РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
7 юли 2021 година(*)
„Извъндоговорна отговорност — Обща външна политика и политика на сигурност — Ограничителни мерки, взети срещу Иран — Списък на лицата и образуванията, спрямо които се прилага замразяването на финансови средства и икономически ресурси — Достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се предоставят права на частноправните субекти“
По дело T‑692/15 RENV
HTTS Hanseatic Trade Trust & Shipping GmbH, установено в Хамбург (Германия), представлявано от M. Schlingmann, адвокат,
ищец,
срещу
Съвет на Европейския съюз, представляван от J.‑P. Hix и M. Bishop,
ответник,
подпомаган от
Европейска комисия, представлявана от R. Tricot, C. Hödlmayr, J. Roberti di Sarsina и M. Kellerbauer,
встъпила страна,
с предмет иск на основание членове 268 ДФЕС и 340 ДФЕС за обезщетение на вредите, които ищецът твърди, че е претърпял в следствие от включването на неговата фирма, от една страна, с Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 195, 2010 г., стр. 25), в приложение V към Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, 2007, стр. 1) и от друга страна, с Регламент (ЕС) № 961/2010 на Съвета от 25 октомври 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 423/2007 (ОВ L 281, 2010 г., стр. 1), в приложение VIII към Регламент № 961/2010.
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: H. Kanninen, председател, M. Jaeger и O. Porchia (докладчик), съдии,
секретар: B. Lefebvre, администратор,
предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 20 ноември 2020 г.,
постанови настоящото
Решение
Фактическа обстановка и производство преди връщането на делото за ново разглеждане
1 Ищецът HTTS Hanseatic Trade Trust & Shipping GmbH е дружество, учредено по германското право през 2009 г. от г‑н Naser Bateni, което извършва дейност в областта на морското представителство и техническото управление на кораби.
2 Настоящото дело е образувано във връзка с ограничителните мерки, установени за оказване на натиск върху Ислямска република Иран с цел тя да преустанови чувствителни по отношение на ядреното разпространение дейности или разработването на системи за ядрено оръжие. По-конкретно става въпрос за мерки, предприети срещу корабното дружество Islamic Republic of Iran Shipping Lines (наричано по-нататък „IRISL“), както и срещу физически и юридически лица, за които се твърди, че са свързани с това дружество, сред които според Съвета на Европейския съюз фигурират по-специално ищецът, IRISL Europe и две други морски дружества: Hafize Darya Shipping Lines (наричано по-нататък „HDSL“) и Safiran Pyam Darya Shipping Lines (наричано по-нататък „SAPID“).
3 С Решение 2010/413/ОВППС на Съвета от 26 юли 2010 година относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Обща позиция 2007/140/ОВППС (ОВ L 195, 2010 г., стр. 39) Съветът включва фирмата на ищеца в списъка с образувания, участващи в разпространението на ядрено оръжие, който се съдържа в приложение II към посоченото решение. В следствие от това с Регламент за изпълнение (ЕС) № 668/2010 на Съвета от 26 юли 2010 година за прилагане на член 7, параграф 2 от Регламент (ЕО) № 423/2007 относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103, 2010 г., стр. 25) фирмата на ищеца е включена в списъка в приложение V към Регламент (ЕО) № 423/2007 на Съвета от 19 април 2007 година относно ограничителни мерки срещу Иран (ОВ L 103 г., 2007 г., стр. 1). Решение 2010/413 и Регламент за изпълнение № 668/2010, в частта им, в която се отнасят до първото включване на фирмата на ищеца (наричано по-нататък „първото включване“), са мотивирани от факта, че това дружество „[д]ейства от името на HDSL в Европа“. Посоченото включване не е било предмет на жалба за отмяна.
4 На 25 октомври 2010 г. Съветът приема Регламент (ЕС) № 961/2010 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент № 423/2007 (ОВ L 281, 2010 г., стр. 1). Приложение VIII към Регламент № 961/2010 съдържа на лицата, образуванията и организациите, чиито активи се замразяват съгласно член 16, параграф 2 от посочения регламент. От въпросния регламент, който се отнася до включването на ищеца в този списък (наричано по-нататък „второто включване“), е видно, че възприетият срещу разглежданото дружество мотив е, че то е „[к]онтролирано от IRISL или действащо от [негово] име“. Ищецът оспорва второто включване пред Общия съд.
5 С решение от 7 декември 2011 г., HTTS/Съвет (T‑562/10, EU:T:2011:716) Общият съд отменя второто включване в списъка, но приема, че действието на Регламент № 961/2010 в частта, в която се отнася до ищеца, остава в сила до 7 февруари 2012 г.
6 След приемането на съдебно решение от 7 декември 2011 г., HTTS/Съвет (T‑562/10, EU:T:2011:716) Съветът включва фирмата на ищеца в други списъци, а именно, на първо място, на 23 януари 2012 г. с Решение 2012/35/ОВППС за изменение на Решение 2010/413/ОВППС (ОВ L 19, 2012 г., стр. 22), поради следните мотиви: дружество, „[к]онтролирано и/или действащо от името на IRISL. [Ищецът] е регистриран[…] на същия адрес като IRISL Europe GmbH в Хамбург [(Германия)] и управителят му д‑р Naser Baseni преди това е бил служител на IRISL“. В следствие от това, с Регламент за изпълнение (ЕС) № 54/2012 на Съвета от 23 януари 2012 година за изпълнение на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 19, 2012 г., стр. 1) по посочените съображения фирмата на ищеца е включена в списъка, съдържащ се в приложение VIII към Регламент № 961/2010.
7 На второ място, на 23 март 2012 г. фирмата на ищеца е включена в списъка към Регламент (ЕС) № 267/2012 относно ограничителни мерки срещу Иран и за отмяна на Регламент (ЕС) № 961/2010 (ОВ L 88, 2012 г., стр. 1). Това включване, оспорено пред Общия съд от ищеца, е отменено с решение от 12 юни 2013 г., HTTS/Съвет (T‑128/12 и T‑182/12, непубликувано, EU:T:2013:312).
8 На трето и последно място, на 15 ноември 2013 г. фирмата на ищеца е била предмет на ново включване посредством Решение 2013/661/ОВППС за изменение на Решение 2010/413/ОВППС (ОВ L 306, 2013 г., стр. 18) и посредством Регламент за изпълнение (ЕС) № 1154/2013 за прилагане на Регламент (ЕС) № 267/2012 (ОВ L 306, 2013 г., стр. 3). Това включване е оспорено от ищеца пред Общия съд и е отменено с решение от 18 септември 2015 г., HTTS и Bateni/Съвет (T‑45/14, непубликувано, EU:T:2015:650).
9 Междувременно с решение от 16 септември 2013 г., Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет (T‑489/10, EU:T:2013:453) Общият съд отменя включването на фирмата на IRISL и на други морски дружества, сред които са HDSL и SAPID, в съответните списъци, с мотива че представените от Съвета доказателства не обосновават включването на фирмата на IRISL и следователно не могат да обосноват и приемането и запазването в сила на ограничителни мерки по отношение на другите морски дружества, които са били включени в списъците на основание на връзката им с IRISL.
