РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори разширен състав)
21 декември 2022 година(*)
„Жалба за отмяна — Държавни помощи — Рамкова уредба за въвеждане в Германия на федерална схема за обезщетяване на вредите, претърпени в резултат от решенията за налагане на изолационно-ограничителни мерки — Решение да не се повдигат възражения — Мярка за отстраняване на вредите, причинени от природни бедствия или от други извънредни събития — Липса на правен интерес — Недопустимост“
По дело T‑525/21
E. Breuninger GmbH & Co., установено в Щутгарт (Германия), представлявано от R. Velte и W. Meilicke, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, представлявана от V. Bottka, G. Braga da Cruz и C. Kovács, в качеството на представители,
ответник,
подпомагана от
Федерална република Германия, представлявана от J. Möller и P.‑L. Krüger, в качеството на представители,
встъпила страна,
ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав),
състоящ се по време на разискванията от V. Tomljenović, председател, F. Schalin, P. Škvařilová-Pelzl, I. Nõmm (докладчик) и D. Kukovec, съдии,
секретар: P. Cullen, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
предвид изложеното в съдебното заседание от 14 септември 2022 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си на основание член 263 ДФЕС жалбоподателят, E. Breuninger GmbH & Co, иска да се отмени Решение C(2021) 3999 final на Комисията от 28 май 2021 година относно държавна помощ SA.62784 (2021/N) — Германия COVID‑19 — Федерална схема за обезщетяване (ОВ C 223, 2021 г., стр. 25, наричано по-нататък „обжалваното решение“).
Обстоятелствата по спора
2 Жалбоподателят е оперативното дружество от група E. Breuninger, която извършва дейност по-специално в сектора на облеклото и на дистрибуцията на дрехи, парфюми, козметични продукти и продукти за грижа за тялото, мебели, домакински и декоративни изделия.
3 На 21 май 2021 г. Федерална република Германия уведомява Европейската комисия съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС за мярка за предоставяне на временна икономическа помощ на предприятията, чиято дейност е преустановена поради взетите от федералната държава и провинциите мерки за справяне с пандемията на германска територия в контекста на кризата COVID‑19 (наричана по-нататък „федералната схема за обезщетяване“).
4 На 28 май 2021 г. Комисията приема обжалваното решение.
5 В обжалваното решение, на първо място, Комисията описва основните характеристики на федералната схема за обезщетяване. Оттук следва, че посочената схема:
– освен с някои изключения (сред които са финансовите институции и публичните предприятия), може да се ползва от всички предприятия,
– цели да компенсира спада на печалбата в резултат от решенията за налагане на изолационно-ограничителни мерки, приети поради пандемията COVID‑19 (наричани по-нататък „решенията за налагане на изолационно-ограничителни мерки“),
– разполага с предварителен бюджет от около 10 милиарда евро за 2021 г., отнася се до загубите, претърпени между 16 март 2020 г. и 31 декември 2021 г. и следствие единствено от решенията за налагане на изолационно-ограничителни мерки, прилага се за цялата територия на Германия и е под формата на преки субсидии, които могат да бъдат отпускани от административни органи както на федерално, така и на регионално и на местно равнище,
– се прилага, съгласно член 2, параграф 1, по-специално спрямо предприятията, чиято дейност е забранена с решенията за налагане на изолационно-ограничителни мерки, и спрямо предприятията, поне 80 % от оборота на които е реализиран с предприятия, чиято дейност е била забранена от посочените решения,
– предвижда в член 2, параграф 2, че предприятията, които извършват многообразни дейности, някои от които изобщо не са засегнати от за изолационно-ограничителните мерки, отговарят на условията на федералната схема за обезщетяване, щом забранените дейности представляват най-малко 80 % от техния оборот,
– предвижда в член 3, параграф 1, че подлежащите на обезщетяване загуби са изключително загубите, свързани със забранените дейности или с отделимата част от дейността на предприятията, засегната от решенията за налагане на изолационно-ограничителни мерки, и се изразяват в разликата между оперативните резултати през периодите, за които се отнасят тези решения, и еквивалентните периоди през 2019 г.,
– предвижда, че приходите от пренасочване на дейността към друга свързана икономическа дейност трябва да бъдат отчетени, за да не се допусне на предприятия да се предостави предимство само поради отчитането на загубите, претърпени в области на дейност, засегнати от решенията за налагане на изолационно-ограничителни мерки,
– има няколко характеристики, които трябва да ограничат размера на отпуснатите помощи до необходимия минимум,
– предвижда, че помощите трябва да бъдат изплатени въз основа на планираните загуби, но впоследствие ще бъде проверено дали такива действително са понесени и в случай на свръхкомпенсиране ще се стигне до възстановяване.
