РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (десети състав)

6 декември 2023 година(*)

„ЕФГЗ и ЕЗФРСР — Разходи, изключени от финансиране — Процедура на уравняване по съответствие — Активен земеделски стопанин — Постоянни пасища — Контролна извадка — Неправомерни плащания — Късно подаване на заявление — Финансова дисциплина — Задължение за мотивиране — Оправдани правни очаквания — Пропорционалност“

По дело T‑48/22,

Чешка република, представлявана от M. Smolek, J. Vláčil, O. Serdula и J. Očková,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, представлявана от J. Aquilina, A. Becker, K. Walkerová и J. Hradil,

ответник,

ОБЩИЯТ СЪД (десети състав),

състоящ се от: M. Jaeger (докладчик), изпълняващ функцията на председател, P. Nihoul и S. Verschuur, съдии,

секретар: R. Ūkelytė, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството,

предвид изложеното в съдебното заседание от 24 май 2023 г.,

постанови настоящото

Решение

1        С жалбата си, подадена на основание член 263 ДФЕС, Чешката република иска частична отмяна на Решение за изпълнение (ЕС) 2021/2020 на Комисията от 17 ноември 2021 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) (ОВ L 413, 2021 г., стр. 10, наричано по-нататък „обжалваното решение“), в частта относно направените от нея разходи за финансовите години 2015—2017 в размер на 43 470 836,30 евро (наричана по-нататък „обжалваната финансова корекция“).

I.      Обстоятелствата по спора

А.      Разследване AA/2017/010/CZ

2        Европейската комисия започва разследване AA/2017/010/CZ срещу Чешката република, за да провери дали извършената от нея проверка на помощите, отпуснати на земеделските стопани по линия на ЕФГЗ и ЕЗФРСР, е съответствала на законодателството на Европейския съюз за периода 2015—2017 г. (наричано по-нататък „разследването“), на основание член 52 от Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 549) и член 34 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 908/2014 на Комисията от 6 август 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметките, правилата за проверките, обезпеченията и прозрачността (ОВ L 255, 2014 г., стр. 59), в редакцията му в сила към момента на разследването.

3        От 18 до 22 септември 2017 г., в рамките на разследването, Комисията извършва одит на място в Чешката република.

4        С писмо от 30 ноември 2017 г. (наричано по-нататък „писмото за констатации“) Комисията уведомява чешките власти за резултатите от проверките си съгласно член 34, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 908/2014. В посоченото писмо Комисията по-специално посочва, че системата за контрол, въведена от Чешката република за проверка на отпускането на помощи за площ от ЕФГЗ и ЕЗФРСР в полза на земеделските стопани, не е в съответствие със законодателството на Съюза. Освен това тя иска от чешките органи да предоставят подробно описание на предприетите корективни мерки.

5        С писмо от 29 март 2018 г. Чешката република изпраща на Комисията становището си по писмото за констатации.

6        С писмо от 4 юни 2018 г. Комисията кани чешките органи на двустранна среща съгласно член 34, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 908/2014.

7        На 11 септември 2018 г. Комисията изпраща на Чешката република протокола от тази двустранна среща и иска допълнителна информация, по-специално относно категоризирането на постоянно затревените площи.

8        С писмо от 1 октомври 2018 г. Чешката република изпраща на Комисията становището си по протокола от двустранната среща. В това писмо тя ѝ предоставя по-специално информация относно условията за подаване на заявления за помощ и искания за плащане в съответствие с член 13 от Делегиран регламент (ЕС) № 640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 по отношение на интегрираната система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания, подпомагането на развитието на селските райони и на кръстосаното съответствие (ОВ L 181, 2014 г., стр. 48).

9        С писмо от 11 декември 2018 г. Чешката република предоставя на Комисията допълнителна информация, по-специално относно отхвърлянето на няколко заявления за плащания по схемата за активни земеделски стопани в съответствие с член 9, параграф 2, от Регламент (ЕС) № 1307/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 година за установяване на правила за директни плащания за земеделски стопани по схеми за подпомагане в рамките на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент (ЕО) № 637/2008 на Съвета и Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета (ОВ L 347, 2013 г., стр. 608).

10      С писмо от 6 май 2019 г. Комисията съобщава на чешките органи, че е налице неизпълнение на задълженията по отношение на минималния брой проверки, които трябва да бъдат извършени на основание член 35 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 809/2014 на Комисията от 17 юли 2014 година за определяне на правила за прилагането на Регламент (ЕС) № 1306/2013 по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (ОВ L 227, 2014 г., стр. 69) по отношение на схемата за помощ за екологизиране (наричана по-нататък „схемата за екологизиране“), и иска от тях допълнителна информация. Тази информация е предоставена от чешките органи с писмо от 4 юли 2019 г.

11      С писмо от 20 декември 2019 г. Комисията изпраща на чешките власти предварителните заключения от разследването (наричани по-нататък „предварителните заключения“) в съответствие с член 34, параграф 3, трета алинея от Регламент за изпълнение № 908/2014. В това писмо Комисията потвърждава позицията си, вече изразена в писмото за констатации, относно несъответствието на системата за контрол, въведена от Чешката република за проверка на отпускането на помощи за площ, изплатени на земеделските стопани от ЕФГЗ и ЕЗФРСР за периода 2015—2017 г. Освен това тя уведомява Чешката република за правото си да започне помирителна процедура по член 40, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 908/2014.

12      По-конкретно, що се отнася до несъответствието на въведената от Чешката република система за контрол, Комисията по-специално е установила нередности, свързани с пет ключови проверки.

13      На първо място, Комисията приема, че при определянето на статута на активен земеделски стопанин на заявителя на помощта чешките органи са нарушили член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 (наричано по-нататък „нарушението във връзка със статута на активен земеделски стопанин“).

14      В това отношение Комисията твърди, че чешките органи:

–        са използвали един-единствен критерий, за да докажат, че са изпълнени две от трите условия, предвидени в член 9, параграф 2, трета алинея от Регламент № 1307/2013; следователно Комисията приема, че Чешката република необосновано е ограничила достъпа до статута на активен земеделски стопанин за лицата, включени в списъка с лица, които, освен ако не е доказано противното, нямат право да получават помощи в рамките на общата селскостопанска политика (ОСП), тъй като не се считат за активни земеделски стопани, а именно физически или юридически лица и групи от физически или юридически лица, които експлоатират летища, железопътни услуги, водни съоръжения, услуги в сферата на недвижимите имоти, спортни игрища и места за отдих (наричан по-нататък „списъкът за изключване“), съдържащ се в член 9, параграф 2, първа алинея от Регламент № 1307/2013,

–        при проверката на условията, предвидени в член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013, за получаване на статут на активен земеделски стопанин не са взели предвид дружествата, свързани със заявителя на помощта.

15      На второ място, Комисията отбелязва недостатъци в системата за контрол, въведена от чешките органи, що се отнася до идентифицирането на постоянно затревените площи в нарушение на член 4, параграф 1, буква з) от Регламент № 1307/2013 (наричано по-нататък „нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи“).

16      На трето място, Комисията твърди, че чешките органи са нарушили разпоредбите на правото на Съюза относно подбора на извадката от получатели на помощ, която трябва да бъде проверена от нея (наричано по-нататък „нарушението във връзка с подбора на контролната извадка“). Нарушението във връзка с подбора на контролната извадка е в две направления:

–        що се отнася до първото направление (наричано по-нататък „нарушението във връзка с подбора на контролната извадка, свързана със стандартните проверки“), Комисията приема, че при изчисляването на минималния брой стандартни проверки, които трябва да се извършат за схемата за единно плащане на площ (наричана по-нататък „схемата СЕПП“) съгласно член 30, буква а) от Регламент за изпълнение № 809/2014 (наричани по-нататък „стандартните проверки“), тъй като контролните проверки трябва да бъдат извършени, когато през предходната година получателят на помощ е получил намалена административна санкция по смисъла на член 33а от Регламент за изпълнение № 809/2014, изменен с Регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1394 на Комисията от 16 август 2016 г. за изменение на Регламент № 809/2014 по отношение на интегрираната система за администриране и контрол, мерките за развитие на селските райони и кръстосаното съответствие (наричани по-нататък „проверките чрез мониторинг“),

–        що се отнася до второто направление (наричано по-нататък „нарушението във връзка с подбора на контролната извадка, свързана с екологизирането“), Комисията твърди, че е налице нарушение на член 35 от Регламент за изпълнение № 809/2014, тъй като през 2016 г. и 2017 г., що се отнася до схемата за екологизиране, чешките органи не са увеличили процента на получателите на помощта, които трябва да бъдат проверени на място вследствие на констатацията за наличие на нередности в схемата СЕПП през предходните години.

17      На четвърто място, Комисията отбелязва нарушение на член 63 от Регламент № 1306/2013 и на член 7 от Регламент за изпълнение № 809/2014, които предвиждат, че след обявяването на дадена площ за недопустима за ползване на помощ недължимо платените суми на земеделските стопани трябва да бъдат възстановени и да се наложат административни санкции. Според Комисията обаче въведената от чешките органи система за идентифициране на площите, които не отговарят на условията за подпомагане, посредством годишното актуализиране на системата за идентификация на земеделските парцели (наричана по-нататък „СИЗП“) не позволява да се провери дали площта, която не отговаря на условията за подпомагане за дадена година, не отговаря на тези условия и за предходните години и следва да бъде основание за започване на процедура за възстановяване на неправомерни плащания. Така според Комисията след констатацията за наличие на недопустима площ през 2017 г., чешките органи е трябвало да проверят дали през 2015 г. и 2016 г. същата площ е била недопустима за подпомагане (наричано по-нататък „нарушението относно възстановяването на правомерните плащания“).

18      На пето място, Комисията твърди, че е налице нарушение на член 13, параграф 1 от Регламент № 640/2014 (наричано по-нататък „нарушението относно късното подаване на заявлението“). В това отношение Комисията отбелязва, че когато заявленията за помощ или исканията за плащане са подадени онлайн в сроковете, предвидени в член 13, параграф 1 от Регламент № 640/2014, без електронен подпис и след това са били подписани лично от заявителя в компетентната служба, в срок от пет дни чешките органи е трябвало да приложат намалението от 1 % за всеки работен ден на размера на помощта, на която заявителят има право, предвидено в член 13, параграф 1 от същия регламент (наричано по-нататък „намалението от 1 %“). Всъщност според Комисията датата на подаване на тези заявления е датата на подписването им лично от заявителя, а не датата на подаването им онлайн, и тази дата е настъпила след изтичането на сроковете, предвидени в член 13, параграф 1 от Регламент № 640/2014. Следователно според Комисията става въпрос за късно подадени заявления, които е трябвало да доведат до прилагане на намалението от 1 %.

19      На 4 февруари 2020 г. чешките органи подават заявление за помирение на основание член 40, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 908/2014.

20      На 5 октомври 2020 г. помирителният орган представя доклада си, в който заключава, че не е възможно помирение.

21      С писмо от 13 ноември 2020 г. Чешката република изпраща на Комисията допълнителна информация.

22      С писмо от 26 март 2021 г. Комисията съобщава на Чешката република окончателните заключения от разследването (наричани по-нататък „окончателните заключения“), в съответствие с член 34, параграф 4 от Регламент за изпълнение № 908/2014.

23      Най-напред, в окончателните заключения Комисията потвърждава позицията си, че Чешката република е нарушила пет ключови проверки.

24      По-нататък, в окончателните си заключения Комисията решава да приложи фиксирана корекция от 2 % върху бюджетните кредити, които е възстановила на Чешката република съгласно режима на финансова дисциплина за периода 2015—2017 г.

25      Комисията припомня, че бюджетните кредити, първоначално изтеглени от плащанията за земеделските стопани, са били възстановени на чешките органи със следните регламенти за изпълнение (наричани по-нататък „регламентите за възстановяване“):

–        регламент за изпълнение (ЕС) 2016/2073 на Комисията от 23 ноември 2016 година относно възстановяването, в съответствие с член 26, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, на бюджетните кредити, пренесени от финансовата 2016 година (ОВ L 320, 2016 г., стр. 25),

–        регламент за изпълнение (ЕС) 2017/2197 на Комисията от 27 ноември 2017 година относно възстановяването, в съответствие с член 26, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, на бюджетните кредити, пренесени от финансовата 2017 година (ОВ L 312, 2017 г., стр. 86),

–        регламент за изпълнение (ЕС) 2018/1848 на Комисията от 26 ноември 2018 година относно възстановяването, в съответствие с член 26, параграф 5 от Регламент (ЕС) № 1306/2013, на бюджетните кредити, пренесени от финансовата 2018 година (ОВ L 300, 2018 г., стр. 4).

26      Тъй като размерът на бюджетните кредити, възстановени от Комисията чрез регламентите за възстановяване, трябва да отразява размера на първоначално изтеглените суми от директните плащания, предназначени за земеделските стопани, последната решава в окончателните си заключения да приложи за тези бюджетни кредити фиксирана корекция от 2 % в съответствие с корекциите, приложени в рамките на разследването за схемите СЕПП и екологизирането, както и за схемата за млади земеделски стопани (наричана по-нататък „схемата СМЗС“) и за схемата за доброволно обвързано с производството подпомагане (наричана по-нататък „схемата ДОПП“). Следователно размерът на тази фиксирана корекция възлиза на 654 697,95 евро.

27      На последно място, в окончателните заключения по отношение на всички нарушения, в които е обвинена Чешката република, Комисията предлага да се изключи от финансиране от Съюза сумата от 44 098 570,70 евро, произтичаща от прилагането на финансова корекция в съответствие с член 12, параграфи 6—8 от Делегиран регламент (ЕС) № 907/2014 от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета във връзка с разплащателните агенции и други органи, финансовото управление, уравняването на сметки, обезпеченията и използването на еврото (ОВ L 255, 2014 г., стр. 18).

28      С писмо от 21 октомври 2021 г. Комисията изпраща на Чешката република обобщен доклад (наричан по-нататък „обобщеният доклад“), в който припомня различните етапи на разследването, обхвата на коментарите, направени от Чешката република в хода на процедурата на уравняване по съответствие, и мотивите на окончателните си заключения.

29      На 17 ноември 2021 г. Комисията приема обжалваното решение, с което налага на Чешката република финансова корекция в размер на 44 098 570,70 евро.

Б.      Последващо разследване AA/2020/012/CZ

30      Преди приключването на разследването Комисията започва последващо разследване срещу Чешката република за изясняване на някои въпроси, които вече са били предмет на разследването (AA/2020/012/CZ, наричано по-нататък „последващото разследване“), на основание член 52 от Регламент № 1306/2013 и член 34 от Регламент за изпълнение № 908/2014. Последващото разследване се съсредоточава по-специално върху нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи.

31      От 31 август 2020 г. до 4 септември 2020 г., в рамките на последващото разследване, Комисията извършва последващ одит на място в Чешката република.

32      С писмо от 23 октомври 2020 г. Комисията уведомява чешките власти за резултатите от проверките си, съгласно член 34, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 908/2014. В това писмо тя по-специално посочва, че последващото разследване е разкрило недостатъци в категоризирането на постоянно затревените площи в нарушение на член 4, параграф 1, буква з) от Регламент № 1307/2013. Според нея става въпрос за същите пропуски, които са били установени в предварителните изводи от разследването. Освен това Комисията приканва чешките органи да предоставят допълнителна информация.