10 С писмо от 23 юли 2015 г. ищецът отправя до Съвета искане за обезщетение на вредата, която твърди, че е претърпял поради първоначалното и последващите включвания на фирмата му в списъците с лица, свързани с дейността на IRISL. С писмо от 16 октомври 2015 г. Съветът отхвърля това искане.
11 На 25 ноември 2015 г. ищецът подава настоящия иск в секретариата на Общия съд, като моли Общия съд:
– да осъди Съвета да му плати обезщетение в размер на 2 513 221,50 EUR за имуществените и неимуществените вреди, претърпени в резултат от включването на фирмата му в списъците с лицата, образуванията и органите, които фигурират в приложение V към Регламент № 423/2007 и в приложение VIII към Регламент № 961/2010 (наричани по-долу общо „спорните списъци“),
– да осъди Съвета да плати, считано от 17 октомври 2015 г., лихви за забава в размера на лихвата, прилагана от Европейската централна банка (ЕЦБ) по основните ѝ операции по рефинансиране, увеличена с два пункта,
– да осъди Съвета да заплати съдебните разноски.
12 Искът е заведен в секретариата на Общия съд под номер T‑692/15.
13 Съветът моли искът да бъде отхвърлен като частично недопустим и във всички случаи като неоснователен и ищецът да бъде осъден да заплати съдебните разноски.
14 С акт, подаден в секретариата на Общия съд на 5 април 2016 г., Европейската комисия иска да встъпи в производството в подкрепа на исканията на Съвета. С решение от 13 май 2016 г. председателят на седми състав на общия съд уважава това искане съгласно член 144, параграф 4 от Процедурния правилник на Общия съд.
15 На 30 август 2016 г. на страните е съобщено приключването на писмената фаза на производството. В предвидения в член 106, параграф 2 от Процедурния правилник триседмичен срок от това съобщение не е постъпило искане за насрочване на съдебно заседание.
16 С решение на председателя на Общия съд от 5 октомври 2016 г. делото е възложено на нов съдия докладчик, който заседава в трети състав.
17 С решение от 8 юни 2017 г., съобщено на страните на следващия ден, Общият съд, който приема, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, и при липса на искане на страните в това отношение, решава да се произнесе по иска, без да провежда устна фаза на производството съгласно член 106, параграф 3 от Процедурния правилник.
18 При все това с акт, подаден в секретариата на Общия съд на 12 юни 2017 г., ищецът моли да бъде проведено съдебно заседание по-специално с оглед на постановяването на решение от 30 май 2017 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет (C‑45/15 P, EU:C:2017:402) и иска от Общия съд в рамките на действие по събиране на доказателства да изслуша управителя на дружеството г‑н Bateni, който е и едноличен негов собственик, по-специално във връзка с обхвата на твърдените имуществени и неимуществени вреди.
19 С решение от 20 юни 2017 г. Общият съд, на първо място, потвърждава своето решение от 8 юни 2017 г. Всъщност във връзка с искането на ищеца за провеждане на съдебно заседание Общият съд приема, от една страна, че то е направено несвоевременно, а от друга страна, установява липсата на нови обстоятелства, които евентуално могат да обосноват провеждането на подобно съдебно заседание. В това отношение той счита, че решение от 30 май 2017 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет (C‑45/15 P, EU:C:2017:402) единствено потвърждава решение от 25 ноември 2014 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет (T‑384/11, EU:T:2014:986) и следователно не може да обоснове започване на устната фаза на производството. На второ място, Общият съд не уважава искането за приемане на процесуално-организационни действия във връзка с изслушването на г‑н Bateni, тъй като счита, че делото е достатъчно изяснено от доказателствата по преписката, както и от релевантната съдебна практика в областта на оценката на вредите, които произтичат от незаконосъобазна ограничителна мярка.
20 С решение от 13 декември 2017 г., HTTS/Съвет (T‑692/15, наричано по-нататък „първоначалното съдебно решение“ EU:T:2017:890) Общият съд отхвърля предявения от ищеца иск за обезщетение и го осъжда да заплати съдебните разноски. Общият съд отхвърля първото и второто изтъкнато от ищеца основание, съответно отнасящи се до нарушение на задължението за мотивиране и до нарушение на материалните условия за включване в спорните списъци.
21 На 13 февруари 2018 г. ищецът подава в секретариата на Съда жалба срещу първоначалното съдебно решение, която е регистрирана под номер C‑123/18 P. С решение от 10 септември 2019 г., HTTS/Съвет (C‑123/18 P, наричано по-нататък „решението, постановено в производството по обжалване“, EU:C:2019:694) Съдът отменя първоначалното съдебно решение и връща делото на Общия съд на основание член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз, като не се произнася по съдебните разноски.
22 Съдът постановява по същество, че Общият съд е допуснал грешка при прилагане на правото, като е приел в точки 49 и 50 от първоначалното съдебно решение, че Съветът е можел да се позове на всяко релевантно обстоятелство, което не е било взето предвид при включването на ищеца в спорните списъци, и по-специално като е приел в точка 60 от това решение, че съгласно редица доказателства, посочени в точка 59 от разглежданото решение, Съветът не е допуснал достатъчно съществено нарушение на норма на правото на Съюза при своята преценка на обхвата на търговските отношения между ищеца и IRISL, доколкото тези елементи, доказващи качеството на ищеца като „дружество, притежавано или контролирано“ от IRISL, не са били познати на Съвета към датата на включването на фирмата на ищеца в спорните списъци, както следва от точки 51 и 56—86 от решението, постановено в производството по обжалване.
Производство и искания на страните след връщането за ново разглеждане
23 Делото, върнатото на Общия съд, е заведено в секретариата на последния под номер T‑692/15 RENV и на 19 септември 2019 г. е разпределено на първи състав на основание член 216, параграф 1 от Процедурния правилник.
24 Страните са приканени да представят писмените си становища в съответствие с член 217, параграф 1 от Процедурния правилник относно изводите, които следва да се направят в настоящото производство по отношение на решението, постановено в производството по обжалване. Страните представят писмените си становища в определения срок.
25 В писменото си становище, подадено в секретариата на Общия съд на 11 ноември 2019 г., ищецът взема отношение по изводите, които следва да се направят в рамките на настоящото дело от съдебното решение, постановено в производството по обжалване. В това отношение той поддържа претенциите, изложени в исковата молба, с които се цели Съветът да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди.
26 В писменото си становище, подадено в секретариата на Общия съд на 19 ноември 2019 г., Съветът моли Общия съд:
– да отхвърли иска като частично недопустим и във всички случаи като напълно неоснователен,
– да осъди ищеца да заплати съдебните разноски, направени в производството пред Общия съд по дела T‑692/15 и T‑692/15 RENV, както и съдебните разноски, направени в производството по обжалване пред Съда по дело C‑123/18 P.
27 В писменото си становище, подадено в секретариата на Общия съд на 19 ноември 2019 г., Комисията моли Общия съд:
– да отхвърли иска,
– да осъди ищеца да заплати направените в производството разноски.