6 На второ място, Комисията проверява дали федералната схема за обезщетяване е съвместима с член 107 ДФЕС.
7 Първо, Комисията отбелязва, че федералната схема за обезщетяване попада в приложното поле на член 107, параграф 1 ДФЕС.
8 Второ, Комисията приема, че федералната схема за обезщетяване е съвместима с вътрешния пазар съгласно член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС.
9 Най-напред се припомня, че пандемията COVID‑19 представлява извънредно събитие по смисъла на член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС.
10 На следващо място, прието е, че с оглед на определението за подлежащи на обезщетяване загуби, възприето от федералната схема за обезщетяване, има причинно-следствена връзка между пандемията COVID‑19 и обезщетените загуби, защото се обезщетяват само загубите, причинени от мерки, които от правна или фактическа гледна точка възпрепятстват дейността на бенефициерите.
11 Накрая, Комисията проверява дали федералната схема за обезщетяване е пропорционална, и установява, че това условие е изпълнено, понеже характеристиките на посочената схема позволяват да се гарантира, че изплатените помощи са пропорционални на загубите, претърпени поради пандемията COVID‑19.
12 Ето защо Комисията решава да не повдига възражения спрямо федералната схема за обезщетяване.
Искания на страните
13 Жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
14 Комисията и Федерална република Германия молят Общия съд:
– да отхвърли жалбата като неоснователна,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
15 С жалбата си по настоящото дело жалбоподателят иска да се отмени обжалваното решение, защото с него била одобрена федералната схема за обезщетяване, която в член 2, параграф 2 изключва възможността да се обезщетят предприятията, извършващи дейност в различни сектори, ако секторите, засегнати от приетите във връзка с пандемията COVID‑19 решения за налагане на изолационно-ограничителни мерки, представляват по-малко от 80 % от техния оборот.
16 Жалбоподателят излага две основания в подкрепа на жалбата. С първото основание той по същество посочва, че като е одобрила условието за допустимост, съгласно което засегнатите сектори на дейност трябва да представляват поне 80 % от оборота на съответните предприятия, Комисията е нарушила принципа на пропорционалност. С второто основание той твърди, че като не е започнала официалната процедура по разследване, въпреки наличието на сериозни затруднения, Комисията е нарушила и член 108, параграф 2 ДФЕС.
17 Тъй като условията за допустимост на жалбата спадат към абсолютните процесуални предпоставки, Общият съд трябва служебно да провери дали жалбоподателят има правен интерес от отмяната на обжалваното решение (вж. в този смисъл определение от 7 декември 2017 г., Troszczynski/Парламент, T‑148/17, непубликувано, EU:T:2017:921, т. 40 и цитираната съдебна практика).
18 Общият съд счита за необходимо най-напред да провери допустимостта на жалбата от гледна точка на наличието на правен интерес на жалбоподателя от отмяна на обжалваното решение.
19 За тази цел жалбоподателят е приканен в рамките на процесуално-организационно действие, предприето на основание членове 89 и 90 от Процедурния правилник на Общия съд, да изрази становище за това дали има правен интерес да иска отмяна на обжалваното решение, и следователно за допустимостта на жалбата, в случай че условието по член 2, параграф 2 от федералната схема за обезщетяване не е приложимо към него.