33      На 1 юли 2021 г. Комисията и чешките органи провеждат последваща двустранна среща.

34      С писмо от 30 юли 2021 г. чешките органи предоставят на Комисията допълнителна информация относно категоризирането на постоянно затревените площи по смисъла на член 4, параграф 1, буква з) от Регламент № 1307/2013 (наричано по-нататък „писмото от 30 юли 2021 г.“).

35      На 24 август 2021 г. Комисията изпраща на Чешката република протокола от последващата двустранна среща. В този документ Комисията:

–        посочва, че вследствие на информацията, предоставена от чешките органи по време на последващата двустранна среща и в писмото от 30 юли 2021 г., тя счита за приключен въпроса за наличието на нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи за периода, обхванат от последващото разследване,

–        изразява съжаление, че предоставената информация, която била релевантна и в рамките на разследването, не е била предоставена от чешките органи в рамките на процедурата на уравняване по съответствие, довела до приемането на обжалваното решение.

II.    Искания на страните

36      Чешката република иска от Общия съд:

–        да отмени частично обжалваното решение в частта, която се отнася до налагането от Комисията на финансова корекция, обжалвана поради нарушения във връзка със статута на активен земеделски стопанин, идентифицирането на постоянно затревените площи, подбора на контролната извадка, възстановяването на неправомерните плащания и късното подаване на заявлението, както и в рамките на режима на финансова дисциплина,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

37      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди Чешката република да заплати съдебните разноски.

III. По същество

38      В подкрепа на жалбата си Чешката република изтъква шест основания, като оспорва, с първото — нарушението във връзка със статута на активен земеделски стопанин, с второто — нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, с третото — нарушението във връзка с подбора на контролната извадка, с четвъртото — нарушението във връзка с възстановяването на неправомерните плащания, с петото — нарушението във връзка с късното подаване на заявлението, и с шестото — режима на финансова дисциплина.

А.      По първото основание: оспорване на нарушението във връзка със статута на активен земеделски стопанин

39      Първото основание, с което се оспорва нарушението във връзка със статута на активен земеделски стопанин, се състои от две части.

1.      По първата част от първото основание: незаконосъобразно налагане от страна на Комисията на обжалваната финансова корекция, въпреки че Чешката република не е нарушила член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013

40      В рамките на първата част от първото основание Чешката република повдига две оплаквания.

а)      По първото оплакване, с което се оспорва нарушението на член 9, параграф 2, трета алинея от Регламент № 1307/2013 поради използването на един-единствен критерий за доказване на две от трите условия, предвидени в тази разпоредба

41      С първото си оплакване Чешката република поддържа, че не е нарушила член 9, параграф 2, трета алинея от Регламент № 1307/2013. Изборът ѝ да използва един-единствен критерий за доказване както на условието, предвидено в член 9, параграф 2, трета алинея, буква б) от Регламент № 1307/2013, че селскостопанските дейности на заявителя не са незначителни (наричано по-нататък „условието по буква б)“), така и на условието по член 9, параграф 2, трета алинея, буква в) от същия регламент, че основната дейност или предметът на дейност на предприятието на заявителя е извършването на селскостопанска дейност (наричано по-нататък „условието по буква в)“), не е незаконосъобразен.

42      Комисията оспорва това оплакване.

43      В самото начало следва да се приеме, че член 9, параграф 2, първа алинея от Регламент № 1307/2013 установява оборима презумпция, че физическите или юридическите лица и групите от физически или юридически лица, които извършват дейност, попадаща в обхвата на списъка с изключения, не се считат за активни земеделски стопани и не отговарят на условията за директни плащания по ЕФГЗ и ЕЗФРСР (наричана по-нататък „оборимата презумпция“). Съгласно член 9, параграф 2, трета алинея от Регламент № 1307/2013 обаче същите физически или юридически лица и групи от физически или юридически лица могат да оборят оборимата презумпция, ако представят доказателства, които могат да бъдат проверени съгласно изискванията на държавите членки и които показват, че е изпълнено едно от следните три условия:

–        годишният размер на директните плащания е най-малко 5 % от общия размер на доходите, получени от неселскостопански дейности през последната данъчна година, за която са налични такива доказателства,

–        техните селскостопански дейности не са незначителни,

–        тяхната основна дейност или предметът на дейността на предприятието е упражняване на селскостопанска дейност.

44      Критериите за прилагане на условията, предвидени в член 9, параграф 2, трета алинея от Регламент № 1307/2013, са уточнени в член 13 от Делегиран регламент (ЕС) № 639/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) № 1307/2013 и за изменение на приложение X към същия регламент (ОВ L 181, 2014 г., стр. 1). Тази разпоредба предвижда:

–        по отношение на условието по буква б), че селскостопанските дейности на заявителя не са незначителни, ако общите доходи от селскостопански дейности, получени от заявителя през последната данъчна година, за която са налични доказателства, представляват най-малко една трета от общите приходи, получени през последната данъчна година, за която са налични такива доказателства; държавите членки обаче могат да установят други критерии, които да позволят на заявителя да докаже, че селскостопанските му дейности не са незначителни,

–        по отношение на условието по буква в), че дадена селскостопанска дейност се счита за основна дейност или предмет на дейност на предприятието на юридическо лице, ако самата дейност е вписана в официалния търговски регистър или в равностойно официално доказателство на държава членка; в случай на физическо лице се изисква равностойно официално доказателство. При липса на такъв регистър държавите членки използват равностойни официални доказателства. Въпреки това държавите членки могат да определят други критерии, съгласно които селскостопанската дейност трябва да се счита за основна дейност или предмет на дейност на предприятието на физическо или юридическо лице.

45      Именно в този контекст следва да се анализират четирите довода, изтъкнати от Чешката република.

1)      По първия довод, според който член 13, параграф 1, трета алинея и параграф 3, трета алинея от Делегиран регламент № 639/2014 предоставя на държавите членки възможност да определят алтернативни критерии спрямо определените в него, без да предвижда ограничения за техния избор

46      С първия довод Чешката република изтъква, че критериите за тълкуване на условието по буква б) и условието по буква в) са определени в член 13, параграфи 1 и 3 от Делегиран регламент № 639/2014.

47      В това отношение Чешката република изтъква, че член 13, параграф 1, първа алинея и параграф 3, първа алинея от Делегиран регламент № 639/2014 въвеждат два различни критерия за преценката на условието по буква б) и на условието по буква в). Всъщност според нея тази разпоредба предвижда, че за да се докаже изпълнението на условието по буква б), трябва да се докаже, че поне една трета от доходите на заявителя на помощта са от селскостопанска дейност (наричан по-нататък „критерият, свързан с доходите от селскостопанска дейност“), а за да се докаже изпълнението на условието по буква в), трябва да се докаже, че упражняването на селскостопанска дейност от заявителя на помощта е установено съгласно официалния търговски регистър или равностойно официално доказателство. Чешката република обаче отбелязва, че в отклонение от тези критерии член 13, параграф 1, трета алинея и параграф 3, трета алинея от Делегиран регламент № 639/2014 предоставя на държавите членки възможност да установят алтернативни критерии за доказване, че заявителят на помощта отговаря на условието по буква б) и на условието по буква в).

48      Освен това според Чешката република член 13, параграф 1, първа алинея и параграф 3, първа алинея от Делегиран регламент № 639/2014 не предвижда никакво ограничение по отношение на избора на държавите членки на алтернативни критерии, които следва да се приемат, за да се докаже, че условието по буква б) и условието по буква в) са изпълнени, и не възпрепятства държавите членки да използват един и същ критерий, за да докажат изпълнението на тези две условия, като в това отношение те разполагат с широко право на преценка.

49      Ето защо Чешката република счита, че в случая е имала свободата да приложи критерия, свързан с доходите от селскостопанска дейност, за да докаже, че условието по буква б) и условието по буква в) са изпълнени. Всъщност ставало въпрос за релевантен критерий, за да се докаже не само че селскостопанските дейности на заявителя не са незначителни (условие по буква б), но и че селскостопанската дейност е основната дейност или предметът на дейност на предприятието на заявителя (условие по буква в).

50      Следва да се приеме, че макар да е безспорно, че член 13, параграф 1, трета алинея и параграф 3, трета алинея от Делегиран регламент № 639/2014 предоставя на държавите членки възможността да определят критерии, алтернативни на определените в него, и не предвижда никакво ограничение по отношение на техния избор, това не променя факта, че държавите членки трябва да използват тези алтернативни критерии, за да изпълнят трите условия, посочени в член 9, параграф 2, трета алинея от Регламент № 1307/2013.

51      Така изборът на други критерии от страна на държавите членки по смисъла на член 13, параграф 1, трета алинея и параграф 3, трета алинея от Делегиран регламент № 639/2014 не може да доведе до лишаване от предмет на едно от условията по член 9, параграф 2, трета алинея от Регламент № 1307/2013 и по този начин до ограничаване на възможностите, с които разполагат получателите на помощта за оборване на оборимата презумпция.

52      В случая използването от Чешката република на критерия, свързан с доходите от селскостопанска дейност, за доказване както на условието по буква б), така и на условието по буква в) ограничава до две условията, позволяващи на получателите на помощта да оборят оборимата презумпция. Следователно този избор е в разрез с член 9, параграф 2, трета алинея от Регламент № 1307/2013, който изрично предвижда, че получателят на помощта разполага с три различни възможности за оборване на оборимата презумпция.

53      Следователно първият довод трябва да бъде отхвърлен.

2)      По втория довод, според който в Чешката република не съществува официален регистър или равностойно официално доказателство, позволяващо да се установи, че основната дейност или предметът на дейност на предприятието на заявителя на помощта е селскостопанска дейност

54      С втория довод Чешката република твърди, че изборът да се използва критерият, свързан с доходите от селскостопанска дейност, за да се докаже както наличието на условието по буква б), така и условието по буква в), се е наложил поради факта, че в националното ѝ право не съществува официален регистър или равностойно официално доказателство, с които се установява, че основната дейност или предметът на дейност на предприятието на заявителя на помощта е селскостопанска дейност, предвидена в член 9, параграф 2, трета алинея, буква в) от Регламент № 1307/2013 и в член 13, параграф 3, втора алинея от Делегиран регламент № 639/2014.

55      Следва да се отбележи, че макар в националното си право да няма официален регистър или равностойно официално доказателство, позволяващи да се установи наличието на условието по буква в), Чешката република е била свободна съгласно член 13, параграф 3, трета алинея от Делегиран регламент № 639/2014 да предвиди алтернативен критерий за установяването на условието по буква в).

56      От това следва, че в случая Чешката република е можела да избере различен критерий за доказване на условието по буква в), без да е необходимо да прибягва до критерия, свързан с доходите от селскостопанска дейност, който вече е използвала, за да докаже изпълнението на условието по буква б).

57      Следователно вторият довод трябва да бъде отхвърлен.

3)      По третия довод, според който възможността за прилагане на критерия, свързан с доходите от селскостопанска дейност, за да се докаже както изпълнението на условието по буква б), така и на условието по буква в), е потвърдена от Комисията

58      С третия довод Чешката република отбелязва, че възможността за прилагане на критерия, свързан с доходите от селскостопанска дейност, за доказване както на изпълнението на условието по буква б), така и на условието по буква в), е потвърдена от Комисията при представянето пред държавите членки, състояло се на 27 октомври 2015 г., за оценка на статута на активен земеделски стопанин (наричано по-нататък „представянето пред държавите членки“).

59      Следва да се отбележи, че дори да се предположи, че представянето пред държавите членки е задължително за Комисията по отношение на тълкуването, което следва да се даде на член 9, параграф 2, трета алинея от Регламент № 1307/2013, последната уточнява, че критерият, свързан с доходите от селскостопанска дейност, може да се приложи като алтернативен критерий за доказване на условието по буква в) само ако държавата членка не го използва и за да докаже изпълнението на условието по буква б).

60      Ето защо третият довод следва да се отхвърли.

4)      По четвъртия довод, според който член 9, параграф 7 от Регламент № 1307/2013, изменен с Регламент № 2017/2393, предвижда, че държавите членки могат да решат, че позоваването само на едно или две от условията, предвидени в член 9, параграф 2, трета алинея от Регламент № 1307/2013, е достатъчно, за да се докаже статутът на активен земеделски стопанин на заявителя на помощта

61      С четвъртия си довод Чешката република поддържа, че член 9, параграф 7 от Регламент № 1307/2013, изменен с Регламент (ЕС) 2017/2393 на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2017 година за изменение на регламенти (ЕС) № 1305/2013 относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), Регламент (ЕС) № 1306/2013, Регламент (ЕС) № 1307/2013, Регламент (ЕС) № 1308/2013 за установяване на обща организация на пазарите на селскостопански продукти и Регламент (ЕС) № 652/2014 за установяване на разпоредби за управлението на разходите, свързани с хранителната верига, здравеопазването на животните и хуманното отношение към тях, здравето на растенията и растителния репродуктивен материал (ОВ L 350, 2017 г., стр. 15), предвижда, че държавите членки могат да решат, че само едно или две от условията, предвидени в член 9, параграф 2, трета алинея от Регламент № 1307/2013, се използват за доказване на статута на активен земеделски стопанин на заявителя на помощ.

62      Несъмнено следва да се приеме, че член 9, параграф 7 от Регламента, в действащата понастоящем редакция след влизането в сила на Регламент № 2017/2393, предвижда, че държавите членки могат да решат, че лица или групи лица могат да се позовават само на едно или две от трите условия, изброени в член 9, параграф 2, трета алинея от Регламент № 1307/2013, за да докажат, че са активни земеделски стопани.

63      Тази възможност обаче е определена по време, доколкото държавите членки могат да се ползват от нея едва считано от 2018 г., и в зависимост от изпращането на уведомление от съответната държава членка до Комисията най-късно до 31 март 2018 г., ако решението се прилага от 2018 г., или до 1 август на годината, предхождаща прилагането на решението, ако то се прилага от последваща година.

64      В случая разследването, довело до приемането на обжалваното решение, обхваща периода 2015—2017 г. Възможността, предоставена на държавите членки с новия член 9, параграф 7 от Регламент № 1307/2013, за ограничаване до едно или две на условията, предвидени в член 9, параграф 2, трета алинея от посочения регламент, може да се използва едва от 2018 г., т.е. след настъпването на фактите в разглеждания случай, и следователно трябва да се счита за ирелевантна за решаването на настоящото дело.

65      Ето защо четвъртият довод следва да се отхвърли, а следователно и първото оплакване в своята цялост.

б)      По второто оплакване, с което се оспорва нарушението на член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 поради неотчитане на свързаните дружества при проверката на статута на заявителя на помощта на активен земеделски стопанин

66      С второто оплакване Чешката република поддържа, че не е нарушила член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 поради неотчитане на свързаните дружества при проверката на статута на заявителя на помощта на активен земеделски стопанин

67      В това отношение тя поддържа, че изразът „групи от физически или юридически лица“, съдържащ се в член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013, се отнася единствено до обединенията на физически или юридически лица, но не и до свързаните дружества. Според Чешката република това означава, че единствено по отношение на дадена група като цяло следва да се провери дали са изпълнени посочените в тази разпоредба условия, позволяващи на заявителя на помощта да получи статут на активен земеделски стопанин.

68      Комисията оспорва това оплакване.