28 Ищецът и Съветът правят искания съответно на 29 и 30 януари 2020 г. за провеждане на съдебно заседание.
29 По предложение на съдията докладчик Общият съд уважава посочените искания и открива устната фаза на производството.
30 С решение от 30 юни 2020 г. председателят на първи състав, след изслушване на страните, решава на основание член 68, параграф 1 от Процедурния правилник да съедини настоящото дело с дело T‑455/17, Bateni/Съвет за целите на устната фаза на производството.
31 След няколко отлагания на съдебното заседание, които се дължат на санитарната криза във връзка с COVID‑19, устните състезания и отговорите на страните на зададените им устно от Общия съд въпроси са изслушани в съдебното заседание от 20 ноември 2020 г., проведено със съгласието на ищеца посредством видеоконференция.
От правна страна
По възражението за недопустимост, изведено от погасяването по давност на иска за обезщетение
32 В своята дуплика, представена в рамките на първоначалното производство, Съветът посочва, че искът е частично недопустим поради изтичане на давностния срок, предвиден в член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз.
33 В това отношение Съдът посочва, че предявеният от ищеца на 25 ноември 2015 г. иск се основава на актове, приети повече от пет години по-рано, а именно на 26 юли 2010 г., що се отнася до Регламент № 668/2010, и на 25 октомври 2010 г., що се отнася до Регламент № 961/2010.
34 Във всички случаи Съветът счита, че искът е частично недопустим с оглед на погасяването по давност на претенциите за обезщетение във връзка с вредите, които ищецът твърди, че е претърпял преди 25 ноември 2010 г., т.е. пет години преди предявяване на иска за обезщетение на вреди пред секретариата на Общия съд на 25 ноември 2015 г.
35 Освен това в писменото си становище, представено в секретариата на Общия съд на 19 ноември 2019 г., Съветът поддържа този довод, като твърди, че „[р]ешението от 10 септември 2019 г. няма никакво влияние върху [неговия] довод, че Общият съд е частично некомпетентен, тъй като правата, на които се прави позоваване в рамките на иска, са отчасти погасени по давност“.
36 В съдебното заседание ищецът, който е поканен да изрази становището си по този довод, припомня, че преди започването на съдебното производство е поискал от Съвета обезщетение в рамките на петгодишния срок.
37 В самото начало следва да се припомни, че член 46 от Статута на Съда на Европейския съюз, приложим към производството пред Общия съд по силата на член 53, първа алинея от посочения статут, предвижда, че исковете срещу Европейския съюз по дела в областта на извъндоговорната отговорност се погасяват след изтичането на срок от пет години от датата на възникване на събитието, което ги обуславя. Давността се прекъсва с предявяването на иск пред Съда или ако преди образуването на това производство увредената страна е предявила претенцията си пред съответната институция на Съюза. В последния случай производството се образува в двумесечен срок, предвиден в член 263 от ДФЕС, и разпоредбите на член 265, втора алинея от ДФЕС се прилагат, когато е уместно.
38 Освен това предвиденият в член 263 ДФЕС двумесечен срок се прилага, когато решението за отхвърляне на претенцията, предявена пред съответната институция преди започване на съдебното производство, e съобщено на лицето, предявило тази претенция, докато предвиденият в член 265, втора алинея ДФЕС двумесечен срок се прилага, когато съответната институция не е изразила становище в рамките на два месеца от тази претенция (вж. в този смисъл определение от 4 май 2005 г., Holcim (Франция)/Комисия, T‑86/03, EU:T:2005:157, т. 38 и решение от 21 юли 2016 г., Nutria/Комисия, T‑832/14, непубликувано, EU:T:2016:428, т. 36).
39 В настоящия случай първото включване е публикувано в Официален вестник на Европейския съюз на 27 юли 2010 г., а ищецът е подал до Съвета искане за обезщетение по факс на 23 юли 2015 г. След изтичането на двумесечния срок, което е равностойно на мълчалив отказ по отношение на посочената претенция, Съветът оттегля това решение, като отхвърля претенцията с писмо от 16 октомври 2015 г. (вж. по аналогия решение от 11 юни 2019 г., Frank/Комисия, T‑478/16, EU:T:2019:399, т. 78 и цитираната съдебна практика). Ищецът предявява иска си за обезщетение на 25 ноември 2015 г., а именно в срок от два месеца след получаването на писмото на Съвета, съдържащо изричния отказ (вж. в този смисъл решение от 16 април 1997 г., Hartmann/Съвет и Комисия, T‑20/94, EU:T:1997:55, т. 134).
40 Следователно в настоящия случай давностният срок може да се счита за прекъснат на 23 юли 2015 г., т.е. по-малко от пет години след 27 юли 2010 г., поради което настоящият иск трябва да се приеме за допустим.
По основанието, което се отнася до нарушение на задължението за мотивиране
41 Ищецът поддържа по същество, че извъндоговорната отговорност на Съюза трябва да бъде ангажирана, тъй като фирмата му е включена в спорните списъци в нарушение на задължението за мотивиране.
42 Следва да се припомни, че съгласно член 61, втора алинея от Статута на Съда на Европейския съюз при връщане на делото Общият съд е обвързан от всяко решение на Съда по правни въпроси.
43 Всъщност, както подчертават Съветът и Комисията и както признава ищецът в съдебното заседание, решението в производството по обжалване потвърждава съдържащия се в точка 88 от първоначалното съдебно решение извод, че нарушението на задължението за мотивиране по принцип не може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза, като Съдът подчертава освен това, че дори да се предположи, че ищецът е представил доказателства, позволяващи да се установи незаконосъобразността на Регламент за изпълнение № 668/2010 поради липса на мотиви, неговите твърдения за нарушения не биха могли да доведат до констатирането на нарушение на правото на Съюза, което да е достатъчно съществено, за да се ангажира извъндоговорната отговорност на последния (вж. в този смисъл решението, постановено в производството по обжалване, т. 102 и 103).
44 Поради същите мотиви основанието, в рамките на което се твърди нарушение на задължението за мотивиране, трябва да бъде отхвърлено.
По основанието, в рамките на което се твърди достатъчно съществено нарушение на материалните условия за включване в спорните списъци
45 В подкрепа на настоящото основание ищецът посочва две твърдения за нарушения. Първото твърдение за нарушение е, че Съветът не е доказал въз основа на достатъчно данни, че ищецът е бил под контрола на IRISL. Второто твърдение за нарушение е, че мотивите, довели до включването на фирмата на ищеца в спорните списъци, а именно участието на IRISL и HDSL в разпространението на ядрено оръжие, са неправилни с оглед на решение от 16 септември 2013 г., Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет (T‑489/10, EU:T:2013:453).
46 Освен това ищецът твърди по същество, че Регламент за изпълнение № 668/2010 е незаконосъобразен. Макар Съдът да счита, че отмяната на Регламент № 961/2010 в частта, която се отнася до ищеца, не води автоматично до отмяната на посочения регламент за изпълнение, разглежданите актове били приети, без да е налице достатъчно фактическо основание и следователно били нищожни. Поради това ищецът счита, че щом към датата на второто включване не са съществували достатъчно доказателства, за да може фирмата му да бъде включена в списък, това трябвало да важи a fortiori и за първото включване.
