РЕШЕНИЕ НА СЪДА (голям състав)
24 ноември 2020 година(*)
„Преюдициално запитване — Пространство на свобода, сигурност и правосъдие — Визов кодекс на Общността — Регламент (ЕО) № 810/2009 — Член 32, параграфи 1—3 — Решение, с което се отказва издаване на виза — Приложение VI — Стандартен формуляр — Мотивиране — Заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или за международните отношения на държава членка — Член 22 — Процедура на предварителна консултация с централните органи на други държави членки — Възражение срещу издаването на виза — Жалба срещу решение, с което се отказва издаване на виза — Обхват на съдебния контрол — Член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Право на ефективни правни средства за защита“
По съединени дела C‑225/19 и C‑226/19
с предмет две преюдициални запитвания, отправени на основание член 267 ДФЕС от Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Haarlem (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Харлем, Нидерландия) с актове от 5 март 2019 г., постъпили в Съда на 14 март 2019 г., в рамките на производства по дела
R.N.N.S. (C‑225/19)
K.A. (C‑226/19)
срещу
Minister van Buitenlandse Zaken,
СЪДЪТ (голям състав),
състоящ се от: K. Lenaerts, председател, R. Silva de Lapuerta (докладчик), заместник-председател, J.‑C. Bonichot, Aл. Арабаджиев, E. Regan, L. Bay Larsen, N. Piçarra и A. Kumin, председатели на състави, T. von Danwitz, C. Toader, M. Safjan, D. Šváby, C. Lycourgos, P. G. Xuereb и I. Jarukaitis, съдии,
генерален адвокат: P. Pikamäe,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
като има предвид становищата, представени:
– за R.N.N.S., от E. Schoneveld и I. Vennik, advocaten,
– за нидерландското правителство, от M. K. Bulterman, M. H. S. Gijzen и C. S. Schillemans, в качеството на представители,
– за чешкото правителство, от M. Smolek, J. Vláčil, A. Brabcová и A. Pagáčová, в качеството на представители,
– за германското правителство, от R. Kanitz и J. Möller, в качеството на представители,
– за италианското правителство, от G. Palmieri, в качеството на представител, подпомагана от P. Pucciariello, avvocato dello Stato,
– за литовското правителство, от K. Dieninis и K. Juodelytė, в качеството на представители,
– за полското правителство, от B. Majczyna, в качеството на представител,
– за Европейската комисия, от G. Wils и C. Cattabriga, в качеството на представители,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 9 септември 2020 г.,
постанови настоящото
Решение
1 Преюдициалните запитвания се отнасят до тълкуването на член 32, параграфи 1—3 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността (ОВ L 243, 2009 г., стр. 1), изменен с Регламент (ЕС) № 610/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. (ОВ L 182, 2013 г., стр. 1) (наричан по-нататък „Визовият кодекс“) във връзка с членове 41 и 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (наричана по-нататък „Хартата“).
2 Запитванията са отправени в рамките на два спора между съответно R.N.N.S. (дело C‑225/19) и K.A. (дело C‑226/19) и Minister van Buitenlandse Zaken (министър на външните работи, Нидерландия, наричан по-нататък „министърът“) по повод неговия отказ да им издаде визи.
Правна уредба
3 Съображение 29 от Визовия кодекс гласи:
„Настоящият регламент зачита основните права и спазва принципите, признати по-специално от [Европейската][конвенция] на Съвета на Европа за защита на правата на човека и основните свободи[, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г.,] и от [Хартата]“.
4 Член 1, параграф 1 от този кодекс гласи следното:
„Настоящият регламент определя условията и реда за издаване на визи за транзитно преминаване или за планиран престой на територията на държави членки с продължителност, която не превишава 90 дни в рамките на всеки 180‑дневен период“.
5 Член 21, параграф 3 от посочения кодекс предвижда:
„Когато проверява дали кандидатът отговаря на условията за влизане, консулството проверява:
[…]
г) дали кандидатът не представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве, определени в член 2, параграф 19 от [Регламент (ЕО) № 562/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006 година за създаване на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (OВ L 105, 2006 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 19, том 8, стр. 5)], или за международните отношения на държава членка, по-специално когато няма подаден сигнал в националните бази данни на държавите членки с цел отказ за влизане на посочените основания;
[…]“.
