РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (втори състав)
5 февруари 2018 година(*)
„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Опис на съдържането на преписка на Комисията относно производство по член 101 ДФЕС — Отказ за предоставяне на достъп — Задължение за мотивиране — Задължение за информиране за способите за защита — Изключение, свързано със защитата на целите на дейностите по разследване — Обща презумпция за поверителност“
По дело T‑611/15
Edeka-Handelsgesellschaft Hessenring mbH, установено в Мелзунген (Германия), за което се явяват E. Wagner и H. Hoffmeyer, адвокати,
жалбоподател,
срещу
Европейска комисия, за която се явяват първоначално F. Clotuche-Duvieusart, L. Wildpanner и A. Buchet, впоследствие F. Clotuche-Duvieusart, A. Buchet и F. Erlbacher и накрая F. Clotuche-Duvieusart и A. Buchet, в качеството на представители,
ответник,
с предмет, от една страна, искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на решението на Комисията от 3 септември 2015 г., с което на жалбоподателя е отказан достъп до неповерителния вариант на решението на Комисията от 4 декември 2013 г. относно производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за EИП (преписка AT.39914 — Euro Interest Rate Derivatives (EIRD) — Процедура за постигане на споразумение) и до описа на съдържанието на преписката по това производство, и от друга страна, искане на основание член 265 ДФЕС за установяване на това, че Комисията е допуснала неправомерно бездействие, като не е изготвила неповерителен вариант на Решение C(2013) 8512 окончателен и на описа на съдържанието на преписката по това производство,
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав),
състоящ се от: M. Prek, председател, F. Schalin и M. J. Costeira (докладчик), съдии,
секретар: E. Coulon,
постанови настоящото
Решение
Обстоятелствата по спора
1 Жалбоподателят, Edeka-Handelsgesellschaft Hessenring mbH, е предприятие, което осъществява основната част от дейността си в провинция Хасе (Германия), главно в сектора на търговията на едро и дребно с хранителни продукти.
2 На 4 декември 2013 г. в рамките на производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИП) във връзка по-специално с разследване на картели между банки в сектора на лихвените деривати в евро (Euro Interest Rate Derivatives (EIRD) (наричано по-нататък „производството EIRD“) Европейската комисия приема решение за налагане на глоба на четири банки, които са ѝ оказали съдействие в рамките на процедура за постигане на споразумение и поради това е бил намелен размерът на тяхната глоба (наричано по-нататък „решението EIRD“). Към момента на подаване на жалбата по настоящото дело разследването на Комисията по тази процедура все още е в ход.
3 С писмо от 3 декември 2014 г. Edeka Verband kaufmännischer Genossenschaften eV (наричано по-нататък „Edeka Verband“) иска от името и за сметка на жалбоподателя достъп до преписката на Комисията по производството EIRD в съответствие с Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76). Комисията регистрира заявлението за достъп под референтен номер GESTDEM 2015/429 (наричана по-нататък „първата процедура“).
4 С писмо от 12 март 2015 г. Edeka Verband потвърждава заявлението си за достъп до всички документи, изготвени от 2006 г. насам, съдържащи информация за начина, по който членовете на картела са манипулирали лихвения процент Euribor.
5 С писмо от 31 март 2015 г. генерална дирекция (ГД) „Конкуренция“ на Комисията отхвърля заявлението за достъп до документи на Edeka Verband на основание член 4, параграф 2, първо и трето тире и член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, както и на обща презумпция за поверителност във връзка с изключението по член 4, параграф 2, трето тире от същия регламент (наричано по-нататък „първоначалното решение по първата процедура“). Тя отказва да предостави и частичен достъп до поисканите документи.
6 С писмо от 8 април 2015 г. Edeka Verband иска от генералния секретариат на Комисията да преразгледа първоначалното решение по първата процедура. То посочва по-специално, че отказът да се предостави частичен достъп, е непропорционален и че ГД „Конкуренция“ трябва да предостави достъп поне до описа на съдържанието на преписката на Комисията по производството EIRD (наричан по-нататък „описът на съдържанието“).
7 С решение от 27 април 2015 г. генералният секретариат на Комисията потвърждава първоначалното решение по първата процедура (наричано по-нататък „потвърдителното решение по първата процедура“). На първо място, отказът на достъп до документите от преписката по производството EIRD, включително до описа на съдържанието, по същество се основава на изключенията по член 4, параграф 2, първо и трето тире и член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 за защита съответно на търговските интереси на съответните предприятия, на целите на дейността по разследване и на процеса на вземане на решения на институцията. Всъщност публичното оповестяване на тези документи би могло да застраши текущи разследвания и да накърни правилата за поверителност, правото на защита и търговските интереси на лицата, по отношение на които се води разследването. На второ място, отказът на достъп до документите се основава на обща презумпция за поверителност, изведена от член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, и на необходимостта от последователно тълкуване и прилагане на различните правила и цели, предвидени, от една страна, в Регламент № 1049/2001 и от друга страна, в Регламент (ЕО) № 1/2003 на Съвета от 16 декември 2002 година относно изпълнението на правилата за конкуренция, предвидени в членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 1, 2003 г., стр. 1; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 167), както и в Регламент (ЕО) № 773/2004 на Комисията от 7 април 2004 година относно водените от Комисията производства съгласно членове [101 и 102 ДФЕС] (ОВ L 123, 2004 г., стр. 18; Специално издание на български език, 2007 г., глава 8, том 1, стр. 242). Тази презумпция е пречка както за общия, така и за частичния достъп до исканите документи, включително до описа на съдържанието. На трето място, отказът на достъп до документите се основава на липсата на по-висш обществен интерес от оповестяването по смисъла на Регламент № 1049/2001, тъй като интересът на жалбоподателя да предяви иск за обезщетение за вреди, не може да представлява такъв по-висш интерес. Що се отнася по-специално до описа на съдържанието, уточнено е, че то е част от преписката по делото, което все още не е приключило, и че поради това този документ попада в обхвата на общата презумпция за поверителност, която е пречка за пълния и частичния достъп до него.
8 С писмо от 13 юли 2015 г. адвокатът на жалбоподателя иска от името и за сметка на последния достъп до решението EIRD и до описа на съдържанието. Това заявление е регистрирано под референтен номер GESTDEM 2015/4023 (наричано по-нататък „втората процедура“).
