ОПРЕДЕЛЕНИЕ НА ПРЕДСЕДАТЕЛЯ НА ОБЩИЯ СЪД
11 март 2013 година(*)
„Обезпечително производство — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на финансови средства и икономически ресурси — Молба за постановяване на временни мерки — Липса на неотложност — Претегляне на интереси“
По дело T‑110/12 R
Iranian Offshore Engineering & Construction Co., установено в Техеран (Иран), за което се явяват адв. J. Viñals Camallonga, адв. L. Barriola Urruticoechea и адв. J. Iriarte Ángel,
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑жа P. Plaza García и г‑н V. Piessevaux, в качеството на представители,
ответник,
с предмет молба за спиране на изпълнението, от една страна, на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 71), доколкото наименованието на жалбоподателя е включено в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 11), както и на Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1) в частта им, отнасяща се до жалбоподателя,
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД
постанови настоящото
Определение
Обстоятелства, предхождащи спора, производство и искания на страните
1 Жалбоподателят, Iranian Offshore Engineering & Construction Co., е иранско дружество, специализирано в областта на инженерството на подвижни или неподвижни морски инсталации.
2 На 26 юли 2010 г. Съветът на Европейския съюз приема Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, стр. 39). Член 20, параграф 1 от Решение 2010/413 предвижда замразяването на финансови средства и икономически ресурси на лицата и образуванията, посочени в списък, който се съдържа в приложения І и ІІ към същото решение.
3 На 25 октомври 2010 г. вследствие на приемането на Решение 2010/413 Съветът приема Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007 (ОВ L 281, стр. 1). Член 16, параграф 2, буква а) от Регламент № 961/2010 предвижда замразяването на финансови средства и икономически ресурси на лицата, образуванията и структурите, изброени в приложение VIII към посочения регламент.
4 На 1 декември 2011 г. Съветът приема Решение 2011/783/ОВППС за изменение на Решение 2010/413 (ОВ L 319, стр. 71), с което по-специално добавя наименованието на жалбоподателя в списъка на лицата и образуванията, изброени в приложение II към Решение 2010/413, тъй като става въпрос за „[д]ружество в сектора на енергетиката, участвало в строителството на обекта за обогатяване на уран в Qom/Fordow“ и е „[з]абранен […] износът в негова полза от Обединеното кралство, Италия и Испания“.
5 На 1 декември 2011 г. Съветът приема Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 за прилагане на Регламент № 961/2010 (ОВ L 319, стр. 11), с който по-специално добавя наименованието на жалбоподателя в списъка, съдържащ се в приложение VIII към Регламент № 961/2010. Изтъкнатите за тази цел основания са същите като изтъкнатите от Съвета в Решение 2011/783.
6 С писмо от 5 декември 2011 г. Съветът уведомява жалбоподателя за включването му в списъка на лицата и образуванията, изброени в приложение II към Решение 2010/413 и в приложение VIII към Регламент № 961/2010 вследствие на приемането на Решение 2011/783 и Регламент № 1245/2011.
7 На 23 март 2012 г. Съветът приема Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1). Регламент № 267/2012 удължава замразяването на финансовите средства и ресурсите на жалбоподателя. За тази цел в точка 85 от раздел I Б от приложение IX към Регламент № 267/2012 по същество се изтъкват същите основания като изтъкнатите в приложенията, посочени в член 1 от Решение 2011/783 и в член 1 от Регламент № 1245/2011 (наричани по-нататък заедно „обжалваните актове“).
8 С жалба, подадена в секретариата на Общия съд на 2 февруари 2012 г., последвана от писмена реплика, с която се разширяват исканията, жалбоподателят по същество моли да се отменят обжалваните актове в частта, която се отнася до него.
