Language of document : ECLI:EU:T:2021:284

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД

19 май 2021 година(*)

„Държавни помощи — Португалски пазар на въздушния транспорт — Помощ, предоставена от Португалия на TAP с оглед на пандемията от COVID‑19 — Държавен заем — Решение да не се повдигат възражения — Точка 22 от Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на предприятия в затруднено положение — Дружество, което е част от група — Затруднения, които са вътрешни, а не произтичат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата — Затруднения, които са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях — Задължение за мотивиране — Запазване на правните последици на решението“

По дело T‑465/20

Ryanair DAC, установено в Swords (Ирландия), представлявано от E. Vahida, F.‑C. Laprévote, S. Rating, I.‑G. Metaxas-Maranghidis и V. Blanc, адвокати,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от L. Flynn, V. Bottka и S. Noë,

ответник,

подпомагана от

Френска република, представлявана от P. Dodeller и E. de Moustier,

от

Република Полша, представлявана от B. Majczyna,

и от

Португалска република, представлявана от L. Inez Fernandes, P. Barros da Costa и S. Jaulino, подпомагани от N. Mimoso Ruiz, адвокат,

встъпили страни,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2020) 3989 final на Комисията от 10 юни 2020 година относно държавна помощ SA.57369 (2020/N) — COVID‑19 — Португалия — Помощ за TAP,

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав),

състоящ се от: M. van der Woude, председател, Ал. Корнезов, E. Buttigieg, K. Kowalik-Bańczyk и G. Hesse (докладчик), съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 9 декември 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        На 9 юни 2020 г. Португалската република уведомява Европейската комисия за мярка за помощ, която е или под формата на държавен заем, или под формата на съчетание от такъв заем и държавна гаранция, с максимален размер 1,2 милиарда евро (наричана по-нататък „спорната мярка“), предназначена за Transportes Aéreos Portugueses SGPS SA (наричано по-нататък „получателят на помощта“) в съответствие с член 108, параграф 3 ДФЕС.

2        Спорната мярка цели запазването в продължение на шест месеца, и по-специално в периода между юли 2020 г. и декември 2020 г., на дейността на получателя на помощта, който е дружество майка и акционер, притежаващ 100 % от Transportes Aéreos Portugueses SA (наричано по-нататък „TAP Air Portugal“). Към датата на приемане на обжалваното решение половината от акциите на получателя на помощта са собственост на Participações Públicas SGPS SA (наричано по-нататък „Parpública“), което управлява дяловите участия на португалската държава. Atlantic Gateway SGPS Lda (наричано по-нататък „AGW“) притежава 45 % от акциите на получателя на помощта, а 5 % от акциите на последния са собственост на други акционери. Спорната мярка се отнася до договор за заем, сключен по-специално между Португалската република, в качеството ѝ на заемодател, TAP Air Portugal, в качеството му на заемател, и получателят на помощта, в качеството му на гарант. AGW и Parpública също могат да вземат участие по договора за заем в качеството си на акционери на получателя на помощта.

3        На 10 юни 2020 г. Комисията приема Решение C(2020) 3989 final относно държавна помощ SA.57369 (2020/N) — COVID‑19 — Португалия — Помощ за TAP (наричано по-нататък „обжалваното решение“), с което, след като прави извод, че спорната мярка представлява държавна помощ по смисъла на член 107, параграф 1 ДФЕС, Комисията преценява съвместимостта ѝ с вътрешния пазар по-специално в светлината на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС и на Насоките за държавна помощ за оздравяване и преструктуриране на нефинансови предприятия в затруднено положение (ОВ C 249, 2014 г., стр. 1, наричани по-нататък „Насоките“). Комисията обявява спорната мярка за съвместима с вътрешния пазар.

 Производството и исканията на страните

4        На 22 юли 2020 г. жалбоподателят Ryanair DAC подава в секретариата на Общия съд настоящата жалба.

5        С отделна молба, подадена на същата дата в секретариата на Общия съд, жалбоподателят иска жалбата да бъде разгледана по реда на бързото производство съгласно членове 151 и 152 от Процедурния правилник на Общия съд. Общият съд (десети състав) уважава молбата за разглеждане по реда на бързото производство с решение от 11 август 2020 г.