69      В самото начало следва да се отбележи, че понятието „групи физически или юридически лица“, съдържащо се в член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013, чийто текст е припомнен в точка 43 по-горе, не е дефинирано нито в Регламент № 1307/2013, нито в Регламент № 639/2014, който обаче предвижда критериите за прилагане на член 9 от Регламент № 1307/2013.

70      Що се отнася до свързаните дружества, следва да се отбележи, че никакво позоваване и a fortiori определение на това понятие не се съдържа нито в Регламент № 1307/2013, нито в Делегиран регламент № 639/2014, нито в Ръководството DSCG/2014/29 на Комисията от 15 април 2014 г., което определя критериите за тълкуване на член 9 от Регламент № 1307/2013.

71      При представянето пред държавите членки обаче Комисията посочва, че член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че дейностите от списъка с изключения могат да се упражняват от физически или юридически лица или техни обединения пряко или чрез свързано дружество.

72      Освен това в писмо, изпратено до германското министерство на храните и земеделието на 29 януари 2016 г., което впоследствие е предоставено на другите държави членки, Комисията изтъква, че по смисъла на член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 под „свързано дружество“ следва да се разбира всеки субект, който е пряко или косвено свързан със заявителя на помощта чрез отношение на контрол под формата на пълен или мажоритарен дял.

73      Именно в този контекст следва да се анализират четирите довода, изтъкнати от Чешката република в подкрепа на второто ѝ оплакване.

1)      По първия довод, според който включването на свързаните дружества в приложното поле на член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 противоречи на текста на тази разпоредба

74      С първия довод Чешката република твърди, че от текста на член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 не следва, че дружествата, свързани със заявителя на помощта, трябва да бъдат взети предвид при проверката от държава членка на условията за достъп до статута на активен земеделски стопанин. Според Чешката република от това следва, че член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че цели да укаже, че не се отпускат директни плащания на физически или юридически лица, или на групи от физически или юридически лица, които сами извършват някоя от дейностите, включени в списъка с изключения.

75      Комисията оспорва този довод.

76      Първо, може да се отбележи, че понятието „свързани дружества“ не се съдържа в текста на член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013.

77      Второ, следва да се отбележи, че по същество обединението означава съвкупност от образувания, свързани едно с друго в рамките на една и съща организация. Следователно терминът „обединение“ трябва да се тълкува в смисъл, че се доближава до термина „група“ и се отнася до всяка съвкупност от физически или юридически лица, свързани едно с друго в рамките на една и съща корпоративна организация, в по-голяма или по-малка степен структурирана. От това следва, че група физически или юридически лица включва свързаните дружества.

78      При тези условия следва да се приеме, че съгласно член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 заявителят на помощта, група физически или юридически лица, може да извършва дейностите, включени в списъка с изключения, както пряко, така и посредством свързано дружество, което е част от същото обединение. По същия начин, когато заявителят на помощ не е група, а физическо или юридическо лице, което е част от обединение, той може да извършва дейностите, включени в списъка с изключения, пряко или чрез свързано дружество, което е част от същото обединение.

79      Следователно първият довод трябва да бъде отхвърлен.

2)      По втория довод, според който включването на свързаните дружества в приложното поле на член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 противоречи на определението „земеделски стопанин“, съдържащо се в член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1307/2013

80      С втория довод Чешката република твърди, че понятието „активен земеделски стопанин“ по смисъла на член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 трябва да се тълкува в светлината на понятието „земеделски стопанин“ в съответствие с член 4, параграф 1, буква а) от същия регламент. Както понятието „активен земеделски стопанин“, така и понятието „земеделски стопанин“ обаче се отнасяли до самите заявители, с изключение на свързаните дружества.

81      Комисията оспорва този довод.

82      Следва да се отбележи, че член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1307/2013 определя земеделския стопанин като физическо или юридическо лице или група физически или юридически лица, независимо какъв е правният статут на такава група и на нейните членове съгласно националното право, чието стопанство се намира в териториалния обхват на Договорите, определен в член 52 ДЕС, във връзка с членове 349 и 355 ДФЕС.

83      Наличието на връзка между понятието „активен земеделски стопанин“ по смисъла на член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 и понятието „земеделски стопанин“ по смисъла на член 4, параграф 1, буква а) от същия регламент се потвърждава от съдебната практика, в която се уточнява, че за да придобие статут на активен земеделски стопанин, дадено лице трябва предварително да отговаря на изискванията по член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1307/2013 относно понятието „земеделски стопанин“ (вж. в този смисъл решение от 7 април 2022 г., Avio Lucos, C‑176/20, EU:C:2022:274, т. 54).

84      Наличието на връзка между понятията „земеделски стопанин“ и „активен земеделски стопанин“ обаче не може да постави под въпрос извода, направен в точка 78 по-горе, че съгласно член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 заявителят на помощта може да извършва дейностите, включени в списъка с изключения, както пряко, така и чрез свързано дружество, което е част от същото обединение.

85      Всъщност, противно на поддържаното от Чешката република, от текста на член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1307/2013 не следва, че за да могат да бъдат квалифицирани като земеделски стопанин, физическо или юридическо лице или група физически или юридически лица трябва да упражняват пряко дейността си.

86      Следователно вторият довод трябва да бъде отхвърлен.

3)      По третия довод, според който включването на свързаните дружества в приложното поле на член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 противоречи на целта на тази разпоредба

87      С третия довод Чешката република твърди, че включването на свързаните дружества в приложното поле на член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 противоречи на целта на тази разпоредба, а именно да се ограничат преките плащания в рамките на общата селскостопанска политика до земеделските стопани, които сами извършват селскостопанска дейност, която не е незначителна.

88      Комисията оспорва този довод.

89      Следва да се отбележи, че целта на правната уредба относно понятието „активен земеделски стопанин“ е уточнена в съображение 10 от Регламент № 1307/2013, в което се посочва по-специално следното:

„Опитът, придобит при прилагането на различните схеми за подпомагане за земеделски стопани показа, че подпомагането в редица случаи е било извършвано в полза на физически или юридически лица, чиято основна дейност не включва упражняване на селскостопанска дейност или е насочена само в незначителна степен към такава дейност. С цел да се гарантира, че подпомагането е по-целенасочено, държавите членки следва да се въздържат от отпускане на директни плащания на някои физически и юридически лица освен в случаите, когато те могат да докажат, че степента на упражняваната от тях селскостопанска дейност не е незначителна“.

90      От това следва, че противно на поддържаното от Чешката република, съображение 10 от Регламент № 1307/2013 не изисква дейностите от списъка с изключения да се извършват пряко от заявителя, независимо дали става въпрос за физическо лице, юридическо лице или за група от физически или юридически лица.

91      Предвид целта си, а именно да се избегне рискът от измами срещу бюджета на Съюза и да се ограничат плащанията по линия на ОСП само до земеделските стопани, които действително упражняват селскостопанска дейност, член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 трябва да се тълкува в смисъл, че се прилага независимо от това дали заявителят — съответното физическо или юридическо лице или група, извършва някоя от дейностите, включени в списъка с изключения, пряко или чрез свързани дружества.

92      Ако не се вземат предвид свързаните дружества, заявителите всъщност биха могли да разпределят дейността си между няколко свързани правни субекта, за да заобиколят наложените с тази разпоредба ограничения за признаването на статута им на активен земеделски стопанин. Тогава контролът, упражняван от компетентните органи на държавите членки, ще бъде ограничен до селскостопанските дейности, извършвани пряко от заявителя, с изключение на извършваните посредством свързани дружества.

93      В това отношение в репликата си Чешката република твърди, че опасността заявителят на помощта умишлено да раздели дейностите си на няколко правни субекта, за да заобиколи прилагането на член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013, е посочена в член 60 от Регламент № 1306/2013.

94      На първо място обаче, следва да се отбележи, че член 60 от Регламент № 1306/2013 не е достатъчен, за да се избегне рискът от измами срещу бюджета на Съюза, които биха произтекли от разделянето на дейностите на заявителя в рамките на статута на активен земеделски стопанин. Тази разпоредба всъщност предвижда следното:

„Без да се засягат специфичните разпоредби, в секторното законодателство в областта на селското стопанство не се дава никакво предимство на физическо или юридическо лице, за които е установено, че условията, необходими за получаване на такива предимства, са създадени изкуствено, в противоречие с целите на това законодателство“.

95      На второ място, съгласно постоянната съдебна практика доказването на изкуствено създаване на условията по смисъла на член 60 от Регламент № 1306/2013 изисква, от една страна, съвкупност от обективни обстоятелства, от които следва, че въпреки формалното спазване на предвидените в съответната правна уредба условия целта, преследвана с тази правна уредба, не е постигната, и от друга страна, субективен елемент, изразяващ се в намерението да се получи предимство от правната уредба на Съюза, като изкуствено се създадат условията, необходими за неговото получаване (вж. в този смисъл решения от 21 юли 2005 г., Eichsfelder Schlachtbetrieb, C‑515/03, EU:C:2005:491, т. 39, и от 7 февруари 2023 г., Confédération paysanne и др. (Произволна мутагенеза in vitro), C‑688/21, EU:C:2023:75, т. 33).

96      При тези обстоятелства, предвид широкото приложно поле на член 60 от Регламент № 1306/2013 и изискванията за доказване, установени в посочената в точка 95 по-горе съдебна практика, е възможно злоупотреба, състояща се в заобикаляне на прилагането на правилата относно статута на активен земеделски стопанин, да не попада в приложното поле на член 60 от Регламент № 1306/2013, но въпреки това да представлява нарушение на член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013.

97      В този смисъл не може да се поддържа, че тази разпоредба е достатъчна сама по себе си, за да се избегне рискът заявителят на помощта да раздели дейностите си на няколко правни субекта, за да избегне контрола върху статута си на активен земеделски стопанин на основание член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013.

98      Следователно третият довод трябва да бъде отхвърлен.

4)      По четвъртия довод, според който включването на свързаните дружества в приложното поле на член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 противоречи на принципа на правна сигурност

99      С четвъртия довод Чешката република твърди, че в съответствие с принципа на правна сигурност Комисията може да наложи финансова корекция на държава членка само ако твърдяното от нея нарушение произтича ясно и точно от приложимата правна уредба. В случая обаче включването на свързаните дружества в приложното поле на член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 не следвало ясно и точно от приложимата правна уредба.

100    Комисията оспорва този довод.

101    Съгласно постоянната съдебна практика всяко задължение, наложено на държавите членки, което може да има финансови последици за тях, трябва да е достатъчно ясно и точно, за да им позволи да разберат неговия обхват и да го изпълнят. Действително, принципът на правна сигурност, който е част от общите принципи на правото на Съюза, изисква действието на правните норми да е ясно, точно и предвидимо, за да могат заинтересованите лица да се ориентират в правни положения и отношения, свързани с правния ред на Съюза (вж. в този смисъл решения от 6 септември 2018 г., Чешка република/Комисия, C‑4/17 P, EU:C:2018:678, т. 58, от 17 ноември 2022 г., Avicarvil Farms, C‑443/21, EU:C:2022:899, т. 46, и от 19 декември 2019 г., Чешка република/Комисия, T‑509/18, EU:T:2019:876, т. 40).

102    В случая обаче по смисъла на тази съдебна практика ясно и точно следва, че група физически или юридически лица или физическо или юридическо лице, които са част от група, могат да извършват дейностите, включени в списъка с изключения, както пряко, така и посредством свързано дружество, което е част от същото обединение.

103    При тези условия четвъртият довод трябва да се отхвърли.

104    Вследствие на това второто оплакване трябва да се отхвърли, а следователно и цялата първа част от първото основание.

2.      По втората част на първото основание: допуснато от Комисията нарушение на член 52, параграф 2 от Регламент № 1306/2013 и на принципа на пропорционалност поради непропорционалност на размера на обжалваната финансова корекция, отнасяща се до твърдяното нарушение във връзка със статута на активен земеделски производител, и тежестта на твърдяното несъответствие

105    По втората част на първото основание: допуснато от Комисията нарушение на член 52, параграф 2 от Регламент № 1306/2013 и на принципа на пропорционалност поради непропорционалност на размера на обжалваната финансова корекция, отнасяща се до твърдяното нарушение във връзка със статута на активен земеделски производител, и тежестта на твърдяното несъответствие

106    В самото начало следва да се отбележи, че член 52, параграф 2 от Регламент № 1306/2013 предвижда три вида корекции: „изчислена“ корекция, „екстраполирана“ корекция и „фиксирана“ корекция. Освен това той установява йерархия между тези корекции. Всъщност изчислена корекция се прилага, когато могат да бъдат доказани конкретни неправомерно изразходвани суми. Ако случаят не е такъв, може да се приложи екстраполирана корекция или фиксирана корекция, като се има предвид, че фиксирана корекция се прилага само когато поради естеството на случая или поради това че държавата членка не е предоставила необходимата информация на Комисията, би се изисквало непропорционално усилие, за да се установи точно финансовата вреда, причинена на Съюза.

107    Освен това от член 12, параграф 6 от Делегиран регламент № 907/2014 следва, че само когато не са изпълнени условията за прилагане на изчислена корекция или на екстраполирана корекция или когато естеството на случая е такова, че подлежащите на изключване размери не могат да бъдат ясно определени, Комисията може да приложи фиксирана корекция, като вземе предвид естеството и тежестта на нарушението и собствената си оценка на риска от финансова вреда за Съюза. При прилагането на фиксирана корекция Комисията, като полага пропорционални усилия, трябва също така да вземе предвид вида на установеното несъответствие, и по-специално дали това е недостатък в основна, или в спомагателна проверка.

108    Освен това съгласно постоянната съдебна практика, като общ принцип на правото на Съюза, принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел (вж. решение от 12 февруари 2020 г., Унгария/Комисия, T‑505/18, непубликувано, EU:T:2020:56, т. 105 и цитираната съдебна практика). В този смисъл, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с оглед на тези цели (вж. решение от 3 март 2016 г., Испания/Комисия, T‑675/14, непубликувано, EU:T:2016:123, т. 51 и цитираната съдебна практика).

109    В случая Комисията налага на Чешката република единна фиксирана корекция за двете съставни части на нарушението във връзка със статута на активен земеделски стопанин, оспорени в рамките на първата част от първото основание, а именно нарушение на член 9, параграф 2, трета алинея от Регламент № 1307/2013 поради използването на един-единствен критерий за доказване на две от трите условия, предвидени в тази разпоредба, и нарушение на член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 поради неотчитането на свързаните дружества при проверката на статута на заявителя на помощта на активен земеделски стопанин. Наложената от Комисията фиксирана корекция всъщност възлиза на 5 % от 10 % от плащанията, извършени от Чешката република в нарушение на разпоредбите относно статута на активен земеделски стопанин.

110    Именно в този контекст следва да се анализират двете оплаквания, формулирани от Чешката република в рамките на втората част от първото основание.

а)      По първото оплакване, изведено от липсата на финансова вреда, която може да обоснове налагането от Комисията на обжалваната финансова корекция, свързана с твърдяното нарушение във връзка със статута на активен земеделски стопанин

111    С първото оплакване Чешката република изтъква, че твърдяното нарушение във връзка със статута на активен земеделски стопанин не е причинило никаква финансова вреда за Съюза, която да може да обоснове налагането от Комисията на обжалваната финансова корекция.

