Дело T‑40/15

Plásticos Españoles, SA (ASPLA)

и

Armando Álvarez, SA

срещу

Европейски съюз, представляван от Съда на Европейския съюз

„Извъндоговорна отговорност — Прецизност на исковата молба — Погасителна давност — Допустимост — Член 47 от Хартата на основните права — Разумен срок за произнасяне — Имуществени вреди — Лихви върху неплатената глоба — Разноски за банкова гаранция — Причинно-следствена връзка“

Резюме — Решение на Общия съд (трети разширен състав) от 17 февруари 2017 г.

1.      Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Иск, целящ поправяне на вреди, за които се твърди, че са причинени от институция на Съюза

(член 21, първа алинея и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

2.      Иск за обезщетение — Давностен срок — Начален момент — Отговорност за вреди, причинени вследствие на неспазване на разумния срок за постановяване на решение от страна на съда на Съюза — Дата на обявяване на съответното съдебно решение

(член 340, втора алинея ДФЕС; член 46 и член 53, първа алинея от Статута на Съда)

3.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Кумулативни условия — Липса на едно от условията — Отхвърляне на иска за обезщетение в неговата цялост

(член 340, втора алинея ДФЕС)

4.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти — Понятие — Неспазване на разумния срок за постановяване на решение от страна на съда на Съюза — Включване — Критерии за преценка

(член 340, втора алинея ДФЕС; член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз)

5.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Незаконосъобразност — Вреда — Причинно-следствена връзка — Тежест на доказване

(член 340, втора алинея ДФЕС)

6.      Конкуренция — Административно производство — Решение на Комисията за констатиране на нарушение и налагане на глоба — Изпълнителна сила — Обжалване на решението пред съда на Съюза — Непоставяне под съмнение на изпълнителната сила

(членове 101 ДФЕС, 263 ДФЕС и 278 ДФЕС и член 299, първа алинея ДФЕС)

7.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Причинно-следствена връзка — Прекъсване вследствие на противоправно поведение на ищеца или на други лица

(член 340, втора алинея ДФЕС)

8.      Извъндоговорна отговорност — Условия — Причинно-следствена връзка — Понятие — Разходи за банкова гаранция вследствие от решението на предприятие да не плати наложената от страна на Комисията глоба — Неспазване от страна на съда на Съюза на разумния срок за постановяване на решение по жалбата на посоченото предприятие — Наличие на причинно-следствена връзка — Условия

(член 340, втора алинея ДФЕС)

9.      Иск за обезщетение — Компетентност на съда на Съюза — Граници — Забрана за произнасяне ultra petita — Задължение за съобразяване с определения от страните предмет на спора — Възможност съдът на Съюза да реши служебно да поправи вреди, претърпени през период от време, различен от посочения в исковата молба — Изключване

(член 268 ДФЕС; член 21 от Статута на Съда; член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд)

10.    Извъндоговорна отговорност — Вреда — Поправяне — Отчитане на обезценяването на паричната единица — Компенсаторни и мораторни лихви — Начини на изчисляване

(член 340, втора алинея ДФЕС; член 83, параграф 2, буква б) и член 111, параграф 4, буква а) от Регламент № 1268/2012 на Комисията)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 33)

2.      Давностният срок започва да тече, след като са изпълнени условията за възникване на задължението за поправяне на вреди по член 340, втора алинея ДФЕС. Тези условия и следователно правилата за давността за исковете за поправянето на вредите могат да се основават само на строго обективни критерии. Поради това субективната преценка относно наличието на вреда от страна на претърпялото я лице не следва да се взема предвид при определянето на началния момент на срока за погасяване на иска за извъндоговорна отговорност на Съюза.