6        Комисията депозира писмената си защита в секретариата на Общия съд на 26 август 2020 г.

7        На 31 август 2020 г. жалбоподателят подава мотивирано искане за провеждане на съдебно заседание на основание член 106, параграф 2 от Процедурния правилник.

8        По предложение на десети състав Общият съд решава на основание член 28 от Процедурния правилник делото да бъде преразпределено на разширен съдебен състав.

9        С молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 17 септември 2020 г., на 21 октомври 2020 г. и на 22 октомври 2020 г. Португалската република, Френската република и Република Полша искат да встъпят в настоящото производство в подкрепа на исканията на Комисията. С решения от 1 октомври 2020 г. и от 3 ноември 2020 г. председателят на десети състав на Общия съд допуска встъпването им.

10      С процесуално-организационни действия от 13 октомври 2020 г. и от 4 ноември 2020 г. се разрешава на Португалската република, на Френската република и на Република Полша да представят писмени становища при встъпване на основание член 154, параграф 3 от Процедурния правилник.

11      На 28 октомври 2020 г. Португалската република, а на 19 ноември 2020 г. Френската република и Република Полша депозират в секретариата на Общия съд писмените си становища при встъпване.

12      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

13      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

14      Френската република иска жалбата да бъде обявена за недопустима, доколкото с нея се оспорва основателността на обжалваното решение, и да бъде отхвърлена по същество в останалата ѝ част. При условията на евентуалност тя иска жалбата да бъде отхвърлена по същество в нейната цялост.

15      Подобно на Комисията, Република Полша и Португалската република искат жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

 От правна страна

 По допустимостта

16      В точки 33 и 34 от съкратената версия на жалбата жалбоподателят твърди, че като „заинтересована страна“ притежава процесуална легитимация и продължава да има правен интерес, произтичащ от защитата на процесуалните права, които притежава в същото си качество на основание член 108, параграф 2 ДФЕС.

17      Всъщност жалбоподателят бил „заинтересована страна“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС и „заинтересована страна“ по смисъла на член 1, буква з) от Регламент (ЕС) 2015/1589 на Съвета от 13 юли 2015 година за установяване на подробни правила за прилагането на член 108 [ДФЕС] (ОВ L 248, 2015 г., стр. 9), поради това че като конкурент на TAP Air Portugal интересите му били засегнати от държавния заем, предоставен на дружеството майка на TAP Air Portugal. Предоставената на получателя помощ позволявала на TAP Air Portugal да остане на пазара в качеството си на субсидиран конкурент на жалбоподателя. Жалбоподателят, който е основният конкурент на TAP Air Portugal в Португалия, не се ползвал от държавен заем, за разлика от посоченото дружество. Следователно жалбоподателят бил третиран неблагоприятно, що се отнася до отпускането на заеми и до условията, уреждащи заемите, най-вече що се отнася до лихвените им проценти.

18      Поради това по силата на член 263, четвърта алинея ДФЕС жалбоподателят имал право да подаде жалба за отмяна на решение като обжалваното, с което спорната помощ се обявява за съвместима с вътрешния пазар, прието без започване на официалната процедура по разследване.

19      Комисията не оспорва допустимостта на жалбата.

20      Следва да се приеме, че допустимостта на настоящата жалба не буди съмнение, доколкото с нея жалбоподателят цели да докаже, че Комисията е трябвало да започне официалната процедура по разследване, посочена в член 108, параграф 2 ДФЕС.

21      Всъщност в рамките на производството за упражняване на контрол по член 108 ДФЕС трябва да се разграничат две фази. От една страна, фазата на предварителното разглеждане, установена в член 108, параграф 3 ДФЕС, позволява на Комисията да си създаде първоначално впечатление за съвместимостта на разглежданата помощ. От друга страна, официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, осигурява на Комисията пълна информация относно данните по преписката. Единствено в рамките на тази процедура Договорът за функционирането на ЕС предвижда задължение за Комисията официално да уведоми заинтересованите страни да представят становищата си (решения от 19 май 1993 г., Cook/Комисия, C‑198/91, EU:C:1993:197, т. 22, от 15 юни 1993 г., Matra/Комисия, C‑225/91, EU:C:1993:239, т. 16 и от 15 октомври 2018 г., Vereniging Gelijkberechtiging Grondbezitters и др./Комисия, T‑79/16, непубликувано, EU:T:2018:680, т. 46).

