Неокончателна редакция
ЗАКЛЮЧЕНИЕ НА ГЕНЕРАЛНИЯ АДВОКАТ
J. KOKOTT
представено на 11 януари 2024 година(1)
Дела C‑725/20 P, C‑198/21 P и C‑391/21 P
Maria Teresa Coppo Gavazzi
и др. (C‑725/20 P),
Giacomo Santini
и др. (C‑198/21 P)
и
Enrico Falquelle (C‑391/21 P)
срещу
Европейски парламент
„Обжалване — Институционално право — Единен статут на членовете на Европейския парламент — Избрани в Италия членове на Европейския парламент — Приемане от Ufficio di Presidenza della Camera dei deputati (Председателско бюро на Камарата на депутатите, Италия) на Решение № 14/2018 относно пенсиите — Промяна на размера на пенсиите на националните депутати — Съответна промяна от страна на Европейския парламент на размера на пенсиите на някои избрани в Италия бивши членове на Европейския парламент — Замяна на спорните решения на Европейския парламент в хода на производство пред Съда — Отпадане на предмета на спора и на правния интерес на жалбоподателите“
Съдържание
I. Въведение
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза
Б. Италианското право
III. Обстоятелствата по спора
А. Преизчисляване от Парламента на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, респ. на наследствените пенсии на жалбоподателите
Б. Производството пред Общия съд
IV. Производство пред Съда, искания на страните и последващо развитие след приключване на писмената фаза на производството
V. Анализ
А. Запазване на предмета на спора и на правния интерес въпреки замяната на спорните решения?
Б. По жалбите
1. По правното основание за приемането на спорните решения и разграничението между правото и размера
2. По съответствието на прилагането на Решение № 14/2018 от Парламента с нормите и принципите от по-висок ранг в правото на Съюза
а) По принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания и по правото на собственост
б) По пропорционалността
3. По компетентността на автора на спорните решения
4. По мотивите на спорните решения
5. По жалбата на гжа Panusa в първоинстанционното производство
6. Междинно заключение
В. По жалбите пред Общия съд
Г. Междинно заключение
VI. Разноски
А. По съдебните разноски в производствата по обжалване
Б. По съдебните разноски в първоинстанционното производство
VII. Заключение
I. Въведение
1. До създаването на единна пенсионна схема за членовете на Европейския парламент, в случай че националният режим не предвижда пенсия, или когато равнището и/или условията за получаване на пенсия не са същите като условията, приложими за членовете на националния парламент на държавата членка, членовете на Европейския парламент могат да получават пенсия за осигурителен стаж и възраст от бюджета на Съюза, чието равнище и условия са същите като условията за пенсията на членовете на долната камара на парламента на тяхната държавата членка.
2. Настоящите жалби се основават на положението на избрани в Италия бивши членове на Парламента, респ. на преживелите ги наследници, чиито пенсии за осигурителен стаж и възраст, респ. наследствени пенсии (наричани по-нататък „пенсии“) съгласно това правило, обозначено от Общия съд като „правилото за същата пенсия“, са обвързани от равнището и условията за получаване на пенсия на бившите италиански депутати.
3. Настоящите производства по обжалване се отнасят до въпроса дали, като прилага това „правило за същата пенсия“, Парламентът основателно намалява вече получаваните от жалбоподателите пенсии, след като Председателското бюро на италианската Камара на депутатите от своя страна разпорежда намаляването на размера на пенсиите на бившите италиански депутати.
4. Наред с въпроса дали Общият съд правилно отхвърля жалбите на жалбоподателите срещу съответните решения на Парламента, се поставя въпросът дали настоящите производства запазват предмета си, а жалбоподателите — правния си интерес. Всъщност поради ново изменение на италианското правно положение спорните решения на Парламента междувременно са заменени от нови решения.
5. Разглеждането на настоящите жалби ще покаже, че тези два въпроса са неразривно свързани помежду си. Всъщност грешките при прилагането на правото, изтъкнати от жалбоподателите, имат решаващо значение както за законосъобразността на обжалваните решения и на спорните решения, така и за въпроса относно отпадането на предмета на спора по настоящите производства.
II. Правна уредба
А. Правото на Съюза
6. Правилникът за изплащане на разноски и надбавки на членовете на Европейския парламент (наричан по-нататък „Правилникът за разноски и надбавки“), в редакцията му, в сила до 14 юли 2009 г.(2), предвижда в приложение III в частност следното:
„Член 1
1. Членовете на Европейския парламент имат право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
2. До установяване на окончателна общностна пенсионна схема за всички членове на ЕП, в случай че националният режим не предвижда пенсия, или когато равнището и/или условията за получаване на пенсия не са същите като условията, приложими за членовете на националния парламент на държавата членка, от чието име е бил избран членът на ЕП, по искане на съответния член на ЕП се изплаща временна пенсия от бюджета на Европейския съюз, от раздела за Парламента.
Член 2
1. Равнището и условията за получаване на временна пенсия са същите като условията за пенсията на членовете на долната камара на парламента на държавата членка, от чието име е бил избран въпросният член на ЕП.
2. Член на ЕП, ползващ се от разпоредбите на член 1, параграф 2, при включването му в тази схема се задължава да внесе в полза на бюджета на Европейския съюз вноска, изчислена, така че да заплати общо същата вноска, каквато плаща член на долната камара на парламента на държавата членка, от името на която е избран членът на ЕП в съответствие с националното законодателство.
Член 3
1. Заявленията за членство в настоящата временна пенсионна схема трябва да се подават в срок от дванадесет месеца, считано от началото на мандата на заинтересувания член на ЕП.
След изтичане на този срок членството в пенсионната схема влиза в сила от първо число на месеца, през който е получено заявлението.
2. Заявленията за изплащане на пенсията трябва да бъдат подадени в срок от шест месеца от пораждане на правото.
След изтичането на този срок пенсията се изплаща от първо число на месеца, през който е получено заявлението.
[…]“.
7. Уставът на членовете на Европейския парламент е приет с Решение 2005/684/ЕО, Евратом на Европейския парламент от 28 септември 2005 година за приемане на Устав на членовете на Европейския парламент (наричан по-нататък: „уставът“)(3) и влиза в сила на 14 юли 2009 г., първият ден от седмия парламентарен мандат.
8. С решение от 19 май и 9 юли 2008 г. Бюрото на Парламента приема мерките по прилагане на устава(4). Съгласно член 73 от мерките по прилагане на устава същите влизат в сила в деня, в който влиза в сила уставът, тоест 14 юли 2009 г.
9. В член 74 от мерките по прилагане на устава се уточнява, че ако не е предвидено друго в преходните разпоредби, включени в дял IV от тези мерки, и по-специално в член 75, действието на Правилника за разноски и надбавки се прекратява в деня на влизане в сила на устава.
10. Член 75 от мерките по прилагане на устава, отнасящ се в частност до пенсиите за осигурителен стаж и възраст, изменен с решението на Бюрото на Европейския парламент от 13 декември 2010 г. за изменение на мерките по прилагане на устава(5), гласи:
„1. Наследствената пенсия, пенсията за инвалидност, допълнителната пенсия за инвалидност, отпусната за децата на издръжка, и пенсията за осигурителен стаж и възраст, предоставени съгласно приложения I, II и III към Правилника за разноски и надбавки, продължават да се изплащат в изпълнение на разпоредбите в посочените приложения на лицата, ползвали тези [обезщетения] преди влизането в сила на устава.
В случай че бивш член на ЕП, който получава пенсия за инвалидност, почине след 14 юли 2009 г., на преживелия съпруг, на лицата във фактическо извънбрачно съжителство или на децата на негова издръжка се изплаща наследствена пенсия при условията, посочени в приложение I към [Правилника за разноски и надбавки].
2. Правата на пенсия за осигурителен стаж и възраст, придобити преди датата на влизане в сила на устава по реда на посоченото по-горе приложение III, се запазват. Лицата, придобили права в рамките на тази пенсионна схема, ползват пенсия, изчислена въз основа на правата, придобити по реда на споменатото по-горе приложение III, в случай че отговарят на условията, предвидени в този смисъл от националното законодателство на съответната държава членка, и са внесли искането, посочено в член 3, параграф 2 от въпросното приложение III“.