Що се отнася до иск за обезщетение за вреди, които се твърди, че са претърпени вследствие на евентуално неспазване на разумния срок за постановяване на решение, събитието, което обуславя иска по смисъла на член 46 от Статута на Съда, е процесуално нарушение, изразяващо се в твърдяно неспазване на разумния срок за постановяване на решение от страна на юрисдикция на Съюза. Следователно при определянето на началния момент на давностния срок от пет години, предвиден в посочения член 46, трябва да се вземе предвид това обстоятелство. По-конкретно, давностният срок не може да започне да тече на дата, на която вредоносното събитие все още не е приключило, а за начален момент на този срок трябва да бъде приета дата, на която това събитие напълно е приключило. Така в специфичния случай на иск за обезщетение, имащ за цел поправянето на вреда, за която се твърди, че е претърпяна поради евентуалното неспазване на разумния срок за произнасяне, за начален момент на давностния срок от пет години, предвиден в член 46 от Статута на Съда, трябва, когато с решение е сложен край на спорния срок за произнасяне, да бъде смятана датата, на която това решение е било прието. Всъщност това е сигурна дата, определена въз основа на обективни критерии. Тя гарантира спазването на принципа на правната сигурност и позволява защитата на правата на ищците.

(вж. т. 45—49)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 54 и 55)

4.      Производството пред Общия съд по две дела в областта на конкуренцията, което е продължило близо 5 години и 9 месеца, като тази продължителност не може да бъде оправдана от специфичните обстоятелства по тези дела, е в нарушение на член 47, втора алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз, доколкото е превишен разумният срок за постановяване на решение, а това е достатъчно съществено нарушение на правна норма на Съюза, с която се предоставят права на частноправните субекти.

Всъщност в периода между края на писмената фаза на производството, отбелязан с внасянето на дупликата, и започването на устната фаза на производството по-специално се пристъпва към синтез на доводите на страните, подготвяне на делата за разглеждане, фактически и правен анализ на споровете и подготвяне на устната фаза на производството. Поради това продължителността на изтеклия период зависи по-конкретно от сложността на спора, както и от действията на страните и наличието на искания в хода на производството.

Първо, що се отнася до сложността на спора, най-напред жалбите, които са свързани с начина, по който Комисията прилага правото в областта на конкуренцията, се отличават с по-висока степен на сложност от други видове дела с оглед по-специално на дължината на обжалваното решение, обема на преписката и необходимостта от подробна преценка на множество сложни факти, често пъти обширно разпростиращи се във времето и пространството. Поради това продължителност от 15 месеца между края на писмената фаза на производството и началото на устната му фаза по принцип е подходящ срок за гледането на дела, свързани с прилагането на правото в областта на конкуренцията. На следващо място, при няколко жалби, подадени срещу едно и също прието от Комисията решение за прилагане на правото на Съюза в областта на конкуренцията, по принцип е необходимо успоредно разглеждане, включително когато жалбите не са съединени. Това успоредно разглеждане се обосновава най-вече от връзката между жалбите, както и от необходимостта да се осигури последователност при анализа им и в отговора, който следва да бъде даден. Поради това успоредното разглеждане на свързани дела може да обоснове продължаването с по един месец за всяко следващо свързано дело на времето между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството. На последно място, когато дъщерно дружество и дружество майка подадат отделно жалби срещу решение, което е прието в приложение на правото на конкуренцията и с което те са осъдени солидарно да заплатят глоба, между съответните дела съществува изключително тясна връзка и тя оправдава те да бъдат разгледани заедно и със същия ритъм. Следователно в тази хипотеза е оправдано устната фаза на производството по двете дела да започне на една и съща дата, макар писмената фаза на производството по едното от тях да е приключила по-рано отколкото по другото.

Второ, следва да се вземе предвид обстоятелството, че продължителността на периода, изтекъл между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството по всяко от делата, в никакъв случай не е била повлияна от действия на страните или искания в хода на производството.

Следователно 46-те месеца, изтекли между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството по първото дело, както и 50‑те месеца, изтекли между края на писмената фаза и началото на устната фаза на производството по второто дело, разкриват по всяко от двете дела период от 20 месеца на необосновано бездействие.

(вж. т. 62, 63, 66, 68, 69, 71, 72, 76—78, 80, 81 и 83)

5.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 84 и 85)

6.      В съответствие с член 299, първа алинея ДФЕС решението на Комисията относно производство по прилагане на член 101 ДФЕС има изпълнителна сила, тъй като налага парично задължение на адресатите. Освен това подаването на жалба за отмяната на това решение на основание член 263 ДФЕС не поставя под съмнение изпълнителната му сила, доколкото съгласно член 278 ДФЕС подадените до Съда на Европейския съюз жалби нямат суспензивно действие.

