РЕШЕНИЕ НА СЪДА (втори състав)
20 януари 2022 година(*)
„Неизпълнение на задължения от държава членка — Държавни помощи — Помощи, обявени за незаконни и несъвместими с вътрешния пазар — Задължение за възстановяване — Решение на Съда, установяващо неизпълнение на задължение — Неизпълнение — Неспазване на задължението за възстановяване на незаконни и несъвместими помощи — Финансови санкции — Пропорционален и възпиращ характер — Периодична имуществена санкция — Еднократно платима сума — Платежоспособност — Пропорционална тежест на гласовете на държавата членка в Европейския парламент“
По дело C‑51/20
с предмет иск за установяване на неизпълнение на задължения, предявен на основание член 260, параграф 2 ДФЕС на 29 януари 2020 г.,
Европейска комисия, представлявана от A. Bouchagiar и B. Stromsky, в качеството на представители,
ищец,
срещу
Република Гърция, представлявана от K. Boskovits и A. Samoni-Rantou, в качеството на представители,
ответник,
СЪДЪТ (втори състав),
състоящ се от: Aл. Арабаджиев (докладчик), председател на първи състав, изпълняващ функцията на председател на втори състав, I. Ziemele, T. von Danwitz, P. G. Xuereb и A. Kumin, съдии,
генерален адвокат: G. Pitruzzella,
секретар: A. Calot Escobar,
предвид изложеното в писмената фаза на производството,
след като изслуша заключението на генералния адвокат, представено в съдебното заседание от 1 юли 2021 г.,
постанови настоящото
Решение
1 С исковата си молба Европейската комисия моли Съда:
– да установи, че като не е предприела всички необходими мерки за изпълнението на решение от 9 ноември 2017 г., Комисия/Гърция (C‑481/16, непубликувано, наричано по-нататък „решението, установяващо неизпълнението“, EU:C:2017:845), Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС,
– да разпореди на Република Гърция да заплаща на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 26 697,89 EUR за всеки ден забава при изпълнението на решението, установяващо неизпълнението, считано от деня на постановяване на решението по настоящото дело до деня на цялостното изпълнение на решението, установяващо неизпълнението,
– да разпореди на Република Гърция да заплати на Комисията еднократно платима сума, чийто размер е резултат от умножаването на сума в размер на 3709,23 EUR по броя на дните, изтекли от датата на постановяването на решението, установяващо неизпълнението, до датата, на която тази държава членка сложи край на нарушението, или, при липса на преустановяване на нарушението — до деня на постановяване на решението по настоящото дело, и
– да осъди Република Гърция да заплати съдебните разноски.
Обстоятелства, предхождащи спора
2 В контекста на програмата си за икономическо приспособяване Република Гърция предприема програма за приватизация. Larco General Mining & Metallurgical Company SA (наричано по-нататък „Larco“), гръцко миннодобивно и металургично предприятие, е сред подлежащите на приватизация дружества. Дружеството е специализирано в добива и преработването на латеритна руда, добива на лигнитни въглища и производството на фероникел и вторични продукти. Дейностите му включват проучване, разработване, добив и топене на руда и търговия на продуктите му в световен мащаб.
3 През март 2012 г. Hellenic Republic Asset Development Fund, дружество учредено с цел управление на процеса на приватизация, уведомява Комисията за проекта за приватизация на Larco.
4 Тогава Комисията извършва предварително разглеждане на този проект, за да провери дали той не съдържа елементи на държавна помощ.
5 Тя изпраща въпросник до гръцките органи. От отговорите на гръцките органи, получени в Комисията на 16 март 2012 г., изрично следва, че Larco вече се е възползвало от мерки, предприети от страна на гръцката държава. След това Комисията изисква допълнителна информация с електронни писма от 18 април 2012 г., 24 април 2012 г., 5 юли 2012 г., 22 август 2012 г. и 7 декември 2012 г. и с писма от 4 май 2012 г. и 14 януари 2013 г., на които гръцките органи отговарят на 20 април 2012 г., 26 април 2012 г., 3 октомври 2012 г., 13 ноември 2012 г., 15 ноември 2012 г., 7 декември 2012 г., 24 декември 2012 г. и 18 януари 2013 г. Между службите на Комисията и представители на гръцките органи са проведени срещи на 30 април 2012 г. и 11 септември 2012 г. в Атина (Гърция) и на 25 януари 2013 г. в Брюксел (Белгия).
6 С писмо от 6 март 2013 г. Комисията уведомява Република Гърция за решението си да започне официалната процедура по разследване, предвидена в член 108, параграф 2 ДФЕС, по отношение на различни мерки, като държавните гаранции, предоставени на Larco за 2008 г., 2010 г. и 2011 г., увеличението на капитала през 2009 г., едно споразумение за уреждане на дългове, подписано през 1998 г., както и възможността да се депозират гаранционни писма за сумата от 1,5 милиона евро, вместо да се заплати данъчна глоба в размер на 190 милиона евро.
7 След това Комисията приканва гръцките органи и заинтересованите страни да представят мненията си по отношение на посочените мерки.
8 На 30 април 2013 г. Комисията получава само становището на гръцките органи.
9 На 27 март 2014 г. Комисията приема Решение 2014/539/ЕС относно държавна помощ SA.34572 (13/C) (ex 13/NN), приведена в действие от Гърция за Larco General Mining & Metallurgical Company S.A. (ОВ L 254, 2014 г., стр. 24), като в членове 2—5 от разпоредителната част на това решение се посочва, че разглежданите мерки представляват неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар помощи, че тези помощи трябва да бъдат възстановени от Larco и че на Комисията трябва да се предостави информация по-специално относно вече предприетите или планирани мерки за спазване на посоченото решение.
10 Освен това, тъй като Република Гърция е уведомила Комисията за намерението си да продаде определени активи на Larco чрез две отделни покани за подаване на оферти в тръжна процедура, същия ден Комисията приема Решение относно държавна помощ SA.37954 (2013/N) за тази продажба (наричано по-нататък „решението за продажба на някои активи на Larco“). В това решение Комисията посочва, че според предоставената от Република Гърция информация двете тръжни процедури се провеждат съответно от държавата и от Larco в качеството им на собственици на активите, за които се отнася всяка от тръжните процедури. По-специално първата тръжна процедура е била свързана с металургичния завод в Ларимна (Гърция), както и с 40 % от правата за експлоатация на латеритна руда в мините Agios Ioannis (Гърция), докато втората е била свързана със 73 % от правата за добив на латеритна руда в мините Evia (Гърция) и с всички права за добив на латеритна руда в мините Koriasta (Гърция). След приключването на двете тръжни процедури и независимо от резултатите от тях Larco е следвало да бъде обявено в несъстоятелност съгласно националното законодателство, а останалите му активи щели да бъдат продадени в рамките на производството по ликвидация.
11 Предвид тези данни Комисията приема в решението за продажбата на някои активи на Larco, че доколкото са били спазени редица разпоредби и условия, посочената продажба, първо, не представлява държавна помощ и второ, не води до икономическа приемственост между Larco и собственика или собствениците на активите, които ще бъдат продадени. Комисията приема, че при тези условия въпросът за възстановяването на неправомерните и несъвместими държавни помощи, изплатени на Larco, няма да има отношение към новите собственици на активите, които са били предназначени за продажба.