6 Член 22 от същия кодекс, озаглавен „Предварителна консултация с централните органи на други държави членки“, предвижда:
„1. Държава членка може да изиска централните органи на други държави членки да се консултират с нейните централни органи при разглеждането на заявления, подадени от граждани на конкретни трети държави или конкретни категории такива граждани. Не се правят консултации по заявления за издаване на виза за летищен транзит.
2. Консултираните централни органи дават окончателен отговор в срок седем календарни дни след консултацията. Липсата на отговор в посочения срок означава, че те нямат основания да откажат издаването на визата.
[…]“.
7 Член 25 от Визовия кодекс гласи следното:
„1. Виза с ограничена териториална валидност се издава по изключение в следните случаи:
а) когато по причини от хуманитарен характер или от национален интерес или поради международни задължения съответната държава членка счете за необходимо:
i) да приложи дерогация от принципа, че условията за влизане съгласно член 5, параграф 1, букви а), в), г) и д) от Кодекса на шенгенските граници трябва да бъдат изпълнени;
ii) да издаде виза въпреки възражението за издаване на единна виза на държавата членка, с която е направена консултация в съответствие с член 22; или
iii) да издаде виза поради спешност, въпреки че не е направена предварителната консултация в съответствие с член 22;
или
б) когато по причини, които консулството счита за обосновани, е издадена нова виза за престой през същия 180‑дневен период на кандидат, който през този 180‑дневен период вече е използвал единна виза или виза с ограничена териториална валидност, позволяваща 90‑дневен престой.
2. Виза с ограничена териториална валидност е валидна за територията на държавата членка, която я издава. По изключение тя може да бъде валидна за територията на повече от една държава членка, при условие че се получи съгласието на всяка от тези държави членки.
[…]“.
8 Член 32 от този кодекс, озаглавен „Отказ за издаване на виза“, гласи:
„1. Без да се засягат разпоредбите на член 25, параграф 1, издаването на виза се отказва:
а) ако кандидатът:
[…]
vi) се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност или общественото здраве, определени в член 2, параграф 19 от Кодекса на шенгенските граници, или за международните отношения на държава членка, по-специално когато има подаден сигнал в националните бази данни на държавите членки с цел отказ за влизане на посочените по-горе основания, […]
[…]
2. Кандидатът се уведомява за решението за отказ и за мотивите, на които се основава, чрез стандартния формуляр, съдържащ се в приложение VI.
3. Кандидати, на които е отказана виза, имат право на обжалване. Жалбите се завеждат срещу държавата членка, взела окончателното решение по заявлението, в съответствие с националното законодателство на тази държава членка. Държавите членки предоставят на кандидатите информация за процедурата, която да следват в случай на обжалване, както е посочено в приложение VI.
[…]
5. Информацията за отказаната виза се въвежда във [Визовата информационна система (ВИС)] в съответствие с член 12 от [Регламент (ЕО) № 767/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 9 юли 2008 година относно Визовата информационна система (ВИС) и обмена на данни между държави членки относно визите за краткосрочно пребиваване (Регламент за ВИС) (ОВ L 218, 2008 г., стр. 60)]“.
9 Приложение VI към Визовия кодекс се състои от „Стандартен формуляр за уведомление и за мотивиране на отказ за издаване на виза, анулиране или отмяна на виза“ (наричан по-нататък „стандартният формуляр“). Този формуляр включва, по-специално в изречението: „Основанието(ята) за решението е(са) следното(ите)“, единадесет полета — в които компетентният орган поставя отметка — срещу всяко от които са посочени едно или няколко предварително формулирани основания за отказ, анулиране или отмяна на виза. Поле 6 съответства на следните основания за отказ:
„една или повече държави членки Ви счита(т) за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве, определени в член 2, точка 19 от [Регламент (ЕО) № 562/2006], или международните отношения на една или повече от държавите членки)“.
10 Стандартният формуляр съдържа и рубрика, озаглавена „Забележки“, последвана от поле, което компетентният орган може да попълни.
11 Видно от съображение 1 от Регламент (ЕС) 2016/399 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 година относно Кодекс на Съюза за режима на движение на лица през границите (Кодекс на шенгенските граници) (ОВ L 77, 2016 г., стр. 1), той извършва кодификация на Регламент № 562/2006. В резултат от тази кодификация член 2, точка 19 от Регламент № 562/2006, посочен в точки 5, 8 и 9 от настоящото съдебно решение, понастоящем е член 2, точка 21 от Кодекса на шенгенските граници.
