РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
8 ноември 2016 година(*)
„Обжалване — Марка на Европейския съюз — Заявка за регистрация на фигуративна марка, съдържаща словните елементи „compressor technology“ — Възражение на притежателя на словните марки „KOMPRESSOR PLUS“ и „KOMPRESSOR“ — Частичен отказ за регистрация — Регламент (ЕО) № 207/2009 — Член 60 — Регламент (ЕО) № 216/96 — Член 8, параграф 3 — „Акцесорна“ жалба — Регламент (ЕО) № 40/94 — Член 8, параграф 1, буква б) — Слаб отличителен характер на по-ранните национални марки — Вероятност от объркване“
По дело C‑43/15 P
с предмет жалба на основание член 56 от Статута на Съда на Европейския съюз, подадена на 3 февруари 2015 г.,
BSH Bosch und Siemens Hausgeräte GmbH, установено в Мюнхен (Германия), за което се явяват S. Biagosch и R. Kunz-Hallstein, Rechtsanwälte,
жалбоподател,
като другите страни в производството са:
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява M. Fischer, в качеството на представител,
ответник в първоинстанционното производство,
LG Electronics Inc., установено в Сеул (Южна Корея),
страна в производството пред апелативния състав на EUIPO,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, A. Tizzano, заместник-председател, M. Ilešič (докладчик), L. Bay Larsen, T. von Danwitz, E. Juhász, M. Berger, A. Prechal и M. Vilaras, председатели на състави, A. Rosas, A. Borg Barthet, K. Jürimäe и C. Lycourgos, съдии,
генерален адвокат: Y. Bot,
секретар: M. Aleksejev, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 14 декември 2015 г.,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 1 март 2016 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С жалбата си BSH Bosch und Siemens Hausgeräte GmbH (наричано по-нататък „BSH“) иска отмяна на решението на Общия съд на Европейския съюз от 4 декември 2014 г., BSH/СХВП — LG Electronics (compressor technology) (T‑595/13, непубликувано, наричано по-нататък „обжалваното съдебно решение“, EU:T:2014:1023), с което Общият съд отхвърля жалбата на това дружество за отмяна на решението на първи апелативен състав на Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) от 5 септември 2013 г. (преписка R 1176/2012‑1), постановено в производство по възражение със страни LG Electronics Inc. (наричано по-нататък „LG“) и BSH и изменено с решение за поправка от 3 декември 2013 г. (наричано по-нататък „спорното решение“).
Правна уредба
Правна уредба на марката на Европейския съюз
2 Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета от 20 декември 1993 година относно марката на Общността (ОВ L 11, 1994 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 146), изменен с Регламент (ЕО) № 422/2004 на Съвета от 19 февруари 2004 г. (ОВ L 70, 2004 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 27) (наричан по-нататък „Регламент № 40/94“), е отменен и заменен с Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (ОВ L 78, 2009 г., стр. 1), влязъл в сила на 13 април 2009 г. Следователно приложими към настоящия спор са процесуалните разпоредби на последния регламент. За сметка на това, предвид датата на подаване на процесната заявка за регистрация, а именно 24 ноември 2008 г., която определя приложимото материално право, приложими към посочения спор са материалните разпоредби на Регламент № 40/94.
3 Член 7 от Регламент № 40/94, който е озаглавен „Абсолютни основания за отказ“ и чийто текст е възпроизведен без изменение в член 7 от Регламент № 207/2009, предвижда в параграф 1:
„Отказва се регистрацията на:
[…]
б) марки, които са лишени от отличителен характер;
в) марките, които се състоят предимно от знаци или от означения, които могат да служат[…] в търговията, за да се означи вид[ът], качеството, количеството, предназначението, стойността, географския[т] произход или момент[ът] на производство на стоките или на предоставянето на услуга, или други техни характерни особености;
[…]“.
4 Член 8 от Регламент № 40/94, който е озаглавен „Относителни основания за отказ“ и чийто текст е възпроизведен без изменение в член 8 от Регламент № 207/2009, предвижда в параграф 1:
„При възражение на притежателя на по-ранна марка, се отказва регистрация на заявената марка:
[…]
б) когато поради своята идентичност или прилика с по-ранната марка и поради идентичността или приликата на стоките или услугите, които двете марки обозначават, съществува вероятност от объркване в съзнанието на хората на територията, в която по-ранната марка е защитена; вероятността от объркване включва риска от свързване с по-ранната марка“.
5 Член 51 от Регламент № 40/94, който е озаглавен „Абсолютни основания за недействителност“ и съответства на член 52 от Регламент № 207/2009, предвижда в параграфи 1 и 2:
„1. Марка на Общността се обявява за недействителна на основание на искане[,] подадено до службата[,] или въз основа на насрещен иск[,] предявен в производство за нарушение на правата върху марка:
а) когато марката на Общността е била регистрирана в несъответствие с разпоредбите на член 7;
б) когато заявителят е бил недобросъвестен при подаване на заявката за марка.
2. Когато марката на Общността е била регистрирана в противоречие с член 7, параграф 1, буква б), в) или г), тя все пак не може да бъде обявена за недействителна ако, чрез използването ѝ, тя е придобила след регистрацията си отличителен характер за стоките или за услугите, за които е била регистрирана“.