12 Двумесечният срок, определен в член 5 от Решение 2014/539, съгласно който Република Гърция е трябвало да представи информация относно приетите мерки за възстановяване на разглежданите помощи, е изтекъл на 28 май 2014 г., без Комисията да е получила информацията във връзка с това.
13 С писмо от 23 юни 2014 г. Комисията напомня на гръцките органи задълженията им, произтичащи от Решение 2014/539, и иска от тях да бъде уведомена в срок от 20 работни дни за условията за изпълнение на това решение. С електронно писмо от 18 юли 2014 г. посочените органи отговарят, че не са били в състояние да ѝ предоставят информацията в този срок.
14 Освен това Комисията припомня също така на Република Гърция, че последната е била длъжна да спази предвидения в член 4, параграф 2 от Решение 2014/539 четиримесечен срок. Този срок обаче е изтекъл на 28 юли 2014 г., без Комисията да е получила информация относно изпълнението на посоченото решение.
15 С писма от 6 октомври 2014 г. и 18 декември 2015 г. Комисията приканва посочената държава членка да ѝ предостави съответната информация и да организира обмена на информация във връзка с условията за възстановяване на разглежданите помощи. Посочената държава членка обаче не отговаря на тези писма. По време на среща, проведена в Атина между Комисията и гръцките органи, последните не изтъкват нито един довод, който да обоснове липсата на мерки за изпълнение на Решение 2014/539.
16 На 2 септември 2016 г., като счита, че Република Гърция не е изпълнила задълженията, които има съгласно Решение 2014/539, Комисията предявява иск за неизпълнение на задължения срещу тази държава членка на основание член 108, параграф 2 ДФЕС, с който цели да се установи, че в определения срок тя не е взела всички необходими мерки, за да се съобрази с това решение, или при всички положения, е нарушила задълженията си съгласно изискванията на член 5 от посоченото решение, като не е уведомила в достатъчна степен Комисията за мерките, които е приела.
17 На 9 ноември 2017 г. с решението, установяващо неизпълнението, Съдът приема, че Република Гърция не е предприела в определените срокове всички необходими мерки за изпълнение на Решение 2014/539 и не е уведомила Комисията за приетите в изпълнение на това решение мерки.
Досъдебната процедура
18 На 15 ноември 2017 г., след обявяването на решението, установяващо неизпълнението, Комисията изпраща писмо до гръцките органи, с което иска от тях да бъдат възстановени неправомерните и несъвместими с вътрешния пазар помощи, на което последните не отговарят.
19 На 13 ноември 2018 г. с писмо до гръцкия министър на финансите Комисията иска информация относно хода на процедурата по събиране на разглежданите помощи и посочва, че може да предяви иск за установяване на неизпълнение на задължения на основание член 260 ДФЕС. Това писмо също остава без отговор.
20 След като констатира, че Решение 2014/539 все още не е изпълнено, на 25 януари 2019 г. Комисията изпраща на Република Гърция официално уведомително писмо на основание член 260, параграф 2 ДФЕС, с което я приканва да изложи своите съображения в срок от два месеца.
21 На 29 март 2019 г. посочената държава членка отговаря на официалното уведомително писмо, като по-специално посочва трудностите, пред които е била изправена, както и желанието си да сътрудничи.
22 При тези обстоятелства Комисията решава да предяви настоящия иск.
Промени, настъпили по време на настоящото производство
23 На 14 февруари 2020 г. Република Гърция приема Закон 4664/2020. Член 21 от този закон предвижда поставянето на Larco под режим на специално управление, който посредством бързо и опростено производство трябва да доведе до ликвидация на това дружество (наричано по-нататък „специалното управление“).
24 По искане на тази държава членка, действаща в качеството си на кредитор на Larco, с решение № 1407/2020 от 28 февруари 2020 г. Monomeles Efeteio Athinon (Апелативен съд в състав от един съдия Атина, Гърция) поставя дружеството под режима на специално управление, което не води до прекратяване на дейността на посоченото дружество. Със същото решение посочената юрисдикция назначава извънреден управител, който е трябвало да извърши опис на всички активи и пасиви на същото това дружество и който е бил длъжен да използва публична тръжна процедура за прехвърляне на активите на дружеството.
25 На 13 март 2020 г. гръцките органи, от една страна, приканват Larco да плати в срок от тридесет календарни дни сумата, съответстваща на обявените за неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар помощи, увеличена с приложимите лихви, и от друга страна, уведомяват Комисията, че по отношение на Larco се прилага режимът на специално управление.
26 На 26 март 2020 г. с решение Larko/Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238) Съдът уважава подадената от Larco жалба срещу решение на Общия съд от 1 февруари 2018 г., Larko/Комисия (T‑423/14, EU:T:2018:57), с което последният отхвърля жалбата на това дружество за отмяна на Решение 2014/539. Съдът отменя решението на Общия съд в частта, в която се отхвърля първата част от първото основание за обжалване, която се отнася до гаранцията, предоставена през 2008 г. от гръцката държава на Larco относно заем в размер на 30 милиона евро, отпуснат от ATE Bank на това дружество (наричана по-нататък „мярка 2“).
27 След постановяването на решението на Съда Larco подава възражения срещу сумата на помощта по мярка 2, която трябва да бъде възстановена.
28 На 7 април 2020 г. извънредният управител на Larco отправя по съдебен ред до Република Гърция искане за арбитражно уреждане на спора относно режима на собственост на завода в Ларимна.
29 С писмо от 27 април 2020 г. гръцките органи уведомяват Комисията за възраженията на Larco относно мярка 2, на които посочената институция отговаря с писмо от 6 май 2020 г.
30 На 14 май 2020 г. посочените власти изпращат на гръцките данъчни органи писмо, с което искат Larco да възстанови изцяло разглежданите помощи.
31 След отправено от Съда искане за предоставяне на сведения на основание член 62, параграф 1 от Процедурния правилник на Съда Република Гърция представя документи относно възстановяването на разглежданите помощи.
32 От отговора на това искане за предоставяне на сведения следва, първо, че към 22 март 2021 г. Larco все още е било поставено под режима на специално управление, като се има предвид времето, необходимо за постановяването на арбитражното решение относно режима на собственост върху завода в Ларимна, и фактът, че този режим е трябвало да приключи след период от дванадесет месеца, започнал да тече от датата на прилагането на режима, или след период от девет месеца, започнал да тече от постановяването на арбитражното решение.
33 Второ, с посоченото арбитражно решение, постановено на 24 септември 2020 г. и изменено на 8 октомври 2020 г., арбитражният съд признава правото на собственост на гръцката държава върху металургичния завод и минния комплекс в Ларимна. Larco остава наемател на тези активи на гръцката държава.
34 Трето, в резултат на същото арбитражно решение двете покани за подаване на оферти в тръжна процедура, посочени в точка 10 от настоящото решение, с които Република Гърция заявява намерението си да продаде определени активи на Larco, са били актуализирани, а извънредният управител е подготвил окончателния опис на всички активи и пасиви на Larco.
35 Четвърто, производствата, свързани с тези тръжни процедури, са провеждани успоредно и е трябвало да приключат най-късно до 8 юли 2021 г.
По неизпълнението на задължения
Доводи на страните
36 На първо място, Комисията упреква Република Гърция, че не е предприела необходимите мерки за изпълнение на решението, установяващо неизпълнението, при положение че в продължение на над пет години от приемането на Решение 2014/539 и над две години от постановяването на това съдебно решение гръцките органи не са извършили възстановяването на разглежданите държавни помощи от страна на Larco.
