РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)
24 октомври 2018 година(*)
„Марка на Европейския съюз — Производство по възражение — Заявка за фигуративна марка на Европейския съюз „42 BELOW“ — По-ранна нерегистрирана национална фигуративна марка „VODKA 42“ — Относително основание за отказ — Член 8, параграф 4 от Регламент (ЕО) № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 4 от Регламент (ЕС) 2017/1001) — Използване в процеса на търговия — Прилагане на националното право от EUIPO“
По дело T‑435/12
Bacardi Co. Ltd, установено във Вадуц (Лихтенщайн), за което се явяват първоначално M. Reinisch, а впоследствие A. Parassina, L. Rigas и L. Lorenc, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Служба на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO), за която се явява първоначално P. Geroulakos, а впоследствие D. Gája и D. Walicka, в качеството на представители,
ответник,
като другата страна в производството пред апелативния състав на EUIPO, встъпила пред Общия съд, е
Palírna U zeleného stromu a. s., по-рано Granette & Starorežná Distilleries a.s., установено в Усти над Лабем (Чешка република), за което се явява T. Chleboun, адвокат,
с предмет жалба срещу решение на втори апелативен състав на EUIPO от 9 юли 2012 г. (преписка R 2100/2011-2) относно производство по възражение между Granette & Starorežná Distilleries и Bacardi,
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),
състоящ се от: H. Kanninen (докладчик), председател, I. Pelikánová и E. Buttigieg, съдии,
секретар: Х. Lopez Bancalari, администратор,
предвид жалбата, подадена в секретариата на Общия съд на 24 септември 2012 г.,
предвид писмения отговор на EUIPO, подаден в секретариата на Общия съд на 5 февруари 2013 г.,
предвид писмения отговор на встъпилата страна, подаден в секретариата на Общия съд на 30 януари 2013 г.,
предвид писмената реплика, подадена в секретариата на Общия съд на 12 март 2013 г.,
предвид писмената дуплика на EUIPO, подадена в секретариата на Общия съд на 2 август 2013 г.,
предвид писмената дуплика на встъпилата страна, подадена в секретариата на Общия съд на 20 август 2013 г.,
предвид поставените от Общия съд писмени въпроси на страните и отговорите на жалбоподателя и на EUIPO на тези въпроси, постъпили в секретариата на Общия съд съответно на 13 и 20 май 2015 г.,
предвид искането за спиране на производството, подадено от жалбоподателя в секретариата на Общия съд на 29 април 2015 г., и становищата по това искане, подадени от EUIPO и встъпилата страна съответно на 6 и 13 май 2015 г.,
предвид определението на председателя на първи състав (предходен състав) от 10 юни 2015 г. за спиране на производството,
предвид възобновяването на производството на 10 ноември 2015 г.,
предвид искането за спиране на производството, подадено от жалбоподателя в секретариата на Общия съд на 11 декември 2015 г., и становището по това искане, подадено от EUIPO на 7 януари 2016 г.,
предвид решението на председателя на първи състав (предходен състав) от 20 януари 2016 г. за спиране на производството,
предвид възобновяването на производството на 20 юни 2016 г.,
предвид искането за спиране на производството, подадено от жалбоподателя в секретариата на Общия съд на 22 август 2016 г., и становищата по това искане, подадени от EUIPO и встъпилата страна съответно на 26 август и 8 септември 2016 г.,
предвид решението на председателя на първи състав (предходен състав) от 12 септември 2016 г. за спиране на производството,
предвид възобновяването на производството на 13 март 2017 г.,
предвид отговорите на страните, подадени на 16 и 17 май 2017 г., на въпросите, поставени от Общия съд в рамките на процесуално-организационните действия,
след съдебното заседание от 7 ноември 2017 г.,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 На 26 юни 2009 г. жалбоподателят Bacardi Co. Ltd подава заявка за регистрация на марка на Европейския съюз в Службата на Европейския съюз за интелектуална собственост (EUIPO) на основание на Регламент (ЕО) № 207/2009 на Съвета от 26 февруари 2009 година относно марката на Европейския съюз (OB L 78, 2009 г., стр. 1), изменен (заменен с Регламент (EС) 2017/1001 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно марката на Европейския съюз (OВ L 154, 2017 г., стр. 1).
2 Марката, чиято регистрация е заявена, е следният фигуративен знак:
3 Стоките, за които се иска регистрацията, са от клас 33 по смисъла на ревизираната и изменена Ницска спогодба относно международната класификация на стоките и услугите за регистрация на марки от 15 юни 1957 г. и отговарят на следното описание: „Алкохолни напитки (с изключение на бира), включително водка, напитки на базата на водка и ароматизирани с водка“.
4 Заявката за марка на Европейския съюз е публикувана в Бюлетин на марките на Общността № 59/2009 от 14 декември 2009 г.
5 На 11 март 2010 г. встъпилата страна, Granette & Starorežná Distilleries a.s., понастоящем Palírna U zeleného stromu a.s., подава възражение на основание на член 41 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 46 от Регламент 2017/1001) срещу регистрацията на заявената марка за стоките, посочени в точка 3 по-горе.
6 Възражението се основава по-специално на нерегистрираната марка, използвана в Чешката република и в Словакия за „алкохолни напитки, а именно водка[та]“ (наричана по-нататък „нерегистрираната марка“), възпроизведена по-долу:
7 В подкрепа на възражението са посочени основанията по член 8, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 8, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Регламент 2017/1001).
8 На 12 август 2011 г. отделът по споровете отхвърля възражението в неговата цялост на основание член 8, параграф 1, буква б) и параграф 4 от Регламент № 207/2009 и възлага на встъпилата страна да заплати разноските във връзка с производството по възражение.
9 На 10 октомври 2011 г. встъпилата страна обжалва пред EUIPO решението на отдела по споровете на основание членове 58—64 от Регламент № 207/2009 (понастоящем членове 66—71 от Регламент 2017/1001).
10 С решение от 9 юли 2012 г. (наричано по-нататък „обжалваното решение“) втори апелативен състав на EUIPO уважава жалбата на встъпилата страна.
11 На първо място, апелативният състав припомня кумулативните условия, установени в член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009.
12 На второ място, апелативният състав отбелязва, че в Чешката република член 7, параграф 1, буква g) от Закон № 441/2003 Sb. от 3 декември 2003 г. (наричан по-нататък „чешкият Закон за марките“) предоставя на притежателите на нерегистрирани марки, използвани в процеса на търговия, преди подаването на заявка за регистрация, с обхват, по-голям от местния, правото да забранят по-скорошни марки, ако знаците са идентични или сходни и обхващат сходни стоки или услуги.