6 Член 59 от Регламент № 207/2009, озаглавен „Лица, които могат да обжалват и да бъдат страни в производството по обжалване“, се съдържа в дял VII от него, озаглавен „Производство по обжалване“. Съгласно този член:
„Всяка страна в производство, което е приключило с решение, може да обжалва това решение, доколкото то не удовлетворява претенциите ѝ. […]“.
7 Член 60 от Регламент № 207/2009, който е озаглавен „Срокове и форма“ и също се съдържа в дял VII, гласи:
„Жалбата трябва да бъде в писмена форма и се подава до Службата в срок от два месеца, считано от деня на нотифициране на решението. Жалбата се счита за подадена едва след плащане на таксата за обжалване. […]“.
8 Член 63 от Регламент № 207/2009, озаглавен „Разглеждане на жалбата“, предвижда в параграф 2:
„При разглеждането на жалбата апелативният състав приканва страните толкова често, колкото е необходимо, да представят в срока, който е установен от апелативния състав, своите бележки по съобщенията, изпратени от него или по съобщенията, изхождащи от другите страни“.
9 Член 65 от Регламент № 207/2009, озаглавен „Обжалване пред Съда[…]“, предвижда в параграфи 1 и 2:
„1. Жалби срещу решенията на апелативните състави могат да се подават пред Съда.
2. Основанията за обжалване могат да бъдат липса на компетентност, нарушение на съществени процедурни изисквания, нарушение на Договора, на настоящия регламент или на всяка правна норма, отнасяща се до тяхното прилагане[,] или злоупотреба с власт“.
10 Член 75 от Регламент № 207/2009, озаглавен „Мотивиране на решенията“, се съдържа в дял IX от него, озаглавен „Общи разпоредби“. Този член предвижда:
„Решенията на Службата се мотивират. Те [почиват] единствено на основанията, по които страните са имали възможност да вземат позиция“.
11 Регламент (ЕО) № 216/96 на Комисията от 5 февруари 1996 година за установяване на процедурни правила за организацията на дейността на апелативните състави към Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки и дизайн) (ОВ L 28, 1996 г., стр. 11; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 221), изменен с Регламент (ЕО) № 2082/2004 на Комисията от 6 декември 2004 г. (ОВ L 360, 2004 г., стр. 8; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 2, стр. 64) (наричан по-нататък „Регламент № 216/96“) предвижда в член 8, озаглавен „Процедура“, следното:
„[…]
2. В дела inter partes, без да се засяга член 61, параграф 2 от регламента, [писменото изложение на] основанията за обжалване[…] и отговорът към него могат да се допълнят с ответен отговор от обжалващия, подаден в рамките на два месеца от нотификацията на първия отговор, и втори отговор от ответника, подаден в рамките на два месеца от ответния отговор.
3. В дела inter partes в отговора си ответникът може да търси решение, което [отменя] или променя оспорваното решение по точка, която не е повдигната [в жалбата]. Подадените [искания стават безпредметни], ако обжалващият [оттегли жалбата си]“.
12 След подаването на жалбата пред Съда Регламент № 207/2009 е изменен с Регламент (ЕС) 2015/2424 на Европейския парламент и на Съвета от 16 декември 2015 г. (ОВ L 341, 2015 г., стр. 21), влязъл в сила на 23 март 2016 г.
13 По силата на този регламент член 60 от Регламент № 207/2009, озаглавен „Срокове и форма“, е заменен със следния текст:
„1. Жалбата се подава до Службата в писмена форма в срок от два месеца от датата на нотифициране на решението. Жалбата се счита за подадена едва след плащане на таксата за обжалване. Жалбата се подава на езика на производството, при което е взето решението — предмет на обжалване. В срок от четири месеца от датата на нотифициране на решението се представя писмено изложение на основанията за обжалването.
2. При производства inter partes в отговора си ответникът може да потърси решение, което отменя или променя оспорваното решение по точка, която не е повдигната в [жалбата]. Тези искания [стават безпредметни], ако обжалващият [оттегли жалбата си]“.
Правна уредба на Съюза относно националните марки
14 Член 3 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 година за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките (ОВ L 299, 2008 г., стр. 25), озаглавен „Основания за отказ или недействителност“, предвижда в параграф 1, букви б) и в):
„Не се регистрират, а ако бъдат регистрирани, се обявяват за недействителни:
[…]
б) марки, които са лишени от отличителен характер;
в) марки, състоящи се изключително от знаци или означения, които могат да послужат в търговската дейност за указване на вида, качеството, количеството, предназначението, стойността, географския произход или времето на производство на стоките или предоставяне на услугите, или на други характеристики на стоките или услугите;
[…]“.
Обстоятелствата по спора
15 На 24 ноември 2008 г. BSH подава пред EUIPO заявка за регистрация като марка на Европейския съюз на следния фигуративен знак:
16 Стоките, за които е поискана регистрацията, спадат към класове 7, 9 и 11 по смисъла на ревизираната и допълнена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. (наричана по-нататък „Ницската спогодба“). Заявката е публикувана в Бюлетин на марките на Европейския съюз, бр. 4/2009 от 2 февруари 2009 г.