22      Когато не е образувана официална процедура по разследване, заинтересованите страни, които иначе биха могли да представят становища по време на посочената втора фаза, са лишени от тази възможност. За да се преодолее проблемът, им е признато правото да оспорят пред съда на Съюза приетото от Комисията решение да не открива официалната процедура по разследване. В този смисъл жалбата за отмяна на решение, прието на основание член 108, параграф 3 ДФЕС, подадена от заинтересована страна по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС, е допустима, когато нейният автор цели да защити процесуалните права, които черпи от последната посочена разпоредба (вж. решение от 18 ноември 2010 г., NDSHT/Комисия, C 322/09 P, EU:C:2010:701, т. 56 и цитираната съдебна практика).

23      В настоящия случай Комисията не е започнала официалната процедура по разследване и в рамките на четвъртото основание жалбоподателят изтъква нарушение на процесуалните си права. С оглед на член 1, буква з) от Регламент 2015/1589 предприятие, конкурентно на получателя на мярка за помощ, несъмнено фигурира сред „заинтересованите страни“ по смисъла на член 108, параграф 2 ДФЕС (решения от 18 ноември 2010 г., NDSHT/Комисия, C‑322/09 P, EU:C:2010:701, т. 59 и от 3 септември 2020 г., Vereniging tot Behoud van Natuurmonumenten in Nederland и др./Комисия, C 817/18 P, EU:C:2020:637, т. 50).

24      В случая е безспорно, че между жалбоподателя и TAP Air Portugal съществува конкурентно отношение. Така жалбоподателят твърди, без да бъде опроверган, че е допринасял за въздушното обслужване на Португалия от 2003 г. нататък и че през 2019 г. е превозил 10,9 милиона пътници по португалските маршрути. Страните не спорят и по въпроса, че жалбоподателят е най-големият конкурент на TAP Air Portugal и че двете компании са се конкурирали пряко, що се отнася до 32 маршрута през 2019 г. Жалбоподателят също така изтъква, че програмата му за полети през лятото на 2020 г., изготвена преди здравната криза, е включвала 126 маршрута от 5 португалски летища. Следователно жалбоподателят е заинтересована страна, която има интерес да гарантира защитата на процесуалните права, които черпи от член 108, параграф 2 ДФЕС.

25      Ето защо следва да се приеме, че жалбата е допустима в частта, в която жалбоподателят се позовава на нарушение на процесуалните си права.

26      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква пет основания, първото от които е неправилно прилагане на точки 8 и 22 от Насоките, второто е нарушение на член 107, параграф 3, буква в) ДФЕС, третото е нарушение на принципите на недопускане на дискриминация, на свободно предоставяне на услуги и на свобода на установяването, четвъртото е неправилно прилагане на член 108, параграф 2 ДФЕС и петото е нарушение на задължението за мотивиране по смисъла на член 296 ДФЕС.

27      В този контекст се налага изводът, че четвъртото основание, което изрично цели да осигури спазването на процесуалните права на жалбоподателя, е допустимо предвид качеството на последния на заинтересована страна. Всъщност с цел спазване на процесуалните си права в рамките на официалната процедура по разследване жалбоподателят може да посочи основания, които са в състояние да докажат, че преценката на информацията и обстоятелствата, с които разполага или е можела да разполага Комисията във фазата на предварителното разглеждане на мярката, за която е отправено уведомление, е трябвало да породи съмнения относно съвместимостта на тази мярка с общия пазар (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 81, от 9 юли 2009 г., 3F/Комисия, C‑319/07 P, EU:C:2009:435, т. 35 и от 6 май 2019 г., Scor/Комисия, T‑135/17, непубликувано, EU:T:2019:287, т. 73).

