Дело C‑872/19 P
Боливарска република Венецуела
срещу
Съвет на Европейския съюз (Засягане на трета държава)
Решение на Съда (голям състав) от 22 юни 2021 година
„Обжалване — Обща външна политика и политика на сигурност (ОВППС) — Ограничителни мерки с оглед на положението във Венецуела — Жалба за отмяна, подадена от трета държава — Допустимост — Член 263, четвърта алинея ДФЕС — Процесуална легитимация — Условие жалбоподателят да е пряко засегнат от обжалваната от него мярка — Понятие за „юридическо лице“ — Правен интерес — Подзаконов акт, който не включва мерки за изпълнение“
1. Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки с оглед на положението във Венецуела — Акт, забраняващ продажбата на определени стоки, които могат да се използват с цел вътрешна репресия във Венецуела, както и доставката на определени услуги — Съдебен контрол за законосъобразност — Обхват — Разпоредба с общо приложение, свързана с индивидуална ограничителна мярка — Включване
(член 215 ДФЕС и член 275, втора алинея ДФЕС; Регламент 2017/2063 на Съвета)
(вж. т. 21)
2. Жалба за отмяна — Процесуална легитимация — Юридически лица — Понятие — Трети държави — Включване — Условия
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
(вж. т. 42—47, 50, 52 и 53)
3. Право на Европейския съюз — Ценности и цели на Съюза — Ценности — Зачитане на правовата държава — Обхват — Приложение в областта на общата външна политика и политика на сигурност
(членове 2 ДЕС, 21 ДЕС и 23 ДЕС; член 263, четвърта алинея ДФЕС)
(вж. т. 48 и 49)
4. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Актове, които ги засягат пряко и лично — Пряко засягане — Критерии — Ограничителни мерки с оглед на положението във Венецуела — Акт, забраняващ продажбата на определени стоки, които могат да се използват с цел вътрешна репресия във Венецуела, както и доставката на определени услуги — Жалба, подадена от венецуелската държава — Допустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; членове 2, 3, 6 и 7 от Регламент 2017/2063 на Съвета)
(вж. т. 66—73, 90 и 91)
5. Обжалване — Жалба, приета за основателна — Разрешаване на спора по същество от съдебната инстанция по обжалване — Спор, по който може да се постанови решение по същество — Липса — Окончателен контрол по допустимостта на жалбата от съдебната инстанция по обжалване
(член 61 от Статута на Съда)
(вж. т. 75)
6. Жалба за отмяна — Правен интерес — Физически или юридически лица — Жалба, която може да донесе полза на жалбоподателя — Допустимост
(член 263, четвърта алинея ДФЕС)
(вж. т. 82 и 83)
7. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Понятие за подзаконов акт по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС — Всеки акт с общо приложение с изключение на законодателните актове — Регламент на Съвета с общо приложение, приет на основание член 215 ДФЕС — Включване
(член 215 ДФЕС и член 263, четвърта алинея ДФЕС; Регламент 2017/2063 на Съвета)
(вж. т. 92)
Резюме
Венецуела има процесуална легитимация да обжалва регламент, който въвежда ограничителни мерки срещу нея. Съдът отменя решението на Общия съд, който е постановил обратното и му връща делото за постановяване на решение по същество по жалбата за отмяна
С оглед на влошаването на положението в областта на правата на човека, правовата държава и демокрацията във Венецуела Съветът на Европейския съюз приема през 2017 г. ограничителни мерки срещу Боливарска република Венецуела (наричана по-нататък „Венецуела“). Членове 2, 3, 6 и 7 от Регламент 2017/2063(1) предвиждат по-конкретно забрана за продажба или доставка на физически или юридически лица, образувания или структури във Венецуела на военно оборудване и свързаните с него технологии, които могат да се използват за вътрешни репресии, както и забрана за доставка на същите физически или юридически лица, образувания или структури във Венецуела на някои технически услуги, брокерски или финансови услуги, свързани с доставката на това оборудване.
На 6 февруари 2018 г. Венецуела подава жалба за отмяна на Регламент 2017/2063, доколкото разпоредбите му се отнасят до нея. Впоследствие тя изменя жалбата си така, че тя се отнася и до Решение 2018/1656 и Регламент за изпълнение 2018/1653(2), актове, с които Съветът е продължил приетите ограничителни мерки. С решение от 20 септември 2019 г. Общият съд на Европейския съюз е отхвърлил тази жалба като недопустима с мотива, че правното положение на Венецуела не е пряко засегнато от спорните разпоредби(3).
