CURIA - Documents

Home > Search form > List of results > Documents

Start printing

Language of document : ECLI:EU:T:2017:105

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (трети разширен състав)

17 февруари 2017 година(1)

„Извъндоговорна отговорност — Прецизност на исковата молба — Погасителна давност — Допустимост — Член 47 от Хартата на основните права — Разумен срок за произнасяне — Имуществени вреди — Лихви върху неплатената глоба — Разноски за банкова гаранция — Причинно-следствена връзка“

По дело T‑40/15

Plásticos Españoles, SA (ASPLA), установено в Торелавега (Испания),

Armando Álvarez, SA, установено в Мадрид (Испания),

за които се явяват първоначално M. Troncoso Ferrer, C. Ruixó Claramunt и S. Moya Izquierdo, а впоследствие M. Troncoso и S. Moya Izquierdo, адвокати,

ищци,

срещу

Европейски съюз, представляван от Съда на Европейския съюз, за който се явяват първоначално A. Placco, а впоследствие J. Inghelram, Á. Almendros Manzano и P. Giusta, в качеството на представители,

ответник,

подпомаган от

Европейска комисия, за която се явяват P. van Nuffel, F. Castilla Contreras и C. Urraca Caviedes, в качеството на представители,

встъпила страна,

с предмет иск на основание член 268 ДФЕС за обезщетение за вредите, които ищците твърдят, че са претърпели поради продължителността на производството пред Общия съд по делата, приключили с решения от 16 ноември 2011 г., ASPLA/Комисия (T‑76/06, непубликувано, EU:T:2011:672), и от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия (T‑78/06, непубликувано, EU:T:2011:673),

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав),

състоящ се от: S. Papasavvas, председател, I. Labucka, E. Bieliūnas (докладчик), V. Kreuschitz и I. S. Forrester, съдии,

секретар: J. Palacio González, главен администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 ноември 2016 г.,

постанови настоящото

Решение

Обстоятелствата по спора

1 На 24 февруари 2006 г. в качеството на жалбоподатели Plásticos Españoles, SA (ASPLA), от една страна, и Armando Álvarez, SA, от друга страна, внасят в секретариата на Общия съд жалби против Решение С(2005) 4634 на Комисията от 30 ноември 2005 година относно производство по прилагане на член [101 ДФЕС] (дело COMP/F/38.354 — Промишлени торби) (наричано по-нататък „Решение C(2005) 4634“). По същество искат Общият съд да отмени това решение в частта, в която се отнася до тях, а при условията на евентуалност — да намали размера на наложената им глоба.

2 С решения от 16 ноември 2011 г., ASPLA/Комисия (T‑76/06, непубликувано, EU:T:2011:672), и от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия (T‑78/06, непубликувано, EU:T:2011:673), Общият съд отхвърля тези жалби.

3 На 24 януари 2012 г. ищците подават жалби срещу решения от 16 ноември 2011 г., ASPLA/Комисия (T‑76/06, непубликувано, EU:T:2011:672), и от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия (T‑78/06, непубликувано, EU:T:2011:673).

4 С решения от 22 май 2014 г., ASPLA/Комисия (C‑35/12 P, EU:C:2014:348), и от 22 май 2014 г., Armando Álvarez/Комисия (C‑36/12 P, EU:C:2014:349), Съдът отхвърля тези жалби.

Производството и исканията на страните

5 На 27 януари 2015 г. ищците внасят в секретариата на Общия съд исковата молба по настоящото дело против Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз или от Европейската комисия.

6 На основание член 114, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд от 2 май 1991 г. Съдът на Европейския съюз и Комисията повдигат възражение за недопустимост с отделни молби, подадени в секретариата на Общия съд съответно на 9 и 21 април 2015 г.

7 С определение от 27 април 2015 г. по искане на Комисията председателят на трети състав спира производството по настоящото дело до постановяването на акт на Съда, с който приключва производството по дело C‑71/15 P, Съд/Kendrion.

8 С определение от 18 декември 2015 г., Съд/Kendrion (C‑71/15 P, непубликувано, EU:C:2015:857), делото е заличено от регистъра на Съда.

9 След възобновяване на производството по настоящото дело, на 17 февруари 2016 г. Общият съд го разпределя на трети разширен състав.

10 С определение от 4 март 2016 г., ASPLA и Armando Álvarez/Европейски съюз (T‑40/15, непубликувано, EU:T:2016:133), вследствие на частичното оттегляне на иска от ищците Комисията е заличена от настоящото дело като представител на Съюза.

11 С молба, внесена в секретариата на Общия съд на 11 март 2016 г., Комисията иска да встъпи в подкрепа на исканията на Съда на Европейския съюз.

12 На 14 март 2016 г. Съдът на Европейския съюз внася писмена защита.

13 На 4 април 2016 г. Общият съд решава, че не е необходима втора размяна на писмени изявления. Освен това в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник на Общия съд, той приканва Съда на Европейския съюз да посочи дали е поискал и получил разрешение от ищците и Комисията за представянето на някои документи, съдържащи се в приложение към писмената защита и имащи отношение към делото, приключило с решение от 16 ноември 2011 г., ASPLA/Комисия (T‑76/06, непубликувано, EU:T:2011:672) (наричано по-нататък „дело T‑76/06“), и към делото, приключило с решение от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия (T‑78/06, непубликувано, EU:T:2011:673) (наричано по-нататък „дело T‑78/06“).

14 На 19 април 2016 г. Съдът на Европейския съюз отговаря на посочения в точка 13 по-горе въпрос. Главното му искане е Общият съд да приеме, че Съдът на Европейския съюз не трябва да иска и да получава разрешение от ищците и Комисията за представянето на документите, имащи отношение към дела T‑76/06 и T‑78/06, а при условията на евентуалност, че това разрешение е било дадено имплицитно от ищците и Комисията. При условията на евентуалност спрямо предходното Съдът на Европейския съюз иска отговорът му да се третира като искане за процесуално-организационно действие, имащо за цел Общият съд да разпореди в рамките на настоящото производство представянето на документите от преписките по дела T‑76/06 и T‑78/06, и по-специално на приложените към писмената защита документи.

15 На 25 април 2016 г. председателят на трети разширен състав на Общия съд решава, първо — да не включва в преписката по делото документите, приложени към писмената защита, внесена по настоящото дело, и имащи отношение към дела T‑76/06 и T‑78/06. Решението е мотивирано, от една страна, с това, че Съдът на Европейския съюз нито е поискал, нито е получил разрешение от страните по дела T‑76/06 и T‑78/06 за представянето на посочените документи, а от друга страна, че не е поискал достъп до преписката по посочените дела съгласно член 38, параграф 2 от Процедурния правилник. Второ, председателят на трети разширен състав на Общия съд решава съгласно член 88, параграф 3 от Процедурния правилник да покани ищците да вземат отношение по молбата за процесуално-организационно действие, направена от Съда на Европейския съюз при условията на евентуалност в неговия отговор от 19 април 2016 г., споменат в точка 14 по-горе.

16 С определение от 28 април 2016 г., ASPLA и Armando Álvarez/Европейски съюз (T‑40/15, непубликувано), председателят на трети разширен състав на Общия съд уважава внесената от Комисията молба за встъпване в подкрепа на исканията на Съда на Европейския съюз и уточнява, че Комисията ще има правата, предвидени в член 116, параграф 6 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г.

17 На 2 май 2016 г. Общият съд разрешава на ищците да представят реплика, след като те са подали надлежно мотивирана молба в този смисъл.

18 На 10 май 2016 г. ищците изразяват становище по молбата за процесуално-организационно действие, посочена в точка 15 по-горе. В това отношение те подчертават, че не се противопоставят на това, ако намери за необходимо, Общият съд да постанови посоченото процесуално-организационно действие.

19 На 31 май 2016 г. Общият съд констатира, че подготвянето на настоящото дело за разглеждане и произнасянето по него изискват предвид неговия предмет предоставянето на преписките по дела T‑76/06 и T‑78/06. Затова в рамките на процесуално-организационните действия, предвидени в член 89 от Процедурния правилник, Общият съд решава да приложи към преписката по настоящото дело преписките по дела T‑76/06 и T‑78/06.

20 На 13 юни 2016 г. ищците представят реплика.

21 На 17 юни 2016 г. Съдът на Европейския съюз иска връчването на преписките по дела T‑76/06 и T‑78/06.

22 На 25 юли 2016 г. Съдът на Европейския съюз представя дуплика.

23 На 23 септември 2016 г. Общият съд отправя въпрос до ищците и ги приканва да представят някои документи. Ищците изпълняват тези искания с писмо от 10 октомври 2016 г.