112    В това отношение Чешката република отбелязва, че както е посочено в писмото от 11 декември 2018 г. и в писмо на чешкото министерство на земеделието от 9 октомври 2015 г., след отхвърлянето на заявленията за достъп до статута на активен земеделски стопанин на основание член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013, предназначените за активните земеделски производители суми не са били използвани от нейните органи в полза на други земеделски производители по различни схеми за подпомагане. Ето защо Чешката република поддържа, че отхвърлянето на заявленията за достъп до статут на активен земеделски стопанин не е довело до увеличаване на плащанията към други земеделски стопани и че отхвърлянето на тези заявления не води до никаква финансова вреда.

113    Освен това Чешката република счита, че нито един от заявителите, чийто достъп до статут на активен земеделски производител е бил отказан от органите ѝ чрез използване на критерия относно селскостопанските постъпления, за да се докаже изпълнението на условието по буква в), не би могъл да се възползва от такъв статут и свързаните с него плащания по линия на ЕФГЗ и ЕЗФРСР, ако беше възприет различен критерий. Така според Чешката република отхвърлянето на тези заявления за помощ не е могло да причини финансова вреда на бюджета на Съюза.

114    Комисията оспорва това оплакване.

115    В самото начало следва да се отбележи, че съгласно постоянната съдебна практика, когато оспорва резултатите от извършените от националните органи проверки и за да докаже наличието на нарушение на правилата на ОСП, Комисията е оправомощена да представи доказателство за сериозно и основателно съмнение, което тя изпитва относно проверките, извършени от националните органи, или данните, предоставени от тях. Комисията не е длъжна да доказва изчерпателно, че тези проверки са недостатъчни или че данните са неточни. Това облекчаване на изискването за доказателството, което Комисията трябва да представи, се обяснява с факта, че държавата членка е в най-добро положение при събирането и проверката на необходимите за уравняването на сметките на европейските земеделски фондове данни (вж. в този смисъл решения от 19 декември 2019 г., Гърция/Комисия, T‑295/18, непубликувано, EU:T:2019:880, т. 77 и цитираната съдебна практика, и от 25 юни 2020 г., Полша/Комисия, T‑506/18, непубликувано, EU:T:2020:282, т. 31 и цитираната съдебна практика).

116    Така съгласно съдебната практика, ако Комисията изрази сериозно и основателно съмнение, държавата членка следва да представи най-подробни и изчерпателни доказателства за действителността на извършените проверки или данни и евентуално за неточността на твърденията на Комисията (вж. решение от 12 ноември 2015 г., Италия/Комисия, T‑255/13, непубликувано, EU:T:2015:838, т. 55 и цитираната съдебна практика).

117    От това следва, че съответната държава членка не може да обори констатациите на Комисията, без да подкрепи собствените си твърдения с доказателства за наличието на надеждна и действаща система за контрол. Щом като тя не успява да докаже, че констатациите на Комисията са неточни, то същите са основание за сериозни съмнения в това, че е въведена адекватна и ефективна система от мерки за наблюдение и контрол (вж. решения от 19 декември 2019 г., Гърция/Комисия, T‑295/18, непубликувано, EU:T:2019:880, т. 77 и цитираната съдебна практика, и от 25 юни 2020 г., Полша/Комисия, T‑506/18, непубликувано, EU:T:2020:282, т. 31 и цитираната съдебна практика).

118    В случая в рамките на процедурата на уравняване по съответствие, довела до обжалваното решение, Комисията е приела, че отхвърлянето на заявленията за достъп до статута на активен земеделски стопанин може да доведе до риск от увеличаване на плащанията, извършени от Чешката република към други земеделски стопани по различни схеми за подпомагане. В това отношение Комисията изтъква, че сумата на директните плащания, които могат да се отпускат всяка година на дадена държава членка, не може да надвишава тавана, установен в съответствие с член 6 от Регламент № 1307/2013. Така според Комисията след отхвърлянето на заявленията за достъп до статута на активен земеделски стопанин може да съществува риск в рамките на разрешения таван Чешката република да използва сумите, предназначени за плащане на основание на разпоредбите, уреждащи статута на активен земеделски стопанин, за да финансира с по-високи суми земеделските стопани в рамките на други схеми за подпомагане. Увеличението на плащанията, извършени по другите схеми за помощ, представлявало риск за бюджета на Съюза за Комисията, тъй като не било подкрепено от специфични за тези схеми за помощи данни, а било само последица от отхвърлянето на заявленията за достъп до статута на активен земеделски стопанин.

119    При тези условия, съгласно съдебната практика, цитирана в точки 115 и 117 по-горе, за да отхвърли изразеното от Комисията сериозно и основателно съмнение, Чешката република е трябвало да представи най-подробни и пълни доказателства, че отхвърлянето на заявленията за достъп до статута на активен земеделски стопанин на основание член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 не би довело до финансова вреда за бюджета на Съюза.

120    В разглеждания случай това не е направено.

121    Първо, в писмото от 11 декември 2018 г. Чешката република действително предоставя информация относно деветте заявители, които са били изключени от статута на активен земеделски стопанин на основание член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013, и отбелязва, че това изключване не е причинило финансова вреда на бюджета на Съюза, тъй като не е довело до увеличаване на плащанията за други земеделски стопани. Тя обаче не представя никакви доказателства в подкрепа на твърденията си.

122    Второ, в жалбата си Чешката република се позовава на писмо, изпратено на 27 октомври 2015 г. от отдела за директни плащания на чешкото министерство на земеделието до директора на отдела за директни плащания и помощи за околната среда на Националния фонд за намеса в селското стопанство, в което се посочва, че чешкият министър на земеделието е одобрил размера на единните плащания на площ, плащанията за земеделски практики, които са благоприятни за климата и околната среда, и плащанията за млади земеделски стопани. Не се оспорва обаче, че това писмо не е било съобщено на Комисията в рамките на процедурата на уравняване по съответствие и следователно не е могло да бъде взето предвид при приемането на обжалваната финансова корекция. Дори да се допусне, че това писмо е било изпратено на Комисията в рамките на процедурата на уравняване по съответствие, следва да се отбележи, че то не доказва, че отхвърлянето за периода 2015—2017 г. на заявленията за достъп до статута на активен земеделски стопанин на основание член 9, параграф 2 от Регламент № 1307/2013 не е причинило финансова вреда на Съюза. Всъщност то само определя за 2015 г. размера на някои плащания в селското стопанство.

123    Трето, Чешката република не е предоставила каквото и да било доказателство в подкрепа на твърдението си, че нито един от заявителите, чийто достъп до статут на активен земеделски производител е бил отказан от органите ѝ въз основа на критерия относно селскостопанските постъпления, за да докаже изпълнението на условието по буква в), не би могъл да се възползва от такъв статут и свързаните с него плащания по линия на ЕФГЗ и ЕЗФРСР, ако беше възприет различен критерий.

124    От това следва, че първото оплакване трябва да се отхвърли.

б)      По второто оплакване: липса на точност при определянето на размера на обжалваната финансова корекция, свързана с твърдяното нарушение във връзка със статута на активен земеделски стопанин

125    С второто оплакване Чешката република поддържа, че дори да се предположи, че нарушението във връзка със статута на активен земеделски стопанин е причинило финансова вреда на Съюза, тази вреда е трябвало да бъде точно изчислена от Комисията и по отношение на нея не е следвало да се приложи фиксирана корекция.

126    Комисията оспорва това оплакване.

127    В самото начало следва да се припомни, че Комисията може да приложи фиксирана корекция, когато с пропорционално усилие не е възможно да се установи по-точно финансовата вреда, причинена на Съюза, по-специално тъй като държавата членка не е предоставила необходимата информация на Комисията съгласно член 52, параграф 2 от Регламент № 1306/2013.

128    В това отношение следва да се отбележи, че в писмото от 11 декември 2018 г. се уточнява общият брой на заявителите, изключени от статута на активен земеделски стопанин, но не се посочва вредата, която това изключване би могло да причини на ЕФГЗ и ЕЗФРСР.

129    Освен това нито писмото от 11 декември 2018 г., нито последващите документи, изпратени от чешките органи до Комисията в рамките на процедурата на уравняване по съответствие, не дават указания за финансовата вреда, която може да произтече от неотчитането на свързаните дружества в рамките на контрола на статута на заявителя на помощта на активен земеделски стопанин.

130    При тези условия, като се имат предвид значението и естеството на установеното несъответствие, което се дължи на липсата на ключова проверка, и невъзможността чрез пропорционално усилие да се изчисли точно финансовата вреда, причинена на Съюза вследствие на отхвърлянето на заявленията за помощ, свързани със статута на активен земеделски стопанин, не може да се приеме, че Комисията е нарушила член 52, параграф 2 от Регламент № 1306/2013 и принципа на пропорционалност, когато за нарушението на статута на активен земеделски стопанин на Чешката република е наложена фиксирана корекция в размер на 5 % от 10 % от плащанията, извършени в нарушение на правото на Съюза.

131    Ето защо второто оплакване следва да се отхвърли, а следователно и втората част от първото основание.

132    Вследствие на това първото основание следва да се отхвърли.

Б.      По второто основание, с което се оспорва нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи

133    Второто основание, с което се оспорва нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, се състои от две части.

1.      По първата част от второто основание: незаконосъобразност на наложената от Комисията обжалвана финансова корекция, свързана с нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, поради неотчитането в рамките на разследването на резултатите от последващото разследване, с което се отхвърля наличието на посоченото нарушение

134    В рамките на първата част от второто основание Чешката република повдига три оплаквания.

а)      По първото оплакване: допуснато от Комисията нарушение на член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, на член 34, параграфи 1 и 6 от Регламент за изпълнение № 908/2014 и на принципа на добра администрация

135    С първото оплакване Чешката република твърди, че като не е отчела в рамките на разследването резултатите от последващото разследване, които изключват наличието на нарушение във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, Комисията е нарушила член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, член 34, параграфи 1 и 6 от Регламент за изпълнение № 908/2014 и принципа на добра администрация.

136    В самото начало следва да се припомни, че разследването и последващото разследване се припокриват по време. Разследването започва на 18 септември 2017 г. (т.е. началото на първия одит на място) и приключва след изпращането на обобщения доклад на 21 октомври 2021 г., с приемането на обжалваното решение на 17 ноември 2021 г. Последващото разследване започва на 31 август 2020 г. (в началото на последващия одит) и завършва, що се отнася до нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, на 24 август 2021 г. с приемането на протокола от последващата двустранна среща, което позволява да се приключи въпросът за наличието на посоченото нарушение.

137    При тези условия, като се има предвид, че обобщеният доклад и обжалваното решение са приети, след като в рамките на последващото разследване е приключен въпросът за наличието на нарушение във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, следва да се провери дали в рамките на разследването Комисията е трябвало да реши въпроса за наличието на нарушение във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, като вземе предвид обстоятелствата, установени в хода на последващото разследване.

138    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, когато приеме, че разходите не са били направени от държава членка в съответствие с правото на Съюза, Комисията приема актове за изпълнение, с които определя сумите, подлежащи на изключване от финансиране от страна на Съюза.

139    Следва също да се отбележи, че член 34, параграфи 1 и 6 от Регламент за изпълнение № 908/2014 обвързва решението на Комисията да изключи от финансиране от Съюза разходите, направени от държава членка в нарушение на правилата, приложими към спазването на процедурата на уравняване по съответствие.

140    Освен това съгласно постоянната съдебна практика сред предоставените от правния ред на Съюза гаранции в административното производство е по-конкретно принципът на добра администрация, закрепен в член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Съгласно тази разпоредба правото на добра администрация включва по-специално правото на всяко лице засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок. Това право е проявление на общ принцип на правото на Съюза (решения от 8 май 2014 г., N., C‑604/12, EU:C:2014:302, т. 49, и от 1 юни 2016 г., Wolf Oil/EUIPO — SCT Lubricants (CHEMPIOIL), T‑34/15, непубликувано, EU:T:2016:330, т. 69 и 70).

141    В това отношение следва да се приеме, че принципът на добра администрация не налага на институциите на Съюза да продължават безкрайно административните процедури, а намира израз в разпоредби, предвиждащи срокове за провеждането на посочените процедури и изпращането на информация от държавите членки до институциите на Съюза в рамките на тези процедури. Определянето на тези срокове позволява да се съвмести изискването да се гарантира, че административните производства се провеждат в разумен срок, с правото на защита, както и да се гарантира, че институциите на Съюза получават съответната информация от държавите членки своевременно и могат да вземат предвид с внимание и безпристрастност цялата релевантна информация по конкретния случай.

142    Що се отнася до процедурата на уравняване по съответствие, принципът на добра администрация произтича от член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 и от член 34, параграфи 1 и 6 от Регламент за изпълнение № 908/2014, които поставят задължението на Комисията да вземе предвид с дължимата грижа предоставената от държавите членки информация в зависимост от спазването от тях на предвидените в тези разпоредби срокове за предаването ѝ.

143    Именно в този контекст следва да се анализират трите довода, изтъкнати от Чешката република в подкрепа на първото ѝ оплакване.

1)      По първия довод, свързан с приложното поле на член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 и на член 34, параграфи 1 и 6 от Регламент за изпълнение № 908/2014

144    С първия довод Чешката република изтъква, че сроковете, предвидени в член 52 от Регламент № 1306/2013 и в член 34, параграфи 1 и 6 от Регламент за изпълнение № 908/2014 за предаването от държава членка на информация на Комисията в рамките на процедурата на уравняване по съответствие, не се прилагат, когато тя трябва да прецени дали е налице нарушение на правото на Съюза, а само когато трябва да определи размера на приложимата финансова корекция. Според Чешката република това означава, че Комисията може да твърди, че предоставената от държава членка информация е просрочена, когато трябва да определи размера на финансовата корекция, но не и когато трябва да реши дали е налице фактически състав на нарушение на правото на Съюза.

145    Комисията оспорва този довод.

146    Следва да се отбележи, че видно от текста на член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013 и на член 34, параграфи 1 и 6 от Регламент за изпълнение № 908/2014, определянето на сумите, които трябва да бъдат изключени от финансиране от Съюза, е неразривно свързано с констатацията на Комисията за наличие на нарушение на правото на Съюза. Всъщност Комисията не може да наложи финансова корекция, ако не е осъществен изцяло фактическият състав на нарушение на правилата на Съюза, което е необходимата предпоставка за евентуалното определяне на размера на финансова корекция.

147    Следователно сроковете за изпращане на информация от държавите членки, предвидени в член 52 от Регламент № 1306/2013 и в член 34, параграфи 1 и 6 от Регламент за изпълнение № 908/2014, не могат да се тълкуват в смисъл, че се прилагат само когато Комисията трябва да определи сумите, подлежащи на изключване от финансиране от страна на Съюза, и не се отнасят до хипотезата, в която Комисията трябва да прецени дали е налице нарушение на правото на Съюза, тъй като тази преценка на нарушението и определянето на финансова корекция са неразривно свързани.

148    Ето защо първият довод следва да се отхвърли.

2)      По втория довод, свързан с нова информация, предоставена от чешките органи в рамките на последващото разследване

149    С втория довод Чешката република твърди, че информацията за нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, която е съобщила на Комисията в рамките на последващото разследване, не е нова и вече е била предоставена по време на разследването. Следователно предвиденото в член 34, параграф 6 от Регламент за изпълнение № 908/2014 времево ограничение, според което държавите членки не могат да съобщават информация на Комисията след изпращането от нея на предварителните заключения (освен в случаите, предвидени в тази разпоредба), не било приложимо в настоящия случай.

