ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 16 ноември 2023 година(1)
Дело C‑654/22
FOD Volksgezondheid, Veiligheid van de voedselketen & Leefmilieu
срещу
Triferto Belgium NV
(Преюдициално запитване, отправено от Rechtbank van eerste aanleg Oost-Vlaanderen Afdeling Gent (Първоинстанционен съд на Източна Фландрия, отделение Гент, гражданско отделение, Белгия)
„Преюдициално запитване — Регламент (ЕО) № 1907/2006 — Регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали — REACH — Приложно поле — Изключение за вещества, които са обект на митнически контрол — Задължение за регистриране — Вносител — Внос — Регистрант“
I. Въведение
1. Много потребители познават веществото урея под формата на експлоатационна течност за дизелови автомобили, т.нар. AdBlue(2). Употребата ѝ намалява отделянето на азотни оксиди. Съществуват обаче и много други приложения на това вещество, например в селското стопанство или във фармацията и козметичната индустрия („urea“). Ето защо в Съюза се произвеждат или внасят над 10 милиона тона годишно.
2. Особени рискове не са известни(3). Въпреки това при вноса съгласно Регламента REACH(4) вносителите трябва да регистрират това вещество в Европейската агенция по химикали (наричана по-нататък „ECHA“). Ето защо в настоящото преюдициално производство следва да се изясни дали предприятие, което е закупило урея в трета държава, трябва да се разглежда като вносител и следователно e обвързано с това задължение, или изпълнението на последното може да се поеме от лица, различни от този купувач, когато те организират вноса.
II. Правна уредба
3. Целта и основните принципи на Регламента REACH са посочени в член 1:
„1. Целта на настоящия регламент е да гарантира високо ниво на защита на здравето на човека и околната среда, включително насърчаването на алтернативни методи за оценка на опасности от вещества, както и свободното движение на вещества на вътрешния пазар и в същото време подобряване конкурентоспособността и иновацията.
2. […]
3. Настоящият регламент се основава на принципа, че производителите, вносителите и потребителите надолу по веригата са длъжни да произвеждат, пускат на пазара или употребяват тези вещества, така че да няма неблагоприятно въздействие върху здравето на човека или околната среда. Неговите разпоредби са основани на принципа на превантивността“.
4. Съгласно член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH той не се прилага за „вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия, които са обект на митнически контрол, при условие че не са претърпели каквато и да е обработка или преработка, и които са в режим на временно [складиране] или в свободна зона, или свободен склад с цел реекспорт, или транзит“.
5. Съображение 10 от Регламента REACH уточнява това изключение, както следва:
„Вещества, намиращи се под митнически контрол, които са във временни складове, в свободни зони или свободни складове с цел реекспорт или транзит не попадат в определенията на настоящия регламент и следователно следва да се изключат от неговия обхват. […]“.
6. В член 3, точки 10—13 от Регламента REACH са дефинирани различни понятия:
„10. Внос: означава физическото въвеждане на митническата територия на Общността;
11. Вносител: означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Общността, което е отговорно за вноса;
12. Пускане на пазара: означава доставяне или предоставяне, срещу заплащане или безплатно, на трета страна. Вносът се счита за пускане на пазара;
13. Потребител надолу по веригата: означава физическо или юридическо лице, установено в Общността, различно от производителя или вносителя, което употребява вещество, в самостоятелен вид или в смес при извършването на неговите производствени или професионални дейности. Дистрибуторът или крайният потребител не са потребители надолу по веригата. Лице, осъществяващо повторен внос, попадащо в изключенията съгласно член 2, параграф 7, буква в), се счита за потребител надолу по веригата“.
7. Член 5 от Регламента REACH урежда последиците от липсата на регистрация:
„В съответствие с разпоредбите на членове 6, 7, 21 и 23 вещества в самостоятелен вид, в смеси или в изделия не се произвеждат в Общността или не се пускат на пазара, освен ако те са регистрирани в съответствие с разпоредбите на настоящия дял, когато това се изисква“.
8. Член 6, параграф 1 от Регламента REACH установява задължението за регистриране:
„Освен в случаите, в които настоящият регламент предвижда друго, всеки производител или вносител на вещество в самостоятелен вид или в една или повече смес(и) в количества от 1 тон или повече на година подава регистрация в Агенцията“.