24 Устните състезания и отговорите на страните на зададените им устно от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 24 ноември 2016 г.

25 С писмо, постъпило в секретариата на Общия съд на 6 декември 2016 г., представителят на ищците уведомява Общия съд, че е допуснал грешка в отговор на устен въпрос, отбелязан в протокола от съдебното заседание.

26 С определение от 16 декември 2016 г. е възобновена устната фаза на производството. На 19 декември 2016 г. споменатото в точка 25 по-горе писмо на ищеца е включено в преписката по делото.

27 На 21 декември 2016 г. Съдът на Европейския съюз представя становище по писмото, посочено в точка 25 по-горе.

28 На 9 януари 2017 г. приключва устната фаза на производството.

29 Ищците молят Общия съд:

– да осъди Съда на Европейския съюз да заплати обезщетение за вредите, които им е причинил вследствие на нарушението на член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, в размер на 3 495 038,66 EUR заедно с компенсаторни и мораторни лихви по лихвения процент за основните операции по рефинансиране на Европейската централна банка (ЕЦБ), увеличен с два пункта, считано от датата на предявяване на иска,

– да осъди Съда на Европейския съюз да заплати съдебните разноски.

30 Съдът на Европейския съюз, подкрепен от Комисията, моли Общия съд:

– да обяви иска за недопустим или да го обяви за недопустим в частта му относно вредите, за които се твърди, че са настъпили преди 27 януари 2010 г.,

– при условията на евентуалност, да отхвърли като неоснователно искането за обезщетение за твърдените имуществени вреди,

– да осъди ищците да заплатят съдебните разноски.

От правна страна

По допустимостта

31 Съдът на Европейския съюз прави две възражения за недопустимост, първото поради липса на яснота и прецизност на исковата молба, а второто поради погасяването по давност на искането за обезщетение за твърдените имуществени вреди.

По главното възражение за недопустимост поради липсата на яснота и прецизност на исковата молба

32 Съдът на Европейския съюз поддържа, че искът трябва да бъде обявен за недопустим в неговата цялост с мотива, че исковата молба не е ясна и прецизна, що се отнася до вредите, претърпени самостоятелно от ASPLA и Armando Álvarez.

33 В това отношение следва да се припомни, че по силата на член 21, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз във връзка с член 53, първа алинея от посочения статут и на член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник от 2 май 1991 г. исковата молба или жалбата трябва да посочва предмета на спора и да съдържа кратко изложение на изложените правни основания. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед на гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да са допустими исковата молба или жалбата, е необходимо съществените правни и фактически обстоятелства, на които те се основават, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба. По-конкретно, за да бъдат изпълнени тези изисквания, исковата молба или жалбата, целяща поправяне на вреди, за които се твърди, че са причинени от институция на Съюза, трябва да съдържа данни, които позволяват да се определят действията на институцията, на които ищецът или жалбоподателят се позовава срещу нея, причините, поради които той счита, че съществува причинно-следствена връзка между тези действия и вредата, която твърди, че е понесъл, както и характерът и размерът на тази вреда (вж. решение от 7 октомври 2015 г., Accorinti и др./ЕЦБ, T‑79/13, EU:T:2015:756, т. 53 и цитираната съдебна практика).

34 На първо място, в случая е вярно, както отбелязва Съдът на Европейския съюз, че в исковата молба е направено искане за обезщетение за вреди, оценени общо.

35 При все това от представената искова молба и съпътстващите я документи е видно, че тя е подадена едновременно от ASPLA и Armando Álvarez. Освен това формулираните в нея искания, разглеждани във връзка с текста ѝ, са за поправяне на имуществените вреди, които ищците твърдят, че са претърпели вследствие на твърдяното нарушение на изискванията, свързани със спазването на разумния срок за произнасяне (наричан по-нататък „разумният срок за произнасяне“) по дела T‑76/06 и T‑78/06, по които съответно страни са ASPLA и Armando Álvarez.

36 Впрочем по отношение на установяването на вредата, претърпяна от всеки от ищците, е важно да се подчертае, че този въпрос изисква да бъдат разгледани представените от тях доказателства и поради това е свързан с преценката на основателността на иска по настоящото дело. При всички положения от преписката по делото е видно, че ищците са представили доказателствата, необходими за установяване на претърпяната от всеки от тях вреда.

37 На второ място, ищците действително поддържат, от една страна, че продължителността на производството по дела T‑76/06 и T‑78/06 е надвишила съответно с 24 и 28 месеца разумния срок за произнасяне, тъй като датата на съдебното заседание им е била съобщена на 14 януари 2011 г. за всяко от делата, а не две години след представянето на дуплика от Комисията, а именно съответно на 12 февруари 2009 г. и на 6 октомври 2008 г.

38 От друга страна, ищците твърдят, че разумният срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06 е надвишен средно с 25,5 месеца и те оценяват вредите просто като изчисляват пропорционално всички суми, които твърдят, че са платили по време на производството по дела T‑76/06 и T‑78/06, както и по делата, приключили с решения от 22 май 2014 г., ASPLA/Комисия (C‑35/12 P, EU:C:2014:348), и от 22 май 2014 г., Armando Álvarez/Комисия (C‑36/12 P, EU:C:2014:349).

39 Следва да се отбележи обаче, че в писмената си защита Съдът на Европейския съюз повдига възражение за недопустимост поради погасяване по давност. Освен това той отрича да е допуснато нарушение поради неспазване на разумния срок за произнасяне, както и обхвата на такова нарушение. Оспорва и настъпването на твърдените вреди, както и техния размер. В допълнение Съдът на Европейския съюз твърди, че не е налице причинно-следствена връзка. На последно място, в хода на съдебното заседание той е имал възможност да изрази становище по отговора, който ищците са дали на поставен от Общия съд писмен въпрос и в който са посочили датата, от която са започнали да търпят вреди съответно по дело T‑76/06 и по дело T‑78/06.

40 От посоченото следва, че ищците са представили доказателствата, необходими за установяване на претърпените от всеки от тях вреди, и че Съдът на Европейския съюз е имал възможност да представи доводи в своя защита, включително по време на устните състезания. Освен това тези доказателства позволяват на Общия съд да се произнесе.

41 Ето защо трябва да бъде отхвърлено първото възражение за недопустимост.

По повдигнатото при условията на евентуалност възражение за недопустимост поради погасяването по давност на искането за обезщетение за твърдените имуществени вреди

42 Съдът на Европейския съюз изтъква, че искът е недопустим в частта относно поправянето на вреди, претърпени повече от пет години преди предявяването му, тоест преди 27 януари 2010 г.

43 В това отношение следва да се припомни, че член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим в производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от този статут, предвижда следното:

„Исковете срещу Съюза по дела в областта на извъндоговорната отговорност се погасяват след изтичането на срок от пет години от датата на възникване на събитието, което ги обуславя. Давността се прекъсва с предявяването на иск пред Съда или ако преди образуването на това производство увредената страна е предявила претенцията си пред съответната институция на Съюза […]“.

44 От съдебната практика е видно, че погасителната давност изпълнява функцията да съвмести защитата на правата на претърпялото вреди лице с принципа на правната сигурност. Продължителността на посочения давностен срок се определя предвид по-специално времето, което е необходимо на лицето, което твърди, че е претърпяло вреди, за да събере съответно информация с оглед на предявяване на евентуален иск, както и за да провери фактите, на които може да се позове, за да обоснове този иск (решение от 8 ноември 2012 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, C‑469/11 P, EU:C:2012:705, т. 33; в този смисъл вж. също определение от 18 юли 2002 г., Autosalone Ispra dei Fratelli Rossi/Комисия, C‑136/01 P, EU:C:2002:458, т. 28).

45 Съгласно постоянната съдебна практика давностният срок започва да тече, след като са изпълнени условията за възникване на задължението за поправяне на вреди (вж. решение от 8 ноември 2012 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, C‑469/11 P, EU:C:2012:705, т. 34 и цитираната съдебна практика).

46 Действително член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз следва да се тълкува в смисъл, че погасяване по давност не може да се противопостави на претърпяло вреда лице, което е узнало едва в по-късен момент за пораждащия вредата факт и което поради това не е разполагало с разумен срок за представяне на своята искова молба или претенция преди изтичането на давностния срок. При все това обаче условията, от които зависи задължението за поправяне на посочените в член 340, втора алинея ДФЕС вреди, и следователно правилата за давността за исковете за поправянето им могат да се основават само на строго обективни критерии (вж. решение от 8 ноември 2012 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, C‑469/11 P, EU:C:2012:705, т. 35 и 36 и цитираната съдебна практика).