37 Според Комисията гръцките органи са приели мерки за възстановяване на помощите едва след 29 януари 2020 г. — датата на предявяване на настоящия иск — в нарушение на изискването за незабавно и ефективно изпълнение на това решение. Най-напред, Закон 4664/2020, с който се предвижда поставянето на Larco под режим на специално управление, е бил приет едва на 14 февруари 2020 г. На следващо място, на 28 февруари 2020 г. Larco е поставен под режим на специално управление. Накрая, на 13 март 2020 г. гръцките органи са приканили Larco да изплати в срок от 30 дни съответстващата на тези помощи сума.
38 Що се отнася до режима на специално управление на Larco, Комисията отбелязва, първо, че член 21, параграф 4 от Закон 4664/2020 предвижда, че посоченото дружество може да се ползва от държавна субсидия, за да покрива разходите си, свързани с прилагането на посочения режим. Според Комисията предвидените в тази разпоредба оперативни помощи за Larco, имащи за цел да освободят дружеството от разходите, които по принцип то би трябвало да понесе в рамките на текущото си управление или на обичайната си дейност, представляват категория помощи, с които се причинява особено голяма вреда на конкуренцията. В случая гръцките органи вече са предоставили на Larco оперативни помощи в рамките на специалното управление.
39 Второ, Комисията счита, че Република Гърция е била длъжна да започне производство по несъстоятелност срещу Larco и да впише в списъка на предявените вземания тези, които са свързани с възстановяването на съответните помощи, в четиримесечния срок, посочен в член 4 от Решение 2014/539. Това вписване е трябвало да бъде последвано или от пълното възстановяване на разглежданите помощи, или от ликвидацията на получателя и от окончателното прекратяване на дейността му.
40 В случая обаче Република Гърция не е вписала в списъка на предявените вземания тези, които са свързани с възстановяването на съответните помощи. Съгласно член 21, параграф 9 от Закон 4664/2020 такова формално вписване би могло да се извърши едва след прехвърлянето на активите на Larco на предложилия най-високата цена при продажбата на тези активи чрез търг.
41 Според Комисията, дори да се предположи, че вземането на Република Гърция във връзка с възстановяването на разглежданите помощи е било формално вписано в списъка на предявените вземания след прехвърлянето на активите на Larco, както се предвижда съгласно режима на специално управление, решението, установяващо неизпълнението, би могло да бъде изпълнено изцяло само в хипотезата, при която приходите от ликвидацията биха били достатъчни, за да се възстанови пълният размер на разглежданите помощи. В противен случай само ликвидацията и окончателното прекратяване на дейността на Larco биха позволили да се осигури цялостното изпълнение на това решение.
42 На второ място, що се отнася до задължението на гръцката държава да уведоми Комисията, последно посочената институция изтъква, че органите на тази държава членка не са предоставили в определените срокове данни, позволяващи да се провери точността на изчисляването на размера на подлежащите на възстановяване помощи.
43 Така тези органи не са изпълнили решението, установяващо неизпълнението.
44 Освен това според Комисията обстоятелството, че след постановяването на решението от 26 март 2020 г., Larko/Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238) жалбата на Larco за отмяна на Решение 2014/539 все още е висяща пред Общия съд, е без значение за настоящото дело. Тя изтъква, че производството за установяване на неизпълнение на задължения по член 260, параграф 2 ДФЕС е независимо от производството, започнато по член 263 ДФЕС. Посочената институция уточнява, че с това решение Съдът отменя частично съдебното решение от 1 февруари 2018 г., Larko/Комисия (T‑423/14, EU:T:2018:57), но все пак не отменя Решение 2014/539, което продължава да подлежи изцяло на изпълнение. Следователно Република Гърция е била длъжна да изпълни това решение в неговата цялост.
45 В своя защита Република Гърция поддържа, на първо място, че гръцките органи са приели редица мерки, които представляват съществен напредък при изпълнението на решението, установяващо неизпълнението. Така поради финансовите затруднения на Larco на 14 февруари 2020 г. гръцките органи са предвидили поставянето на Larco под режим на специално управление, който се е прилагал по отношение на него от 28 февруари 2020 г. и който е трябвало да приключи след период от дванадесет месеца, започнал да тече от датата на прилагането на режима, или след период от девет месеца, започнал да тече от постановяването на арбитражното решение по спора относно режима на собственост на завода в Ларимна.
46 Първо, Република Гърция отбелязва, че по отношение на производството по несъстоятелност по общия ред и на специалното производство, установено със Закон 4307/2014, специалното управление представлява специфично производство по несъстоятелност, в рамките на което извънредният управител извършва бързо продажба на активите на съответното предприятие и организира публична тръжна процедура, за да се избегне обезценяване на активите.
47 Действително поставянето на Larco под режим на специално управление не било довело до незабавното преустановяване на дейността му. Запазването на дейността на завода в Ларимна обаче е било счетено за необходимо, от една страна, за да се получи максималната цена за активите на Larco и от друга страна, за да се осигури продължаването на производството на никел в Гърция, което е особено важно както за гръцката икономика, така и за европейската икономика.
48 Освен това гръцкото Министерство на околната среда и енергетиката е разполагало съгласно националното право с възможността да отпуска държавни субсидии, чиято цел била да се покрият разходите, необходими за прилагането на специалното управление, както и оперативните разходи за поддържане на дейността на предприятието до прекратяването на неговото съществуване. Евентуално платените на това основание суми обаче е трябвало да бъдат приспаднати от продажната цена на активите и да бъдат възстановени на държавата, без да се вземат предвид останалите вземания, вписани в списъка на предявените вземания.
49 Второ, Република Гърция отбелязва, че в срок от пет дни след края на тръжната процедура извънредният управител трябва да покани кредиторите да предявят окончателно вземанията си и след това да състави списъка с окончателното класиране на вземанията. Що се отнася по-специално до датата, на която е извършено вписването в списъка на предявените вземания, Република Гърция твърди, че за разлика от производство по несъстоятелност по общия ред, в рамките на което вписването в списъка на предявените вземания се извършва преди ликвидацията на предприятието, в производството по специално управление това вписване се извършва след продажбата на активите на съответното дружество. Чрез дерогация от приложимите общи разпоредби държавните вземания, свързани с възстановяването на неправомерни и несъвместими помощи, имали предимство пред всяка обща или специална привилегия на другите кредитори.
50 Трето, Република Гърция поддържа, че окончателното прекратяване на дейността на Larco ще се извърши с продажбата на активите на дружеството, като по този начин ще се гарантира липсата на икономическа приемственост и на нарушаване на конкуренцията на съответния пазар. Така поставянето на Larco под режим на специално управление представлявало необратимо производство, което трябвало да доведе до ликвидацията на това дружество и до окончателното прекратяване на дейността му. Република Гърция твърди, че при всички положения при неуспех на публичната тръжна процедура Larco ще бъде обявено в несъстоятелност и активите му ще бъдат ликвидирани съгласно производството по несъстоятелност по общия ред. Ако в хода на производството по специално управление 75 % от активите на това предприятие не бъдат продадени, е трябвало да се констатира, че процедурата е неуспешна.
51 Впрочем Република Гърция не оспорва, че Решение 2014/539 продължава изцяло да се прилага след постановяването на решението от 26 март 2020 г., Larko/Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238). Според тази държава членка обаче в своето Известие за възстановяване на неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар държавни помощи Комисията счита, че когато жалба срещу решение за възстановяване е висяща, предварителното изпълнение на това решение може да бъде осигурено например чрез депозиране от получателя на помощите на цялата подлежаща на възстановяване сума по обезпечителна депозитна сметка.
