РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (четвърти състав)
15 юли 2015 година(*)
„Конкуренция — Картели — Европейски пазари на топлинни стабилизатори — Решение, с което се установява нарушение на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП — Нарушение, извършено от дъщерни дружества — Глоби — Солидарна отговорност на дъщерните дружества и дружеството майка — Превишаване на тавана от 10 % за едно от дъщерните дружества — Повторно приемане на решение — Намаляване на размера на глобата за посоченото дъщерно дружество — Задължаване на другото дъщерно дружество и на дружеството майка да платят намаления размер на глобата — Право на защита — Право на изслушване — Право на достъп до преписката“
По дело T‑189/10
GEA Group AG, установено в Дюселдорф (Германия), за което се явяват A. Kallmayer, I. du Mont и G. Schiffers, avocats,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват R. Sauer и F. Ronkes Agerbeek, в качеството на представители, подпомагани от W. Berg, avocat,
ответник,
с предмет искане за отмяна на Решение C(2010) 727 на Комисията от 8 февруари 2010 г. за изменение на Решение C(2009) 8682 окончателен на Комисията от 11 ноември 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38589 — Топлинни стабилизатори) или при условията на евентуалност — искане за намаляване на размера на наложените на жалбоподателя глоби,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав),
състоящ се от: M. Prek, председател, I. Labucka (докладчик) и V. Kreuschitz, съдии,
секретар: J. Weychert, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 24 септември 2014 г.,
постанови настоящото
Решение(1)
Обстоятелства, предхождащи спора
1 Настоящият спор се отнася до Решение C(2010) 727 на Комисията от 8 февруари 2010 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) за изменение на Решение C(2009) 8682 окончателен на Комисията от 11 ноември 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 [ЕО] и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38589 — Топлинни стабилизатори) (наричано по-нататък „първото решение“). Първото решение е обжалвано от GEA Group AG, жалбоподател по дело T‑45/10, GEA Group/Комисия.
[…]
Производство и искания на страните
23 На 20 април 2010 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд жалба срещу обжалваното решение.
[…]
55 В настоящото производство жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени член 1 от обжалваното решение в частта, в която му налага глоба,
– при условията на евентуалност да намали размера на глобата, която му е наложена в член 1 от обжалваното решение,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
56 Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
57 В същия ден с решение GEA Group/Комисия (T‑45/10) Общият съд отхвърля подадената срещу първото решение жалба.
От правна страна
58 С настоящата жалба жалбоподателят иска от Общия съд главно да отмени обжалваното решение, а при условията на евентуалност — да намали размера на наложената му глоба.
59 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят се позовава на пет основания.
60 В рамките на първото основание жалбоподателят поддържа, че Комисията нарушила правото му на защита, тъй като преди приемането на обжалваното решение той не бил изслушан и нямал достъп до преписката и що се отнася до него, Комисията не изпълнила задължението си за неутралност.
[…]
67 За да се прецени първото основание на жалбата е важно преди всичко да се припомни, че правото на изслушване, което е съществен компонент от правото на защита, представлява общ принцип на правото на Европейския съюз, който трябва да бъде съблюдаван във всяко производство дори ако става въпрос за процедура с административен характер, която може да приключи с налагане на санкции, и по-специално на глоби, и че този принцип по-конкретно изисква по време на административната процедура на заинтересованото предприятие да е била предоставена възможност да изложи надлежно своето становище (вж. в този смисъл решения от 13 февруари 1979 г., Hoffmann-La Roche/Комисия, 85/76, Rec, EU:C:1979:36, т. 9, от 7 юни 1983 г., Musique Diffusion française и др./Комисия, 100/80—103/80, Rec., EU:C:1983:158 и от 7 януари 2004 г., Aalborg Portland и др./Комисия, C‑204/00 P, C‑205/00 P, C‑211/00 P, C‑213/00 P, C‑217/00 P и C‑219/00 P, Rec, EU:C:2004:6, т. 64—66).