17 На 30 април 2009 г. LG подава възражение срещу регистрацията на разглежданата марка за всички стоки, посочени в същата заявка, като се позовава на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009. Възражението се основава на следните по-ранни марки:
– френската словна марка „KOMPRESSOR“, регистрирана на 6 юли 2007 г. под номер 73477434 за „перални, прахосмукачки, съдомиялни машини, електрически миксери, генератори на електричество“ от клас 7 по смисъла на Ницската спогодба и за „газови печки, готварски печки; климатици, хладилници, микровълнови печки, вентилационни уреди, уреди за пречистване на въздуха, електрически тостери, овлажнители на въздуха, джобни лампи, електрически фенери, сушилни“ от клас 11 по смисъла на Ницската спогодба,
– испанската словна марка „KOMPRESSOR“, регистрирана на 25 септември 2007 г. под номер 2753286 за „електрически перални машини, електрически прахосмукачки, автоматични съдомиялни машини, електрически миксери, генератори на електричество“ от клас 7 по смисъла на Ницската спогодба и за „газови печки, готварски печки; климатици, електрически хладилници (с отделение за дълбоко замразяване), микровълнови печки, електрически вентилационни уреди, уреди и машини за пречистване на въздуха, електрически тостери, вентилатори, електрически фенери и сушилни“ от клас 11 по смисъла на Ницската спогодба,
– британската словна марка „KOMPRESSOR“, регистрирана на 7 декември 2007 г. под номер 2444787 за „електрически перални машини; електрически прахосмукачки; автоматични съдомиялни машини; електрически миксери; генератори CC; всички за домакинска употреба“ от клас 7 по смисъла на Ницската спогодба и за „газови печки; готварски печки; микровълнови печки; електрически вентилатори, електрически тостери; електрически фенери; електрически сушилни; всички за домакинска употреба“ от клас 11 по смисъла на Ницската спогодба, и
– словната марка на Европейския съюз „KOMPRESSOR PLUS“, регистрирана на 23 август 2012 г. под номер 7282924 за „електрически перални машини; автоматични миялни машини за домакински цели“ от клас 7 по смисъла на Ницската спогодба.
18 С решение от 3 май 2012 г. отделът по споровете към EUIPO уважава частично възражението и вследствие на това отхвърля процесната заявка за регистрация на марка на Европейския съюз за следните стоки:
– Клас 7 по смисъла на Ницската спогодба: „Електрически домакински и кухненски машини и уреди, включени в клас 7, а именно електрически кухненски машини и уреди, в това число трошачки, бъркалки и машини за месене, преси за плодове, сокоизстисквачки, центрофуги, мелнички, машини за рязане, електрически уреди, отварачки за консерви, инструменти за заточване на ножове, както и уреди и инструменти за приготвяне на напитки и/или храни, помпи за разхладителни напитки, предназначени за употреба заедно с уреди за охлаждане на напитки; съдомиялни машини; електрически машини и уреди за третиране на пране и дрехи, включени в клас 7, в това число перални, центрофуги за изсушаване на пране, гладачни преси и машини за гладене, включени в клас 7; почистващо електрическо оборудване за домакинска употреба, в това число електрическо оборудване за почистване на прозорци, електрически уреди за лъскане на обувки и прахосмучещи уреди, уреди за вакуумно събиране на сухи и мокри отпадъци; резервни части за всички посочени по-горе изделия, включени в клас 7, по-специално маркучи, тръби, филтри и торбички за прах, всички за прахосмукачки“;
– Клас 9 по смисъла на Ницската спогодба: „Електрически уреди и инструменти, включени в клас 9, а именно електрически ютии; кухненски везни“ и
– Клас 11 по смисъла на Ницската спогодба: „Нагревателни уреди и уреди за генериране на пара и за готвене, а именно печки, уреди за печене, уреди за пържене, грилове, тостери, уреди за размразяване и за поддържане на топлина, водонагреватели, потопяеми нагреватели, самонагряващи се тенджери, микровълнови уреди, гофретници (електрически), яйцеварки, фритюрници (електрически); електрически уреди за приготвяне на чай и кафеварки, машини за еспресо, изцяло автоматични кафе машини, включени в клас 11; охладителни уреди, а именно хладилници, хладилни сандъци, хладилни шкафове, уреди за охлаждане на напитки, хладилници с фризер, фризери, уреди и машини за лед; сушилни уреди, а именно сушилни, машини за изсушаване на пране, сешоари за ръце, сешоари за коса; вентилационни уреди, а именно вентилатори, филтри за абсорбатори, оборудване за абсорбатори и капаци за абсорбатори, климатици и уреди за подобряване на качеството на въздуха, овлажнители на въздуха, дезодориращи уреди, ароматизиращи уреди (не за лична употреба); уреди за пречистване на въздуха; термопомпи; резервни части за всички посочени по-горе изделия, включени в клас 11“.
