Жалба, подадена на 23 май 2018 г. — Carvalho и др./Парламент и Съвет
(Дело T-330/18)
Език на производството: английски
Страни
Жалбоподатели: Armando Carvalho (Santa Comba Dão, Португалия) и 36 други жалбоподатели (представители: Professor G. Winter, R. Verheyen, адвокат, и H. Leith, Barrister)
Ответници: Съвет на Европейския съюз, Европейски парламент
Искания на жалбоподателите
Жалбоподателите искат от Общия съд:
да обяви, че „актовете относно емисиите на парникови газове“1 са незаконосъобразни, доколкото допускат между 2021 г. и 2030 г. да се отделя количество парникови газове, съответстващо на 80 % от емисиите за 1990 г. през 2021 г. и намаляващо до 60 % от емисиите за 1990 г. през 2030 г.,
да отмени актовете относно емисиите на парникови газове, доколкото поставят цели за намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газове с 40 % от нивата за 1990 г., и по-специално член 9, втора алинея от Директива 2003/87/ЕО, последно изменена с Директива 2018/410, член 4, параграф 2 от Регламент 2018/842 и приложение I към него, както и член 4 от Регламент 2018/841,
да задължи ответниците да приемат мерки, съгласно актовете относно емисиите на парникови газове, за намаляване до 2030 г. на емисиите на парникови газове с 50-60 % от нивата за 1990 г. или за такова по-съществено намаляване, каквото Общият съд приеме за подходящо,
при условията на евентуалност, ако Общият съд прецени, че не следва да задължава ответниците да приемат мерки за намаляване на емисиите, и решението му за отмяна на целите за намаляване на емисиите се приеме твърде късно, за да позволи изменения на релевантните разпоредби преди 2021 г., жалбоподателите искат от Общия съд да приеме, че спорните разпоредби от актовете относно емисиите на парникови газове остават в сила до определена дата, до която те трябва да бъдат изменени в съответствие с по-високите правни изисквания,
да осъди ответниците да заплатят съдебните разноски.
Основания и основни доводи
В подкрепа на жалбата си жалбоподателите излагат десет основания.
Според първото основание, отнасящо се до искането за отмяна, правни норми от по-висок ранг задължават Съюза да избягва вредите, причинени от изменението на климата, в съответствие със задължението съгласно международното обичайно право държавите да не причиняват вреди, както и да предотвратява вредите съгласно член 191 ДФЕС. Съюзът е също така задължен да предотвратява предизвикани от изменението на климата нарушения на основните права, гарантирани от Хартата на основните права на Европейския съюз. Тези права включват правото на живот и физическа неприкосновеност, правото на труд, правото на собственост, правата на детето и правото на равно третиране.
Според второто основание, отнасящо се до искането за отмяна, предвид причинно-следствената връзка между емисиите на парникови газове и опасното изменение на климата Съюзът е отговорен за приемането на мерки за регулиране на емисиите на парникови газове в рамките на Съюза с оглед на избягването на вредите и предотвратяването на нарушенията на основните права.
Според третото основание, отнасящо се до искането за отмяна, изменението на климата вече води до вреди и до нарушения на основните права на човека и това ще продължи и занапред. Следователно всяка следваща емисия на парникови газове, допринасяща за този ефект, ще бъде незаконосъобразна, освен ако тази емисия може да бъде обоснована от обективни причини и Съюзът се е опитал да намали емисиите, доколкото позволяват техническите и икономическите му възможности.
Според четвъртото основание, отнасящо се до искането за отмяна, не съществува такава обосновка за възприемането от Съюза на целите, предвидени в актовете относно емисиите на парникови газове, поради следните причини:
целите допускат емисии в количества, които значително надвишават справедливия дял на ЕС от общото количество емисии, което предполага целта по Парижкото споразумение за максимално покачване на глобалната средна температура с 1,5 C, тоест далече под 2 C,
целите са поставени, без ответниците да преценят техническите и икономическите възможности на Съюза за намаляване на емисиите. По-скоро тези цели са избрани като най-ефективното от гледна точка на разходите средство за постигане на предишна дългосрочна цел относно емисиите, която впоследствие е била изместена от Парижкото споразумение,
данните, с които ответниците разполагат, показват, че Съюзът всъщност е разполагал с възможности, позволяващи му да приеме мерки, предвиждащи намаляване на парниковите газове до 2030 г. с поне 50-60 % спрямо нивата от 1990 г.