47 Освен това съгласно постоянната съдебна практика субективната преценка относно наличието на вреда от страна на претърпялото я лице не следва да се взема предвид при определянето на началния момент на срока за погасяване на иска за извъндоговорна отговорност на Съюза (вж. решение от 8 ноември 2012 г., Evropaïki Dynamiki/Комисия, C‑469/11 P, EU:C:2012:705, т. 37 и цитираната съдебна практика; решение от 28 февруари 2013 г., Inalca и Cremonini/Комисия, C‑460/09 P, EU:C:2013:111, т. 70).

48 В случая е важно да се подчертае, че „събитието, което обуславя“ настоящия „иск срещу Съюза“, е процесуално нарушение, изразяващо се в твърдяно неспазване на разумния срок за постановяване на решение от страна на юрисдикция на Съюза. Следователно при определянето на началния момент на давностния срок от пет години, предвиден в член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз, трябва да се вземе предвид това обстоятелство. По-конкретно, давностният срок не може да започне да тече на дата, на която вредоносното събитие все още не е приключило, а за начален момент на този срок трябва да бъде приета дата, на която това събитие напълно е приключило.

49 Така в специфичния случай на иск за обезщетение, имащ за цел поправянето на вреда, за която се твърди, че е претърпяна поради евентуалното неспазване на разумния срок за произнасяне, за начален момент на давностния срок от пет години, предвиден в член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз, трябва, когато с решение е сложен край на спорния срок за произнасяне, да бъде смятана датата, на която това решение е било прието. Всъщност това е сигурна дата, определена въз основа на обективни критерии. Тя гарантира спазването на принципа на правната сигурност и позволява защитата на правата на ищците.

50 В настоящото дело ищците искат поправянето на вредите, които твърдят, че са претърпели поради срока за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06. Тези дела приключват с решения от 16 ноември 2011 г., ASPLA/Комисия (T‑76/06, непубликувано, EU:T:2011:672), и от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия (T‑78/06, непубликувано, EU:T:2011:673). Следователно давностният срок тече от 16 ноември 2011 г.

51 Освен това ищците подават искова молба по настоящото дело и така прекъсват давностния срок на 27 януари 2015 г., тоест преди изтичането на срока от пет години, предвиден в член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз. Следователно искът по настоящото дело не е погасен по давност.

52 С оглед на изложеното второто възражение за недопустимост трябва да бъде отхвърлено.

По същество

53 Съгласно член 340, втора алинея ДФЕС в случай на извъндоговорна отговорност Съюзът, в съответствие с основните принципи на правото, които са общи за държавите членки, е длъжен да поправи вредите, причинени от негови институции или служители при изпълнението на техните задължения.

54 Съгласно постоянната съдебна практика от член 340, втора алинея ДФЕС следва, че ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза и осъществяването на правото на поправяне на претърпяна вреда зависят от наличието на група условия, а именно незаконосъобразност на твърдяното поведение на институциите, настъпване на вреда и наличие на причинно-следствена връзка между това поведение и посочената вреда (решения от 29 септември 1982 г., Oleifici Mediterranei/ЕИО, 26/81, EU:C:1982:318, т. 16 и от 9 септември 2008 г., FIAMM и др./Съвет и Комисия, C‑120/06 P и C‑121/06 P, EU:C:2008:476, т. 106).

55 След като едно от тези условия не е изпълнено, искът трябва да бъде отхвърлен изцяло, без да е нужно да се разглеждат другите условия за извъндоговорна отговорност на Съюза (решение от 14 октомври 1999 г., Atlanta/Европейска общност, C‑104/97 P, EU:C:1999:498, т. 65; вж. също в този смисъл решение от 15 септември 1994 г., KYDEP/Съвет и Комисия, C‑146/91, EU:C:1994:329, т. 81). Освен това съдът на Съюза не е задължен да разгледа тези условия в определен ред (решение от 18 март 2010 г., Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия, C‑419/08 P, EU:C:2010:147, т. 42; вж. също в този смисъл решение от 9 септември 1999 г., Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, EU:C:1999:402, т. 13).

56 В случая ищците твърдят, първо, че продължителността на производството по дела T‑76/06 и T‑78/06 е била в нарушение на разумния срок за произнасяне. Второ, те сочат, че това нарушение им е причинило имуществени вреди, които трябва да бъдат поправени.

По твърдяното нарушение на разумния срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06

57 Ищците сочат, че продължителността на производството по дела T‑76/06 и T‑78/06 е в нарушение на разумния срок за произнасяне, което било достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, с която се предоставят права на частноправните субекти. Те поддържат по-конкретно, че това нарушение е установено в решения от 26 ноември 2013 г., Kendrion/Комисия (C‑50/12 P, EU:C:2013:771), и от 26 ноември 2013 г., Groupe Gascogne/Комисия (C‑58/12 P, EU:C:2013:770). Посочват още, че дела T‑76/06 и T‑78/06, от една страна, и делата, приключили с решения от 16 ноември 2011 г., Kendrion/Комисия (T‑54/06, непубликувано, EU:T:2011:667), от 16 ноември 2011 г., Groupe Gascogne/Комисия (T‑72/06, непубликувано, EU:T:2011:671), и от 16 ноември 2011 г., Sachsa Verpackung/Комисия (T‑79/06, непубликувано, EU:T:2011:674), от друга страна, имат един и същи предмет (едно и също решение на Комисията), фактите по тях и причината за тях (един и същи картел) са сходни и обстоятелствата във връзка с производствата по тях са идентични или много сходни.

58 Ищците твърдят, че устната фаза на производството по дела T‑76/06 и T‑78/06 е трябвало да започне две години след представянето на дупликата на Комисията, тоест съответно на 12 февруари 2009 г. и на 6 октомври 2008 г. За сметка на това датата на съдебното заседание им е била съобщена на 14 януари 2011 г. От това те правят извода, че продължителността на производствата по дела T‑76/06 и T‑78/06 надвишава съответно с 24 и 28 месеца разумния срок за произнасяне.

59 Съдът на Европейския съюз оспорва тези твърдения. Всъщност, първо, само Общият съд бил компетентен да се произнесе по иска по настоящото дело и не било възможно по дела T‑76/06 и T‑78/06 да бъдат приложени изводите, направени от Съда в решения от 26 ноември 2013 г., Kendrion/Комисия (C‑50/12 P, EU:C:2013:771), и от 26 ноември 2013 г., Gascogne/Комисия (C‑58/12 P, EU:C:2013:770). Второ, периодът между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството по дела T‑76/06 и T‑78/06 надвишавал съответно само със 17 и 21 месеца средната продължителност на този етап от производството, отбелязана за производствата пред Общия съд между 2007 г. и 2010 г. по дела, свързани с прилагането на правото в областта на конкуренцията. Освен това общата продължителност на производството по дела T‑76/06 и T‑78/06 надвишила само с 15 месеца средната продължителност на производствата, отбелязана за производствата пред Общия съд между 2006 г. и 2015 г. по дела, свързани с прилагането на правото в областта на конкуренцията. Трето, дела T‑76/06 и T‑78/06 трябвало да бъдат определени като сложни. Четвърто, трябвало да се отчита фактът, че дейността на Съда на Европейския съюз се осъществявала в многоезична среда, която била единствена по рода си в Европа и дори в света. Освен това имало шест различни езика на производството по петнадесетте дела, образувани по жалби срещу Решение C(2005) 4634. Пето, трябвало да се отчитат краткият мандат на съдиите и продължителното заболяване на един от членовете на състава, на който били разпределени двете разглеждани в случая дела. Шесто, с поведението си ищците също допринесли в известна степен за забавянето на производството по дела T‑76/06 и T‑78/06.

60 В това отношение следва да се подчертае, че член 47, втора алинея от Хартата на основните права предвижда по-специално, че „[в]секи има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон“.

61 Във връзка с въпросното право, чието наличие е потвърдено като общ принцип на правото на Съюза преди влизането в сила на Хартата на основните права на Съюза, е било постановено, че то намира приложение при съдебно обжалване на решения на Комисията (вж. решение от 16 юли 2009 г., Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, EU:C:2009:456, т. 178 и цитираната съдебна практика).

62 В случая следва да се констатира, че производството по дела T‑76/06 и T‑78/06 е започнало на 24 февруари 2006 г. с внасянето в секретариата на Общия съд на жалба от всеки от ищците и е приключило с произнасянето на решения от 16 ноември 2011 г., ASPLA/Комисия (T‑76/06, непубликувано, EU:T:2011:672), и от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия (T‑78/06, непубликувано, EU:T:2011:673). Следователно продължителността на производството по всяко от тези дела възлиза на близо 5 години и 9 месеца.