28      В това отношение следва да се припомни, че за да докаже нарушението на процесуалните си права с оглед на съмненията, които спорната мярка е трябвало да предизвика относно съвместимостта си с вътрешния пазар, жалбоподателят има право да изтъкне доводи, с които да установи, че констатацията на Комисията за съвместимостта на тази мярка с вътрешния пазар е неправилна, което a fortiori може да докаже, че тази институция е трябвало да има съмнения при преценката си относно съвместимостта на мярката с вътрешния пазар. Следователно Общият съд е оправомощен да разгледа изложените от жалбоподателя доводи по същество, за да провери дали те могат да подкрепят изрично изтъкнатото от жалбоподателя основание за наличие на съмнения, обосноваващи започването на процедурата по член 108, параграф 2 ДФЕС (вж. в този смисъл решения от 13 юни 2013 г., Ryanair/Комисия, C‑287/12 P, непубликувано, EU:C:2013:395, т. 57—60 и от 6 май 2019 г., Scor/Комисия, T‑135/17, непубликувано, EU:T:2019:287, т. 77).

29      Що се отнася до петото основание, което е нарушение на задължението за мотивиране, следва да се подчертае, че неизпълнението на задължението за мотивиране спада към съществените процесуални нарушения и представлява абсолютно основание за отмяна, което трябва да бъде разгледано служебно от съда на Съюза, и не се отнася до материалната законосъобразност на обжалваното решение (вж. в този смисъл решение от 2 април 1998 г., Комисия/Sytraval и Brink’s France, C‑367/95 P, EU:C:1998:154, т. 67—72).

 По същество

30      Най-напред следва да се разгледа петото основание.

 По петото правно основание: липса на мотиви, която опорочава обжалваното решение

31      В рамките на петото си основание жалбоподателят поддържа по същество, че обжалваното решение е опорочено от липсата на редица мотиви.

32      В рамките на първата част от петото основание жалбоподателят поддържа, че Комисията не е разгледала въпроса дали затрудненията на получателя на помощта са били прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях по смисъла на точка 22 от Насоките. Освен това Комисията не била доказала, че затрудненията на получателя на помощта са вътрешни, а не произтичат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата по смисъла на тази разпоредба. Обжалваното решение се позовавало единствено на факта, че от една страна, получателят на помощта има отрицателен собствен капитал, и от друга страна, че кредитният рейтинг на TAP Air Portugal е намалял значително поради здравната криза. В обжалваното решение обаче не се посочвало дали произволно разпределение на разходите в рамките на групата е допринесло за този резултат. В това отношение жалбоподателят отбелязва, че двамата акционери, обединени в консорциума AGW, също упражняват активна дейност в областта на транспорта посредством собствените си предприятия и поради това не може да се изключи възможността те да са били поставени в по-благоприятно положение в ущърб на финансовото положение на TAP Air Portugal.

33      Що се отнася до съображение 43 от обжалваното решение, по повод на това дали получателят отговаря на условията за получаване на помощта за оздравяване Комисията само твърди, без да изложи доказателства в това отношение, че „[м]акар получателят на помощта да е контролиран от други акционери [съображение 3], затрудненията, пред които е изправен, са прекалено големи, за да може неговите мажоритарни акционери или другите акционери сами да се справят с тях, и освен това посочените затруднения не са резултат от произволно разпределение на разходите в полза на акционерите му или на други дъщерни дружества, както е видно от съображения 7—9“.

34      Според жалбоподателя Комисията не е обосновала, дори кратко, предполагаемата липса на възможност на акционерите да се справят със затрудненията, които е изпитвал получателят на помощта. Освен това Комисията изобщо не е направила преценка на разпределението на разходите в рамките на групата, нито на въпроса дали затрудненията са вътрешни за получателя на помощта.

35      Комисията, подкрепяна от Френската република, от Република Полша и от Португалската република, оспорва тези доводи.

36      Следва да се припомни най-напред, че съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296 ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, издаваща акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите или други заинтересовани лица, засегнати пряко и лично от акта, могат да имат интерес от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите на определен акт отговарят на изискванията на посочения член 296 следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 8 септември 2011 г., Комисия/Нидерландия, C‑279/08 P, EU:C:2011:551, т. 125 и цитираната съдебна практика).

