Жалба, подадена на 2 януари 2014 г. от BQ срещу решението, постановено на 23 октомври 2013 г. от Съда на публичната служба по дело F-39/12, BQ/Сметна палата

(Дело T-7/14 P)

Език на производството: френски

Страни

Жалбоподател: BQ (Берелданж, Люксембург) (представители: D. de Abreu Caldas и J.-N. Louis, avocats)

Друга страна в производството:Сметна палата на Европейския съюз

Искания

Жалбоподателят иска от Общия съд:

да се произнесе, както следва:

отменя решението на Съда на публичната служба (трети състав) от 23 октомври 2013 г. по дело F-39/12 (BQ/Сметна палата),

осъжда Сметната палата да заплати съдебните разноски.

Правни основания и основни доводи

Жалбоподателят излага четири правни основания в подкрепа на жалбата си.

По първото правно основание той твърди грешка при прилагането на правото, и по-конкретно на условията за ангажиране на отговорността на Европейския съюз по член 24 от Правилника за длъжностните лица на Съюза, доколкото Съдът на публичната служба приел, че несъвместимият с реда и спокойствието в службата инцидент трябва да се е отразил на работата на службата и здравето на съответните лица, а подобно условие не било предвидено нито в Правилника, нито в съдебната практика. Жалбоподателят освен това поддържа, че Съдът на публичната служба е изопачил фактите, като е приел, от една страна, че Сметната палата е взела всички необходими мерки, за да възстанови нормалната работа на службата, и от друга, че проблемът в службата не се е отразил на здравето на съответните лица, въпреки че всъщност Сметната палата изобщо не реагирала достатъчно бързо и енергично, за да сложи край на конфликтната ситуация, причинила на жалбоподателя трайна и пълна инвалидност (това се отнася до точки 67 и 68 от обжалваното съдебно решение).

По второто правно основание се твърди неправилно упражняване на контрола за законосъобразност, доколкото Съдът на публичната служба приел, че медицинските заключения, сочещи наличието на психически проблеми в резултат от понесения от жалбоподателя психически тормоз на работното място, не дават възможност да се установи, че жалбоподателят действително е бил жертва на психически тормоз. Жалбоподателят твърди, че Съдът на публичната служба не е компетентен да отхвърля медицинските заключения и да прави противоположни на тях изводи (това се отнася до точки 69 и 70 от обжалваното съдебно решение).

По третото правно основание се твърди нарушение на принципа на пропорционалност, доколкото Съдът на публичната служба оценил на 2 000 евро вредите, произтичащи от над двегодишното забавяне, с което докладът от проверката е бил изпратен на жалбоподателя, но не изложил съображения, които да позволят на жалбоподателя да разбере въз основа на какво е възприета тази сума. Жалбоподателят поддържа, че Съдът на публичната служба не е съобразил обстановката, в която са настъпили вредите.

По четвъртото правно основание се твърди грешка при прилагането на правото във връзка с разпределянето на съдебните разноски.