9. Функцията на това задължение за регистриране следва от съображения 16, 17 и 19 от Регламента REACH:
„16. Настоящият регламент установява специфични отговорности и задължения на производители, вносители и потребители надолу по веригата на вещества в самостоятелен вид, в препарати и в изделия. Настоящият регламент се основава на принципа, че индустрията следва да произвежда, внася или употребява вещества или да ги пуска на пазара с такава отговорност и грижа, каквато може да бъде необходима, за да се гарантира, че при предвидими условия здравето на човека и околната среда да не бъдат неблагоприятно засегнати.
17. Цялата налична и подходяща информация за вещества в самостоятелен вид, в препарати и в изделия, следва да бъде събрана, за да подпомогне идентифицирането на опасните свойства и ако е необходимо, следва систематично да бъдат разпространявани препоръки за мерки за управление на риска по веригите на доставки, за да бъдат предотвратени неблагоприятните въздействия върху здравето на човека и околната среда. […]
[…]
19. Следователно, разпоредбите за регистрация следва да изискват производителите и вносителите да изготвят информация за веществата, които произвеждат или внасят, да използват тази информация за оценка на рисковете, свързана с тези вещества, и да разработят и препоръчат подходящи мерки за управление на риска. За да се гарантира, че те действително изпълняват тези задължения, както и за по-голяма прозрачност, регистрацията изисква от тях да представят в Агенцията досие, съдържащо цялата информация. Регистрираните вещества ще могат да се разпространяват на вътрешния пазар“.
10. Член 7 от Регламента REACH урежда регистрацията и нотификацията на вещества в изделия, член 8 — посочването на изключителни представители от производители извън Общността. Ако е посочен такъв представител, вносителите на продуктите на производителя се разглеждат като потребители надолу по веригата, които нямат задължение за регистрация.
III. Фактите и преюдициалното запитване
11. От преюдициалното запитване и от допълнителната информация, представена от запитващата юрисдикция по искане на Съда, се установяват следните фактически обстоятелства.
12. На 3 юли 2019 г. на пристанище Кавказ на руския бряг на Черно море Transvostok Group Limited (със седалище в Кипър) натоварва на кораба MV „HC SVEA KIM“ общо 7 873,167 тона урея за сметка на Dreymoor Fertilizers Overseas PTE LTD (със седалище в Сингапур) и на Belor-Eurofert GmbH (със седалище в Бамберг, Германия). Първи производител на уреята е предприятие в град Мари, Туркменистан.
13. На 7 юли 2019 г. NV Triferto Belgium (със седалище в Гент, Белгия) (наричано по-нататък „Triferto“) поръчва на Dreymoor общо 4 000 тона урея при условия на доставка CFR Гент (Incoterms 2010). Incoterms означава „International Commercial Terms“ (правила за международната търговия). Едно от тези условия е CFR, което е съкращение за cost and freight (стойност и навло). Това означава, че продавачът поема разходите за транспорт, но не носи риска от загубата на стоките по време на транспорта. Мястото на доставка съгласно това споразумение е Гент.
14. По възлагане от Dreymoor на 9 август 2019 г. Belor внася товара с количествата урея в Европейския съюз, в митнически склад в Гент. Там Belor възлага на други предприятия различни задачи във връзка с разтоварването и складирането на товара. Преди това в качеството си на вносител по смисъла на член 6, параграф 1 от Регламента REACH Belor регистрира уреята в ECHA. То подава и митническата декларация за това вещество.
15. След първоначалната покупка и заявената доставка Triferto закупува и със заявки от 21 август 2019 г. и 26 август 2019 г. иска доставката съответно на още 700 тона и на още 1 176,173 тона от транспортираните количества при условие CIF Гент (Incoterms 2010). CIF е съкращение на „cost, insurance and freight“ и означава, че продавачът не само поема разходите по транспорта, но освен това застрахова стоките.
16. При проверка, извършена на 11 февруари 2020 г., Federale Overheidsdienst Volksgezondheid, Veiligheid van de voedselketen en Leefmilieu (Федерална публична служба „Обществено здраве, безопасност на храните в хранителната верига и околна среда“, наричана по-нататък „FOD Volksgezondheid“) установява, че през 2019 г. Triferto е закупило от Dreymoor посочените количества урея.
