РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (състав по жалбите)

3 декември 2015 година

Дело T‑127/14 P

Alvaro Sesma Merino

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Обжалване — Публична служба — Длъжностни лица — Атестиране — Доклад за оценка — Цели за 2011—2012 г. — Акт с неблагоприятни последици — Допустимост“

Предмет:      Жалба срещу решението на Съда на публичната служба на Европейския съюз (трети състав) от 11 декември 2013 г., Sesma Merino/СХВП (F‑125/12, СбПС, EU:F:2013:192), с която се иска отмяната на това решение

Решение:      Отхвърля жалбата. Осъжда г‑н Alvaro Sesma Merino да заплати съдебните разноски.

Резюме

1.      Жалби на длъжностните лица — Акт с неблагоприятни последици — Понятие — Решение за определяне на целите на длъжностното лице, което се взема преди окончателното решение и не поражда задължителни правни последици — Изключване

(член 90, параграф 2 и член 91, параграф 1 от Правилника за длъжностните лица)

2.      Длъжностни лица — Назначаване — Реорганизация на службите — Право на преценка на администрацията — Граници — Интерес на службата — Съблюдаване на еквивалентността на длъжностите

(членове 5 и 7 от Правилника за длъжностните лица)

1.      Когато става въпрос за актове или решения, които се изготвят на няколко фази, междинните мерки, чиято цел е просто да подготвят окончателното решение, сами по себе си не пораждат задължителни правни последици. Такива последици поражда единствено актът, с който окончателно се определя становището на съответната институция, и докато този акт не бъде приет, не е налице пряка и непосредствена промяна в правното положение на заинтересованите лица.

Следователно, когато мярката сама по себе си поражда задължителни правни последици, засягащи пряко и непосредствено положението на заинтересованите лица, тя е акт с неблагоприятни последици, който може да се обжалва по административен ред и след това по съдебен ред, пред съдилищата на Съюза, в съответствие с член 90, параграф 2 и съответно член 91, параграф 1 от Правилника. Обстоятелството, че мярката евентуално се взема предвид при по-късното приемане на друга мярка и поради това може да се смята за част от вътрешна процедура за приемане на другата мярка, не е достатъчно, за да се заключи, че първата мярка не представлява акт с неблагоприятни последици.

В този смисъл обстоятелството, че приемането на решение за определяне на целите на длъжностното лице за определен период представлява необходима предварителна стъпка с оглед на вземането на окончателно решение в процедурата по оценяване, само по себе си не е достатъчно, за да се заключи, че решението за определяне на целите не представлява акт с неблагоприятни последици. Необходимо е освен това да се докаже, че последното решение само по себе си не поражда задължителни правни последици, засягащи пряко и непосредствено положението на съответното длъжностно лице.

(вж. т. 26, 27 и 29)

2.      Широкото право на преценка, с което разполагат институциите и органите на Съюза за това как да организират своите служби с оглед на възложените им задачи и как да разпределят на съответните длъжности персонала си с оглед на изпълнението на тези задачи, се упражнява при условие назначаването да се извършва в интерес на службата и при съблюдаване на еквивалентността на длъжностите.

Следователно, наред с това, че функциите на длъжностното лице, разглеждани в тяхната цялост, не трябва да са чувствително по-ограничени по естество, значение и обхват от съответстващите на неговата степен и длъжност, те не бива и явно да надхвърлят онова, което може да се очаква от длъжностно лице на съответната степен и длъжност, още повече че подобно изискване би било и в явно противоречие с интереса на службата.

(вж. т. 31, 37 и 38)

Позоваване на:

Съд — решение от 23 март 1988 г., Hecq/Комисия, 19/87, EU:C:1988:165, т. 6 и цитираната съдебна практика