Дело T-319/05
Конфедерация Швейцария
срещу
Европейска комисия
„Външни отношения — Споразумение между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт — Германски мерки относно операциите по заход за кацане на летище Цюрих — Регламент (ЕИО) № 2408/92 — Право на защита — Принцип на недопускане на дискриминация — Принцип на пропорционалност“
Резюме на решението
1. Транспорт — Въздушен транспорт — Достъп на въздушни превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността — Мерки, приети от държава членка за ограничаване или отказ на упражняването на правата на трафик
(член 8, параграфи 2 и 3, и член 9, параграфи 1—4 от Регламент № 2408/92 на Съвета)
2. Транспорт — Въздушен транспорт — Достъп на въздушни превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността — Оперативни правила относно упражняването на правата на трафик
(член 2 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт;член 8, параграфи 2 и 3 от Регламент № 2408/92 на Съвета)
3. Право на Съюза — Принципи — Равно третиране — Дискриминация, основана на гражданство — Забрана — Прилагане в контекста на Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт
(член 12 ЕО; член 1, параграфи 2 и 3 от Споразумение между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт; Регламент № 2408/92 на Съвета)
1. Член 9 от Регламент № 2408/92 относно достъпа на въздушни превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността представлява lex specialis по отношение на член 8 от същия регламент, в смисъл че член 9 се отнася само за една част от мерките, посочени в член 8, и установява допълнителни, непредвидени в член 8 условия за прилагането на тези мерки. Мерките, посочени в член 9, съдържат по същество забрана, най-малкото условна или частична, за упражняване на правата за трафик.
Всъщност мерките, за които се отнася член 9, параграф 1 от Регламент № 2408/92, могат да се приложат от държава членка само ако предвидените в параграфи 1 и 2 от този член условия са изпълнени и ако въпросната държава членка освен това изпълни задължението си по параграф 3 от същия член да уведоми най-малко три месеца преди прилагането им другите държави членки и Комисията за необходимостта от прилагането на посочените мерки. Само в случай че държавата членка, която възнамерява да приложи съответните мерки, е уведомила за това другите държави членки и Комисията, може да се приложи член 9, параграф 4. При липса на такова уведомяване въпросните мерки не могат да се приложат от съответната държава членка, дори да са изпълнени условията за приемането им, предвидени в член 9, параграфи 1 и 2.
Ако съответната държава членка все пак приложи подобни мерки, Комисията има право да ги разгледа не на основание член 9, параграф 4 от Регламент № 2408/92, чиито условия за прилагане не са изпълнени, а по силата на член 8, параграф 3 от същия регламент. В случай на прилагане от страна на държава членка на мерки, включени в член 9, параграф 1, без тази държава да е спазила предвидената в параграф 3 от същия член процедура, разглеждането на тези мерки на основание член 8, параграф 3 може да доведе само дo заключението, че съответната държава членка не може да продължи да ги прилага.
Следователно, когато дадена държава членка изисква спазването на нейните публикувани национални, регионални или местни оперативни правила, отнасящи се по-специално до опазването на околната среда, за да разреши упражняването на правата за трафик по смисъла на Регламент № 2408/92, това не е равносилно на налагане на условие за упражняването на тези права по смисъла на член 9, параграф 1 от посочения регламент. Ако това бе така, то член 8, параграф 2 от този регламент би бил напълно лишен от смисъл. Условията, посочени в член 9, параграф 1, са по-скоро тези, които поставят упражняването на правата за трафик в зависимост от условия, различни от обикновеното спазване на публикуваните национални, регионални или местни правила.
(вж. точки 75—81 и 89)
2. Законодателят, от една страна, е предвидил в член 8, параграф 2 от Регламент № 2408/92 относно достъпа на въздушни превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността, че упражняването на правата за трафик е подчинено на общностни, национални, регионални или местни оперативни правила, отнасящи се до безопасността, опазването на околната среда и разпределението на слотовете, а от друга страна, е оправомощил Комисията да разгледа съгласно параграф 3 от същия член прилагането по-специално на параграф 2 от него и да реши дали съответната държава членка може да продължи да прилага мярката, която е предмет на проверката. Проверката на определена мярка съгласно член 8, параграф 3 от Регламент № 2408/92 следователно се отнася до въздействието ѝ върху упражняването на правата за трафик по маршрутите в рамките на Общността. За сметка на това евентуалните права на операторите на летища и на живеещите и установени в района на тези летища лица не могат да се вземат предвид при такава проверка.
Съгласно член 2 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт, одобрено от името на Общността с Решение 2002/309, разпоредбите по-специално на приложението към споразумението се прилагат до степента, до която се отнасят до въздушния транспорт или до въпроси, пряко свързани с въздушния транспорт. Единственото разширение на приложното поле на Регламент № 2408/92 в контекста на Споразумението е резултат от предвиденото в приложението към това споразумение приравняване на Конфедерация Швейцария и на въздушните превозвачи, които имат основно място на дейност в нея, съответно на държавите — членки на Общността, и на въздушните превозвачи на Общността. При запазване на действието на това разширение на приложното му поле, Регламент № 2408/92 не се прилага в контекста на Споразумението за ситуации, които в общностен контекст не попадат в приложното му поле. От това следва, че макар правата на операторите на летища или на живеещите и установени в района на летището лица да представляват въпроси, пряко свързани с въздушния транспорт, нито член 2, нито друга разпоредба на Споразумението позволяват на Комисията да вземе предвид тези права при прилагането на член 8, параграф 3 от Регламент № 2408/92 в контекста на Споразумението.
(вж. точки 121, 122, 125 и 127—129)
3. Съгласно постоянната съдебна практика, свързана с принципа на забрана на всяка дискриминация, основана на гражданството, в областта на прилагане на общностното право, правилата за равно третиране на собствени и на чужди граждани или юридически лица забраняват не само явната дискриминация, основана на гражданството — или седалището, когато става въпрос за дружества, — но и всички прикрити форми на дискриминация, които чрез прилагане на други разграничителни критерии фактически водят до същия резултат.
Съгласно член 1, параграф 2 от Споразумението между Европейската общност и Конфедерация Швейцария по въпроси на въздушния транспорт тази съдебна практика е релевантна и по отношение на прилагането на Регламент № 2408/92 относно достъпа на въздушни превозвачи на Общността до вътрешните въздушни трасета на Общността, в контекста на Споразумението, тъй като член 3 от последното по същество е идентичен с член 12, първа алинея ЕО.
Така констатацията, че дадена мярка, приета от държава членка в рамките на посочения Регламент № 2408/92 с цел намаляване на шумовото замърсяване по-конкретно в зона от територия ѝ с туристически характер, засяга по-специално едно-единствено летище на Швейцарската държава, разположено в близост, и води до същия резултат като дискриминация, основана на гражданството, не е достатъчна, за да се приеме мярката за несъвместима с член 12 ЕО или в случая с член 3 от Споразумението. Необходимо е също да се провери дали тази мярка е обоснована от обективни съображения и дали е пропорционална на преследваната от нея цел. Само ако случаят не е такъв, разглежданата мярка трябва да се приеме за забранена от член 12 ЕО или в случая от член 3 от Споразумението.
(вж. точки 140 и 141, 145 и 150)