17. Между Dreymoor и Belor е сключен договор, в който Belor потвърждава, че „съгласно уредбата съгласно REACH“ е отговорно за физическия внос на урея 46 % в Европейския съюз с кораба MV „HC SVEA KIM“.
18. Според FOD Volksgezondheid обаче не Belor, а Triferto трябва да се счита за вносител по смисъла на член 6 във връзка с член 3 от Регламента REACH. Ето защо то е трябвало да регистрира уреята, което не е направено. Поради това FOD Volksgezondheid налага на Triferto имуществена санкция в размер на 32 856,00 евро.
19. FOD Volksgezondheid и Triferto заедно сезират Rechtbank van eerste aanleg Oost-Vlaanderen Afdeling Gent (Първоинстанционен съд на Източна Фландрия, отделение Гент, гражданско отделение, Белгия) с искане за контрол на законосъобразността на глобата.
20. Ето защо Rechtbank поставя на Съда следните преюдициални въпроси:
„1) Трябва ли член 6, параграф 1 и член 3, точки 10 и 11 от Регламента REACH да се тълкуват в смисъл, че лицето, което поръчва или закупува веществото от установен извън Европейския съюз производител, има задължение за регистрация дори ако всички формалности с оглед на физическото въвеждане на митническата територия на Съюза всъщност се извършват от трето лице, което освен това изрично потвърждава, че носи отговорност за тях?
Има ли значение за отговора на този въпрос обстоятелството дали поръчаното или закупеното количество вещество е само част (все пак повече от един тон) от по-голяма пратка със същото вещество на същия установен извън Съюза производител, която е физически въведена на митническата територия на Съюза от третото лице, за да бъде складирана там в митнически склад?
2) Трябва ли член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH да се тълкува в смисъл, че и веществата, които се съхраняват в митнически склад (тъй като са поставени под режим J, код 71 00 в поле 37 от единния административен документ), не попадат в обхвата на Регламента REACH, докато последващото им извеждане и поставяне под друг митнически режим (например в режим „допускане за свободно обращение“)?
При утвърдителен отговор: трябва ли член 6, параграф 1 и член 3, точки 10 и 11 от Регламента REACH да се тълкуват в смисъл, че в този случай със задължението за регистрация е обвързано лицето, което пряко е закупило веществото извън Съюза и е заявило доставката му (без преди това физически да е внесло веществото на митническата територия на Съюза), дори ако веществото вече е било регистрирано от третото предприятие, което преди това физически го е внесло на митническата територия на Съюза?“.
21. Triferto, Кралство Белгия и Европейската комисия представят писмени становища и участват в проведеното на 12 октомври 2023 г. съдебно заседание.
IV. Правен анализ
22. С първия въпрос и втората част от втория въпрос Rechtbank иска да установи кой следва да се разглежда като вносител на дадено количество вещество по смисъла на член 6, параграф 1 и член 3, точка 10 от Регламента REACH, който трябва да го регистрира в ECHA. За изясняването на този въпрос е целесъобразно най-напред да се разгледа първата част от втория въпрос, който има за цел да се установи датата, на която спорното количество вещество е внесено в Съюза.
А. Дата на вноса
23. С първата част от втория въпрос запитващата юрисдикция иска да установи дали веществата, които се съхраняват в митнически склад (тъй като са поставени под режим J, код 71 00 в поле 37 от единния административен документ), не попадат в обхвата на Регламента REACH, докато не бъдат извадени на по-късен етап и поставени под друг митнически режим (например допускане за свободно обращение).
24. Може да изглежда изненадващо, че този въпрос се отнася до митнически режими, но това се дължи на член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH, който изключва прилагането на регламента по отношение на вещества, които са обект на специални митнически режими.
25. Ако това изключение е приложимо в случая, уреята първо би била физически въведена на митническата територия на Съюза, но не би била внесена по смисъла на член 3, точка 10 от Регламента REACH, доколкото член 2, параграф 1, буква б) изключва прилагането на регламента, а оттам и на това определение.