37      В този контекст решението да не се открива предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС официална процедура по разследване трябва да съдържа единствено причините, поради които Комисията приема, че не са налице сериозни затруднения при преценката на съвместимостта на съответната помощ с общия пазар и дори кратките мотиви на това решение трябва да се считат за достатъчни с оглед на предвиденото в член 296 ДФЕС изискване за мотивиране, ако те при все това изразяват ясно и недвусмислено причините, поради които Комисията е приела, че не са налице такива затруднения, тъй като въпросът за обосноваността на тези мотиви не е свързан с това изискване (вж. в този смисъл решения от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 65, 70 и 71, от 27 октомври 2011 г., Autriche/Scheucher-Fleisch и др., C 47/10 P, EU:C:2011:698, т. 111 и от 12 май 2016 г., Hamr – Sport/Комисия, T‑693/14, непубликувано, EU:T:2016:292, т. 54).

38      Що се отнася до упрека на жалбоподателя, че Комисията не е изложила причините, поради които счита, от една страна, че затрудненията на получателя на помощта са вътрешни за него и не произтичат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, и от друга страна, че затрудненията на получателя на помощта са прекалено големи, за да бъдат преодолени от групата, към която принадлежи той по смисъла на точка 22 от Насоките, следва да се припомни, че съгласно тази точка „[п]редприятие, принадлежащо към по-голяма икономическа група или придобито от нея, обикновено не е допустимо за получаване на помощ съгласно настоящите насоки, освен когато може да се докаже, че затрудненията на предприятието са вътрешни, а не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, като затрудненията са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях“.

39      Следователно целта на тази забрана е да се предотврати възможността група предприятия да застави държавата да понесе цената на плана за преструктуриране на някое от предприятията, включени в състава ѝ, когато това предприятие е в затруднение и когато самата група е в основата на тези трудности или когато разполага със средства сама да се справи с тях (вж. в този смисъл решение от 13 май 2015 г., Niki Luftfahrt/Комисия, T‑511/09, EU:T:2015:284, т. 159).

40      От това следва, че в точка 22 от Насоките се посочват три кумулативни условия, които позволяват помощ, предоставена на дружество, което е част от група, да се счита за съвместима с вътрешния пазар. Така Комисията трябва да провери, първо, дали получателят на помощта е част от група и евентуално какъв е нейният състав, второ, дали затрудненията, пред които е изправен получателят на помощта, са вътрешни за него, а не са резултат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, и трето, дали тези затруднения са прекалено големи, за да може групата сама да се справи с тях.

41      В съображение 43 от обжалваното решение обаче Комисията посочва следното:

„Макар получателят на помощта да е контролиран от други акционери [съображение 3], затрудненията, пред които е изправен, са прекалено големи, за да може неговите мажоритарни акционери или другите акционери сами да се справят с тях, и освен това посочените затруднения не са резултат от произволно разпределение на разходите в полза на неговите акционери или на други дъщерни дружества, както е видно от съображения 7—9. Що се отнася до [получателя па помощта], изглежда, че съответните затруднения са били задълбочени от безпрецедентните публични мерки, предприети от Португалия и от други държави във връзка с въздушния транспорт“.

42      Що се отнася, първо, до въпроса дали получателят на помощта е част от група, трябва да се констатира, че Комисията нито е установила, нито е уточнила предварително дали получателят е част от такава група. Всъщност от нито един мотив на обжалваното решение не личи Комисията да е извършила такъв анализ. Следователно трябва да се счита, че съображение 43 от обжалваното решение или не съдържа никаква позиция на Комисията по този въпрос, или създава впечатление, че Комисията вероятно е изходила от предпоставката, без обаче да даде обяснения в тази насока, че получателят на помощта е част от група по смисъла на точка 22 от Насоките. Всъщност, ако случаят не беше такъв, нямаше да е необходимо Комисията да разглежда другите две условия, предвидени в точка 22 от Насоките. Освен това при разглеждането на предвидените условия, които бяха посочени по-горе, Комисията отбелязва, че получателят на помощта е „контролиран от други акционери“ и препраща в това отношение към съображение 3 от обжалваното решение, в което са изброени дружествата акционери на получателя на помощта, сред които е и AGW.