52 На второ място, Република Гърция изтъква, че с писмото си от 13 март 2020 г. е уведомила Комисията за всички мерки, предприети за възстановяване на разглежданите помощи. На 14 май 2020 г. тя е разпоредила възстановяването на целия размер на тези помощи.
Съображения на Съда
53 В самото начало следва да се отбележи, че жалбата за отмяна, подадена от Larco срещу Решение 2014/539, по която е постановено решението от 26 март 2020 г., Larko/Комисия (C‑244/18 P, EU:C:2020:238), е без значение за изпълняемостта му и следователно за настоящия спор. Всъщност, съгласно практиката на Съда, както е видно от член 278 ДФЕС, при липсата на решение на Общия съд в противен смисъл жалбата за отмяна няма суспензивно действие. Така по принцип подаването на жалба за отмяна не изменя изпълняемостта на решението, чиято отмяна се иска (вж. в този смисъл решение от 9 юли 2015 г., Комисия/Франция, C‑63/14, EU:C:2015:458, т. 47).
54 Що се отнася до довода на Република Гърция, че в своето Известие за възстановяване на неправомерни и несъвместими с вътрешния пазар държавни помощи Комисията приема, че когато жалба срещу решение за възстановяване е висяща, предварителното изпълнение на това решение може да бъде осигурено например чрез депозиране от получателя на помощите на цялата подлежаща на възстановяване сума по обезпечителна депозитна сметка, достатъчно е да се отбележи, че в случая тази държава членка не е представила доказателства за извършването на такова депозиране.
55 В самото начало трябва да се припомни, на първо място, че от практиката на Съда следва, че държавата членка, която е адресат на решение, задължаващо я да възстанови неправомерни помощи, обявени за несъвместими с вътрешния пазар, е длъжна по силата на член 288, четвърта алинея ДФЕС да предприеме всички подходящи мерки за осигуряване на изпълнението на това решение. Тя трябва да успее реално да си възстанови дължимите ѝ суми, за да премахне нарушаването на конкуренцията, причинено от предоставеното с помощите конкурентно предимство (решение от 14 ноември 2018 г., Комисия/Гърция, C‑93/17, EU:C:2018:903, т. 68 и цитираната съдебна практика).
56 Всъщност възстановяването на неправомерна помощ, обявена за несъвместима с вътрешния пазар, трябва да се извърши незабавно и в съответствие с процедурите по националното законодателство на съответната държава членка, при условие че те позволяват незабавното и ефективно изпълнение на решението на Комисията. За тази цел съответните държави членки са длъжни да предприемат всички предвидени в правните им системи мерки, включително временни мерки, без да се засяга правото на Съюза (решение от 14 ноември 2018 г., Комисия/Гърция, C‑93/17, EU:C:2018:903, т. 69 и цитираната съдебна практика).
57 По отношение на случаите, в които неправомерно предоставени и обявени за несъвместими с вътрешния пазар държавни помощи трябва да се възстановят от предприятия бенефициери, които са в затруднено положение или в производство по обявяване в несъстоятелност, следва да се напомни, че такива затруднения не засягат задължението за възстановяване на помощта. Поради това държавата членка е длъжна, в зависимост от конкретния случай, да поиска ликвидация на дружеството, да впише вземането си в пасивите му или да предприеме всякакви други позволяващи ѝ да си възстанови помощта мерки (решение от 17 януари 2018 г., Комисия/Гърция, C‑363/16, EU:C:2018:12, т. 36).
58 По-специално съгласно постоянната съдебна практика възстановяването на предишното положение и отстраняването на предизвиканото с помощите нарушаване на конкуренцията по принцип могат да се осъществят с вписване на вземането за възстановяване на съответните помощи в списъка на предявените вземания (решение от 17 януари 2018 г., Комисия/Гърция, C‑363/16, EU:C:2018:12, т. 37 и цитираната съдебна практика).
59 Важно е обаче да се отбележи, че с едно такова вписване може да се изпълни задължението за възстановяване само в случаите, когато държавните органи не биха могли да си възстановят пълния размер на помощите и с производството по несъстоятелност се стига до ликвидация на предприятието, т.е. до окончателното прекратяване на дейността му, което държавните органи могат да предизвикат в качеството си на акционери или на кредитори (решение от 17 януари 2018 г., Комисия/Гърция, C‑363/16, EU:C:2018:12, т. 38).
60 Следователно окончателно прекратяване на дейността на предприятието — бенефициер на държавна помощ, се налага само в случаите, когато в хода на производството по несъстоятелността възстановяването на пълния размер на тази помощ се окаже невъзможно (решение от 17 януари 2018 г., Комисия/Гърция, C‑363/16, EU:C:2018:12, т. 39).
61 Необходимо е също така да се отбележи, че що се отнася до производството за установяване на неизпълнение на задължения от държава членка по член 260, параграф 2 ДФЕС, като референтна дата, за да се прецени наличието на такова неизпълнение, следва да се приеме датата на изтичане на срока, определен в официалното уведомително писмо, изготвено въз основа на тази разпоредба (решение от 14 ноември 2018 г., Комисия/Гърция, C‑93/17, EU:C:2018:903, т. 73 и цитираната съдебна практика).
62 В конкретния случай, както бе припомнено в точка 20 от настоящото решение, тъй като Комисията е изпратила на 25 януари 2019 г. официално уведомително писмо до Република Гърция в съответствие с предвидената в член 260, параграф 2 ДФЕС процедура, референтната дата, посочена в предходната точка от настоящото решение, е датата на изтичане на определения в това писмо срок, а именно 25 март 2019 г.
63 Очевидно е, че към тази дата гръцките органи не са спазили задължението за възстановяване на разглежданите помощи.
64 Всъщност, както следва от точки 23—25, 45 и 52 от настоящото решение, гръцките органи са приели мерки за възстановяване на разглежданите помощи едва след 29 януари 2020 г. — датата на предявяване на настоящия иск. Всъщност, първо, Закон 4664/2020, с който се установява режимът на специално управление, е приет на 14 февруари 2020 г., тоест почти една година след изтичането на срока, определен в официалното уведомително писмо, и почти шест години след датата на изтичане на първоначалният срок за изпълнение на Решение 2014/539. Второ, безспорно е, че Република Гърция е поставила Larco под режима на специално управление на 28 февруари 2020 г. Трето, поканата до Larco за връщане в срок от 30 дни на сумата, съответстваща на разглежданите помощи, е отправена на 13 март 2020 г. Накрая, четвърто, на 14 май 2020 г. гръцките власти са изпратили на гръцките данъчни органи писмо, с което са поискали Larco да възстанови изцяло разглежданите помощи.
65 При тези обстоятелства Република Гърция няма основание да поддържа, че към датата на изтичане на срока, определен в официалното уведомително писмо, е предприела всички необходими мерки, за да приложи процедурата по възстановяване на разглежданите държавни помощи.
66 На второ място, що се отнася до липсата на предоставяне на информация на Комисията, следва да се отбележи, че към датата на изтичане на срока, определен в писмото от 25 януари 2019 г., Република Гърция не е предоставила на Комисията посочената в член 5 от Решение 2014/539 информация.
67 Следователно следва да се констатира, че като не е предприела всички необходими мерки за изпълнение на решението, установяващо неизпълнението, Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС.