9 С отделен акт, подаден в секретариата на Общия съд на 1 февруари 2013 г., жалбоподателят подава настоящата молба за допускане на обезпечение, с която по същество моли Общия съд:
– да спре изпълнението на обжалваните актове в частта, която се отнася до него, до произнасянето на Общия съд по жалбата по същество,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
10 В становището си по молбата за допускане на обезпечение, подадено в секретариата на Общия съд на 19 февруари 2013 г., Съветът моли Общия съд:
– да отхвърли молбата за допускане на обезпечение,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
11 В съдебното заседание от 26 февруари 2013 г. по главното производство са изслушани устните състезания на страните и техните отговори на поставените от Общия съд въпроси.
От правна страна
12 В съответствие с разпоредбите на членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС, от една страна, във връзка с член 256, параграф 1 ДФЕС, от друга страна, съдията по обезпечителното производство може, ако счита, че обстоятелствата го изискват, да постанови спиране на изпълнението на обжалван пред Общия съд акт или да разпореди необходимите временни мерки. Член 278 ДФЕС обаче установява принципа за липсата на суспензивно действие на исканията, тъй като актовете, приети от институциите, органите, службите и агенциите на Европейския съюз, се ползват с презумпцията за законосъобразност. Следователно по изключение съдията по обезпечителното производство може да постанови спиране на изпълнението на такъв акт или да разпореди временни мерки (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 17 декември 2009 г. по дело Vereniging Milieudefensie и Stichting Stop Luchtverontreiniging Utrecht/Комисия, T‑396/09 R, непубликувано в Сборника, точка 31 и цитираната съдебна практика).
13 Освен това член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд предвижда, че в молбите за допускане на обезпечение трябва да се изложат предметът на спора, обстоятелствата, установяващи неотложността, и фактическите и правните основания, които обосновават вероятната основателност за постановяване на поисканата временна мярка. Така спирането на изпълнението и другите временни мерки могат да бъдат уважени от съдията по обезпечителното производство, ако е установено, че има вероятна основателност постановяването им да е фактически и правно обосновано (fumus boni juris) и че тези мерки са неотложни, в смисъл че е необходимо те да бъдат разпоредени и да породят действието си преди решението по главното производство, за да се избегне значителна и непоправима вреда на интересите на жалбоподателя. Тези условия са кумулативни, така че молбата за временни мерки трябва да бъде отхвърлена при неизпълнение на някое от тях (Определение на председателя на Съда от 14 октомври 1996 г. по дело SCK и FNK/Комисия, C‑268/96 P(R), Recueil, стр. I‑4971, точка 30).
14 При изследването на обстоятелствата в тяхната съвкупност съдията по обезпечителното производство разполага с широки правомощия за преценка и е свободен да определи, в зависимост от особеностите на случая, начина, по който трябва да се установи наличието на тези условия, както и реда за това, още повече че нито една правна норма не му налага предварително установен аналитичен модел относно оценката на необходимостта от постановяване на временна мярка (Определение на председателя на Съда от 19 юли 1995 г. по дело Комисия/Atlantic Container Line и др., C‑149/95 P(R), Recueil, стр. I‑2165, точка 23 и Определение на председателя на Съда от 3 април 2007 г. по дело Vischim/Комисия, C‑459/06 P(R), непубликувано в Сборника, точка 25). При необходимост съдията по обезпечителното производство извършва и сравнително претегляне на засегнатите интереси (Определение на председателя на Съда от 23 февруари 2001 г. по дело Австрия/Съвет, C‑445/00 R, Recueil, стр. I‑1461, точка 73).
15 Предвид материалите от преписката по делото съдията по обезпечителното производство приема, че разполага с всички необходими данни, за да се произнесе по настоящата молба за временни мерки, без да е необходимо преди това да изслуша устните обяснения на страните.
16 При конкретните обстоятелства най-напред следва да се разгледа дали условието за неотложност е изпълнено.
По неотложността
17 Жалбоподателят твърди, че вече търпи значителни и непоправими вреди, които с времето ще продължат и ще се увеличат. Като се позовава на документи, приложени към молбата за допускане на обезпечение, той уточнява, че вредите са от много различно естество и засягат не само производството му, но също и самата структура на предприятието му. В този смисъл той изтъква [поверително](1). Накрая санкционните мерки имали недопустимо извън териториално действие, което имало отражение върху трети страни.