11. Съгласно съображение 7 от мерките по прилагане на устава „е важно в преходните разпоредби да се гарантира, че лицата, придобили права въз основа на Правилника за разноски и надбавки, ще могат да продължат да се ползват от тях след неговата отмяна в съответствие с принципа на [защита на] основателните очаквания. Също така следва да се гарантира спазване на пенсионните права, придобити въз основа на Правилника за разноски и надбавки преди влизането в сила на устава. […]“.
Б. Италианското право
12. На 12 юли 2018 г. Ufficio di Presidenza della Camera dei deputati (Председателското бюро на Камарата на депутатите, Италия) приема Решение № 14/2018 за определяне на нов размер на пожизнените обезщетения и на частта на пожизнените пропорционални осигурителни плащания, както и на наследствените плащания за годините мандат до 31 декември 2011 г. (наричано по-нататък „Решение № 14/2018“).
13. Член 1 от Решение № 14/2018 предвижда:
„1. Считано от 1 януари 2019 г., размерът на преките и наследствените пожизнени обезщетения и на частта на преките и наследствените пожизнени пропорционални осигурителни плащания, правата върху които са придобити по силата на действащата към 31 декември 2011 г. правна уредба, се изчислява в съответствие с новите правила, предвидени в това решение.
2. Преизчисляването по предходния параграф се извършва, като размерът на индивидуалната вноска се умножи с коефициента за превръщане, съответстващ на възрастта на депутата към датата, на която същият е придобил правото на пожизнено обезщетение или на пропорционално осигурително плащане.
3. Прилагат се коефициентите за превръщане, посочени в приложената към това решение таблица 1.
4. Размерът на преките и наследствените пожизнени обезщетения и на частта на преките и наследствените пожизнени пропорционални осигурителни плащания, преизчислени в съответствие с това решение, в никакъв случай не може да надвишава размера на прякото или наследственото пожизнено обезщетение или на частта на преките и наследствените пожизнени пропорционални осигурителни плащания, предвиден за всеки депутат с действащия към началната дата на парламентарния мандат правилник.
5. Размерът на преките и наследствените пожизнени обезщетения и на частта на преките и наследствените пожизнени пропорционални осигурителни плащания, преизчислени в съответствие с това решение, в никакъв случай не може да бъде по-нисък от размера, изчислен чрез умножаване на преизчисления в съответствие с член 2 по-долу размер на индивидуалните вноски на депутата по време само на XVII парламентарен мандат с действащия към 31 декември 2018 г. и прилаган за 65‑годишните коефициент за превръщане.
6. Ако в резултат на извършеното по силата на това решение преизчисление новият размер на преките и наследствените пожизнени обезщетения и на частта на преките и наследствените пожизнени пропорционални осигурителни плащания бива намален с повече от 50 % спрямо размера на прякото или наследственото пожизнено обезщетение или на частта на преките и наследствените пожизнени пропорционални осигурителни плащания, предвидени за всеки депутат с действащия към началната дата на парламентарния мандат правилник, определеният съгласно параграф 5 минимален размер се увеличава с 50 процента.
7. По предложение на квесторската колегия Председателското бюро може да увеличи най-много с 50 процента размера на преките и наследствените пожизнени обезщетения и на частта на преките и наследствените пожизнени пропорционални осигурителни плащания, преизчислени в съответствие с това решение, ако лицата, поискали това, отговарят на следните условия:
а) не получават други годишни доходи, надвишаващи годишния размер на социално подпомагане, извън евентуално получените, независимо на какво основание, от недвижимия имот, предназначен за основно жилище; |
б) страдат от тежки заболявания, изискващи провеждането на животоспасяващо лечение и удостоверени с издадени от обществени лечебни заведения съответни документи, или от патологии, даващи основание на компетентните органи да признаят пълна инвалидност.
8. Заявителят представя документите, доказващи изпълнението на условията по параграф 7, в момента на подаване на заявлението, а впоследствие най-късно до 31 декември всяка година“.
III. Обстоятелствата по спора
А. Преизчисляване от Парламента на пенсиите за осигурителен стаж и възраст, респ. на наследствените пенсии на жалбоподателите
14. Всички жалбоподатели са избрани в Италия бивши членове на Парламента или преживелите ги наследници, които получават пенсии на основание членове 1 и 2 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки във връзка с член 75 от мерките по прилагане на устава.
15. Съгласно член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки размерът на тези пенсии се изчислява въз основа на правилата за изчисляване на пенсиите на бившите италиански депутати. Тази разпоредба предвижда, че „равнището и условията за получаване на временна пенсия са същите като условията за пенсията на членовете на долната камара на парламента на държавата членка, от чието име е бил избран въпросният член на ЕП.“
16. Съгласно информацията, предоставена от Парламента в производството пред Общия съд, до 2012 г. размерът на пенсиите на италианските депутати се изчислява въз основа на продължителността, а не на размера на платените вноски. Считано от 1 януари 2012 г. тази схема е променена в полза на основано на вноските изчисляване. Доколкото обаче тази промяна се отнася само до пенсионни права, придобити след 1 януари 2012 г., същата не оказва влияние върху положението на бившите италиански членове на Парламента. Всъщност поради обстоятелството, че с влизането в сила на устава на 14 юли 2009 г. Правилникът за разноски и надбавки е отменен, след тази дата вече не могат да се придобиват пенсионни права на основание приложение III към него.
17. Както Парламентът изтъква по-нататък в производството пред Общия съд, с приемането на Решение № 14/2018 обаче Председателското бюро на италианската Камара на депутатите решава да преизчисли и размера на пенсиите на бившите италиански депутати за периода преди 31 декември 2011 г. на базата на основана на вноските схема. На това основание компетентният италиански орган значително намалява пенсиите на голям брой бивши италиански депутати, считано от 1 януари 2019 г.
18. С Решение № 6/2018 от 16 октомври 2018 г. Ufficio di Presidenza del Senato (Председателско бюро на Сената, Италия) приема подобно ново правило.
19. В резултат на това много от засегнатите лица подават жалби до Consiglio di giurisdizione della Camera dei deputati (Правораздавателен съвет към Камарата на депутатите, Италия) срещу Решение № 14/2018 и до компетентния орган на италианския Сенат срещу решение № 6/2018.
20. Жалбоподателите по дела C‑198/21 P и C‑391/21 P, както и част от жалбоподателите по дело C‑725/20 P получават пенсиите си отпреди влизането в сила на устава на 14 юли 2009 г.; други от жалбоподателите по дело C‑725/20 P започват да получават пенсиите си едва след влизането му в сила. Към момента на приемането на Решение № 14/2018 от Председателското бюро на италианската Камара на депутатите обаче всички пенсии, за които се отнасят настоящите жалби, вече се получават от лицата, които имат право на тях.
21. Чрез отбелязване върху пенсионните фишове за януари 2019 г. Парламентът уведомява жалбоподателите за възможността размерът на пенсията им да бъде преразгледан в изпълнение на наскоро приетите решения на Председателските бюра на италианската Камара на депутатите и на Сената и това преизчисление евентуално да даде основание за събиране на недължимо платените суми.
22. С недатирано известие на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ в генерална дирекция (ГД) „Финанси“ на Парламента, приложено към пенсионните фишове на жалбоподателите за февруари 2019 г., Парламентът уведомява последните, че правната му служба е потвърдила, че в техния случай Решение № 14/2018 се прилага автоматично. В това известие се добавя, че след като получи необходимата информация от Camera dei deputati (Камара на депутатите, Италия), Парламентът ще уведоми жалбоподателите за определения им нов размер на пенсията и ще удържи евентуалната разлика през следващите дванадесет месеца. Накрая, жалбоподателите са осведомени, че окончателният размер на пенсията им ще бъде определен с изричен акт, срещу който може да се подаде възражение на основание член 72 от мерките по прилагане на устава или жалба за отмяна на основание член 263 ДФЕС.