26. Следователно на практика този въпрос следва да изясни дали спорното количество вещество е внесено едва при предаването на Triferto, или още на датата, на която Belor го въвежда за първи път на митническата територия на Съюза и го складира в митнически склад.
27. Съгласно член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH той не се прилага за вещества, „които са обект на митнически контрол, при условие че не са претърпели каквато и да е обработка или преработка, и които са в режим на временно съхранение или в свободна зона, или свободен склад с цел реекспорт, или транзит“.
28. Това изключение от Регламента REACH обхваща вещества, които са обект на митнически контрол. Това може да се приеме в случая по главното производство, доколкото съгласно преюдициалния въпрос уреята се съхранява в митнически склад, като е поставена под режим J, код 71 00 в поле 37 от единния административен документ.
29. Изключението обаче се прилага само ако освен това, на първо място, е изпълнено отрицателното условие въпросното вещество да не е претърпяло каквато и да е обработка или преработка, и на второ място, да е в един от трите специални митнически режима.
30. Преюдициалното запитване не съдържа каквито и да е доказателства за обработка или преработка, преди уреята да бъде предадена на Triferto. Следователно трябва да се приеме, че в случая по главното производство е изпълнено отрицателното условие.
31. Противно на становището на Белгия обаче, не е налице второто условие, а именно прилагането на един от трите специални митнически режима.
32. Съгласно преюдициалния въпрос уреята е складирана в митнически склад, като е поставена под режим J, код 71 00 в поле 37 от единния административен документ. Посочването на код 71 00 в поле 37 от единния административен документ също е доказателство за това. Този код означава именно че стоката е поставена под режим митническо складиране (71) и преди това не е била под какъвто и да е митнически режим (00)(5).
33. Складирането в митнически склад е уредено в дял VII, глава 3, раздел 2 от Митническия кодекс(6) (членове 240—242). Това е специален митнически режим. Той обаче не е един от трите специални митнически режима, посочени в член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH.
34. Временното складиране на стоки съгласно член 5, точки 11 и 17 и членове 144—152 от Митническия кодекс е първият специален митнически режим, посочен в член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH. Това е алтернатива на поставянето под митнически режим, т.е. и на складирането в митнически склад.
35. Вторият митнически режим, посочен в член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH, е складирането в свободна зона с цел реекспорт. Макар да е много подобен на складирането в митнически склад, той е уреден в дял VII, глава 3 от Митническия кодекс, а именно в раздел 3 (членове 243—249, вж. също член 5, точка 14, но без член 270). Двете форми на складиране представляват специални митнически режими. Ето защо те взаимно се изключват.
36. В действащия при приемането на Регламента REACH стар Митнически кодекс(7) складирането в свободен склад, което е посочено и в член 2, параграф 1, буква б) и съображение 10 от Регламента REACH, все още се урежда от същите разпоредби, както и складирането в свободна зона, но понастоящем повече не се предвижда свободният склад. Свободният склад не следва да се приравнява по-специално на митнически склад, който е предвиден и в стария Митнически кодекс и в него е уреден в разпоредби, различни от тези относно свободния склад.
37. В текста на член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH на немски език третият специален митнически режим е обозначен като „Transitverkehr“ (на български език: „транзит“). Митническият кодекс обаче не съдържа това понятие. От друга страна, в текстовете на член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH на английски и френски език е използвано понятието „transit“, което е предвидено в Митническия кодекс на съответните езици. В текста на Митническия кодекс на немски език това понятие е обозначено като „Versand“. Ето защо считам, че използването на понятието „Transitverkehr“ в текста на немски език се дължи на грешка в превода.
38. Транзитът като алтернатива на складирането обхваща други специални митнически режими, които са уредени в дял VII, глава 2 от Митническия кодекс и поради това също изключват складирането в митнически склад.
39. В обобщение може да се отбележи, че веществата, складирани в митнически склад, не попадат в обхвата на член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH, тъй като не са обект на нито един от посочените там специални митнически режими. Поради това регламентът е приложим за такива вещества. Следователно по смисъла на определението в член 3, точка 10 те са внесени още с физическото въвеждане на митническата територия на Съюза и трябва да бъдат регистрирани в ECHA още преди тази дата.
