Дело T‑545/14

GEA Group AG

срещу

Служба за хармонизация във вътрешния пазар
(марки, дизайни и модели) (СХВП)

„Марка на Общността — Заявка за словна марка на Общността „engineering for a better world“ — Решение с чисто потвърдителен характер — Потвърдено решение, което е станало окончателно — Служебна проверка — Недопустимост“

Резюме — Определение на Общия съд (втори състав) от 6 октомври 2015 г.

1.      Жалба за отмяна — Жалба срещу потвърдително решение на предходно решение, което не е било обжалвано в определените срокове — Недопустимост — Предходно решение, което е станало окончателно — Жалба срещу предходното решение, обявена за просрочена след подаването на жалбата срещу потвърдителното решение — Липса на последици

(член 263 ДФЕС)

2.      Жалба за отмяна — Жалба срещу потвърдително решение на предходно решение, което не е било обжалвано в определените срокове — Недопустимост — Понятие за потвърдително решение — Преразглеждане на предходно решение вследствие на искане, във връзка с което са изтъкнати съществени нови факти — Изключване

(член 263 ДФЕС)

3.      Марка на Общността — Производство по обжалване — Обжалване пред апелативен състав — Заявка за регистрация на марка, с която се иска да бъде преразгледано станало окончателно предходно решение — Допустимост — Условие — Искане, което се основана на съществени нови факти — Понятие за съществен факт — Предходна практика при вземане на решения на Службата — Изключване

(член 263 ДФЕС; Регламент № 207/2009 на Съвета)

4.      Жалба за отмяна — Жалба срещу потвърдително решение на предходно решение, което не е било обжалвано в определените срокове — Недопустимост — Понятие за потвърдително решение — Преразглеждане с цел да се провери дали е обосновано оставянето в сила на предходно решение предвид настъпилото същевременно изменение на фактическите или правните обстоятелства — Изключване

(член 263 ДФЕС)

1.      Решение, с което само се потвърждава станало окончателно предходно решение, не е акт, който подлежи на обжалване. Всъщност, за да не се възстановява срокът за подаване на жалба срещу потвърденото решение, жалбата срещу подобно потвърдително решение трябва да се обяви за недопустима.

Обявяването на жалбата срещу предходното решение за просрочена едва след подаването на жалбата срещу потвърдителното решение не позволява да се приеме, че предходното решение не е било окончателно към датата на подаване на жалбата. Всъщност, ако вследствие на подаване на жалба срещу дадено решение след изтичане на предвидения за това срок решението не може да стане окончателно, би било застрашено постигането на целта на съдебната практика относно недопустимостта на жалбите, подадени срещу потвърдителни актове, а именно да се предотврати с подаването на жалби да се възстановят вече изтекли срокове.

(вж. т. 15 и 33)

2.      Вж. текста на определението.

(вж. т. 16 и 17)

3.      Наличието на съществени нови факти може да е основание за подаване на искане за преразглеждане на предходно решение, което е станало окончателно. Обратно, ако искането за преразглеждане не се основана на съществени нови факти, жалбата срещу решението, с което се отказва исканото преразглеждане, трябва да бъде обявена за недопустима.

В това отношение апелативният състав не е длъжен да преразгледа предходното си решение, станало окончателно, с оглед на практиката при вземане на решения на Службата за хармонизация във вътрешния пазар (марки, дизайни и модели). Дори да се предположи, че предходните регистрации могат да се квалифицират като нови факти, защото не са били взети предвид при приемането на първото решение, макар вече да са съществували, те не биха могли да бъдат квалифицирани като съществени факти. Всъщност даден факт е съществен, когато може да измени съществено правното положение, взето предвид от издалия предходния акт орган, например по-специално като измени съществено обстановката, при която е приет предходният акт. Такова е обстоятелството, което буди съмнения относно основателността на приетото с посочения акт разрешение.

При все това преценката за наличие на основание за отхвърляне на заявката за регистрация не би могла да бъде оспорена само с мотива, че в конкретния случай апелативният състав не е следвал практиката на Службата при вземане на решения. Всъщност заявките за регистрация трябва да се преценяват във всеки отделен случай, тъй като регистрацията на даден знак като марка зависи от специфични критерии, които са приложими при фактическите обстоятелства по случая и с които се цели да се провери дали съответният знак не попада в обхвата на основание за отказ, предвидено в Регламент № 207/2009 относно марката на Общността.

(вж. т. 17, 21—24)

4.      Вж. текста на определението.

(вж. т. 26 и 27)