По жалба на Венецуела Съдът се произнася по приложението на критериите за допустимост, предвидени в член 263, четвърта алинея ДФЕС, в рамките на жалба за отмяна, подадена от трета държава срещу ограничителни мерки, приети от Съвета с оглед на положението в тази държава. Съдът отменя решението на Общия съд в частта му, с която е обявена за недопустима жалбата на Венецуела за отмяна на членове 2, 3, 6 и 7 от Регламент 2017/2063 и връща делото на Общия съд за постановяване на решение по съществото на жалбата.
Съображения на Съда
В самото начало Съдът отбелязва, че тъй като жалбата на Венецуела не се отнася до частта от обжалваното съдебно решение, с която е отхвърлена като недопустима жалбата на тази трета държава за отмяна на Регламент за изпълнение 2018/1653 и на Решение 2018/1656, Общият съд се е произнесъл окончателно по този въпрос. След това Съдът припомня, че според трайната съдебна практика той може да се произнесе, при нужда служебно, по абсолютна процесуална предпоставка, изведена от неспазването на условията за допустимост, поставени в член 263 ДФЕС.
В случая той повдига служебно въпроса дали Венецуела може да се счита за „юридическо лице“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. В това отношение той отбелязва, че от тази разпоредба не следва, че някои категории юридически лица не могат да се позовават на възможността да подадат жалба за отмяна, предвидена в този член. Впрочем от предходната практика на Съда също не следва, че понятието „юридическо лице“, използвано в член 263, четвърта алинея ДФЕС, е предмет на ограничително тълкуване. Съдът подчертава по-нататък, че принципът, че Съюзът се основава по-конкретно на ценността на правовата държава, произтича както от член 2 ДЕС, така и от член 21 ДЕС, към който препраща свързаният с ОВППС член 23 ДЕС. При тези условия той постановява, че в съответствие с член 263, четвърта алинея ДФЕС в светлината на принципите на ефективен съдебен контрол и на правовата държава трета държава би трябвало да има процесуална легитимация като „юридическо лице“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС, когато са изпълнени останалите условия, предвидени в тази разпоредба. По този въпрос Съдът уточнява, че задълженията на Съюза да следи за зачитането на правовата държава не са обусловени от взаимност. От това следва, че Венецуела като държава с международна правосубектност трябва да се счита за „юридическо лице“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС.
По-нататък, Съдът постановява, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел, че разглежданите ограничителни мерки не пораждат пряко последици за правното положение на Венецуела. В това отношение той констатира, че разглежданите ограничителни мерки са приети срещу Венецуела. Действително, да се забрани на операторите от Съюза да извършват определени сделки означава да се забрани на Венецуела да извършва посочените сделки с тези оператори. Впрочем, тъй като влизането в сила на Регламент 2017/2063 има за последствие незабавното и автоматично прилагане на забраните, предвидени в членове 2, 3, 6 и 7 от него, Съдът заключава, че тези забрани възпрепятстват Венецуела да се снабди с множество стоки и услуги. От това Съдът прави извода, че тези разпоредби пораждат пряко последици за правното положение на тази държава. Той отбелязва в това отношение, че не е необходимо да се прави разграничение според това дали търговските операции на тази държава се числят към действия по управление (iure gestionis) или към действия при упражняване на публична власт (iure imperii). Той констатира също, че обстоятелството, че разглежданите ограничителни мерки не представляват абсолютна пречка за Венецуела да се снабди с въпросните стоки и услуги е ирелевантно в това отношение.
Впоследствие Съдът се произнася по съществото на останалите основания за недопустимост, първоначално повдигнати от Съвета пред Общия съд. Що се отнася до основанието, изведено от липса на правен интерес на Венецуела да обжалва, Съдът приема, че щом като забраните, предвидени в членове 2, 3, 6 и 7 от Регламент 2017/2063, са от естество да засегнат по-специално икономическите интереси на Венецуела, отмяната им сама по себе си може да ѝ донесе полза. Колкото до основанието, изведено от факта, че Венецуела не е пряко засегната от спорните разпоредби, Съдът приема, че забраните, предвидени в разглежданите членове от Регламент 2017/2063, се прилагат, без да се оставя право на преценка на адресатите, на които е възложено тяхното изпълнение, и без да се изисква приемането на мерки за изпълнение. Доколкото той вече е констатирал, че тези разпоредби произвеждат последици за правното положение на Венецуела, Съдът отхвърля това основание.
Накрая, Съдът отбелязва, че Регламент 2017/1653 представлява „подзаконов акт“ по смисъла на член 263, четвърта алинея ДФЕС. Тъй като разпоредбите на този регламент, оспорени от Венецуела, освен това не включват мерки за изпълнение, Съдът прави извода, че тази трета държава е процесуално легитимирана да ги оспори на основание на тази разпоредба, без да е необходимо да установява, че посочените разпоредби я засягат лично.