19 Отделът по споровете към EUIPO приема, че не е налице прилика между останалите стоки, посочени в заявката за регистрация, и стоките, обхванати от по-ранните марки. Вследствие на това той отхвърля възражението на LG с мотива, че не съществува вероятност от объркване за следните стоки:
– Клас 7 по смисъла на Ницската спогодба: „Електрически машини за отстраняване на отпадъци, а именно машини за смилане на отпадъци и за пресоване на отпадъци“;
– Клас 9 по смисъла на Ницската спогодба: „Кантари; електроуреди за запояване на ленти; устройства (електрически/електронни) за дистанционно управление, сигнализация и контрол на домакински и кухненски машини и апарати; записани и незаписани машинно-четящи носители на данни за домашно оборудване, електрически машини за продажба на напитки или храна, автоматични машини за продажба; устройства и програми за контрол и управление на домакински уреди; резервни части за всички посочени по-горе стоки, включени в клас 9; резервни части, включени в клас 9, за електрическите уреди и инструменти, включени в клас 9; а именно електрически ютии; кухненски везни“ и
– Клас 11 по смисъла на Ницската спогодба: „Инфрачервени лампи (не за медицински цели); нагревателни възглавници (не за медицински цели), електрически одеяла (не за медицински цели); водни захранващи инсталации и санитарни уреди, а именно принадлежности за парни инсталации, въздушни инсталации и водоснабдителни инсталации; водни нагреватели, водонагреватели с топлоакумулатор и бързонагряващи бойлери; кухненски мивки; термопомпи; резервни части за всички посочени по-горе изделия, включени в клас 11; механични сокоизтисквачки (уреди) за продажба на разхладителни напитки, предназначени за употреба заедно с уреди за охлаждане на напитки“.
20 На 26 юни 2012 г. BSH подава жалба пред EUIPO за отмяна на решението на отдела по споровете към тази служба. Впрочем по този повод BSH съкращава списъка на стоките от клас 7 по смисъла на Ницската спогодба, за които е поискало регистрацията на марката.
21 На 31 октомври 2012 г., в отговор на изложените основания за обжалване, LG посочва, че някои от сравнените стоки, за които отделът по споровете към EUIPO е приел, че нямат прилика помежду си, в действителност са сходни, поради което процесната заявка за регистрация е трябвало да бъде отхвърлена и по отношение на тези стоки. Освен това в същия отговор се посочва, че с него се иска решението на отдела по споровете към EUIPO да се измени, като заявката за регистрация се отхвърли в по-голямата ѝ част.
22 На 8 ноември 2012 г. секретариатът на EUIPO изпраща на BSH посочения отговор по факс, като го уведомява по указание на първи апелативен състав на тази служба, че писмената фаза на процедурата е приключена и че въпросният отговор му е изпратен само за сведение.
23 Със спорното решение първи апелативен състав на EUIPO отхвърля жалбата на BSH.
24 Със същото решение първи апелативен състав на EUIPO уважава частично искането на LG, като го квалифицира като „акцесорна“ жалба („ancillary“ appeal) в съответствие с член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96.
25 Първи апелативен състав на EUIPO отбелязва преди всичко, че тъй като LG не е оспорило отхвърлянето на възражението по отношение на някои стоки, решението на отдела по споровете към тази служба е станало окончателно в частта му, в която регистрацията на процесната марка на Европейския съюз е допусната за тези стоки.
26 Що се отнася до съответните потребители, след като посочва, че съответната територия обхваща териториите на Испания, Франция и Обединеното кралство, първи апелативен състав на EUIPO установява, че съответните потребители са, от една страна, потребителите специалисти — за „електрическите машини за продажба на напитки или хранителни продукти, автоматичните машини за продажба“, и от друга страна, средните потребители, които са относително осведомени и в разумни граници наблюдателни и съобразителни — за останалите стоки.
27 Що се отнася до сравняваните конфликтни знаци, първи апелативен състав на EUIPO приема, че е налице сходство във визуално, фонетично и концептуално отношение и че поради това те са сходни като цяло.
28 Що се отнася до сравняваните стоки, от една страна, първи апелативен състав на EUIPO споделя извода на отдела по споровете към тази служба относно стоките, обхванати от конфликтните марки, че те са идентични или сходни и въз основа на това потвърждава, че по отношение на тези стоки съществува вероятност от объркване.
29 От друга страна, първи апелативен състав на EUIPO приема, противно на отдела по споровете към тази служба, че посочените в заявката за регистрация на марката „механични сокоизтисквачки (уреди) за продажба на разхладителни напитки, предназначени за употреба заедно с уреди за охлаждане на напитки“ от клас 11 по смисъла на Ницската спогодба и „резервни части, включени в клас 9, за електрическите уреди и инструменти, а именно електрически ютии; кухненски везни“ от клас 9 по смисъла на Ницската спогодба, са сходни на стоките, обхванати от по-ранните марки. Той приема, че и за тези стоки съществува вероятност от объркване, поради което отменя решението на отдела по споровете към EUIPO в частта му, в която се отхвърля възражението за посочените стоки.
Производството пред Общия съд и обжалваното съдебно решение
30 На 13 ноември 2013 г. BSH подава в секретариата на Общия съд жалба за отмяна на спорното решение. В подкрепа на жалбата си BSH посочва едно-единствено основание — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.
