Дело T‑174/21
Agrofert, a.s.
срещу
Европейски парламент
Решение на Общия съд (трети състав) от 28 септември 2022 година
„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Документи относно разследването срещу бившия министър-председател на Чешката република във връзка със злоупотреба със средства на ЕС и потенциални конфликти на интереси — Отказ за достъп — Изключение, свързано със защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит — Частично отпадане на правния интерес — Частична липса на основание за произнасяне — Задължение за мотивиране“
1. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на правните становища — По-висш обществен интерес, който диктува оповестяването на документите — Понятие — Оповестяване на правно становище на Комисията въз основа на собствените интереси на страна по спора — Изключване
(член 4, параграф 2, второ тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 28—30)
2. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — По-висш обществен интерес, който диктува оповестяването на документите — Понятие — Субективен интерес на заинтересованото лице да се защитава — Изключване
(член 2, параграф 1 и член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 45 и 128—130)
3. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Жалба срещу решение на институция, с което се отказва достъпът до документи — Защита на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит — Частично оповестяване на документ, като се вземат предвид изискванията за защита на определена информация — Отпадане на правния интерес — Липса на основание за произнасяне
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 46, 47 и 49—53)
4. Жалба за отмяна — Физически или юридически лица — Правен интерес — Жалба срещу решение на институция, с което се отказва достъпът до документи — Оповестяване на документ от трето лице след подаването на жалбата — Понятие за трето лице — Институция, която е издала документа — Изключване
(член 263, четвърта алинея ДФЕС; Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета, член 10, параграфи 1 и 2)
(вж. т. 54—59)
5. Институции на Европейския съюз — Право на публичен достъп до документи — Регламент № 1049/2001 — Изключения от правото на достъп до документи — Защита на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит — Обхват — Прилагане след приключването на тези дейности — Условия — Фаза на контакти с държавата членка за изпълнение на препоръките от окончателния одитен доклад, изготвен в хода на фазата на одит — Допустимост
(член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета)
(вж. т. 73—77, 84, 85, 88, 92 и 119)
Резюме
Решението на Парламента да откаже достъп до два документа относно разследването срещу г‑н Andrej Babiš, бивш министър-председател на Чешката република, във връзка със злоупотреба със средства на ЕС и потенциални конфликти на интереси е валидно
Общият съд, от една страна, констатира отпадането на правния интерес на дружеството Agrofert да обжалва решението за отказ да му се предостави достъп до доклад, изготвен от Комисията в тази област, и от друга страна, отхвърля жалбата на това дружество срещу решението за отказ за достъп до писмо, изпратено от Комисията до чешкия министър-председател
Жалбоподателят, Agrofert, a.s., е чешко холдингово дружество, което контролира над 230 дружества, упражняващи дейност в различни сектори на икономиката, като земеделието, производството на храни, химическата промишленост или медиите. Първоначално то е учредено от г‑н Andrej Babiš, който е бил министър-председател на Чешката република от 2017 г. до 2021 г. В резолюция на Парламента(1) относно възобновяването на разследването срещу чешкия министър-председател във връзка със злоупотреба със средства на ЕС и потенциални конфликти на интереси се потвърждава, че той продължава да контролира групата Agrofert след определянето му за министър-председател. Тъй като счита това твърдение за неточно и желае да се запознае с източниците и информацията, с които е разполагал Парламентът, преди да приеме резолюцията, жалбоподателят подава пред последния заявление за достъп до няколко документа(2). В първоначалния си отговор от 14 септември 2020 г. Парламентът посочва определен брой документи като публично достъпни и отказва достъпа до писмо на Комисията до чешкия министър-председател и до окончателния одитен доклад на Комисията относно одит на функционирането на въведените в Чешката република системи за управление и контрол за избягването на конфликти на интереси(3). В отговор на потвърждение на заявлението, с решение от 15 януари 2021 г.(4) Парламентът потвърждава по-конкретно своя отказ за достъп до тези два документа въз основа на изключението относно защитата на целите на дейности по инспектиране, разследване и одит, предвидено в Регламент № 1049/2001(5).
Сезиран с жалба за отмяна на това решение, Общият съд, от една страна, констатира отпадането на правния интерес на жалбоподателя да обжалва решението за отказ на Парламента да му предостави достъп до окончателния одитен доклад на Комисията, и от друга страна, отхвърля жалбата срещу решението за отказ за достъп до писмото на Комисията до чешкия министър-председател.
Съображения на Общия съд
На първо място, Общият съд разглежда въпроса дали след публикуването от Комисията на нейния окончателния одитен доклад жалбоподателят е запазил правния си интерес, доколкото искането му за отмяна се отнася до отказа на Парламента да му предостави достъп до този доклад.