150    Комисията оспорва този довод.

151    На първо място, следва да се припомни, че в писмото за констатации, изпратено на 30 ноември 2017 г., Комисията установява недостатъци в системата за контрол, въведена от чешките органи, що се отнася до идентифицирането на постоянно затревените площи, в нарушение на член 4, параграф 1, буква з) от Регламент № 1307/2013.

152    На второ място, в протокола от двустранната среща от 11 септември 2018 г. Комисията иска от чешките власти допълнителна информация относно класифицирането на земите под угар и потвърждава съмненията си относно съответствието на системата за контрол с правилото, че постоянно затревените площи означава земя, използвана за отглеждане на трева или други тревни фуражи, естествено растящи (саморазсадени) или чрез култивиране (изкуствено засети), която не е била включена в сеитбооборота на стопанството в продължение на пет години или повече, както и, ако държавите членки решат това, която не е била обработвана в продължение на пет години или повече.

153    На трето място, в предварителните заключения Комисията изтъква по-специално, че:

–        преди 2015 г. чешките органи не са разполагали с информация относно историческите данни за използване на земята и следователно не са били в състояние да контролират прилагането на правилото, посочено в точка 152 по-горе,

–        след 2015 г. причината, поради която чешките органи са използвали три различни кода за обозначаване на необработваемите земи, които след изтичането на пет години са били предназначени да се превърнат в постоянно затревени площи, а именно код „G“ за пасищата, намиращи се в обработваеми земи, които не се обработват, код „R“ за обработваемите земи, които не се обработват, но не се считат за пасища, и код „U“ за земите под угар, е неясна; според Комисията използването на няколко кода създава риск от неправилно деклариране на земята като постоянно затревени площи.

154    На четвърто място, въпросът за наличието на нарушение във връзка с установяването на постоянно затревените площи не е бил предмет на заявлението за помирение, подадено от чешките органи.

155    На пето място, никаква информация относно нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи не е била включена в допълнителната информация, предоставена от чешките органи на Комисията след получаването на доклада на помирителния орган.

156    На шесто място, следва да се отбележи, че в окончателните заключения и в обобщения доклад, като повтаря доводите, посочени в точка 153 по-горе, Комисията потвърждава наличието на нарушение във връзка с установяването на постоянно затревените площи и с приемането на обжалваното решение налага на Чешката република финансова корекция в размер на 14 923 784,40 евро за това нарушение.

157    На седмо място, следва да се припомни, че както е посочено в протокола от проведената двустранна последваща среща, за първи път по време на тази среща и в писмото от 30 юли 2021 г. чешките органи са предоставили на Комисията ясни и обосновани обяснения, примери и информация относно системата за класифициране на постоянно затревените площи, разположени върху обработваема земя и земи под угар.

158    От протокола от проведената последваща двустранна среща следва също, че именно въз основа на тази информация Комисията е решила да приключи въпроса за наличието на нарушение във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи в рамките на последващото разследване, и изразява съжаление, че тази информация, която би била релевантна и в рамките на разследването, не е била предоставена от чешките органи в рамките на процедурата на уравняване по съответствие, довела до приемането на обжалваното решение.

159    В това отношение следва да се припомни, че съгласно съдебната практика, цитирана в точки 115—117 по-горе, в рамките на процедурата на уравняване по съответствие държавата членка трябва да представи най-подробни и изчерпателни доказателства за извършените проверки или представените от нея данни и евентуално за неточността на твърденията на Комисията. Следователно, ако съответната държава членка не успее в сроковете, предвидени в член 52 от Регламент № 1306/2013 и в член 34 от Регламент за изпълнение № 908/2014, да докаже, че констатациите на Комисията са неточни, то същите представляват елементи, които могат да породят сериозни съмнения относно прилагането на адекватни и ефикасни мерки за наблюдение и контрол.

160    В случая в рамките на разследването Чешката република не е представила най-подробни и изчерпателни доказателства за извършените от нея проверки, що се отнася до идентифицирането на постоянно затревените площи, и не е успяла да докаже, че констатациите на Комисията са неточни. Всъщност едва в хода на последващото разследване Чешката република за първи път е предоставила подробни обяснения и допълнителни доказателства, които са позволили на Комисията да провери липсата на нарушение във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи.

161    При тези условия вторият довод трябва да се отхвърли.

3)      По третия довод, свързан с условията, предвидени в член 34, параграф 6 от Регламент за изпълнение № 908/2014

162    С третия довод Чешката република изтъква, че в рамките на разследването Комисията е трябвало да вземе предвид информацията относно нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, предоставена от чешките органи в хода на последващото разследване. Всъщност ставало въпрос за информация, която отговаряла на двете условия по член 34, параграф 6 от Регламент за изпълнение № 908/2014, позволяващ на държава членка да съобщи информация на Комисията след изпращането на предварителните заключения от нея.

163    Комисията оспорва този довод.

164    Следва да се припомни, че член 34, параграф 6 от Регламент за изпълнение № 908/2014 предвижда, че информацията, съобщена от държава членка, след като Комисията я е уведомила за предварителните заключения от разследването, може да бъде взета предвид само:

а)      когато е необходимо да се избегне значително надценяване на финансовите вреди за бюджета на Съюза; и

б)      ако закъснялото подаване на информацията е надлежно обосновано поради външни обстоятелства и не застрашава своевременното приемане на решение на Комисията съгласно член 52 от Регламент № 1306/2013.

165    В това отношение следва да се приеме, че макар текстът на френски език на член 34, параграф 6 от Регламент за изпълнение № 908/2014 да е двусмислен, що се отнася до кумулативния или алтернативния характер на условията, установени в тази разпоредба, от анализа на текстовете на тази разпоредба на другите езици следва, че тези условия имат кумулативен характер. Например в текста на португалски език на член 34, параграф 6 от Регламент за изпълнение № 908/2014 се посочва, че държава членка може да изпрати информация на Комисията, след като я е уведомила за предварителните заключения от разследването, когато са изпълнени двете кумулативни условия, предвидени в тази разпоредба. Впрочем този кумулативен характер е потвърден от страните в съдебното заседание.

166    В случая, както бе посочено в точка 157 по-горе, информацията относно нарушението във връзка с установяването на постоянно затревените площи е била предоставена на Комисията от чешките органи по време на последващата двустранна среща и в писмото от 30 юли 2021 г., т.е. след изпращането от Комисията на 20 декември 2019 г. на предварителните заключения от разследването.

167    Ето защо следва да се прецени дали в случая са изпълнени двете условия, предвидени в член 34, параграф 6 от Регламент за изпълнение № 908/2014, за да може да се вземе предвид късно предоставената информация.

168    Що се отнася до първото условие, посочено в член 34, параграф 6, буква а) от Регламент за изпълнение № 908/2014, следва да се приеме, че информацията, предоставена от чешките органи на последващата двустранна среща и на 30 юли 2021 г. относно нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, е била необходима, за да се избегне значително надценяване на финансовите вреди за бюджета на Съюза. Всъщност целта е била да се избегне налагането на финансова корекция за нарушение, което се счита за несъществуващо в рамките на последващото разследване. Неотчитането от Комисията на тази информация в рамките на разследването всъщност се е изразило в надценяване на причинената на Съюза финансова вреда в размер на 14 923 784,40 евро, равняващ се на размера на финансовата корекция, наложена на Чешката република за нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи.

169    Следователно в настоящия случай е изпълнено условието, предвидено в член 34, параграф 6, буква а) от Регламент за изпълнение № 908/2014.

170    Що се отнася до второто условие, посочено в член 34, параграф 6, буква б) от Регламент за изпълнение № 908/2014, следва да се отбележи, че изпращането на информация за нарушението относно идентифицирането на постоянно затревените площи по време на проведената двустранна среща и на 30 юли 2021 г. не е било обосновано от външни фактори. Тази информация вече е била на разположение по време на разследването, но не е била предоставена по ясен и обоснован начин на Комисията. От това следва, че Чешката република е трябвало и е можела да изпрати тази информация на Комисията при спазване на сроковете, предвидени в член 34, параграф 6 от Регламент за изпълнение № 908/2014.

171    Следователно в настоящия случай не е изпълнено условието, предвидено в член 34, параграф 6, буква б) от Регламент за изпълнение № 908/2014.

172    Следователно третият довод следва да се отхвърли, а следователно и първото оплакване в своята цялост.

б)      По второто оплакване: нарушение от страна на Комисията на принципа на защита на оправданите правни очаквания

173    С второто оплакване Чешката република поддържа, че Комисията е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания, тъй като решението в рамките на последващото разследване да приключи въпроса за наличието на нарушение във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, е породило у нея оправдано правно очакване, че дори в рамките на разследването няма да бъде наложена финансова корекция за посоченото нарушение.

174    Според Чешката република това очакване било още по-оправдано, тъй като по отношение на друг недостатък в системата за контрол, въведена от чешките органи за проверка на отпускането на помощи по линия на ЕФГЗ и ЕЗФРСР във връзка с декларирането на земеделските площи, в окончателните заключения от разследването Комисията е взела предвид резултатите от последващото разследване и е решила да приключи съответната точка.

175    Комисията оспорва това оплакване.

176    Според постоянната съдебна практика принципът на защита на оправданите правни очаквания е един от основните принципи на Съюза. Всеки правен субект, у когото институция на Съюза е породила основателни надежди, има право да се позове на този принцип. Уверения, които могат да породят такива надежди, независимо от формата, в която са предадени, са конкретните, безусловни и непротиворечиви сведения, произтичащи от оправомощени и достоверни източници. За сметка на това никой не може да твърди нарушение на този принцип при липсата на конкретни уверения, дадени му от администрацията (вж. в този смисъл решение от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия, T‑33/21, EU:T:2023:5, т. 69 и цитираната съдебна практика).

177    На първо място, следва да се припомни, че в протокола от проведената последваща двустранна среща Комисията уведомява Чешката република за решението си в рамките на последващото разследване да приключи въпроса за наличието на нарушение във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи.

178    Макар протоколът от последващата двустранна среща да не изразява окончателната позиция на Комисията относно наличието на нарушение на правото на Съюза, той представлява предварителен етап от процедурата на уравняване по съответствие, който позволява да се установи размяната на становища между страните по време на двустранната среща (вж. в този смисъл решение от 18 септември 2003 г., Обединено кралство/Комисия, C‑346/00, EU:C:2003:474, т. 69 и 70). Всъщност окончателната позиция на Комисията относно наличието на нарушение на правото на Съюза е установена само в окончателните заключения от разследването, изпратени на държавата членка в съответствие с член 34, параграф 4 от Регламент за изпълнение № 908/2014, и в обобщения доклад, който съдържа подробно обяснение на мотивите, довели до изключването на някои разходи от финансиране от Съюза.

179    При тези условия, след като протоколът от проведената последваща двустранна среща не изразява окончателната позиция на Комисията относно наличието на нарушение във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, той не е могъл да породи основателни и оправдани правни очаквания у Чешката република относно посочената позиция и относно неприлагането в рамките на разследването на финансова корекция за това нарушение.

180    На второ място, дори да се предположи, че протоколът от последващата двустранна среща може да се счита за документ, с който се определя окончателната позиция на Комисията относно наличието на нарушение във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, следва да се отбележи, че решението за приключване в рамките на последващото разследване на въпроса за наличието на нарушение във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи не дава конкретни, безусловни и непротиворечиви сведения по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 176 по-горе, които да могат да породят у Чешката република оправдани правни очаквания, че в рамките на разследването няма да бъде приложена финансова корекция за посоченото нарушение.

181    Действително в протокола от проведената последваща двустранна среща Комисията изразява съжаление, че в рамките на разследването чешките органи не са изпратили информация за нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, предадена по време на последващото разследване. Според Комисията тази информация би била релевантна и в рамките на разследването.

182    В протокола от проведената последваща двустранна среща обаче Комисията не се е произнесла относно отчитането на тази нова информация в рамките на разследването и не е изразила становище нито по твърдяното нарушение, нито по прилагането на финансова корекция за нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи.

183    От това следва, че Комисията не е нарушила принципа на защита на оправданите правни очаквания, като в рамките на разследването не е отчела резултатите от последващото разследване относно нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи.

184    Този извод не може да бъде оборен с довода на Чешката република, че що се отнася до установените от Комисията пропуски при декларирането на земеделските площи от чешките органи, тя е взела предвид резултатите от последващото разследване в окончателните заключения от разследването и е решила да приключи съответната точка.

185    Всъщност този довод е ирелевантен. От окончателните изводи от разследването следва, че при последващия одит, извършен от Комисията в Чешката република в периода от 31 август до 4 септември 2020 г., чешките органи са предоставили на Комисията нова информация относно декларирането на земеделските площи. Тази информация, предоставена преди приемането на окончателните заключения от разследването на 26 март 2021 г., е била взета предвид от Комисията в рамките на разследването и е позволила да се приключи съответната точка в окончателните заключения.

186    От това следва, че за разлика от информацията относно нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, която е била предоставена от чешките органи след изпращането на окончателните заключения от Комисията, информацията относно декларацията за земеделските площи е била предоставена преди това изпращане.

187    Следователно, като се има предвид разликата в периода на изпращане на тази информация, приключването на точката относно наличието на нарушение във връзка с декларацията за земеделските площи не може да породи у Чешката република каквото и да било оправдано правно очакване относно неприлагането на финансова корекция за нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи.

188    Следователно второто оплакване следва да се отхвърли.

в)      По третото оплакване: нарушение от страна на Комисията на член 296, втора алинея ДФЕС

189    С третото оплакване Чешката република твърди, че Комисията е нарушила член 296, втора алинея ДФЕС, тъй като в мотивите на обжалваното решение и в обобщения доклад не се е позовала на констатациите, направени в протокола от проведената последваща двустранна среща, довела до приключване на точката относно нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи. Така според Чешката република мотивите на обжалваното решение и на обобщения доклад не позволяват да се разберат причините, поради които в рамките на разследването Комисията не е отчела резултатите от последващото разследване относно нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи.

190    Комисията оспорва това оплакване.

191    Според постоянната съдебна практика предвиденото в член 296 ДФЕС задължение за мотивиране представлява съществено процесуално изискване, което трябва да се разграничава от въпроса за обосноваността на мотивите, тъй като той се отнася до законосъобразността по същество на спорния акт. От тази гледна точка мотивирането трябва да съответства на естеството на съответния акт и трябва да показва по ясен и недвусмислен начин съображенията на институцията — автор на акта, така че да позволява на заинтересованите лица да се запознаят с основанията на приетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (решения от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 146 и 147, от 9 септември 2020 г., Гърция/Комисия, T‑46/19, непубликувано, EU:T:2020:396, т. 47, и от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия, T‑33/21, EU:T:2023:5, т. 36).

192    Не може обаче да се изисква в мотивите да се уточняват всички относими фактически и правни обстоятелства. В действителност въпросът дали мотивите на дадено решение съответстват на припомнените в точка 191 по-горе изисквания, следва да се преценява с оглед не само на текста, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 18 януари 2023 г., Румъния/Комисия, T‑33/21, EU:T:2023:5, т. 38 и цитираната съдебна практика).