13 На трето място, апелативният състав приема, че в случая встъпилата страна надлежно е доказала, от една страна, че стоките, обхванати от нерегистрираната марка, са били предлагани на пазара на различни места, най-малкото на чешка територия, и от друга страна, че това предлагане се е осъществило преди датата на подаване на заявката за регистрация на заявената марка и в контекста на търговска дейност, насочена към реализиране на икономическо предимство.
14 Апелативният състав стига до извода, че правата върху нерегистрираната марка са придобити чрез използването ѝ от встъпилата страна за „алкохолни напитки, а именно водка[та]“ преди датата на подаване на заявката за регистрация на заявената марка.
15 На четвърто място, апелативният състав разглежда дали нерегистрираната марка предоставя на притежателя си правото да забрани използването на заявената марка и в тази връзка проверява дали условията по член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките са изпълнени.
16 В това отношение апелативният състав отбелязва, най-напред, че разглежданите стоки са предназначени за широкия кръг потребители, пребиваващи на чешка територия.
17 По-нататък, апелативният състав приема, от една страна, че разглежданите стоки са идентични или много сходни, а от друга страна, че конфликтните знаци като цяло са сходни във визуален, фонетичен и концептуален план.
18 Освен това апелативният състав приема, че нерегистрираната марка има присъщ средно отличителен характер.
19 С оглед на гореизложеното апелативният състав стига до извода, че в случая съществува вероятност от объркване в съзнанието на съответните потребители.
20 Накрая, апелативният състав приема по същество, че EUIPO няма компетентност да се произнесе по довода на жалбоподателя, че използването на нерегистрираната марка представлява акт на нелоялна конкуренция, както и нарушение на неговите авторски права, тъй като този довод не може сам по себе си да постави под въпрос съществуването и валидността на тази марка.
21 В заключение, апелативният състав, от една страна, уважава жалбата и следователно уважава възражението въз основа на нерегистрираната марка, а от друга страна, възлага на жалбоподателя да заплати разноските, направени в производствата по възражение и по обжалване съгласно член 85, параграф 1 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 109, параграф 1 от Регламент 2017/1001).
Искания на страните
22 В жалбата си жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да отхвърли възражението срещу регистрацията на заявената марка,
– да изпрати на EUIPO предстоящото съдебно решение,
– да осъди EUIPO и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.
23 След отказа си в писмената реплика от второто и третото искане, жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– да осъди EUIPO и встъпилата страна да заплатят съдебните разноски.
24 EUIPO моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
25 Встъпилата страна моли Общия съд:
– да отхвърли жалбата,
– да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.
От правна страна
По допустимостта
26 EUIPO твърди по същество, че искането на жалбоподателя за отмяна на обжалваното решение е недопустимо, тъй като освен твърдението, че апелативният състав е допуснал грешка, като е приел, че доказателствата за използването на нерегистрираната марка са били достатъчни, за да се уважи възражението, жалбата не съдържа доводи или достатъчно ясни обяснения за причините, поради които преценката на посочения апелативен състав е неправилна.
27 Жалбоподателят поддържа, че е представил достатъчно обяснения в тази връзка в жалбата и е доказал, че съгласно чешкото право апелативният състав е трябвало да изиска встъпилата страна да представи допълнителни доказателства за непрекъснатото използване на нерегистрираната марка.
28 В самото начало следва да се констатира, че в своето възражение за недопустимост EUIPO критикува неясния и общ характер на един изтъкнат довод и липсата на други доводи в подкрепа на оплакването, че по същество посоченото в член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 условие за използване в процеса на търговия не е изпълнено в настоящия случай.
29 От постоянната съдебна практика е видно, че по силата на член 76, буква г) от Процедурния правилник на Общия съд всяка искова молба или жалба трябва да посочва предмета на спора, изтъкнатите основания и доводи, както и кратко изложение на посочените основания. Това посочване трябва да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да подготви защитата си, а на Общия съд — да се произнесе по иска или жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни. С оглед на гарантиране на правната сигурност и на доброто правораздаване, за да е допустим даден довод, е необходимо съществените фактически и правни обстоятелства, на които той се основава, да следват поне обобщено, но по логичен и разбираем начин от текста на самата искова молба или жалба (вж. в този смисъл определение от 25 юли 2000 г., RJB Mining/Комисия, T‑110/98, EU:T:2000:199, т. 23 и цитираната съдебна практика, и решение от 10 април 2003 г., Travelex Global and Financial Services и Interpayment Services/Комисия, T‑195/00, EU:T:2003:111, т. 26).
30 В настоящия случай обаче фактическите и правните обстоятелства, на които се основава доводът на жалбоподателя, че апелативният състав неправилно е приел, че доказателствата за използването на нерегистрираната марка са достатъчни, за да се уважи възражението, следват ясно от жалбата.
31 Всъщност в точка B. III от жалбата жалбоподателят твърди по същество, че условието във връзка с използването в процеса на търговия, посочено в член 8, параграф 4 от Регламент №o207/2009, не е било изпълнено по отношение на нерегистрираната марка, защото встъпилата страна не е представила доказателства за постоянно, непрекъснато и текущо използване на този знак до датата, на която е прието решението на отдела по споровете, а именно до 12 август 2011 г.
32 Такъв довод обаче е достатъчно ясен и точен, за да позволи на EUIPO да подготви защитата си, а на Общия съд — да упражни своя контрол. Поради това следва да се отхвърли възражението за недопустимост, повдигнато от EUIPO.
По същество
33 Жалбоподателят изтъква по същество две основания. Първото е изведено от нарушение на правило 50, параграф 2, буква ж) от Регламент (ЕО) № 2868/95 на Комисията от 13 декември 1995 година за прилагане на Регламент (ЕО) № 40/94 на Съвета относно марката на Общността (OВ L 303, 1995 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 189). Второто основание е изведено от нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009.
По първото основание, изведено от нарушение на правило 50, параграф 2, буква ж) от Регламент № 2868/95
34 Жалбоподателят счита, че апелативният състав е дал неправилно обобщено описание на фактите по делото. Според него този състав е направил непълно обобщение на неговите доводи, изтъкнати пред отдела по споровете и пред апелативния състав. Най-напред, доводите, отнасящи се до чешкото право, и по-специално тези за нелоялната конкуренция и за авторските права, не били възпроизведени. По-нататък, обобщението на доводите в точка 14 от обжалваното решение се отнасяло единствено до доводите във връзка с чешката марка № 263350, заявление за която е подадено на 10 септември 2003 г., на която се основавало възражението на встъпилата страна, и не възпроизвеждало нито един от доводите във връзка с нерегистрираната марка. Накрая, жалбоподателят изтъква, че апелативният състав е пропуснал да разгледа доводите, с които се цели да се докаже, че посочената марка не се е ползвала с никаква защита в чешкото право, тъй като е представлявала акт на нелоялна конкуренция и нарушавала неговите авторски права върху знака „42 BELOW“. Поради това той изтъква нарушение на член 50, параграф 2, буква ж) от Регламент № 2868/95, както и недостатъчен анализ на доводите му, част от които били пренебрегнати.