47 Що се отнася до първото твърдение за нарушение, ищецът поддържа, че първото и второто включване (наричани по-нататък заедно „спорните включвания“), мотивирани съответно от сведенията, че той „действа от името на HDSL в Европа“ и е дружество „контролирано и/или действащо от името на IRISL“, нямали никакво фактическо основание, тъй като по-специално в съдебното заседание пред Съда на 5 март 2019 г. Съветът бил приел, че към датата на вземане на решения за посочените включвания не е разполагал с информацията, посочена в точка 59 от първоначалното съдебно решение, и не е използвал тази информация към момента на разглеждане на приписката.
48 Що се отнася до второто твърдение за нарушение, ищецът поддържа, че допуснатото от Съвета нарушение е още по-сериозно, доколкото мотивите, на които се основава включването на фирмата му в спорните списъци, а именно участието на IRISL и HDSL в разпространението на ядрено оръжие, още тогава са били погрешни предвид решение от 16 септември 2013 г., Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет (T‑489/10, EU:T:2013:453), поради което спорните включвания били опорочени от „двойна грешка“. Той поддържа, от една страна, че IRISL и HDSL не са участвали в разпространението на ядрено оръжие и от друга страна, че между него и тези дружества не съществува никаква връзка, която да им позволи да повлияят на икономическите му решения.
49 Съветът и Комисията оспорват всички посочени от ищеца основания.
Припомняне на съдебната практика в областта на извъндоговорната отговорност на Съюза
50 Трябва да се има предвид, че искът за обезщетение за претърпени вреди е самостоятелен правен способ, който е насочен не към отмяна на конкретна мярка, а към получаване на обезщетение за вреди, причинени от институция (вж. в този смисъл решение от 2 декември 1971 г., Zuckerfabrik Schöppenstedt/Съвет, 5/71, EU:C:1971:116, т. 3), а също и че жалбата за отмяна не представлява предварително условие за сезиране на Общия съд с иск за обезщетение.
51 Освен това от практиката на Съда следва, че ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза е подчинено на съвкупност от условия, а именно наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти, действителното наличие на вреда и наличието на причинно-следствена връзка между неизпълнението на задължението на автора на акта и претърпяната от увредените лица вреда (вж. в този смисъл решение от 19 април 2012 г., Artegodan/Комисия, C‑221/10 P, EU:C:2012:216, т. 80 и цитираната съдебна практика, както и решението, постановено в производството по обжалване, т. 32).
52 Съгласно постоянната съдебна практика условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза по смисъла на член 340, втора алинея ДФЕС са кумулативни (вж. в този смисъл решение от 7 декември 2010 г., Fahas/Съвет, T‑49/07, EU:T:2010:499, т. 93 и определение от 17 февруари 2012 г., Dagher/Съвет, T‑218/11, непубликувано, EU:T:2012:82, т. 34). От това следва, че щом като едно от тези условия не е изпълнено, искът трябва да се отхвърли в неговата цялост, без да е необходимо разглеждането на останалите условия (вж. в този смисъл решения от 9 септември 1999 г., Lucaccioni/Комисия, C‑257/98 P, EU:C:1999:402, т. 14 и от 26 октомври 2011 г., Dufour/ЕЦБ, T‑436/09, EU:T:2011:634, т. 193).
53 Съгласно добре установената съдебна практика установяването на незаконосъобразността на правен акт на Съюза, например в рамките на иск за отмяна, за съжаление не е достатъчно, за да се приеме, че извъндоговорната му отговорност, свързана с незаконосъобразността на действията на някоя от неговите институции, може да бъде ангажирана автоматично с оглед на това. Всъщност, за да се приеме, че това условие е изпълнено, съгласно съдебната практика е необходимо ищецът да докаже, че разглежданата институция е допуснала не обикновена незаконосъобразност, а достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти (вж. решение от 5 юни 2019 г., Bank Saderat/Conseil, T‑433/15, непубликувано, EU:C:2019:374, т. 48 и цитираната съдебна практика).
54 Освен това, посредством доказването на достатъчно съществено нарушение по-специално в областта на ограничителните мерки, се цели да се избегне вероятността изпълнението на мисията на съответната институция в общ интерес на Съюза и на неговите държави членки да бъде възпрепятствано от риска тази институция в крайна сметка да следва да понесе вредите, които засегнатите от нейните актове лица биха могли евентуално да претърпят, без обаче тези частноправни субекти да бъдат оставени да понесат имуществените и неимуществените последици от явното и неизвинимо нарушение на задълженията от страна на съответната институция (вж. решение от 5 юни 2019 г., Bank Saderat/Съвет, T‑433/15, непубликувано, EU:T:2019:374, т. 49 и цитираната съдебна практика).
55 Всъщност по-широката цел да се поддържат мирът и международната сигурност в съответствие с прогласените в член 21 ДЕС цели на външната дейност на Съюза, може да оправдае отрицателни последици, дори съществени, които произтичат за някои икономически оператори от решенията за прилагане на актовете, приети от Съюза с оглед на реализирането на тази основна цел (решение от 5 юни 2019 г., Bank Saderat/Съвет, T‑433/15, непубликувано, EU:T:2019:374, т. 50)
Припомняне на принципите, които са установени в съдебното решение, постановено в производството по обжалване
56 В точка 33 от съдебното решение, постановено в производството по обжалване, Съдът напомня, че достатъчно съществено нарушение на правна норма, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти, се констатира, когато е налице явно и значително неспазване от страна на съответната институция на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно сложността на ситуациите, които трябва да се уредят, степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на институцията на Съюза.
57 В това отношение в точка 34 от решението, постановено в производството по обжалване, Съдът подчертава, на първо място, че изискването да е налице достатъчно съществено нарушение на норма на правото на Съюза, произтича от необходимостта от претегляне, от една страна, на защитата на интересите на частноправните субекти спрямо незаконосъобразните действия на институциите и от друга страна, на свободата на действие, която трябва да се признае на последните, за да не се парализира дейността им, и че това претегляне е от още по-голямо значение в областта на ограничителните мерки, в която срещаните от Съвета пречки от гледна точка на наличието на информация често особено затрудняват преценката, която той трябва да извърши.
58 На второ място, в точка 43 от решението, постановено в производството по обжалване, Съдът посочва, че само констатацията на нередност, която при аналогични обстоятелства не би допуснала действаща разумно и с дължима грижа администрация, позволява да се ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза.
59 На трето място, в точки 44 и 46 от решението, постановено в производството по обжалване, Съдът приема, че всички изброени в точка 56 по-горе фактори, които следва да се вземат предвид при преценката дали е налице достатъчно съществено нарушение на норма на правото на Съюза, се отнасят до датата, на която е приет актът или е извършено действието от съответната институция, и че от това следва, че наличието на достатъчно съществено нарушение на норма на правото на Съюза задължително трябва да се преценява в зависимост от обстоятелствата, при които е действала институцията точно на тази определена дата.