Споровете в главните производства, преюдициалните въпроси и производството пред Съда
12 R.N.N.S., за който се отнася дело C‑225/19, е египетски гражданин, пребиваващ в Египет. На 28 август 2017 г. той сключва брак с нидерландска гражданка.
13 На 7 юни 2017 г. R.N.N.S. подава до министъра заявление за издаване на виза, за да посети родителите на съпругата си, пребиваващи в Нидерландия.
14 С решение от 19 юни 2017 г. министърът отхвърля това заявление, с мотива че една или повече държави членки са счели, че той представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност или общественото здраве по смисъла на член 2, точка 21 от Кодекса на шенгенските граници, или за международните отношения на държава членка. Всъщност в рамките на процедурата за предварителна консултация по член 22 от Визовия кодекс Унгария възразила срещу издаването на виза на R.N.N.S.
15 R.N.N.S. е уведомен за това решение чрез стандартния формуляр. Макар че е отметнато поле 6, в този формуляр не се посочва нито коя държава членка е възразила срещу издаването на визата, нито основанията за това възражение.
16 На 30 юни 2017 г. R.N.N.S. подава жалба по административен ред срещу посоченото решение пред министъра, който я отхвърля с решение от 31 октомври 2017 г.
17 На 22 ноември 2017 г. R.N.N.S. обжалва последното решение пред запитващата юрисдикция, Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Haarlem (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Харлем, Нидерландия), като по-специално твърди, че не се е ползвал от ефективна съдебна защита, тъй като не бил в състояние да оспори по същество решението на министъра от 19 юни 2017 г. Министърът поддържа, че съгласно нидерландското право, когато държава членка възрази срещу издаването на виза, основанията на това възражение не могат да бъдат проверени по същество, тъй като за тази цел кандидатът трябва да сезира юрисдикциите на държавата членка, която е отправила това възражение.
18 В рамките на производството пред запитващата юрисдикция министърът съобщава на R.N.N.S. коя е държавата членка, възразила срещу издаването на неговата виза. През 2018 г. R.N.N.S. се свързва с дипломатическите представители на Унгария в няколко страни, за да си изясни основанията за възражението на тази държава членка. Той не получил никакви уточнения по този ред и освен това не узнал и кой орган в Унгария е отправил това възражение.
19 K.A, за която се отнася дело C‑226/19, е сирийска гражданка, пребиваваща в Саудитска Арабия.
20 На 2 януари 2018 г. K.A. подава до министъра заявление да ѝ бъде издадена виза, за да посети своите деца, които пребивават в Нидерландия.
21 С решение от 15 януари 2018 г. министърът отхвърля това заявление, с мотива че една или повече държави членки са счели, че тя представлява заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност или общественото здраве по смисъла на член 2, точка 21 от Кодекса на шенгенските граници, или за международните отношения на държава членка. Всъщност в рамките на процедурата за предварителна консултация по член 22 от Визовия кодекс Федерална република Германия възразила срещу издаването на виза на K.A.
22 K.A. е уведомена за това решение чрез стандартния формуляр. Макар че е отметнато поле 6, в този формуляр не се посочва нито коя държава членка е възразила срещу издаването на визата, нито основанията за това възражение.
23 На 23 януари 2018 г. K.A. обжалва по административен ред посоченото решение пред министъра. Тъй като допуска, че е възможно Федерална република Германия да е възразила срещу издаването на нейната виза, с тази жалба K.A. иска от министъра да се обърне към германските органи, за да узнае защо е била счетена за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност или общественото здраве. С решение от 14 май 2018 г. министърът отхвърля жалбата.
24 На 28 май 2018 г. K.A. обжалва последното решение пред запитващата юрисдикция, като по-специално твърди, че не се е ползвала от ефективна съдебна защита, тъй като не е била в състояние да оспори по същество решението на министъра от 15 януари 2018 г. Тя поддържа по-конкретно, че изложеното в това решение основание за отказ да бъде издадена виза, е формулирано твърде общо и че министърът е трябвало да поиска от германските органи да му съобщят основанията за възражението им срещу издаването на нейната виза. Според министъра Визовият кодекс не го задължава да иска от германските органи основанията за възражението им срещу издаването на виза на K.A., нито да ѝ съобщава тези основания.