31 Без да оспорва изводите на първи апелативен състав на EUIPO, че разглежданите стоки, включително тези, за които отделът по споровете към EUIPO е установил, че нямат прилика помежду си, са идентични или сходни и конфликтните марки са сходни като цяло, в рамките на посоченото основание BSH твърди, че знакът „KOMPRESSOR“ е описателен за стоките, които съдържат или могат да съдържат компресор, като прахосмукачките, климатиците или хладилниците, поради което по-ранните национални марки имат „минимален“ отличителен характер. BSH поддържа, че при преценката на вероятността от объркване първи апелативен състав на EUIPO не е взел предвид в достатъчна степен слабия отличителен характер на посочените марки за тези стоки. Всъщност с оглед на последния дори малки разлики между конфликтните марки били достатъчни, за да се изключи всякаква вероятност от объркване.
32 С обжалваното съдебно решение Общият съд отхвърля твърденията по това основание, а оттук и жалбата в нейната цялост.
Исканията на страните в производството по обжалване пред Съда
33 BSH иска от Съда:
– да отмени обжалваното съдебно решение,
– да отмени спорното решение,
– при условията на евентуалност — да върне делото на Общия съд за ново разглеждане, и
– да осъди EUIPO да заплати съдебните разноски.
34 EUIPO иска от Съда:
– да отхвърли жалбата и
– да осъди BSH да заплати съдебните разноски.
35 С писмо от 29 октомври 2015 г. Съдът приканва Европейската комисия на основание член 24, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз да вземе участие в съдебното заседание, за да отговори на поставените от него писмени въпроси.
По жалбата пред Съда
36 BSH посочва две основания в подкрепа на жалбата си: първото — нарушение на член 60 от Регламент № 207/2009, и второто — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.
По първото основание
37 По първото основание BSH твърди, че Общият съд неправилно, без да извърши каквато и да било проверка, е потвърдил постановеното от първи апелативен състав на EUIPO, който въз основа на член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 е квалифицирал в спорното решение писмения отговор на LG от 31 октомври 2012 г. като „акцесорна“ жалба и е отказал в по-голяма степен исканата регистрация в сравнение с отдела по споровете към тази служба. Впрочем LG не подало жалба, отговаряща на предвидените в член 60 от Регламент № 207/2009 условия, а само такава жалба можела да обоснове това, че заявката за регистрация на марката е отхвърлена по отношение на повече стоки в сравнение с решението на отдела по споровете. Всъщност според BSH, противно на възприетото от първи апелативен състав на EUIPO тълкуване, при липсата на подходящо правно основание в Регламент № 207/2009 член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 не позволявал да се оспори частта от решението на отдела по споровете към EUIPO, която не е атакувана с главната жалба и вследствие на това е станала окончателна.
38 EUIPO изтъква, че твърденията по това основание са недопустими, тъй като са повдигнати за първи път във фазата на обжалването пред Съда и, при условията на евентуалност, че във всички случаи те са неоснователни, тъй като член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 не позволява на ответника да формулира в отговора си искания за отмяна или изменение на непосочена в жалбата част от оспореното решение.
39 Несъмнено е, че като е отхвърлил със спорното решение жалбата на BSH за отмяна на решението на отдела по споровете към EUIPO в частта му, в която е отхвърлена заявката му за регистрация на марка за някои от посочените в тази заявка стоки, първи апелативен състав на тази служба същевременно е уважил частично искането на LG, квалифицирайки го като „акцесорна“ жалба на основание член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96, с която това дружество е поискало в отговора си изменение на посоченото решение, за да се отхвърли същата заявка и за някои стоки, за които отделът по споровете към EUIPO вече е допуснал процесната регистрация. Така първи апелативен състав на EUIPO е изменил посоченото решение във вреда на BSH, като е отказал регистрация на посочената марка и за други стоки.
40 От това следва, че първи апелативен състав на EUIPO мълчаливо е приел, че с член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96 се въвежда втори способ за защита, който се добавя към предвидения в член 60 от Регламент № 207/2009, в неговата редакция след изменението му с Регламент 2015/2424, и който, без да зависи от условията по посочения член 60, позволява на ответника да атакува решението, предмет на главната жалба, в неоспорена с тази жалба част и по този начин да разшири обхвата на очертания от жалбоподателя спор.
41 По първото основание BSH поддържа, че в обжалваното съдебно решение Общия съд не е преценил дали това тълкуване е съвместимо с член 60 от Регламент № 207/2009.
42 При все това е безспорно, че на нито един етап от производството пред Общия съд BSH не е твърдяло несъвместимост на посоченото тълкуване с член 60 от Регламент № 207/2009 или с която и да било друга разпоредба от правото на Съюза. Всъщност жалбата му пред Общия съд почива на едно-единствено основание — нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.
43 Съгласно постоянната съдебна практика обаче да се позволи на страна да изтъква за първи път пред Съда основание и доводи, които не е изтъкнала пред Общия съд, би означавало да се позволи Съдът, чиято компетентност при обжалване на съдебни актове на Общия съд е ограничена, да бъде сезиран със спор с по-широк предмет от този, по който се е произнесъл Общият съд. Следователно компетентността на Съда при обжалване на съдебни актове на Общия съд е ограничена до преценката на правното решение по основанията и доводите, разисквани пред първата инстанция (вж. по-специално решение от 21 септември 2010 г., Швеция и др./API и Комисия, C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2010:541, т. 126 и цитираната съдебна практика).