60 На четвърто място, в точка 41 от решението, постановено в производството по обжалване, Съдът установява, че доколкото второто включване е отменено с решение от 7 декември 2011 г., HTTS/Съвет (T‑562/10, EU:T:2011:716), което има сила на пресъдено нещо, следва да се установи, че по отношение на Регламент № 961/2010 първата част от първото условие за ангажирането на извъндоговорната отговорност на Съюза е било изпълнено, а именно е било налице нарушение на правна норма на Съюза, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти.
61 На пето място, в точки 99 и 100 от решението, постановено в производството по обжалване, Съдът уточнява, че от решение от 7 декември 2011 г., HTTS/Съвет (T‑562/10, EU:T:2011:716), в което се приема, че липсват мотиви, не може да се направи извод, че Регламент за изпълнение № 668/2010 също трябва да се счита за незаконосъобразен поради същия порок и че ищецът, който не е оспорил законосъобразността на първото включване посредством жалба за отмяна, трябва да докаже незаконосъобразността на този регламент за изпълнение, тъй като актовете на институциите на Съюза по принцип се ползват с презумпция за законосъобразност и съответно произвеждат правно действие, докато не бъдат оттеглени, отменени в производство по жалба за отмяна или обявени за невалидни вследствие на преюдициално запитване или на възражение за незаконосъобразност.
62 На шесто място, що се отнася по-специално до критериите за включване, чието сериозно и явно нарушение ищецът се изтъква в настоящия случай, в точка 69 от решението, постановено в производството по обжалване, Съдът посочва, че използването на термините „притежавано“ и „контролирано“, т.е. на критериите за включване, които се съдържат в регламенти № 423/2007 и № 961/2010 и въз основа на които са били осъществени спорните включвания, е в съответствие с необходимостта да се позволи на Съвета да вземе ефективни мерки срещу всички лица, образувания или структури, свързани с дружества, които участват в ядреното разпространение. Според Съда от това следва, че притежаването или контролът могат да са преки или косвени. Всъщност, ако тази връзка трябва да се установи само въз основата на притежаването или на прекия контрол на посочените лица, мерките биха могли да бъдат заобиколени посредством множество договорно уредени или фактически възможности за контрол, които биха предоставяли на дадено дружество също толкова широки възможности за упражняване на влияние върху други образувания, както прякото притежаване или прекия контрол.
63 Ето защо в точка 70 от решението, постановено в производството по обжалване, Съдът уточнява, че както е припомнил Общият съд в първоначалното съдебно решение, в областта на ограничителните мерки понятието „притежавано или контролирано дружество“ няма същия обхват като този, който принципно се прилага в дружественото право, когато става въпрос за установяване на договорната отговорност на дружество, което от правна гледна точка е под контрола на друго търговско образувание, що се отнася до вземането на решения.
64 Така в точка 75 от решението, постановено в производството по обжалване, Съдът потвърждава, че дадено дружество може да се квалифицира като „дружество, притежавано или контролирано от друго дружество“, щом като последното се намира в положение, в което може да влияе върху решенията на въпросното дружество, дори между тези две икономически образувания да не е налице каквото и да било правоотношение, отношение на притежаване на капитала или дял от него.
65 Накрая в точки 77—79 от решението, постановено в производството по обжалване, Съдът посочва, че за целите на приемането на мерки, обстоятелството, че се извършват действия под контрола на друго лице или образувание, и обстоятелството, че се извършват действия от името на такова лице или образувание, трябва да се приравнят. Той посочва, че този извод се подкрепя от анализа на целта на член 16, параграф 2, буква г) от Регламент № 961/2010, която е да позволи на Съвета да приеме ефективни мерки срещу лицата, които участват в ядреното разпространение, и да предотврати заобикалянето на тези мерки. По-нататък Съдът уточнява, че този извод се подкрепя и от анализа на контекста, в който се вписва тази разпоредба.
Съображения на Общия съд
66 Именно в светлината на принципите, припомнени в точки 50—65 по-горе, е важно да се провери дали в настоящия случай са изпълнени условията за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, и по-специално дали е налице достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправни субекти.
67 Като начало, предвид припомненото в точка 60 по-горе във връзка с второто включване, доколкото то е отменено с решение от 7 декември 2011 г., HTTS/Съвет (T‑562/10, EU:T:2011:716), придобило сила на пресъдено нещо, Съдът признава, че първата част от първото условие за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза, а именно нарушение на правна норма на Съюза, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти, е била изпълнена по отношение на Регламент № 961/2010.
68 За сметка на това следва да се констатира, че що се отнася до първото включване в списъка, както бе припомнено в точка 61 по-горе, от решение от 7 декември 2011 г., HTTS/Съвет (T‑562/10, EU:T:2011:716), в което се приема, че липсват мотиви, не може да се направи извод, че и Регламент за изпълнение № 668/2010 трябва да се счита за незаконосъобразен поради същия порок, както и че тъй като ищецът не е оспорил законосъобразността на първото включване посредством жалба за отмяна, той трябва да докаже незаконосъобразността на този регламент за изпълнение, защото актовете на институциите на Съюза по принцип се ползват с презумпция за законосъобразност.
69 Във всеки случай, дори да се предположи, че първото включване е незаконосъобразно, по отношение на това включване, както и по отношение на второто включване следва да се направи анализ дали изтъкнатите от ищеца обстоятелства, припомнени в точки 47 и 48 по-горе, позволяват да се докаже, че тези включвания представляват достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправните субекти.
– По първото твърдение за нарушение, в рамките на което се изтъква, че Съветът не е представил фактически обстоятелства в подкрепа на извода, че ищецът е бил контролиран от IRISL
70 Ищецът поддържа по същество, че Съветът е извършил сериозно и явно нарушение на материалните условия за включване, като е приел, че ищецът е бил под контрола на IRISL или е действал от негово име, без да разполага с доказателства в това отношение.
71 От една страна, ищецът твърди, че при спорните включвания Съветът не е извършил проучвания, за да докаже естеството на упражнявания от страна на IRISL контрол върху него, че тази институция не е разполагала с никакви доказателства и че е действала въз основа на сведенията, предоставени от държавите членки. Този подход бил квалифициран от Общия съд в решение от 12 юни 2013 г., HTTS/Съвет (T‑128/12 и T‑182/12, непубликувано, EU:T:2013:312), като „явна грешка в преценката“. Освен това ищецът оспорва поведението на Съвета след отмяната на второто включване, което се изразява във вземане на решение за ново включване въз основа на леко променени мотиви. Ищецът прави извод, че Съветът е нарушил съществено и явно границите на своето право на преценка и е нарушил явно материалните условия за включване.