35 EUIPO и встъпилата страна оспорват обосноваността на настоящото основание.
36 В самото начало е важно да се припомни, че съгласно правило 50, параграф 2, буква ж) от Регламент № 2868/95 решението на апелативния състав трябва да съдържа обобщено описание на фактите.
37 Следователно трябва да се разгледа съдържанието на обжалваното решение, за да се провери дали то съдържа обобщено описание на фактите, и по-специално на доводите, изложени от жалбоподателя в административното производство.
38 От една страна, както следва от точка 7 от обжалваното решение, апелативният състав обобщава особено подробно доводите, изтъкнати от жалбоподателя пред отдела по споровете. По-специално в точка 7, седмо и осмо тире от обжалваното решение апелативният състав посочва доводите на жалбоподателя относно чешкото право за нелоялната конкуренция и за авторските права. Освен това в точка 69 от обжалваното решение той припомня довода на жалбоподателя, че по същество използването на нерегистрираната марка от встъпилата страна е незаконосъобразно, тъй като представлява акт на нелоялна конкуренция и нарушава авторските права на жалбоподателя.
39 От друга страна, както е видно от точка 14 от обжалваното решение, апелативният състав обобщава доводите на жалбоподателя, които по същество са насочени към отхвърляне на жалбата на встъпилата страна срещу решението на отдела по споровете. Той по-специално припомня довода на жалбоподателя, че макар заявената и нерегистрираната марка да се считат като цяло за сходни от встъпилата страна, тя не може да изтъкне фонетично сходство, тъй като думите „below“ и „водка“ имат напълно различно звучене.
40 Следователно апелативният състав наистина е обобщил всички доводи, изложени от жалбоподателя.
41 Следователно първото основание трябва да се отхвърли.
По второто основание, изведено от нарушение на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009
42 Жалбоподателят твърди по същество, че апелативният състав е нарушил член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, тъй като е стигнал до извода, че нерегистрираната марка отговаря на определените в този член условия и следователно позволява да се възпрепятства регистрацията на заявената марка.
43 По силата на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 притежателят на нерегистрирана марка или на знак, различен от марка, може да възрази срещу регистрацията на марка на Европейския съюз, ако тази нерегистрирана марка или този знак отговарят едновременно на четири условия: тя/той трябва да е използван(а) в процеса на търговия; обхватът ѝ/му трябва да е по-голям от местен; правата по отношение на тази марка или този знак трябва да са били придобити съгласно законодателството на държавата членка, където тя/той е бил(а) използван(а) преди датата на подаването на заявката за регистрация на марка на Европейския съюз; накрая, тази марка или този знак трябва да предоставят на притежателя си правото да забрани използването на по-скорошна марка. Тези условия са кумулативни, така че ако дадена нерегистрирана марка или даден знак не отговарят на едно от тях, възражението, основано на съществуването на нерегистрирана марка или на други знаци, използвани в процеса на търговия, по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, не може да бъде уважено (вж. решение от 12 октомври 2017 г., Moravia Consulting/EUIPO — Citizen Systems Europe (SDC‑888TII RU), T‑317/16, непубликувано, EU:T:2017:718, т. 38 и цитираната съдебна практика).
44 Първите две условия, а именно свързаните с използването на посочените в подкрепа на възражението знак или марка и с техния обхват, който трябва да е по-голям от местен, следват от самия текст на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 и затова трябва да бъдат тълкувани в светлината на правото на Съюза. Така този регламент установява еднакви стандарти относно използването на знаците и обхвата им, съответстващи на принципите, от които се ръководи въведената с този регламент система (решения от 24 март 2009 г., Moreira da Fonseca/СХВП — General Óptica (GENERAL OPTICA), T‑318/06—T‑321/06, EU:T:2009:77, т. 33, от 4 юли 2014 г., Construcción, Promociones e Instalaciones/СХВП — Copisa Proyectos y Mantenimientos Industriales (CPI COPISA INDUSTRIAL), T‑345/13, непубликувано, EU:T:2014:614, т. 41 и от 12 октомври 2017 г., SDC‑888TII RU, T‑317/16, непубликувано, EU:T:2017:718, т. 39).
45 Обратно, от израза „когато и доколкото, съгласно законодателството на държавата членка, което е приложимо за този знак“ следва, че посочените по-нататък в член 8, параграф 4, букви a) и б) от Регламент № 207/2009 други две условия представляват установени в регламента условия, които за разлика от предходните се преценяват с оглед на критериите, определени от правото, уреждащо посочения знак. Това препращане към правото, приложимо към посочения в подкрепа на възражението знак, е основателно, тъй като Регламент № 207/2009 признава възможността за позоваване на знаци, които не са включени в системата на марката на Съюза, в подкрепа на възражение срещу марка на Съюза. Ето защо само правото, приложимо към посочения в подкрепа на възражението знак, позволява да се установи дали този знак е по-ранен от марката на Съюза и може да обоснове забрана за използване на по-скорошна марка (решения от 24 март 2009 г., GENERAL OPTICA, T‑318/06—T‑321/06, EU:T:2009:77, т. 34 и от 12 октомври 2017 г., SDC‑888TII RU, T‑317/16, непубликувано, EU:T:2017:718, т. 40).
46 В настоящия случай не се оспорва, че нерегистрираната марка има обхват, който е по-голям от местен. За сметка на това жалбоподателят счита, че апелативният състав не е преценил правилно дали условието за използване в процеса на търговия е било изпълнено. Всъщност според жалбоподателя апелативният състав е трябвало да установи, че посочената марка е била използвана постоянно до датата, на която отделът по споровете е постановил решението от 12 август 2011 г. Освен това той упреква апелативния състав, че не е извършил изчерпателна проверка на чешкото право и така е стигнал до извода, въз основа на разпоредби от посоченото право, които не са били релевантни в настоящия случай, от една страна, че встъпилата страна разполага с права върху тази марка, а от друга страна, че тази марка ѝ предоставя правото да забрани използването на заявената марка. Накрая, той упреква апелативния състав, че е счел, че не е от компетентността му да преценява валидността на същата марка и поради това е уважил възражението въз основа на невалиден знак.