63 При все това от внимателното запознаване с преписките по дела T‑76/06 и T‑78/06 е видно, че нито едно от специфичните обстоятелства по тези дела не може да оправдае продължителността на производствата.

64 На първо място, трябва да се отбележи, че споровете по дела T‑76/06 и T‑78/06 са относно наличието на нарушение на правилата за конкуренция, както и че в съответствие със съдебната практика, предвид големия брой заинтересовани лица и засегнатите финансови интереси, основното изискване за правна сигурност в полза на икономическите оператори, както и целта за гарантиране на ненарушената конкуренция на вътрешния пазар са от съществен интерес не само за самия жалбоподател и неговите конкуренти, но и за третите лица (решение от 16 юли 2009 г., Der Grüne Punkt — Duales System Deutschland/Комисия, C‑385/07 P, EU:C:2009:456, т. 186).

65 На второ място, следва да се констатира, че по дело T‑76/06, са изминали около 3 години и 10 месеца, тоест 46 месеца, между, от една страна, края на писмената фаза на производството, отбелязан с внасянето на дупликата на Комисията на 16 февруари 2007 г., и от друга страна, започването на устната фаза на производството на 23 ноември 2010 г. Освен това по дело T‑78/06 са изминали около 4 години и два месеца, тоест 50 месеца, между края на писмената фаза на производството на 9 октомври 2006 г. и започването на устната фаза на производството на 23 ноември 2010 г.

66 През този период по-специално се пристъпва към синтез на доводите на страните, подготвяне на делата за разглеждане, фактически и правен анализ на споровете и подготвяне на устната фаза на производството. Поради това продължителността на изтеклия период зависи по-конкретно от сложността на спора, както и от действията на страните и наличието на искания в хода на производството.

67 Що се отнася до сложността на спора, най-напред следва да се напомни, че дела T‑76/06 и T‑78/06 са образувани по жалби против решение на Комисията относно производство по прилагането на член 101 ДФЕС.

68 Видно от преписката по дела T‑76/06 и T‑78/06, жалбите относно начина, по който Комисията прилага правото в областта на конкуренцията, се отличават с по-висока степен на сложност от други видове дела с оглед по-специално на дължината на обжалваното решение, обема на преписката и необходимостта от подробна преценка на множество сложни факти, често пъти обширно разпростиращи се във времето и пространството.

69 Поради това продължителност от 15 месеца между края на писмената фаза на производството и началото на устната му фаза по принцип е подходящ срок за гледането на дела, свързани с прилагането на правото в областта на конкуренцията, каквото са и дела T‑76/06 и T‑78/06.

70 На следващо място, необходимо е да се вземе под внимание обстоятелството, че срещу Решение C(2005) 4634 са подадени няколко жалби.

71 Всъщност при няколко жалби, подадени срещу едно и също прието от Комисията решение за прилагане на правото на Съюза в областта на конкуренцията, по принцип е необходимо успоредно разглеждане, включително когато жалбите не са съединени. Това успоредно разглеждане се обосновава най-вече от връзката между жалбите, както и от необходимостта да се осигури последователност при анализа им и в отговора, който следва да бъде даден.

72 Поради това успоредното разглеждане на свързани дела може да обоснове продължаването с по един месец за всяко следващо свързано дело на времето между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството.

73 В случая срещу Решение C(2005) 4634 са били подадени петнадесет жалби. Същевременно, от една страна, един от жалбоподателите оттегля жалбата си срещу това решение (определение от 6 юли 2006 г., Cofira-Sac/Комисия, T‑43/06, непубликувано, EU:T:2006:192). От друга страна, по две от жалбите срещу Решение C(2005) 4634 са постановени решения от 13 септември 2010 г., Trioplast Wittenheim/Комисия (T‑26/06, непубликувано, EU:T:2010:387), и от 13 септември 2010 г., Trioplast Industrier/Комисия (T‑40/06, EU:T:2010:388).

74 При това положение разглеждането на останалите 12 дела по жалбите срещу Решение C(2005) 4634 оправдава продължаване на производството с 11 месеца по дело T‑76/06 и по дело T‑78/06.

75 Следователно при разглеждането на дела T‑76/06 и T‑78/06 по принцип е било уместно изтичането на 26 месеца (15 месеца плюс 11 месеца) между края на писмената и началото на устната фаза на производството.

76 Що се отнася до действията на страните и наличието на искания в хода на производството, те в никакъв случай не са оказали влияние върху продължителността на периода, изтекъл между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството по всяко от делата T‑76/06 и T‑78/06.

77 На последно място, следва да бъде взето предвид обстоятелството, че с Решение C(2005) 4634 Комисията е наложила на жалбоподателите глоба, за чието плащане те носят солидарна отговорност, тъй като Armando Álvarez притежава 98,6 % от капитала на ASPLA и поради това се презумира, че първото дружество упражнява решаващо влияние върху второто. Ето защо в подадената от него по дело T‑78/06 жалба Armando Álvarez иска Решение C(2005) 4634 да бъде отменено в частта, в която това дружество е подведено под отговорност за установеното в решението нарушение.

78 Следователно между дела T‑76/06 и T‑78/06 съществува изключително тясна връзка и тя оправдава дело T‑78/06 да бъде разглеждано заедно с дело T‑76/06 и със същия ритъм като него. Поради това, макар писмената фаза на производството по дело T‑78/06 да е приключила четири месеца по-рано в сравнение с тази по дело T‑76/06, устната фаза на производството по дело T‑78/06 не е могло да започне на по-ранна дата от тази на започване на устната фаза на производството по дело T‑76/06.

79 Впрочем, както е видно от преписката по дела T‑76/06 и T‑78/06, на 23 ноември 2010 г. съставът, на който са били разпределени тези дела, е посочил, че е склонен да ги съедини за целите на устната фаза на производството, независимо от становищата на страните по всяко от делата. В становищата си по евентуалното съединяване на дела T‑76/06 и T‑78/06 всеки от ищците пояснява, че не вижда пречка за съединяването, ако Общият съд прецени, че то ще допринесе за ефективността на производството. Комисията обаче се противопоставя на съединяването и то в крайна сметка не е постановено.

80 Поради това изключително тясната връзка между дела T‑76/06 и T‑78/06 е оправдала удължаване с четири допълнителни месеца на периода между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството по дело T‑78/06.

81 Следователно с оглед на конкретните обстоятелства по дела T‑76/06 и T‑78/06 46-те месеца, изтекли между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството по дело T‑76/06, както и 50-те месеца, изтекли между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството по дело T‑78/06, разкриват по всяко от двете дела период от 20 месеца на необосновано бездействие.

82 На трето място, при запознаване със съответните преписки по дела T‑76/06 и T‑78/06 не е установено никакво обстоятелство, което да позволява да се направи извод за наличието на период на необосновано бездействие, от една страна, между датата на внасяне на жалбите и датата на внасяне на дупликите, и от друга страна, между започването на устната фаза на производството и обявяването на решения от 16 ноември 2011 г., ASPLA/Комисия (T‑76/06, непубликувано, EU:T:2011:672), и от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия (T‑78/06, непубликувано, EU:T:2011:673).

83 От това следва, че производството по дела T‑76/06 и T‑78/06, приключило с обявяването на решения от 16 ноември 2011 г., ASPLA/Комисия (T‑76/06, непубликувано, EU:T:2011:672), и от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия (T‑78/06, непубликувано, EU:T:2011:673), е било в нарушение на член 47, втора алинея от Хартата на основните права, тъй като е надвишило с 20 месеца разумния срок за произнасяне, което представлява достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, с която се предоставят права на частноправните субекти.

По твърдените имуществени вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка

84 Съгласно постоянната съдебна практика вредата, за която е поискано обезщетение в производство по иск за извъндоговорна отговорност на Съюза, трябва да бъде реална и сигурна, а това трябва да докаже ищецът (вж. решение от 9 ноември 2006 г., Agraz и др./Комисия, C‑243/05 P, EU:C:2006:708, т. 27 и цитираната съдебна практика). Ищецът следва да представи убедителни доказателства както за наличието, така и за размера на вредата, на която се позовава (вж. решение от 16 септември 1997 г., Blackspur DIY и др./Съвет и Комисия, C‑362/95 P, EU:C:1997:401, т. 31 и цитираната съдебна практика).