20 Съгласно постоянната съдебна практика жалбата за отмяна, подадена от физическо или юридическо лице, е допустима само ако това лице има интерес от отмяната на обжалвания акт. Такъв интерес предполага, че отмяната на този акт може сама по себе си да породи правни последици и че жалбата може по този начин чрез резултата си да донесе полза на страната, която я е подала (вж. решение от 17 септември 2015 г., Mory и др./Комисия, C‑33/14 P, EU:C:2015:609, т. 55 и цитираната съдебна практика).
21 На първо място, налага се изводът, че в жалбата, подадена от жалбоподателя, неправилно е прието, че заради условието, залегнало в член 2, параграф 2, той не може да бъде включен във федералната схема за обезщетяване.
22 Съгласно член 2, параграф 1, буква b) от федералната схема за обезщетяване, резюмирана от Комисията в съображение 20, буква a) от обжалваното решение, „органите, които отпускат помощи, могат да предоставят помощи на частни предприятия […], ако […] икономическата им дейност е засегната от изолационно-ограничителните мерки, свързани с коронавируса, както следва: […] тяхната търговска или икономическа дейност е трябвало да бъде преустановена поради решение за затваряне, взето въз основа на наредба за налагане на изолационно-ограничителни мерки“.
23 Както отбелязва Комисията в съображение 21 и в бележка под линия 21 от обжалваното решение, член 2, параграф 2 от федералната схема за обезщетяване предвижда, че „в случаите на предприятия, които извършват дейност в няколко икономически сектора, за поне 80 % от съвкупния им оборот трябва ясно да следва, че е от икономически дейности, пряко засегнати от изолационно-ограничителните мерки“.
24 Накрая, съгласно член 3, параграф 4 от федералната схема за обезщетяване, чието съдържание е припомнено в съображение 23 от обжалваното решение:
„[Когато] действието на мярка за налагане на изолационно-ограничителни мерки се отнася до определена икономическа дейност и поради това икономическата дейност е пренасочена към друга свързана икономическа дейност или към друг източник на приходи, приходите от тази друга сродна или свързана дейност също се отчитат, като се подвеждат съответно. Следователно не може да се получи никакво предимство от това, че е възможно да се отчетат само икономическите дейности, които са засегнати от изолационно-ограничителните мерки, в случай че поради това други икономически дейности са станали по-доходоносни. Така се изключва свръхкомпенсиране на причинените вреди“.
25 Жалбоподателят твърди, че поради член 2, параграф 2 от федералната схема за обезщетяване е изключен от нея. От една страна, той подчертава, че е осъществявал дейност както във физическата търговия на дребно, така и в онлайн търговията, които били различни икономически сектори по смисъла на цитираната разпоредба. От друга страна, жалбоподателят уточнява, че поради частта от оборота му, която е от онлайн търговия и не е засегната от издадените по време на пандемията COVID‑19 решения за налагане на изолационно-ограничителни мерки, той не достига изисквания от тази разпоредба праг от 80 %. В писмените си изявления той изтъква, че вследствие от изключването му от посочената схема е невъзможно да поиска финансова подкрепа по Überbrückungshilfe III, а именно федералната програма за помощи, приета от германските власти в приложение на тази схема (наричана по-нататък „федералната програма за помощи“).
26 Уместно е обаче да се подчертае, че Федерална република Германия правилно посочва, че това тълкуване на член 2, параграф 2 от федералната схема за обезщетяване противоречи на публикуваната от нея информация. Всъщност от публикуваното следва, че физическата търговия на дребно и онлайн търговията не се считат за различни „икономически сектори“ по смисъла на споменатата разпоредба. Напротив, онлайн търговията се разглежда като „свързана икономическа дейност“ с физическата търговия на дребно по смисъла на член 3, параграф 4 от въпросната схема.
27 Следователно в приложение на федералната схема за обезщетяване размерът на оборота, реализиран от жалбоподателя в рамките на онлайн търговията, не означава, че последният не отговаря на условията за държавна помощ по член 2, параграф 2 от същата схема. Размерът на оборота означава единствено че съгласно член 3, параграф 4 от тази схема допълнителните приходи, реализирани от жалбоподателя в посочената онлайн търговия поради решенията за налагане на изолационно-ограничителни мерки, трябва да се отчетат, за да се избегне свръхкомпенсиране на вредите, които той твърди, че е претърпял вследствие от посочените решения.