47 По същество второто основание се разделя на три части. Първата част е изведена от грешка, допусната от апелативния състав при преценката на условието за използването в процеса на търговия на нерегистрирана марка, установено в член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009. Втората част е изведена от грешка, допусната от апелативния състав поради неразглеждане на разпоредбите на чешкото право, които са релевантни в настоящия случай за целите на прилагането на посочената разпоредба. Третата част е изведена от грешка, допусната от апелативния състав, който обявява, че не е от компетентността му да преценява валидността на нерегистрираната марка от гледна точка на разпоредбите на чешкото право за нелоялната конкуренция и за авторските права.
– По първата част от второто основание
48 Жалбоподателят счита, че апелативният състав е допуснал грешка, като е приел, че в случая е изпълнено условието за използването на нерегистрираната марка в процеса на търговия, посочено в член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009. Той поддържа, от една страна, че това условие е трябвало да се преценява към датата, на която отделът по споровете е приел решението си — а именно 12 август 2011 г., а от друга страна, че встъпилата страна е трябвало да докаже постоянното, непрекъснато и текущо използване на нерегистрираната марка до тази дата. Той счита, че щом въпросът дали тази марка съществува зависи от националното право, в случая от чешкото право, трябва също да се установи постоянното съществуване на въпросната марка. В това отношение жалбоподателят отбелязва, че встъпилата страна е престанала да използва нерегистрираната марка към януари 2011 г., като я е заменила с логото „VODKA 42 BLENDED“.
49 EUIPO моли тази част да се отхвърли. От една страна, датата, която следва да се вземе предвид съгласно правото на Съюза, за да се прецени използването на нерегистрираната марка, била датата на подаване на заявката за регистрация на заявената марка, а именно, в случая, 26 юни 2009 г. От друга страна, условието за постоянното използване на нерегистриран знак, предвидено в чешкото право, не било релевантно за целите на определянето на датата, на която следвало да се прецени използването на по-ранна нерегистрирана марка.
50 Встъпилата страна счита, че доводът, изведен от липсата на използване на нерегистрираната марка, считано от 2011 г., не е бил изтъкнат в рамките на производството по възражение и следователно не е можел да бъде взет предвид от EUIPO съгласно член 76, параграф 2 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 95, параграф 2 от Регламент 2017/1001). Освен това тя твърди, че единственият важен въпрос е дали тя е използвала тази марка към датата на подаване на възражението си или най-късно до крайния срок за представяне на доказателства пред EUIPO.
51 Най-напред, следва да се отбележи, че жалбоподателят прави възражение за недопустимост на доказателствата за използването на нерегистрираната марка, представени от встъпилата страна в приложение към писмения ѝ отговор. Жалбоподателят посочва, че тези доказателства са били представени за първи път пред Общия съд. В отговор на въпрос, поставен от Общия съд в съдебното заседание, EUIPO, също както жалбоподателят, заявява, че доказателствата, представени от встъпилата страна в писмения ѝ отговор, са недопустими. Обратно, встъпилата страна поддържа, че представените от нея доказателства пред Общия съд са допустими и при всички положения се осланя на решението на Общия съд.
52 В това отношение съгласно постоянната съдебна практика целта на обжалването пред Общия съд е да се осъществи контрол за законосъобразност върху решенията на апелативните състави на EUIPO по смисъла на член 65 от Регламент № 207/2009 (понастоящем член 72 от Регламент 2017/1001). От тази разпоредба следва, че във фазата на обжалване пред Общия съд страните не могат да сочат факти, които не са изтъкнали пред органите на EUIPO, и че Общият съд не може да преразглежда фактическите обстоятелства с оглед на доказателствата, представени за първи път пред него. Всъщност законосъобразността на решение на апелативен състав на EUIPO трябва да се преценява с оглед на данните, с които този състав е могъл да разполага към момента, в който го е постановил (решения от 18 юли 2006 г., Rossi/СХВП, C‑214/05 P, EU:C:2006:494, т. 50—52, от 18 декември 2008 г., Les Éditions Albert René/СХВП, C‑16/06 P, EU:C:2008:739, т. 136—138 и от 16 януари 2014 г., Optilingua/СХВП — Esposito (ALPHATRAD), T‑538/12, непубликувано, EU:T:2014:9, т. 19).
53 В случая встъпилата страна е представила в приложение към писмения си отговор фактури, с които да докаже постоянното използване на своята марка на чешка територия от 2007 г. до датата на решението на отдела по споровете, а дори и след тази дата.
54 Впрочем не се спори, че тези доказателства са били представени за първи път пред Общия съд. С оглед на припомнената в точка 52 по-горе съдебна практика те следва да бъдат обявени за недопустими.
55 По-нататък, следва да се отбележи, че апелативният състав е приел в точка 31 от обжалваното решение, че релевантният период, за който преди всичко трябва да се отнасят доказателствата за използването на нерегистрираната марка, „съвпада с или предхожда датата на подаване на спорната заявка, а именно 26 юни 2009 г.“. Освен това в точка 39 от обжалваното решение посоченият състав стига до извода, че правото върху тази марка е било придобито от встъпилата страна „преди датата на подаване на заявката за регистрация на марка [на Европейския съюз]“.
56 Следва да се отбележи, че в случая жалбоподателят не оспорва, че нерегистрираната марка е била използвана в процеса на търговия в Чешката република между 2008 г. и 2009 г., а именно преди датата на подаване на заявката за регистрация на заявената марка.
57 За сметка на това жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е трябвало да поиска от встъпилата страна да представи доказателства за постоянно, непрекъснато и текущо използване на нерегистрираната марка до датата на решението на отдела по споровете, а именно до 12 август 2011 г. В това отношение жалбоподателят поддържа, че встъпилата страна не е представила никакви доказателства за използването на нерегистрираната марка за 2010 г. и 2011 г. Освен това той твърди, че встъпилата страна е престанала да използва тази марка към януари 2011 г.
58 Доводите, изтъкнати от жалбоподателя, налагат до се определи към коя дата апелативният състав е следвало да прецени условието за използване в процеса на търговия, установено в член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009.
59 Видно от посочената в точки 43 и 44 по-горе съдебна практика, първото условие по член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, а именно условието за използването на нерегистрирания знак в процеса на търговия, трябва да се тълкува в светлината на правото на Съюза.
60 Освен това към условието за използване в процеса на търговия на изтъкнатия в подкрепа на възражението знак е важно да се приложи същият времеви критерий като изрично предвидения в член 8, параграф 4, буква а) от Регламент № 207/2009 относно придобиването на правото върху този знак, а именно критерият на датата на подаване на заявката за регистрация на марка на Съюза (решения от 29 март 2011 г., Anheuser-Busch/Budějovický Budvar, C‑96/09 P, EU:C:2011:189, т. 166 и от 4 юли 2014 г., CPI COPISA INDUSTRIAL, T‑345/13, непубликувано, EU:T:2014:614, т. 47).