68 Следва още да се припомни, че като следствие от принципа за спазване на правото на защита правото на достъп до преписката предполага също Комисията да предоставя възможност на засегнатото предприятие да проучи всички документи, съдържащи се в преписката по разследването, които могат да бъдат относими към неговата защита (вж. в този смисъл решения от 2 октомври 2003 г., Corus UK/Комисия, C‑199/99 P, Rec, EU:C:2003:531, т. 125—128, Aalborg Portland и др./Комисия, точка 67 по-горе, EU:C:2004:6, т. 68 и от 29 юни 1995 г., Solvay/Комисия, T‑30/91, Rec, EU:T:1995:115, т. 81).
69 Член 27, параграф 1 от Регламент № 1/2003 отразява този принцип, доколкото предвижда изпращането до страните на изложение на възраженията, което трябва да посочва по ясен начин всички съществени елементи, върху които се основава Комисията на този етап на производството, за да се даде възможност на заинтересованите лица действително да се запознаят с поведението, в което ги упреква Комисията, както и с доказателствата, с които тя разполага (вж. в този смисъл решения от 15 октомври 2002 г., Limburgse Vinyl Maatschappij и др./Комисия, C‑238/99 P, C‑244/99 P, C‑245/99 P, C‑247/99 P, C‑250/99 P—C‑252/99 P и C‑254/99 P, Rec, EU:C:2002:582, т. 315 и 316 и Aalborg Portland и др./Комисия, точка 67 по-горе, EU:C:2004:6, т. 66 и 67).
70 Освен това спазването на правото на защита изисква по-конкретно на предприятието, обект на разследване, да е била дадена възможност по време на административната процедура да изложи ефективно своята гледна точка относно истинността и релевантността на твърдените факти, както и относно документите, приети от Комисията в подкрепа на твърдението ѝ за наличието на нарушение на Договора (решения Musique Diffusion française и др./Комисия, точка 67 по-горе, EU:C:1983:158, т. 10, от 25 януари 2007 г., Dalmine/Комисия, C‑407/04 P, Сб., EU:C:2007:53, т. 44 и от 10 май 2007 г., SGL Carbon/Комисия, C‑328/05 P, Сб., EU:C:2007:277, т. 71).
71 При обстоятелствата в настоящото производство обаче се налага изводът, че жалбоподателят нито е бил изслушан, нито е имал достъп до преписката.
72 При това положение обжалваното решение следва да се отмени, стига жалбоподателят надлежно да докаже не че ако тези процесуални нарушения липсваха — с други думи, ако той беше изслушан и ако бе имал достъп до преписката — съдържанието на обжалваното решение би било различно, а че той би могъл да осигури по-добре своята защита, ако тези нарушения не са били допуснати (вж. в този смисъл решение от 18 юни 2013 г., Fluorsid и Minmet/Комисия, T‑404/08, Сб., EU:T:2013:321, т. 110 и цитираната съдебна практика), с уточнението, че за тази цел следва да се вземе предвид моментът на административната процедура, довела до приемането на обжалваното решение, с други думи, преди датата на приемане на това решение, а именно 8 февруари 2010 г. (вж. в този смисъл решение от 27 септември 2006 г., Archer Daniels Midland/Комисия, T‑329/01, Rec, EU:T:2006:268, т. 377).
73 В това отношение, на първо място, следва да се подчертае, че към момента на административната процедура, довела до приемането на обжалваното решение, е можел да бъде обсъден въпросът за това какви са били задължения на Комисията, що се отнася до отношенията на солидарност между дружествата, солидарни съдлъжници, доколкото те са съставлявали едно и също предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС.
74 Всъщност едва с решение от 3 март 2011 г., тоест повече от година след датата, на която е прието обжалваното решение, Общият съд постановява, че единствено Комисията, когато упражнява правомощието си да налага глоби на основание член 23, параграф 2 от Регламент № 1/2003, може да определи съответната припадаща се на отделното дружество част от сумите, за чието заплащане съответните дружества отговарят солидарно, доколкото са част от едно и също предприятие, и че тази задача не може да бъде оставена на националните съдилища (решение от 3 март 2011 г., Siemens и VA Tech Transmission & Distribution/Комисия, T‑122/07— T‑124/07, Сб., EU:T:2011:70, т. 157).
