Дело C-174/08

NCC Construction Danmark A/S

срещу

Skatteministeriet

(Преюдициално запитване, отправено от Østre Landsret)

„Шеста директива ДДС — Член 19, параграф 2 — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Смесено данъчнозадължено лице — Стоки и услуги, използвани едновременно за облагаеми и за освободени дейности — Изчисляване на подлежащата на приспадане част — Понятие „съпътстващи сделки с недвижими имоти“ — Собствени доставки — Принцип на данъчен неутралитет“

Резюме на решението

1.        Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка — Стоки и услуги, използвани както за доставки с право на приспадане, така и за доставки без право на приспадане

(член 19, параграф 2 от Директива 77/388 на Съвета)

2.        Данъчни разпоредби — Хармонизиране на законодателствата — Данъци върху оборота — Обща система на данъка върху добавената стойност — Приспадане на данъка, платен за получена доставка

(Директива 77/388 на Съвета)

1.        Член 19, параграф 2 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота трябва да се тълкува в смисъл, че продажбата от строително предприятие на недвижими имоти, построени за негова собствена сметка, не може да се квалифицира като „съпътстваща сделка с недвижими имоти“ по смисъла на тази разпоредба, след като съставлява пряко, постоянно и необходимо продължение на неговата облагаема дейност. При тези условия не следва да се преценява конкретно степента, в която тази дейност по продажба, разглеждана отделно, предполага използването на стоки и услуги, за които се дължи данък върху добавената стойност.

(вж. точки 34 и 35; точка 1 от диспозитива)

2.        Не е възможно принципът на данъчен неутралитет да не допуска строително предприятие, което плаща данък върху добавената стойност за строителните услуги, които извършва за своя сметка (собствени доставки), да не може да приспадне изцяло данъка върху добавената стойност във връзка с общите разходи за осъществяването на тези услуги, след като оборотът, получен от продажбата на така построените сгради, е освободен от данък върху добавената стойност.

Всъщност макар че посоченият принцип на данъчен неутралитет представлява законодателно отражение на принципа на равно третиране в областта на данъка върху добавената стойност, все пак докато последният принцип, подобно на другите общи принципи на общностното право, е от конституционен ранг, принципът на данъчен неутралитет изисква да бъде уреден по законодателен ред, което означава да бъде уреден с акт на вторичното общностно право. Ето защо в такъв законодателен акт принципът на данъчен неутралитет може да бъде предмет на уточнения, които произтичат от прилагането на член 19, параграф 1 от Шеста директива 77/388 относно хармонизиране на законодателствата на държавите членки относно данъците върху оборота във връзка с член 28, параграф 3, буква б) от тази директива и точка 16 от приложение Е към нея, по силата на които разпоредби данъчнозадължено лице, извършващо едновременно облагаеми дейности и освободени дейности по продажба на недвижими имоти, не може да приспадне изцяло начисления му данък върху добавената стойност върху общите разходи.

Освен това няма основание да се изтъква принципът на данъчен неутралитет, за да не се допусне прилагането на транспонираните в националното законодателство разпоредби на Шеста директива, при положение че с оспорените разпоредби за транспониране на Шеста директива националният законодател, отчитайки надлежно общия принцип на равно третиране, е искал да постави строителните предприятия, които освен строителната си дейност упражняват и освободена дейност по продажба на недвижими имоти, в същото положение като строителните инвеститори, чиято дейност е освободена и поради това не могат да приспаднат начисления им данък върху добавената стойност върху доставките на строителни услуги от трети предприятия — изпълнители по инвестиционните проекти, още повече че целта на националния законодател е да се избегнат нарушения на конкуренцията във вътрешния пазар.

(вж. точки 41—43, 46 и 47; точка 2 от диспозитива)