61 В този смисъл апелативният състав не е допуснал грешка, като е преценил условието за използването на нерегистрираната марка към датата на подаването на заявката за регистрация на заявената марка.
62 Накрая следва да се констатира, че доводите на жалбоподателя не позволяват да се постави под съмнение този извод.
63 Жалбоподателят поддържа по същество, че апелативният състав е трябвало да изиска от встъпилата страна да докаже постоянното използване на нерегистрираната марка — изискване, установено в чешкото право, и по-специално в решение на Nejvyšší soud от 19 април 2012 г. (№ 23 Cdo 3412/2010) (Върховен съд, Чешка република).
64 В това отношение следва да се прави разграничение между условието за използването в процеса на търговия, което се преценява в светлината на правото на Съюза, както бе изтъкнато в точка 44 по-горе, и условието по член 8, параграф 4, буква а) от Регламент № 207/2009 относно придобиването на правото върху нерегистрирания знак, което се преценява в светлината на законодателството на държавата членка, където знакът е бил използван преди датата на подаването на заявката за регистрация на марка на Европейския съюз, както бе подчертано в точка 45 по-горе.
65 В настоящия случай обстоятелството, че чешкото законодателство поставя като условие за съществуването на нерегистриран знак доказването на неговото постоянно използване, няма никакво отражение върху датата, към която следва да се преценява използването на нерегистрираната марка, която — съгласно припомнената в точка 60 по-горе съдебна практика — е датата на подаване на заявката за регистрация на марката на Съюза.
66 Следователно доводът на жалбоподателя трябва да се отхвърли.
67 С оглед на гореизложеното следва да се отхвърли първата част от второто основание, без да е необходимо да се разглеждат другите доводи на жалбоподателя за липсата на постоянно използване на нерегистрираната марка, доколкото нерегистрираната марка е била изменена през януари 2011 г. чрез добавяне на думата „blended“ в края на знака. Също така не е необходимо произнасяне по доводите на встъпилата страна, с които се оспорва допустимостта на твърдението, изведено от липсата на доказателства за използването на тази марка, считано от 2011 г.
– По втората част от второто основание
68 В рамките на производството по възражение встъпилата страна посочва по същество, че нерегистрираната марка ѝ предоставя правото да се противопостави на използването на заявената марка на основание на член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките, както и на членове 44, 46, 47 и 53 от чешкия Търговски кодекс, въведен с чешкия Закон № 513/1991 Sb.
69 Член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките предвижда:
„Заявеният знак не е вписва в регистъра при възражение срещу вписването на марката в регистъра (наричано по-нататък „възражението“), подадено в Службата от:
[…]
g) притежателя на нерегистриран знак или на друг знак, използван в процеса на търговия с по-голям обхват от местния, за стоки и услуги, които са идентични или сходни, когато този знак е идентичен или сходен на заявения знак, ако правата по отношение на този знак са били придобити преди датата на подаването на заявката за регистрация“.
70 Член 44 от чешкия Търговски кодекс предвижда:
„Нелоялната конкуренция представлява поведение в търговската конкуренция или в търговските отношения, което противоречи на добрите нрави в конкуренцията и може да причини вреда на останалите конкуренти, на потребителите или на други клиенти. Нелоялната конкуренция е забранена“.
71 Съгласно член 46 от чешкия Търговски кодекс:
„Подвеждаща маркировка на стоки и услуги
(1) Подвеждащата маркировка на стоки или услуги се състои в маркиране на стоки и услуги по начин, който създава на пазара погрешна представа за страната, региона или мястото, откъдето идват така маркираните стоки или услуги, или създават погрешната представа, че произхождат от определен производител или че притежават определени характеристики или качества […]
[…]“.
72 Член 47 от чешкия Търговски кодекс предвижда случаите на вероятност от объркване поради, по-специално, използването на специален знак.
73 Член 53 от чешкия Търговски кодекс предвижда:
„Лицата, чиито права са или рискуват да бъдат накърнени от нелоялна конкуренция, могат да поискат, по отношение на накърняващия правата им, той да се въздържа от това поведение и да сложи край на положението, което засяга техните права […]“.
74 Жалбоподателят поддържа, че апелативният състав е допуснал грешка, тъй като, за да провери дали са изпълнени условията, предвидени в член 8, параграф 4, букви а) и б) от Регламент № 207/2009, той не е разгледал изчерпателно относимите в случая разпоредби на чешкото право, макар да е бил длъжен да го направи. Според него апелативният състав е проверил дали нерегистрираната марка предоставя на притежателя си правото да забрани използването на по-скорошна марка единствено въз основа на член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките, макар да е трябвало да извърши тази проверка с оглед на условията, посочени в член 44 и сл. от чешкия Търговски кодекс, отнасящи се до нелоялната конкуренция.
75 EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
76 В това отношение следва да се отбележи, че в настоящия случай апелативният състав не е разгледал дали нерегистрираната марка се е ползвала със закрила съгласно член 44 и следващите от чешкия Търговски кодекс, въпреки че, от една страна, встъпилата страна е основала възражението си по-специално на тези разпоредби, а от друга страна, жалбоподателят изрично е посочил, че разпоредбите на чешкия Закон за марките са ирелевантни.
77 Според жалбоподателя това неразглеждане засяга законосъобразността на обжалваното решение, тъй като по същество EUIPO е била длъжна да разгледа чешкото право в широк контекст, за да определи дали нерегистрираната марка предоставя на встъпилата страна правото да забрани по-скорошна марка и следователно дали условията, посочени в член 8, параграф 4, букви а) и б) от Регламент № 207/2009, са били изпълнени в настоящия случай. Според него това задължение ясно следва от член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, от Насоките за производствата пред EUIPO в приложимата им към датата на обжалваното решение редакция (наричани по-нататък „Насоките за EUIPO“) и от решение от 29 март 2011 г., Anheuser-Busch/Budějovický Budvar (C‑96/09 P, EU:C:2011:189).
78 Първо, полезно е да се припомни, че що се отнася до исканията за обявяване на недействителност, основани на по-ранно право, придобито по силата на национална правна норма, вече е постановено, че що се отнася до разпределението на ролите между лицето, което иска обявяване на недействителност, компетентните органи на EUIPO и Общия съд, правило 37 от Регламент № 2868/95 предвижда, че това лице следва да представи доказателства, че е оправомощено по силата на приложимото национално законодателство да отстоява по-ранно право, защитено съгласно националната правна уредба. Това правило създава за него задължение да представи на EUIPO не само доказателства, че отговаря на изискваните условия съгласно националното законодателство, чието прилагане иска, за да може да забрани използването на марка на Европейския съюз по силата на по-ранно право, но и доказателства, установяващи съдържанието на това законодателство (вж. в този смисъл решения от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 49 и 50, от 27 март 2014 г., СХВП/National Lottery Commission, C‑530/12 P, EU:C:2014:186, т. 34 и от 5 април 2017 г., EUIPO/Szajner, C‑598/14 P, EU:C:2017:265, т. 35).