44 Доводът, който BSH изтъква в съдебното заседание пред Съда, че преценката на правото на Съюза е от компетентността на Съда, поради което е логично единствено пред него да се повдигне въпросът за съвместимостта с член 60 от Регламент № 207/2009 на възприетото от първи апелативен състав на EUIPO тълкуване на член 8, параграф 3 от Регламент № 216/96, трябва да се приеме за неоснователен. Всъщност, както следва от член 256, параграф 1 ДФЕС и от член 65, параграфи 1 и 2 от Регламент № 207/2009, в производствата по обжалване на решения на апелативните състави на EUIPO Общият съд има пълна компетентност да се произнесе по-конкретно по всяко нарушение на този регламент, включително на член 60 от него.
45 Накрая, макар EUIPO да признава в съдебното заседание пред Съда, че със спорното решение първи апелативен състав на тази служба е уважил частично „акцесорната“ жалба на LG, без преди това да даде възможност на BSH да изрази евентуалното си становище по нея, като по този начин е нарушил принципа на състезателност, който се съдържа в член 63, параграф 2 и в член 75, второ изречение от Регламент № 207/2009, така или иначе доколкото BSH изобщо не е възразило срещу това обстоятелство в производството пред Общия съд и не е изразило и най-малко несъгласие с анализа, въз основа на който посоченият апелативен състав е уважил тази „акцесорна“ жалба, Общият съд не може да бъде упрекнат, че не е установил служебно това нарушение.
46 При тези условия твърденията по първото основание трябва да се отхвърлят като недопустими.
По второто основание
47 С второто си основание BSH изтъква нарушение на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, като твърди, че Общият съд се е основал, по-специално в точка 31 от обжалваното съдебно решение, на неправилно схващане за вероятността от объркване, вследствие на което припокриването на две марки по един чисто описателен елемент е достатъчно да създаде подобна вероятност, което води до монополизирането на едно чисто описателно означение, а това е недопустимо съгласно член 7, параграф 1, букви б) и в) от същия регламент.
48 Според BSH, когато по-ранната марка е разновидност на лесно разпознаваемо описателно означение и по-късната марка съдържа самото описателно означение, дори наличието на значително сходство между знаците и идентичността на стоките, обозначени от конфликтните марки, не обосновават извода, че съществува вероятност от объркване, след като сходството на знаците се свежда до описателното означение и се отнася само до стоки, които са описани чрез означението. Всъщност потребителят не би възприел в едно описателно означение никакво указание за произход, а би се ориентирал по останалите елементи на марката. Освен това, според тази теза, обхватът на защитата на по-ранната марка бил ограничен не общо, а само що се отнася до самото описателно означение, така че оставал непроменен по отношение на други сходни стоки и знаци.
49 EUIPO поддържа, че твърденията по второто основание са недопустими. Всъщност, от една страна, от жалбата не следвало ясно кои конкретни констатации на Общия съд трябва да се смятат за оспорени. От друга страна, с твърдението си, че Общият съд неправилно е преценил степента на отличителност на по-ранните национални марки, BSH целяло извършването на нова преценка на фактите. При условията на евентуалност EUIPO поддържа, че твърденията по това основание са неоснователни.
По допустимостта
50 Съгласно постоянната съдебна практика от член 256 ДФЕС и от член 58, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз следва, че обжалването на съдебни актове на Общия съд се ограничава само до правни въпроси. Ето защо единствено Общият съд е компетентен да установява и преценява релевантните факти. Следователно, освен в случай на изопачаване, преценката на тези факти не представлява правен въпрос, който в това си качество подлежи на контрол от Съда в производство по обжалване на съдебни актове на Общия съд (вж. по-специално решение от 17 март 2016 г., Naazneen Investments/СХВП, C‑252/15 P, непубликувано, EU:C:2016:178, т. 59 и цитираната съдебна практика).
51 Освен това по силата на същите разпоредби и на член 168, параграф 1, буква г) от Процедурния правилник на Съда жалбата трябва точно да посочва пороците на съдебното решение, чиято отмяна се иска, както и правните доводи, с които по специфичен начин се подкрепя това искане (вж. по-специално решения от 4 септември 2014 г., Испания/Комисия, C‑197/13 P, EU:C:2014:2157, т. 43 и от 5 март 2015 г., Ezz и др./Съвет, C‑220/14 P, EU:C:2015:147, т. 111). В това отношение в член 169, параграф 2 от Процедурния правилник се уточнява, че с изтъкнатите правни основания и доводи ясно се указват оспорените части от мотивите на съдебния акт на Общия съд (решения от 28 юли 2016 г., Tomana и др./Съвет и Комисия, C‑330/15 P, непубликувано, EU:C:2016:601, т. 34 и от 20 септември 2016 г., Mallis и др./Комисия и ЕЦБ, C‑105/15 P—C‑109/15 P, EU:C:2016:702, т. 34).