40. Този извод е в съответствие с целта на изключението по член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH. Всъщност Регламентът REACH няма за цел да регламентира износа на вещества, а само да гарантира свободното движение на стоките и високо ниво на защита на вътрешния пазар(8). В този контекст съгласно съображение 16 производители, вносители и потребители на вещества надолу по веригата следва да произвеждат, внасят или употребяват вещества или да ги пускат на пазара с такава отговорност и грижа, каквито могат да бъдат необходими, за да се гарантира, че при разумно предвидими условия здравето на човека и околната среда няма да бъдат неблагоприятно засегнати.
41. Ето защо член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH има за цел да освободи стоките от изискванията на Регламента REACH, ако, както при посочените три митнически режима, следва да се приеме, че са в Съюза само временно, без да са претърпели каквато и да е обработка или преработка. Както е посочено в съображение 10, такива вещества не попадат в определенията на Регламента REACH. В този случай е малко вероятно рисковете, свързани със съответните вещества, да се осъществят в Съюза. За много опасни вещества обаче може да се прилагат специални правила(9).
42. Ако, от друга страна, веществото претърпява обработка или преработка, Регламентът REACH се прилага с цел да се гарантира преследваното ниво на защита в рамките на Съюза. Всъщност в този случай трябва да се вземат необходимите мерки, за да не се осъществят при обработката или преработката рисковете, свързани с веществото. За преодоляването на този риск обаче не е от значение дали за веществото или произведените с него продукти се прилагат митнически режими, които целят последващ износ.
43. Ето защо на първата част от втория въпрос следва да се отговори, че изключението по член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH се прилага само ако съответните вещества са под някой от посочените там митнически режими, а именно временно складиране (член 5, точки 11 и 17 и членове 144—152 от Митническия кодекс), складиране в свободна зона с цел реекспорт (член 5, точка 14 и членове 243—249, но без член 270 от Митническия кодекс) или транзит (членове 226—236 от Митническия кодекс), и не са претърпели каквато и да е обработка или преработка.
Б. Определяне на вносителя
44. Понастоящем следва да се провери дали лицето, което поръчва или закупува определено количество вещество от установен извън Европейския съюз производител, трябва да се разглежда като вносител по смисъла на член 6, параграф 1 и член 3, точка 10 от Регламента REACH, който е длъжен да регистрира това вещество в ECHA.
45. Съгласно член 3, точка 12 от Регламента REACH вносът на вещество се счита за пускане на пазара. Ето защо поради обстоятелството, че съгласно член 5 дадено вещество не се пуска на пазара, освен ако е регистрирано, същото може да бъде внесено едва след регистрацията. Член 21, параграф 1 дори предвижда, че вносът е разрешен само ако в срок до три седмици след регистрацията ECHA не открие пропуски в регистрацията.
46. Кой обаче следва да извърши регистрацията? Съгласно член 6, параграф 1 от Регламента REACH вносителят на вещество в количества 1 тон или повече на година подава регистрация в ECHA. Съгласно член 3, точка 11 вносител означава всяко физическо или юридическо лице, установено в Общността, което е отговорно за вноса. Член 3, точка 10 предвижда, че вносът от своя страна означава физическото въвеждане на митническата територия на Съюза.
47. Следователно задължението за регистрация при внос на вещества зависи от обстоятелството кой е отговорен за физическото въвеждане на митническата територия на Съюза.
48. В обикновения смисъл на думата това могат да са голям брой отговорни лица. Ако изключението по член 2, параграф 1, буква б) от Регламента REACH не е приложимо, пряка отговорност за физическото въвеждане носят екипажът, по-специално капитанът на кораба MV „HC SVEA KIM“, както и транспортното предприятие. От преюдициалното запитване обаче следва, че веществото е внесено в Европейския съюз от предприятието Belor, т.е. вероятно то е ангажирало превозвача и е осъществявало контрол над него. Следователно това предприятие също може да е отговорно за вноса. Belor обаче действа по възлагане на Dreymoor, което следователно от своя страна би могло да е отговорно. Тъй като това възлагане поне отчасти е следствие от обстоятелството, че Triferto вече е закупило и поръчало голяма част от доставката, последното също би могло да е отговорно.