18 Според жалбоподателя вредите, произтичащи от прилагането на обжалваните актове, които застрашават самото съществуване на предприятието, се материализират по-специално в две отрицателни последици: забавата в изпълнението на проектите, за реализирането на които се е ангажирал [поверително]. Освен това за жалбоподателя било трудно да си осигури достъп до определени стоки и до определено необходимо оборудване, за да върши добре строителната си дейност. Невъзможността да работи пряко с клиентите и доставчиците си, водела до загубата на клиенти и до неизпълнението на продукти, а най-общо — до сриване на търговската репутация и престижа на жалбоподателя. Ставало въпрос за вреди, които трудно биха могли да се изчислят, икономическата оценка на които била в голяма степен невъзможна.
19 В това отношение следва да се напомни, че според постоянната съдебна практика неотложността трябва да бъде преценявана във връзка с необходимостта от разпореждане на временни мерки, за да се избегне настъпването на значителна и непоправима вреда за страната, която е поискала временната мярка. Не е необходимо неизбежността на вредата да се установи с абсолютна сигурност. Достатъчно е тя да е предвидима с достатъчна степен на вероятност (вж. Определение на председателя на Общия съд от 7 юни 2007 г. по дело IMS/Комисия, T‑346/06 R, Сборник, стр. II‑1781, точки 121 и 123 и цитираната съдебна практика). Страната, която се позовава на нея, обаче остава длъжна да докаже фактите, за които се предполага, че обосновават възможността да настъпи значителна и непоправима вреда (Определение на председателя на Съда от 14 декември 1999 г. по дело HFB и др./Комисия, C‑335/99 P(R), Recueil, стр. I‑8705, точка 67, Определение на председателя на Общия съд от 15 ноември 2001 г. по дело Duales System Deutschland/Комисия, T‑151/01 R, Recueil, стр. II‑3295, точка 188 и Определение на председателя на Общия съд от 25 юни 2002 г. по дело B/Комисия, T‑34/02 R, Recueil, стр. II‑2803, точка 86) и да представи на съдията по обезпечителното производство конкретни и точни индиции, подкрепени от подробни документи, които доказват положението ѝ и позволяват да се разгледат точните последици, до които вероятно ще доведе липсата на исканите мерки. По този начин страната, която иска да се постанови временна мярка, е длъжна да представи документи в подкрепа на информацията, която може да създаде вярна и точна представа за положението, което според нея обосновава постановяването на тези мерки (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 7 май 2010 г. по дело Almamet/Комисия, T‑410/09 R, непубликувано в Сборника, точки 32, 57 и 61).
20 Доколкото в настоящия случай жалбоподателят твърди, че има опасност да претърпи вреда от финансов характер, следва да се добави, че според установената съдебна практика вреда с такъв характер не може, освен при изключителни обстоятелства, да се разглежда като непоправима или дори трудно поправима, след като по принцип може да бъде парично обезщетена впоследствие. В тази хипотеза поисканата временна мярка е обоснована, ако се окаже, че при липсата на тази мярка молителят ще бъде поставен в положение, което може да изложи на опасност финансовата му устойчивост преди постановяване на решението, с което се прекратява главното производство, или че пазарните му дялове ще бъдат безвъзвратно и значително променени предвид по-специално мащаба на предприятието му (вж. Определение на председателя на Общия съд от 28 април 2009 г. по дело United Phosphorus/Комисия, T‑95/09 R, непубликувано в Сборника, точки 33—35 и цитираната съдебна практика).