По имуществените санкции
По периодичната имуществена санкция
Доводи на страните
68 Комисия счита, че неизпълнението, в което се упреква Република Гърция, продължава към датата на разглеждането на фактите от Съда.
69 Тя предлага да се санкционира неизпълнението на решението, установяващо неизпълнението, по-специално чрез заплащането на периодична имуществена санкция, като се основа на своето Съобщение SEC(2005) 1658 окончателен от 12 декември 2005 г., озаглавено „Прилагане на член [260 ДФЕС]“ (ОВ C 126, 2007 г., стр. 15, наричано по-нататък „Съобщението от 2005 г.“), на своето съобщение, озаглавено „Промяна на метода на изчисление на еднократно платимите суми и дневните имуществени санкции, предлагани от Комисията в производства за установяване на нарушение пред Съда на Европейския съюз“ (ОВ C 70, 2019 г., стр. 1), както и на своето съобщение, озаглавено „Актуализиране на данните, използвани при изчисляването на еднократно платимите суми и периодичните имуществени санкции, предлагани от Комисията на Съда на Европейския съюз в производствата за установяване на неизпълнение на задължения“ (ОВ C 309, 2019 г., стр. 1). Комисията отбелязва, че съгласно посочената в Съобщението от 2005 г. формула периодичната имуществена санкция на ден е равна на единна стандартна фиксирана сума от 3116 EUR, умножена по коефициента за тежест, коефициента за продължителност и фактора „n“.
70 Що се отнася до коефициента за тежест, Комисията изтъква, че разпоредбите на Договора за функционирането на ЕС в областта на държавните помощи, които в случая са нарушени, са от основно значение. Тази институция подчертава вредното въздействие, което неправомерните и несъвместими помощи, които не са възстановени, са имали върху пазара, на който Larco упражнява дейността си. Предвид характеристиките на този пазар Комисията счита, че негативното влияние от невъзстановените помощи върху конкуренцията засяга предприятията не само в Гърция, но и по-общо в Европейския съюз.
71 Що се отнася до въпроса дали са налице утежняващи, или смекчаващи обстоятелства, Комисията, от една страна, обръща внимание на системните неизпълнения на задължения от страна на Република Гърция в областта на държавните помощи и от друга страна, счита, че в настоящото дело не е налице никакво смекчаващо обстоятелство. Поради това тя предлага да се приложи коефициент за тежест 7 по скалата от 1 до 20, установена в Съобщението от 2005 г.
72 Що се отнася до продължителността на нарушението, Комисията изтъква, че към датата, на която Комисията е решила да сезира Съда по настоящото дело, а именно 27 ноември 2019 г., нарушението е било продължило 24 месеца, чиято начална датата се определя съгласно датата на обявяване на решението, установяващо неизпълнението, а именно 9 ноември 2017 г., така че следва да се приложи коефициент за продължителност 2,4 по скалата от 1 до 3, който също е определен в това съобщение.
73 Що се отнася до платежоспособността на държавата членка, срещу която е образувано производство, и по-специално до фактора „n“, Комисията отбелязва, че в решението си от 14 ноември 2018 г., Комисия/Гърция (C‑93/17, EU:C:2018:903) Съдът е приел, че след като от 1 април 2017 г. системата на гласуване в Съвета на Европейския съюз е променена, при фактора „n“ вече не би могло да се вземат предвид броят на гласовете на съответната държава членка в Съвета, а той следва да се основава на брутния вътрешен продукт (БВП) на държавите членки като преобладаващ фактор.
74 Според Комисията обаче за целите на налагането на санкции, които са едновременно пропорционални и достатъчно възпиращи, институционалната тежест в Съюза на съответната държава членка следва да се запази като съществен елемент при изчисляването на фактора „n“. Според нея отчитането само на БВП увеличава значително разликата между държавите членки по отношение на този фактор. Комисията изтъква, че методът за изчисляване на фактора „n“ трябва да се основава не само на демографската или икономическата тежест, но и на факта, че всяка държава членка има своя стойност в институционалната структура на Съюза. При това положение, за да се запази балансът между платежоспособността и институционалната тежест в Съюза на дадена държава членка, факторът „n“ трябвало да се изчислява въз основа, от една страна, на БВП и от друга страна, на броя на местата в Европейския парламент, разпределени на съответната държава членка. Следователно Комисията счита, че посоченият фактор „n“ трябва да бъде определен на 0,51 за Република Гърция.
75 При това положение използването на БВП и на броя места в Европейския парламент, без да е възможно да се прилага корекция, би довело до получаването на референтна стойност, която е значително по-ниска от стойността, произтичаща от прилагането на предходния метод за изчисляване на фактора „n“. Така за изчисляването на единна стандартна фиксирана сума за периодичната имуществена санкция Комисията предлага да се приложи коригиращ коефициент от 4,5, за да се гарантира, че сумите на санкциите, които Комисията предлага на Съда, ще останат пропорционални и достатъчно възпиращи.
76 Накрая, що се отнася до периодичността на периодичната имуществена санкция, Комисията счита, че тя трябва да се заплаща на дневна база, а не на шестмесечна база. Тя счита, че в случая дневните периодични имуществени санкции не трябва да бъдат лишени от каквато и да било възможност за постепенно намаляване.
77 Република Гърция възразява, че в настоящото дело не следва да се налагат финансови санкции, тъй като със самото приемане на Закон 4664/2020 и поставянето на Larco под режима на специално управление е бил постигнат съществен напредък. Освен това тази държава членка подчертава, че целта на посочения режим като цяло е да осигури бързо ликвидацията на Larco, било чрез продажба на активите му от извънредния управител, така че да се получи най-високата възможна цена, или — в случай че продажбата на 75 % от активите не е осъществена в рамките на период от дванадесет месеца — чрез започване на производство по несъстоятелност по общия ред спрямо него.
78 Република Гърция счита, че ако Съдът приеме, че все пак трябва да се наложи периодична имуществена санкция, размерът на исканата от Комисията периодична имуществена санкция не е съобразен с конкретните обстоятелства по случая и не е в съответствие с принципа на пропорционалност.
79 Що се отнася до тежестта на нарушението, Република Гърция изтъква, на първо място, че следва да се вземат предвид, от една страна, предприетите на този етап мерки и от друга страна, фактът, че по настоящото дело подлежащата на възстановяване сума, увеличена с лихвите, изчислени към 14 май 2020 г., възлиза на 160 милиона евро, докато по делото, по което е постановено решението от 14 ноември 2018 г., Комисия/Гърция (C‑93/17, EU:C:2018:903), подлежащата на възстановяване сума възлиза на 670 милиона евро. В този контекст с оглед на времето, необходимо за постигане на съществен напредък в производството по ликвидация на Larco, посочената държава членка иска и периодичната имуществена санкция да бъде определена на шестмесечна основа.
80 На второ място, Република Гърция изтъква, че е малко вероятно тези помощи да са оказали значително въздействие върху условията на конкуренция в Съюза и да са довели до нарушаване на конкуренцията.
81 На трето място, посочената държава членка поддържа, че що се отнася до твърдяната повторяемост на неправомерното ѝ поведение в областта на държавните помощи, в делото, по което е постановено решението от 14 ноември 2018 г., Комисия/Гърция (C‑93/17, EU:C:2018:903), гръцките власти са предприели необходимите мерки, за да приключат процедурата по възстановяване, като са пристъпили към ликвидация на активите на съответното дружество.