85 От постоянната съдебна практика следва също, че условието за причинно-следствена връзка, поставено от член 340, втора алинея ДФЕС, се отнася до наличието на достатъчно пряка причинно-следствена връзка между действията на институциите и вредата (решения от 18 март 2010 г., Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия, C‑419/08 P, EU:C:2010:147, т. 53 и от 14 декември 2005 г., Beamglow/Парламент и др., T‑383/00, EU:T:2005:453, т. 193; вж. също в този смисъл решение от 4 октомври 1979 г., Dumortier и др./Съвет, 64/76, 113/76, 167/78, 239/78, 27/79, 28/79 и 45/79, EU:C:1979:223, т. 21). В тежест на ищеца е да докаже съществуването на причинно-следствена връзка между укоримото поведение и твърдяната вреда (вж. решение от 30 септември 1998 г., Coldiretti и др./Съвет и Комисия, T‑149/96, EU:T:1998:228, т. 101 и цитираната съдебна практика).

86 В случая ищците твърдят в исковата молба, на първо място, че са понесли имуществена вреда, а именно че са претърпели загуба поради това, от една страна, че по време на прекомерно дългото производство, продължило средно 25,5 месеца, са плащали лихви върху размера на глобата, наложена им с Решение C(2005) 4634 (наричани по-нататък „лихвите върху размера на глобата“), и от друга страна, че отново по време на прекомерно дългото производство са плащали разноски за банкова гаранция, която са учредили, за да не трябва да платят незабавно глобата (наричани по-нататък „разноските за банкова гаранция“). Тази вреда трябвало да бъде оценена просто като се изчислят пропорционално разноските за банкова гаранция, платени в периода между 20 февруари 2006 г. и 1 август 2014 г., и лихвите върху размера на глобата, платени в периода между 15 март 2006 г. и 22 юли 2014 г.

87 На второ място, ищците поддържат, че причинно-следствената връзка между твърдените вреди и изтъкнатото неспазване на разумния срок за произнасяне е очевидна. Всъщност, ако не бил надвишен разумният срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06, нямало да се налага ищците да плащат през период от 25,5 месеца лихви върху размера на глобата и разноски за банкова гаранция.

88 Съдът на Европейския съюз оспорва на първо място твърденията на ищците, че са претърпели имуществени вреди.

89 Той твърди главно, че лихвите върху размера на глобата и разноските за банкова гаранция не могат да бъдат квалифицирани като вреди. Всъщност, от една страна, лихвите върху размера на глобата компенсирали Комисията за това, че не може да разполага със сума, с която има право да разполага, и ищците щели да се обогатят неоснователно, ако им бъде присъдено обезщетение за платените по тези лихви суми. От друга страна, разноските за банкова гаранция били разход, който ищците свободно приели да поемат в замяна на предоставената им възможност да не плащат незабавно глобата. Следователно, доколкото този разход водел до извличането на изгода, нямало основание той да се приема за вреда в тесен смисъл.

90 При условията на евентуалност Съдът на Европейския съюз поддържа, че методът, който ищците използват, за да определят размера на имуществените вреди, които твърдят, че са претърпели, е неправилен и не позволява те да бъдат оценени. От една страна, пропорционалното изчисление, което извършили ищците, не позволявало да се изчисли частта от разходите, дължими за съответстващия на неоправданото забавяне период. От друга страна, използваните от ищците данни за оценяване на вредите не позволявали да бъде оценена хипотетичната вреда в резултат от твърдяното забавяне на производството по дела T‑76/06 и T‑78/06. Всъщност, за да се прецени наличието на хипотетична вреда в резултат от необоснованото забавяне на производството, следвало да се направи сравнение между разходите, които ищците действително трябвало да понесат, за да платят глобата, и хипотетичните разходи, които щели да понесат, ако производството не било забавено и били платили глобата по-рано. Било много вероятно обаче при определени обстоятелства за дадено предприятие да бъде по-изгодно да отложи плащането на глобата, макар отлагането да води до задължение за заплащане на допълнителни лихви с фиксиран размер каквато е лихвата от 3,56 %, определена от Комисията. В дупликата Съдът на Европейския съюз сочи още, че отложеното плащане по правило води до изгода и че такава е налице в случая.

91 На второ място, Съдът на Европейския съюз поддържа, че няма достатъчно пряка причинно-следствена връзка между, от една страна, претендираните имуществени вреди, свързани с плащането на разноски за банкова гаранция и на лихви върху размера на глобата, и от друга страна, твърдяното нарушение на разумния срок за произнасяне. Всъщност тези имуществени вреди произтичали от самия избор на ищците да не изпълнят задължението си да платят глобата в срока, предвиден в Решение C(2005) 4634, макар това решение да било изпълнително основание. Ищците разполагали с право на избор в момента, в който решили да учредят банкова гаранция, както и през целия период, през който са запазили тази гаранция.

– Предварителни бележки

92 Следва да се подчертае, че член 2 от Решение C(2005) 4634 предвижда, че наложените с него глоби трябва да се изплатят в срок от три месеца, считано от връчването му. Съгласно член 86 от Регламент (ЕО, Евратом) № 2342/2002 на Комисията от 23 декември 2002 година относно определянето на подробни правила за прилагането на Регламент (ЕО, Евратом) № 1605/2002 на Съвета относно Финансовия регламент, приложим към общия бюджет на Европейските общности (ОВ L 357, 2002 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 4, стр. 3), член 2 от посоченото решение уточнява, че след изтичането на този 3-месечен срок автоматично се дължат лихви в размер на лихвата, прилагана от ЕЦБ по основните ѝ операции по рефинансиране на първия ден от месеца, в който е прието посоченото решение, увеличена с три и половина пункта, тоест лихвеният процент е 5,56 %.

93 В съответствие с член 299, първа алинея ДФЕС Решение С(2005) 4634 има изпълнителна сила, тъй като в член 2 налага парично задължение на ищците. Освен това подаването на жалба за отмяната на това решение на основание член 263 ДФЕС не поставя под съмнение изпълнителната му сила, доколкото съгласно член 278 ДФЕС подадените до Съда на Европейския съюз жалби нямат суспензивно действие.

94 Когато Комисията връчва Решение C(2005) 4634 на ищците, тя отбелязва, че ако те започнат производство пред Общия съд или пред Съда, няма да се предприемат мерки по събиране, докато делото е висящо, стига преди датата на изтичане на срока за плащане да бъдат изпълнени две условия. Съгласно член 86, параграф 5 от Регламент № 2342/2002 тези две условия са следните: първо — по вземането на Комисията трябва да се начисляват лихви от датата на изтичане на срока за плащане в размер на 3,56 %, второ — до крайния срок за плащане да бъде предоставена приета от Комисията банкова гаранция, покриваща както задължението, така и лихвите или увеличенията му.

95 В писмените си изявления по настоящото дело ищците обясняват, че са решили да не плащат незабавно наложената им глоба и да учредят банкова гаранция в съответствие с предложената им от Комисията възможност и при заплащане на лихви в размер на 3,56 %.

96 Именно с оглед на изложените съображения следва да се разгледат твърдените имуществени вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка между тях и неспазването на разумния срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06.

– По заплащането на лихви върху размера на глобата

97 На първо място, видно от представените от ищците документи и от дадените от представителя им устни пояснения, отбелязани в протокола от съдебното заседание, на 22 юли 2014 г. Armando Álvarez е платило всички лихви върху размера на глобата, чийто падеж е настъпил по време на производството по дела T‑76/06 и T‑78/06.

98 Следователно самото дружество ASPLA явно не е претърпяло вреди поради плащането на лихви върху размера на глобата през периода след надвишаването на разумния срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06.

99 На второ място, във връзка с вредите, които твърди, че е претъпяло Armando Álvarez, трябва да се констатира, че в резултат от прилагането на член 299, първа алинея ДФЕС във връзка с член 278 ДФЕС, посочени в точка 93 по-горе, глобата, наложена с Решение C(2005) 4634, остава дължима на Комисията въпреки подаването на жалба за неговата отмяна. Поради това лихвата върху размера на глобата, която възлиза на 3,56 %, трябва да се окачестви като лихва за забава.

100 Освен това следва да се отбележи, че в хода на производството по дела T‑76/06 и T‑78/06 Armando Álvarez не е платило глобата, нито лихвите за забава. Поради това в хода на производството по посочените дела Armando Álvarez е разполагало със сума, отговаряща на размера на посочената глоба, увеличена с лихви за забава.