21 От това следва, че за да докаже значителен и непоправим характер на твърдяната финансова вреда, създавайки вярна и точна представа за икономическото и финансовото си положение, жалбоподателят е длъжен да посочи пред съдията по обезпечителното производство всички обстоятелства, позволяващи му да направи преценка на това положение, по-специално икономическите и финансовите характеристики на предприятието му, като тази представа трябва освен това да бъде изложена в текста на молбата за допускане на обезпечение. Всъщност подобна молба трябва да е достатъчно ясна и точна, за да позволи сама по себе си на ответника да подготви становището си, а на съдията по обезпечителното производство — да се произнесе по молбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни, като съществените правни и фактически обстоятелства, на които тя се основава, трябва да следват по логичен и разбираем начин от текста на самата молба за допускане на обезпечение [Определение на председателя на Съда от 30 април 2010 г. по дело Ziegler/Комисия, С-113/09 Р(R), непубликувано в Сборника, точка 13 и Определение на председателя на Общия съд от 31 август 2010 г. по дело Babcock Noell/Entreprise commune Fusion for Energy, T‑299/10 R, непубликувано в Сборника, точка 17]. Освен това индициите, които установяват подобна вярна и обща представа, трябва да бъдат подкрепени от подробните документи, удостоверени от независим и външен на страната, която иска постановяването на временната мярка, експерт, които позволяват да се прецени истинността на посочените индиции (вж. в този смисъл Определение на председателя на Общия съд от 15 януари 2001 г. по дело Canne/Комисия, T‑241/00 R, Recueil, стр. II‑37, точка 35, Определение на председателя на Общия съд от 13 октомври 2006 г. по дело Vischim/Комисия, T‑420/05 R II, Recueil, стр. II‑4085, точка 83 и Определение на председателя на Общия съд от 15 март 2010 г. по дело GL2006 Europe/Комисия, T‑435/09 R, непубликувано в Сборника, точка 34).
22 Налага се обаче констатацията, че настоящата молба за допускане на обезпечение не отговаря на посочените в съдебната практика критерии.
23 Всъщност, ако молбата за допускане на обезпечение съдържа някои цифрови данни относно твърдяната финансова вреда, жалбоподателят се въздържа да изложи финансовото положение на предприятието си. По-специално той не посочва различните категории ресурси, с които може да разполага, нито естеството и стойността на цялото му движимо и недвижимо имущество, което му принадлежи. Освен това той не указва сумата на финансовите средства, които притежава и които са предмет на спорните мерки по замразяване, нито процента, който тази сума представлява спрямо общата му финансова мощ, нито обхвата на дейностите, които упражнява на пазара на Съюза. Следователно жалбоподателят явно е пропуснал да предостави обстоятелствата, които позволяват да се създаде за положението му вярна и обща представа, която да му даде възможност да се позове ефикасно на значимостта на твърдяната финансова вреда.
24 По отношение по-специално на документите, приложени към молбата за допускане на обезпечение, става въпрос за текст от 30 януари 2013 г., подписан от генералния директор на жалбоподателя, който се ограничава да избори на две страници същите вреди като посочените в молбата за допускане на обезпечение. Очевидно е, че този текст не отговаря на условията, посочени от съдебната практика, припомнена в точка 21 по-горе, доколкото не създава вярна и обща представа за икономическото и финансово положение на жалбоподателя и освен това не е удостоверен от независим и външен на последния експерт.
25 По-нататък следва да се напомни, че целта на режима на замразяване на финансовите средства е да възпрепятства определени лица или образувания да имат достъп до икономически или финансови ресурси, които биха могли да използват, за да поддържат чувствителни по отношение на разпространението ядрени дейности или за разработването на системи за ядрено оръжие. За да може тази забрана да запази полезното си действие и наложените от Съюза санкции на Ислямска република Иран да са ефективни, трябва да се изключи възможността посочените лица или образувания да могат да заобиколят замразяването на финансовите си средства или икономическите си ресурси и да продължат дейността си в подкрепа на иранската ядрена програма. В този смисъл релевантните разпоредби от актовете на Съюза, които имат за цел замразяване на финансови средства или икономически ресурси, оправомощават компетентните национални органи да разрешат по изключение деблокирането на някои замразени финансови средства, които по принцип би трябвало да позволят да се покрият разходи и основни нужди или да се изпълнят договорни задължения, сключени преди пораждане действието на посоченото замразяване (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 14 юни 2012 г. по дело Qualitest FZE/Съвет, C‑644/11 P(R), точки 41, 42 и 44 и Определение на председателя на Съда от 25 октомври 2012 г. по дело Hassan/Съвет, C‑168/12 P(R), точка 39).