25 Запитващата юрисдикция отбелязва, че нито за R.N.N.S., нито за K.A. е подаван сигнал във ВИС с цел отказ за издаване на виза, поради което те не могат да предявят иск или да подадат жалба на основание на Регламента за ВИС за заличаване или коригиране на неточни данни, които биха повлияли на обработването на заявленията им за издаване на виза.
26 Тази юрисдикция посочва също, от една страна, че нито R.N.N.S., нито K.A. знаят за отнасящо се до тях решение в областта на обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве или международните отношения, прието от компетентните органи на държавите членки, възразили срещу издаването на техните визи. От друга страна, посочената юрисдикция подчертава, че дори такива решения да са били приети, в главните производства няма информация, от която да се провери дали в тези държави членки R.N.N.S. и K.A. са разполагали с ефективен способ за защита срещу тези решения.
27 Освен това според запитващата юрисдикция в своите решения от 19 юни 2017 г. и 15 януари 2018 г. министърът не предоставил на R.N.N.S. и на K.A. никаква информация относно възможността да подадат жалба срещу тези решения в държавите членки, възразили срещу издаването на съответните им визи.
28 В този контекст запитващата юрисдикция по същество иска да се установи дали основанието за отказ по член 32, параграф 1, буква а), подточка vi) от Визовия кодекс подлежи на съдебен контрол в рамките на обжалването на окончателното решение за отказ да бъде издадена виза, предвидено в член 32, параграф 3 от този кодекс, и евентуално по какъв начин трябва да се упражни този контрол, за да бъдат изпълнени изискванията, произтичащи от член 47 от Хартата.
29 Освен това, ако R.N.N.S. и K.A. трябва да подадат жалба в държавите членки, възразили срещу издаването на визи, за да оспорят основанието за отказ по член 32, параграф 1, буква а), подточка vi) от Визовия кодекс, запитващата юрисдикция иска да се установи дали в рамките на обжалването по член 32, параграф 3 от този кодекс следва да се изчака изходът от евентуално подадената жалба от кандидатите в посочените държави членки.
30 При тези условия Rechtbank Den Haag, zittingsplaats Haarlem (Първоинстанционен съд Хага, заседаващ в Харлем) решава да спре производствата и да постави на Съда следните преюдициални въпроси, формулирани еднакво по всяко от съединените дела:
„1) Представлява ли правото на обжалване по смисъла на член 32, параграф 3 от Визовия кодекс срещу окончателно решение, с което се отказва издаването на виза на основание на член 32, параграф 1, буква а), подточка vi) от Визовия кодекс, ефективно правно средство за защита по смисъла на член 47 от [Хартата], като се имат предвид следните обстоятелства:
– в мотивите към решението държавата членка е посочила единствено следното: „Една или повече държави членки Ви смятат за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност, общественото здраве по смисъла на член 2, точка 19, съответно 21 от Кодекса на шенгенските граници или за международните отношения на една или повече държави членки“,
– нито в решението, нито в производството по обжалване държавата членка посочва кое специфично основание, съответно кои специфични основания от посочените в член 32, параграф 1, буква а), подточка vi) от Визовия кодекс четири основания е/са налице,
– в производството по обжалване държавата членка не представя нито допълнителни съдържателни подробности, нито допълнителни мотиви по същество относно основанието/основанията, изтъквани във възраженията на другата държава членка (другите държави членки)?
2) Съблюдава ли се при описаните в [първия въпрос] обстоятелства правото на добра администрация по смисъла на член 41 от Хартата по-специално предвид задължението на администрацията за мотивиране на издаваните актове?
3) a) Би ли бил различен отговорът на [първия и втория въпрос], ако в окончателния акт относно издаването на визата съответната държава членка се позове на действително съществуваща и достатъчно добре описана възможност за обжалване в другата държава членка срещу поименно посочен компетентен орган на тази държава членка/тези държави членки, която е повдигнала/които са повдигнали възраженията по член 32, параграф 1, буква а), подточка vi) от Визовия кодекс, и в рамките на това производство по обжалване може да се подложи на контрол основанието за отказ?
