РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

13 септември 2011 година

Дело T‑62/10 P

Brigitte Zangerl-Posselt

срещу

Европейска комисия

„Обжалване — Публична служба — Назначаване — Обявление за конкурс — Конкурс на общо основание — Недопускане до практически и устни изпити — Условия за допускане — Необходими дипломи — Член 5, параграф 3, буква a), подточка ii) от Правилника — Тълкуване — Отчитане на различните езикови версии — Подготвителни работи“

Предмет:      Жалба срещу Решение на Съда на публичната служба (първи състав) от 30 ноември 2009 г. по дело Zangerl-Posselt/Комисия (F‑83/07, Сборник СПС, стр. I‑A‑1‑463 и II‑A‑1‑2499) за отмяна на това съдебно решение

Решение:      Отхвърля жалбата. Г‑жа Brigitte Zangerl-Posselt понася направените от нея съдебни разноски, както и тези, направени от Европейската комисия в настоящото производство.

Резюме

1.      Длъжностни лица — Правно естество на отношенията между кандидат и организиращата конкурс на общо основание институция

(приложение III към Правилника за длъжностните лица)

2.      Право на Съюза — Тълкуване — Принципи — Независимо тълкуване — Граници — Тълкуване на член 5, параграф 3, буква a), подточка ii) от Правилника на длъжностните лица

(член 5, параграф 3, буква а), подточка ii) от Правилника за длъжностните лица)

3.      Право на Съюза — Тълкуване — Текстове, изготвени на различни езици — Еднакво тълкуване — Отчитане на различните езикови версии

1.      Конкурсите на общо основание за назначаването на длъжностни лица на Съюза се организират от институциите, за да се осигури функционирането на публичната служба на Съюза. Организацията на тези конкурси се урежда от разпоредбите на Правилника, и по-специално на приложение ІІІ от него. Ето защо правоотношенията, които възникват между кандидатите в конкурс на общо основание и организиращата го институция, се уреждат от публичното право и са подчинени на общите правила на административното право.

(вж. точка 36)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 29 януари 1998 г., Affatato/Комисия, T‑157/96, Recueil FP, стр. I‑A‑41 и II‑97, точка 19

2.      Разпоредба на общностното право, чийто текст не съдържа изрично препращане към правото на държава членка с оглед на определяне на нейния смисъл и обхват, трябва по принцип да получи самостоятелно тълкуване, което трябва да бъде направено, като се отчитат контекстът на разпоредбата и целта на разглежданата правна уредба. Едва ако не намира в правото на Съюза или в общите принципи на правото на Съюза елементите, позволяващи му да уточни съдържанието и обхвата на дадена разпоредба чрез самостоятелно тълкуване, съдът на Съюза може, дори когато липсва изрично препращане, да се позове на правото на държавите членки за прилагането на правото на Съюза.

Следователно при прилагането на член 5, параграф 3, буква а), подточка ii) от Правилника, според който едно от минималните изисквания за образование при назначаването като длъжностно лице на длъжност от функционална група AST е лицето да притежава „средно образование, удостоверено с диплома, даваща достъп до висше образование“, Съдът на публичната служба не е допуснал грешка при прилагането на правото, извършвайки самостоятелно и еднакво тълкуване на тази разпоредба в смисъл, че германската диплома „Realschulabschluss“ не дава достъп до образователна степен, съответстваща на „postsekundäre Bildung“ в Германия по смисъла на горепосочената разпоредба, тъй като този член съдържа елемент — а именно образователната степен, до която изискваната диплома или изискваното звание трябва да дава достъп — позволяващ да се уточни неговото съдържание и обхват. Тази база за сравнение е от съществено значение, за да се гарантира спазването на принципа на равно третиране на лицата, участващи в конкурси с оглед на евентуално назначаване като длъжностно лице на длъжност от функционална група AST.

(вж. точки 41 и 43)

Позоваване на:

Първоинстанционен съд — 18 декември 1992 г., Díaz García/Парламент, T‑43/90, Recueil, стр. II‑2619, точка 36 и цитираната съдебна практика; 18 декември 1992 г., Khouri/Комисия, T‑85/91, Recueil, стр. II‑2637, точка 32 и цитираната съдебна практика

3.      Необходимостта от еднакво прилагане и следователно от еднакво тълкуване на разпоредбите от правото на Съюза изключва възможността дадена разпоредба да се разглежда отделно в текста ѝ на един език и изисква тя да се тълкува в зависимост както от действителната воля на нейния автор, така и от преследваната от него цел, по-специално с оглед на текстовете на всички езици на Съюза. Във всеки случай различният текст на даден език не може сам да надделее над текстовете на останалите езици.

(вж. точка 42)

Позоваване на:

Съд — 12 ноември 1969 г., Stauder, 29/69, Recueil, стр. 419, точка 3; 17 юли 1997 г., Ferriere Nord/Комисия, C‑219/95 P, Recueil, стр. I‑4411, точка 15

Първоинстанционен съд — 29 септември 1999 г., Neumann и Neumann-Schölles/Комисия, T‑68/97, Recueil FP, стр. I‑A‑193 и II‑1005, точка 79