101 Ищците обаче не представят доказателства, от които да е видно, че през периода след надхвърлянето на разумния срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06 размерът на лихвите за забава, изплатени впоследствие на Комисията от Armando Álvarez, е надвишавал изгодата, която това дружество е получило, поради това че е разполагало със сума, равна на размера на глобата, увеличена с лихвите за забава. С други думи, ищците не доказват, че лихвите върху размера на глобата, изтекли през периода след надхвърлянето на разумния срок за произнасяне, надвишават изгодата, която Armando Álvarez е получило от неплащане на глобата, увеличена с изтеклите лихви към датата, на която е настъпило нарушението на разумния срок за произнасяне, и с лихвите, чийто падеж е настъпил, докато е траело това нарушение.

102 Следователно ищците не доказват, че през периода след надхвърлянето на разумния срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06 Armando Álvarez е претърпяло действителна и сигурна загуба поради плащането на лихви за забава върху размера на наложената с Решение C(2005) 4634 глоба.

103 Поради това искането за поправяне на вредите, които се твърди, че са настъпили в резултат от плащането от ищците на допълнителни лихви върху размера на глобата, трябва да бъде отхвърлено, без да е необходимо да се прави преценка дали е налице причинно-следствена връзка.

– По заплащането на разноските за банкова гаранция

104 На първо място, що се отнася до вредите, от преписката е видно, от една страна, че ASPLA е учредило банкова гаранция за сума в размер на 10 731 000 EUR, увеличена с лихви, и от друга страна, че Armando Álvarez е учредило няколко банкови гаранции от четири различни банки за обща сума в размер на 31 269 000 EUR, увеличена с лихви. Също така доказателствата по делото потвърждават, че всеки от ищците е плащал под формата на тримесечни комисиони разноски за банкова гаранция по време на производството по дела T‑76/06 и T‑78/06.

105 Ето защо с оглед на доказателствата по делото следва да се установи, че всеки от ищците доказва, че самият той е претърпял действителна и сигурна вреда, състояща се в загуба, понесена поради плащането на разноски за банкова гаранция през периода след надхвърляне на разумния срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06.

106 На второ място, що се отнася до причинно-следствената връзка, следва да се отбележи, от една страна, че ако производството по дела T‑76/06 и T‑78/06 не бе надхвърлило разумния срок за произнасяне, на ищците нямаше да се наложи да плащат разноски за банкова гаранция през периода след това надхвърляне.

107 С оглед на това е налице причинно-следствена връзка между неспазването на разумния срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06 и настъпването на вредата, изразяваща се в понесена от ищците загуба поради плащането на разноските за банкова гаранция през периода след надхвърляне на разумния срок за произнасяне.

108 От друга страна, следва да се подчертае, че наистина укоримото поведение трябва да бъде основната причина за настъпването на вредата (определение от 31 март 2011 г., Mauerhofer/Комисия, C‑433/10 P, непубликувано, EU:C:2011:204, т. 127, и решение от 10 май 2006 г., Galileo International Technology и др./Комисия, T‑279/03, EU:T:2006:121, т. 130; вж. също в този смисъл решение от 18 март 2010 г., Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия, C‑419/08 P, EU:C:2010:147, т. 61). С други думи, дори при евентуален принос на институциите към вредата, чието обезщетяване се иска, този принос може да е твърде отдалечен поради отговорност на други лица, и по-специално на ищеца (решение от 18 март 2010 г., Trubowest Handel и Makarov/Съвет и Комисия, C‑419/08 P, EU:C:2010:147, т. 59 и определение от 31 март 2011 г., Mauerhofer/Комисия, C‑433/10 P, непубликувано, EU:C:2011:204, т. 132).

109 Освен това вече е постановено, че твърдяна вреда, изразяваща се в разноски във връзка с банкова гаранция, направени от дружество, санкционирано с решение на Комисията, отменено впоследствие от Общия съд, не произтича пряко от незаконосъобразността на това решение, тъй като вредата е резултат от собственото решение на дружеството да учреди банкова гаранция, за да не изпълнява задължението за заплащане на глобата в определения със спорното решение срок (вж. в този смисъл решение от 21 април 2005 г., Holcim (Deutschland)/Комисия, T‑28/03, EU:T:2005:139, т. 123, и определение от 12 декември 2007 г., Atlantic Container Line и др./Комисия, T‑113/04, непубликувано, EU:T:2007:377, т. 38).

110 В случая обаче следва да се отбележи, първо, че в момента, в който ищците са подали жалбите си, а именно през февруари 2006 г., и в момента, в който те са учредили съответно една или няколко банкови гаранции, не е могло да се предвиди, че няма да бъде спазен разумният срок за произнасяне. Освен това ищците е можело основателно да очакват съответните им жалби да бъдат разгледани в разумен срок.

111 Второ, разумният срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06 е надхвърлен след първоначалното решение на ищците да учредят банкова гаранция.

112 В този смисъл фактите по настоящото дело се отличават значително от установените в решение от 21 април 2005 г., Holcim (Deutschland)/Комисия (T‑28/03, EU:T:2005:139), и в определение от 12 декември 2007 г., Atlantic Container Line и др./Комисия (T‑113/04, непубликувано, EU:T:2007:377), посочени в точка 109 по-горе. Следователно, противно на твърдяното от Съда на Европейския съюз, връзката между надхвърлянето на разумния срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06 и заплащането на разноски за банкова гаранция през периода след това надхвърляне не може да е била прекъсната от първоначалното решение на ищците да не заплатят незабавно глобата, наложена с Решение С(2005) 4634, и да учредят банкова гаранция.

113 С оглед на това е налице достатъчно пряка причинно-следствена връзка между неспазването на разумния срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06 и претърпяната от ищците загуба поради плащането на разноските за банкова гаранция през периода след надхвърляне на посочения срок.

114 На трето място, най-напред е важно да се припомни, че ищците се позовават на неспазване на разумния срок за произнасяне само по дела T‑76/06 и T‑78/06. Следователно те не изтъкват неспазване на разумния срок за произнасяне с оглед на общата продължителност на производството, от една страна, по дело T‑76/06 заедно с това по делото, приключило с решение от 22 май 2014 г., ASPLA/Комисия (C‑35/12 P, EU:C:2014:348), и от друга страна, по дело T‑78/06 заедно с това по делото, приключило с решение от 22 май 2014 г., Armando Álvarez/Комисия (C‑36/12 P, EU:C:2014:349).

115 Поради това в случая само е констатирано, че производствата по дела T‑76/06 и T‑78/06 са били в нарушение на разумния срок за произнасяне (вж. т. 83 по-горе).

116 По-нататък, нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06 е преустановено с обявяването на решения от 16 ноември 2011 г., ASPLA/Комисия (T‑76/06, непубликувано, EU:T:2011:672), и от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия (T‑78/06, непубликувано, EU:T:2011:673).

117 В този смисъл след 16 ноември 2011 г. ищците са имали възможност да преценят наличието на нарушение на разумния срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06 и настъпването на вредата, претърпяна от тях поради плащането на разноски за банкова гаранция през периода след надхвърляне на посочения срок.

118 Накрая, поради това, че ищците са обжалвали решения от 16 ноември 2011 г., ASPLA/Комисия (T‑76/06, непубликувано, EU:T:2011:672), и от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия (T‑78/06, непубликувано, EU:T:2011:673), Решение С(2005) 4634, с което на ищците е наложена глоба, става окончателно едва на 22 май 2014 г., когато приключва и предоставената от Комисията възможност за учредяване на банкова гаранция.

119 Оттук следва, че заплащането на разноски за банкова гаранция след обявяване на решения от 16 ноември 2011 г., ASPLA/Комисия (T‑76/06, непубликувано, EU:T:2011:672), и от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия (T‑78/06, непубликувано, EU:T:2011:673), с което се прекратява нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06, няма достатъчно пряка причинно-следствена връзка с това нарушение, доколкото заплащането на такива разноски произтича от личния и самостоятелен избор на ищците, направен след посоченото нарушение, да не плащат глобата, да не искат спиране на изпълнението на Решение С(2005) 4634 и да обжалват посочените по-горе съдебни решения.

120 От изложеното по-горе следва, че е налице достатъчно пряка причинно-следствена връзка между, от една страна, нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06, и от друга страна, претърпяната от ищците вреда преди обявяване на решения от 16 ноември 2011 г., ASPLA/Комисия (T‑76/06, непубликувано, EU:T:2011:672), и от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия (T‑78/06, непубликувано, EU:T:2011:673), изразяваща се в заплащането на разноски за банкова гаранция през периода след надхвърляне на посочения разумен срок.