23. С известия от април 2019 г. началникът на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ в ГД „Финанси“ на Парламента уведомява жалбоподателите, че както вече е обявил в известието си от февруари 2019 г., размерът на пенсията им ще бъде на основание член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки във връзка с член 75 от мерките по прилагане на устава съобразен с Решение 14/2018. В посочените известия се уточнява също, че размерът на пенсиите на жалбоподателите ще бъде адаптиран от април 2019 г. (и с обратна сила, считано от 1 януари 2019 г.) на основание на изпратените като приложение към тези известия проекти за преизчисляване на пенсиите (наричано по-нататък „първо преизчисляване“). Накрая, със същите известия се дава на жалбоподателите тридесетдневен срок от получаването, в който да представят становище. При липса на становище последиците от тези известия щели да се считат за окончателни, и по-специално щели да са основание да се изиска връщане на недължимо получените суми за месеците от януари до март 2019 г.
24. На 23 май 2019 г. г‑н Falqui, жалбоподателят по дело C‑391/21 P, изпраща становище до Парламента. С писмо от 8 юли 2019 г. началникът на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ в ГД „Финанси“ на Парламента уведомява г‑н Falqui, че становището му не променя позицията на Парламента и че следователно преизчисляването на пенсията му, посочено в известието от април 2019 г., е окончателно.
Б. Производството пред Общия съд
25. Жалбоподателите подават жалби пред Общия съд и молят по-специално посочените в точка 23 от настоящото заключение известия, респ. що се отнася г‑н Falqui, посоченото в точка 24 от настоящото заключение писмо на Парламента (наричани по-нататък „спорните решения“), да бъдат обявени за нищожни или отменени.
26. Парламентът моли Общия съд по-специално да отхвърли жалбите отчасти като недопустими и отчасти като неоснователни.
27. Освен това Парламентът моли Общия съд да спре производствата по жалбите до произнасянето на Правораздавателния съвет към Камарата на депутатите по действителността на Решение № 14/2018.
28. Общият съд не уважава това искане и отхвърля жалбите с решения от 15 октомври 2020 г., Coppo Gavazzi и др./Парламент (T‑389/19—T‑394/19, T‑397/19, T‑398/19, T‑403/19, T‑404/19, T‑406/19, T‑407/19, T‑409/19—T‑414/19, T‑416/19—T‑418/19, T‑420/19—T‑422/19, T‑425/19—T‑427/19, T‑429/19—T‑432/19, T‑435/19, T‑436/19, T‑438/19—T‑442/19, T‑444/19—T‑446/19, T‑448/19, T‑450/19—T‑454/19, T‑463/19 и T‑465/19, EU:T:2020:494) (наричано по-нататък „решение Coppo Gavazzi“), от 10 февруари 2021 г., Santini и др./Парламент (T‑345/19, T‑346/19, T‑364/19—T‑366/19, T‑372/19—T‑375/19 и T‑385/19, EU:T:2021:78) (наричано по-нататък „решение Santini“), и от 5 май 2021 г., Falqui/Парламент (T‑695/19, EU:T:2021:242) (наричано по-нататък „решение Falqui“) (наричани по-нататък заедно „обжалваните решения“), и осъжда жалбоподателите в първоинстанционното производство да понесат съдебните разноски.
IV. Производство пред Съда, искания на страните и последващо развитие след приключване на писмената фаза на производството
29. На 28 декември 2020 г. (дело C‑725/20 P), 29 март 2021 г. (дело C‑198/21 P) и 24 юни 2021 г. (дело C‑391/21 P) жалбоподателите подават жалби срещу обжалваните решения.
30. Изброените в приложението към настоящото заключение(6) 34 жалбоподатели по дело C‑725/20 P обжалват решение Coppo Gavazzi в частта, която се отнася до тях. Решението е постановено по 49 съединени дела и доколкото се отнася до 15 жалбоподатели, които не са посочени в приложението, не е предмет на настоящото производство по обжалване.
31. Жалбоподателите по дело C‑725/20 P молят Съда
– да отмени решение Coppo Gavazzi,
– да върне дело T‑453/19, Panusa/Парламент на Общия съд за разглеждане по същество,
– да отмени обжалваните решения по отношение на другите жалбоподатели,
– да осъди Парламента да заплати съдебните разноски за двете инстанции.
32. Жалбоподателите по дело C‑198/21 P молят Съда
– да отмени решение Santini,
– поради това да отмени всички обжалвани актове, съобщения и/или решения и да уважи исканията, направени в първоинстанционното производство;
– да осъди Парламента да заплати съдебните разноски за двете инстанции.
33. Жалбоподателят по дело C‑391/21 P моли Съда
– да отмени решение Falqui и съответно спорното решение (а при необходимост проекта на решението и становището на правната служба, на които се основава решението), от което произтича задължението на Парламента да възстанови неоснователно задържаните суми от пенсията, като осъди Парламента да заплати разноските пред двете съдебни инстанции.
34. По всяко от трите дела Парламентът иска Съдът да отхвърли жалбите и да осъди жалбоподателите да заплатят съдебните разноски.
35. След приключването на писмената фаза по настоящите производства по обжалване страните представят пред Съда документи относно по-нататъшното развитие на процедурите по преизчисляване на пенсиите на бившите членове на ЕП, респ. на преживелите ги наследници на равнището на Италия и на равнището на Парламента.
36. На първо място, става въпрос за решенията на органите на италианската Камара на депутатите и на Сената на Италия, пред които са обжалвани решения № 14/2018 и № 6/2018 (вж. т. 19 по-горе), а именно Решение № 4/2021 на Правораздавателния съвет към Камарата на депутатите от 23 декември 2021 г. и Решение № 253/2021 на Consiglio di Garanzia del Senato (Гаранционен съвет на Сената, Италия) от 12 януари 2022 г.
37. В неокончателното си решение № 4/2021 от 23 декември 2021 г. Правораздавателният съвет към Камарата на депутатите обявява решение № 14/2018 за частично незаконосъобразно. Тази частична незаконосъобразност се отнася до някои условия за преизчисляването на пенсиите на заинтересованите лица. По отношение на други, повдигнати от жалбоподателите, правни въпроси обаче решението остава в сила.
38. Освен това страните уведомяват Съда за Решение № 150/2022 на Председателското бюро на италианската Камара на депутатите от 3 март 2022 г., с което вследствие на Решение № 4/2021 на Правораздавателния съвет към Камарата на депутатите пенсиите на бившите италиански депутати, за които се отнася Решение № 14/2018, още веднъж са преизчислени с обратна сила, считано от 1 януари 2019 г.
39. Накрая, страните уведомяват Съда, че вследствие на Решение № 150/2022 на Председателското бюро на италианската Камара на депутатите с решения и на Парламента, приети в периода септември—ноември 2022 г., пенсиите на жалбоподателите са преизчислени още веднъж с обратна сила, считано от 1 януари 2019 г. (наричано по-нататък „второ преизчисляване“).
40. В резултат от това второ преизчисляване пенсиите на някои жалбоподатели отново са увеличени до първоначалния им размер отпреди първото преизчисляване. За други жалбоподатели обаче, както и преди, размерите остават по-ниски отколкото преди първото преизчисляване.
41. Част от жалбоподателите обжалват пред Общия съд решенията на Парламента относно второто преизчисляване на пенсиите си вследствие на Решение № 150/2022 на Председателското бюро на италианската Камара на депутатите(7). Понастоящем съответните производства са спрени до произнасянето по настоящите производства по обжалване.
42. Съдът спира настоящите производства по обжалване до второто преизчисляване на пенсиите на жалбоподателите от Парламента вследствие на Решение № 150/2022 на Председателското бюро на италианската Камара на депутатите и след това ги възобновява.
43. Освен това страните поставят въпроса дали с оглед на замяната на спорните решения с посочените по-горе в точки 39—42 решения на Парламента относно второто преизчисляване на пенсиите на жалбоподателите настоящите производства по обжалване биха могли да станат без предмет. Според всички страни в настоящото производство по обжалване това не е така.
44. В съответствие с член 76, параграф 2 от Процедурния правилник Съдът решава да не провежда съдебно заседание.
