Дело T‑187/11

Mohamed Trabelsi и др.

срещу

Съвет на Европейския съюз

„Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис — Замразяване на средства — Член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз — Иск за обезщетение — Член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд — Недопустимост“

Резюме — Решение на Общия съд (трети състав) от 28 май 2013 г.

1.      Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Искания за осигуряване на защита за един от жалбоподателите и за допускане на право на отговор в полза на един или няколко от жалбоподателите — Недопустимост

(член 13 ДЕС; член 263 ДФЕС)

2.      Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Искане за задължителни указания към институция — Недопустимост

(член 263 ДФЕС)

3.      Обезпечително производство — Условия за допустимост — Молба — Изисквания за форма — Отделен акт — Липса — Недопустимост

(член 278 ДФЕС; член 104, параграфи 2 и 3 от Процедурния правилник на Общия съд)

4.      Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Кратко изложение на посочените основания — Искане за поправяне на вреди, причинени от институция на Съюза — Липса на данни за соченото като противоправно поведение на институцията, за естеството на вредата и за причинно-следствената връзка — Недопустимост

(член 340, втора алинея ДФЕС; член 21 и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

5.      Жалба за отмяна — Компетентност на съда на Съюза — Искания, насочени срещу държава членка и предявени на основание на национални правни разпоредби — Недопустимост

(член 263 ДФЕС)

6.      Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис — Замразяване на средствата на лицата, отговорни за присвояване на държавни средства, и на свързаните с тях физически и юридически лица, образувания и органи — Орган, компетентен да подпише решението

(член 16, параграф 9 ДЕС и член 18, параграф 3 ДЕС; член 2, параграф 5, втора алинея от Процедурния правилник на Съвета; Решение 2011/79 на Съвета)

7.      Съдебно производство — Искова молба или жалба — Изисквания за форма — Определяне на предмета на спора — Грешка при определянето на приложимата разпоредба — Липса на последици — Условия

(член 21 и член 53, първа алинея от Статута на Съда; член 44, параграф 1, буква в) от Процедурния правилник на Общия съд)

8.      Актове на институциите — Мотивиране — Задължение — Обхват — Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис — Замразяване на средствата на лицата, отговорни за присвояване на държавни средства, и на свързаните с тях физически и юридически лица, образувания и органи — Решение, чийто контекст позволява на заинтересованото лице да разбере обхвата на наложената му мярка — Допустимост на кратки мотиви — Граници — Недопустимост на мотивирането с общи и стереотипни формулировки

(член 296 ДФЕС; член 41 от Хартата на основните права на Европейския съюз; Решение 2011/79 на Съвета)

9.      Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис — Замразяване на средствата на лицата, отговорни за присвояване на държавни средства, и на свързаните с тях физически и юридически лица, образувания и органи — Ограничаване на правото на собственост — Условия — Спазване на предвидените в основното решение условия в решението за прилагане — Липса — Нарушение на правото на собственост

(член 21, параграф 2, букви б) и г) ДЕС; член 17, параграф 1 и член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз; членове 1—3 и 5 от Решение 2011/72 на Съвета и Решение 2011/79 на Съвета)

10.    Съдебно производство — Задължение на съда да се съобрази с определените от страните рамки на спора — Задължение на съда да се произнесе само въз основа на доводите на страните — Липса

(член 48, параграф 2 от Процедурния правилник на Общия съд)

11.    Европейски съюз — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис — Замразяване на средствата на лицата, отговорни за присвояване на държавни средства, и на свързаните с тях физически и юридически лица, образувания и органи — Преценка на законосъобразността в зависимост от наличната информация към момента на приемане на решението

(член 263 ДФЕС; членове 1—3 и 5 от Решение 2011/72 на Съвета и Решение 2011/79 на Съвета)

12.    Жалба за отмяна — Отменително решение — Последици — Ограничаване от Съда — Ограничителни мерки, насочени срещу определени лица и образувания с оглед на положението в Тунис — Замразяване на средствата на лицата, отговорни за присвояване на държавни средства, и на свързаните с тях физически и юридически лица, образувания и органи — Отмяна, която води и до отмяна на регламент и лишава от правно основание всички ограничителни мерки — Опасност от сериозно и непоправимо накърняване на ефективността на всяка мярка за замразяване на активи, която в бъдеще Съветът може да приеме по отношение на посочените в отменения акт лица — Запазване на последиците от отмененото решение до изтичането на срока за обжалване на отменителното решение или до отхвърлянето на жалбата

(член 264 ДФЕС; член 60, втора алинея от Статута на Съда; Регламент № 101/2011 на Съвета; Решение 2011/79 на Съвета)

1.      Нито една разпоредба на договорите и нито един принцип не предоставят компетентност на Общия съд да се произнася по искане за защита на жалбоподател или по искане за допускане на право на отговор в полза на един или няколко жалбоподатели. При тези условия подобни искания трябва да се отхвърлят като предявени пред юрисдикция, на която явно не са подсъдни.