9 С писмо от 29 юли 2015 г. ГД „Конкуренция“ на Комисията отговоря, че Edeka Verband вече е подало заявление за достъп от името и за сметка на жалбоподателя и че двата поискани документа, а именно решението EIRD и описа на съдържанието, вече са обхванати от първото заявление, а следователно и от потвърдителното решение по първата процедура (наричано по-нататък „първоначалното решение по втората процедура“). В същото решение ГД „Конкуренция“ по същество приема, че поисканите два документа са част от съвкупността от документи, до които вече е отказан достъп в рамките на първата процедура, и че следователно доводите за отхвърляне на първото заявление, посочени в първоначалното и в потвърдителното решение по първата процедура, се прилагат mutatis mutandis към второто заявление.
10 С писмо от 10 август 2015 г. жалбоподателят иска от генералния секретариат на Комисията да преразгледа първоначалното решение по втората процедура.
11 С писмо от 3 септември 2015 г. генералният секретар на Комисията потвърждава първоначалното решение по втората процедура (наричано по-нататък „обжалваното решение“). Най-напред, в точка 1 от обжалваното решение, генералният секретар на Комисията припомня, че както първоначалното, така и потвърдителното решение по първата процедура отказват предоставянето на достъп до всички документи относно производството EIRD въз основа на изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първо и трето тире и член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, а именно защитата съответно на търговските интереси на физическо или юридическо лице, на целите на дейностите по инспектиране, разследване и одит и на процеса на вземане на решения на институцията. По-нататък, в точка 2 от обжалваното решение, генералният секретар на Комисията припомня, че в първоначалното решение по втората процедура се уточнява, че исканите от жалбоподателя документи, а именно неповерителният вариант на решението EIRD и описът на съдържанието, са част от съвкупността от документи относно производството EIRD, до които вече е отказан достъп в рамките на първата процедура, в която Edeka Verband е действало за сметка на жалбоподателя. Освен това той припомня, че Комисията все още не е изготвила неповерителен вариант на решението EIRD и че производството EIRD продължава по отношение страните, които не са готови да постигнат споразумение. Накрая, в точка 3 от обжалваното решение, генералният секретар на Комисията приема, първо, че все още не съществува неповерителен вариант на решението EIRD и че следователно е невъзможно да се уважи заявление за достъп до несъществуващ документ, второ, че искането за достъп до описа на съдържанието е включено в първата процедура, в рамките на която на жалбоподателя вече са обяснени подробно мотивите за отказа в първоначалното и в потвърдителното решение по първата процедура, и трето, че обжалваното решение представлява само потвърждение на отказа на достъп по първата процедура, който е окончателен, тъй като не е бил обжалван в предвидения за това срок.
Производство, факти, настъпили след подаване на жалбата, и искания на страните
12 На 2 ноември 2015 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.
13 В жалбата си жалбоподателят моли Общия съд:
– да отмени обжалваното решение,
– при условията на евентуалност, да отмени обжалваното решение в частта, в която Комисията е отказала достъп до частта от решението EIRD или от описа на съдържанието на преписката по производството EIRD, за която засегнатите от това решение предприятия не са твърдeли или вече не твърдят, че е поверителна,
– при условията на последваща евентуалност, да установи, че Комисията е допуснала незаконосъобразно бездействие, като не е изготвила и не е предоставила на жалбоподателя неповерителен вариант на решението EIRD или на описа на съдържанието по производството EIRD,
– да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.
14 На 18 януари 2016 г. Комисията повдига възражение за недопустимост на основание член 130, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд.
15 На 1 март 2016 г. жалбоподателят представя становището си относно възражението за недопустимост, повдигнато от Комисията.
16 С определение от 26 октомври 2016 г. по дело Edeka-Handelsgesellschaft Hessenring/Комисия (T‑611/15, непубликувано, EU:T:2016:643) искането за установяване на неправомерно бездействие е отхвърлено като недопустимо, а повдигнатото от Комисията възражение за недопустимост е отхвърлено в останалата му част. Общият съд не се произнася по съдебните разноски.
17 На 28 октомври 2016 г. Комисията публикува на своя уебсайт временен неповерителен вариант на решението EIRD.
18 На 8 декември 2016 г. Комисията подава в секретариата на Общия съд своята писмена защита.
19 С отделен акт на 23 януари 2017 г. жалбоподателят подава молба за частична липса на основание за произнасяне по същество на основание член 130, параграф 2 от Процедурния правилник.
20 На 23 януари 2017 г. жалбоподателят подава в секретариата на Общия съд и писмена реплика, в която уточнява, че поддържа искането за отмяна на обжалваното решение в частта, в която се отказва достъп до описа на съдържанието.
21 На 2 февруари 2017 г. председателят на Общия съд преразпределя делото на друг съдия докладчик.
22 На 10 март 2017 г. Комисията представя становището си по молбата на жалбоподателя за частична липса на основание за произнасяне по същество.
23 На 10 март 2017 г. Комисията подава дуплика в секретариата на Общия съд.
24 С определение от 22 юни 2017 г., Edeka-Handelsgesellschaft Hessenring/Комисия (T‑611/15, непубликувано, EU:T:2017:440) е прието, че не е налице основание за произнасяне по искането за отмяна на обжалваното решение в частта, в която се отказва достъп до неповерителната версия на решението EIRD. Общият съд не се произнася по съдебните разноски.
25 В приложение на член 106, параграф 3 от Процедурния правилник Общият съд (втори състав) реши да се произнесе, без да провежда устна фаза на производството.
От правна страна
26 Най-напред следва да се припомни, че в резултат на определенията, посочени в точки 16 и 24 по-горе, предметът на жалбата следва да се ограничи до искането за отмяна на обжалваното решение в частта, в която се отказва достъп до описа на съдържанието.
27 В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква девет основания, изведени по същество, първо, от нарушение на задължението за мотивиране, второ, от нарушение на задължението за предоставяне на информация за способите за защита, с които разполага жалбоподателят, трето, от нарушение на член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, четвърто, от нарушение на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, пето, от нарушение на член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001, шесто, от нарушение на член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001, седмо, от нарушение на основното право на достъп до документи, осмо, от нарушение на основното право на достъп до документи и на принципа на пропорционалност, девето, от нарушение на член 101 ДФЕС.
28 Предвид основанията и доводите на жалбоподателя Общият съд счита за уместно те да бъдат групирани и реорганизирани.