V. Анализ
45. Както вече беше пояснено, настоящите производства по обжалване поставят въпроса дали Общият съд правилно потвърждава, че като прилага „правилото за същата пенсия“ съгласно членове 1 и 2 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки във връзка с член 75 от мерките по прилагане на устава, Парламентът правилно намалява, считано от 1 януари 2019 г., пенсиите на жалбоподателите, които последните вече получават, след като с решение № 14/2018 Председателското бюро на италианската Камара на депутатите от своя страна разпорежда намаляването на пенсиите на бившите италиански депутати, считано от 1 януари 2019 г.
46. Както също така вече беше посочено, освен това се поставя въпросът дали настоящите жалби запазват предмета си, а жалбоподателите — правния си интерес, въпреки че спорните решения междувременно са заменени с решенията на Парламента, посочени по-горе, в точки 39—42, относно второто преизчисляване на пенсиите на жалбоподателите.
47. Замяната на спорните решения само по себе си не води автоматично до отпадане на предмета на спора по настоящите производства и на правния интерес на жалбоподателите.
48. Обстоятелството дали последните се запазват по-скоро зависи от отговора на въпроса дали е възможно в рамките на настоящите жалби окончателно да се изясни дали измененията на националното правно положение съгласно член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки във връзка с член 75 от мерките по прилагане на устава автоматично водят до промяна на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на бившите членове на Парламента, засегнати от тези правила (А).
49. За да се изясни този въпрос, е целесъобразно най-напред да се разгледа законосъобразността на обжалваните решения с оглед на изтъкнатите основания за обжалване. В това отношение ще стане ясно, че Общият съд допуска редица грешки при прилагане на правото, по-специално като потвърждава съответствието на намалението на пенсиите на жалбоподателите с нормите и принципите от по-висок ранг в правото на Съюза (Б).
50. При последващото разглеждане на жалбите по първоинстанционното производство следва да се провери дали е възможно такова съответствие да се разгледа независимо от съответното съдържание на националното решение, което Парламентът трябва да приложи в контекста на „правилото за същата пенсия“. Ако това не е възможно, би била налице липса на основание за произнасяне по разглежданите в случая жалби пред Общия съд поради замяната на спорните решения (В).
А. Запазване на предмета на спора и на правния интерес въпреки замяната на спорните решения?
51. Както жалбоподателите, така и Парламентът считат, че въпреки замяната на спорните решения настоящите жалби запазват предмета си, а жалбоподателите — правния си интерес. Всъщност в сравнение със спорните решения новите решения на Парламента променят само размера на пенсиите на жалбоподателите. По същество обаче те се основават на същото правно становище, съгласно което Парламентът правилно преизчислява пенсиите на жалбоподателите, най-напред въз основа на Решение № 14/2018, а след това въз основа на Решение № 150/2022 на Председателско бюро на Камарата на депутатите (т. 38 по-горе). Ето защо същите биха имали интерес в рамките на настоящите производства Съдът да изясни дали това динамично прилагане на „правилото за същата пенсия“ е законосъобразно.
52. Правният интерес и предметът на спора трябва да съществуват не само при подаването на жалбата, но и да се запазят до постановяването на съдебното решение, доколкото в противен случай ще липсва основание за произнасяне по спора. Условие за това е при успех жалбата да може да създаде предимство за страната, която я подава(8).
53. При различни обстоятелства Съдът вече е признал, че правният интерес на жалбоподател не отпада непременно, поради обстоятелството че в хода на съдебното производство обжалваният акт вече не е пораждал правни последици(9). Така правният интерес може да се запази, по-специално за да се избегне опасността от повтаряне на незаконосъобразността, от която се твърди, че е опорочен този акт(10). Запазването на такъв правен интерес трябва да се преценява с оглед на обстоятелствата по съответния случай(11). По-специално по отношение на опасността от повтаряне трябва точно и конкретно да се докаже, че съществува опасност от повтаряне на твърдяната незаконосъобразност(12).
54. Действително на пръв поглед настоящият случай е такъв. Всъщност Парламентът счита, че е обвързан от измененията на италианските правила за получаване на пенсия и че поради това е вероятно да приложи и бъдещи изменения и следователно да повтори твърдяната незаконосъобразност. Както е посочено в точка 37, Решение № 4/2021 на Правораздавателния съвет към Камарата на депутатите, с което Решение № 14/2018 е обявено за отчасти незаконосъобразно, все още не е окончателно. Ето защо е напълно възможно на равнището на Италия да се извърши ново изменение на правното положение, което Парламентът отново да приложи и да се стигне до повтаряне [на незаконосъобразността].
55. Освен това настоящото положение се отличава с обстоятелството, че в сравнение с първоначалните спорни решения Парламентът за втори път преизчислява размера на пенсиите на жалбоподателите в изпълнение на Решение № 150/2022 на Председателското бюро на италианската Камара на депутатите (т. 38 по-горе) и по този начин още веднъж повтаря твърдяната от жалбоподателите незаконосъобразност. Както е посочено в точка 41, част от жалбоподателите обжалват приетите нови решения на Парламента пред Общия съд и последният спира съответните производства до произнасянето по настоящите жалби.
56. Ето защо би било в съответствие и с принципа на процесуална икономия в рамките на настоящите жалби да се изясни, доколкото е възможно, принципният въпрос дали като прилага Решение № 14/2018 и последващото Решение № 150/2022, Парламентът има право да преизчисли пенсиите на жалбоподателите. Всъщност в такъв случай Общият съд би могъл да вземе предвид решението на Съда в контекста на жалбите срещу решенията, с които са заменени спорните решения.
57. Това обаче предполага изясняването на този принципен въпрос да е възможно в рамките на настоящите производства по обжалване. Тази възможност зависи от обстоятелството дали въпросът дали позоваването на италианското право е динамично може да бъде изяснен за всеки отделен случай, независимо от конкретното съдържание на съответните италиански правила и решения на Парламента. Анализът по-долу ще покаже, че това не е възможно.
58. Все пак този анализ ще покаже как трябва да процедират Общият съд при разглеждането на понастоящем висящите жалби срещу решенията, с които са заменени спорните решения, и Парламентът при преразглеждането на приложимостта на национални решения в контекста на „правилото за същата пенсия“, за да бъдат действията им в съответствие с правото на Съюза.
Б. По жалбите
59. Според жалбоподателите Общият съд допуска редица грешки при прилагане на правото, като потвърждава в обжалваните решения законосъобразността на спорните решения.
60. Най-напред, той не взел предвид обстоятелството, че от датата на влизането в сила на устава Правилникът за разноски и надбавки вече не давал правно основание за приемането на нови решения(13) и допуснал грешка при прилагане на правото, като приел разграничение между правото на пенсия, от една страна, и размера на пенсията, от друга страна(14) (1). Освен това той неправилно потвърдил, че намалението на пенсиите на жалбоподателите, извършено със спорните решения, не нарушава принципите от по-висок ранг в правото на Съюза(15) (2). Накрая, той допуснал грешка при прилагане на правото, като постановил, че спорните решения са приети от компетентния орган в Парламента (3) и са достатъчно мотивирани(16) (4). Освен това по дело C‑725/20 P жалбоподателите изтъкват, че Общият съд неправилно приема, че жалбата на г‑жа Panusa е недопустима(17) (5).
1. По правното основание за приемането на спорните решения и разграничението между правото и размера
61. Жалбоподателите изтъкват, че Общият съд не взима предвид обстоятелството, че от датата на влизането в сила на устава Правилникът за разноски и надбавки вече не дава правно основание за приемането на нови решения. С други думи, от тази дата позоваването на италианското право вече не било динамично. Освен това те считат, че Общият съд допуска грешка, като прави разграничение между придобиването на право на пенсия и размера на пенсията.
62. Тези твърдения следва да се отхвърлят.
63. Всъщност Общият съд правилно установява, че макар съгласно член 74 от мерките по прилагане на устава действието на Правилника за разноски и надбавки да се прекратява в деня на влизане в сила на този устав, 14 юли 2009 г., предвиденото в приложение III към Правилника за разноски и надбавки „правило за същата пенсия“ все пак се запазва в сила като преходна мярка съгласно член 74 във връзка с член 75 от мерките по прилагане.
