдикция не установява по никакъв начин обстоятелството, че наказателното производство, приключило с посочената присъда, попада в приложното поле на правото на Съюза и поради това е подчинено на спазването на принципите и основните права, закрепени в изтъкнатите разпоредби.
21 Що се отнася по-конкретно до посочените в акта за преюдициално запитване разпоредби на Хартата, важно е да се припомни, че приложното ѝ поле спрямо действията на държавите членки е определено в член 51, параграф 1, който предвижда, че разпоредбите на Хартата се отнасят до държавите членки единствено когато те прилагат правото на Съюза, като тази разпоредба отразява постоянната практика на Съда, съгласно която основните права, гарантирани в правния ред на Съюза, трябва да се прилагат във всички случаи, уреждани от правото на Съюза, но не и извън тези случаи (вж. в този смисъл решение от 19 ноември 2019 г., A. K. и др. (Независимост на дисциплинарната колегия на Върховния съд) (C‑585/18, C‑624/18 и C‑625/18, EU:C:2019:982, т. 78 и цитираната съдебна практика). В случая недостатъчната информация относно релевантността на разпоредбите на Директива 2016/343 в главното производство не позволява на Съда да определи дали национално законодателство като разглежданото в главното производство трябва да се прецени с оглед на разпоредбите на Хартата.
22 Освен това, що се отнася по-специално до третия въпрос, запитващата юрисдикция не дава никакви разяснения за причините, поради които счита, че отговорът на Съда на този въпрос относно правото на Съюза ѝ е необходим, за да се произнесе по искането за обезщетение, с което е сезирана.
23 При все това за запитващата юрисдикция остава възможността да отправи ново преюдициално запитване, като предостави на Съда всички данни, които да му позволят да се произнесе (вж. в този смисъл решение от 11 септември 2019 г., Călin, C‑676/17, EU:C:2019:700, т. 41 и цитираната съдебна практика).
24 С оглед на всички изложени по-горе съображения следва да се приеме, че настоящото преюдициално запитване е явно недопустимо.
По съдебните разноски
25 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (осми състав) определи:
Преюдициалното запитване, отправено от Районен съд Монтана (България) с акт от 6 юни 2023 г., е явно недопустимо.
Съставено в Люксембург на 28 ноември 2023 година
Секретар | | Председател на състава |
A. Calot Escobar | | N. Piçarra |