Жалба, подадена на 21 февруари 2014 г. от Carlos Andres и 150 други жалбоподатели срещу решението, постановено на 11 декември 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-15/10, Andres и др./ЕЦБ
(Дело T-129/14 P)
Език на производството: френски
Страни
Жалбоподатели: Carlos Andres (Франкфурт на Майн, Германия) и 150 други жалбоподатели (представител: L. Levi, avocat)
Друга страна в производството: Европейска централна банка (ЕЦБ)
Искания
Жалбоподателите искат от Общия съд:
да отмени решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз от 11 декември 2013 г. по дело F-15/10,
съответно да уважи исканията, направени от жалбоподателите в първоинстанционното производство, а именно:
да отмени фишовете за заплатата за юни 2009 г. в частта, в която тези фишове материализират първия акт, с който спрямо жалбоподателите е приложена пенсионната реформа, приета от Управителния съвет на 4 май 2009 г., както и да отмени в същата част всички следващи фишове за заплата и бъдещите фишове за пенсия,
доколкото е необходимо, да отмени решенията, с които се отхвърлят молбите за преразглеждане („administrative review“) и административните жалби („grievance procedure“), решения, които са издадени съответно на 28 август и 17 декември 2009 г.,
и съответно:
да осъди ответника да заплати разликата между размера на възнаграждението или пенсията, произтичащ от посоченото решение на Управителния съвет от 4 май 2009 г., и размера на възнаграждението или пенсията при прилагането на предходната пенсионноосигурителна схема; тази разлика във възнаграждението или пенсията следва да се изплати заедно с лихви за забава, считано от 15 юни 2009 г., а след това — от 15-о число на всеки месец, до пълното изплащане на съответните суми, като лихвите следва да се определят по лихвения процент на ЕЦБ, увеличен с три пункта,
да осъди ответника да заплати обезщетение за вредите, претърпени в резултат от намалената покупателна възможност, като по предварителни изчисления размерът на обезщетението следва да се определи по справедливост на 1 % от месечното възнаграждение на всеки жалбоподател,
да осъди ЕЦБ да заплати всички съдебни разноски,
да осъди ответника да заплати всички съдебни разноски по производството пред двете инстанции.
Правни основания и основни доводи
Жалбоподателите посочват осем правни основания в подкрепа на жалбата си.Първо правно основание: нарушение на член 6.8 от приложение III към Условията за работа, нарушение на принципите на законност и правна сигурност и нарушение на член 35, параграф 1, буква д) от Процедурния правилник на Съда на публичната служба.Второ правно основание: нарушение на правомощията на надзорния комитет, нарушение на приложение III от Условията за работа и на мандата на надзорния комитет, както и нарушение на принципа на добросъвестност.Трето правно основание: нарушение на правото на комитета на персонала и надзорния комитет да бъдат проведени консултации с тях, нарушение на принципа на добросъвестност, нарушение на членове 45 и 46 от Условията за работа, нарушение на Протокола за споразумението за отношенията между Изпълнителния съвет и комитета на персона
ла на ЕЦБ, нарушение на приложение III от Условията за работа и на мандата на надзорния комитет, както и изопачаване на фактите по делото.Четвърто правно основание: нарушение на член 6.3 от пенсионния план, неправилно упражняване на контрол вър
ху мотивите на решението от 4 май 2009 г., изопачаване на фактите по делото и нарушение на принципа на добро финансово управление.Пето правно основание: неправилно упражняване на контрол за наличието на явна
грешка в преценката и изопачаване на фактите по делото.Шесто правно основание: нарушение на принципа на пропорционалност, нарушение на задължението за мотивиране, изопачаване на фактите и доказателствата по делото.Седмо правно основание: несъобразяване на различната природа на договорно учредените и нормативно учредените служебни правоотношения, нарушение на основните условия на служебното правоотношение и нарушение на Директива 91/533 .Осмо правно основани
е: нарушение на придобитите права.
________________________1 Директива 91/533/ЕИО на Съвета от 14 октомври 1991 година относно задължението на работодателя да информира работниците или служителите за условията на трудовия договор или на трудовото правоотношени