72 От друга страна, като се позовава по-специално на решение от 25 ноември 2014 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет (T‑384/11, EU:T:2014:986), ищецът твърди, че Съветът не е разполагал с никаква свобода на преценката във връзка със задължението си да докаже основателността на спорните включвания и че както по делото, по което е постановено това решение, посочената институция и тук е извършила сериозно и явно нарушение, изразяващо се във вземането на решения за тези включвания, без да разполага с никаква информация или доказателства. Освен това ищецът поддържа, че като обосновка на подобно поведение Съветът не може да изтъква сложността на подлежащите на регулиране факти, нито трудностите при прилагането или при тълкуването на правилата на Съюза в тази област, тъй като предвид очевидния характер на нарушението посочените сложност и трудност не биха могли да бъдат причина за това.
73 В това отношение, с оглед на съдебното решение, постановено в производството по обжалване, следва да се провери дали към датата на вземане на решения за спорните включвания, като се имат предвид само доказателствата, с които Съветът е разполагал към този момент, посочената институция е допуснала достатъчно съществено нарушение на материалните условия за включване.
74 На първо място, що се отнася до довода на ищеца, че Съветът е осъществил спорните включвания при липсата на каквито и да било доказателства и само въз основа на сведения от държавите членки, следва да се отбележи, че в хода на съдебното заседание Съветът уточнява съдържанието на изявлението, което е направил в съдебното заседание пред Съда на 5 март 2019 г., съгласно което към датата на вземането на решения за тези включвания той не е разполагал с посочената в точка 59 от първоначалното съдебно решение информация, посочвайки, че не е разполагал с всички данни.
75 По-специално, що се отнася до първото включване, Съветът отбелязва, че то се основава на факта, че ищецът е бил установен в Хамбург (Германия), на адрес Schottweg 7, и че IRISL Europe, което е европейско дъщерно дружество на IRISL, също е било установено в Хамбург, на адрес Schottweg 5. Следва да се отбележи, както изтъква Съветът, че към датата на вземане на решение за посоченото включване той всъщност е разполагал с това доказателство относно адреса на ищеца и адреса на IRISL Europe, както е видно от информацията относно предприятията, включени в списъка, съдържащ се в приложение V към Регламент № 423/2007, в редакцията съгласно част III, точка 1, букви г) и й) от приложението към Регламент за изпълнение № 668/2010.
76 Освен това Съветът изтъква, че е разполагал с резолюции 1803 (2008) и 1929 (2010) на Съвета за сигурност на Организацията на обединените нации от 3 март 2008 г. и от 9 юни 2010 г. относно IRISL, както и с доклада на Комитета по санкциите към Съвета за сигурност, който установява три явни нарушения от страна на IRISL на ембаргото върху оръжията, наложено с Резолюция 1747 (2007) на посочения Съвет за сигурност от 24 март 2007 г. От една страна, както правилно отбелязва Съветът, доказателството, че той действително е притежавал тези документи, произтича от факта, че те са посочени в мотивите относно включването на IRISL в приложение II, част III към Решение 2010/413, както и в част III от приложението към Регламент за изпълнение № 668/2010.
77 От друга страна, фактическото съществуване на трите нарушения на ембаргото върху оръжията, установени в посочения доклад на Комитета по санкциите на Организацията на обединените нации, не се поставя под въпрос, също както и съдържанието на посочения доклад, доколкото от него следва, че IRISL е започнало дейности с цел заобикаляне на приетите мерки, прехвърляйки дейността си на други предприятия, и че седалището на посоченото дружество в Европа се намира в близост до това на ищеца. Както по същество отбелязва Съветът, тук става въпрос за улики относно включването на фирмата на ищеца в спорните списъци, доколкото това включване е пряка последица от включването на IRISL, а впрочем и на HDSL, като се има предвид, че последното посочено дружество, от името на което е действал ищецът, е включено в част III от приложение II към Решение 2010/413, както и в част III от приложението към Регламент за изпълнение № 668/2010 като действащо на свой ред от името на IRISL.
78 Впрочем е важно да се отбележи, че географската близост на седалището на IRISL Europe и на това на ищеца не е оспорена от последния. В съдебното заседание той дори признава във връзка с тази близост, че към момента на осъществяване на спорните включвания, а следователно и към момента на първото включване, е можел да използва служителите на IRISL Europe, което му е предоставило част от персонала си.
79 Що се отнася до второто включване, Съветът изтъква, че то също се основава на точни и неоспорени обстоятелства, които са били признати от ищеца в две писма съответно от 10 и 13 септември 2010 г., с които той иска от Съвета преразглеждане на решението за включване на фирмата му в спорните списъци. Както обаче Съветът правилно отбелязва, от тези писма е видно, че към момента на спорните включвания ищецът е осъществявал дейност като морски представител за сметка на HDSL, което е било считано за тясно свързано с IRISL, тъй като неговата фирма също е била включена в списъците на образуванията, подозирани в улесняване на ядреното разпространение в Иран на 26 юли 2010 г., с мотива че то „[е] действа[ло] от името на IRISL, доколкото [е] осъществява[ло] транспорт на контейнери, използвайки корабите на IRISL“, и че г‑н Bateni е бил управител на IRISL до 2008 г., преди да се установи в Европа и да основе дружеството ищец.
80 Освен това е важно да се добави, че към датата на вземането на решение за спорните включвания са съществували публични източници на информация, както правилно отбелязва Съветът в съдебното заседание, и по-специално статия от New York Times от 7 юни 2010 г., озаглавена „Companies Linked to IRISL“, която съдържа списък с 66 предприятия, между които са ищецът и HDSL, които са свързани с IRISL и на които последното е прехвърлило кораби.
81 Освен това, що се отнася до второто включване, следва да се отбележи, че писмата от 10 и 13 септември 2010 г., посочени в точка 79 по-горе, са имали за адресат самия Съвет, а освен това не се оспорва, че той ги е получил в процеса на вземане на решение за това включване. Освен това разглежданите писма са цитирани в решение от 7 декември 2011 г., HTTS/Съвет (T‑562/10, EU:T:2011:716) и следователно са взети предвид от Общия съд в производството, по което е постановено това съдебно решение.
82 Важно е впрочем да се подчертае, че макар с решение от 7 декември 2011 г., HTTS/Съвет (T‑562/10, EU:T:2011:716), Общият съд да отменя второто включване, последиците от тази отмяна са отложени във времето, доколкото в точки 41—43 от посоченото решение Общият съд констатира, че все пак не може да се изключи възможността налагането на ограничителните мерки на ищеца да се окаже обосновано по същество. Така Общият съд приема, че дори второто включване да трябва да бъде отменено поради нарушение на задължението за мотивиране, отмяната с незабавно действие на посочения регламент би могла да засегне сериозно и необратимо ефикасността на приетите с него ограничителни мерки срещу Ислямска република Иран, като се има предвид, че въз основа на доказателствата, с които разполага Съветът, е налице съмнение, че включването на фирмата на ищеца в спорните списъци може да се окаже обосновано.
83 Що се отнася до довода на ищеца, че подходът на Съвета е бил квалифициран от Общия съд в решение от 12 юни 2013 г., HTTS/Съвет (T‑128/12 и T‑182/12, непубликувано, EU:T:2013:312), като „явна грешка в преценката“, следва да се отбележи следното.
