Дело T‑480/12
The Coca-Cola Company
срещу
Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)
„Марка на Общността — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Общността „Master“ — По-ранни фигуративни марки на Общността „Coca‑Cola“ и по-ранна национална фигуративна марка „C“ — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 5 от Регламент (ЕО) № 207/2009 — Сходство между знаците — Доказателства, свързани с търговското използване на заявената марка“
Резюме — Решение на Общия съд (oсми състав) от 11 декември 2014 г.
1. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, която се ползва с репутация — Защита на по-ранната марка с репутация, обхващаща и стоки или услуги, които не са сходни — Условия — Връзка между марките — Критерии за преценка
(член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
2. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, която се ползва с репутация — Защита на по-ранната марка с репутация, обхващаща и стоки или услуги, които не са сходни — Сходство между разглежданите марки — Критерии за преценка
(член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
3. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, която се ползва с репутация — Защита на по-ранната марка с репутация, обхващаща и стоки или услуги, които не са сходни — Фигуративна марка „Master“ — Фигуративни марки „Coca‑Cola“ и „C“
(член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
4. Марка на Общността — Определение и придобиване на марка на Общността — Относителни основания за отказ — Възражение от притежателя на по-ранна идентична или сходна марка, регистрирана за идентични или сходни стоки или услуги — Защита на по-ранната марка с репутация, обхващаща и стоки или услуги, които не са сходни — Условия — Неоснователно извлечена полза от отличителния характер или от репутацията на по-ранната марка
(член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 на Съвета)
1. От текста на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността е видно, че той се прилага при следните предпоставки: първо, идентичност или сходство на конфликтните марки, второ, наличие на репутация на по-ранната марка, на която се основава възражението, и трето, съществуване на риск с използването без основателна причина на заявената марка да се извлече неоснователно полза от отличителния характер или от репутацията на по-ранната марка или те да бъдат увредени. Тези предпоставки са кумулативни и липсата на някоя от тях е достатъчна, за да стане разпоредбата неприложима.
Съгласно постоянната съдебна практика различните нарушения, посочени в член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, са последица от определена степен на сходство между по-ранната и заявената за регистрация марка, поради която съответните потребители свързват двете марки, т.е. правят връзка между тях, макар и да не е задължително да ги объркват. Съществуването на връзка между заявената за регистрация марка и по-ранната марка с репутация, която трябва да се преценява цялостно, като се отчитат всички релевантни фактори за конкретния случай, следователно представлява главна предпоставка за прилагането на тази разпоредба.
Сред факторите, които може да бъдат посочени, са, първо, степента на сходство между конфликтните знаци, второ, естеството на стоките или услугите, за които съответно са регистрирани конфликтните знаци, включително степента на близост или на различие на тези стоки или услуги, както и съответните потребители, трето, колко добра е репутацията на по-ранната марка, четвърто, степента на отличителност на характера на по-ранната марка, която ѝ е присъща или която е придобила чрез използването ѝ, и пето, съществуването на вероятност от объркване в съзнанието на потребителите.
(вж. точки 25—27)
2. Съгласно практиката на Съда съществуването на сходство между по-ранната марка и оспорената марка представлява общо условие за прилагане на член 8, параграф 1, буква б) и на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 относно марката на Общността. Това условие за сходство между спорните марки предполага, че както в контекста на параграф 1, буква б), така и в контекста на параграф 5 от посочения член по-специално са налице елементи на визуално, звуково или концептуално сходство.
Вярно е, че степента на сходство, която се изисква съгласно едната или съгласно другата разпоредба, е различна. Всъщност, докато, за да се приложи въведената с член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 защита, е необходимо да се констатира, че между конфликтните марки е налице такава степен на сходство, че има вероятност съответните потребители в съзнанието си да объркат тези марки, то за предоставената с параграф 5 от същия член защита не е необходимо да съществува такава вероятност. Ето защо посочените в параграф 5 нарушения могат да са последица от по-малка степен на сходство между по-ранните и заявените марки, при условие че това сходство е достатъчно, за да свържат съответните потребители споменатите марки, т.е. да направят връзка между тях.
