Дело T‑548/14

Кралство Испания

срещу

Европейска комисия

„Митнически съюз — Внос на продукти, произведени от риба тон с произход от Еквадор — Последващо събиране на вносни мита — Искане за отказ от събиране на вносни мита — Член 220, параграф 2, буква б) и член 236 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 — Уведомление за вносителите, публикувано в Официален вестник — Добросъвестност — Искане за опрощаване на вносни мита — Член 239 от Регламент (ЕИО) № 2913/92“

Резюме — Решение на Общия съд (пети състав) от 15 декември 2016 г.

1.      Собствени ресурси на Европейския съюз — Последващо събиране на вносни или износни мита — Условия за невземане под отчет на вносни мита, предвидени в член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 — Кумулативен характер

(член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 на Съвета)

2.      Право на Европейския съюз — Принципи — Правна сигурност — Правна уредба, която може да има финансови последици

3.      Собствени ресурси на Европейския съюз — Последващо събиране на вносни или износни мита — Условия за невземане под отчет на вносни мита, предвидени в член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 — Уведомление за вносителите, публикувано в Официален вестник, сигнализиращо за основателни съмнения относно надлежното прилагане на преференциален режим — Необходимост от ясен и прецизен характер на уведомлението

(член 220, параграф 2, буква б), четвърта и пета алинея от Регламент № 2913/92 на Съвета)

1.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 27—29)

2.      Вж. текста на решението.

(вж. т. 44)

3.      От самия текст на член 220, параграф 2, буква б) от Регламент № 2913/92 относно създаване на Митнически кодекс на Общността следва, че публикуването в Официален вестник на Европейския съюз на уведомление за вносителите, сигнализиращо за основателни съмнения по отношение на надлежното прилагане на преференциалния режим от третата страна бенефициер, забранява на вносителите, считано от публикуването, да се позовават на своята добросъвестност, като така се гарантира много високо равнище на правна сигурност и се задължават националните органи или Комисията да отхвърлят искането за отказ от събиране на вносни мита. Предвид особената значимост на подобно уведомление, то трябва да бъде особено ясно, по-специално по въпроса кои са обхванатите страни. Това важи още повече, когато от текста на член 220, параграф 2, буква б), пета алинея от Митническия кодекс на Общността непосредствено следва, че такова уведомление трябва да сигнализира за основателни съмнения по отношение на надлежното прилагане на преференциалния режим „от страната бенефициер“. Всъщност, когато уведомлението не може да се тълкува като обхващащо с достатъчна прецизност и вноса с произход от трета страна, не може да се изисква от длъжника да промени подхода си спрямо вноса с произход от тази страна след публикуването на посоченото уведомление. Различният подход би намалил правната сигурност на икономическите оператори, доколкото те биха били задължени при съмнения относно обхвата на някакво уведомление за вносителите винаги да прилагат като превенция допълнителни защитни мерки, при това дори за вноса с произход от страни, които не са ясно определени в качеството си на страни, за които се отнасят съмненията на Комисията.

(вж. т. 46, 60 и 76)