79 Второ, що се отнася в частност до задълженията на EUIPO, Съдът е постановил, че когато искането за обявяване на недействителност на марка на Европейския съюз е основано на по-ранно право, защитено с норма на националното право, компетентните органи на EUIPO следва, на първо място, да преценят тежестта и значението на доказателствата, които лицето, искащо обявяване на недействителност, е представило, за да установи съдържанието на посочената норма. Освен това, тъй като решението на компетентните органи на EUIPO може да лиши притежателя на марката от предоставено му право, предвид последиците на подобно решение е необходимо функциите на органа, който го взема, да не се свеждат просто до валидиране на националното право, така както това е представено от лицето, което иска обявяване на недействителност (вж. в този смисъл решения от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 51, от 27 март 2014 г., СХВП/National Lottery Commission, C‑530/12 P, EU:C:2014:186, т. 35 и 43 и от 5 април 2017 г., EUIPO/Szajner, C‑598/14 P, EU:C:2017:265, т. 36).
80 Трето, съгласно член 65, параграфи 1 и 2 от Регламент № 207/2009 Общият съд е компетентен да упражнява пълен контрол за законосъобразност върху направената от EUIPO преценка на доказателствата, които лицето, искащо обявяване на недействителност, е представило, за да установи съдържанието на националното право, на чиято защита се позовава (вж. в този смисъл решения от 5 юли 2011 г., Edwin/СХВП, C‑263/09 P, EU:C:2011:452, т. 52, от 27 март 2014 г., СХВП/National Lottery Commission, C‑530/12 P, EU:C:2014:186, т. 36 и от 5 април 2017 г., EUIPO/Szajner, C‑598/14 P, EU:C:2017:265, т. 37).
81 Освен това, доколкото в конкретния процесуален контекст прилагането на националното право може да лиши притежателя на марка на Европейския съюз от неговото право, абсолютно наложително е Общият съд да може да осъществи ефективен контрол въпреки евентуалните непълноти в документите, представени като доказателство за съответното приложимо национално право. Затова той трябва да може да провери, и то извън представените документи, съдържанието, условията за прилагане и обхвата на правните норми, на които се позовава искащият обявяване на недействителност. Следователно упражняваният от Общия съд съдебен контрол трябва да отговаря на изискванията на принципа на ефективната съдебна защита (решения от 27 март 2014 г., СХВП/National Lottery Commission, C‑530/12 P, EU:C:2014:186, т. 44 и от 5 април 2017 г., EUIPO/Szajner, C‑598/14 P, EU:C:2017:265, т. 38).
82 Важно е да се подчертае, че упражняваният от EUIPO и Общия съд контрол трябва да бъде осъществен с оглед на изискването да се осигури полезното действие на Регламент № 207/2009, което е да се обезпечи защитата на марката на Европейския съюз (решения от 27 март 2014 г., СХВП/National Lottery Commission, C‑530/12 P, EU:C:2014:186, т. 40 и от 5 април 2017 г., EUIPO/Szajner, C‑598/14 P, EU:C:2017:265, т. 39).
83 Що се отнася до възраженията, основани на по-ранно право, изведено от национална правна норма, следва да се констатира, че съображения, подобни на изложените в точки 78—82 по-горе, могат да бъдат възприети по отношение на тежестта на доказване и разпределението на ролите между страните, компетентните органи на EUIPO и Общия съд.
84 Всъщност от съдебната практика следва, че възразяващият трябва да установи, че нерегистрираната марка или разглежданият знак попада в приложното поле на законодателството на държавата членка, на което той се позовава, и че то позволява да се забрани използването на по-скорошна марка (решение от 29 март 2011 г., Anheuser-Busch/Budějovický Budvar, C‑96/09 P, EU:C:2011:189, т. 190; в този смисъл вж. също решение от 20 април 2005 г., Atomic Austria/СХВП — Fabricas Agrupadas de Muñecas de Onil (ATOMIC BLITZ), T‑318/03, EU:T:2005:136, т. 33).
85 Освен това EUIPO трябва да провери дали в рамките на производство по възражение са изпълнени условията за прилагане на изтъкнатото основание за отказ на регистрация. В това производство тя е длъжна да прецени истинността на твърдените факти и доказателствената стойност на представените от страните доказателства. Може да се наложи тя да вземе предвид по-специално националното законодателство на държавата членка, в която по-ранният знак, на който се основава възражението, се ползва със закрила. В такъв случай тя трябва служебно да се информира по начин, който ѝ изглежда подходящ за целта, относно националното законодателство на съответната държава членка, ако тази информация е необходима за преценка на условията за прилагане на съответното основание за отказ на регистрация, и по-специално на истинността на изтъкваните факти или на доказателствената стойност на представените доказателства (решение от 20 април 2005 г., ATOMIC BLITZ, T‑318/03, EU:T:2005:136, т. 34 и 35).
86 Полезно е да се спомене, че от точка 5.3.6 от част В „Производство по възражение“, глава 4 „Права съгласно член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009“ от Насоките за EUIPO, споменати от жалбоподателя, следва, че:
„[…] е необходимо да се докаже абстрактно, че съгласно приложимото национално право [нерегистрираните знаци] могат да бъдат обект на изпълнение чрез обезпечителни мерки срещу по-скорошни марки, [и че] е необходимо също да се докаже, че в съответния случай са изпълнени условията за издаване на обезпечителна заповед, ако марката, предмет на заявката за марка [на Европейския съюз], срещу която е повдигнато възражение, е била използвана на въпросната територия (обхват на защитата).
Що се отнася до първия въпрос (абстрактната защита), той по правило ще се реши въз основа на приложения списък, в който се посочват приложимите по-ранни права.
Що се отнася до втория въпрос, и той ще трябва да се реши в зависимост от приложимото национално право […]“.
87 Поради това съгласно точка 5.3.6 от Насоките за EUIPO, за целите на прилагането на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 трябва да се докаже, от една страна, че правото на съответната държава членка предоставя закрила на нерегистрираните знаци, а от друга страна, че условията, определени за тази цел от националното законодателство, са изпълнени.
88 Следва да се допълни, че в точка 5.4 от същата част В, глава 4 от Насоките за EUIPO се уточнява, че:
„[…] страната, която се основава на конкретно съждение или последица, трябва да предостави на Службата необходимите твърдения, факти и доводи, за да обоснове изтъкнатите искания.