Той констатира, че след публикуването на посочения доклад отказът на Парламента да предостави достъп до този документ вече не поражда действие, доколкото Комисията, която е издала документа, е решила да го направи обществено достъпен, и че отмяната на обжалваното решение в частта му, в която с него се отказва достъп до посочения доклад, не би довела до допълнителна последица спрямо оповестяването на този документ и не би донесла полза на жалбоподателя.
Тези констатации не се поставят под съмнение от факта, че Комисията не е публикувала пълния текст на окончателния одитен доклад. Всъщност Общият съд припомня, че заявлението за достъп прави разглеждания документ общественодостъпен и може да доведе само до оповестяване съответно на общественодостъпния вариант на този документ. В това отношение той отбелязва, че за да реши да не направи общественодостъпни някои данни, съдържащи се в окончателния одитен доклад, Комисията се е основала не на предвиденото в Регламент № 1049/2001 изключение, свързано със защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит, а на изискванията за защита на определена информация, като лични данни или търговски тайни. От това той заключава, че отмяната на решението за отказ на Парламента да даде достъп до окончателния одитен доклад въз основа на предвиденото в Регламент № 1049/2001 изключение, свързано със защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит, не може да направи тези данни общественодостъпни, тъй като Парламентът не е издал посочения доклад и следователно не може да отиде по-далеч от оповестяването, направено от Комисията, която е издала този документ. При това положение публикуването на окончателния одитен доклад е донесло на жалбоподателя единствената полза, която той би могъл да получи в резултат от жалбата му.
Общият съд добавя, че фактът, че жалбоподателят е избрал да поиска достъп до окончателния одитен доклад от Парламента, а не от институцията, която го е издала, не може да доведе до извода, че публикуването на този документ от Комисията представлява оповестяване от „трета страна“, тъй като именно Комисията го е издала.
Той заключава, че е отпаднал правният интерес на жалбоподателя да оспори обжалваното решение в частта му, в която Парламентът е отказал достъп до окончателния одитен доклад.
На второ място, Общият съд анализира искането за частична отмяна на обжалваното решение в частта му, в която Парламентът е отказал на жалбоподателя достъп до писмото на Комисията.
Първо, той отхвърля първото основание: нарушение на предвиденото в Регламент № 1049/2001 изключение, свързано със защитата на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит, тъй като Парламентът не е доказал, че са спазени условията за отказ за достъп до писмото на Комисията
В това отношение Общият съд приема, че в случая целта на дейността по разследване на Комисията, а именно да се осигури съответствието на системите за управление и контрол на държава членка с правото на Съюза, не е постигната с изготвянето на последващото писмо на Комисията. Всъщност посочената цел не може да се ограничи само до анализа на въведените от съответната държава членка системи; изпълнението от последната на препоръките, формулирани от Комисията в нейния одитен доклад, също представлява етап за постигането на тази цел. По този начин осигурената с това изключение защита на целите на дейностите по разследване не приключва с приемането на окончателния одитен доклад, нито с изготвянето на последващото писмо на Комисията, с което Комисията проследява изпълнението на препоръките, формулирани в посочения доклад. И в двата случая започват фазите на контакти с държавата членка, едната — по първоначалните препоръки, а другата — по тези, които остават отворени за обсъждане, като тези фази са част от дейностите по разследване, обхванати от това изключение.
Освен това Общият съд отхвърля довода на жалбоподателя, че Парламентът не е доказал, че оповестяването на писмото на Комисията би могло да засегне разследването. Всъщност, от една страна, за да докаже връзката между писмото на Комисията и разглежданото одитно разследване, Парламентът е трябвало само да покаже, че това писмо е част от документите, свързани с дейностите по текущото разследване. От друга страна, мотивите в обжалваното решение са достатъчни, за да обяснят причината, поради която оповестяването на писмото на Комисията е можело да засегне целта на дейностите по одитното разследване, още повече че тъй като чешкият министър-председател е участвал пряко, е важно да се зачита поверителността на диалога между последния и Комисията.
Второ, Общият съд отхвърля второто основание: невземането предвид на наличието на по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването на писмото на Комисията. Всъщност безспорно е, че наличието на правото на защита само по себе си представлява общ интерес. При все това фактът, че в конкретния случай това право се проявява чрез субективния интерес на жалбоподателя да се защити срещу сериозните критики, които Парламентът е отправил към него, предполага, че интересът, на който се позовава жалбоподателят, не е общ, а частен, така че жалбоподателят не е доказал наличието на по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването на писмото на Комисията.