По първото основание, изведено от нарушение на задължението за мотивиране
29 В рамките на първото основание жалбоподателят твърди по същество, че обжалваното решение нарушава задължението за мотивиране, предвидено в член 296, втора алинея ДФЕС и в член 8, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1049/2001. Според жалбоподателя в обжалваното решение не се съдържат мотиви за отказа на достъп до искания документ, а само се посочва, че тези мотиви вече са бил обяснени подробно на жалбоподателя в първоначалното решение по първата процедура, в потвърдителното решение по първата процедура и в първоначалното решение по втората процедура. Препращането към мотивите, изложени в тези решения, било недостатъчно. От една страна, двете процедури са самостоятелни и имат за адресати различни юридически лица, поради което трябвало да се разглеждат поотделно, което следвало още от определение от 26 октомври 2016 г., Edeka-Handelsgesellschaft Hessenring/Комисия (T‑611/15, непубликувано, EU:T:2016:643). От друга страна, мотивите за отказа трябвало да бъдат изложени в самото обжалвано решение — с оглед на основното право, каквото представлява задължението за излагане на мотиви, като част от основното право на добра администрация и основното право на ефективна съдебна защита, съгласно разпоредбите на член 6, параграф 1 ДЕС, на член 41, параграф 2, буква в) и на член 47, първа алинея от Хартата на основните права на Европейския съюз — тъй като в противен случай жалбоподателят няма да може да упражни правото си на съдебна защита при най-добри условия, а съдът на Европейския съюз — своя контрол. Освен това обжалваното решение не съдържало никакво самостоятелно основание за отказ по отношение на заявлението за достъп до описа на съдържанието.
30 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.
31 Съгласно постоянната съдебна практика изискваните от член 296, втора алинея ДФЕС мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която го издава, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол. Изискването за мотивиране следва да се преценява в зависимост от обстоятелствата по конкретния случай, по-специално в зависимост от съдържанието на акта, от естеството на изложените мотиви и от интереса, който адресатите на акта или други лица, засегнати пряко и лично от него, могат да имат от получаване на разяснения. Не се изисква мотивите да уточняват всички релевантни фактически и правни обстоятелства, доколкото въпросът дали мотивите отговарят на изискванията на член 296 ДФЕС, следва да се преценява с оглед не само на текста им, но и на контекста, както и на съвкупността от правни норми, уреждащи съответната материя (вж. решение от 7 юли 2011 г., Valero Jordana/Комисия, T‑161/04, непубликувано, EU:T:2011:337, т. 48 и цитираната съдебна практика).
32 От постоянната съдебна практика следва също, че се допуска излагането на мотиви чрез препращане (вж. в този смисъл решения от 19 ноември 1998 г., Парламент/Gaspari, C‑316/97 P, EU:C:1998:558, т. 27, от 11 май 2000 г., Pipeaux/Парламент, T‑34/99, EU:T:2000:125, т. 18 и от 12 май 2016 г., Zuffa/EUIPO (ULTIMATE FIGHTING CHAMPIONSHIP), T‑590/14, непубликувано, EU:T:2016:295, т. 43 и цитираната съдебна практика). Освен това в съдебната практика вече се приема, че позоваването в даден акт на друг акт трябва да се преценява с оглед на член 296 ДФЕС и не нарушава задължението за мотивиране на институциите на Европейския съюз (решение от 30 март 2000 г., Kish Glass/Комисия, T‑65/96, EU:T:2000:93, т. 51).
33 В случая, както е видно от точка 11 по-горе, първо, трябва да се констатира, че в обжалваното решение е посочено, че заявлението за достъп до описа на съдържанието вече е било отправено в рамките на първата процедура, в която „[Edeka Verband] действа за сметка на жалбоподателя“, и че следователно обжалваното решение само потвърждава отказа на достъп по първата процедура. Второ, в обжалваното решение се приема, че отказът на достъп по първата процедура се основава на изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първо и трето тире и член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001. Трето, в обжалваното решение се подчертава, че е следвало да се направи препращане към първоначалното и към потвърдителното решение по първата процедура, като се уточнява, че в тези решения на жалбоподателя вече са обяснени подробно мотивите за отказа.
34 Освен това, както следва от точка 7 по-горе, първо, в потвърдителното решение по първата процедура, към което препраща обжалваното решение, се уточнява, че отказът на достъп до документите от преписката по производството EIRD, включително до описа на съдържанието, се основава на изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първо и трето тире и член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001. Второ, в потвърдителното решение по първата процедура се посочва, че както пълният, така и частичният достъп до документите е бил отказан въз основа на обща презумпция за поверителност, изведена от член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, и на необходимостта от последователно тълкуване и прилагане на различните правила и цели, предвидени, от една страна, в Регламент № 1049/2001 и от друга страна, в регламенти № 1/2003 и № 773/2004. Трето, в потвърдителното решение по първата процедура се посочва, че отказът на достъп до документите се основава на липсата на по-висш обществен интерес от оповестяването по смисъла на Регламент № 1049/2001, тъй като интересът на жалбоподателя да предяви иск за обезщетение за вреди, не може да представялата такъв по-висш интерес.
35 От това следва, че обжалваното решение, от една страна, самò посочва мотивите, споменати в точка 33 по-горе, и от друга страна, препраща към мотивите, припомнени в точка 34 по-горе, които се съдържат в потвърдителното решение по първата процедура.
36 Що се отнася до препращането към мотивите на потвърдителното решение по първата процедура, следва да се отбележи, че в случая е безспорно, че за жалбоподателя обжалваното решение не представлява потвърдителен акт на това потвърдително решение, както вече е уточнено в точка 61 от определение от 26 октомври 2016 г., Edeka-Handelsgesellschaft Hessenring/Комисия (T‑611/15, непубликувано, EU:T:2016:643).
37 От преписката обаче е видно, че първоначалното и потвърдителното решение по първата процедура са приети в контекст, който е известен на жалбоподателя. Всъщност в заявлението си за достъп жалбоподателят припомня развоя на първата процедура. Освен това в случая не се оспорва, че жалбоподателят е бил уведомен за потвърдителното решение по първата процедура, преди да подаде заявлението си за достъп в рамките на втората процедура (вж. в този смисъл определение от 26 октомври 2016 г., Edeka-Handelsgesellschaft Hessenring/Commission, T‑611/15, непубликувано, EU:T:2016:643, т. 52).
38 Следователно, независимо от самостоятелния характер на първата и втората процедура, препращането в обжалваното решение към мотивите на потвърдителното решение по първата процедура не може да наруши задължението за мотивиране при обстоятелствата като тези по настоящия случай.