б) За утвърдителния отговор на [първия въпрос] във връзка с [буква а) на третия въпрос] необходимо ли е изпълнението на решението в производството по обжалване във и срещу постановилата окончателното решение държава членка да бъде спряно, докато кандидатът се възползва от възможността за обжалване в другата държава членка/другите държави членки, а в случай че кандидатът направи това — изпълнението да бъде спряно до постановяване на (окончателно) решение в производството по обжалване?
4) За отговора на въпросите от значение ли е дали на (органа в) държавата членка/държавите членки, която/които е/са възразила/възразили срещу издаването на виза, може да бъде предоставена възможност да бъде конституиран като съответник в производството по обжалване срещу окончателното решение по молбата за виза и в това качество му бъде предоставена възможност да посочи основанието/основанията, с които подкрепя своите възражения?“.
31 Поради здравната криза, свързана с разпространението на коронавируса, с решение от 28 април 2020 г. големият състав на Съда отмени съдебното заседание за изслушване на устните състезания, първоначално предвидено в настоящите производства, и превърна във въпроси за писмен отговор въпросите, съобщени на страните и на заинтересованите лица, посочени в член 23 от Статута на Съда Европейския съюз, представили писмени становища. R.N.N.S., K.A., нидерландското, германското и полското правителство, както и Европейската комисия представят пред Съда своите отговори на тези въпроси.
По преюдициалните въпроси
32 Със своите въпроси, които следва да бъдат разгледани заедно, запитващата юрисдикция по същество иска да установи дали член 32, параграфи 2 и 3 от Визовия кодекс въз връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че изисква от държавата членка, приела окончателно решение за отказ да издаде виза на основание член 32, параграф 1, буква a), подточка vi) от този кодекс поради отправеното от друга държава членка възражение за издаване на визата, да посочи в това решение коя държава членка е отправила такова възражение, конкретното основание за отказ, възприето на базата на това възражение, както и наличните способи за защита срещу него и от друга страна, че когато срещу това решение е подадена жалба на основание член 32, параграф 3 от същия кодекс, съдилищата на приелата решението държава членка трябва да могат да проверят по същество законосъобразността на възражението срещу издаването на визата, отправено от друга държава членка.
33 В началото следва да се констатира, че член 41 от Хартата, на който се позовава запитващата юрисдикция, не е релевантен за изяснението, което тя търси в рамките на споровете по главните производства. Всъщност от текста на тази разпоредба ясно следва, че нейни адресати са не държавите членки, а само институциите, органите, службите и агенциите на Съюза (вж. в този смисъл решение от 26 март 2020 г., Hungeod и др., C‑496/18 и C‑497/18, EU:C:2020:240, т. 63 и цитираната съдебна практика).
34 Доколкото обаче запитващата юрисдикция поставя по-специално въпроса за обхвата на мотивите, които трябва да съдържа окончателно решение за отказ да се издаде виза на основание член 32, параграф 1, буква a), подточка vi) от Визовия кодекс, следва да се припомни, че член 41 от Хартата е проявление на общ принцип на правото на Съюза, който е приложим към държавите членки, когато прилагат това право, и съгласно който правото на добра администрация обхваща задължението на администрацията да мотивира своите решения (вж. в този смисъл решение от 8 май 2019 г., PI, C‑230/18, EU:C:2019:383, т. 57 и цитираната съдебна практика).
35 За да се отговори на поставените въпроси, следва да се отбележи, че въведената с Визовия кодекс система предполага хармонизация на условията за издаване на единни визи, която изключва различията между държавите членки, що се отнася до определянето на основанията за отказ на такива визи, което означава, че компетентните органи на държавите членки не могат да откажат да издадат единна виза, като се позовават на основание, различно от предвидените в този кодекс (вж. в този смисъл решение от 19 декември 2013 г., Koushkaki, C‑84/12, EU:C:2013:862, т. 45 и 47).
36 Съгласно член 32, параграф 1, буква a), подточка vi) от Визовия кодекс издаването на виза се отказва, ако кандидатът се счита за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност или общественото здраве, определени в член 2, параграф 21 от Кодекса на шенгенските граници, или за международните отношения на държава членка по-специално когато има подаден сигнал в националните бази данни на държавите членки с цел отказ за влизане на посочените по-горе основания. От самия текст на тази разпоредба, който се отнася до заплахата за държава членка, следва, че наличието на такава заплаха представлява основание за отказ за издаване на виза, независимо дали засяга държавата членка на компетентното консулство, или друга държава членка.