(вж. т. 93)

7.      В съответствие с изискването по член 340 ДФЕС за наличие на причинно-следствена връзка укоримото поведение трябва да бъде основната причина за настъпването на вредата. С други думи, дори при евентуален принос на институциите към вредата, чието обезщетяване се иска, този принос може да е твърде отдалечен поради отговорност на други лица, и по-специално на ищеца.

(вж. т. 108)

8.      Действително вреда, изразяваща се в разноски във връзка с банкова гаранция, направени от дружество, санкционирано с решение на Комисията, отменено впоследствие от съда на Съюза, не произтича пряко от незаконосъобразността на това решение, тъй като вредата е резултат от собственото решение на дружеството да учреди банкова гаранция, за да не изпълнява задължението за заплащане на глобата в определения със спорното решение срок. Положението обаче е различно, когато продължителността на производството пред съда на Съюза е надхвърлила разумния срок за произнасяне, тъй като, първо, в момента на учредяване на банковата гаранция не е могло да се предвиди, че няма да бъде спазен разумният срок за произнасяне, и ищецът е можело основателно да очаква жалбата му за отмяна да бъде разгледана в разумен срок. Второ, разумният срок за произнасяне е надхвърлен след първоначалното решение на ищеца да учреди банкова гаранция.

Следователно е налице достатъчно пряка причинно-следствена връзка между, от една страна, нарушението от страна на съда на Съюза на разумния срок за произнасяне, и от друга страна, претърпяната от ищеца вреда преди обявяване на въпросното съдебно решение, изразяваща се в заплащането на разноски за банкова гаранция през периода след надхвърляне на посочения разумен срок. В това отношение заплащането на разноски за банкова гаранция след обявяване на посоченото съдебно решение, с което се прекратява нарушението на разумния срок за произнасяне по въпросното дело, няма достатъчно пряка причинно-следствена връзка с това нарушение, доколкото заплащането на такива разноски произтича от личния и самостоятелен избор на ищеца, направен след посоченото нарушение, да не плаща глобата, да не иска спиране на изпълнението на спорното решение и да обжалва посоченото по-горе съдебно решение.

(вж. т. 109—111, 119 и 120)

9.      От правилата, които уреждат производството пред юрисдикциите на Съюза, и по-специално от член 21 от Статута на Съда, както и от член 44, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд, следва, че рамките на спора по принцип се определят и очертават от страните и че съдът на Съюза не може да се произнася ultra petita. Поради това съдът на Съюза не може да се отклони от искането на ищеца и служебно да реши да поправи вреди, претърпени през период от време, различен от този, през който ищецът твърди, че е претърпял вреди.

(вж. т. 127 и 128)

10.    При условие че са изпълнени условията за извъндоговорната отговорност на Съюза, неблагоприятните последици вследствие на изтеклия период от време между настъпването на увреждащия факт и определянето на обезщетение не могат да бъдат пренебрегнати, доколкото следва да се отчита обезценяването на парите. В това отношение компенсаторните лихви имат за цел да компенсират времето, изтекло преди съдът да е изчислил размера на вредата, без значение дали има забава на длъжника. Краят на периода, през който е налице право на такова преизчисляване на паричната стойност, по принцип трябва да съвпада с датата на обявяване на съдебното решение, с което се констатира задължение за поправяне на претърпяната от ищеца вреда. Ако ищецът не докаже, че неблагоприятните последици от изтеклия период от време могат да бъдат изчислени въз основа на прилаганата от Европейската централна банка по отношение на нейните основни операции по рефинансиране лихва, увеличена с два процентни пункта, обезценяването на парите, свързано с изтичането на времето, е отразено в годишния процент на инфлацията, установен за съответния период от Евростат в държавата членка на установяване на ищеца.

(вж. т. 138, 139, 143 и 145)