82 Поради това Република Гърция счита, че в настоящия случай не е подходящо да се приложи коефициент за тежест, по-голям от 1.
83 Що се отнася до коефициента за продължителност, Република Гърция счита, че той не трябва да надвишава 1.
84 Накрая, що се отнася до платежоспособността, и по-специално до фактора „n“, подобно на Комисията Република Гърция счита, че за целите на изчисляването на стойността на този фактор следва да се вземе предвид не само икономическата тежест, но и институционалната тежест на съответната държава членка в Съюза. Поради това следвало да се вземат предвид броят на местата в Европейския парламент, разпределени на тази държава членка.
Съображения на Съда
85 В самото начало следва да се напомни, че предвиденото в член 260, параграф 2 ДФЕС производство има за цел да накара държава членка, която е в неизпълнение, да се съобрази с решението на Съда, установяващо неизпълнение на задължения, и по този начин да осигури ефективното прилагане на правото на Съюза, както и че и двете мерки, предвидени в тази разпоредба, а именно еднократно платимата сума и периодичната имуществена санкция, са насочени към постигане на същата тази цел (решение от 12 март 2020 г., Комисия/Италия (Неправомерни помощи, предоставени на хотелиерския сектор в Сардиния), C‑576/18, непубликувано, EU:C:2020:202, т. 134 и цитираната съдебна практика).
86 Следва да се припомни също, че Съдът е длъжен по всяко дело в зависимост от обстоятелствата в конкретния случай, с който е сезиран, както и в зависимост от нивото на убеждаването и възпирането, които той счита за необходими, да определи подходящи имуществени санкции с цел по-специално да предотврати повторни аналогични нарушения на правото на Съюза (решение от 14 ноември 2018 г., Комисия/Гърция, C‑93/17, EU:C:2018:903, т. 107 и цитираната съдебна практика).
87 Съгласно постоянната практика на Съда налагането на периодична имуществена санкция е обосновано по принцип само ако продължава да е налице неизпълнение на държава членка, произтичащо от неизпълнението на предходно съдебно решение, до разглеждането на фактите от Съда (решение от 12 март 2020 г., Комисия/Италия (Неправомерни помощи, предоставени на хотелиерския сектор в Сардиния), C‑576/18, непубликувано, EU:C:2020:202, т. 137 и цитираната съдебна практика).
88 За да се определи дали неизпълнението, в което е упрекван ответникът, е продължило до разглеждането на фактите по настоящото дело от Съда, следва да се преценят мерките, които според държавата членка ответник са приети след определения в официалното уведомително писмо срок (вж. в този смисъл решения от 11 декември 2012 г., Комисия/Испания, C‑610/10, EU:C:2012:781, т. 98 и от 17 септември 2015 г., Комисия/Италия, C‑367/14, непубликувано, EU:C:2015:611, т. 89).
89 В случая Република Гърция твърди, че режимът на специално управление на Larco не е приключил и че двете тръжни процедури, чрез които би могла да се извърши продажбата на активите на Larco, би трябвало да приключат на 8 юли 2021 г.
90 Достатъчно е обаче да се отбележи, че Република Гърция не е доказала, че към датата на разглеждане на фактите по настоящия случай от Съда е предприела всички необходими мерки за изпълнение на решението, установяващо неизпълнението.
91 С оглед на гореизложеното следва да се констатира, че неизпълнението на задължение, в което е упреквана Република Гърция, е продължило до разглеждането на фактите по настоящото дело от Съда.
92 При тези условия осъждането на Република Гърция да заплати периодична имуществена санкция, е подходящо финансово средство, което да я подтикне да вземе необходимите мерки за преустановяване на констатираното неизпълнение на задължения и за осигуряване на цялостното изпълнение на решението, установяващо неизпълнението.
93 Съгласно постоянната съдебна практика периодичната имуществена санкция трябва да бъде определена в зависимост от необходимата степен на натиск за убеждаване, така че държавата членка, която не се съобразява с решение, установяващо неизпълнение на задължения, да промени своето поведение и да преустанови нарушението, в което е обвинена (вж. в този смисъл решение от 12 март 2020 г., Комисия/Италия (Неправомерни помощи, предоставени на хотелиерския сектор в Сардиния), C‑576/18, непубликувано, EU:C:2020:202, т. 147 и цитираната съдебна практика).
94 При упражняване на правото си на преценка в тази област Съдът следва да определи периодичната имуществена санкция по такъв начин, че тя да бъде, от една страна, съобразена с обстоятелствата и от друга страна, пропорционална на установеното неизпълнение на задължения и на платежоспособността на съответната държава членка (решения от 11 декември 2012 г., Комисия/Испания, C‑610/10, EU:C:2012:781, т. 118 и цитираната съдебна практика, от 22 февруари 2018 г., Комисия/Гърция, C‑328/16, EU:C:2018:98, т. 90 и цитираната съдебна практика и от 12 март 2020 г., Комисия/Италия (Неправомерни помощи, предоставени на хотелиерския сектор в Сардиния), C‑576/18, непубликувано, EU:C:2020:202, т. 148 и цитираната съдебна практика).
95 Предложенията на Комисията относно периодичната имуществена санкция не могат да обвържат Съда и представляват само полезна отправна точка. По същия начин насоки като съдържащите се в съобщенията на Комисията не обвързват Съда, но допринасят за гарантиране на прозрачността, предвидимостта и правната сигурност в дейността на самата Комисия, когато тази институция прави предложения до Съда. Всъщност в рамките на производство въз основа на член 260, параграф 2 ДФЕС относно неизпълнение на задължения на държава членка, което продължава независимо от обстоятелството, че същото неизпълнение вече е установено по повод на първо съдебно решение на основание член 258 ДФЕС или член 108, параграф 2 ДФЕС, Съдът трябва да може свободно да определи налаганата периодична имуществена санкция в размер и под форма, които счита за подходящи, за да подтикне тази държава членка да преустанови неизпълнението на задълженията, произтичащи от това първо решение на Съда (решение от 14 ноември 2018 г., Комисия/Гърция, C‑93/17, EU:C:2018:903, т. 119 и цитираната съдебна практика).
96 При определянето на размера на периодичната имуществена санкция основните критерии, които трябва да се вземат предвид, за да се гарантира принудителният характер на периодичната имуществена санкция с оглед на еднаквото и ефективно прилагане на правото на Съюза, по принцип са тежестта на нарушението, неговата продължителност и платежоспособността на съответната държава членка. При прилагането на тези критерии трябва да се отчетат по-конкретно последиците от неизпълнението за частните и за публичните интереси, както и необходимостта да се постигне спешно изпълнение на задълженията от съответната държава членка (решение от 12 март 2020 г., Комисия/Италия (Неправомерни помощи, предоставени на хотелиерския сектор в Сардиния), C‑576/18, непубликувано, EU:C:2020:202, т. 149 и цитираната съдебна практика).
97 На първо място, що се отнася до тежестта на нарушението, следва да се подчертае основополагащият характер на разпоредбите от Договора за функционирането на ЕС в областта на държавните помощи (решение от 12 март 2020 г., Комисия/Италия (Неправомерни помощи, предоставени на хотелиерския сектор в Сардиния), C‑576/18, непубликувано, EU:C:2020:202, т. 150 и цитираната съдебна практика).