– По оценката на претърпените имуществени вреди

121 На първо място, трябва да се напомни, че продължителността на производството по дела T‑76/06 и T‑78/06 надхвърля с 20 месеца разумния срок за произнасяне по тези дела (вж. т. 83 по-горе).

122 На второ място, в точки 116—120 по-горе бе констатирано, че нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06 е преустановено на 16 ноември 2011 г. и че е налице достатъчно пряка причинно-следствена връзка между, от една страна, нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06, и от друга страна, претърпените от ищците вреди преди обявяването на решения от 16 ноември 2011 г., ASPLA/Комисия (T‑76/06, непубликувано, EU:T:2011:672), и от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия (T‑78/06, непубликувано, EU:T:2011:673).

123 Следователно разумният срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06 е бил надвишен 20 месеца преди обявяването на решения от 16 ноември 2011 г., ASPLA/Комисия (T‑76/06, непубликувано, EU:T:2011:672), и от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия (T‑78/06, непубликувано, EU:T:2011:673), а именно на 16 март 2010 г., и ищците са започнали да търпят имуществени вреди от този момент.

124 С писмо от 10 октомври 2016 г. ищците отговарят на поставен от Общия съд писмен въпрос, като поясняват, че са започнали да търпят вреда две години след представяне на дупликата на Комисията, тоест от 6 октомври 2008 г. по дело T‑78/06 и от 12 февруари 2009 г. по дело T‑76/06.

125 Освен това, макар Общият съд да не им е поставял въпрос в това отношение, в отговора си от 10 октомври 2016 г. ищците сочат още, че са престанали да търпят вреда в момента, в който им е била съобщена датата на съдебното заседание по дела T‑76/06 и T‑78/06.

126 На последно място, видно от съответните преписки по дела T‑76/06 и T‑78/06, датата на съдебното заседание по всяко от делата е била съобщена на ищците на 14 януари 2011 г.

127 От правилата, които уреждат производството пред юрисдикциите на Съюза, и по-специално от член 21 от Статута на Съда на Европейския съюз, както и от член 44, параграф 1 от Процедурния правилник от 2 май 1991 г., следва, че рамките на спора по принцип се определят и очертават от страните и че съдът на Съюза не може да се произнася ultra petita (решения от 10 декември 2013 г., Комисия/Ирландия и др., C‑272/12 P, EU:C:2013:812, т. 27 и от 3 юли 2014 г., Electrabel/Комисия, C‑84/13 P, непубликувано, EU:C:2014:2040, т. 49).

128 Поради това Общият съд не може да се отклони от искането на ищците и служебно да реши да поправи претърпените след 14 януари 2011 г. вреди, тоест вреди, претърпени през период от време, различен от този, през който те твърдят, че са претърпели вреди.

129 При това положение в случая вредата, която може да бъде поправена, отговаря на разноските за банкова гаранция, платени от ищците между 16 март 2010 г. и 14 януари 2011 г.

130 На трето място, от представените от ищците доказателства е видно, че те са плащали разноските за банкова гаранция на тримесечие.

131 От данните по преписката е видно, че в периода от 16 март 2010 г. до 14 януари 2011 г. ASPLA е плащало на тримесечие следните разноски за банкова гаранция:

Тримесечия	Размер на тримесечие	Месеци	Разноски (евро)
20.2.2010—19.5.2010 г.	12 259,43	2	8 172,95
20.5.2010—19.8.2010 г.	12 259,43	3	12 259,43
20.8.2010—19.11.2010 г.	12 259,43	3	12 259,43
20.11.2010—19.2.2011 г.	12 259,43	3	12 259,43
		Общо	44 951,24

132 Следователно разноските за банкова гаранция, плащани от ASPLA в периода от 16 март 2010 г. до 14 януари 2011 г., възлизат на 44 951,24 EUR.

133 Освен това от данните по преписката е видно, че в периода от 16 март 2010 г. до 14 януари 2011 г. Armando Álvarez е плащало на тримесечие следните разноски за банкова гаранция:

	Тримесечия	Размер на тримесечие	Месеци	Разноски (евро)
	21.2.2010—20.5.2010 г.	6 109,09	2	4 072,73
Банка А	21.5.2010—20.8.2010 г.	6 156,34	3	6 156,34
	21.8.2010—28.11.2010 г.	6 203,59	3	6 203,59
	29.11.2010—20.2.2011 г.	6 290,57	3	6 290,57
				22 723,23

	22.2.2010—21.5.2010 г.	6 000,00	2	4 000,00
Банка Б	22.5.2010—21.8.2010 г.	6 000,00	3	6 000,00
	22.8.2010—21.11.2010 г.	6 000,00	3	6 000,00
	22.11.2010—21.2.2011 г.	6 000,00	3	6 000,00
				22 000,00

	22.2.2010—21.5.2010 г.	5 839,91	2	3 893,27
Банка В	21.5.2010—23.8.2010 г.	5 839,91	3	5 839,91
	23.8.2010—22.11.2010 г.	5 839,91	3	5 839,91
	22.11.2010—21.2.2011 г.	5 839,91	3	5 839,91
				21 413,00

	16.2.2010—15.5.2010 г.	12 075,34	2	8 050,23
Банка Г	16.5.2010—15.8.2010 г.	12 180,34	3	12 180,34
	16.8.2010—15.11.2010 г.	12 285,34	3	12 285,34
	16.11.2010—15.2.2011 г.	12 390,34	3	12 390,34
				44 906,25

			Общо	111 042,48

134 Следователно разноските за банкова гаранция, плащани от Armando Álvarez в периода от 16 март 2010 г. до 14 януари 2011 г., възлизат на 111 042,48 EUR.

135 С оглед на изложеното по-горе на ASPLA следва да бъде предоставено обезщетение в размер на 44 951,24 EUR, а на Armando Álvarez — в размер на 111 042,48 EUR за поправяне на имуществената вреда, нанесена им от нарушението на срока за разумно произнасяне съответно по дела T‑76/06 и T‑78/06 и изразяваща се в заплащането на допълнителни разноски за банкова гаранция.

– По лихвите

136 Както е видно от първото искане на ищците, те молят Общия съд да начисли върху размера на обезщетението, което биха могли да получат, компенсаторни и мораторни лихви в размер на лихвата, прилагана от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, увеличена с два процентни пункта, считано от датата на предявяване на иска.

137 В тази връзка трябва да се направи разграничение между компенсаторните и мораторните лихви (решение от 27 януари 2000 г., Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 и C‑37/90, EU:C:2000:38, т. 55).

138 На първо място, що се отнася до компенсаторната лихва, следва да се напомни, че неблагоприятните последици вследствие на изтеклия период от време между настъпването на увреждащия факт и определянето на обезщетение, не могат да бъдат пренебрегнати, доколкото следва да се отчита обезценяването на парите (вж. в този смисъл решения от 3 февруари 1994 г., Grifoni/Комисия, C‑308/87, EU:C:1994:38, т. 40 и от 13 юли 2005 г., Camar/Съвет и Комисия, T‑260/97, EU:T:2005:283, т. 138). Компенсаторните лихви имат за цел да компенсират времето, изтекло, преди съдът да е изчислил размера на вредата, без значение дали има забава на длъжника (решение от 12 февруари 2015 г., Комисия/IPK International, C‑336/13 P, EU:C:2015:83, т. 37).

139 Краят на периода, през който е налице право на такова преизчисляване на паричната стойност, по принцип трябва да съвпада с датата на обявяване на съдебното решение, с което се констатира задължение за поправяне на претърпяната от ищеца вреда (вж. в този смисъл решения от 19 май 1992 г., Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 и C‑37/90, EU:C:1992:217, т. 35, от 13 юли 2005 г., Camar/Съвет и Комисия, T‑260/97, EU:T:2005:283, т. 142 и 143, и от 26 ноември 2008 г., Agraz и др./Комисия, T‑285/03, непубликувано, EU:T:2008:526, т. 54 и 55).

140 В случая, що се отнася до дължимото на всеки от ищците обезщетение за поправяне на имуществените вреди, които те съответно са претърпели, от цитираната в точка 138 по-горе съдебна практика следва, че ищците имат право да поискат начисляването на компенсаторна лихва върху това обезщетение, считано от 16 март 2010 г.

141 При все това първото искане на ищците, както те подчертават в писмото от 6 декември 2016 г., е върху размера на обезщетението, което могат да искат, да бъдат начислени компенсаторни лихви, „считано от датата на предявяване на иска“ по настоящото дело, тоест считано от 27 януари 2015 г.