39 Освен това фактът, че тези препращащи мотиви са достатъчни, се потвърждава от съдържанието на жалбата. Всъщност доводите на жалбоподателя в рамките на настоящото производство се отнасят както до мотивите на обжалваното решение, така и до мотивите на потвърдителното решение по първата процедура, към които препраща обжалваното решение.
40 Освен това, противно на твърдяното от жалбоподателя, обжалваното решение съдържа мотиви за отказ, които се отнасят конкретно до заявлението за достъп до описа на съдържанието. В това отношение, от една страна, следва да се констатира, че в точки 2 и 3 от обжалваното решение Комисията изтъква, че описът на съдържанието е част от съвкупността от документи по производството EIRD, достъпът до които е бил отказан в рамките на първата процедура, в която според Комисията Edeka Verband е действало за сметка на жалбоподателя. От друга страна, в потвърдителното решение по първата процедура на жалбоподателя вече са обяснени подробно мотивите за отказа на достъп до описа на съдържанието (вж. т. 7 и 11 по-горе).
41 Във всички случаи мотивите на обжалваното решение, включително изложените чрез препращане мотиви, несъмнено са достатъчни, за да може жалбоподателят да се запознае с причините за получения отказ на достъп и да ги оспори надлежно пред съда на Съюза. Ето защо, тъй като мотивите на обжалваното решение не засягат правото на съдебна защита на жалбоподателя, нито контрола, който Общият съд трябва да упражни върху обжалваното решение, това решение няма как да е прието в нарушение на основното право, каквото представлява задължението за мотивиране като част от основното право на добра администрация и от основното право на ефективна съдебна защита.
42 От гореизложеното следва, че обжалваното решение отговаря на изискванията за мотивиране по член 296, втора алинея ДФЕС и член 8, параграф 1, второ изречение от Регламент № 1049/2001.
43 Следователно първото основание трябва да се отхвърли по същество.
По второто основание, изведено от задължението за предоставяне на информация на жалбоподателя за способите за защита, с които разполага
44 Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение не съдържа никаква информация относно способите за защита, с които разполага, което нарушавало правото на ефективна съдебна защита, закрепено в член 6, параграф 1 ДЕС във връзка с член 47 от Хартата на основните права, и правото на информация относно средствата за обжалване по съдебен ред, предвидено с член 8, параграф 1, трето изречение от Регламент № 1049/2001. Освен това информацията относно способите за защита, предоставена в рамките на първата процедура, не можела да се вземе предвид при анализа на законосъобразността на обжалваното решение, тъй като заявителите и адресатите по двете процедури били различни.
45 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.
46 Най-напред следва да се припомни, че член 8, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 изрично задължава съответната институция, която отказва пълен или частичен достъп до искания документ, „[да] информира заявителя за начините на обжалване, на които има право, а именно обжалване пред съда и/или подаване на жалба до омбудсмана, съгласно условията, установени в членове [263 и 228 ДФЕС]“.
47 В случая следва да се констатира, че за разлика от потвърдителното решение по първата процедура обжалваното решение не съдържа никаква информация относно способите за защита, с които разполага жалбоподателят. Всъщност Комисията тълкува обжалваното решение само като потвърждение на отказа за предоставяне на достъп по първата процедура, според което тълкуване не е на разположение никакво средство за обжалване (вж. т. 11 по-горе).
48 Както обаче следва от точка 61 от определение от 26 октомври 2016 г., Edeka-Handelsgesellschaft Hessenring/Комисия (T‑611/15, непубликувано, EU:T:2016:643), за жалбоподателя обжалваното решение не представлява потвърдителен акт на потвърдителното решение по първата процедура и следователно подлежи на обжалване по смисъла на член 263 ДФЕС.
49 Въпреки това при обстоятелства като тези в настоящия случай и предвид по-специално на препращането в обжалваното решение към мотивите, изложени в потвърдителното решение по първата процедура, не може да се приеме, че нарушението на задължението на Комисията да припомни в обжалваното решение способите за защита по смисъла на член 8, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 представлява незаконосъобразност, която може да доведе до отмяната на обжалваното решение на това основание. Всъщност във всички случи трябва да се констатира, че въпреки липсата на информация относно наличните способи за защита срещу обжалваното решение жалбоподателят е могъл да се запознае с тях и да подаде настоящата жалба за отмяна.
50 От това следва, че в случая пропускът да се информира жалбоподателят за способите за защита, с които разполага, не представлява съществено процесуално нарушение, което може да доведе до отмяна на обжалваното решение, тъй като този пропуск не е оказал никакво отражение върху правното положение на жалбоподателя.
51 Ето защо второто основание трябва да се отхвърли като неотносимо.
По третото, четвъртото и деветото основание, изведени от нарушение на член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001 и на член 101 ДФЕС
52 С оглед на доводите, изтъкнати от жалбоподателя, третото, четвъртото и деветото основание следва да се обединят и да се разделят на две части. Първата част е изведена от липсата на обща презумпция за поверителност и от нарушение на член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001. Втората част е изведена от наличието на по-висш интерес от оповестяването на искания документ и от нарушение на член 101 ДФЕС.
По първата част от третото, четвъртото и деветото основание, изведена от липсата на обща презумпция за поверителност и от нарушение на член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001
53 Жалбоподателят поддържа по същество, че като му отказва напълно достъпа до описа на съдържанието, обжалваното решение нарушава изключенията по член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001, тъй като тези изключения трябва да се тълкуват стриктно. В това отношение, най-напред, в случая не била приложима обща презумпция за поверителност, тъй като заявлението за достъп не се отнася до всички документи от преписката, а само до конкретно посочен документ. По-нататък, по естеството си описът на съдържанието не бил част от документите от преписката по производство в областта на картелите, към които се прилага обща презумпция за поверителност, а напротив, бил документ, във връзка с който трябвало „да се претеглят, във всеки отделен случай, различните интереси, обосноваващи оповестяването или защитата на съответните документи“. Всъщност, доколкото описът на съдържанието представлява само списък на документите, съдържащи се в преписката, достъпът до този документ не можел да засегне интересите, защитени от член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001. Накрая, Комисията не била изложила причините, поради които отказът на достъп до описа на съдържанието е необходим за защита на интересите, посочени в изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001.
54 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.
55 Най-напред, следва да се припомни приложимата в случая правна уредба, както и установените от съдебната практика принципи в областта на достъпа до документи.