193    От това следва, че според съдебната практика, в рамките на процедурата на уравняване по съответствие задължението за мотивиране се счита за изпълнено, ако държавата адресат е участвала активно в процеса на изработване на това решение и е наясно с причините, поради които Комисията счита, че спорните суми не трябва да бъдат за сметка на фондовете (вж. решение от 16 февруари 2017 г., Румъния/Комисия, T‑145/15, EU:T:2017:86, т. 45 и цитираната съдебна практика).

194    В това отношение, когато Комисията отхвърли достатъчно точните елементи за оценка, посочени от компетентните национални органи, тя е длъжна да изложи, по-специално в кореспонденцията си със съответната държава членка, както и в обобщения доклад обстоятелствата, обосноваващи нейното сериозно и основателно съмнение по отношение на предоставените от националните органи данни или на резултатите от извършените от тях проверки, така че посочените данни трябва да са посочени в актовете, изготвени от Комисията в хода на процедурата на уравняване по съответствие, както и в мотивите на решението, прието в резултат на тази процедура (вж. в този смисъл решения от 16 февруари 2017 г., Румъния/Комисия, T‑145/15, EU:T:2017:86, т. 47, и от 9 септември 2020 г., Гърция/Комисия, T‑46/19, непубликувано, EU:T:2020:396, т. 49).

195    В случая не се оспорва, че чешките органи са участвали непосредствено в процеса на изготвяне на обжалваното решение и че са се запознали с причините, обосноваващи посоченото решение. Всъщност то е прието след състезателно производство, в хода на което Комисията и чешките органи многократно са имали възможност да обменят становища относно установяването на нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи.

196    Освен това следва да се приеме, че в рамките на разследването чешките органи не са представили достатъчно точни доказателства за нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи.

197    Освен това, както е посочено в точки 153 и 156 по-горе, в предварителните заключения, в окончателните заключения и в обобщения доклад Комисията ясно е мотивирала налагането на финансовата корекция за нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи.

198    При тези условия не може да се заключи, че Комисията не е изпълнила задължението си за мотивиране по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 193 по-горе, и на член 296, втора алинея ДФЕС.

199    Ето защо третото оплакване следва да се отхвърли, а следователно и цялата първа част от второто основание.

2.      По втората част от второто основание: незаконосъобразно налагане от Комисията на обжалваната финансова корекция, въпреки че в Чешката република системата за идентифициране на постоянно затревените площи е в съответствие с правото на Съюза

200    С втората част от второто основание Чешката република изтъква, че Комисията е нарушила член 52, параграф 1 от Регламент № 1306/2013, като ѝ е наложила обжалваната финансова корекция, свързана с нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, въпреки че системата ѝ за идентифициране на постоянно затревените площи е в съответствие с правото на Съюза.

201    Комисията оспорва тази част.

202    Следва да се припомни, че в рамките на процедурата на уравняване по съответствие, довела до приемането на обжалваното решение, е прието следното:

–        Чешката република не е представила най-подробни и изчерпателни доказателства за извършените от нея проверки по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 115 по-горе, що се отнася до идентифицирането на постоянно затревените площи, и не е успяла да докаже, че констатациите на Комисията са неточни; всъщност едва по време на последващото разследване и с писмото си от 30 юли 2021 г. Чешката република за първи път предоставя ясни обяснения и допълнителни доказателства, които са позволили на Комисията да провери липсата на нарушение във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи (вж. т. 160 по-горе),

–        тъй като условията, предвидени в член 34, параграф 6 от Регламент за изпълнение № 908/2014, позволяващи да се вземе предвид информацията, съобщена със закъснение от държавата членка след изпращането от Комисията на предварителните заключения, в случая не са изпълнени кумулативно, Комисията не е била длъжна да вземе предвид в рамките на разследването резултатите от последващото разследване относно липсата на нарушение във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи (вж. т. 171 по-горе).

203    При тези условия информацията и обясненията, които Чешката република е предоставила в жалбата си относно нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, които не са били предадени на Комисията в рамките на процедурата на уравняване по съответствие, не могат да бъдат взети предвид, тъй като са били изпратени в нарушение на сроковете, предвидени в член 52 от Регламент № 1306/2013 и в член 34 от Регламент за изпълнение № 908/2014.

204    Поради това втората част от второто основание, а следователно и второто основание в своята цялост следва да се отхвърлят.

В.      По третото основание, с което се оспорва нарушението във връзка с подбора на контролната извадка

205    Третото основание, с което се оспорва нарушението във връзка с подбора на контролната извадка, се състои от четири части.

206    При все това с отговорите си на процесуално-организационно действие и на въпрос на Общия съд, поставен в съдебното заседание, страните изрично посочват, че третата и четвъртата част от третото основание, отнасящи се съответно, от една страна, до нарушението от Комисията на член 34, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 908/2014, тъй като в писмото за констатации не е посочено нарушение във връзка с подбора на контролната извадка, свързана с екологизирането, и от друга страна, до нарушението от страна на Комисията на член 35 от Регламент за изпълнение № 809/2014 поради отчитането на нередностите на схемата СЕПП в рамките на схемата за екологизиране, трябва да се считат за безпредметни, ако Общият съд отхвърли второто основание, отнасящо се до нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи.

207    Всъщност финансовата корекция, наложена от Комисията на Чешката република за нарушението във връзка с подбора на контролната извадка за екологизиране, което е предмет на третата и четвъртата част от третото основание, се поглъща от финансовата корекция, свързана с нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, и не е била взета предвид от Комисията при определянето на размера на обжалваната финансова корекция.

208    Следователно, тъй като второто основание е отхвърлено, третата и четвъртата част от третото основание следва да се считат за безпредметни. Всъщност проверката им е ирелевантна за преценката на основателността на налагането на оспорваната финансова корекция.

209    Ето защо следва да се анализират само първата и втората част от третото основание.

1.      По първата част от третото основание: незаконосъобразност на наложената от Комисията обжалвана финансова корекция относно подбора на контролната извадка относно стандартните проверки, макар Чешката република да не е нарушила член 30, буква а) и член 33а от Регламент за изпълнение № 809/2014, изменен с Регламент за изпълнение 2016/1394

210    С първата част от третото основание Чешката република твърди, че Комисията е нарушила член 30, буква а) и член 33а от Регламент за изпълнение № 809/2014, изменен с Регламент за изпълнение 2016/1394, тъй като по схемата СЕПП е приела, че бенефициерите на помощ, подлежаща на последваща проверка на място, тъй като през предходната година са получили намалена административна санкция по смисъла на член 33а от Регламент за изпълнение № 809/2014, изменен с Регламент за изпълнение 2016/1394 (наричани по-нататък „бенефициерите, получили намалена административна санкция“), трябва да се разграничават от бенефициерите, подлежащи на стандартна проверка в съответствие с член 30, буква а) от Регламент за изпълнение № 809/2014 (наричани по-нататък „бенефициерите, подлежащи на стандартна проверка“).

211    В това отношение Чешката република поддържа, че не е нарушила правото на Съюза, когато през 2017 г. от 87‑те бенефициери, получили намалена административна санкция през 2016 г., 75 са били включени в извадката от 5 % от бенефициерите, подлежащи на стандартна проверка, а 12 са били подложени на последваща проверка на място.

212    Комисията оспорва първата част от третото основание.

213    Следва да се припомни, че съгласно член 30, буква а) от Регламент за изпълнение № 809/2014 за схемите за помощ за площ, различни от плащането за селскостопански практики, благоприятни за климата и околната среда, контролната извадка за проверките на място, извършвани всяка година, обхваща най-малко 5 % от всички бенефициери, подали заявление за основно плащане или заявление за единно плащане на площ.

214    Следва да се отбележи също, че член 33а, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 809/2014, изменен с Регламент за изпълнение 2016/1394, озаглавен „Брой допълнителни последващи проверки на място по отношение на бенефициерите, посочени в член 19а, параграф 2 от регламент [№ 640/2014]“, предвижда:

„Бенефициерите, които са били, в съответствие с член 19а, параграф 2 от Регламент [№ 640/2014], предмет на намалена административна санкция за дадена схема за помощ или мярка за подпомагане на площ в резултат на свръхдеклариране, установено в хода на проверка на място, се подлагат на последваща проверка на място за съответната схема за помощ или мярка за подпомагане през следващата референтна година“.

215    От анализа на тези разпоредби е видно по-специално, че по своя предмет и цел стандартните проверки се различават от последващите проверки на място.

216    Що се отнася до предмета им, стандартните проверки се отнасят до 5 % от всички бенефициери, подали заявление за основно плащане или заявление за единно плащане на площ, докато последващите проверки на място се отнасят единствено до бенефициерите, на които е наложена намалена административна санкция, тъй като за предходната година са извършили свръхдеклариране на допустимите за помощ площи.

217    Що се отнася до тяхната цел, стандартните проверки целят да се определи минимален брой на проверяваните бенефициери, за да се гарантира ефективна проверка от страна на Комисията на спазването на разпоредбите за различните схеми за помощ и мерки за подпомагане, докато последващите проверки на място имат за цел, както следва от съображение 1 от регламент за изпълнение (ЕС) 2016/1394 на Комисията от 16 август 2016 година за изменение на Регламент за изпълнение № 809/2014 за определяне на правила за прилагането на Регламент № 1306/2013 (ОВ L 225, 2016 г., стр. 50), да проверят дали вследствие на прилагането на намалена административна санкция за първоначално свръхдеклариране на площите получателите на помощ са извършили ново нарушение, което би довело до налагането на пълна административна санкция.

218    Специфичното естество на последващите проверки на място се потвърждава от заглавието на член 33а от Регламент за изпълнение № 809/2014, изменен с Регламент за изпълнение 2016/1394, който изрично ги квалифицира като „допълнителни проверки“, което навежда на мисълта, че те се различават от стандартните проверки, доколкото подлагат бенефициерите на допълнителна помощ на допълнителна проверка, която трябва да бъде въведена, когато са изпълнени условията, предвидени в посочения член.

219    Ето защо следва да се приеме, че Комисията не е нарушила член 30, буква а) и член 33а от Регламент за изпълнение № 809/2014, изменен с Регламент за изпълнение 2016/1394, тъй като е приела, че бенефициерите, получили намалена административна санкция за предходната година, трябва да се разграничават от тези, които са били подложени на стандартна проверка.

220    Този извод не може да бъде оборен с трите довода, изтъкнати от Чешката република.

221    С първия си довод Чешката република поддържа, че изключването на бенефициерите, получили намалена административна санкция, от извадката на бенефициерите, които са били подложени на стандартна проверка, би довело до абсурдната последица, че бенефициерите, получили намалена административна санкция, поради това че през предходната година са извършили свръхдеклариране на площите си, не подлежали на стандартна проверка, а само на последваща проверка на място. Така според Чешката република тези земеделски стопани били в по-благоприятно положение от това на останалите земеделски стопани.

222    В това отношение следва да се приеме, че последващите проверки на място не се разглеждат като алтернативни проверки, а като допълнителни проверки, които се добавят към стандартните проверки и имат за цел да предвидят засилен режим на контрол за бенефициерите, които през предходната година са получили намалена административна санкция. Освен стандартната проверка те всъщност трябва да бъдат подложени на последваща проверка на място, за да се провери дали са извършили ново нарушение на правото на Съюза, което би ги изложило на налагането на пълна административна санкция. От това следва, че бенефициерите, които са получили намалена административна санкция, не са в по-благоприятно положение в сравнение с останалите бенефициери.

223    Следователно първият довод трябва да бъде отхвърлен.

224    С втория си довод Чешката република счита, че изключването на бенефициерите, получили намалена административна санкция, от извадката на бенефициерите, подлежащи на стандартна проверка, противоречи на буквата на член 30, буква а) от Регламент за изпълнение № 809/2014, който предвижда, че 5 % от всички бенефициери, подали заявление за плащане, подлежат на стандартна проверка. Според Чешката република обаче, ако се изключат бенефициерите, получили намалена административна санкция, от извадката на бенефициерите, подлежащи на стандартна проверка, тя вече не се отнасяла до 5 % от всички бенефициери, а само до 5 % от част от тях.

225    В това отношение следва да се отбележи, че последващите проверки на място са допълнителни проверки, които сред средствата, с които разполага Комисията, за да провери съответствието с правото на Съюза на помощите, отпуснати от земеделските фондове на Съюза, се добавят към стандартните проверки. Така стандартните проверки и последващите проверки на място имат различно приложно поле и различна цел и не могат да се смесват от националните органи.

226    Изборът от държава членка на извадката от бенефициери, подложени на стандартна проверка и на последваща проверка на място, не би могъл на практика да пренебрегне разграничението между тези проверки. Ето защо в настоящия случай Комисията правилно е приела, че Чешката република е нарушила член 30, буква а) и член 33а от Регламент за изпълнение № 809/2014, изменен с Регламент за изпълнение 2016/1394, тъй като от 87‑те бенефициери, които са получили намалена административна санкция през 2016 г., 75 са били включени в извадката от бенефициери, подлежащи на стандартна проверка, а 12 са били подложени на последваща проверка на място.

227    Всъщност при този сценарий по-голямата част от извадката от бенефициери, подлежащи на стандартна проверка, е съставена от бенефициери, които са получили намалена административна санкция, в сравнение с всички останали бенефициери, които е трябвало да бъдат подложени на проверка, а само 12 бенефициери, получили намалена административна санкция, са били подложени на последваща проверка на място.

228    От това следва, че при избора на извадките от бенефициери, които трябва да бъдат подложени на стандартна проверка, и на бенефициери, които трябва да бъдат подложени на последваща проверка на място, Чешката република е трябвало да вземе предвид разликата между тези проверки, като се увери, от една страна, че всички бенефициери, а не само по-голямата част от тези, които са получили намалена административна санкция, ще бъдат подложени на стандартните проверки, и от друга страна, че всички бенефициери, получили намалена административна санкция, ще бъдат подложени на последваща проверка на място.

229    Следователно вторият довод трябва да бъде отхвърлен.

230    С третия си довод Чешката република счита, че изключването на бенефициерите, получили намалена административна санкция, от извадката на бенефициерите, подлежащи на стандартна проверка, противоречи на член 34, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 809/2014, който позволява от контролната извадка да се изключат само бенефициерите, чието заявление се счита за недопустимо.

231    Член 34, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 809/2014 има следната редакция:

„Заявления или заявители, за които е установено, че не са допустими или не отговарят на условията за плащане към момента на подаване на заявлението или след извършените административни проверки или проверки на място, не се включват в контролната съвкупност“.

232    В това отношение следва да се приеме, че изключването от контролната извадка на заявленията или заявителите, приети за недопустими по смисъла на член 34, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 809/2014, е ирелевантно в настоящото дело, в което трябва да се определи обхватът на стандартните проверки и на последващите проверки на място, които по дефиниция предполагат включените в контролната извадка заявители да се считат за допустими и следователно да подлежат на стандартна проверка или на последваща проверка на място.

233    Ето защо третият довод следва да се отхвърли, а следователно и цялата първа част от третото основание.

2.      По втората част от третото основание: допуснато от Комисията нарушение на член 52, параграф 2 от Регламент № 1306/2013 и на принципа на пропорционалност поради непропорционалност на размера на обжалваната финансова корекция, отнасяща се до твърдяното нарушение във връзка със статута на активен земеделски производител, и тежестта на твърдяното несъответствие

234    По втората част от третото основание Чешката република изтъква, че Комисията е нарушила член 52, параграф 2 от Регламент № 1306/2013 и принципа на пропорционалност поради това, че размерът на обжалваната финансова корекция, отнасяща се до нарушението във връзка с подбора на контролната извадка относно стандартните проверки, в размер на 18 833,24 евро не съответства на тежестта на твърдяното несъответствие.