37 Когато проверява дали кандидатът отговаря на условията за влизане, компетентното консулство проверява, по-конкретно съгласно член 21, параграф 3, буква г) от този кодекс, дали кандидатът не представлява такава заплаха, по-специално когато няма подаден сигнал в националните бази данни на държавите членки с цел отказ за влизане на посочените основания. За тази цел централните органи на държавата членка, които разглеждат заявлението за издаване на виза, могат освен това да се консултират с централните органи на други държави членки в рамките на процедурата за предварителна консултация, описана в член 22, параграфи 1 и 2 от посочения кодекс, за да им се даде възможност евентуално да възразят срещу издаването на виза на същите основания.
38 Съгласно член 32, параграф 2 от Визовия кодекс кандидатът се уведомява за решението, с което се отказва издаването на виза, и за мотивите, на които се основава то, чрез стандартния формуляр. Както е видно точка 9 от настоящото съдебно решение, стандартният формуляр съдържа единадесет полета, всяко от които съответства на едно или няколко от предвидените в този кодекс основания за отказ, анулиране или отмяна на виза, които полета компетентните органи трябва да отметнат, за да съобщят на кандидата за виза мотивите на постановеното срещу него решение за отказ.
39 В частност поле 6 от стандартния формуляр уточнява, че „една или повече държави членки […]счита(т)“, че кандидатът представлява заплаха на някое от основанията за отказ, посочени в член 32, параграф 1, буква а), подточка vi) от Визовия кодекс. Макар текстът на мотивите, посочен срещу това поле, да не предвижда възможност за компетентния национален орган да идентифицира държавата членка, възразила срещу издаването на виза, или да мотивира по-подробно решението си, по-специално като уточни конкретно кое от всички посочени общо в тази разпоредба основания оправдава това решение, все пак той може да направи такива уточнения в озаглавената „Забележки“ рубрика от стандартния формуляр.
40 В това отношение в съответствие с член 32, параграф 3 от Визовия кодекс кандидатите, на които е отказана виза, имат право да обжалват решението, а жалбите се завеждат срещу държавата членка, взела окончателното решение по заявлението, в съответствие с нейното национално законодателство.
41 Съдът е постановил, че разпоредбите на Визовия кодекс, в това число предвиденото в член 32, параграф 3 от него право на обжалване, трябва да се тълкуват, както следва от съображение 29 от Визовия кодекс, при зачитане на признатите в Хартата основни права и принципи, която е приложима, когато държава членка постановява решение за отказ да издаде виза съгласно член 32, параграф 1 от същия кодекс (вж. в този смисъл решения от 13 декември 2017 г., El Hassani, C‑403/16, EU:C:2017:960, т. 32 и 37 и от 29 юли 2019 г., Vethanayagam и др. C‑680/17, EU:C:2019:627, т. 79).
42 Следователно характеристиките на жалбата, предвидена в член 32, параграф 3 от Визовия кодекс, трябва да се определят в съответствие с член 47 от Хартата, съгласно който всеки, чиито права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в този член условия.
43 В това отношение съгласно постоянната практика на Съда ефективността на съдебния контрол, гарантиран в член 47 от Хартата, изисква заинтересованото лице да може да се запознае с основанията за взетото спрямо него решение посредством прочита на самото решение или чрез съобщаване на тези основания по искане на това лице, без да се засяга правомощието на компетентния съд да изиска съобщаването им от съответния орган, за да може то да защити правата си при възможно най-добрите условия и да реши, разполагайки с цялата необходима информация, дали е необходимо да сезира компетентния съд, както и за да се предостави на този съд пълна възможност за упражняване на контрол за законосъобразността на разглежданото национално решение (вж. в това отношение решения от 15 октомври 1987 г., Heylens и др. 222/86, EU:C:1987:442, т. 15 и от 4 юни 2013 г., ZZ, C‑300/11, EU:C:2013:363, т. 53).
44 В случая от преписките, с които разполага Съдът, е видно, че след възражения, отправени съответно от Унгария и от Федерална република Германия срещу издаването на визи на R.N.N.S. и на K.A., министърът е отхвърлил заявленията им за издаване на визи на основание член 32, параграф 1, буква а), подточка vi) от Визовия кодекс. Той мотивирал тези решения за отказ чрез стандартния формуляр, като поставил отметка в поле 6, срещу което са посочени предварително определените мотиви, а именно че една или повече държави членки счита(т) кандидата за заплаха за обществения ред, вътрешната сигурност или общественото здраве, определени в член 2, параграф 21 от Кодекса на шенгенските граници, или за международните отношения на държава членка.