49. За разлика обаче например от наказателното право, член 3, точка 11 и член 6 от Регламента REACH нямат за цел да идентифицират всички отговорни лица и да ги санкционират в зависимост от участието им. Съгласно съображение 17 по-скоро трябва да се гарантира, че цялата налична и подходяща информация за веществата ще бъде събрана, за да се подпомогне идентифицирането на опасните свойства. За да се разпредели по подходящ начин тежестта за предоставянето на тази информация между потребителите на веществото, е необходимо да се регистрира всяко количество вещество, произведено или внесено в Съюза. Ето защо е необходимо, но и достатъчно едно лице да регистрира съответното количество вещество.
50. По отношение на идентифицирането на това лице обаче Регламентът REACH и по-специално член 3, точка 11 се прилагат ограничено, доколкото, както беше изяснено в точка 48, понятието „отговорно“ е много широко. Действително кръгът на отговорните лица е ограничен от обстоятелството, че вносители могат да бъдат само установени в Съюза лица, което изключва по-специално Dreymoor и транспортното предприятие, както може би и капитана и екипажа на кораба. В разглеждания случай обаче възможни отговорни лица остават най-малкото Triferto и Belor.
51. В ръководството си за регистрация ECHA предлага вносителят да се определя съгласно обстоятелствата в конкретния случай. Въз основа на това тя дава примери кой е отговорен в конкретни положения. В много случаи като вносител следвало да се разглежда крайният получател на стоката, т.е. лицето, което е поръчало и закупило внесеното вещество; при определени обстоятелства обаче това е и лицето, което организира вноса(10). Комисията и Белгия основават доводите си на това ръководство.
52. ECHA обаче няма право да уточнява член 3, точка 11 от Регламента REACH чрез обвързващо тълкуване, което тя изрично подчертава и в ръководството си(11). Ето защо това ръководство не е обвързващо; въпреки това то може да даде полезни насоки за тълкуването на неопределено правно понятие, като това за отговорното за вноса лице. Така изглежда убедително, че често крайният получател на доставката следва да носи основната отговорност, тъй като той има интерес доставката да бъде въведена в Съюза. Без неговата инициатива вносът на веществото по принцип не би бил осъществен. Макар най-често продавачът също да е заинтересован, съгласно член 3, точка 11 от Регламента REACH той не може да е отговорен, ако — както в конкретния случай — не е установен в Съюза.
53. Интересът на купувача от вноса обаче не изключва възможността, друго лице — в настоящия случай Belor — да поеме отговорността вместо получателя на стоката, за да е вносител по смисъла на член 3, точка 11 от Регламента REACH и да поеме задължението за регистрация.
54. За това по принцип не може да е достатъчна само декларация или дори договор, доколкото в противен случай би съществувал риск от заобикаляне на задълженията на вносителя съгласно Регламента REACH. По-специално, трябва да се възпрепятства възможността действителният вносител на веществото да разпредели внесеното количество на различни „фиктивни вносители“, които съответно да останат под прага на задължението за регистриране или под прага за по-подробна информация. Всъщност съгласно член 6, параграф 1 задължение за регистриране имат само вносители, които внасят количества от 1 тон или повече на година, а съгласно член 12 задълженията за регистриране нарастват при по-големи годишни количества на вносител (10, 100 или 1 000 тона).
55. Освен това регистрацията не е просто формалност, а е свързана със значителни усилия. Така съгласно член 10 и различни приложения от Регламента REACH регистрантът трябва да представи подробно досие на веществото и доклад за безопасност на химичното вещество. Освен това съгласно член 22 след регистрацията той има още задължения за предоставяне на информация.
56. Ето защо ефективното поемане на отговорност и на задължението за регистриране предполага най-малкото оправдани правни очаквания на участниците във вноса, че лицето, което поема отговорността, разполага с необходимите знания и ресурси за изпълнението на посочените задължения. Тези участници, по-специално купувачът на веществото, не би трябвало да вярват сляпо, а да положат дължимата грижа при избора и да докажат най-малкото преди вноса, че регистрантът действително е регистрирал количеството вещество в ECHA.