84 От една страна, както посочва Съветът, явната грешка в преценката като основание, изтъкнато в подкрепа на жалба за отмяна, трябва да се разграничава от явното и сериозно неспазване на границите на правото на преценка, изтъкнато в рамките на иска за обезщетение, за да се докаже наличието на достатъчно съществено нарушение на правна норма, която има за цел да се предоставят права на частноправните субекти.
85 В този контекст посоченото от ищеца обстоятелство, че в решение от 12 юни 2013 г., HTTS/Съвет (T‑128/12 и T‑182/12, непубликувано, EU:T:2013:312), Общият съд е приел също, че включването на 23 март 2012 г. на фирмата на ищеца в списъка, съдържащ се в Регламент № 267/2012, основано на същите мотиви, на които се основава второто включване, е незаконосъобразно поради явна грешка в преценката, не позволява автоматично да се направи извод, както твърди ищецът, че Съветът е допуснал достатъчно съществено нарушение на условията за включване.
86 От друга страна и при всички положения, както следва от точка 44 от съдебното решение, постановено в производството по обжалване, факторите, които следва да се вземат предвид при преценката дали е налице достатъчно съществено нарушение на норма на правото на Съюза, с която се цели да се предоставят права на частноправните субекти, се отнасят до датата, на която е приет актът или е извършено действието от съответната институция.
87 По този начин доводите на ищеца относно решение от 12 юни 2013 г., HTTS/Съвет (T‑128/12 и T‑182/12, непубликувано, EU:T:2013:312), що се отнася до включването на 23 март 2012 г. на фирмата му в списъка, съдържащ се в Регламент № 267/2012, т.е. след второто включване, не могат да бъдат взети предвид като доказателства, които са били на разположение към датата на последното посочено включване, за да се прецени наличието на сериозно и явно нарушение от страна на Съвета на правна норма, която има за цел да предостави права на частноправните субекти във връзка с посоченото включване.
88 Що се отнася до довода на ищеца, изведен от факта, че поведението на Съвета по настоящото дело е идентично с това по делото, по което е постановено решение от 25 ноември 2014 г., Safa Nicu Sepahan/Съвет (T‑384/11, EU:T:2014:986), следва да се уточни, че макар в това решение Общият съд да е приел, че Съветът е допуснал незаконосъобразност, тъй като не е разполагал със свобода на преценката, това се отнася до обстоятелството, че към датата на приемане на разглежданите мерки тази институция не е разполагала със сведения или доказателства в подкрепа на мотивите за приемане на посочените ограничителни мерки по отношение на ищеца и съответно е нарушила едно задължение, което още към приемането на разглежданите разпоредби е произтичало от добре установената практика на Съда и по отношение на което Съветът не е разполагал с право на преценка (вж. в този смисъл решение от 5 юни 2019 г., Bank Saderat/Съвет, T‑433/15, непубликувано, EU:C:2019:374, т. 69 и цитираната съдебна практика).
89 В настоящото дело обаче не се оспорва изпълнението от страна на Съвета на задължението да представи доказателства в подкрепа на включването на фирмата на ищеца в спорните списъци. Всъщност в настоящия случай следва да се определи дали, като е взел решение за спорните включвания въз основа на доказателствата, с които е разполагал към датата на включването, и по-специално посочените в точки 74—81 по-горе доказателства, Съветът е извършил достатъчно съществено нарушение, което може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза. В това отношение следва да се вземе предвид свободата, с която разполага Съветът при преценката на уликите, използвани за основание на ограничителните мерки.
90 В този контекст е важно да се отбележи, че макар от решение от 7 декември 2011 г., HTTS/Съвет (T‑562/10, EU:T:2011:716), да следва, че Общият съд е отменил второто включване поради непълнота на мотивите, очевидно е, че към датата на вземане на решение за спорните включвания понятието за дружество, „притежавано или контролирано от друго образувание“ е предоставяло свобода на преценка на Съвета, що се отнася до ограничителните мерки.
91 Впрочем, макар в решението, постановено в производството по обжалване, Съдът да уточнява съдържанието на понятията „притежавано“ и „контролирано“, следва да се отбележи, че в точка 70 от това решение той потвърждава това, което Общият съд припомня в първоначалното съдебно решение, а именно че в областта на ограничителните мерки понятието „притежавано или контролирано дружество“ няма същия обхват като този, който принципно се прилага в дружественото право, когато става въпрос за установяване на договорната отговорност на дружество, което от правна гледна точка е под контрола на друго търговско образувание, що се отнася до вземането на решения. Съдът отдава предпочитание на доста широко определение на понятието „контрол“ в рамките на ограничителните мерки и не дава стриктно определение на термините „притежавано“ и „под негов контрол“, както следва по същество от точки 74 и 75 от решението, постановено в производството по обжалване.
92 Ето защо следва да се приеме, както са направили Съветът и Комисията, че към датата на вземане на решения за спорните включвания е можело да съществува несигурност относно точното съдържание на понятието „дружество, притежавано или контролирано от друго дружество“ и следователно Съветът е разполагал с известна свобода при преценката на доказателствата, въз основа на които може да се установи, че ищецът е притежаван или контролиран от участващо дружество, което е пряко свързано с ядрените дейности на Иран или ги подпомага.
93 От всичко изложено по-горе следва, че противно на изтъкнатото от ищеца в рамките на първото му твърдение за нарушение, Съветът е представил доказателства, които според него могат да докажат естеството на връзката между ищеца и IRISL към датата на вземане на решение, както за първото, така и за второто включване.
94 Следователно при тези условия, дори да се предположи, че при спорните включвания Съветът е допуснал грешка в преценката, основавайки се на посочените обстоятелства, не може да се приеме, че тази грешка има явен и неизвиним характер и че действаща разумно и с дължима грижа администрация не би допуснала подобна грешка при аналогични обстоятелства (вж. по аналогия решение от 5 юни 2019 г., Bank Saderat/Съвет, T‑433/15, непубликувано, EU:C:2019:374, т. 73).
95 От това следва, че първото твърдение за нарушение, което се отнася до това, че Съветът не бил доказал въз основа на достатъчни доказателства, че ищецът е бил под контрола на IRISL, трябва да се отхвърли.
– По второто твърдение за нарушение, в рамките на което се изтъква, че ищецът е включен неправилно в спорните списъци на основание на участието на IRISL и HDSL в разпространението на ядрено оръжие
96 От една страна ищецът поддържа, че допуснатото от Съвета нарушение е още по-значително, тъй като причините, на които се основава включването на фирмата му в спорните списъци, а именно участието на IRISL и HDSL в ядреното разпространение, са били приети за неоснователни въз основа на решение от 16 септември 2013 г., Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет (T‑489/10, EU:T:2013:453). От друга страна, ищецът твърди, че Регламент за изпълнение № 668/2010 и Регламент № 961/2010 са опорочени от „двойна грешка“, доколкото IRISL и HDSL не са участвали в разпространението на ядрени оръжия и между него и тези дружества не съществува никаква връзка, която да им позволи да повлияят на икономическите му решения.