75 Този въпрос е можел да бъде обсъден към момента на административната процедура, довела до приемането на обжалваното решение, още повече че Съдът отменя решение Siemens и VA Tech Transmission & Distribution/Комисия, точка 74 по-горе, (EU:T:2011:70), като приема, че единствено националният съд е компетентен да разпредели глобата между солидарните съдлъжници (решение Siemens, точка 41 по-горе, EU:C:2014:256, т. 62).
76 Ето защо жалбоподателят е можел към момента на административната процедура, довела до приемането на обжалваното решение, и преди обявяването на решение Siemens, точка 41 по-горе, (EU:C:2014:256) да оспори факта, че той не се е ползвал от намаление на размера на глобата на ACW, с което е осъден солидарно за нарушението, извършено от последното дружество, тъй като към момента на нарушението са съставлявали едно и също предприятие по смисъла на член 101 ДФЕС.
[…]
78 На второ място и с оглед изчерпателност трябва да се отбележи, че с обжалваното решение наложената на жалбоподателя глоба се оказва по-висока от глобата, наложена на неговите дъщерни дружества, макар отговорността му да произтича изцяло от тяхната отговорност.
79 Всъщност в приложение на първото решение общият размер на глобата на жалбоподателя възлиза на 3 346 200 EUR, а глобата на неговите дъщерни дружества възлиза общо на 5 278 171 EUR (1 913 971 EUR за CPA и 3 346 200,00 EUR за ACW), докато в приложение на обжалваното решение тези стойности са съответно 3 346 200 EUR и 3 000 100 EUR (1 913 971 EUR за CPA и 1 086 129 EUR за ACW).
80 Към момента обаче на административната процедура, довела до приемането на обжалваното решение, е могло се разисква въпросът дали за неправомерно поведение на неговото дъщерно дружество на дружество майка може да бъде наложена глоба, по-висока от глобата на неговото дъщерно дружество, макар отговорността на дружеството майка да произтича изцяло от отговорността на нейното дъщерно дружество.
81 Този въпрос е могло да бъде обсъждан, още повече че първо, след приемането на обжалваното решение е постановено, че когато отговорността на дружества майки за извършено нарушение е изцяло производна от отговорността на дъщерно дружество, което им е принадлежало последователно, общият сбор на санкциите за дружествата майки не може да превишава размера на глобата на това дъщерно дружество (решения Areva, точка 42 по-горе, EU:C:2014:257, т. 137 и 138 и от 24 март 2011 г., Tomkins/Комисия, T‑382/06, Сб., EU:T:2011:112, т. 57).
82 Второ, Съдът вече е имал повод да постанови, след приемането на обжалваното решение, че що се отнася до заплащането на глоба, наложена за нарушаване на правилата на конкуренцията, солидарността между двете дружества, съставляващи един стопански субект, не бива да се свежда до някаква форма на гаранция, предоставяна от дружеството майка за заплащането на наложената на дъщерното дружество глоба и че доводите, че това дружество майка не може да бъде осъдено да плати по-висока глоба от наложената на дъщерното му дружество, са неоснователни (решения от 26 ноември 2013 г., Kendrion/Комисия, C‑50/12 P, Сб., EU:C:2013:771, т. 58 и от 19 юни 2014 г., FLS Plast/Комисия, C‑243/12 P, Сб., EU:C:2014:2006, т. 107).
83 Така към момента на административната процедура, довела до приемането на обжалваното решение, жалбоподателят е можел да оспори размера на предвидената за него глоба в сравнение с глобите, наложени на неговите дъщерни дружества поради извършено от последните нарушение.
[…]
По изложените съображения,
ОБЩИЯТ СЪД (четвърти състав)
реши:
1) Отменя Решение C(2010) 727 на Комисията от 8 февруари 2010 г. за изменение на Решение C(2009) 8682 окончателен на Комисията от 11 ноември 2009 г. относно процедура по прилагане на член 81 ЕО и на член 53 от Споразумението за ЕИП (преписка COMP/38589 — Топлинни стабилизатори) в частта, която се отнася до GEA Group AG.
2) Осъжда Европейската комисия да заплати съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 15 юли 2015 година.
Подписи