Жалба, подадена на 21 февруари 2014 г. от Alvaro Sesma Merino срещу решението, постановено на 11 декември 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-125/12, Sesma Merino/СХВП

(Дело T-127/14 P)

Език на производството: немски

Страни

Жалбоподател: Alvaro Sesma Merino (Кампело, Испания) (представител: H. Tettenborn, Rechtsanwalt)

Друга страна в производството: Служба за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели)

Искания

Жалбоподателят иска:

изцяло да се отмени решението на Съда на публичната служба (трети състав) от 11 декември 2013 г. по дело F-125/12 и да бъде постановено решение по исканията, направени от жалбоподателя в първоинстанционното производство,

при условията на евентуалност, след отмяната на посоченото решение делото да бъде върнато на Съда на публичната служба за ново разглеждане,

да се отменят атестационният доклад (appraisal report) на жалбоподателя за 2011 г. с измененията от 1 февруари 2012 г., както и електронните съобщения на ответника от 14,51 ч. и от 15,49 ч. на 2 февруари 2012 г., доколкото с тях СХВП определя задачите на жалбоподателя за периода от 1 октомври 2011 г. до 30 септември 2012 г.,

СХВП да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя справедливо обезщетение в размер по преценка на Общия съд за причинените имуществени и неимуществени вреди,

СХВП да бъде осъдена да заплати всички съдебни разноски, включително разноските по производството пред Съда на публичната служба.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага три правни основания за обжалване.

Първо правно основание: нарушение на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица.

Жалбоподателят твърди, че обратно на становището, възприето в обжалваното съдебно решение, определянето на задачите несъмнено е мярка, която пряко и лично засяга правното положение на съответното лице и е годна да произведе неблагоприятни последици за придобитите от него права.

Във връзка с това жалбоподателят в частност поддържа, че Съдът на публичната служба само е проверил дали определянето на задачите поражда задължителни правни последици за бъдещото атестиране на длъжностното лице, вместо да провери дали самото определяне на задачите поражда задължителни правни последици за жалбоподателя, което несъмнено било така. Жалбоподателят се оплаква, че Съдът на публичната служба е смесил понятията за определяне на задачите и за атестиране на жалбоподателя. Освен това било в противоречие със задължението за полагане на грижа и с принципа на пропорционалност, а съответно и с началата на правовата държава, длъжностното лице да бъде принудено в продължение на цяла година евентуално да търпи неприемливи условия на труд в резултат от непосилните задачи, които са му определени, без да има право пряко да се защити.Второ правно основание: нарушение на основното право на ефективни правни средства за защита по член 6, точка 1 от ЕКПЧ и член 47 от Хартата на основните права.Жалбоподателят твърди, че е допуснато нарушение на основното му право на ефективни правни средства за защита поради това, че оплакванията му не са били разгледани по същество. Той поддържа, че се е оплаквал от нарушение на други основни права, което не би могло да е друго, освен мярка, която засяга неговите интереси по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. Изводът, че това може да се прецени в евентуално дело относно бъдещото му атестиране, бил в разрез с основното право на ефективни правни средства за защита.Трето правно основание: нарушение на правилата на логиката.По този въпрос жалбоподателят твърди, че е в разрез с правилата на логиката определянето на задачите да бъде окачествявано просто като подготвителен акт за целите на атестирането.Същото се отнасяло и за констатацията на Съда на публичната служба, че при някои условия и определянето на задачите може да се разглежда като мярка

, която засяга интересите на съответното лице по смисъла на член 90, параграф 2 от Правилника за длъжностните лица. Именно преценката дали са налице тези услови

я представлявала преценка на основателността. Така Съдът на публичната служба признал необходимостта да се осигури възможност за съдебна защита, а същевременно — напълно нелогично — отхвърлил жалбата като недопустима.