142 Така компенсаторните лихви, които трябва да се начислят върху обезщетението, дължимо на всеки от ищците за поправяне на съответно претърпяната от тях имуществена вреда, текат от 27 януари 2015 г., в съответствие с направеното от тях искане.

143 Освен това ищците, които изтъкват претърпяна загуба, не привеждат никакво доказателство, позволяващо да се установи, че разноските за банкова гаранция, плащани от ASPLA между 16 март 2010 г. и 14 януари 2011 г., и разноските за банкова гаранция, плащани от Armando Álvarez между 16 март 2010 г. и 14 януари 2011 г., са можели да носят лихви в размера на прилаганата от ЕЦБ по отношение на нейните основни операции по рефинансиране лихва, увеличена с два процентни пункта (вж. в този смисъл решения от 27 януари 2000 г., Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 и C‑37/90, EU:C:2000:38, т. 219, и от 26 ноември 2008 г., Agraz и др./Комисия, T‑285/03, непубликувано, EU:T:2008:526, т. 49).

144 Ето защо ищците не може да претендират за прилагането на компенсаторни лихви, изчислени въз основа на прилаганата от ЕЦБ по отношение на нейните основни операции по рефинансиране лихва, увеличена с два процентни пункта.

145 За сметка на това обезценяването на парите, свързано с изтичането на времето, е отразено в годишния процент на инфлацията, установен за съответния период от Евростат (Статистическата служба на Европейския съюз) в държавата членка на установяване на ищците (вж. в този смисъл решения от 27 януари 2000 г., Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 и C‑37/90, EU:C:2000:38, т. 220 и 221, от 13 юли 2005 г., Camar/Съвет и Комисия, T‑260/97, EU:T:2005:283, т. 139, и от 26 ноември 2008 г., Agraz и др./Комисия, T‑285/03, непубликувано, EU:T:2008:526, т. 50).

146 Следователно размерът на компенсаторните лихви, които трябва да се начислят върху дължимото на всеки от ищците обезщетение за поправяне на претърпяната от него имуществена вреда, съответства на годишния процент на инфлацията, установен от Евростат в държавата членка на установяване на тези дружества. Тези компенсаторни лихви ще се прилагат за всеки от ищците за периода от 27 януари 2015 г. до датата на обявяване на настоящото решение в рамките на поисканото от ищците.

147 На второ място, що се отнася до мораторните лихви, от съдебната практика е видно, че задължението за тяхното заплащане възниква по принцип след съдебното решение, с което се констатира задължение за поправяне на вреда (вж. в този смисъл решение от 26 юни 1990 г., Sofrimport/Комисия, C‑152/88, EU:C:1990:259, т. 32 и цитираната съдебна практика).

148 При определянето на размера на мораторните лихви следва да се вземат предвид член 83, параграф 2, буква б) и член 111, параграф 4, буква а) от Делегиран регламент (ЕС) № 1268/2012 на Комисията от 29 октомври 2012 година относно правилата за прилагане на Регламент (ЕС, Евратом) № 966/2012 на Европейския парламент и на Съвета относно финансовите правила, приложими за общия бюджет на Съюза (ОВ L 362, 2012 г., стр. 1). Съгласно тези разпоредби лихвата за вземанията, неизплатени в срок, е лихвата, прилагана от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, публикувана в Официален вестник на Европейския съюз, серия С, в сила на първия календарен ден на месеца, в който попада крайната дата, увеличена с три и половина процентни пункта.

149 В случая обезщетенията, упоменати в точка 135 по-горе, включително компенсаторните лихви върху обезщетението за поправяне на претърпяната от всеки от ищците имуществена вреда, трябва да се увеличат с мораторни лихви, считано от обявяването на настоящото решение до окончателното им изплащане.

150 Освен това размерът на увеличението трябва да се определи в рамките на поисканото от ищците (вж. в този смисъл решения от 19 май 1992 г., Mulder и др./Съвет и Комисия, C‑104/89 и C‑37/90, EU:C:1992:217, т. 35, и от 8 май 2007 г., Citymo/Комисия, T‑271/04, EU:T:2007:128, т. 184).

151 Следователно размерът на мораторните лихви е лихвеният процент, определен от ЕЦБ за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта, съгласно поисканото от ищците.

– Заключение относно размера на обезщетенията и относно лихвите

152 Предвид всичко, изложено по-горе, искът по настоящото дело трябва да бъде уважен в частта относно поправянето на имуществените вреди, претърпени от ищците поради нарушението на разумния срок за произнасяне по дела T‑76/06 и T‑78/06.

153 Обезщетението, дължимо на ASPLA за поправяне на имуществената вреда, претърпяна от него заради заплащането на допълнителни разноски за банкова гаранция, възлиза на 44 951,24 EUR, увеличени с компенсаторни лихви, считано от 27 януари 2015 г. до обявяване на настоящото решение, в размер на годишния процент на инфлацията, установен от Евростат в държавата членка, в която е установено това дружество.

154 Обезщетението, дължимо на Armando Álvarez за поправяне на имуществената вреда, претърпяна от него заради заплащането на допълнителни разноски за банкова гаранция, възлиза на 111 042,48 EUR, увеличени с компенсаторни лихви, считано от 27 януари 2015 г. до обявяване на настоящото решение, в размер на годишния процент на инфлацията, установен от Евростат в държавата членка, в която е установено това дружество.

155 Размерът на обезщетенията, упоменати в точки 153 и 154 по-горе, включително компенсаторните лихви върху обезщетението, присъдено на всеки от ищците за поправяне на съответно претърпяната от тях имуществена вреда, се увеличава с мораторни лихви при условията, посочени в точки 149 и 151 по-горе.

156 Искът се отхвърля в останалата му част.

По съдебните разноски

157 Съгласно член 134, параграф 3 от Процедурния правилник всяка страна понася направените от нея съдебни разноски, ако страните са загубили по едно или няколко от предявените основания. Общият съд обаче може да реши една от страните да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, и част от съдебните разноски на другата страна, ако обстоятелствата по делото оправдават това.

158 По делото ищците са получили частично удовлетворение по съществото на предявените искания. Същевременно са загубили делото по отношение на голяма част от исканото обезщетение. При това положение и с оглед на всички обстоятелства по делото следва всяка от страните да понесе направените от нея съдебни разноски.

159 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски. Следователно съгласно настоящото решение Комисията трябва да понесе направените от нея съдебни разноски.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (трети разширен състав)

реши:

1) Осъжда Европейския съюз, представляван от Съда на Европейския съюз, да заплати на Plásticos Españoles, SA (ASPLA) обезщетение в размер на 44 951,24 EUR и на Armando Álvarez, SA обезщетение в размер на 111 042,48 EUR за претърпяната от всяко от тези дружества имуществена вреда поради нарушение на разумния срок за произнасяне по делата, приключили с решения от 16 ноември 2011 г., ASPLA/Комисия (T‑76/06, непубликувано, EU:T:2011:672), и от 16 ноември 2011 г., Álvarez/Комисия (T‑78/06, непубликувано, EU:T:2011:673). От 27 януари 2015 г. до обявяването на настоящото решение всяко от тези обезщетения се преизчислява с компенсаторни лихви в размер на годишния процент на инфлацията, установен за съответния период от Евростат (Статистическата служба на Европейския съюз) в държавата членка, в която тези дружества са установени.

2) Всяко от обезщетенията, посочени в точка 1) по-горе, се увеличава с мораторни лихви, считано от обявяването на настоящото решение до окончателното им изплащане, в размер на лихвения процент, определен от Европейската централна банка (ЕЦБ) за нейните основни операции по рефинансиране, увеличен с два процентни пункта.

3) Отхвърля иска в останалата му част.

4) ASPLA и Armando Álvarez, от една страна, и Съюзът, представляван от Съда на Европейския съюз, от друга страна, понасят направените от тях съдебни разноски.

5) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски.

Papasavvas

Labucka

Bieliūnas

Kreuschitz

Forrester

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 17 февруари 2017 година.

Подписи

Съдържание

Обстоятелствата по спора

Производството и исканията на страните

От правна страна

По допустимостта

По главното възражение за недопустимост поради липсата на яснота и прецизност на исковата молба

По същество

По твърдяното нарушение на разумния срок за произнасяне по дела T 76/06 и T78/06

По твърдените имуществени вреди и предполагаемата причинно-следствена връзка

– Предварителни бележки

– По заплащането на лихви върху размера на глобата

– По заплащането на разноските за банкова гаранция

– По оценката на претърпените имуществени вреди

– По лихвите

– Заключение относно размера на обезщетенията и относно лихвите

По съдебните разноски

1 Език на производството: испански.