[…]
По отношение на необходимите факти за установяване на правните последици, например репутацията или конкретното използване, общият принцип съгласно член 74[, параграф 1 от Регламент № 207/2009] се прилага от самото начало.
Тези факти са свързани с аспекти като:
– […]
– Обхватът на закрилата (сходство на знаците и на стоките и услугите, вероятност от объркване) (национален стандарт).
– Правото на държавите членки, приложимо по силата на член 8, параграф 4, ще се счита от Службата също за фактически въпрос. Службата не е в състояние по служебен ред и с точност да определя каква е правната уредба на правата, попадащи в обхвата на член 8, параграф 4, във всички държави членки. Разглеждането на този аспект като фактически въпрос, който страната, която се позовава на това право, трябва да подкрепи с доказателства, съвпада с критериите, прилагани от съдилищата в държавите членки в областта на чуждестранното право съгласно техните международночастноправни принципи.
– Поради това, що се отнася до правните въпроси, а именно нормите и стандартите на съответното национално право, приложимо към конкретния случай, Службата по правило ще изисква от възразяващия да представи необходимите данни, които да ѝ позволят да се произнесе.
– Такова доказване няма да е необходимо само когато тези данни са били установени предварително от Службата, например чрез включването им в списъка, съдържащ се в приложението. Страните в производството обаче са свободни да представят доказателства, които показват, че съдържащата се в списъка или установена по друг начин от Службата информация вече не е точна или не е актуална.
– […]“.
89 Поради това в настоящия случай следва да се провери дали, с оглед на това, което страните са съобщили на Общия съд, апелативният състав е взел предвид релевантните национални разпоредби и дали е преценил правилно, с оглед посочените разпоредби, условията за прилагане на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009.
90 Що се отнася до тежестта на доказване на по-ранното право и обхвата на това право, от жалбата е видно, че по отношение на нерегистрираната марка жалбоподателят упреква апелативния състав, че е разгледал само член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките и следователно не е изследвал дали тази марка е отговаряла на условията за получаване на закрила на основание на член 44 и следващите от чешкия Търговски кодекс. Според жалбоподателя апелативният състав не е проверил дали съгласно последните членове встъпилата страна наистина е била притежател на нерегистрирано право, което му е предоставяло правото да забрани използването на по-скорошна марка.
91 В това отношение преди всичко трябва да се отбележи, че в списъка, който е приложен към част В, глава 4 от Насоките за EUIPO, сред националните права, представляващи по-ранни права по смисъла на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, е споменат член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките. Член 44 и сл. от чешкия Търговски кодекс обаче не са споменати в това приложение.
92 Тъй като жалбоподателят е възнамерявал да оспори, че член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките може да създаде право върху нерегистрираните марки, негова е била тежестта на доказване. Той е трябвало също да докаже, тъй като е възнамерявал да се позове на това обстоятелство, че правото върху нерегистрираните марки е закрепено в чешкото законодателство в разпоредби, различни от член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките, и по-конкретно в член 44 и сл. от чешкия Търговски кодекс, отнасящи се до нелоялната конкуренция и нарушаването на авторските права.
93 Важно е да се добави, че тъй като Общият съд е трябвало да се информира, включително служебно, по начин, който му изглежда подходящ, относно националното законодателство на съответната държава членка, за да узнае дали тази информация е необходима за преценка на условията за прилагане на съответното основание за отказ на регистрация, и по-специално на истинността на изтъкваните факти или на доказателствената стойност на представените доказателства, той е предприел по-конкретно спрямо жалбоподателя процесуално-организационни действия, за да получи информация относно разпоредбите на чешкото право, изтъкнати от жалбоподателя, и в частност пълния коментар по член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките (Horáček, R. a kol. Práva na označení (zákon o ochranných známkách a zákon o ochraně označení původu a zeměpisnych označení). Komentář — Praha, C.H.Beck 2004), откъс от който жалбоподателят е цитирал в жалбата си, както и пълния текст на няколко национални съдебни решения, също цитирани в жалбата.
94 От материалите по преписката и от отговорите на страните обаче не следва, че апелативният състав е допуснал каквато и да било грешка, като е приел с оглед на прилагането на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, от една страна, че съгласно член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките притежателите на нерегистрирани марки, използвани в процеса на търговия с обхват, по-голям от местния, имат право да се противопоставят на регистрацията на нови марки, когато знаците са идентични или сходни и когато обозначават идентични или сходни стоки или услуги, и от друга страна, че изтъкнатите в случая разпоредби от чешкия Търговски кодекс са ирелевантни, тъй като въпросите на нелоялната конкуренция и нарушаването на авторските права, за които те се отнасят, не попадат в обхвата на компетентността на EUIPO.
95 Всъщност, на първо място, съгласно член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките, възражението срещу регистрацията на чешка марка може да се извърши от „притежателя на нерегистрирана марка или на друг знак, използван в процеса на търговия с по-голям обхват от местния, за стоки и услуги, които са идентични или сходни, когато този знак е идентичен или сходен на заявения знак, ако правата по отношение на този знак са били придобити преди датата на подаването на заявката за регистрация“.
96 Следователно член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките наистина определя условията, съгласно които нерегистрирана марка може да възпрепятства регистрацията на по-скорошна марка.
97 Що се отнася до въпроса дали в точки 25 и 30 от обжалваното решение апелативният състав е могъл основателно да приеме, че нерегистрираните марки е трябвало да бъдат придобити чрез използване в процеса на търговия преди датата на заявката за регистрация, и дали в точка 39 от посоченото решение той е могъл да извърши анализ на доказателствата, за да определи дали правото върху нерегистрираната марка е било придобито чрез използването ѝ от встъпилата страна, следва да се припомни, че съгласно приложението към част В, глава 4 от Насоките за EUIPO основанието за закрилата на нерегистрирана марка, що се отнася до правото на Чешката република, е член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките.
98 Макар в жалбата си жалбоподателят да твърди, че Насоките за EUIPO нямат задължителна сила, това не може да постави под съмнение факта, че член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките предоставя закрила на нерегистрираните знаци, тъй като закрепя изрично правото на притежателите им да възразят срещу регистрацията на последваща марка, нито факта, че в Чешката република използването в процеса на търговия е необходимо условие за придобиването на права върху нерегистриран знак, което произтича от тази разпоредба.
99 С оглед на документите и на отговорите, представени от страните, не следва, че апелативният състав е допуснал грешка, като е приел, че член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките предоставя закрила на нерегистрираните знаци и че от тази разпоредба произтича, че правото върху нерегистриран знак с обхват, по-голям от местния, се придобива чрез използване в процеса на търговия преди подаването на заявката за регистрация на по-скорошна марка.