45 Предвид обаче съдебната практика, изложена в точки 34 и 43 от настоящото съдебно решение, следва да се отбележи, че правото на ефективни правни средства за защита, прогласено в член 47 от Хартата, изисква кандидатът, на когото е отказано издаването на виза поради възражение, отправено от държава членка на някое от основанията, посочени в член 32, параграф 1, буква а), подточка vi) от Визовия кодекс, да може да се запознае с конкретното основание за отказ да бъде издадено това решение и да разбере коя държава членка е възразила срещу издаването на този документ.
46 При това положение дори ако, както следва от точка 39 от настоящото съдебно решение, мотивите, съответстващи на поле 6 от стандартния формуляр, са предварително определени, в случай на прилагане на основанието за отказ по член 32, параграф 1, буква а), подточка vi) от Визовия кодекс компетентният национален орган е длъжен да уточни в озаглавената „Забележки“ рубрика от стандартния формуляр коя държава членка или кои държави членки са възразили срещу издаването на визата и конкретното основание за отказ, възприето на базата на това възражение, евентуално заедно със съображенията по същество за възражението.
47 Освен това, както отбелязва генералният адвокат в точка 87 от своето заключение, Регламент (ЕС) 2019/1155 на Европейския парламент и на Съвета от 20 юни 2019 година за изменение на Регламент № 810/2009 (OВ L 188, 2019 г., стр. 25) предвижда нов стандартен формуляр, който компетентните органи са длъжни да използват, за да мотивират своите решения за отказ да издадат виза, и в който различните основания за отказ по член 32, параграф 1, буква а), подточка vi) от Визовия кодекс вече са отделени едни от други.
48 Що се отнася до въпроса за обхвата на съдебния контрол в контекста на обжалването, предвидено в член 32, параграф 3 от Визовия кодекс, следва да се припомни, че задължението на държавите членки да гарантират право на ефективни правни средства за защита по смисъла на член 47 от Хартата срещу решение за отказ да се издаде виза, изисква съдебният контрол върху това решение да не се свежда до формална проверка на основанията, предвидени в член 32, параграф 1 от Визовия кодекс. Така този контрол трябва да се отнася и до законосъобразността на посоченото решение, като се вземат предвид всички обстоятелства от преписката — както фактически, така и правни — на които компетентният национален орган е основал това решение.
49 В това отношение при разглеждането на заявленията за издаване на виза компетентните национални органи разполагат с широка свобода на преценка, що се отнася до условията за прилагане на предвидените във Визовия кодекс основания за отказ и до оценката на релевантните факти (вж. в този смисъл решения от 19 декември 2013 г., Koushkaki, C‑84/12, EU:C:2013:862, т. 60 и от 13 декември 2017 г., El Hassani, C‑403/16, EU:C:2017:960, т. 36). При това положение съдебният контрол по отношение на тази свобода на преценка се свежда до проверка дали обжалваното решение почива на достатъчно солидна фактическа основа и дали в него не е допусната явна грешка (вж. по аналогия решение от 4 април 2017 г., Fahimian, C‑544/15, EU:C:2017:255, т. 45 и 46).
50 Следва обаче да се направи разграничение между, от една страна, контрола, упражняван от съдилищата на държавата членка, взела окончателното решение за отказ да издаде виза, при който се проверява законосъобразността на това решение в съответствие с член 32, параграф 3 от Визовия кодекс, и от друга страна, контрола за основателност на възражението срещу издаването на виза, отправено от друга държава членка в рамките на процедурата за предварителна консултация, предвидена в член 22 от този кодекс, който е от компетентността на националните съдилища на тази друга държава членка или на тези други държави членки.
51 В това отношение съдилищата на държавата членка, взела окончателно решение за отказ да издаде виза, тъй като друга държава членка или няколко други държави членки са възразили срещу издаването на този документ, трябва да имат възможност да се уверят, че процедурата на предварителна консултация с централните органи на други държави членки, описана в член 22 от Визовия кодекс, е била приложена правилно, в частност да проверят дали кандидатът правилно е идентифициран като лицето, срещу което е повдигнато въпросното възражение, и дали в конкретния случай са били спазени процесуалните гаранции, като например посоченото в точка 46 от настоящото съдебно решение задължение за мотивиране.