56 Съгласно член 15, параграф 3 ДФЕС и член 42 от Хартата на основните права всеки гражданин на Съюза, както и всяко физическо или юридическо лице, което пребивава или има седалище според устройствения му акт в държава членка, има право на достъп до документите на институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при спазване на принципите и условията, които съгласно член 15, параграф 3, втора алинея ДФЕС се определят чрез регламенти.
57 Въз основа на това Регламент № 1049/2001 цели да предостави на обществото възможно най-широко право на достъп до документите на институциите на Съюза, подчинявайки го същевременно, както следва по-специално от режима на изключения, предвиден в член 4, на някои ограничения, основани на съображения от обществен или частен интерес (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 61 и цитираната съдебна практика).
58 По-специално в член 4 Регламент № 1049/2001 предвижда режим на изключения, които дават право на институциите да откажат достъп до документ, в случай че оповестяването му би засегнало някои от интересите, защитени от този член (решение от 21 септември 2010 г., Швеция и др./API и Комисия, C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2010:541, т. 71).
59 Тъй като дерогират принципа на възможно най-широк публичен достъп до документи обаче, подобни изключения трябва да се тълкуват и прилагат стриктно (вж. решение от 21 юли 2011 г., Швеция/MyTravel и Комисия, C‑506/08 P, EU:C:2011:496, т. 75 и цитираната съдебна практика).
60 Така, за да се обоснове отказът за предоставяне на достъп до документ, чието оповестяване е поискано, по принцип не е достатъчно документът да е свързан с някоя от дейностите, посочени в член 4, параграфи 2 и 3 от Регламент № 1049/2001. Съответната институция трябва също да поясни по какъв начин достъпът до посочения документ би могъл да засегне конкретно и действително интереса, защитен от предвидено в този член изключение (решения от 1 юли 2008 г., Швеция и Turco/Съвет, C‑39/05 P и C‑52/05 P, EU:C:2008:374, т. 49 и от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 64).
61 Въпреки това съдът е приел, че съответната институция може да се позове на общи презумпции, които се прилагат за определени категории документи, тъй като сходни съображения могат да намерят приложение относно искания за оповестяване, които се отнасят до документи от едно и също естество (решение от 1 юли 2008 г., Швеция и Turco/Съвет, C‑39/05 P и C‑52/05 P, EU:C:2008:374, т. 50).
62 Що се отнася по-специално до достъпа до документи, които се съдържат в административната преписка относно производство по член 101 ДФЕС, съдът на Съюза е приел, че Комисията има право да презумира, без да извършва индивидуална и конкретна преценка на всеки един от тези документи, че оповестяването им би засегнало по принцип както целите на дейностите по инспектиране и разследване, така и търговските интереси на участващите в тези производства предприятия, които са тясно свързани в този контекст (вж. решения от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 79 и 93 и цитираната съдебна практика и от 13 септември 2013 г., Нидерландия/Комисия, T‑380/08, EU:T:2013:480, т. 42 и цитираната съдебна практика).
63 Признаването на тази обща презумпция обаче не изключва възможността да се докаже, че даден документ, чието оповестяване се иска, не е обхванат от посочената презумпция или че съществува по-висш обществен интерес, който обосновава оповестяването му по силата на член 4, параграф 2, последна част на изречението от Регламент № 1049/2001 (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 100 и цитираната съдебна практика).
64 Следва също да се отбележи предварително, че в случая документът, до който е бил отказан достъп, е описът на съдържанието на административната преписка на Комисията по производството EIRD — производство по член 101 ДФЕС и член 53 от Споразумението за ЕИП.
65 Освен това от преписката е видно, че когато жалбоподателят подава заявлението за достъп, производството EIRD все още не е приключило (вж. т. 2, 8 и 11 по-горе).
66 От друга страна, обжалваното решение действително е било основано на презумпцията, че оповестяването на описа на съдържанието би засегнало по принцип целите на дейностите по разследване, защитени с изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001 (вж. т. 7 и 11 по-горе).
67 Именно в светлината на тези предварителни бележки следва да се разгледа основателността на доводите на жалбоподателя.
68 На първо място, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че общата презумпция за поверителност е неприложима в случая, тъй като заявлението за достъп се отнася само до един документ.
69 В това отношение следва да се отбележи, че делото, по което Съдът признава съществуването на обща презумпция за поверителност по отношение на документите от административна преписка по производство за прилагане на член 101 ДФЕС, действително се характеризира с това, че искането за достъп не се отнася до един, а до съвкупност от документи (вж. в този смисъл решение 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 69). Освен това значителна част от делата, по които съдебната практика е допуснала прилагането на общи презумпции за поверителност, също касаят заявления за достъп, които се отнасят до съвкупност от документи (вж. в този смисъл решение 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 67 и цитираната съдебна практика).
70 Противно обаче на това, което поддържа жалбоподателят, като се позовава на решение от 7 юли 2015 г., Axa Versicherung/Комисия (T‑677/13, EU:T:2015:473), от практиката на Съда не следва, че общата презумпция за отказ на достъп се прилага само когато заявлението за достъп се отнася до цялото досие, както е посочил Съдът в точка 41 от решение от 14 юли 2016 г., Sea Handling/Комисия (C‑271/15 P, непубликувано, EU:C:2016:557).
71 Нещо повече, Съдът и Общият съд вече са допуснати прилагането на общи презумпции за поверителност, независимо от броя на документите, за които се отнася заявлението за достъп, включително когато то е имало за предмет само един документ (вж. в този смисъл решения от 14 юли 2016 г., Sea Handling/Комисия, C‑271/15 P, непубликувано, EU:C:2016:557, т. 41, от 25 септември 2014 г., Spirlea/Комисия, T‑306/12, EU:T:2014:816, т. 74 и 75 и от 25 октомври 2013 г., Beninca/Комисия, T‑561/12, непубликувано, EU:T:2013:558, т. 1, 24 и 32).
72 Всъщност прилагането на общата презумпция за отказ се определя от качествен критерий, а именно обстоятелството, че документите са свързани с една и съща процедура, а не от количествен критерий, а именно по-големия или по-малкия брой документи, до които се отнася заявлението за достъп (вж. в този смисъл решение от 25 септември 2014 г., Spirlea/Комисия, T‑306/12, EU:T:2014:816, т. 75 и цитираната съдебна практика).
