РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
6 септември 2013 година(*)
„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран, взети с цел да се предотврати разпространението на ядрено оръжие — Замразяване на средства — Жалба за отмяна — Срок за промяна на исканията — Допустимост — Задължение за мотивиране — Явна грешка в преценката“
По дело T‑110/12
Iranian Offshore Engineering & Construction Co., установено Техеран (Иран), за което се явяват J. Viñals Camallonga, L. Barriola Urruticoechea и J. Iriarte Ángel, avocats
жалбоподател,
срещу
Съвет на Европейския съюз, за който се явяват г‑жа P. Plaza García, г‑н V. Piessevaux и г‑н G. Ramos Ruano, в качеството на представители,
ответник,
с предмет искане за отмяна, от една страна, на Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 71), и от друга страна, на Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 319, стр. 11), както и на Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, стр. 1) в частта им, отнасяща се до жалбоподателя,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: г‑жа I. Pelikánová, председател, г‑жа K. Jürimäe и г‑н M. van der Woude (докладчик), съдии,
секретар: г‑н J. Palacio González, главен администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 5 март 2013 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
[…]
Производство и искания на страните
8 На 27 февруари 2012 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
9 С отделна молба, подадена в секретариата на Общия съд на 1 февруари 2013 г., жалбоподателят иска да бъде допуснато обезпечение, като цели спиране на изпълнението на обжалваните актове в частите, които се отнасят до него, до произнасянето на Общия съд по жалбата в главното производство. С определение от 11 март 2013 г. председателят на Общия съд отхвърля това искане (Iranian Offshore Engineering & Construction/Съвет, T‑110/12 R).
10 В рамките на процесуално-организационните действия Общият съд приканва Съвета да отговори писмено на някои въпроси. Съветът изпълнява искането в определения срок.
11 Жалбоподателят иска от Общия съд:
– да отмени член 1 от Решение 2011/783 и член 1 от Регламент №1245/2011 в частите, в които се отнасят до него,
– да заличи наименованието му от приложенията, посочени в тези членове,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
12 В репликата си, подадена на 19 юли 2012 г., жалбоподателят иска да му бъде дадена възможност да промени първоначалните си искания, като помоли Общият съд да отмени и Регламент № 267/2012 в частта, в която се отнася до него.
13 Съветът иска от Общия съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
14 В съдебното заседание жалбоподателят уточнява, че второто му искане всъщност съвпада с първото. Освен това Общият съд разрешава на жалбоподателя да представи редица нови документи, препис от които Съветът получава. Последният не възразява тези документи да бъдат приложени към преписката. Общият съд решава да се произнесе по прилагането на посочените документи към преписката с решението, с което се слага край на производството.
От правна страна
По молбата за промяна на исканията
15 В репликата си жалбоподателят иска да му бъде дадена възможност да промени първоначалните си искания така, че жалбата му да цели и отмяната на Регламент № 267/2012, приет след нейното подаване, в частта, в която се отнася до него.
16 Съгласно съдебната практика, когато решение или регламент, което или който засяга пряко и лично частноправен субект, в хода на производството е заменен(о) с друг акт със същия предмет, той следва да бъде разглеждан като ново обстоятелство, което позволява на жалбоподателя да промени своите искания и правни основания. Наистина, да се задължава жалбоподателят да подаде нова жалба би било в противоречие с доброто правораздаване и с изискването за процесуална икономия. Освен това би било несправедливо, ако за да отговори на критиките, съдържащи се в жалба, подадена пред съда на Съюза срещу определен акт, съответната институция може да промени обжалвания акт или да го замени с друг и да се позовава в производството на тази промяна или замяна, за да лиши другата страна от възможността да разшири първоначалните си искания и правни основания спрямо последващия акт или да представи допълнителни искания и правни основания срещу него (вж. Решение на Общия съд от 23 октомври 2008 г. по дело People’s Mojahedin Organization of Iran/Съвет, T‑256/07, Сборник, стр. II‑3019, точка 46 и цитираната съдебна практика).
17 При все това, за да бъде допустима, молбата за промяна на исканията трябва бъде подадена в срока за обжалване, предвиден в член 263, шеста алинея от ДФЕС. Всъщност съгласно постоянната съдебна практика спазването на този срок за обжалване е абсолютна процесуална предпоставка и съдът на Съюза трябва да го прилага така, че да се осигури правната сигурност, както и равнопоставеността на правните субекти пред закона (вж. в този смисъл Решение на Съда от 18 януари 2007 г. по дело PKK и KNK/Съвет, C‑229/05 P, Сборник, стр. I‑439, точка 101). Така съдът следва да провери, евентуално и служебно, дали този срок е спазен (Определение на Общия съд от 11 януари 2012 г. по дело Ben Ali/Съвет, T‑301/11, точка 16).
18 Що се отнася до изчисляването на срока за обжалване, следва да се напомни, че съгласно член 263, шеста алинея ДФЕС жалбата за отмяна трябва да бъде подадена в срок от два месеца, считано, в зависимост от случая, от публикуването на обжалвания акт, от неговото съобщаване на жалбоподателя или, при липса на съобщаване, от деня, в който той е узнал за него. Съгласно член 102, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, когато срокът за обжалване на акт на институция започва да тече от публикуването на този акт, този срок започва да тече от края на четиринадесетия ден след публикуването на акта в Официален вестник на Европейския съюз. Съгласно разпоредбите на член 102, параграф 2 от същия правилник този срок трябва освен това да се счита за удължен еднократно със срок от десет дни поради отдалеченост.