43      Впрочем, макар Комисията да е използвала същите термини като съдържащите се в точка 22 от Насоките, за да посочи двете изключения от забраната за предоставяне на помощ на основание на Насоките на дружество, което е част от група, обикновеното възпроизвеждане на текста на посочената точка 22 не би могло да замести проверката дали е налице група.

44      В това отношение от писмените становища на главните страни и от устните състезания в съдебното заседание е видно, че те спорят по въпроса дали получателят на помощта и неговите акционери, и по-специално консорциумът AGW, са били част от група по смисъла на точка 22 от Насоките. По този въпрос се налага изводът, че към датата на приемане на обжалваното решение Parpública е притежавало 50 % от акциите на получателя на помощта, AGW е притежавало 45 % от тези акции, а останалите 5 % от акциите са принадлежали на трети лица.

45      В жалбата и в съдебното заседание жалбоподателят твърди, че към датата на приемане на обжалваното решение получателят на помощта е образувал група с консорциума AGW, включително с двамата акционери на последния, а именно дружествата HPGB SGPS SA и DGN Corporation. Било установено, че AGW и последните две дружества упражняват съвместен и реален контрол върху получателя на помощта.

46      В писмената си защита и в съдебното заседание Комисията отрича съществуването на група по смисъла на точка 22 от Насоките, част от която са AGW и получателят на помощта. Според тази институция от обжалваното решение не следва, че е налице група, от която са част получателят на помощта и AGW. AGW било консорциум, който в действителност притежавал акциите на две физически лица и не представлявал предприятие сам по себе си.

47      От обжалваното решение обаче не се установява такава констатация. Както бе посочено в точка 42 по-горе, нито съображение 43 от обжалваното решение, нито който и да било друг пасаж от него съдържа констатация или анализ относно съществуването на група от предприятия по смисъла на точка 22 от Насоките, а още по-малко относно състава на такава група. Освен това се налага изводът, че в съображение 4 от обжалваното решение Комисията само е предоставила информация за дружествата, контролирани от получателя на помощта. Обжалваното решение обаче не съдържа информация за отношенията между получателя на помощта и дружествата акционери, посочени в точка 3 от обжалваното решение, и по-конкретно AGW.

48      В това отношение следва да се отбележи по-специално че що се отнася до понятието „група от дружества“, точка 21, буква б) от Насоките препраща към приложението към Препоръка 2003/361/ЕО на Комисията от 6 май 2003 година относно определението за микро-, малки или средни предприятия (ОВ L 124, 2004 г., стр. 36). Всъщност съгласно бележка под линия 28 от Насоките, „[з]а да се установи дали едно дружество е независимо или е част от група, се вземат предвид критериите, определени в приложение I към Препоръка 2003/361/ЕО“.

49      Както обаче бе констатирано в точка 47 по-горе, в обжалваното решение не се посочва дали Комисията е разгледала въпроса възможно ли е, по-специално предвид посочените в това приложение критерии, получателят на помощта и дружествата, които притежават акции в него, да бъдат квалифицирани като „група“ по смисъла на точка 22 от Насоките. Следователно Общият съд не е в състояние да провери дали случаят е такъв.

50      Съгласно постоянната съдебна практика мотивите не може за първи път да бъдат изложени изрично едва впоследствие пред съда, освен при изключителни обстоятелства (вж. решение от 20 септември 2011 г., Evropaïki Dynamiki/ЕИБ, T‑461/08, EU:T:2011:494, т. 109 и цитираната съдебна практика). Следователно обясненията, изложени от Комисията в писмената защита и в съдебното заседание, че получателят на помощта не е част от група, не могат да допълват мотивите на обжалваното решение в хода на съдебното производство.