57. Ако обаче — както в конкретния случай — лицето, което е поело отговорността за вноса, действително е изпълнило задълженията на вносителя, т.е. по-специално е регистрирало доставката в ECHA и освен това е организирало в значителна степен физическото въвеждане в Съюза, и не са налице сведения за заобикаляне или нарушаване на задължения съгласно Регламента REACH, изглежда целесъобразно да се допусне поемането на отговорността. Противно на становището на Белгия, от друга страна, няма решаващо значение обстоятелството дали това поемане на отговорност се основава на договор с купувача на стоката, или на други обстоятелства — в случая на споразумението между Dreymoor и Belor.
58. Член 8 от Регламента REACH изрично предвижда възможността за сключване на споразумение с участник, установен извън Съюза, за конкретен случай, а именно когато производителят на вещество, установен извън Съюза, по взаимно съгласие посочи лице, установено в Съюза, което да изпълнява, в качеството си на негов изключителен представител, задълженията на вносителите. По този начин вносителите са освободени от задължението за регистриране, защото в този случай те се считат за потребители надолу по веригата.
59. Както посочва и Комисията в съдебното заседание, тези разпоредби относно изключителния представител допускат поемане на задължението за регистриране в други случаи. Вярно е, че регламентът не съдържа сходна на член 8 от Регламента REACH разпоредба относно възможността участниците във вноса да се споразумеят кой ще изпълни задължението за регистриране. Тъй като обаче регламентът не определя ясно на кое лице е наложено това задължение, но същевременно предполага една-единствена регистрация на внесените количества вещество, трябва да е възможно да се постигне съгласие кой ще поеме изпълнението на това задължение.
60. Впрочем предимството на това тълкуване на член 3, точка 11 и на член 6 от Регламента REACH се състои в това, че включва и случая, в който установено извън Съюза търговско предприятие като Dreymoor внася в Съюза произведено от друг производител количество вещество, без да има вече купувачи в Съюза. Всъщност в този случай никой не би могъл да регистрира доставката, поради което вносът би бил недопустим от правна гледна точка. Такова търговско предприятие не би било производител на веществото и поради това не би могло да посочи изключителен представител съгласно член 8. По същия начин то не би могло само да регистрира доставката, ако не е установено в Съюза. И ако все още няма клиенти, не съществува и възможност последните да поемат отговорността за вноса. Ето защо, за да може да се осъществява такъв вид внос, трябва да е възможно установен в Съюза участник да поеме отговорността за вноса.
61. В случая в главното производство такова решение е необходимо най-малкото за количествата, които Triferto закупува едва след вноса, евентуално и за тази част от товара, а именно 2 000 тона, за чието местонахождение Съдът няма информация. Всъщност съгласно отговора на първата част от втория въпрос най-малкото количествата, продадени впоследствие на Triferto, вече са били внесени преди намирането на купувача.
62. Следователно на първия въпрос и на втората част от втория въпрос следва да се отговори, че купувачът на повече от 1 тон внесено в Съюза вещество не е длъжен съгласно член 3, точки 10 и 11 и член 6 от Регламента REACH сам да регистрира това вещество, ако друго установено в Съюза лице е поело отговорността за вноса на веществото и е извършило регистрацията и ако не са налице сведения за заобикаляне на задължения във връзка с регистрацията на веществото.
V. Заключение
63. Поради това предлагам на Съда да отговори на преюдициалното запитване по следния начин:
„1) Изключението по член 2, параграф 1, буква б) от Регламент (ЕО) № 1907/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 18 декември 2006 година относно регистрацията, оценката, разрешаването и ограничаването на химикали се прилага само ако съответните вещества са под някой от посочените там митнически режими, а именно временно складиране (член 5, точки 11 и 17 и членове 144—152 от Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза), складиране в свободна зона с цел реекспорт (член 5, точка 14 и членове 243—249, но без член 270 от Митническия кодекс) или транзит (членове 226—236 от Митническия кодекс), и не са претърпели каквато и да е обработка или преработка.
2) Купувачът на повече от 1 тон внесено в Съюза вещество не е длъжен съгласно член 3, точки 10 и 11 и член 6 от Регламента REACH сам да регистрира това вещество, ако друго установено в Съюза лице е поело отговорността за вноса на веществото и е извършило регистрацията и ако не са налице сведения за заобикаляне на задължения във връзка с регистрацията на веществото“.