73 Разбира се, съдебната практика, посочена в точки 70—72 по-горе, се отнася до заявления за достъп до документи, свързани с производства, различни от това в настоящия случай. Въпреки това произтичащият от тази съдебна практика принцип, а именно че може да се приложи обща презумпция за поверителност независимо от броя на документите, за които се отнася заявлението за достъп, включително когато то има за предмет само един документ, е приложим по аналогия в настоящия случай.
74 Всъщност независимо от броя на документите, предмет на заявлението за достъп, достъпът до документите от производството по член 101 ДФЕС не може да се предостави, без да се държи сметка за строгите правила относно третирането на информацията, придобита или установена в рамките на такава процедура, предвидени в регламенти № 1/2003 и № 773/2004.
75 На второ място, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че описът на съдържанието не попада в обхвата на общата презумпция за поверителност, поради специфичното естество на този документ.
76 Вярно е, че описът на съдържанието е документ със специфични характеристики в смисъл, че няма собствено съдържане, а само обобщава съдържанието на преписката. Все пак, първо, той е документ, който организира преписката по съответното производство и по този начин е част от съвкупността от документи по тази преписка. Второ, той е документ, който изброява всички документи, включени в преписката, наименува ги и ги идентифицира. Трето, доколкото описът на съдържанието препраща към всеки един от документите от преписката, той представлява документ, който отразява всички документи от преписката, както и известна информация относно съдържанието на тези документи. Четвърто, както изтъква Комисията, описът на съдържанието дава възможност да се видят всички действия, извършвани от Комисията в производство в областта на картелите. Поради това описът на съдържанието на преписка в областта на картелите може да съдържа релевантна и точна информация относно съдържанието на преписката.
77 От това следва, че противно на поддържаното от жалбоподателя, оповестяването на сведения, съдържащи се в описа на съдържанието, може, също както оповестяването на самите документи, да засегне интересите, защитени от изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001, доколкото то свежда до знанието на трето лице чувствителна търговска информация или информация за текущо разследване. Освен това доводът на жалбоподателя, изведен от решение от 15 декември 2011 г., CDC Hydrogene Peroxide/Комисия (T‑437/08, EU:T:2011:752), не може да бъде уважен, тъй като това решение предхожда решението от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW (C‑365/12 P, EU:C:2014:112), в което се признава обща презумпция за поверителност на документите, съдържащи се в административната преписка относно производство по член 101 ДФЕС (вж. т. 62 по-горе).
78 Освен това следва да се отбележи, че причините, поради които Съдът е признал подобна обща презумпция за поверителност в решението от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW (C‑365/12 P, EU:C:2014:112), са приложими и по отношение на описа на съдържанието на преписката.
79 В това отношение, най-напред, следва да се припомни, че Съдът е приел, че когато документите, посочени в заявлението за достъп, попадат в определена област от правото на Съюза, в случая производство по член 101 ДФЕС, изключенията от правото на достъп до документите, предвидени по-специално в член 4 от Регламент № 1049/2001, не могат да се тълкуват, без да се държи сметка за специфичните правила, уреждащи достъпа до тези документи (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 83).
80 По-нататък, Съдът е приел, че в рамките на производство по член 101 ДФЕС някои разпоредби на регламенти № 1/2003 и № 773/2004 въвеждат ограничения за използването на документите, съдържащи се в преписката по такава процедура, тъй като предвиждат, че страните в производство по член 101 ДФЕС не разполагат с неограничено право на достъп до документите, съдържащи се в преписката на Комисията, както и че третите лица, с изключение на жалбоподателите, не разполагат в рамките на това производство с право на достъп до документите от преписката на Комисията (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 86 и 87).
81 Освен това Съдът е приел, че разрешаването на всеобщ достъп по силата на Регламент № 1049/2001 до документите, съдържащи се в преписка във връзка с прилагането на член 101 ДФЕС, би могло да застраши равновесието, което законодателят на Съюза е искал да осигури с регламенти № 1/2003 и № 773/2004 между задължението на съответните предприятия да предоставят на Комисията евентуално чувствителна търговска информация, за да може тя да установи наличието на картел и да прецени неговата съвместимост с посочения член, от една страна, и гаранцията за засилена защита, чрез професионалната и търговската тайна, на предоставените по този начин на Комисията сведения, от друга (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 90 и цитираната съдебна практика).
82 Накрая, Съдът е подчертал, че правото на запознаване с материалите от административната преписка в рамките на производство по член 101 ДФЕС и правото на достъп до документите на институциите по силата на Регламент № 1049/2001 се различават от правна гледна точка. Въпреки това Съдът счита, че тези права водят до положение, което е сходно във функционален аспект (вж. в този смисъл решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 89 и цитираната съдебна практика).
83 От тази съдебна практика следва, че общата презумпция за поверителност на документите, съдържащи се в административната преписка относно производство по член 101 ДФЕС, почива по същество на тълкуване на предвидените в член 4 от Регламент № 1049/2001 изключения от правото на достъп до документите, което отчита стриктните правила относно обработката на информацията, придобита или установена в рамките на такава процедура, предвидени в регламенти № 1/2003 и № 773/2004.
84 С други думи, посочената презумпция се основава на предпоставката, че въпросното производство създава специален режим за достъпа до тези документи. Съществуването на такъв режим е основание да се предположи, че по принцип оповестяването на тези документи би могло да засегне целта на производството, от което са част (вж. в този смисъл заключението на генералния адвокат Cruz Villalón по дело Съвет/Access Info Europe, C‑280/11 P, EU:C:2013:325, т. 75).
85 Както поддържа Комисията, фактът, че документът, чието оповестяване се иска, е част от административна преписка относно производство по член 101 ДФЕС, е достатъчен в случая, за да обоснове прилагането на общата презумпция за поверителност към документите по такова производство, при това независимо от броя на документите, за които се отнася заявлението (вж. в този смисъл и по аналогия решение от 14 юли 2016 г., Sea Handling/Комисия, C‑271/15 P, непубликувано, EU:C:2016:557, т 41).
86 Затова напълно основателно в обжалваното решение се посочва, че описът на съдържанието попада в обхвата на общата презумпция за поверителност на документите, съдържащи се в административната преписка относно производство по член 101 ДФЕС.
87 На трето място, следва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че в настоящия случай Комисията не е посочила причините, поради които оповестяването на искания документ може да засегне интересите, защитени от изключенията, предвидени в член 4, параграф 2, първо и трето тире от Регламент № 1049/2001.
