Дело T‑110/12 R
Iranian Offshore Engineering & Construction Co.
срещу
Съвет на Европейския съюз
„Обезпечително производство — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки срещу Иран — Замразяване на средства и на икономически ресурси — Молба за постановяване на временни мерки — Липса на неотложност — Претегляне на интереси“
Резюме — Определение на председателя на Общия съд от 11 март 2013 г.
1. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Fumus boni juris — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Кумулативен характер — Претегляне на всички разглеждани интереси — Право на преценка на съдията по обезпечителното производство
(член 256, параграф 1 ДФЕС и членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
2. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Неотложност — Значителна и непоправима вреда — Финансова вреда — Положение, което може да застраши съществуването на дружеството ищец/жалбоподател — Тежест на доказване — Необходимост от представяне на вярна и обща представа за финансовото положение на предприятието
(членове 278 ДФЕС и 279 ДФЕС; член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
3. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Значителна и непоправима вреда — Мерки за замразяване на средства или на икономически ресурси — Съобразяване на целта на замразяването и на необходимостта да му се осигури полезно действие
(член 278 ДФЕС; член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд; Регламент № 267/2012 на Съвета; Решение 2010/413/ЕО на Съвета)
4. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Временни мерки — Условия за постановяване — Значителна и непоправима вреда — Финансова вреда — Вреда, която може да бъде поправена чрез присъждането на обезщетение в рамките на главното производство — Липса на непоправим характер
(членове 268 ДФЕС, 278 ДФЕС, 279 ДФЕС и 340 ДФЕС;член 104, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)
5. Обезпечително производство — Спиране на изпълнението — Условия за постановяване — Претегляне на всички разглеждани интереси — Решение за замразяване на имущество в рамките на борбата с тероризма — Компетентност на съда на Съюза да отмени акта най-рано след изтичането на срока за обжалване — Интерес на жалбоподателя, който не може да бъде защитен от съдията по обезпечителното производство
(член 278 ДФЕС; член 60, втора алинея от Статута на Съда; член 107, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд; Регламент № 267/2012 на Съвета; Решение 2010/413 на Съвета)
1. Вж. текста на решението.
(вж. точки 12—14, 33 и 34)
2. Вж. текста на решението.
(вж. точки 19—21)
3. Целта на режима на замразяване на финансовите средства е да възпрепятства определени лица или образувания да имат достъп до икономически или финансови ресурси, които биха могли да използват, за да поддържат чувствителни по отношение на разпространението ядрени дейности или за разработването на системи за ядрено оръжие. За да може тази забрана да запази полезното си действие и наложените от Съюза санкции на Ислямска република Иран да са ефективни, трябва да се изключи възможността посочените лица или образувания да могат да заобиколят замразяването на финансовите си средства или икономическите си ресурси и да продължат дейността си в подкрепа на иранската ядрена програма. В този смисъл релевантните разпоредби от актовете на Съюза, които имат за цел замразяване на финансови средства или икономически ресурси, оправомощават компетентните национални органи да разрешат по изключение деблокирането на някои замразени финансови средства, които по принцип би трябвало да позволят да се покрият разходи и основни нужди или да се изпълнят договорни задължения, сключени преди пораждане действието на посоченото замразяване.
Следователно, въпреки че ограничителни мерки имат важни последици за правата и свободите на посочените лица, образувания и структури, вярно е и че посочените дерогационни разпоредби позволяват да се осигури оцеляването на посочените лица, образувания или структури и по този начин да се избегне поставянето в опасност на самото им съществуване.
(вж. точки 25 и 26)
4. Вж. текста на решението.
(вж. точка 30)
5. При претеглянето на различните налични интереси съдията по обезпечителното производство трябва да определи по-специално дали интересът на страната, която иска да се постанови спиране на изпълнението, е по-значим или не от интереса от незабавното прилагане на обжалвания акт, като разгледа по-специално дали евентуалната отмяна на акта от съдията, който ще реши спора по същество, би позволило да се стигне до обрат в положението, резултат от незабавното изпълнение, и обратно, дали спирането на изпълнението на посочения акт е от естество да попречи на пълното му действие, в случай че жалбата по същество бъде отхвърлена.
По отношение на спирането на изпълнение на мярка за замразяване на средства и на икономически ресурси, тъй като подобен акт има характер на регламент и тъй като член 60, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз гласи, че решенията на Общия съд, които обявяват такъв акт за недействителен, влизат в сила само от датата на изтичането на срока за обжалване или, при предявяването на жалба, от датата на отхвърлянето на жалбата от Съда, отмяната на акта не би имала за незабавен резултат заличаване на наименованието на жалбоподателя, което е включено в него, последицата от което е запазване след датата на постановяване на решението за отмяна на взетите в това отношение мерки за замразяване на финансови средства.
Следователно, тъй като обезпечителното производство има изцяло допълнителен характер спрямо главното производство, към което се наслагва, и цели единствено да гарантира пълната ефективност на бъдещото решение по същество и всяка временна мярка, разпоредена от съдията по обезпечителното производство, преустановява действието си автоматично по силата на член 107, параграф 3 от Процедурния правилник с обявяване на окончателното решение по делото, става ясно, че интересът на жалбоподателя от временно размразяване на финансовите му средства и икономическите ресурси цели предоставянето на предимство, което той не би могъл да получи дори с решение за отмяна. Всъщност подобно решение би произвело исканото от жалбоподателя практическо действие, а именно заличаване на наименованието му от списъка на лицата, чиито финансови средства и икономически ресурси са замразени, единствено след датата на постановяване на решението, при положение че към този момент първоинстационният съдия по обезпечителното производство ще е изгубил компетентността си ratione temporis и във всеки случай наименованието на жалбоподателя би могло да бъде запазено във въпросния списък благодарение на нова ограничителна мярка, която в срока по член 60, втора алинея от Статута на Съда би заместила отменените мерки. При тези обстоятелства интересът на жалбоподателя от постановяване посредством обезпечително производство на размразяване на финансовите му средства и икономическите ресурси не може да бъде защитен от съдията по обезпечителното производство.
(вж. точки 33, 36, 39 и 40)