5. В петото основание, отнасящо се до искането Общият съд да задължи ответниците да приемат мерки за намаляване на емисиите, отново се посочва, че правни норми от по-висок ранг задължават Съюза да избягва вредите, причинени от изменението на климата, в съответствие със задължението съгласно международното обичайно право държавите да не причиняват вреди, както и да предотвратява вредите съгласно член 191 ДФЕС. Съюзът е също така задължен да избягва и да предотвратява предизвикани от изменението на климата нарушения на основните права, гарантирани в Хартата на основните права на Европейския съюз.
6. Според шестото основание, отнасящо се до искането Общият съд да задължи ответниците да приемат мерки за намаляване на емисиите, предвид отговорността на Съюза за отделянето на парникови газове същият е нарушавал задълженията си и по-рано:
– Съюзът е в нарушение на задължението да не се причиняват вреди от 1992 г., когато е приета Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата и изменението на климата става общоизвестно,
– нарушението на задълженията на Съюза се задълбочава през 2009 г., когато са в сила както член 191 ДФЕС, така и Хартата на основните права на ЕС,
– към тези моменти продължаващите емисии на парникови газове са забранени, освен ако това поведение е обосновано от обективни причини. Съюзът не твърди и не може да твърди, че количествата емисии, които продължава да разрешава през този период, съответстват на неговите технически и икономически възможности за намаляване на емисиите.
7. Според седмото основание, отнасящо се до искането Общият съд да задължи ответниците да приемат мерки за намаляване на емисиите, с приемането на целите за намаляване на емисиите в актовете относно емисиите на парникови газове Съюзът продължава да нарушава задълженията си и сега. Както е посочено в основанията, отнасящи се до искането за отмяна, актовете относно емисиите на парникови газове не успяват да намалят емисиите и позволяват отделянето на емисии да продължи при нива, които са незаконосъобразни и не могат да бъдат оправдани.
8. Според осмото основание, отнасящо се до искането Общият съд да задължи ответниците да приемат мерки за намаляване на емисиите, нарушението на задълженията на Съюза е достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти. Съюзът не разполага със свобода на преценка да откаже да проучи или приеме мерки, които са в рамките на техническите и икономическите му възможности за намаляване на емисиите.
9. Според деветото основание, отнасящо се до искането Общият съд да задължи ответниците да приемат мерки за намаляване на емисиите, нарушенията на задълженията са довели до опасно изменение на климата, което е нанесло имуществени вреди на някои от жалбоподателите и занапред ще причинява допълнителни и други видове вреди на жалбоподателите.
10. Според десетото основание, отнасящо се до искането Общият съд да задължи ответниците да приемат мерки за намаляване на емисиите, Съюзът е длъжен да гарантира, че с поведението си не нарушава правното задължение да извърши намаления на емисиите, съответстващи на техническите и икономическите му възможности, като тези намаления съгласно доказателствата следва да бъдат с поне 50—60 % от нивата за 1990 г., до 2030 г. Жалбоподателите искат от Общия съд да задължи ответниците да приемат мерки в това отношение.
____________
1 Директива (ЕС) 2018/410 на Европейския парламент и на Съвета от 14 март 2018 година за изменение на Директива 2003/87/ЕО с цел засилване на разходоефективните намаления на емисии и на нисковъглеродните инвестиции, и на Решение (ЕС) 2015/1814 (ОВ L 76, 2018 г., стр. 3), Регламент (ЕС) 2018/842 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за задължителните годишни намаления на емисиите на парникови газове за държавите членки през периода 2021—2030 г., допринасящи за действията в областта на климата в изпълнение на задълженията, поети по Парижкото споразумение, и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 (ОВ L 156, 2018 г., стр. 26) и Регламент (ЕС) 2018/841 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2018 година за включването на емисиите и поглъщанията на парникови газове от земеползването, промените в земеползването и горското стопанство в рамката в областта на климата и енергетиката до 2030 г. и за изменение на Регламент (ЕС) № 525/2013 и Решение № 529/2013/ЕС (ОВ L 156, 2018 г., стр. 1). (В жалбата си жалбоподателите се позовават на регламенти 2018/842 и 2018/841 в редакцията им, приета от Съвета на 14 май 2018 г., преди подписването и публикуването в Официален вестник.)