100 Важно е да се добави, че като се противопоставят на регистрацията на по-скорошна марка, притежателите на права върху по-ранни знаци имат за цел да получат ефективна защита срещу всяко бъдещо използване на посочената марка.
101 Както правилно отбелязва жалбоподателят в жалбата си, член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките допуска притежателят на валидно по-ранно право да оспори заявка за марка преди регистрацията ѝ, вместо да прибягва до съдебни способи за обявяване на използването на марката за незаконосъобразно и за отмяна на марката съгласно член 31, параграф 2 от посочения закон.
102 Освен това правото на възражение срещу регистрацията на по-скорошна марка съгласно член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките включва имплицитно, но несъмнено правото на възражение срещу използването на посочената марка.
103 На второ място, що се отнася до въпроса дали съществуват други разпоредби освен включените в член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките, които позволяват на притежателите на нерегистриран знак да забранят използването на по-скорошна марка, след като тя е била регистрирана, като член 44 и сл. от чешкия Търговския кодекс, и дали апелативният състав е допуснал грешка, като е пропуснал да разгледа дали условията за придобиване на право върху нерегистрирана марка, които са определени в посочените членове, са били изпълнени в настоящия случай, следва да се отбележи, че предоставената от страните информация не позволява да се докаже, че апелативният състав е допуснал грешка, като е приел, че тези членове се отнасят до въпроси, които не попадат в обхвата на компетентност на EUIPO.
104 Всъщност член 44 и сл. от чешкия Търговски кодекс се отнасят до нелоялната конкуренция, подвеждащите марки и нарушаването на авторските права и от представените документи относно член 7, параграф 1, буква g) от чешкия Закон за марките не следва, че последната разпоредба трябва да се тълкува във връзка с тези членове, независимо от обстоятелството, че член 47 от посочения Търговски кодекс посочва случаите на създаване на вероятност от объркване.
105 От гореизложеното следва, че апелативният състав не е допуснал грешка в своята преценка на условията за прилагане на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 от гледна точка на разпоредбите на чешкото право.
– По третата част от второто основание
106 Жалбоподателят твърди, че знакът, предмет на заявената марка, е бил използван в Чешката република преди нерегистрираната марка на встъпилата страна, която следователно представлява акт на нелоялна конкуренция, извършен в негова вреда, както и нарушение на неговите авторски права, и поради това не е валидна от гледна точка на чешкото право. В този контекст той по същество упреква апелативния състав, че е уважил възражението и е обявил, че не е от компетентността му да разгледа, както е поискано от него, дали тази нерегистрирана марка е била валидна съгласно чешкото право. В това отношение той упреква апелативния състав за неговото становище, че е трябвало да докаже невалидността на правото на встъпилата страна или невъзможността това право да бъде изтъкнато срещу него. Всъщност встъпилата страна трябвало да докаже, че разполага с права, основани на националното право, а EUIPO следвало да провери валидността им.
107 EUIPO и встъпилата страна оспорват доводите на жалбоподателя.
108 Съгласно съдебна практика, за да може възразяващ да възпрепятства въз основа на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009 регистрацията на марка на Съюза, трябва и е достатъчно към момента, в който EUIPO проверява дали всички условия за възражението са изпълнени, да може да се направи позоваване на съществуването на по-ранно право, което не е било обявено за невалидно с окончателно съдебно решение (решение от 29 март 2011 г., Anheuser-Busch/Budějovický Budvar, C‑96/09 P, EU:C:2011:189, т. 94).
109 При тези обстоятелства, макар че когато се произнася по възражение, основано на член 8, параграф 4 от Регламент № 207/2009, EUIPO трябва да вземе предвид решенията на юрисдикциите на съответните държави членки относно валидността или относно квалификацията на твърдените по-ранни права, за да се увери, че същите продължават да пораждат изискваните от тази разпоредба последици, тя не може да замени преценката на компетентните национални юрисдикции със своята — правомощие, което впрочем Регламент № 207/2009 не ѝ предоставя (решение от 29 март 2011 г., Anheuser-Busch/Budějovický Budvar, C‑96/09 P, EU:C:2011:189, т. 95).
110 Освен това валидността на национална марка не може да се поставя под въпрос в рамките на процедура по регистрация на марка на Съюза, а само в рамките на процедура за обявяване на недействителност в съответната държава членка (вж. решение от 13 декември 2007 г., Xentral/СХВП — Pages jaunes (PAGESJAUNES.COM), T‑134/06, EU:T:2007:387, т. 36 и цитираната съдебна практика). Освен това, въпреки че въз основа на доказателства, които трябва да бъдат представени от лицето, направило възражението, EUIPO следва да провери съществуването на националната марка, на която е направено позоваване в подкрепа на възражението, тя не може да се произнася по конфликт между тази марка и друга марка в национален план, който конфликт попада в компетентността на националните органи (решения от 21 април 2005 г., PepsiCo/СХВП — Intersnack Knabber-Gebäck (RUFFLES), T‑269/02, EU:T:2005:138, т. 26 и от 13 декември 2007 г., PAGESJAUNES.COM, T‑134/06, EU:T:2007:387, т. 36).
111 Ето защо, докато по-ранната национална марка e действително защитена, съществуването на по-ранна национална регистрация или на друго по-ранно спрямо нея право няма да бъде релевантно по отношение на възражението, подадено срещу заявка за марка на Европейския съюз, дори ако заявената марка е идентична с по-ранна национална марка на предприятието, подало заявката за регистрация, или с друго право, което е по-ранно спрямо националната марка, на която се основава възражението (вж. в този смисъл решение от 13 декември 2007 г., PAGESJAUNES.COM, T‑134/06, EU:T:2007:387, т. 37 и цитираната съдебна практика).
112 Нищо не позволява да се заключи, че такива съображения не са приложими в случай като настоящия, при който възражението се основава на по-ранна нерегистрирана национална марка.
113 В този контекст апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел в точка 69 от обжалваното решение, че не е от компетентността му да преценява валидността на нерегистрираната марка и следователно да се произнася по наличието на евентуално нарушение от встъпилата страна на авторските права на жалбоподателя или на евентуален акт на нелоялна конкуренция, извършен в негова вреда.
114 Следователно апелативният състав не е допуснал грешка, като е приел по същество, че жалбоподателят е трябвало да докаже, че нерегистрираната марка е невалидна, като евентуално представи окончателни съдебни или административни решения с произнасяне в този смисъл.
115 Предвид всичко гореизложено жалбата трябва да се отхвърли в нейната цялост.
По съдебните разноски
116 По смисъла на член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.
117 Тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с исканията на EUIPO и на встъпилата страна.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Bacardi Co. Ltd да заплати съдебните разноски.
Kanninen | Pelikánová | Buttigieg |
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 24 октомври 2018 година.
Подписи