Въпреки че общата преценка относно съществуването на връзка между по-ранната марка и оспорената марка по смисъла на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009 предполага известна взаимозависимост между взетите предвид фактори, като така ниската степен на сходство между марките може да се компенсира със силен отличителен характер на по-ранната марка, все пак при липсата на каквото и да било сходство между по-ранната марка и оспорената марка нито общоизвестността или репутацията на по-ранната марка, нито идентичността или сходството на съответните стоки или услуги са достатъчни, за да се установи вероятност от объркване между конфликтните марки или връзка между тези марки в съзнанието на съответните потребители. Всъщност идентичността или сходството на конфликтните марки е необходима предпоставка, за да се приложи както параграф 1, буква б), така и параграф 5 от член 8 от Регламент № 207/2009. Следователно тези разпоредби са явно неприложими, когато Общият съд отхвърля всякакво сходство между конфликтните марки. Единствено ако между конфликтните марки има определено сходство, дори слабо, Общият съд е длъжен да извърши обща преценка, за да определи дали, независимо от ниската степен на сходство между марките, поради наличието на други релевантни фактори, като общоизвестността или репутацията на по-ранната марка, в съзнанието на съответните потребители съществува вероятност от объркване или връзка между тези марки.
От тази практика на Съда ясно следва, че съществуването на идентичност или на сходство, дори то да е слабо, между конфликтните марки представлява условие, от което зависи прилагането на член 8, параграф 5 от Регламент № 207/2009, а не е един обикновен фактор за преценка относно съществуването на връзка между посочените марки по смисъла на тази разпоредба. Впрочем този извод произтича непосредствено от следния текст от посочения член: „когато [марката, за която е подадена заявка,] е идентична или сходна на по-ранна марка“.
(вж. точки 31—34)
3. Вж. текста на решението.
(вж. точки 64, 65, 70, 74—76)
4. Неоснователно извлечената полза от отличителния характер или репутацията на по-ранната мрака се установява по-конкретно в случай на очевиден опит за използване и паразитизъм на известна марка и поради това се прави препращане към понятието „риск от паразитизъм“. С други думи, се отнася до риска образът на марката с репутация или характеристиките, които тя обективира, да се предадат на стоките, обозначени от заявената марка, по такъв начин че търговията с тях да бъде улеснена от тази асоциация с по-ранната марка с репутация.
Рискът от паразитизъм се различава, от една страна, от „риска от размиване“, като според това понятие засягането на отличителния характер на по-ранната марка обикновено се установява, щом като използването на заявената за регистрация марка води до това, че по-ранната марка вече не е в състояние да предизвика незабавна асоциация със стоките, за които е регистрирана и използвана, и от друга страна, от „риска от опетняване“, като според това понятие засягането на репутацията на по-ранната марка обикновено се установява, щом като стоките, чиято марка е заявена за регистрация, се възприемат от потребителите по такъв начин, че привлекателността на по-ранната марка отслабва.
Съгласно постоянната съдебна практика може да се стигне до извода за наличието на риск от паразитизъм, както и на риск от размиване или опетняване именно въз основа на логическите предположения, които са резултат от анализ на вероятностите, доколкото те не се основават единствено на обикновени предположения, а отчитат обичайните практики в съответния търговски сектор, както и всяко друго обстоятелство в конкретния случай.
По-специално Съдът е приел, че в общата преценка, насочена към определяне наличието на несправедливо облагодетелстване от отличителния характер или репутацията на по-ранната марка, следва по-специално да се вземе предвид фактът, че използването на опаковки и флакони, подобни на тези на имитираните парфюми, цели възползването с рекламна цел от отличителния характер и репутацията на марките, с които тези парфюми са пуснати в продажба. Също така Съдът уточнява, че когато трето лице се опитва чрез използването на знак, подобен на марка с добра репутация, да следва примера на последната, за да се възползва от нейната привлекателност, репутация и престиж, както и да използва, без каквато и да било финансова компенсация и без да полага собствени усилия в това отношение, търговските усилия, положени от притежателя на марката за създаването и поддържането на образа на тази марка, облагодетелстването в резултат на тази употреба следва да бъде смятано за несправедливо извлечено от отличителния характер или добрата репутация на тази марка.
Тази съдебна обаче практика въобще не се ограничава само до релевантните елементи на заявената марка, които трябва да бъдат взети под внимание, за да се установи рискът от паразитизъм, а именно този, че ползата е неоснователно извлечена от отличителния характер или от репутацията на по-ранните марки, но също така позволява да се вземе предвид всяко доказателство, свързано с посочения анализ на вероятностите относно намеренията на притежателя на заявената марка, и в още по-голяма степен да се вземат предвид доказателствата, свързани с действителното търговско използване на заявената марка.
(вж. точки 82—85 и 88)