26 Следователно, въпреки че ограничителни мерки като посочените в случая имат важни последици за правата и свободите на посочените лица, образувания и структури (вж. в този смисъл Решение на Съда от 3 септември 2008 г. по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, C‑402/05 P и C‑415/05 P, Сборник, стр. I‑6351, точка 375 и Решение на Съда от 29 април 2010 г. по дело M и др., C‑340/08, Сборник, стр. I‑3913, точка 65), вярно е и че посочените дерогационни разпоредби позволяват да се осигури оцеляването на посочените лица, образувания или структури и по този начин да се избегне поставянето в опасност на самото им съществуване (вж. в този смисъл Определение по дело Qualitest FZE/Съвет, посочено по-горе, точка 43).
27 В настоящия случай член 20, параграфи 3, 4 и 6 от Решение 2010/413, както и членове 24—26 от Регламент № 267/2012 позволяват по изключение да се гарантира, че обхватът на финансовата вреда, причинена на жалбоподателя чрез замразяване на финансовите му средства и икономическите му ресурси, няма да бъде такъв, че да застраши самото му съществуване. При тези обстоятелства настоящата молба за спиране на изпълнението на обжалваните актове следва да се прецени във връзка с прилагането, в случая на жалбоподателя, на посочените дерогационни разрешителни процедури с цел деблокиране на определени замразени финансови средства (вж. в този смисъл Определение по дело Qualitest FZE/Съвет, посочено по-горе, точка 66 и Определение по дело Hassan/Съвет, посочено по-горе, точка 40).
28 Жалбоподателят обаче мълчи по отношение на възможностите за деблокиране по силата на член 20 от Решение 2010/413 и на членове 24—26 от Регламент № 267/2012. По-специално той не е посочил дали е подал молба за получаване на разрешение да използва замразени финансови средства или дали е срещнал трудности или е получил откази, които не му позволяват да получи подобно разрешение от страна на компетентните органи на държавата членка.
29 Поради тази допълнителна причина значимостта на твърдяната финансова вреда не е установена.
30 По отношение на непоправимия характер на вредата следва да се напомни, че вреда от финансов характер като изтъкнатата в конкретния случай по принцип може да бъде парично обезщетена впоследствие. Всъщност при отмяна на обжалваните актове жалбоподателят би могъл да получи парично обезщетение, предявявайки иск за обезщетение на основание член 268 ДФЕС и член 340 ДФЕС, като се има предвид, че според установената съдебна практика, за да може да се предяви такъв иск, е достатъчно да се установи по принцип поправим характер на финансова вреда, при това въпреки несигурността, свързана с изхода на въпросния спор (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 14 декември 2001 г. по дело Комисия/Euroalliages и др. C‑404/01 P(R), Recueil, стр. I‑10367, точки 70—75 и Определение на председателя на Съда по дело Hassan/Съвет, посочено по-горе, точки 77—81).
31 От това следва, че условието относно неотложността липсва.
32 Това решение е съгласувано с претеглянето на различните налични интереси.
По претеглянето на интересите
33 Установена съдебна практика е, че при претеглянето на различните налични интереси съдията по обезпечителното производство трябва да определи по-специално дали интересът на страната, която иска да се постанови спиране на изпълнението, е по-значим или не от интереса от незабавното прилагане на обжалвания акт, като разгледа по-специално дали евентуалната отмяна на акта от съдията, който ще реши спора по същество, би позволило да се стигне до обрат в положението, резултат от незабавното изпълнение, и обратно, дали спирането на изпълнението на посочения акт е от естество да попречи на пълното му действие, в случай че жалбата по същество бъде отхвърлена (вж. в този смисъл Определение на председателя на Съда от 26 юни 2003 г. по дело Белгия и Forum 187/Комисия, C‑182/03 R и C‑217/03 R, Recueil, стр. I‑6887, точка 142 и Определение по дело Babcock Noell/Entreprise commune Fusion for Energy, посочено по-горе, точка 64).