88 Всъщност, както изтъква Комисията, когато се прилага общата презумпция за отказ на достъп, съответната институция трябва само да уточни съображенията от общ характер, на които основава презумпцията, че оповестяването на документите ще засегне някой от защитените с изключенията по член 4 от Регламент № 1049/2001 интереси, без при това да е длъжна да направи конкретна преценка на съдържанието на всеки един от тези документи (вж. в този смисъл решение от 21 септември 2010 г. по дело Швеция и др./API и Комисия, C‑514/07 P, C‑528/07 P и C‑532/07 P, EU:C:2010:541, т. 76).
89 В случая следва да се констатира, че в обжалваното решение е уточнено, че изтъкнатата обща презумпция за поверителност се основава, от една страна, на защитата на целите на дейностите по разследване в рамките на производството EIRD, съгласно изключението по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, и от друга страна, на тълкуването на разпоредбите на този регламент в съответствие със специфичните правила, установени в регламенти № 1/2003 и № 773/2004. Освен това Комисията е уточнила, че описът на съдържанието е част от административната преписка по производството EIRD, която все още не е приключила, и че публичното оповестяване на исканите документи, включително на описа на съдържанието, може да застраши текущи разследвания и да накърни правилата за поверителност, правото на защита и търговските интереси на лицата, по отношение на които се води разследването (вж. т. 7 и 11 по-горе).
90 От изложеното следва, че позовавайки се на презумпцията, че оповестяването на описа на съдържанието по принцип може да засегне целите на дейностите по разследване, защитени от изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001, обжалваното решение не нарушава разпоредбите на този член.
91 От това следва, че първата част от третото, четвъртото и деветото основание трябва да се отхвърли като неоснователна.
По втората част на третото, четвъртото и деветото основание, изведена от наличието на по-висш обществен интерес от оповестяването на искания документ и от нарушение на член 101 ДФЕС
92 В рамките на втората част от третото, четвъртото и деветото основание, на първо място, жалбоподателят изтъква по същество наличието на по-висш обществен интерес от предоставяне на достъп до описа на съдържанието, за да се разгледа „възможността за предявяване на иск за обезщетение на вреди, причинени от картела“. От една страна, исковете за обезщетение за вреди, причинени от картела, представлявали по-висш обществен интерес, тъй като укрепвали „действието на правилата на Съюза в областта на конкуренцията“ и така „допринасяли за поддържането на ефективна конкуренция в Съюза“. От друга страна, един само поглед на описа на съдържанието щял да позволи на жалбоподателя да си състави мнение по въпроса дали изброените в този опис документи са необходими за обосновката на евентуален иск за обезщетение. На второ място, жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение нарушава член 101 ДФЕС, тъй като отказът на достъп до описа на съдържанието на практика му пречел да упражни ефективно предоставеното му от този член правото на обезщетение.
93 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.
94 Най-напред следва да се припомни, както следва от съдебната практика, посочена в точка 63 по-горе, че признаването на обща презумпция за поверителност не изключва възможността да се докаже, че даден документ, чието оповестяване се иска, не е обхванат от посочената презумпция или че съществува по-висш обществен интерес, обосноваващ оповестяването на този документ по силата на член 4, параграф 2, последна част на изречението от Регламент № 1049/2001.
95 В това отношение следва да се отбележи, че всяко лице има право да поиска поправяне на вредите, които са му причинени в резултат от нарушение на член 101 ДФЕС. Всъщност това право укрепва действието на правилата на Съюза в областта на конкуренцията и по този начин допринася за поддържането на ефективна конкуренция в Съюза (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 104 и цитираната съдебна практика).
96 Съгласно съдебната практика обаче именно лицето, което изтъква наличието на по-висш обществен интерес, трябва да посочи конкретно обстоятелствата, обосноваващи оповестяването на съответните документи (вж. в този смисъл решение от 29 юни 2010 г., Комисия/Technische Glaswerke Ilmenau, C‑139/07 P, EU:C:2010:376, т. 62). Излагането само на общи съображения не е достатъчно, за да се установи, че по-висш обществен интерес има превес над съображенията, обосноваващи отказа да се оповестят въпросните документи (вж. решение от 25 септември 2014 г., Spirlea/Комисия, T‑669/11, EU:T:2014:814, т. 92 и цитираната съдебна практика).
97 По-специално всяко лице, което желае да получи обезщетение за вредите, претърпени в резултат от нарушение на член 101 ДФЕС, следва да установи за какво му е необходим достъпът до съответния документ, съдържащ се в преписката на Комисията, за да може тя във всеки отделен случай да претегли интересите, обосноваващи предоставянето на тези документи, и тяхната защита, отчитайки всички релевантни обстоятелства по делото (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 107 и цитираната съдебна практика).
98 Ако не е налице такава необходимост, интересът от получаването на обезщетение за вредите, претърпени в резултат от нарушение на член 101 ДФЕС, не може да представлява по-висш обществен интерес по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 (вж. решение от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 108 и цитираната съдебна практика).
99 Освен това интересът, който произтича само от вредата, претърпяна от частно предприятие в рамките на нарушение на член 101 ДФЕС, не може да бъде квалифициран като „обществен“ (вж. в този смисъл решения от 14 юли 2016 г., Sea Handling/Комисия, C‑271/15 P, непубликувано, EU:C:2016:557, т. 97 и 98 и от 20 март 2014 г., Reagens/Комисия, T‑181/10, непубликувано, EU:T:2014:139, т. 142).
100 В случая следва да се посочи, че в обжалваното решение, от една страна, Комисията е приела, че следва да се презумира, че оповестяването на описа на съдържанието може да засегне защитата на дейностите по разследване по член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001. От друга страна, Комисията е приела, че никакъв по-висш обществен интерес по смисъла на последната част от изречението на член 4, параграф 2 от този регламент не обосновава оповестяването на описа на съдържанието, тъй като интересът на жалбоподателя да предяви иск за обезщетение за вреди, не може да представлява такъв по-висш интерес (вж. т. 7 и 11 по-горе).
101 Доводите на жалбоподателя не могат да поставят под съмнение този извод.
102 На първо място, следва да се отбележи, че жалбоподателят се ограничава до това да се позове на факта, че достъпът до описа на съдържанието би му позволил „да си състави мнение по въпроса дали изброените в този опис документи са необходими за подкрепата на евентуален иск за обезщетение“. Този много общ довод обаче не е достатъчен, за да докаже по какъв начин отказът на достъп до описа би попречил на жалбоподателя да упражни ефективно правото си на обезщетение за вреди. Така, жалбоподателят по никакъв начин не е подкрепил извода си, че достъпът до описа е абсолютно необходим, за да може да предяви такъв иск за обезщетение за вреди.