51      Второ, дори да се предположи, че съображение 43 от обжалваното решение трябва да се тълкува като основано на имплицитната предпоставка, че получателят на помощта и акционерите му са част от една и съща група (вж. т. 42 по-горе), противно на твърденията на Комисията в писмената ѝ защита и в съдебното заседание, трябва да се констатира, че Комисията не е обяснила в достатъчна степен защо счита за изпълнени второто и третото условие, предвидени в точка 22 от Насоките и припомнени в точка 38 по-горе. Всъщност в това отношение в съображение 43 от обжалваното решение Комисията се е ограничила до това да посочи съответно, че затрудненията на получателя на помощта са вътрешни за него, а „не произтичат от произволно разпределение на разходите в полза на акционерите му или на други дъщерни дружества“ и че посочените затруднения са „прекалено големи, за да може неговите мажоритарни акционери или другите акционери сами да се справят с тях“, без обаче да подкрепи тези твърдения по какъвто и да било начин.

52      Всъщност, макар в съображение 43 от обжалваното решение Комисията да препраща към съображения 7—9 и 11—13 от това решение, трябва да се отбележи, че в съображения 7—9 от обжалваното решение Комисията се ограничава до това да уточни финансовото положение на получателя на помощта и затрудненията, породени от пандемията от COVID‑19. Освен това в съображения 11—13 от обжалваното решение се посочва по какъв начин смущенията, причинени от посочената пандемия, се отразяват на оперативните резултати на TAP Air Portugal и на неговото ликвидно положение. Следователно в тези съображения изобщо не се уточнява дали затрудненията са вътрешни за получателя на помощта и дали не произтичат от произволно разпределение на разходите в рамките на групата, за която се твърди, че е съставена от посочения получател и неговите акционери. Въпросните съображения не посочват и финансовото положение на дружествата — акционери на получателя, нито възможността на последните да се справят, макар и частично, с неговите затруднения. Поради това Общият съд не е в състояние да упражни контрол върху основателността на посочените по-горе твърдения.

53      Следователно за Общия съд е невъзможно да провери дали в случая са изпълнени условията по точка 22 от Насоките и дали те са пречка съответното лице да може да получи помощ за оздравяване. С оглед на това обжалваното решение не съдържа причините, поради които Комисията е счела, че не са налице сериозни затруднения при преценката на съвместимостта на спорната помощ с вътрешния пазар по смисъла на цитираната в точка 37 по-горе съдебна практика.

54      Поради гореизложеното петото основание трябва да се уважи по същество, без да е необходимо да се разглеждат останалите му части.

55      Следователно непълнотата на мотивите, с която е опорочено обжалваното решение, е основание за неговата отмяна. Всъщност точка 22 от Насоките предвижда условията, при които помощ за оздравяване, предоставена на дружество, което е част от група, може да се счита за съвместима с вътрешния пазар. При липсата обаче на достатъчно мотиви в това отношение в обжалваното решение Общият съд не може да провери дали Комисията основателно е приела, че не са налице сериозни затруднения при преценката на съвместимостта на съответната помощ с вътрешния пазар. С оглед на това обжалваното решение следва да се отмени, без да е необходимо да се разглеждат останалите изтъкнати от жалбоподателя основания.

 По запазването на правните последици от отмененото решение

56      Следва да се припомни постоянната съдебна практика, съгласно която, когато императивни съображения, свързани с правната сигурност, обосновават това, съгласно член 264, втора алинея ДФЕС съдът на Съюза разполага с право на преценка, за да определи във всеки конкретен случай правните последици на разглеждания акт, които трябва да се считат за окончателни (вж. по аналогия решение от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 121 и цитираната съдебна практика)

57      Следователно от текста на тази разпоредба следва, че ако счете за нужно, съдът на Съюза би могъл, дори служебно, да ограничи отменителните последици на решението си (вж. в този смисъл решение от 1 април 2008 г., Парламент и Дания/Комисия, C‑14/06 и C‑295/06, EU:C:2008:176, т. 85).