34 В настоящия случай изглежда, че спиране на изпълнението на обжалваните актове би могло да бъде от естество да попречи на пълното им действие в случай на отхвърляне на жалбата по същество и следователно да обезсмисли обрата в положението. Всъщност подобно спиране би позволило на жалбоподателя да оттегли незабавно всички финансови средства в банките, които са задължени да осигурят замразяването, и да изпразни банковите си сметки преди постановяване на решението по същество. По този начин той би могъл да се възползва от финансовите си средства, заобикаляйки целта на ограничителните мерки, взети спрямо него, която се състои в оказване на натиск върху Ислямска република Иран, за да преустанови чувствителни по отношение на разпространението ядрени дейности и разработването на системи за ядрено оръжие, без положението да може да се преобърне от последващо решение, с което се отхвърля жалбата по същество. Според постоянната съдебна практика обаче поисканите от съдията по обезпечителното производство временни мерки не трябва да неутрализират предварително последиците от решението, което трябва да се постанови впоследствие по главното производство (Определение по дело Комисия/Atlantic Container Line и др., посочено по-горе, точка 22 и Определение на председателя на Общия съд от 7 май 2002 г. по дело Aden и др./Съвет и Комисия, T‑306/01 R, Recueil, стр. II‑2387, точка 41).
35 За разлика от това, при неустановяване от страна на жалбоподателя на настъпването на значителна и непоправима вреда в случай на отхвърляне на молбата за допускане на обезпечение, отмяната на обжалваните актове в частта, която се отнася до жалбоподателя, от съдията, който ще реши спора по същество, изглежда би позволила обрат в положението, настъпило от незабавното им изпълнение.
36 Уместно е да се добави, че от практиката на Съда следва, че актове като обжалваните имат „характер на регламент“ (Решение на Съда по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, посочено по-горе, точки 241—243 и Решение от 16 ноември 2011 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, C‑548/09 P, Сборник, стр. I‑11381, точка 45). По отношение на действието във времето на отмяната на регламент член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз гласи, че решенията на Общия съд, които обявяват такъв акт за недействителен, влизат в сила само от датата на изтичането на срока за обжалване или, при предявяването на жалба, от датата на отхвърлянето на жалбата от Съда (Решение на Общия съд от 5 февруари 2013 г. по дело Bank Saderat Iran/Съвет, T‑494/10, точки 119—124).
37 Запазване на валидността на санкционните мерки се обосновава от необходимостта да се даде възможност на Съвета да поправи констатираната незаконосъобразност, като при необходимост приеме нови мерки (Решение по дело Bank Saderat Iran/Съвет, посочено по-горе, точка 125). От друга страна, дори Съдът, позовавайки се на делото, довело до постановяване на решението Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, посочено по-горе, разпорежда запазването за три месеца на санкционните мерки, които е отменил, тъй като незабавната им отмяна би могла да засегне значително и непоправимо ефективността на подобни мерки, при положение че в периода от време, предхождащ евентуалното им заместване с нови мерки, заинтересованите лица биха могли да предотвратят възможността мерките да могат все още да бъдат ефективно прилагани спрямо тях (Решение по дело Kadi и Al Barakaat International Foundation/Съвет и Комисия, посочено по-горе, точки 373 и 376).