64. Също така Общият съд правилно отчита обстоятелството, че както член 75, параграф 1, така и член 75, параграф 2 от мерките по прилагане на устава гарантират на заинтересованите лица продължаването на изплащането на пенсията (за лицата, които получават пенсията отпреди влизането в сила на устава), респ. съществуването на съответните права (за лицата, които започват да получават пенсия едва след датата на влизане в сила на устава) „в съответствие с приложение III към Правилника за разноски и надбавки“. Както вече беше посочено, член 2, параграф 1 от това приложение предвижда, че „равнището и условията за получаване на временна пенсия са същите като условията за пенсията на членовете на долната камара на парламента на държавата членка, от чието име е бил избран въпросният член на ЕП.“
65. Въз основа на това Общият съд, като не допуска грешка при прилагане на правото, постановява, че дори след влизането в сила на устава равнището и условията за получаване на пенсии от заинтересованите лица по принцип продължават да са обвързани от равнището и условията за пенсиите на членовете на долната камара на парламента на държавата членка, от чието име са били избрани заинтересованите лица(18).
66. Следователно позоваването на националния режим в член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки във връзка с член 75 от мерките по прилагане на статута по принцип са динамични, доколкото този режим предоставя на съответните членове на Парламента само правото на пенсия в размера, получаван от бившите национални депутати. От друга страна, както изтъкват жалбоподателите при условията на евентуалност, това правило само по себе си не гарантира пенсия, респ. право на пенсия в определен размер или в размера, който заинтересованите лица получават към определен момент, напр. към момента на придобиването на правата.
67. В това отношение поначало е логично да се приеме, че измененията в националния режим могат да се изразяват и в промяна на пенсиите на съответните бивши членове на Парламента. Всъщност, както Общият съд правилно посочва, като се позовава на императивния текст на разпоредбата на член 2 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки, по принцип не е оставена никаква свобода на Парламента, що се отнася до начина на изчисляване на пенсиите за осигурителен стаж и възраст на заинтересованите лица.
2. По съответствието на прилагането на Решение № 14/2018 от Парламента с нормите и принципите от по-висок ранг в правото на Съюза
68. Както самият Общ съд отбелязва, това обаче важи само при спазване на нормите от по-висок ранг в правото на Съюза, включително общите принципи на правото и Хартата на основните права на Европейския съюз. Всъщност, както уточнява Общият съд, при прилагането на член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки във връзка с член 75 от мерките по прилагане на устава Парламентът, в качеството си на институция на Съюза, същевременно е длъжен на основание член 51, параграф 1 от Хартата на основните права да спазва разпоредбите на последната(19). Освен това за целите на прилагането му спрямо бившите членове на ЕП режимът на бившите италиански депутати е включен в правото на Съюза чрез позоваването в това приложение и поради това трябва да е в съответствие с нормите от по-висок ранг в правото на Съюза. В резултат на това включване Парламентът не може автоматично да приложи национално правило, което може да обоснове накърняване на придобитите права. По-скоро във всеки отделен случай той трябва да провери дали може да приложи намаление, което може да представлява накърняване на придобитите права, или такова намаление нарушава на нормите и принципите от по-висок ранг в правото на Съюза.
69. Жалбоподателите обаче упрекват Парламента, че не осъществява такава проверка преди прилагането на Решение № 14/2018 и чрез автоматичното прилагане на това решение извършва непропорционално накърняване на придобитите от тях права и в това отношение нарушава принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания, както и правото на собственост (a) и принципа на пропорционалност (б). Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото, като не взел предвид това обстоятелство.
а) По принципите на правна сигурност и на защита на оправданите правни очаквания и по правото на собственост
70. По принцип законите, внасящи изменения в законодателна разпоредба, се прилагат, ако не е предвидено друго, спрямо бъдещите последици на положения, възникнали при действието на предишния закон. Подходът е различен само при правоотношения, които са възникнали и окончателно приключили при действието на предишната норма и в рамките на които вече са придобити права(20).
71. Правото се смята за придобито, когато правопораждащият факт е възникнал преди законодателната промяна. Право, чийто правопораждащ факт не се е осъществил при действието на измененото законодателство, обаче не се счита за придобито право, а само за правно очакване(21).
72. Следователно разглежданите в случая пенсии на жалбоподателите, които са намалени, вече не представляват правни очаквания, а придобити права. Всъщност при приемането на Решение № 14/2018 правопораждащият факт за обосноваване на правото на жалбоподателите на тези пенсии, а именно изпълнението на условията за пенсионирането и за изплащането на пенсията, вече е изпълнен от жалбоподателите, тъй като към тази дата те вече са получавали пенсиите си (вж. т. 20 по-горе)(22).
73. Както Съдът вече е постановил, действително не съществува принцип на правото на Съюза, съгласно който придобитите права при никакви обстоятелства не биха могли да бъдат изменени или намалени. Въпреки това такива права могат да бъдат изменяни при определени условия само ако засегнатите интереси са претеглени в достатъчна степен(23), т.е. спазен е принципът на пропорционалност(24).
74. Макар правото на собственост, което включва предвидени по закон социални обезщетения, да не гарантира право на пенсия в определен размер, то също може да бъде ограничено само ако това е обосновано и необходимо за общото благо(25).
б) По пропорционалността
75. Жалбоподателите обаче изтъкват, че в настоящия случай Общият съд неправилно потвърждава съответствието на спорните решения с принципа на пропорционалност, което вече е оспорено от тях в първоинстанционното производство. Що се отнасяло до преследваните цели, значителните ограничения на правата им били прекомерни, а италианската мярка била непоследователна, тъй като се отнасяла конкретно до бившите национални депутати и изисквала от тях непропорционални жертви в сравнение с останалите бенефициери на пенсии.
76. Всъщност с Решение № 14/2018 не се въвеждало процентно намаление на съответните пенсии или налог за солидарност. Напротив, то разпореждало пълно преизчисляване с обратна сила на тези пенсии въз основа на изцяло нов изчислителен метод и нови критерии. Те вече не се основавали на възнагражденията по време на мандата, а на направените вноски, но последните също не се отчитали в достатъчна степен.
77. Това преизчисление представлявало непропорционална тежест за бившите членове на ЕП в сравнение с останалите бенефициери на пенсии. Така, основана на вноски схема за първи път била въведена в Италия през 1995 г. и тогава също била само въведена само pro rata, а едва от 2012 г. се прилагала за по-голямата част от служителите. С Решение № 14/2018 обаче тази схема била приложена с обратна сила за бившите членове на ЕП за много по-ранни периоди (в случая на бившите членове на Парламента, считано от 1979 г.). В този контекст в първоинстанционното производство жалбоподателите изрично изтъкват, че Решение № 14/2018 представлява чисто символична и политическа мярка, която е насочена единствено до бившите членове на ЕП и има за цел да ги „санкционира“ и чийто потенциал за икономия обаче е незначителен спрямо италианския бюджетен дефицит.
78. Според жалбоподателите Парламентът е трябвало да разгледа тези елементи, преди да приложи спрямо тях Решение № 14/2018. При липсата на такъв анализ било невъзможно да се провери съответствието на прилагането на това решение с принципите от по-висок ранг в правото на Съюза, и по-специално с принципа на пропорционалност, както и да се провери дали извършените намаления накърняват същността на придобитите права на жалбоподателите.
79. Парламентът обаче не извършил такъв анализ и се задоволил да потвърди „автоматичната“ приложимост на Решение № 14/2018 спрямо жалбоподателите (вж. т. 22 по-горе). Като се съгласил с това, Общият съд допуснал грешка при прилагане на правото.
80. Жалбоподателят по дело C‑391/21 P изтъква също така, че не е налице достатъчна връзка между намаленията на пенсиите на жалбоподателите, изплащани от бюджета на Съюза, от една страна, и преследваната цел за прилагане на мерки за икономия в полза на италианския бюджет, от друга страна.