98 Всъщност правилата в Решение 2014/539 и в решението, установяващо неизпълнението, представляват израз на една от основните задачи, възложени на Съюза по силата на член 3, параграф 3 ДЕС, а именно установяването на вътрешен пазар, както и на Протокол № 27 относно вътрешния пазар и конкуренцията, който по силата на член 51 ДЕС представлява неразделна част от Договорите и съгласно който вътрешният пазар включва система, гарантираща, че няма нарушаване на конкуренцията.
99 Значението на разпоредбите на Съюза, нарушени в случай като разглеждания по настоящото дело, се изразява по-конкретно в обстоятелството, че с възстановяването на обявените за неправомерни и за несъвместими с вътрешния пазар помощи се премахва нарушението на конкуренцията, причинено от осигуреното с тези помощи конкурентно предимство, и че с това възстановяване получателят губи предимството, с което неправомерно се е ползвал на пазара в сравнение със своите конкуренти (решение от 12 март 2020 г., Комисия/Италия (Неправомерни помощи, предоставени на хотелиерския сектор в Сардиния), C‑576/18, непубликувано, EU:C:2020:202, т. 151 и цитираната съдебна практика).
100 Що се отнася до установеното по настоящото дело неизпълнение на задължения, следва да се припомни, първо, че независимо от факта, че Република Гърция е приела мерки за възстановяване на разглежданите държавни помощи, тя не ги е възстановила изцяло. При това положение с оглед на припомненото в точка 94 от настоящото решение правило, че периодичната имуществена санкция трябва да бъде съобразена с обстоятелствата и да е пропорционална на установеното неизпълнение, следва да се вземе предвид фактът, че макар Larco да остава наемател на металургичния завод и на минния комплекс в Ларимна, след постановяването на арбитражното решение на 24 септември 2020 г., изменено на 8 октомври 2020 г., арбитражният съд е признал правото на собственост на гръцката държава върху тези активи.
101 На второ място, трябва да се подчертае значителният размер на невъзстановената помощ. Всъщност към 14 май 2020 г. тази сума заедно с лихвите възлиза на 160 милиона евро.
102 Трето, следва да се има предвид, че пазарът, на който Larco упражнява дейността си, и по-специално този на фероникела, е трансграничен. Следователно невъзстановените неправомерни и несъвместими помощи имат вредно въздействие на пазара, който не е ограничен до територията на Република Гърция.
103 Накрая, трябва да се констатира повторяемост на неправомерното поведение на тази държава членка в областта на държавните помощи. Всъщност Република Гърция е осъдена, от една страна, по искове на основание член 108, параграф 2 ДФЕС за неизпълнение на решения за възстановяване на помощи с решения от 1 март 2012 г., Комисия/Гърция (C‑354/10, непубликувано, EU:C:2012:109), от 28 юни 2012 г., Комисия/Гърция (C‑485/10, непубликувано, EU:C:2012:395), от 17 октомври 2013 г., Комисия/Гърция (C‑263/12, непубликувано, EU:C:2013:673), от 9 ноември 2017 г., Комисия/Гърция (C‑481/16, непубликувано, EU:C:2017:845) и от 17 януари 2018 г., Комисия/Гърция (C‑363/16, EU:C:2018:12), както и от друга страна, по искове на основание член 228, параграф 2, трета алинея ЕО с решение от 7 юли 2009 г., Комисия/Гърция (C‑369/07, EU:C:2009:428).
104 Трябва да се констатира, че в конкретния случай накърняването на правилата на Договора за функционирането на ЕС в областта на държавните помощи е значително.
105 На второ място, що се отнася до продължителността на нарушението, тя трябва да се оценява, като се отчете моментът, към който Съдът преценява фактите, а не този, към който последният е сезиран от Комисията (решение от 12 март 2020 г., Комисия/Италия (Неправомерни помощи, предоставени на хотелиерския сектор в Сардиния), C‑576/18, непубликувано, EU:C:2020:202, т. 156 и цитираната съдебна практика).
106 При тези условия, тъй като Република Гърция не е успяла да докаже, че е било преустановено неизпълнението на нейното задължение да изпълни изцяло решението, установяващо неизпълнението, трябва да се приеме, че посоченото неизпълнение продължава за повече от четири години от датата на постановяване на посоченото решение, което представлява значителна продължителност.
107 На трето място, що се отнася до платежоспособността на съответната държава членка, от практиката на Съда следва, че следва да се отчетат актуалните данни за БВП на тази държава членка към датата на преценката на фактите от Съда (решения от 11 декември 2012 г., Комисия/Испания, C‑610/10, EU:C:2012:781, т. 131, от 12 март 2020 г., Комисия/Италия (Неправомерни помощи, предоставени на хотелиерския сектор в Сардиния), C‑576/18, непубликувано, EU:C:2020:202, т. 158 и цитираната съдебна практика и от 25 февруари 2021 г., Комисия/Испания (Директива за личните данни — Наказателно право), C‑658/19, EU:C:2021:138, т. 83 и цитираната съдебна практика).
108 За да се гарантира пропорционалният и възпиращ характер на санкциите, Комисията предлага да се вземе предвид, освен БВП на съответната държава членка, институционалната ѝ тежест в Съюза, изразена чрез броя на гласовете, с които тази държава членка разполага в Европейския парламент. Тази институция счита също, че следва да се използва коригиращ коефициент от 4,5, за да се гарантира пропорционалният и възпиращ характер на санкциите.
109 В това отношение следва да се припомни, както следва от точка 95 от настоящото решение, че предложенията на Комисията за периодичната имуществена санкция не обвързват Съда и представляват само полезна отправна точка.
110 Всъщност, тъй като математическите променливи, използвани от Комисията за изчисляване на размера на периодичната имуществена санкция, представляват индикативни правила, определящи основните насоки, които Комисията възнамерява да следва, те допринасят за гарантиране на прозрачността, предвидимостта и правната сигурност в дейността ѝ, както и на пропорционалния характер на размера на периодичните имуществени санкции, които възнамерява да предложи (вж. в този смисъл решение от 4 юли 2000 г., Комисия/Гърция, C‑387/97, EU:C:2000:356, т. 86 и 87).
111 В този контекст, от една страна, от съдебната практика след 1 април 2017 г. — датата, от която старата система на претеглените гласове, определящи броя на гласовете на държавите членки в Съвета, вече не е приложима, следва, че при преценката на платежоспособността на съответната държава членка Съдът взема предвид БВП на тази държава членка като преобладаващ фактор (вж. в този смисъл решение от 14 ноември 2018 г., Комисия/Гърция, C‑93/17, EU:C:2018:903, т. 141 и 142).
112 От друга страна, що се отнася до отчитането на институционалната тежест на съответната държава членка в Съюза, за да се гарантира пропорционалният и възпиращ характер на санкциите, следва да се припомни, първо, че съгласно постоянната практика на Съда, посочена в точка 94 от настоящото решение, пропорционалният характер на финансовите санкции се преценява с оглед на установеното неизпълнение на задължения, както и на платежоспособността на съответната държава членка.
113 Второ, следва да се приеме, както прави генералният адвокат в точка 35 от заключението си, че целта за определяне на санкции, които са достатъчно възпиращи, не изисква непременно да се вземе предвид институционалната тежест на съответната държава членка в Съюза.
114 Всъщност, както по същество отбелязва генералният адвокат в точка 29 от заключението си, институционалната тежест на съответната държава членка в Съюза не зависи от характеристиките на разглежданото неизпълнение на задължения.