19 Освен това съгласно постоянната съдебна практика принципът на ефективна съдебна защита изисква органът на Съюза, който приема индивидуални ограничителни мерки спрямо определено лице или образувание, какъвто е настоящият случай, да съобщи съображенията, на които се основават тези мерки, или в момента на приемането им, или поне в най-кратки срокове след това, за да се позволи на тези лица или образувания да упражнят правото си на обжалване (вж. в този смисъл Решение на Съда от 16 ноември 2011 г. по дело Bank Melli Iran/Съвет, C‑548/09 P, Сборник, стр. I‑11381, точка 47 и цитираната съдебна практика).
20 Впрочем в настоящия случай този принцип е конкретизиран в член 24, параграф 3 от Решение 2010/413, в член 36, параграф 3 от Регламент № 961/2010 и в член 46, параграф 3 от Регламент № 267/2012, които предвиждат, че Съветът уведомява съответното лице или образувание за своето решение, включително за основанията за включването им в списъка с обхванатите от ограничителните мерки лица и образувания, или пряко, ако адресът е известен, или чрез публикуване на обявление, за да им даде възможност да представят забележки.
21 От това следва, че срокът за подаването на жалба за отмяна на акт, който налага ограничителни мерки спрямо лице или образувание, започва да тече едва от датата на индивидуалното съобщаване на този акт на засегнатото лице, ако адресът му е известен, или от публикуването на обявление в Официален вестник на Европейския съюз, в обратния случай. Също така срокът за подаването на молба за разширяване на исканията и правните основания и спрямо акт, който отменя и заменя обжалвания акт, наложил ограничителните мерки, и който ги оставя в сила, започва да тече едва от датата на индивидуалното съобщаване на този нов акт на засегнатото лице или образувание, ако адресът му е известен, или от публикуването на обявление в Официален вестник, в случай че е невъзможно индивидуално съобщаване.
22 В настоящия случай жалбоподателят твърди, че не е бил уведомен за Регламент № 267/2012 веднага след приемането му на 23 март 2012 г., което Съветът не оспорва. В съдебното заседание Съветът обаче уточнява, без жалбоподателят да възразява, че Регламент № 267/2012 му е бил съобщен на 11 декември 2012 г., след като Съветът решил да запази включването му в списъка на лицата и образуванията, обхванати от ограничителните мерки, вследствие преразглеждането на този списък съгласно член 46, параграф 6 от посочения регламент.
23 При тези условия двумесечният срок, предвиден в член 263, шеста алинея ДФЕС за обжалване на новото решение да се запази вписването на жалбоподателя в приложение IX към Регламент № 267/2012, е започнал да тече на 12 декември 2012 г. и в изпълнение на член 102, параграф 2 от Процедурния правилник е изтекъл на 21 февруари 2013 г.
24 Доколкото обаче жалбоподателят е узнал за приемането на Регламент № 267/2012, преди да е бил уведомен за него, и е подал молбата си за промяна на исканията си още на 19 юли 2012 г., тази молба не може да се счита за просрочена.
25 В съдебното заседание Съветът обаче повдига възражение за недопустимост на тази молба, доколкото тя се основавала на ново правно основание, изведено от явна грешка в преценката на фактите, което променяло предмета и рамката на спора по начина, по който са определени в жалбата.
26 Доколкото молбата за промяна на исканията е подадена в определения срок, тя е допустима, макар че, както твърди Съветът, правното основание, подкрепящо тази молба и изведено от явна грешка в преценката, е ново.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отменя Решение 2011/783/ОВППС на Съвета от 1 декември 2011 година за изменение на Решение 2010/413/ОВППС относно ограничителни мерки срещу Иран, доколкото вписва наименованието на Iranian Offshore Engineering & Construction Co. в приложение II към Решение 2010/413/ОВППС.
2) Отменя Регламент за изпълнение (ЕС) № 1245/2011 на Съвета от 1 декември 2011 година за прилагане на Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран, доколкото вписва наименованието на Iranian Offshore Engineering & Constructions Co. в приложение VIII към Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕО) № 423/2007.
3) Отменя приложение IХ към Регламент (ЕС) № 267/2012 на Съвета от 23 март 2012 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 в частта, която се отнася до Iranian Offshore Engineering & Construction Co.
4) Последиците от Решение 2010/413, изменено с Решение 2011/783, се запазват в частта, в която се отнасят до Iranian Offshore Engineering & Construction Co, от момента на влизането му в сила — двадесетият ден след публикуването му в Официален вестник на Европейския съюз — до момента, в който частичната отмяна на Регламент № 267/2012 породи действие.
5) Съветът на Европейския съюз понася, наред с направените от него съдебни разноски, и тези на Iranian Offshore Engineering & Construction Co. в рамките на настоящото производство и на обезпечителното производство.
Pelikánová | Jürimäe | Van der Woude |
Постановено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 септември 2013 година.
Подписи