81. Последният довод сам по себе си трябва да се отхвърли. Всъщност, както беше посочено в точки 66 и 67, правилото в членове 1 и 2 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки във връзка с член 75 от мерките по прилагане на устава предвижда съгласуваност между пенсиите на засегнатите от този режим бивши членове на Парламента и пенсиите на бившите национални депутати. Ето защо по принцип цел, която е законосъобразна с оглед на националното право, трябва да може да се счита за законосъобразна цел и с оглед на „правилото за същата пенсия“.
82. Както обаче Съдът вече е посочил в друг контекст, на въпроса дали мярка за намаление, приета от държава членка, е в съответствие с правото на Съюза и по-специално дали същата е пропорционална, следва да се отговори в рамките на цялостна проверка на конкретното съдържание на тази мярка, на структурата и на контекста ѝ.
83. Така в решението си от 27 февруари 2018 г., Associação Sindical dos Juízes Portugueses, Съдът посочва, че националните мерки за намаляване на разглежданите в производството заплати, на които се основава решението, предвиждат ограничено намаление на възнаграждението с процент, вариращ според размера на същото. Освен това тези мерки не се отнасяли само до жалбоподателите в главното производство, а до различни лица, заемащи публични длъжности, и служители в публичния сектор, включително представителите на законодателната, изпълнителната и съдебната власт. Въз основа на това Съдът стига до извода, че тези мерки не може да се възприемат като конкретно насочени към жалбоподателите в главното производство, а напротив, те наподобяват общи мерки за присъединяване на лицата на национална публична длъжност към усилията за икономии, наложени от необходимостта да се намали прекомерният бюджетен дефицит на държавата членка. И накрая Съдът посочва, че въпросните намаления представляват временни мерки(26).
84. В настоящия случай нито Парламентът, нито Общият съд извършват проверка, която да задоволява този критерий.
85. Така, Общият съд действително най-напред правилно посочва, че не е компетентен да извърши проверка относно съответствието на Решение № 14/2018 с италианското право, а е компетентен да установи дали Парламентът нарушава правото на Съюза, прилагайки правилата на това решение(27). Това означавало да се провери дали разглежданото ограничение зачита по-специално основното съдържание на правото на собственост на жалбоподателите, дали отговаря на цел от общ интерес и дали е необходимо за тази цел(28).
86. По-нататък Общият съд обаче приема, че фактът, че Парламентът не е извършил тази проверка, няма никакво значение за разглежданите случаи. Всъщност подобна проверка не представлявала задължително процесуално действие, което Парламентът би трябвало да извърши, преди да приеме спорните решения. По-скоро това, което единствено имало значение, било конкретните последици на тези решения да не засягат основното съдържание на правото на собственост на жалбоподателите(29).
87. Случаят обаче не бил такъв, доколкото намаленията преследвали законосъобразната цел да се намалят обществените разходи на италианския бюджет, Решение № 14/2018 съдържало две специфични клаузи за особено тежки случаи, една от които била приложена от няколко от жалбоподателите, и освен това новите размери на пенсиите и изчислителният им метод били свързани с индивидуалните вноски и продължителността на мандата на жалбоподателите(30). Общият съд се позовава на тази проверка относно правото на собственост и в рамките на проверката за пропорционалността на спорните решения(31), респ. в случая я извършва(32).
88. Жалбоподателите правилно изтъкват, че тези съображения на Общия съд са опорочени от няколко грешки при прилагане на правото.
89. Така, най-напред Общият съд неправилно приема, че е без значение обстоятелството, че Парламентът не проверява дали прилагането на Решение № 14/2018 спрямо жалбоподателите нарушава принципи от по-висок ранг в правото на Съюза и че от значение е единствено дали в крайна сметка това е така, което Общият съд може сам да провери. Това становище не отчита обстоятелството, че както е посочено в точка 68, чрез позоваването на националното право в член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки законодателят налага на Парламента задължението за самостоятелна проверка. Следователно в контекста на това правило, преди да приложи национално правило, което може да обоснове накърняване на придобити права, Парламентът трябва да провери дали това накърняване е в съответствие с норми и принципи от по-висок ранг в правото на Съюза.
90. Действително твърдението на Общия съд, че Парламентът не е извършил такава проверка, е фактически невярно. Всъщност правната служба на Парламента извършва обща проверка на пропорционалността на Решение № 14/2018. Това следва от точка 13 от становището на тази служба, което жалбоподателите представят пред Общия съд.
91. Парламентът обаче не предоставя това становище на жалбоподателите и следователно Общият съд неправилно го включва в мотивите към спорните решения (вж. по-този въпрос точки 107—109 по-долу). Поради това Парламентът не може да се позовава на посоченото становище като доказателство за проверката дали прилагането на Решение № 14/2018 е в съответствие с правото на Съюза. Освен това проверката на пропорционалността на това решение, извършена от правната служба, при всички положения е недостатъчна. Всъщност последната се задоволява с това да посочи в една от точките, че същото решение предвижда минимален размер на пенсиите и две специфични клаузи за особено тежки случаи. Както е видно от посочения в точка 83 пример, такава обща проверка не е достатъчна, за да се установи, че прилагането на този национално правило е в съответствие с правото на Съюза. За тази цел по-скоро е необходимо в рамките на цялостна оценка на националното правило да се провери дали същото не е произволно, както и дали е логично и последователно.
92. Преди всичко обаче разглежданата позиция на Общия съд не отчита собствената му компетентност. Всъщност съдилищата на Съюза не могат по никакъв повод да заместят мотивите на автора на обжалвания акт със свои мотиви(33).
93. Настоящият подход на Общия съд обаче се свежда до точно такава замяна на мотиви. За да отхвърли първоинстанционните правни основания, Общият съд се основава на преценка, която не се съдържа в мотивите към спорните решения и с която следователно се попълва празнина в тях. По този начин Общият съд е надхвърлил границите на съдебния си контрол(34).
94. Накрая, проверката на съответствието на спорните решения с правото на Съюза, по-специално по отношение на пропорционалността на подлежащата на прилагане чрез тези решения национална мярка, която е извършена от Общия съд самостоятелно, без да се позове на съответни мотиви на Парламента, при всички положения е недостатъчна спрямо посочения в точка 83 по-горе критерий. Всъщност, както е видно от посочения там пример и както вече беше уточнено в точка 91, подобна проверка предполага точен и цялостен анализ на националната мярка, която следва да се приложи, относно контекста ѝ и конкретните ѝ последици, за да се установи дали тя не е произволна, както и дали е логична и последователна. Само общата констатация, че мярката служи за целите бюджетната строгост и предвижда специфични клаузи за особено тежки случаи, не задоволява този критерий.
95. От изложеното по-горе следва, че Общият съд допуска няколко грешки при прилагане на правото, като потвърждава съответствието на спорните решения с нормите и принципите от по-висок ранг в правото на Съюза. Следователно изложените в тази връзка основания са основателни.
96. С оглед на централното значение на съответствието на спорните решения с правото на Съюза основателността на тези основания сама по себе си води до отмяна на обжалваните решения. Въпреки това е целесъобразно, по-специално по отношение на висящите пред Общия съд жалби срещу решенията, с които са заменени спорните решения (т. 41 по-горе), при условията на евентуалност да се разгледат и останалите основания, изтъкнати от жалбоподателите.
3. По компетентността на автора на спорните решения
97. Според жалбоподателите по дела C‑725/20 P и C‑198/21 Общият съд допуска още една грешка при прилагане на правото, като потвърждава компетентността на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ в генерална дирекция (ГД) „Финанси“ на Парламента за приемането на спорните решения. В първоинстанционното производство жалбоподателите изтъкват, че тези решения е трябвало да се приемат по-скоро от Бюрото на Парламента.