97 С първия си довод ищецът по същество цели да изтъкне, че вследствие на отмяната на включването на фирмите на IRISL, SAPID и HDSL с решение от 16 септември 2013 г., Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет (T‑489/10, EU:T:2013:453), спорните включвания са незаконосъобразни, тъй като от това решение следвало, че IRISL и HDSL не са участвали в ядреното разпространение.
98 В това отношение следва да се отбележи, на първо място, че както следва от цитираната в точка 53 по-горе съдебна практика, отмяната на включването на фирмата на IRISL в спорните списъци сама по себе си не се счита за достатъчна, за да се приеме, че спорните включвания представляват достатъчно съществено нарушение, което може да ангажира отговорността на Съюза.
99 На второ място, следва да се припомни, че в настоящото дело законосъобразността на обжалваните актове трябва да се преценява в зависимост от фактическите и правните обстоятелства, съществуващи към датата на приемане на акта, както следва от точка 46 от решението, постановено в производството по обжалване, и че по време на спорните включвания, включването на фирмите на IRISL, SAPID и HDSL в списъците на образуванията, обвинени в насърчаване на ядреното разпространение в Иран, все още не е било отменено. В съответствие с припомненото в точка 61 по-горе тези включвания са се ползвали с презумпция за законосъобразност и са били изцяло в сила.
100 Във всеки случай се налага изводът, че както отбелязва Съдът в точка 48 от решение от 31 януари 2019 г., Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет (C‑225/17 P, EU:C:2019:82), действителното наличие на трите нарушения на ембаргото върху оръжията, установено с Резолюция 1747 (2007), не е поставено под въпрос с решение от 16 септември 2013 г., Islamic Republic of Iran Shipping Lines и др./Съвет (T‑489/10, EU:T:2013:453). В точка 66 от това решение Общият съд приема, че „изглежда обосновано да се приеме, че фактът, че IRISL е участвало в три случая на превоз на военно оборудване в нарушение на забраната, предвидена в параграф 5 от Резолюция 1747 (2007), увеличава риска то да е участвало и в случаи на превоз на материали, свързани с разпространение на ядрено оръжие“.
101 Следователно от отмяната на включването на фирмите на IRISL, на SAPID и на HDSL след вземането на решение относно спорните включвания не следва, че Съветът е извършил нарушение на материалните условия за включване, което може да ангажира извъндоговорната отговорност на Съюза. Ето защо първият довод на ищеца трябва да се отхвърли.
102 Що се отнася до втория довод, свързан с твърдяната липса между IRISL и HDSL, от една страна, и ищеца, от друга страна, на връзка, позволяваща на IRISL и HDSL да повлияят на икономическите решения на ищеца, този довод препраща към вече анализираните доводи в рамките на първото твърдение на ищеца за нарушение и следва да се отхвърли по същите съображения като посочените в точки 70—95 по-горе.
103 При тези обстоятелства в крайна сметка Съветът не може да бъде упрекнат, че обосновавайки включването на ищеца в спорните списъци с връзката, която съществува между него и IRISL, посочената институция е допуснала незаконосъобразност, която при аналогични обстоятелства е нямало да бъде допусната от действаща разумно и с дължима грижа администрация, на която договорите предоставят конкретни правомощия като тези относно приемането на ограничителни мерки, считани за необходими в рамките на действията на Съюза за поддържане на мира и международната сигурност (вж. по аналогия решение от 5 юни 2019 г., Bank Saderat/Съвет, T‑433/15, непубликувано, EU:T:2019:374, т. 73 и 74).
104 Следователно трябва да се отхвърли второто твърдение на ищеца за нарушение, а именно че е неправилно включването на фирмата му в спорните списъци на основание, че IRISL и HDSL участват в разпространението на ядрено оръжие.
105 Тъй като двете изтъкнати от ищеца твърдения за нарушения са отхвърлени, искът следва да се отхвърли изцяло, без да е необходимо да се проверява дали останалите условия за ангажиране на извъндоговорната отговорност на Съюза са изпълнени.
По съдебните разноски
106 Съгласно член 219 от Процедурния правилник в решенията на Общия съд, постановени след отмяна и връщане на делото, той се произнася по съдебните разноски по образуваните пред него производства, от една страна, и по производството по обжалване пред Съда, от друга страна. Доколкото с решението, постановено в производството по обжалване, Съдът отменя първоначалното съдебно решение и не се произнася по съдебните разноски, в настоящото решение Общият съд следва да се произнесе по всички съдебни разноски, свързани с производствата пред него, както и по съдебните разноски, свързани с производството по обжалване по дело C‑123/18 P.
107 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
108 Освен това съгласно член 135, параграф 1 от Процедурния правилник, когато справедливостта изисква това, Общият съд може да реши страна, която е загубила делото, да понесе, наред с направените от нея съдебни разноски, само част от съдебните разноски на другата страна, и дори да не бъде осъдена да ги заплаща.
109 Накрая, съгласно член 138, параграф 1 от Процедурния правилник държавите членки и институциите, които са встъпили по делото, понасят направените от тях съдебни разноски.
110 В настоящия случай, тъй като ищецът е загубил делото, той следва да понесе, освен собствените си разноски, и разноските на Съвета, свързани с настоящото производство и с производствата по дело T‑692/15, съгласно направените от последния искания.
111 Що се отнася до разноските на ищеца и на Съвета, свързани с производството по обжалване пред Съда, приемайки, че с решението си, постановено в производството по обжалване, Съдът уважава претенциите на жалбоподателя, Общият съд счита за справедливо всяка от тези страни да понесе направените от нея съдебни разноски във връзка с посоченото производство.
112 Комисията понася направените от нея съдебни разноски.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отхвърля иска.
2) HTTS Hanseatic Trade Trust & Shipping GmbH понася направените от него съдебни разноски, както и тези, направени от Съвета на Европейския съюз в настоящото производство и в производството по дело T‑692/15.
3) Всяка страна понася направените от нея съдебни разноски в производството по дело C‑123/18 P.
4) Европейската комисия понася направените от нея съдебни разноски в настоящото производство, в производството по дело T‑692/15, както и в производството по дело C‑123/18 P.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 7 юли 2021 година
Подписи
Съдържание
Фактическа обстановка и производство преди връщането на делото за ново разглеждане
Производство и искания на страните след връщането за ново разглеждане
От правна страна
По възражението за недопустимост, изведено от погасяването по давност на иска за обезщетение
По основанието, което се отнася до нарушение на задължението за мотивиране
По основанието, в рамките на което се твърди достатъчно съществено нарушение на материалните условия за включване в спорните списъци
Припомняне на съдебната практика в областта на извъндоговорната отговорност на Съюза
Припомняне на принципите, които са установени в съдебното решение, постановено в производството по обжалване
Съображения на Общия съд
– По първото твърдение за нарушение, в рамките на което се изтъква, че Съветът не е представил фактически обстоятелства в подкрепа на извода, че ищецът е бил контролиран от IRISL
– По второто твърдение за нарушение, в рамките на което се изтъква, че ищецът е включен неправилно в спорните списъци на основание на участието на IRISL и HDSL в разпространението на ядрено оръжие
По съдебните разноски