(вж. точки 36—38)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 40 и 41)

3.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 43 и 45)

4.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 46—48)

5.      Поради самия характер на правото, произтичащо от Договора за ЕС и Договора за функционирането на ЕС, което има независим източник, не може да му се противопоставят в съдебно производство каквито и да са национални разпоредби, без да бъде поставена под съмнение самата правна основа на Съюза. Поради това е безпредметно да се изтъкват национални разпоредби в подкрепа на жалба за отмяна на акт на Съюза.

(вж. точки 50 и 61)

6.      От член 16, параграф 9 ДЕС, член 18, параграф 3 ДЕС и член 2, параграф 5, втора алинея от Процедурния правилник на Съвета следва, че органът, компетентен да подписва актовете, приети от състава на Съвета по въпросите на външните работи, принципно е върховният представител на Съюза по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Последният обаче при необходимост може да бъде заместен от члена на посочения състав, представляващ държавата членка, която изпълнява шестмесечното председателство на Съвета, без да е нужно за целта да му се делегира съответното правомощие за подписване.

(вж. точки 57 и 58)

7.      Евентуалната грешка при определянето на приложимата разпоредба не води до недопустимост на съответното оплакване, ако от исковата молба или жалбата достатъчно ясно личат предметът на оплакването и основните съображения по него. От това следва, че ищецът или жалбоподателят не е и длъжен да посочи изрично конкретната правна норма, на която почива неговото оплакване, при условие че доводите му са достатъчно ясни, за да може тази правна норма да бъде установена от ответната страна и съда на Съюза без затруднения.

(вж. точка 63)

8.      Вж. текста на решението.

(вж. точки 66—72)

9.      Член 17, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз гарантира правото на собственост. Това право обаче не е абсолютно. От член 52, параграф 1 от Хартата следва, че за да бъде в съответствие с правото на Съюза, евентуалното ограничение за упражняването на правото на собственост трябва във всички случаи да отговаря на три условия. Първо, ограничението трябва да бъде предвидено в закон и съответната мярка трябва да има законово основание. Второ, ограничението трябва да следва цел от общ интерес, призната от Съюза като такава. Трето, ограничението не трябва да бъде прекомерно. Последното условие означава, от една страна, че ограничението трябва да бъде необходимо и пропорционално на преследваната цел и от друга, че не трябва да се засяга основното съдържание на съответното право или свобода.

На първото от тези условия не отговаря решението за прилагане на решение за замразяване на средствата на някои лица и образувания с оглед на положението в Тунис, в което е приложен друг критерий, а не установеният в решението, което е негово правно основание. Това е така, когато решението за прилагане, с което жалбоподателят е включен сред лицата, чиито средства се замразяват, по съображение че срещу него се води съдебно разследване за деяния, извършени като част от действия за изпиране на пари, докато в основното решение се предвижда замразяване на средствата на лицата, отговорни за присвояване на държавни средства, при положение че от една страна, не е доказано, че с оглед на наказателното право на съответната държава понятието „присвояване на държавни средства“ обхваща понятието за изпиране на пари, и от друга страна, видно от дефиницията за изпиране на пари по член 1, параграф 2 от Директива 2005/60 за предотвратяване използването на финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на тероризъм, това понятие не включва само деяния, които позволяват да се прикрие незаконният произход на активи, получени чрез присвояване на държавни средства. В такъв случай решението за прилагане не може да се разглежда като предвидено в закон по смисъла на член 52, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз.

(вж. точки 75, 78—81, 91 и 93—96)

10.    Вж. текста на решението.

(вж. точка 82)

11.    Вж. текста на решението.

(вж. точка 115)

12.    Решенията, с които Общият съд отменя решение на институция или орган на Съюза, по принцип влизат в сила незабавно, като в този смисъл отмененият акт се заличава с обратна сила от правния ред и се счита, че никога не е съществувал. Същевременно на основание член 264, втора алинея ДФЕС Общият съд може да запази временно правните последици на отмененото решение.

По аналогия с разпоредбите на член 60, втора алинея от Статута на Съда, които се отнасят до случаите на отмяна на регламенти, правните последици на обжалваното решение следва да се запазят до изтичането на срока за обжалване на отменителното съдебно решение или евентуално до отхвърлянето на жалбата, понеже, ако решението на Общия съд влезе в сила незабавно, регламентът за налагане на ограничителната мярка замразяване на средства спрямо жалбоподателя ще бъде лишен от правно основание и съгласно член 266 ДФЕС Съветът ще бъде длъжен да го отмени в частта, в която се отнася до жалбоподателя. Така последният ще може да прехвърли всичките си активи или част от тях извън Европейския съюз, поради което ще е налице опасност от сериозно и непоправимо накърняване на ефективността на всяка мярка за замразяване на активи, която в бъдеще Съветът може да приеме по отношение на това лице, докато всъщност не е изключено посочването на това лице в списъка, приложен към решението, да е обосновано по причини, различни от изложените в това решение.

(вж. точки 118 и 121—123)