52 За сметка на това посочените съдилища не могат да контролират законосъобразността по същество на възражението, отправено от държава членка срещу издаването на виза. За да се даде на съответния кандидат за виза възможност да упражни, в съответствие с член 47 от Хартата, своето право на жалба срещу такова възражение, компетентните органи на държавата членка, взела окончателното решение за отказ да издаде виза, трябва да посочат към кой орган може да се обърне кандидатът за виза, за да разбере кои са наличните способи за защита в това отношение в другата държава членка.
53 Следва още да се отбележи, че законодателят на Съюза е предоставил на държавите членки правото сами да решават въпроса относно естеството и конкретните механизми на способите за правна защита, които са на разположение на кандидатите за визи, при условие обаче че спазват принципите на равностойност и ефективност (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2017 г., El Hassani, C‑403/16, EU:C:2017:960, т. 25 и 26).
54 Така държавата членка, която взема окончателно решение за отказ да издаде виза, следва да предвиди процесуални правила, които спомагат да се гарантира спазването на правото на защита и правото на ефективни правни средства за защита на кандидатите за виза, каквито са искането за информация от компетентните органи на държавите членки, възразили срещу издаването на виза, възможността те да встъпят в производството по обжалване, образувано на основание член 32, параграф 3 от Визовия кодекс, или всеки друг механизъм, който гарантира, че жалбата на тези кандидати няма да бъде окончателно отхвърлена, без да са имали конкретна възможност да упражнят своите права.
55 Следва да се добави и че при всички случаи съответната държава членка може да издаде виза с ограничена териториална валидност в съответствие с член 25 от Визовия кодекс.
56 С оглед на всички изложени дотук съображения на поставените въпроси следва да се отговори, че член 32, параграфи 2 и 3 от Визовия кодекс въз връзка с член 47 от Хартата трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че изисква от държавата членка, приела окончателно решение за отказ да издаде виза на основание член 32, параграф 1, буква a), подточка vi) от този кодекс поради отправеното от друга държава членка възражение за издаване на визата, да посочи в това решение коя държава членка е отправила такова възражение, конкретното основание за отказ, възприето на базата на това възражение, евентуално заедно със съображенията по същество за възражението, както и органа, към който кандидатът за виза може да се обърне, за да разбере кои са наличните способи за защита в другата държава членка, и от друга страна, че когато срещу това решение е подадена жалба на основание член 32, параграф 3 от същия кодекс, съдилищата на приелата решението държава членка не могат да разглеждат по същество законосъобразността на възражението срещу издаването на визата, отправено от друга държава членка.
По съдебните разноски
57 С оглед на обстоятелството, че за страните по главното производство настоящото дело представлява отклонение от обичайния ход на производството пред запитващата юрисдикция, последната следва да се произнесе по съдебните разноски. Разходите, направени за представяне на становища пред Съда, различни от тези на посочените страни, не подлежат на възстановяване.
По изложените съображения Съдът (голям състав) реши:
Член 32, параграфи 2 и 3 от Регламент (ЕО) № 810/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 13 юли 2009 година за създаване на Визов кодекс на Общността, изменен с Регламент (ЕС) № 610/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г., във връзка с член 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз трябва да се тълкува в смисъл, от една страна, че изисква от държавата членка, приела окончателно решение за отказ да издаде виза на основание член 32, параграф 1, буква a), подточка vi) от Регламент № 810/2009, изменен с Регламент № 610/2013, поради отправеното от друга държава членка възражение за издаване на визата, да посочи в това решение коя държава членка е отправила такова възражение, конкретното основание за отказ, възприето на базата на това възражение, евентуално заедно със съображенията по същество за възражението, както и органа, към който кандидатът за виза може да се обърне, за да разбере кои са наличните способи за защита в другата държава членка, и от друга страна, че когато срещу това решение е подадена жалба на основание член 32, параграф 3 от Регламент № 810/2009, изменен с Регламент № 610/2013, съдилищата на приелата решението държава членка не могат да разглеждат по същество законосъобразността на възражението срещу издаването на визата, отправено от друга държава членка.
Подписи