103 При тези обстоятелства интересът от получаването на обезщетение за вредите, претърпени в резултат от евентуално нарушение на член 101 ДФЕС, не би могъл да представлява по-висш обществен интерес по смисъла на член 4, параграф 2, последната част от изречението от Регламент № 1049/2001.
104 На второ място, както изтъква Комисията, обжалваното решение не може да наруши член 101 ДФЕС, тъй като не се основава на тази разпоредба, а на разпоредбите на Регламент № 1049/2001.
105 Следователно жалбоподателят не е успял да докаже нито че документът, чието оповестяване е поискал, излиза извън обхвата на общата презумпция за поверителност, нито че съществува по-висш обществен интерес, който обосновава оповестяването на този документ.
106 От това следва, че втората част от третото, четвъртото и деветото основание трябва да се отхвърли. Ето защо третото, четвъртото и деветото основание трябва да се отхвърлят изцяло.
По седмото и осмото основание, изведени от нарушение на основното право на достъп до документи и на принципа на пропорционалност
107 От една страна, жалбоподателят твърди, че изключенията, предвидени в член 4 от Регламент № 1049/2001, са неприложими в настоящия случай и че следователно обжалваното решение нарушава основното право на достъп до документи, предвидено в член 6, параграф 1 ДЕС, член 42 от Хартата на основните права, член 15, параграф 3 ДФЕС и член 2, параграф 1 от Регламент № 1049/2001. От друга страна, жалбоподателят се позовава на нарушение на разпоредбите относно основното право на достъп до документи и на принципа на пропорционалност, тъй като Комисията е отказала достъп дори до онази част от съдържанието, която не е предмет на искане за поверителност.
108 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.
109 Що се отнася до твърдяното нарушение на основното право на достъп до документи, достатъчно е да се посочи, както бе припомнено в точки 57 и 58 по-горе, че това право все пак се подчинява на някои ограничения, основани на съображения от обществен или частен интерес, което следва по-специално от режима на изключенията, предвиден в член 4 от Регламент № 1049/2001. В случая обаче, както следва от точка 90 по-горе, достъпът до искания документ е предмет на ограничения, основани на съображения от обществен интерес, и попада под общата презумпция за поверителност, която се основава по-специално на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от Регламент № 1049/2001.
110 Що се отнася до довода, изведен от нарушение на принципа на пропорционалност вследствие на отказа за предоставяне на частичен достъп до искания документ, достатъчно е да се припомни, че за документите от преписката EIRD не се прилага задължението за оповестяване — пълно или частично — на тяхното съдържание, тъй като те попадат в обхвата на общата презумпция за поверителност, посочена в точка 78 по-горе (вж. в този смисъл решения от 28 юни 2012 г., Комисия/Éditions Odile Jacob, C‑404/10 P, EU:C:2012:393, т. 133 и от 14 юли 2016 г., Sea Handling/Комисия, C‑271/15 P, непубликувано, EU:C:2016:557, т. 63).
111 От това следва, че не може да се счете, че обжалваното решение е прието в нарушение на основното право на достъп до документи и на принципа на пропорционалност.
112 Ето защо седмото и осмото основание трябва да се отхвърлят по същество.
По петото и шестото основание, изведени от нарушение на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001
113 С петото и шестото основание жалбоподателят по същество поддържа, че описът на съдържанието не е документ, който попада в изключенията, предвидени в член 4, параграф 3, първа и втора алинея от Регламент № 1049/2001, и че следователно обжалваното решение нарушавало тези изключения.
114 Комисията оспорва доводите на жалбоподателя.
115 В това отношение, на първо място, е достатъчно да се констатира, че обжалваното решение не е основано на изключението по член 4, параграф 3, втора алинея от Регламент № 1049/2001. Следователно доводът на жалбоподателя, изведен от нарушение на тази разпоредба, е неотносим.
116 На второ място, както изтъква Комисията, жалбоподателят само изтъква обстоятелството, че разглежданият документ не попада в предвиденото в член 4, параграф 3, първа алинея от Регламент № 1049/2001 изключение, но не уточнява по никакъв начин това твърдение. Всъщност жалбоподателят не доказва защо описът на съдържанието не може да се счита за „документ, изготвен от дадена институция за вътрешно ползване“.
117 При всички случаи евентуалните грешки в правото или в преценката, допуснати от Комисията при прилагането на изключенията, предвидени в член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001, не биха имали отражение в случая върху законосъобразността на обжалваното решение, след като бе прието, че Комисията основателно е презумирала, че описът на съдържанието попада в обхвата на изключението, предвидено в член 4, параграф 2, трето тире от същия регламент.
118 От това следва, че във всички случаи не може да се счита, че обжалваното решение е прието в нарушение на член 4, параграф 3 от Регламент № 1049/2001.
119 Ето защо петото и шестото основание трябва да се отхвърлят, първото като този неотносимо, а второто по същество.
120 От всичко изложено по-горе следва, че жалбата трябва да бъде отхвърлена.
По съдебните разноски
121 Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане. Съгласно член 137 от същия правилник, когато липсва основание за постановяване на съдебно решение по същество, Общият съд определя съдебните разноски по свое усмотрение.
122 В случая частичната липса на основание за произнасяне по същество е последица от публикуването на уебсайта на Комисията на неокончателния неповерителен вариант на решението EIRD след подаването на жалбата. Това публикуване обаче не е отговор на заявлението за достъп на жалбоподателя, а представлява изпълнение на задължението за публикуване, което тежи върху Комисията по силата на член 30 от Регламент № 1/2003. Освен това, както е видно от преписката, тази неповерителна версия на решението EIRD все още не е съществувала към датата на приемане на обжалваното решение.
123 Така, предвид тези обстоятелства и факта, че искът за установяване на неправомерно бездействие е отхвърлен като недопустим и че жалбоподателят е загубил делото в останалата му част, а именно що се отнася до исканията за отмяна, той следва да бъде осъден да понесе направените от него съдебни разноски, както и съдебните разноски на Комисията, включително разноските за определенията, посочени в точки 16 и 24 по-горе, в съответствие с исканията на Комисията.
По изложените съображения
ОБЩИЯТ СЪД (втори състав)
реши:
1) Отхвърля жалбата.
2) Осъжда Edeka-Handelsgesellschaft Hessenring mbH да заплати съдебните разноски.
Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 5 февруари 2018 година.
Подписи