98. Общият съд основава отхвърлянето на това твърдение на следните съображения:
„В отговор на писмен въпрос на Общия съд обаче Парламентът заявява, като представя и съответни доказателства в подкрепа на изявлението си, че с Решение FINS/2019‑01 от 23 ноември 2018 г. генералният директор на ГД „Финанси“ на Парламента определя началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ в същата дирекция за вторично оправомощен разпоредител с бюджетни кредити за бюджетен ред 1030, отнасящ се до пенсиите за осигурителен стаж и възраст, посочени в приложение III към Правилника за разноски и надбавки. Освен това в съответствие с член 73, параграф 3 от Регламент 2018/1046 в Решение FINS/2019‑01 изрично се посочва, че това вторично делегиране на компетентност дава право на началника на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ в ГД „Финанси“ на Парламента в частност да поема правни и бюджетни задължения, да утвърждава разходите и да разрешава плащанията, но също и да изготвя прогнози за вземанията, да установява подлежащите на събиране вземания и да издава нареждания за събирането им“(35).
99. С оглед на тези съображения Общият съд посочва, че „противно на поддържаното от жалбоподателите, началникът на отдел „Възнаграждения и социалноосигурителни права на членовете на ЕП“ в ГД „Финанси“ на Парламента е бил компетентен да приеме обжалваните решения“(36).
100. От представените в точка 98 мотиви на Общия съд, които само повтарят съдържанието на решение FINS/2019‑01, обаче не става ясно защо същият счита, че компетентен за приемането на спорните решения е началникът на отдела. По-специално от тях не става ясно защо според Общия съд прехвърлянето на правомощия с Решение FINS/2019—01 включва компетентността да се извърши проверка дали прилагането на национална мярка за намаление, която обосновава накърняването на придобити права на бившите членове на Парламента, е в съответствие с правото на Съюза. Отговорът на този въпрос не следва и от обикновения прочит на решението FINS/2019‑01. Ето защо мотивите на Общия съд не позволяват на Съда да провери дали Общият съд правилно потвърждава компетентността на съответния началник на отдел за приемането на спорните решения. Те не е дават възможност да се разберат съображенията, на които Общият съд се позовава.
101. От това следва, че обжалваното решение е опорочено от липса на мотиви. Тази непълнота на мотивите трябва да се разгледа служебно(37). Следователно доводите на жалбоподателите са основателни, доколкото същите основателно поддържат, че Общият съд е допуснал грешка при прилагането на правото, като е отхвърлил доводите им относно компетентността на автора на спорните решения(38).
102. Съдът обаче би могъл да основе отмяната на обжалваните решения на тази служебно установена липса на мотиви само ако преди това е изслушал страните по този въпрос(39). Както обаче вече беше констатирано в точка 96 по-горе, доколкото обжалваните решения трябва да бъдат отменени по други съображения, в случая такова изслушване не е необходимо.
4. По мотивите на спорните решения
103. Жалбоподателите по дела C‑725/20 P и C‑198/21 P изтъкват също, че Общият съд неправилно приема, че спорните решения са достатъчно мотивирани. Тези решения обаче били опорочени от липса на мотиви, тъй като в тях Парламентът не доказал проверка на съответствието на прилагането на Решение № 14/2018 с правото на Съюза.
104. Общият съд по същество основава мнението си, че спорните решения са достатъчно мотивирани на обстоятелството, че тези решения дават възможност да се разберат правното основание и становището на Парламента, съгласно които Решение № 14/2018 следва да се прилага спрямо жалбоподателите на основание член 2, параграф 1 от приложение III към Правилника за разноски и надбавки във връзка с член 75 от мерките по прилагане на устава(40).
105. Този анализ на Общия съд се основава на предположението, че Парламентът не е длъжен да извърши каквото и да е друга проверка на съответствието с правото на Съюза на прилагането на Решение № 14/2018 по отношение на жалбоподателите. Както обаче беше посочено в точка 89, това предположение е неправилно.
106. Напротив, преди приемането на спорните решения Парламентът е трябвало да провери и да мотивира причините, поради които счита, че тези решения са в съответствие с правото на Съюза от по-висок ранг, по-специално с принципа на пропорционалност. При липсата на съответна информация, която да позволи на Общия съд да упражни контрол за законосъобразност в този смисъл, без да заменя преценката на Парламента със собствената си преценка (вж. т. 93 по-горе), мотивите на спорните решения са недостатъчни.
107. Това важи в още по-голяма степен, тъй като жалбоподателите основателно поддържат, че Общият съд неправилно взима предвид в преценката на мотивите на спорните решения становището на правната служба на Парламента, в което пропорционалността на Решение № 14/2018 е разгледана поне общо, макар и в недостатъчна степен (т. 90 и 91 по-горе)(41). Всъщност това становище не е приложено към решенията и не е предоставено на жалбоподателите от Парламента. Споменаването им е само косвено. Така известието, приложено към пенсионните фишове за февруари 2019 г. (т. 22 по-горе) и на което се позовават спорните решения, съдържа само информацията, че правната служба на Парламента потвърждава автоматичната приложимост на Решение № 14/2018 по отношение на жалбоподателите. Това съобщение обаче не съдържа нито пряко позоваване на становището на правната служба, нито информация, че е достъпно и къде е достъпно(42).
108. Вярно е, че мотивите на даден акт трябва да се преценяват не само въз основа на текста му, но и въз основа на контекста му(43). Въпреки това документ, за чието съществуване адресатите на дадено решение трябва да се „досещат“ и с който трябва сами да се снабдят, не може да се квалифицира като част от известния контекст на това решение. Това трябва да е така дори ако адресатите представят съответния документ в производството пред съдилищата на Съюза. Всъщност дори това обстоятелство да доказва, че впоследствие те се снабдяват с документа, то не може да се използва като доказателство, че първоначалното решение е достатъчно мотивирано към датата на връчването му на адресатите, която е релевантна за началото на срока за обжалване.
109. Впоследствие при контрола за законосъобразността на дадено решение съдът на Съюза може да вземе предвид предоставената от автора му подробна информация само ако тя допълва вече достатъчни сами по себе си мотиви(44). В настоящия случай обаче, както вече беше посочено, първоначалните мотиви не са достатъчни.
110. В обобщение, отхвърлянето от страна на Общия съд на довода за липса на мотиви на спорните решения е опорочено от грешка при прилагане на правото.
5. По жалбата на г‑жа Panusa в първоинстанционното производство
111. Накрая, жалбоподателите по дело C‑725/20 P изтъкват още, че Общият съд допуска грешка при прилагане на правото, като отхвърля като недопустима жалбата на г‑жа Panusa в първоинстанционното производство по дело T‑453/19 поради липса на правен интерес, с мотива че за г‑жа Panusa спорното решение не е довело до никакво намаление на размера на наследствената ѝ пенсия(45).
112. Според жалбоподателите обаче г‑жа Panusa има интерес от изясняването на поставения в съдебното заседание пред Общия съд въпрос дали наследствената ѝ пенсия следва да се изчислява въз основа на приложение I от Правилника за разноски и надбавки, вместо както досега, въз основа на приложение III към Правилника за разноски и надбавки. Всъщност, ако последното е вярно, наследствената ѝ пенсия би могла да е по-висока.
113. Както обаче Парламентът правилно възразява, решение Coppo Gavazzi не съдържа информация, че в първоинстанционното производство г‑жа Panusa е изтъкнала, че наследствената ѝ пенсия трябва да се изчислява въз основа на приложение I към Правилника за разноски и надбавки. Доколкото е видно, жалбата на г‑жа Panusa в първоинстанционното производство не съдържа съответно основание. Що се отнася до позоваването на г‑жа Panusa на съдебното заседание пред Общия съд, следва да се припомни, че съгласно член 84 от Процедурния правилник на Общия съд в хода на производството не могат да се въвеждат нови основания, освен ако те не почиват на правни или фактически обстоятелства, установени в хода на производството. Г‑жа Panusa обаче не изтъква подобни съображения.
114. Следователно доводите на г‑жа Panusa в настоящото производство по обжалване следва да се отхвърлят като недопустими, доколкото не се допуска в производството по обжалване да се изтъкват нови основания, които не са били предмет на първоинстанционното производство(46).
6. Междинно заключение
115. От изложеното по-горе следва, че всички обжалвани решения по всички съединени дела, които са предмет на тези решения и на настоящите производства по обжалване, са опорочени от грешки при прилагане на правото и поради това трябва да бъдат отменени, с изключение на решение Coppo Gavazzi, в частта му относно дело T‑453/19, Panusa/Парламент.