38 Предходните съображения, изведени по повод на регламенти, системно се прилагат разширително спрямо решенията, с които се налага замразяване на финансови средства и икономически ресурси, по силата на член 264, втора алинея ДФЕС, който оправомощава Общия съд да определи онези от правните последици на отменения акт, които трябва да се считат за окончателни. По този начин по отношение по-специално на Решение 2010/413, изменено с Решение 2011/783 Общият съд е приел в Решение по дело Bank Saderat Iran/Съвет, посочено по-горе (точка 126 и цитираната съдебна практика), че наличието на разлика между датата на действие на отмяната на Регламент № 267/2012 и тази на Решение 2010/413 би могла да доведе до значително засягане на правната сигурност, тъй като двата акта налагат на Bank Saderat Iran еднакви мерки. Ето защо запазва действието на Решение 2010/413 спрямо Bank Saderat Iran до влизане в сила на отмяната на Регламент № 267/2012.
39 Ето защо, ако в края на главното производство Общият съд трябва да възприеме изводите, които е направил в Решение по дело Bank Saderat Iran/Съвет, посочено по-горе, дори отмяната на обжалваните актове не би имала за незабавен резултат заличаване на наименованието на жалбоподателя, което е включено в посочените актове, последицата от което е запазване след датата на постановяване на решението за отмяна на взетите в това отношение мерки за замразяване на финансови средства. Във всеки случай дори ако действието във времето на отмяна на Решение 2010/413, изменено с Решение 2011/783, не се изравнява с това на отмяна на Регламент № 267/2012, мерките за замразяване на финансови средства, предприети спрямо жалбоподателя, на основание посочения регламент биха се запазили въз основа на член 60, втора алинея от Статута на Съда след датата на постановяване на решението за отмяна, така че наименованието на жалбоподателя в никакъв случай не би било незабавно заличено по силата на това решение.
40 Тъй като обезпечителното производство има изцяло допълнителен характер спрямо главното производство, към което се наслагва, и цели единствено да гарантира пълната ефективност на бъдещото решение по същество (вж. Определение на председателя на Общия съд от 16 ноември 2012 г. по дело Akzo Nobel и др./Комисия, T‑345/12 R, точка 25 и цитираната съдебна практика) и всяка временна мярка, разпоредена от съдията по обезпечителното производство, преустановява действието си автоматично по силата на член 107, параграф 3 от Процедурния правилник с обявяване на окончателното решение по делото, става ясно, че интересът на жалбоподателя от временно размразяване на финансовите му средства и икономическите ресурси цели предоставянето на предимство, което той не би могъл да получи дори с решение за отмяна. Всъщност подобно решение би произвело исканото от жалбоподателя практическо действие, а именно заличаване на наименованието му от списъка на лицата, чиито финансови средства и икономически ресурси са замразени, единствено след датата на постановяване на решението, при положение че към този момент първоинстационният съдия по обезпечителното производство ще е изгубил компетентността си ratione temporis и във всеки случай наименованието на жалбоподателя би могло да бъде запазено във въпросния списък благодарение на нова ограничителна мярка, която в срока по член 60, втора алинея от Статута на Съда би заместила отменените мерки. При тези обстоятелства интересът на жалбоподателя от постановяване посредством обезпечително производство на размразяване на финансовите му средства и икономическите ресурси не може да бъде защитен от съдията по обезпечителното производство.
41 От изложеното по-горе следва, че претеглянето на наличните различни интереси не е в полза на жалбоподателя.
42 Ето защо молбата за допускане на обезпечение трябва да се отхвърли, без да е необходимо да се вземе отношение по наличието на fumus boni juris.
43 По отношение на спора с мерките за замразяване на финансовите средства и икономическите ресурси изглежда, че най-подходящата процедура за осигуряване на спешна съдебна защита е бързото производство по член 76а от Процедурния правилник, което жалбоподателят е трябвало да поиска с отделна молба при подаване на жалбата по същество.
По изложените съображения
ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ОБЩИЯ СЪД
определи:
1) Отхвърля молбата за допускане на обезпечение.
2) Общият съд не се произнася по съдебните разноски.
Съставено в Люксембург на 11 март 2013 година.