115 При това положение отчитането на институционалната тежест на съответната държава членка не изглежда необходимо условие, за да се гарантира достатъчен възпиращ ефект и да се подтикне тази държава членка да промени своето настоящо или бъдещо поведение, свързано с отпускането на държавни помощи.
116 При тези условия, без да се засяга възможността Комисията да предлага финансови санкции, които се основават на множество критерии, за да може по-специално да се запази разумно разграничаване между различните държави членки, за целите на преценката на платежоспособността на Република Гърция следва да се вземе предвид нейният БВП като преобладаващ фактор, без да се отчита институционалната тежест на Република Гърция, изразена чрез броя на гласовете, с които тази държава членка разполага в Европейския парламент, за целите на определянето на достатъчно възпиращи и пропорционални санкции.
117 Освен това, що се отнася до предложението на Комисията да се използва коефициент на корекция от 4,5, посочената институция не е доказала въз основа на какви обективни критерии е определила стойността на този коефициент.
118 Що се отнася до периодичността на имуществената санкция, Комисията счита, че тя би следвало да бъде на дневна база.
119 Следва обаче да се отчете спецификата на операциите по възстановяване на разглежданите помощи.
120 В това отношение следва да се вземе предвид фактът, че гръцките органи са предприели определени мерки, които биха могли да послужат за основа за изпълнението на решението, установяващо неизпълнението. Последиците от тези мерки обаче не биха могли да се усетят незабавно. Следователно изглежда, че цялостното изпълнение на Решение 2014/539, а следователно и на решението, установяващо неизпълнението, не може да бъде постигнато в кратък срок.
121 От това произтича, че евентуалното установяване на преустановяването на нарушението може да настъпи едва в края на разумен период от време, позволяващ оценяване на постигнатите резултати в тяхната цялост.
122 При това положение следва да се определи шестмесечна периодична имуществена санкция, за да се позволи на Комисията да прецени състоянието на напредък в мерките за изпълнение на решението, установяващо неизпълнението, с оглед на състоянието, преобладаващо в края на въпросния период.
123 С оглед на гореизложеното и на признатото на Съда право на преценка по член 260, параграф 3 ДФЕС Република Гърция следва да се осъди да заплаща на Комисията периодична имуществена санкция в размер на 4 368 000 EUR за всеки шестмесечен период на забава при прилагането на необходимите мерки за изпълнението на решението, установяващо неизпълнението, считано от датата на постановяване на настоящото решение до датата на цялостното изпълнение на решението, установяващо неизпълнението.
По еднократно платимата сума
Доводи на страните
124 Комисията предлага на Съда да определи размера на еднократно платимата сума, като умножи определена дневна сума по броя на дните, през които нарушението продължава.
125 Посочената институция предлага при изчисляването на еднократно платимата сума да се приложи същият коефициент за тежест и същият фактор „n“ като приложените при периодичната имуществена санкция. За сметка на това тя определя стандартната фиксирана сума в размер на 1039 EUR на ден. За разлика от изчисляването на периодичната имуществена санкция коефициент за продължителност не се прилага, тъй като продължителността на нарушението вече е отчетена чрез умножение на определена дневна сума по броя на дните, през които продължава неизпълнението.
126 Така Комисията предлага размерът на еднократно платимата сума да бъде равен на стандартната фиксирана сума от 1039 EUR, умножена по коефициента за тежест (7) и фактора „n“ (0,51), тоест сумата от 3709,23 EUR, умножена по броя на дните, изтекли от датата на произнасянето на решението, установяващо неизпълнението, до датата на изпълнението от държавата членка на нейните задължения или при липса на изпълнение — от датата на постановяване на настоящото решение.
127 Република Гърция възразява, че предложената от Комисията еднократно платима сума не е съобразена с конкретните обстоятелства и не е в съответствие с принципа на пропорционалност.
Съображения на Съда
128 Преди всичко следва да се припомни, че при упражняването на даденото му право на преценка в разглежданата област Съдът има право да наложи кумулативно периодична имуществена санкция и еднократно платима сума (решение от 12 март 2020 г., Комисия/Италия (Неправомерни помощи, предоставени на хотелиерския сектор в Сардиния), C‑576/18, непубликувано, EU:C:2020:202, т. 163 и цитираната съдебна практика).
129 Осъждането да се плати еднократна сума и определянето на евентуалния ѝ размер трябва във всеки конкретен случай да бъдат функция от всички релевантни елементи, свързани както с характеристиките на установеното неизпълнение на задължения, така и с действията на самата държава членка, срещу която е образувано производството по член 260 ДФЕС. В това отношение посоченият член предоставя на Съда широко право на преценка, за да реши дали да бъде наложена такава санкция и евентуално да определи нейния размер (решение от 12 март 2020 г., Комисия/Италия (Неправомерни помощи, предоставени на хотелиерския сектор в Сардиния), C‑576/18, непубликувано, EU:C:2020:202, т. 164 и цитираната съдебна практика).
130 По настоящото дело всички правни и фактически елементи, довели до установяването на неизпълнението на задължения, са показател, че ефективното предотвратяване на бъдещо повторение на аналогични нарушения на правото на Съюза изисква по своето естество приемането на възпираща мярка, каквато е налагането на еднократно платима сума.
131 При тези обстоятелства при упражняване на своето право на преценка Съдът трябва да определи размера на еднократно платимата сума по такъв начин, че тя да бъде, от една страна, съобразена с обстоятелствата, а от друга страна, съразмерна на извършеното нарушение (решение от 14 ноември 2018 г., Комисия/Гърция, C‑93/17, EU:C:2018:903, т. 156 и цитираната съдебна практика).
132 Сред релевантните в това отношение фактори са именно елементи като тежестта на установеното нарушение и периода, през който то продължава след постановяване на съдебното решение, с което то е установено (решение от 14 ноември 2018 г., Комисия/Гърция, C‑93/17, EU:C:2018:903, т. 157 и цитираната съдебна практика).
133 Обстоятелствата, които трябва да се вземат предвид в случая, са посочени по-специално в мотивите, съдържащи се в точки 97—117 от настоящото решение, относно тежестта и продължителността на нарушението, както и относно платежоспособността на съответната държава членка.
134 Предвид всички изложени по-горе съображения с определянето на еднократно платимата от Република Гърция сума от 5 500 000 EUR се извършва справедлива преценка на обстоятелствата в конкретния случай.
135 Следователно Република Гърция следва да бъде осъдена да заплати на Комисията еднократна сума в размер на 5 500 000 EUR.
По съдебните разноски
136 Съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. След като Комисията е направила искане за осъждането на Република Гърция и неизпълнението на задълженията е установено, последната следва да бъде осъдена да заплати съдебните разноски.
По изложените съображения Съдът (втори състав) реши:
1) Като не е предприела всички необходими мерки за изпълнението на решението от 9 ноември 2017 г., Комисия/Гърция (C‑481/16, непубликувано, EU:C:2017:845), Република Гърция не е изпълнила задълженията си по член 260, параграф 1 ДФЕС.
2) Осъжда Република Гърция да заплаща на Европейската комисия периодична имуществена санкция в размер на 4 368 000 EUR за всеки шестмесечен период, считано от датата на постановяване на настоящото решение до датата на цялостното изпълнение на решението от 9 ноември 2017 г., Комисия/Гърция (C‑481/16, непубликувано, EU:C:2017:845).
3) Осъжда Република Гърция да заплати на Европейската комисия еднократна сума в размер на 5 500 000 EUR.
4) Осъжда Република Гърция да заплати съдебните разноски.
Подписи