В. По жалбите пред Общия съд
116. Съгласно член 61, първа алинея от Статута на Съда на Европейския съюз в случай на отмяна на решение на Общия съд Съдът може сам да постанови окончателно решение по делото, когато фазата на производството позволява това.
117. Настоящият случай е такъв.
118. Това следва по-специално от анализа на основанието, съгласно което Общият съд неправилно потвърждава, че намалението на пенсиите на жалбоподателите чрез спорните решения не нарушава принципи от по-висок ранг в правото на Съюза и по-специално принципа на пропорционалност (т. 75—95 по-горе).
119. Както е видно от анализа на това основание, Общият съд неправилно постановява, че е без значение обстоятелството, че Парламентът не извършва проверка на съответствието на прилагането на Решение № 14/2018 с правото на Съюза (т. 89 по-горе). Напротив, от практиката на Съда следва, че съответствието с правото на Съюза на мярка за намаление, приета от държава членка, трябва да се разгледа в рамките на задълбочена проверка на конкретното съдържание на тази мярка, както и на структура и контекста ѝ (т. 82 и 83 по-горе).
120. От тази съдебна практика обаче задължително следва също, че такава проверка трябва да се извършва във всеки отделен случай с оглед на конкретната мярка.
121. Както обаче вече беше уточнено, Решение № 14/2018, приложено в спорните решения, междувременно е изменено на национално равнище и спорните решения са заменени с нови решения на Парламента (т. 35—41 по-горе). Поради това проверката на съответствието на спорните решения с правото на Съюза вече не може да предостави предимство на жалбоподателите. Следователно липсва основание за произнасяне по същество по подадените в първоинстанционното производство жалби срещу тези решения.
122. В контекста на жалбите срещу новите решения на Парламента (т. 41 по-горе) Общият съд по-скоро трябва да провери дали преди приемането на тези решения Парламентът е извършил достатъчна проверка на съответствието с правото на Съюза на новите италиански правила, приложени в тези решения. Ако това не е така, той би трябвало да отмени съответните решения на Парламента. Впоследствие Парламентът би могъл да извърши необходимата проверка и, ако потвърди съответствието с правото на Съюза на прилагането на националните правила, да приеме нови решения за прилагането на тези правила спрямо съответните бивши членове на ЕП, които от своя страна биха могли да бъдат предмет на контрол от страна на Обшия съд.
123. Както е уточнено в точка 41, само част от жалбоподателите обжалват новите решения на Парламента относно второто преизчисляване на пенсиите им. Ако след разглеждането на съответните жалби се установи, че тези решения следва да бъдат отменени, Парламентът би трябвало да провери съответствието с правото на Съюза на второто преизчисляване не само по отношение на тези бивши членове на ЕП, които обжалват това второ преизчисляване. Напротив, в съответствие с член 266 ДФЕС Парламентът би трябвало да провери съответствието с правото на Съюза на прилагането на новите италиански правила за всички засегнати членове на ЕП и евентуално съответно да измени всички решения, отнасящи се до тях. Всъщност би било незаконосъобразно Парламентът при всички положения да продължи в бъдеще да изплаща на бивши членове на ЕП намалени пенсии, въпреки че незаконосъобразността на съответните намаления е установена от съда на Съюза, макар и по отношение на други бивши членове на ЕП.
Г. Междинно заключение
124. От всичко изложено по-горе следва, че липсва основание за произнасяне по жалбите на жалбоподателите пред Общия съд, с изключение на тази по дело T‑453/19.
VI. Разноски
А. По съдебните разноски в производствата по обжалване
125. На основание член 184, параграф 2 от Процедурния правилник на Съда, когато жалбата е неоснователна или когато е основателна и Съдът се произнася окончателно по спора, той се произнася по съдебните разноски. В съответствие с член 138, параграф 1, приложим за производството по обжалване по силата на член 184, параграф 1, загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
126. Доколкото спрямо жалбоподателите, с изключение на г‑жа Panusa, Парламентът губи делото, той следва да бъде осъден в съответствие с исканията им да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателите, с изключение на тези на г‑жа Panusa, във връзка с производството по обжалване. От друга страна, г‑жа Panusa следва да бъде осъдена да понесе направените от нея съдебни разноски, както и направените от Парламента в производството по обжалване разноски, които са възникнали съответно за Парламента с оглед на воденото от г‑жа Panusa производство по обжалване.
Б. По съдебните разноски в първоинстанционното производство
127. Доколкото обжалваните решения трябва да бъдат отменени, Съдът следва да се произнесе и по разпределянето на съдебните разноски в първоинстанционните производства, с изключение на тези по дело T‑453/19, Panusa/Парламент, за което остава в сила решението относно съдебните разноски, постановено в първоинстанционното производство.
128. Член 149 от Процедурния правилник на Съда, който съгласно член 190, параграф 1 от Процедурния правилник се прилага по отношение на производството по обжалване, предвижда, че Съдът се произнася по съдебните разноски, ако установи, че предметът на делото е отпаднал и че не следва да се произнася по същество. Съгласно член 142 от Процедурния правилник, който в съответствие с член 184, параграф 1 се прилагат по отношение на производството по обжалване, когато липсва основание за произнасяне по същество, Съдът определя съдебните разноски по своя преценка.
129. Макар от настоящия анализ да следва, че липсва основание за произнасяне по делата в първоинстанционното производство, от него следва също, че Общият съд неправилно потвърждава законосъобразността на спорните решения, въпреки че Парламентът не извършва проверка на съответствието на тези решения с правото на Съюза. С оглед на гореизложеното е уместно Парламентът да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателите, с изключение на тези на г‑жа Panusa, във връзка с първоинстанционното производство.
VII. Заключение
130. По изложените съображения предлагам на Съда да постанови следното решение по дело C‑725/20 P:
„1) Отменя точки 2 и 3 от диспозитива на решението на Общия съд на Европейския съюз от 15 октомври 2020 г., Coppo Gavazzi и др./Парламент (T‑389/19 и др., EU:T:2020:494) в частта, която се отнася до всички жалбоподатели, изброени в приложението към настоящото заключение, с изключение на г‑жа Panusa.
2) Липсва основание за произнасяне по същество по спора, на който се основават жалбите в първоинстанционните производства по делата, с изключение на дело T‑453/19, изброени в приложението към настоящото заключение.
3) Отхвърля жалбата по дело C‑725/20 P в частта, която се отнася до г‑жа Panusa.
4) Парламентът понася направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателите в производствата пред двете инстанции, с изключение на съдебните разноски на г‑жа Panusa и на тази част от съдебните разноски, направени от него във връзка с производството по обжалване на г‑жа Panusa.
5) Г‑жа Panusa понася направените от нея съдебни разноски в производството по обжалване, както и тази част от съдебните разноски на Парламента, направени от него във връзка с производството по обжалване на г‑жа Panusa“.
131. Също така предлагам на Съда да постанови следното решение по дело C‑198/21 P:
„1) Отменя решението на Общия съд на Европейския съюз от 10 февруари 2021 г., Santini и др./Парламент (T‑345/19, T‑346/19, T‑364/19—T‑366/19, T‑372/19—T‑375/19 и T‑385/19, EU:T:2021:78).
2) Липсва основание за произнасяне по същество по спора, на който се основават жалбите в първоинстанционното производство по дела T‑345/19, T‑346/19, T‑364/19—T‑366/19, T‑372/19—T‑375/19 и T‑385/19.
3) Парламентът понася направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателите в първоинстанционното производство и в производството по обжалване“.
132. Накрая, предлагам на Съда да постанови следното решение по дело C‑391/21 P:
„1) Отменя решението на Общия съд на Европейския съюз от 5 май 2021 г., Falqui/Парламент (T‑695/19, EU:T:2021:242).
2) Липсва основание за произнасяне по същество по спора, на който се основава жалбата в първоинстанционното производство по дело T‑695/19.
3) Парламентът понася направените от него съдебни разноски, както и тези на жалбоподателя в първоинстанционното производство и в производството по обжалване“.