235    По-конкретно, Чешката република твърди, че за да стигне до тази сума, Комисията се е основала на следните съображения:

–        за 2017 г. — на изчислението на размера на вредите, причинени на бюджета на Съюза от нарушението във връзка с подбора на контролната извадка относно стандартните проверки, в размер на 6 277,75 евро,

–        за 2015 г. и 2016 г. — на хипотезата, че същата вреда като изчислената за 2017 г. настъпила през 2015 г. и 2016 г., докато според Чешката република става въпрос за недоказана хипотеза, която не се основава на каквито и да било фактически или правни обстоятелства.

236    Комисията оспорва втората част от третото основание.

237    В самото начало следва да се припомни, че съгласно член 52, параграф 2 от Регламент № 1306/2013 Комисията оценява сумите, които трябва да бъдат изключени от финансиране от Съюза, по-специално въз основа на сериозността на отчетеното несъответствие, естеството на нарушението и причинената на Съюза финансова вреда.

238    Освен това съгласно съдебната практика, цитирана в точка 108 по-горе, принципът на пропорционалност изисква като общ принцип на правото на Съюза актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел. В този смисъл, когато съществува избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до мярката, която създава най-малко ограничения, а породените от нея неудобства не трябва да са несъразмерни с оглед на тези цели.

239    Следва също да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика, цитирана в точка 115 по-горе, когато оспорва резултатите от извършените от националните органи проверки и за да докаже наличието на нарушение на правилата на ОСП, Комисията е оправомощена да представи доказателство за сериозно и основателно съмнение, което тя изпитва относно проверките, извършени от националните органи, или данните, предоставени от тях. Така съгласно съдебната практика, цитирана в точка 116 по-горе, ако Комисията изрази сериозно и основателно съмнение, държавата членка следва да представи най-подробни и изчерпателни доказателства за действителността на извършените проверки или данни и евентуално за неточността на твърденията на Комисията.

240    В случая обаче Комисията не е представила никакво доказателство, позволяващо да се приеме, че съмнението ѝ относно възможността причинената на Съюза през 2017 г. финансова вреда от 6 277,75 евро да е била причинена и през 2015 г. и 2016 г., представлява сериозно и основателно съмнение по смисъла на съдебната практика.

241    На първо място, в предварителните заключения, в окончателните заключения и в обобщения доклад Комисията само посочва, че размерът на обжалваната финансова корекция, отнасяща се до нарушението във връзка с подбора на контролната извадка за стандартните проверки, възлизаща на 18 833,24 евро, покрива и риска неправомерните плащания за 2015 г. и 2016 г. да не бъдат възстановени с обратна сила.

242    Тя обаче не е представила никакви доказателства, позволяващи да се разбере защо вредата, причинена през 2017 г., би могла да настъпи и през 2015 г. и 2016 г. и би довела до задължение за възстановяване с обратна сила.

243    На второ място, в подкрепа на позицията си Комисията се позовава в предварителните заключения на член 3 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности (ОВ L 312, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 1, стр. 166), който според нея обосновава търсенето с обратна сила на недължимо платените суми на земеделските стопани.

244    Член 3 от Регламент № 2988/95 обаче предвижда, че за целите на защитата на финансовите интереси на Съюза давностният срок за търсене на неправомерни плащания е четири години от момента на извършване на нередността, която е причинила финансова вреда на Съюза, като секторните правила могат да предвиждат по-кратък срок, но не по-кратък от три години.

245    Съгласно съдебната практика с приемането на Регламент № 2988/95, и в частност на член 3, параграф 1, първа алинея, законодателят на Съюза е възнамерявал да въведе общо правило за давност, приложимо в областта, посредством което той иска, от една страна, да определи минимален срок, приложим във всички държави членки, а от друга страна, да се откаже от възможността за събиране на суми, придобити незаконно от бюджета на Съюза, след изтичането на четиригодишен период от извършването на нередността, засягаща спорните плащания. Следователно от датата на влизане в сила на Регламент № 2988/95 всяка облага, получена неправомерно от бюджета на Съюза, може — по принцип и с изключение на секторите, за които законодателят на Съюза е предвидил по-кратък срок — да бъде събрана от компетентните органи на държавите членки в срок от четири години (решения от 29 януари 2009 г., Josef Vosding Schlacht-, Kühl- und Zerlegebetrieb и др., C‑278/07—C‑280/07, EU:C:2009:38, т. 27, и от 29 март 2012 г., Pfeifer & Langen, C‑564/10, EU:C:2012:190, т. 37).

246    Следователно позоваването на тази разпоредба е ирелевантно в настоящия случай, доколкото то не позволява да се разбере причината, поради която вредата за бюджета на Съюза, настъпила през 2017 г., би настъпила и през 2015 г. и 2016 г.

247    На трето място, за да обоснове твърденията си, Комисията се позовава за първи път в писмената си защита на член 63 от Регламент № 1306/2013 и на член 7 от Регламент за изпълнение № 809/2014, които според нея обосновават събирането с обратна сила на неправомерните плащания.

248    Според постоянната съдебна практика обаче Комисията трябва да посочи достатъчно точно предмета на воденото разследване и установените при това разследване пропуски в съобщението, изпратено на основание член 34, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 908/2014 (вж. решение от 7 септември 2022 г., Словакия/Комисия, T‑40/21, непубликувано, EU:T:2022:515, т. 46 и цитираната съдебна практика).

249    Освен това Комисията не може да допълни мотивите на обжалваното решение в хода на производството (вж. в този смисъл решения от 24 май 2007 г., Duales System Deutschland/Комисия, T‑289/01, EU:T:2007:155, т. 132, и от 15 декември 2021 г., Oltchim/Комисия, T‑565/19, EU:T:2021:904, т. 275).

250    От това следва, че доколкото в писмото за констатации, както и в последващите документи, които е предала на Чешката република в рамките на процедурата на уравняване по съответствие, довела до обжалваното решение, Комисията не се е позовала на член 63 от Регламент № 1306/2013, нито на член 7 от Регламент за изпълнение № 809/2014, тя не може да се позове на тези разпоредби в подкрепа на твърденията си относно наличието на финансова вреда за бюджета на Съюза през 2015 г. и 2016 г. в същия размер като този през 2017 г.

251    Във всеки случай, дори да се предположи, че Комисията може да подкрепи твърденията си на основание член 63 от Регламент № 1306/2013 и на член 7 от Регламент за изпълнение № 809/2014, тези разпоредби не доказват, че изразеното от нея съмнение относно наличието през 2015 г. и 2016 г. на финансова вреда за бюджета на Съюза в същия размер като възникналия през 2017 г. представлява сериозно и основателно съмнение по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 115 по-горе.

252    Всъщност член 63 от Регламент № 1306/2013 и член 7 от Регламент за изпълнение № 809/2014 предписват процедурата, която трябва да се следва, и сроковете за възстановяване на неправомерни плащания, но не съдържат никакви доказателства в подкрепа на твърдението на Комисията, че нарушението във връзка с подбора на контролната извадка относно стандартните проверки, настъпило през 2017 г., е настъпило непременно и през 2015 г. и 2016 г.

253    При тези условия следва да се приеме, че Комисията не е доказала, че изразеното от нея съмнение относно наличието през 2015 г. и 2016 г. на същата финансова вреда като настъпилата през 2017 г. е било сериозно и основателно по смисъла на съдебната практика, цитирана в точка 115 по-горе.

254    Ето защо следва да се уважи втората част от третото основание и следователно да се отмени обжалваното решение в частта, в която Комисията налага на Чешката република обжалваната финансова корекция, свързана с нарушението във връзка с подбора на контролната извадка относно стандартните проверки, в размер на 18 833,24 евро.

Г.      По четвъртото основание, с което се оспорва нарушението във връзка с възстановяването на неправомерните плащания

255    Четвъртото основание, с което се оспорва нарушението във връзка с възстановяването на неправомерните плащания, се състои от две части.

256    С първата част от четвъртото основание Чешката република поддържа, че Комисията е нарушила член 63 от Регламент № 1306/2013 и член 7 от Регламент за изпълнение № 809/2014, тъй като в рамките на разследването е приела, че посредством СИЗП чешките органи е трябвало да проверят допустимостта на земеделска площ не само за годината, обхваната от процедурата по възстановяване на неправомерните плащания, но и за предходните години.

257    В това отношение Чешката република изтъква, че в член 63 от Регламент № 1306/2013 и в член 7 от Регламент за изпълнение № 809/2014 се посочва процедурата, която трябва да се следва за възстановяване на неправомерно платени суми на земеделските стопани за площи, които не отговарят на условията за подпомагане. Според Чешката република обаче тези разпоредби не се отнасят до отделния въпрос дали и как държавите членки са длъжни да установят дали площ, която не е отговаряла на условията за подпомагане през дадена година, не е отговаряла на тези условия и през предходните години.

258    Според Чешката република от това следва, че съгласно член 63 от Регламент № 1306/2013 и член 7 от Регламент за изпълнение № 809/2014 тя е била длъжна при годишното актуализиране на СИЗП да заличи площите, които не отговарят на условията за подпомагане и за които е в ход процедура по възстановяване, но не е била длъжна да проверява дали същите площи не отговарят на условията за подпомагане и през предходните години и дали евентуалните помощи, изплатени за тези години, подлежат на възстановяване.

259    Комисията оспорва тази част.

260    В самото начало следва да се отбележи, че за нарушението, свързано със събирането на неправомерните плащания, Комисията е наложила на Чешката република:

–        за схемата СЕПП — финансова корекция в размер на 17 855 884,41 евро,

–        за схемата за екологизиране — финансова корекция в размер на 7 832 400 евро,

–        за схемата СМЗС — фиксирана корекция от 2 % върху 100 % от разходите, направени в нарушение на нормите на правото на Съюза.

261    Въпреки това корекциите, наложени за схемите за екологизиране и за СМЗС, се поглъщат от корекцията, наложена за нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, предмет на второто основание.

262    Следователно, както страните потвърждават в отговорите си на процесуално-организационно действие и на въпрос, поставен от Общия съд в съдебното заседание, доколкото второто основание е отхвърлено, четвъртото основание следва да се приеме за безпредметно, що се отнася до налагането на финансови корекции за схемите за екологизиране и СМЗС. Всъщност, доколкото корекциите относно схемите за екологизиране и СМЗС се поглъщат от корекцията, свързана с нарушението във връзка с идентифицирането на постоянно затревените площи, тяхната проверка е ирелевантна за преценката на основателността на налагането на обжалваната финансова корекция.

263    Що се отнася до корекцията, наложена за схемата СЕПП, най-напред следва да се отбележи, че член 63 от Регламент № 1306/2013 предвижда по същество, че когато се установи, че даден бенефициер не спазва условията за предоставяне на помощта, съответната държава членка не изплаща или оттегля изцяло или частично помощта и сумите, включително свързаните с тях лихви, трябва да бъдат възстановени. Същата разпоредба гласи, че когато това е предвидено в секторното законодателство в областта на селското стопанство, държавите членки налагат административни санкции. Освен това член 7 от Регламент за изпълнение № 809/2014 по същество предвижда, че в случай на недължимо плащане съответният бенефициер е длъжен да възстанови въпросната сума, евентуално заедно с лихви.

264    От това следва, че член 63 от Регламент № 1306/2013 и член 7 от Регламент за изпълнение № 809/2014 не налагат на държавите членки задължението да проверяват с обратна сила дали площ, която през дадена година не е отговаряла на условията за подпомагане, не е отговаряла на тези условия и през предходните години.

265    На следващо място, следва да се припомни, че твърдяното задължение на държавите членки да извършат проверка с обратна сила за това дали дадена площ отговаря на условията за подпомагане, не следва от член 3 от Регламент № 2988/95. Както е посочено в точка 244 по-горе, тази разпоредба всъщност само посочва, че давностният срок за възстановяване на неправомерни плащания е четиригодишен, освен ако секторното законодателство не предвижда по-кратък тригодишен срок.

266    Накрая, следва да се отбележи, че действително в решение от 7 септември 2022 г., Словакия/Комисия (T‑40/21, непубликувано, EU:T:2022:515, т. 54 и 55), Общият съд е посочил, че въз основа на информацията, съдържаща се в писмото за констатации, изпратено от Комисията на основание член 34, параграф 2 от Регламент за изпълнение № 908/2014, Словакия е трябвало да включи в оценката на потенциалния риск за ЕФГЗ за референтните 2015 г. и 2016 г. финансовото отражение от невъзстановяването на недължимо платените помощи за трите предходни референтни години. Общият съд обаче уточнява, че фактът, че при изчисляването на риска, поет от ЕФГЗ за референтните 2015 г. и 2016 г., трябва да се вземе предвид отражението на липсата на процедура по възстановяване за недължимите плащания за предходните референтни три години, произтича от особеност на словашката система за контрол, която органите на тази държава не могат да не знаят. Следователно от посоченото решение не произтича задължение за държавата членка да провери с обратна сила дали площ, която не отговаря на условията за подпомагане през дадена година, не е отговаряла на тези условия и през предходните години.

267    От това следва, че първата част от четвъртото основание трябва да бъде уважена.

268    Вследствие на това, без да е необходимо да се разглежда втората част от четвъртото основание, обжалваното решение следва да се отмени в частта, която се отнася до финансовата корекция на разходите, направени от Чешката република в рамките на схемата СЕПП във връзка с твърдяното нарушение, свързано с възстановяването на неправомерните плащания, в размер на 17 855 884,41 евро.

Д.      По петото основание, с което се оспорва нарушението относно късното подаване на заявлението

269    С петото си основание Чешката република изтъква незаконосъобразност на обжалваната финансова корекция, наложена от Комисията за нарушението относно късното подаване на заявлението поради неподаване на кандидатура, що се отнася до заявленията за подпомагане или плащане, подадени по електронен път без електронен подпис, в сроковете, предвидени в член 13 от Регламент № 640/2014, и допълнени в рамките на следващите пет дни в компетентната служба със саморъчен подпис на заявителя, с намаление от 1 %.

270    В подкрепа на това основание Чешката република изтъква четири довода.

271    На първо място, Чешката република поддържа, че нито една разпоредба от правото на Съюза не е пречка заявление, подадено по електронен път, впоследствие да бъде допълнено лично със саморъчния подпис на заявителя. В това отношение Чешката република отбелязва, че член 13 от Регламент № 640/2014 уточнява процедурата, която трябва да се следва в случай на късно подаване на заявление за помощ или искане за плащане, но не предвижда, че заявленията, подадени по електронен път и допълнени впоследствие лично от заявителя със саморъчния му подпис, представляват просрочени заявления. Освен това тя счита, че член 72 от Регламент № 1306/2013 не включва подписа на заявителя сред задължителните елементи на заявлението.

272    На второ място, Чешката република изтъква, че в националното ѝ право подписът в присъствието на заявителя на подаденото по електронен път заявление е необходим за удостоверяване на подаването, но не е условие за допустимост на заявлението. В действителност саморъчният подпис би позволил да се провери, че субектът, който подава заявлението, е същият, за когото то се подава [член 37, параграф 4 от чешкия административен кодекс (Zákon č. 500/2004 Sb., správní řád)].