52 В това отношение следва да се приеме, че с второто си основание BSH изобщо не се ограничава до това да иска нова преценка на фактите, а поддържа, че Общият съд е пропуснал да вземе предвид правните принципи, приложими при преценката на вероятността от объркване между конфликтните марки, което представлява правен въпрос, който може да бъде отнесен до Съда при обжалване на съдебни актове на Общия съд (вж. по-специално определение от 7 май 2015 г., Adler Modemärkte/СХВП, C‑343/14 P, непубликувано, EU:C:2015:310, т. 32 и цитираната съдебна практика).
53 Освен това от писмените изявления на BSH ясно личи, че това основание е насочено по-специално срещу точка 31 от обжалваното съдебно решение, която свидетелствала за неразбирането от Общия съд на самата същност на вероятността от объркване, за преценката на която отличителният характер на всяка от конфликтните марки би трябвало по необходимост да представлява най-важният критерий.
54 Ето защо твърденията по второто основание следва да се приемат за допустими.
По същество
55 Доводите относно вероятността от объркване, които са изложени от BSH в рамките на единственото му основание за обжалване пред Общия съд и съответстват на доводите, поддържани в рамките на второто му основание за обжалване пред Съда, са разгледани по-специално в точки 26—32 от обжалваното съдебно решение.
56 Така, след като в точки 26 и 27 от това решение Общият съд припомня съдебната практика в тази област, той констатира в точка 28 от същото, че относно стоките, за които първи апелативен състав на EUIPO е уважил възражението, последният е установил, без това да се оспорва от BSH, че от една страна, разглежданите стоки са отчасти идентични и отчасти сходни, и от друга страна, че конфликтните знаци са сходни. Той отбелязва, че във всички случаи кумулирането на тези констатации е достатъчно, за да може да се направи извод за наличието на вероятност от объркване, макар да се установява, че отличителният характер на по-ранните национални марки е слаб.
57 В точка 29 от обжалваното съдебно решение Общият съд добавя, че при преценката на вероятността от объркване първи апелативен състав на EUIPO действително е взел предвид факта, че що се отнася до разглежданите стоки, нито по-ранните национални марки, нито заявената марка имат особен отличителен характер. Той обаче припомня, че съгласно съдебната практика дори при марките със слаб отличителен характер може да съществува вероятност от объркване, по-специално поради това че е налице сходство на знаците и на обхванатите стоки или услуги. Според Общия съд това е така, когато, както е в случая, разглежданите стоки са идентични и конфликтните марки имат висока степен на сходство.
58 В точка 31 от посоченото съдебно решение Общият съд отбелязва, че да се приеме доводът на BSH би означавало да се неутрализира факторът, изведен от сходството на марките, в полза на фактора, основаващ се на отличителния характер на по-ранната марка, на който в този случай би се отдало прекомерно значение. Според Общия съд от това следва, че когато по-ранната марка има само слаб отличителен характер, вероятност от объркване би съществувала единствено при пълното възпроизвеждане на по-ранната марка от заявената марка, а степента на сходство между разглежданите знаци би била лишена от значение. Той счита, че подобен резултат не е в съответствие със самото естество на цялостната преценка, която компетентните органи трябва да извършат съгласно член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94.
59 Ето защо в точка 32 от обжалваното съдебно решение Общият съд приема, че доводите на BSH относно слабия отличителен характер на по-ранните национални марки не могат да опровергаят извода на първи апелативен състав на EUIPO за наличието на вероятност от объркване.
60 Впрочем тази преценка от Общия съд на вероятността от объркване изобщо не е опорочена от грешка при прилагане на правото.
61 Всъщност следва да се отбележи, че отхвърляйки доводи, сходни на наведените от BSH в рамките на второто основание, Съдът вече многократно се е произнасял в смисъл, че макар да е необходимо отличителният характер на по-ранната марка да се взема предвид при цялостната преценка за наличието на вероятност от объркване, той все пак е само един от елементите, разглеждани в рамките на тази преценка (вж. по-специално определения от 29 ноември 2012 г., Hrbek/СХВП, C‑42/12 P, непубликувано, EU:C:2012:765, т. 61 и от 2 октомври 2014 г., Przedsiębiorstwo Handlowe Medox Lepiarz/СХВП, C‑91/14 P, непубликувано, EU:C:2014:2261, т. 22).
62 Освен това, макар да е вярно, че колкото по-силен е отличителният характер на по-ранната марка, толкова по-голяма е вероятността от объркване, подобна вероятност не е изключена и когато отличителният характер на по-ранната марка е слаб (вж. по-специално определение от 19 ноември 2015 г., Fetim/СХВП, C‑190/15 P, непубликувано, EU:C:2015:778, т. 40 и цитираната съдебна практика).
63 Следователно дори при по-ранни марки със слаб отличителен характер Общият съд може да приеме, че съществува вероятност от объркване, по-специално поради сходство на знаците и на обхванатите стоки или услуги (вж. по-конкретно определения от 2 октомври 2014 г., Przedsiębiorstwo Handlowe Medox Lepiarz/СХВП, C‑91/14 P, непубликувано, EU:C:2014:2261, т. 24 и цитираната съдебна практика, и от 7 май 2015 г., Adler Modemärkte/СХВП, C‑343/14 P, непубликувано, EU:C:2015:310, т. 59).