28 На второ място, при обсъжданията по настоящото производство стана ясно, че невъзможността жалбоподателят да получи финансова подкрепа по линия на федералната програма за помощи, се дължи на включването от германските власти, едностранно и отделно от нотифицираната на Комисията федерална схема за обезщетяване, на допълнително условие за допустимост, което изисква поне 30 % от общия оборот на заявителя да е бил засегнат от решенията за налагане на изолационно-ограничителни мерки, което Федерална република Германия потвърждава в отговора си в рамките на процесуално-организационно действие.
29 В отговора си в рамките на процесуално-организационните действия жалбоподателят се опитва да обвърже условието за допустимост, съгласно което поне 30 % от оборота трябва да е бил засегнат от решенията за налагане на изолационно-ограничителни мерки, с федералната схема за обезщетяване, както е обявена в обжалваното решение за съвместима с член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС. В тази насока е достатъчно да се подчертае, че подобно условие не се съдържа нито изрично, нито имплицитно във федералната схема за обезщетяване, въз основа на евентуално препращане към условията, залегнали в други нотифицирани схеми за помощи.
30 На трето място, следва да се отбележи, че включването от Федерална република Германия на допълнително условие за допустимост, а именно да е засегнат поне 30 % от оборота, за да е възможно ползването на федералната ѝ програма за помощи, е ирелевантно за разглеждането на жалбата по настоящото дело, предмет на която е изключително законосъобразността на обжалваното решение, с което Комисията обявява федералната схема за обезщетяване за съвместима с член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС.
31 В тази насока е уместно да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика прилагането на системата за контрол на държавните помощи, която следва от членове 107 и 108 ДФЕС, е задължение, от една страна, на Комисията и от друга, на националните юрисдикции, като съответните им задачи взаимно се допълват, но са различни. Докато преценката дали помощите са съвместими с вътрешния пазар, е от изключителната компетентност на Комисията, която подлежи на контрол от съдилищата на Съюза, то националните юрисдикции са длъжни до окончателното решение на Комисията да следят за опазването на правата на правните субекти от евентуално нарушение от държавните власти на забраната, предвидена в член 108, параграф 3 ДФЕС (вж. в този смисъл решение от 26 октомври 2016 г., DEI и Комисия/Alouminion tis Ellados, C‑590/14 P, EU:C:2016:797, т. 95—97 и цитираната съдебна практика).
32 При това положение жалбоподателят може да сезира германските юрисдикции, които ще трябва да разгледат евентуално след като са сезирали Съда с преюдициален въпрос за тълкуване съгласно член 267 ДФЕС, дали включването от националното право на допълнително условие за допустимост наподобява изменение на съществуваща помощ по смисъла на член 4, параграф 1 от Регламент (ЕО) № 794/2004 на Комисията от 21 април 2004 година за прилагането на Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ОВ L 140, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 2, стр. 42), а следователно и нова помощ по смисъла на член 1, буква в) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9), за която трябва да бъде направено уведомление съгласно член 108, параграф 3 ДФЕС.
33 От изложеното дотук следва, че с оглед на член 2, параграф 2 от федералната схема за обезщетяване, както е обявена в обжалваното решение за съвместима с член 107, параграф 2, буква б) ДФЕС, жалбоподателят би имал право на помощ по тази схема. Следователно отмяната на обжалваното решение не би донесла никаква полза на жалбоподателя по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 20 по-горе, и оттук жалбата му трябва да се отхвърли като недопустима поради липса на правен интерес.
По съдебните разноски
34 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
35 След като жалбоподателят е загубил делото и Комисията е направила такова искане, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
36 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили в делото, понасят направените от тях съдебни разноски. При това положение Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори разширен състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) E. Breuninger GmbH & Co понася направените от него съдебни разноски и тези на Европейската комисия.
3) Федерална република Германия понася направените от нея съдебни разноски.
Tomljenović | Schalin | Škvařilová-Pelzl |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 21 декември 2022 година.
Подписи