273    На трето място, Чешката република отбелязва, че в националното ѝ право единственото нещо, което заявителят може да добави към заявлението, подадено по електронен път, е саморъчният подпис, който трябва да бъде положен в компетентната служба в срок от пет дни от подаването на заявлението по електронен път. Не се допуска обаче каквото и да било допълнение или изменение на заявлението нито между момента на подаване на заявлението по електронен път и момента на подписването му в присъствието на заявителя, нито в момента на подписването в присъствието на заявителя.

274    На четвърто място, Чешката република поддържа, че удостоверяването в присъствието на заявителя на подаването на заявление, направено преди това по електронен път, е обичаен механизъм в правото на Съюза, предвиден по-специално в член 57, параграф 7 от Процедурния правилник на Съда.

275    Комисията оспорва тези доводи.

276    Що се отнася до първия и втория довод, предявени от Чешката република, които следва да се разгледат заедно, следва да се приеме, че държавите членки определят в националното си право правилата относно реда и условията за подаване на заявленията за подпомагане и за плащане, които обаче трябва да са съвместими с правото на Съюза.

277    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 13 от Регламент № 640/2014 заявленията за подпомагане или за плащане, подадени след определения от Комисията краен срок, водят до прилагане на намалението от 1 %.

278    Освен това посочването на самоличността на бенефициера на помощта е част от информацията, която трябва да се съдържа в заявлението за помощ или искането за плащане, за да се считат за допустими, при условие че са представени в сроковете, определени в съответствие с член 13 от Регламент № 640/2014. Всъщност, макар член 72 от Регламент № 1306/2013 да не включва подписа на заявителя сред елементите, които трябва да се съдържат в заявлението за помощ или искането за плащане, той предвижда, че това заявление или искане трябва да съдържа „всяка друга информация, предвидена в настоящия регламент или изисквана с оглед прилагането на съответното секторно законодателство в областта на селското стопанство или от съответната държава членка“. В това отношение в член 14, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 809/2014, който определя подробни правила за прилагане на Регламент № 1306/2013, се уточнява, че за да се счита за допустимо, заявлението за помощ или искането за плащане трябва по-специално да включва самоличността на бенефициера.

279    От писмените изявления на страните обаче следва, че съгласно чешкото право саморъчният подпис на заявлението е задължителна формалност, при липсата на която заявлението не се приема. Всъщност, както посочват чешките органи в становището си от 1 октомври 2018 г. относно протокола от двустранната среща, електронното подаване без електронен подпис трябва да бъде потвърдено със саморъчен подпис през следващите пет дни. В тази хипотеза, ако заявителят лично подпише заявлението в съответната служба в предвидените от закона срокове и форма, за дата на подаване на заявлението се счита датата на подаването му по електронен път. Ако обаче заявителят не подпише заявлението лично или не го направи в предписаната от закона форма, посоченото заявление се счита за недопустимо и не се взема предвид от компетентните органи.

280    От това следва, че саморъчният подпис на заявлението, подадено по електронен път без електронен подпис, не само изпълнява функцията по удостоверяване на подаването на заявлението, както посочват чешките органи, а и представлява условие за допустимост на заявлението. В действителност компетентните органи разглеждат единствено заявленията, попълнени в присъствието на заявителя със саморъчния му подпис.

281    Вследствие на това, независимо че в разглеждания случай заявленията са били подадени по електронен път без електронен подпис в сроковете, предвидени в член 13 от Регламент № 640/2014, те не са съдържали саморъчния подпис на заявителите, а това е определяща информация за проверка на самоличността им и за установяване на допустимостта им по смисъла на член 72 от Регламент № 1306/2013 във връзка с член 14, параграф 1 от Регламент за изпълнение № 809/2014.

282    При тези условия следва да се приеме, че доколкото към датата на подаването им по електронен път в заявленията е липсвал съществен елемент, за да се прецени тяхната допустимост, и че този елемент, а именно саморъчният подпис на заявителите, е бил положен след изтичането на сроковете, предвидени в член 13 от Регламент № 640/2014, посочените заявления са просрочени, което е трябвало да доведе до прилагането на намалението с 1 %.

283    Следователно първият и вторият довод трябва да бъдат отхвърлени.

284    Що се отнася до третия довод, следва да се приеме, че той е ирелевантен в настоящия случай. Всъщност, макар между датата на подаване по електронен път и датата на подписване в присъствието на заявителя съдържанието на заявленията за помощ или исканията за плащане да не е било изменено, те са били непълни към датата на подаването си по електронен път предвид липсата на подпис и следователно не са отговаряли на предвидените в правото на Съюза критерии за допустимост.

285    Следователно третият довод трябва да се отхвърли.

286    Що се отнася до четвъртия довод, следва да се отбележи, че обстоятелството, че в член 57, параграф 7 от Процедурния си правилник Съдът допуска подписаният оригинал на материалите по делото да бъде депозиран от страните в секретариата най-късно десет дни след изпращането на копието от този документ, също е ирелевантно в конкретния случай. Във всеки случай, положението, визирано в член 57, параграф 7 от Процедурния правилник на Съда, се различава от разглежданото, доколкото съгласно тази разпоредба оригиналният документ, изпратен от страните на Съда в срок от десет дни, трябва да бъде същият като изпратения преди това, включително що се отнася до подписа му, който трябва да е бил положен при изпращането на препис от материалите по делото.

287    Ето защо четвъртият довод следва да се отхвърли, а следователно и петото основание в своята цялост.

Е.      По шестото основание, с което се оспорва режимът на финансова дисциплина

288    С това основание Чешката република твърди, че Комисията е нарушила член 52, параграф 2 от Регламент № 1306/2013 и принципа на пропорционалност, тъй като фиксираната корекция от 2 %, която ѝ е наложила в рамките на режима на финансова дисциплина, не съответства на тежестта на установеното несъответствие.

289    Комисията оспорва това основание.

290    В самото начало следва да се отбележи, че процедурата по финансова дисциплина, предвидена в членове 25 и 26 от Регламент № 1306/2013 и в член 8 от Регламент № 1307/2013, се различава от процедурата на уравняване по съответствие, предвидена в член 52 от Регламент № 1306/2013 и в член 34 от Регламент за изпълнение № 908/2014.

291    Всъщност процедурата на уравняване по съответствие има за цел да позволи на Комисията в резултат на състезателно производство да изключи от финансиране от Съюза разходи, направени от държава членка в нарушение на правото на Съюза.

292    Що се отнася до режима на финансова дисциплина, той има за цел да позволи на държавите членки да прехвърлят на Комисията бюджетни кредити, първоначално предназначени за директни плащания към земеделските стопани, за да създадат финансов резерв за финансиране на евентуална криза в селскостопанския сектор. Ако обаче тези кредити не бъдат използвани, през следващите години те се връщат от Комисията на държавите членки, които впоследствие ги прехвърлят на земеделските стопани, първоначално засегнати от намаление на преките плащания, на които са имали право.

293    В случая сумите, първоначално удържани на земеделските стопани съгласно режима на финансова дисциплина, са възстановени от Комисията на Чешката република чрез регламентите за възстановяване.

294    В подкрепа на своето основание Чешката република изтъква два довода.

295    С първия си довод Чешката република изтъква, че доколкото фиксираната корекция, наложена в рамките на режима на финансова дисциплина, отразява корекциите, които Комисията е приложила в рамките на разследването относно схемите СЕПП, СМЗС, екологизиране и ДОПП, нейният размер трябва да бъде същият като този на корекциите, наложени за всяка от тези схеми. Чешката република обаче отбелязва, че по отношение на схемата ДОПП в рамките на разследването Комисията е приложила фиксирана корекция от 5 % върху 10 % от разходите, направени в нарушение на тази схема. Според Чешката република от това следва, че Комисията е трябвало да приложи същата корекция от 5 % върху 10 % от направените разходи при определянето по отношение на схемата ДОПП на размера на фиксираната корекция, наложена в рамките на режима на финансова дисциплина.

296    В това отношение е безспорно, че в случая в рамките на процедурата на уравняване по съответствие, довела до обжалваното решение, чешките органи са предоставили на Комисията единен бюджетен ред за всички схеми за помощи, които са предмет на финансова дисциплина. Това означава, че за всяка схема за помощ чешките органи не са посочили размера на кредита, който първоначално е бил изплатен на Комисията, а впоследствие им е бил прехвърлен от нея посредством регламентите за възстановяване, а са посочили единна сума за различните схеми за помощ. Така именно тази единна сума е взета предвид от Комисията, за да определи размера на фиксираната корекция, наложена в рамките на режима на финансова дисциплина.

297    В искането за помирение от 4 февруари 2020 г. обаче Чешката република упреква Комисията, че при изчисляването на фиксираната корекция във връзка с режима на финансова дисциплина не е приложила намалена корекция, съответстваща на тази от 5 % върху 10 % от разходите, направени в нарушение на правото на Съюза, която тя е приложила за същия режим в рамките на разследването.

298    Нито в писмото си от 13 ноември 2020 г. вследствие на получаването на доклада на помирителния орган, нито в последващата си кореспонденция обаче чешките власти са предоставили на Комисията информация, позволяваща частта относно схемата ДОПП да се разграничи точно в рамките на единната бюджетна позиция относно бюджетните кредити, предмет на регламентите за възстановяване.

299    При тези условия в окончателните си заключения и в обобщения доклад Комисията решава да приложи единна фиксирана корекция от 2 % от всички бюджетни кредити, които са били предмет на процедурата по финансова дисциплина.

300    В това отношение следва да се припомни, че съгласно член 52, параграф 2 от Регламент № 1306/2013 и член 12, параграф 2 от Делегиран регламент № 907/2014 Комисията основава изключването на разход от финансиране от Съюза върху определяне на неправомерно изразходваните суми само ако тези суми могат да бъдат определени чрез пропорционални усилия.

301    От друга страна, съгласно съдебната практика, цитирана в точка 108 по-горе, принципът на пропорционалност изисква актовете на институциите на Съюза да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на преследваната цел.

302    В случая обаче Чешката република не е предоставила на Комисията информация, която да ѝ позволи да идентифицира в бюджетната позиция, отнасяща се до бюджетните кредити, предмет на регламентите за възстановяване, частта относно схемата ДОПП. Ето защо Комисията правилно е решила, като е положила пропорционални усилия в съответствие с член 52, параграф 2 от Регламент № 1306/2013, член 12, параграф 2 от Регламент № 907/2014 и принципа на пропорционалност, да приложи по силата на режима на финансова дисциплина единна фиксирана корекция за всички схеми за помощи.

303    Следователно първият довод трябва да се отхвърли.

304    С втория си довод Чешката република твърди, че ако Общият съд отмени изцяло или частично корекциите за схемите СЕПП, СМЗС, екологизиране и ДОПП, наложени от Комисията в рамките на процедурата на уравняване по съответствие, довела до приемането на обжалваното решение, той би трябвало да отмени автоматично и изцяло за съответния размер корекцията, наложена в рамките на режима на финансова дисциплина, тъй като тя вече не съответства на финансовата вреда, която се твърди, че е причинена на бюджета на Съюза.

305    В това отношение следва да се отбележи, че налагането на корекция в рамките на режима на финансова дисциплина е свързано с корекциите, наложени от Комисията в рамките на процедурата на уравняване по съответствие за схемите за помощ, които са предмет на финансова дисциплина. Всъщност, за да се гарантира, доколкото е възможно, съответствието между директните плащания, които се изплащат всяка година на земеделските стопани, и бюджетните кредити, удържани от тези плащания във връзка с финансовата дисциплина, които евентуално ще бъдат възстановени на тези земеделски стопани през следващите години, ако в рамките на процедурата на уравняване по съответствие Комисията наложи корекция за нередностите, установени в преките плащания, тя е длъжна да наложи и корекция на бюджетните кредити, предмет на финансовата дисциплина.

306    Не може обаче да се установи никакъв автоматизъм между прилагането от Комисията в рамките на процедурата на уравняване по съответствие на корекция за определен режим на помощи и налагането от нея на корекция за сумите, получени от същия режим на помощи, които са били възстановени на държавите членки на основание на финансовата дисциплина.

307    На първо място, съгласно член 26 от Регламент № 1306/2013 сумите, прехвърлени на Комисията съгласно финансовата дисциплина, се възстановяват при необходимост на земеделските стопани чрез прилагане на фиксирана ставка на корекция, която се прилага за всички плащания по различните схеми за помощ.

308    Така размерът на корекцията, наложена в рамките на режима на финансова дисциплина, се изчислява от Комисията като фиксирана ставка за всички схеми за помощи и не е непременно свързан с размера на корекцията за установени нередности в преките плащания за земеделските стопани във връзка със специфична схема за подпомагане, наложена от нея в рамките на процедурата на уравняване по съответствие.

309    На второ място, както бе посочено в точка 302 по-горе, възможността Комисията да определи посредством пропорционални усилия бюджетните кредити, предмет на финансовата дисциплина, които се отнасят до всяка схема за помощ, за която се отнася процедурата на уравняване по съответствие, зависи от наличната информация, предоставена за всеки конкретен случай от държавите членки.

310    В този смисъл не може да се поддържа, че пълната или частична отмяна на обжалваната финансова корекция, наложена за определена схема за помощ, би довела автоматично и изцяло до отмяна на фиксираната корекция, наложена в рамките на режима на финансова дисциплина.

311    Ето защо вторият довод следва да се отхвърли, а следователно и шестото основание в своята цялост.

312    С оглед на гореизложените съображения обжалваното решение следва да се отмени в частта, в която налага на Чешката република обжалваната финансова корекция, от една страна, поради нарушението във връзка с подбора на контролната извадка относно стандартните проверки, в размер на 18 833,24 евро и от друга страна, поради нарушението във връзка с възстановяването на неправомерните плащания, в размер на 17 855 884,41 евро, и да се отхвърли жалбата в останалата си част.

IV.    По съдебните разноски

313    Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник на Общия съд, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания, всяка страна понася направените от нея съдебни разноски. Тъй като жалбата е частично уважена, следва да се постанови, че всяка страна понася направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (десети състав)

реши:

1)      Отменя Решение за изпълнение (ЕС) 2021/2020 на Комисията от 17 ноември 2021 година за изключване от финансиране от страна на Европейския съюз на някои разходи, направени от държавите членки по линия на Европейския фонд за гарантиране на земеделието (ЕФГЗ) и на Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) в частта, в която налага на Чешката република финансова корекция, от една страна, поради нарушение на разпоредбите на правото на Съюза във връзка с подбора на контролната извадка на бенефициерите на помощ, подлежащи на стандартна проверка, в размер на 18 833,24 евро и от друга страна, поради недостатъци в проверките, целящи да се провери дали площ, която не отговаря на условията за подпомагане за дадена година, не отговаря на тези условия и за предходните години и следва да бъде основание за започване на процедура за възстановяване на неправомерни плащания по схемата за единно плащане на площ, в размер на 17 855 884,41 евро.

2)      Отхвърля жалбата в останалата ѝ част.

3)      Чешката република и Европейската комисия понасят направените от всяка от тях съдебни разноски.

Jaeger Nihoul Verschuur

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 6 декември 2023 година.

Подписи

*      Език на производството: чешки.