64 По този начин констатациите, направени от Общия съд в точка 31 от обжалваното съдебно решение, с които се отхвърля защитаваната от BSH теза и към които е насочено второто основание, представляват в действителност само припомняне на постоянната практика на Съда, съгласно която тази теза не е в съответствие със самото естество на цялостната преценка, която компетентните национални органи трябва да извършат на основание член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, тъй като, противно на твърдението на жалбоподателя, би довела до това да се неутрализира факторът, изведен от сходството на марките, в полза на фактора, основаващ се на отличителния характер на по-ранната марка (вж. в това отношение решение от 15 март 2007 г., T.I.M.E. ART/СХВП, C‑171/06 P, непубликувано, EU:C:2007:171, т. 41 и определение от 19 ноември 2015 г., Fetim/СХВП, C‑190/15 P, непубликувано, EU:C:2015:778, т. 46 и цитираната съдебна практика).
65 Относно довода, наведен в това отношение от BSH, че тази съдебна практика е неправилна, тъй като води до монополизирането на едно чисто описателно означение, следва да се посочи, че не член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, а член 7, параграф 1, букви б) и в) и член 51 от този регламент, както и член 3, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/95 имат за цел да предотвратят подобно монополизиране.
66 Що се отнася по-конкретно до по-ранните национални марки, Съдът вече е имал повод да отбележи, че от съвместното съществуване на марките на Съюза с тези национални марки, както и от факта, че нито регистрацията на последните е от компетентността на EUIPO, нито съдебният контрол върху тях — от тази на Общия съд, следва, че в производството по възражение срещу заявка за регистрация на марка на Съюза не може да се постави под въпрос валидността на национална марка. Ето защо в рамките на подобно производство по възражение не може и да се установи по отношение на знак, който е идентичен на защитена в държава членка марка, абсолютно основание за отказ, като например описателният характер и липсата на отличителен характер, предвидено в член 7, параграф 1, букви б) и в) от Регламент № 40/94, както и в член 3, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/95 (вж. в този смисъл решение от 24 май 2012 г., Formula One Licensing/СХВП, C‑196/11 P, EU:C:2012:314, т. 40 и 41).
67 Следователно при прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94 трябва да се признае определена отличителност на националната марка, изтъкната в подкрепа на възражение срещу регистрацията на марка на Съюза (вж. в този смисъл решение от 24 май 2012 г., Formula One Licensing/СХВП, C‑196/11 P, EU:C:2012:314, т. 47).
68 Ето защо, дори да се приеме, че по-ранната национална марка действително е описателна за някои от стоките, за които е регистрирана, и че защитата ѝ води до неоснователно монополизиране на въпросното описателно означение, тази последица трябва да бъде поправена не чрез прилагане на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 40/94, който изключва по принцип тези стоки от обхвата на защитата, предвидена от същата разпоредба в полза на по-ранните марки, а посредством процедура за обявяване на недействителност в съответната държава членка на основаване член 3, параграф 1, букви б) и в) от Директива 2008/95 (вж. в този смисъл решение от 24 май 2012 г., Formula One Licensing/СХВП, C‑196/11 P, EU:C:2012:314, т. 45).
69 При тези условия трябва да се отхвърли във всички случаи като неотносим и доводът на BSH, че в решението от 10 ноември 2011 г., LG Electronics/СХВП (C‑88/11 P, непубликувано, EU:C:2011:727), Съдът е потвърдил отказа на EUIPO да регистрира като марка на Съюза знака „KOMPRESSOR PLUS“ за прахосмукачки, с мотива че този знак е чисто описателен. Всъщност в това решение не се поставя под съмнение валидността на националните марки, на които се е позовало LG в подкрепа на възражението си.
70 Накрая, противно на поддържаното от BSH, не може да се изключи предварително и във всички хипотези възможността, в случай че заявената марка възпроизвежда с малки разлики слабо отличителния знак на по-ранна национална марка, потребителите да предположат, че тези разлики между конфликтните знаци отразяват разновидност в естеството на стоките или са продиктувани от маркетингови съображения, без да свидетелстват за различен търговски произход, а оттук и възможността да съществува вероятност от объркване в съзнанието на потребителите (вж. в този смисъл определение от 27 април 2006 г., L’Oréal/СХВП, C‑235/05 P, непубликувано, EU:C:2006:271, т. 45).
71 Следователно Общият съд не е допуснал грешка при прилагане на правото, като въз основа на самостоятелната си преценка на фактите е стигнал до извода, че в случая съществува подобна вероятност от объркване между по-ранните национални марки и заявената марка.
72 От всички изложени по-горе съображения следва, че твърденията по второто основание трябва да се отхвърлят като неоснователни, а оттук и жалбата в нейната цялост.
По съдебните разноски
73 Съгласно член 184, параграф 2 от Процедурния правилник, когато жалбата е неоснователна, Съдът се произнася по съдебните разноски.
74 Съгласно член 138, параграф 1 от този правилник, приложим по силата на член 184, параграф 1 от същия към производството по обжалване на съдебни актове на Общия съд, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
75 След като EUIPO е направила искане за осъждането на BSH и последното е загубило делото, то трябва да бъде осъдено да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда BSH Bosch und Siemens Hausgeräte GmbH да заплати съдебните разноски.
Подписи