58      В съответствие с тази съдебна практика Съдът е използвал възможността да ограничи действието във времето на решение, с което установява недействителността на правна уредба на Съюза, когато императивни съображения, които са свързани с правната сигурност и обхващат всички интереси — както публични, така и частни — са в основата на съответните дела, не позволяват да се застраши събирането или плащането на парични суми, осъществени въз основа на тази правна уредба за предхождащия датата на постановяване на съдебното решение период (решение от 22 декември 2008 г., Régie Networks, C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 122).

59      В настоящия случай Общият съд счита, че съществуват императивни съображения, свързани с правната сигурност, които обосновават ограничаването на действието във времето на отмяната на обжалваното решение. Всъщност трябва да се констатира, че спорната мярка е била предоставена за първоначален период от шест месеца, който вече е изтекъл, след което Португалската република е трябвало да изпрати на Комисията в съответствие с точка 55, буква г) от Насоките или доказателство, че заемът е бил изплатен изцяло, или план за преструктуриране, или план за ликвидация. Освен това съгласно посочената разпоредба в случай на представяне на план за преструктуриране действието на разрешението на помощта за оздравяване се удължава автоматично, докато Комисията вземе окончателно решение относно плана за преструктуриране, освен ако Комисията не реши, че такова удължаване е неоправдано или следва да бъде ограничено.

60      В този контекст, доколкото прилагането на спорната мярка за помощ е част от процес, който все още е в ход и се състои от различни последователни фази, на този етап поставянето под съмнение на законосъобразността на получаването на предвидените от разглежданата мярка парични суми би имало особено неблагоприятни последици за много интереси, както публични, така и частни. По-специално следва да се вземат предвид неблагоприятните последици от смущенията, причинени от пандемията от COVID‑19, за въздушното обслужване и икономиката на Португалия, както и значението на TAP Air Portugal за въздушното обслужване и за икономиката на тази държава членка. Накрая, трябва да се отбележи, че констатираната незаконосъобразност е липса на мотиви, а не грешка по същество. Тези обстоятелства могат да обосноват ограничаването на действието във времето на отмяната на обжалваното решение.

61      По силата на член 266 ДФЕС Комисията, чийто акт е бил отменен, е длъжна да предприеме необходимите мерки за изпълнение на настоящото съдебно решение.

62      Така отмяната на обжалваното решение не поражда правни последици до приемането на ново решение от Комисията. Предвид бързината, с която Комисията е действала, считано от предварителното уведомяване или от уведомяването за разглежданата мярка, се приема, че посочените правни последици няма да възникнат през период от най-много два месеца, считано от датата на обявяване на настоящото решение, в случай че Комисията реши да приеме новото решение в рамките на член 108, параграф 3 ДФЕС, и през разумен допълнителен период, в случай че Комисията реши да започне предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС процедура (вж. в този смисъл решение от 22 декември 2008 г., Régie Networks C‑333/07, EU:C:2008:764, т. 126).

 По съдебните разноски

63      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник всяка загубила делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е загубила делото, следва да бъде осъдена да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и тези на жалбоподателя, в съответствие с неговото искане.

64      Освен това съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно Френската република, Република Полша и Португалската република понасят направените от тях съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети разширен състав)

реши:

1)      Отменя Решение C(2020) 3989 final на Комисията от 10 юни 2020 година относно държавна помощ SA.57369 (2020/N) — COVID19 — Португалия — Помощ за TAP.

2)      Отмяната на това решение не поражда правни последици до приемането на ново решение от Европейската комисия по силата на член 108 ДФЕС. Посочените правни последици няма да възникнат през период от най-много два месеца, считано от датата на обявяване на настоящото съдебно решение, в случай че Комисията реши да приеме това ново решение в рамките на член 108, параграф 3 ДФЕС, и през разумен допълнителен период, в случай че Комисията реши да започне предвидената в член 108, параграф 2 ДФЕС процедура.

3)      Осъжда Комисията да понесе направените от нея съдебни разноски, както и съдебните разноски на Ryanair DAC.

4)      Френската република, Република Полша и Португалската република понасят направените от тях съдебни разноски.

Van der Woude

Корнезов

Buttigieg

Kowalik-Bańczyk

 

      Hesse

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 19 май 2021 тодина.

Подписи


*      Език на производството: английски.