Language of document : ECLI:EU:T:2020:557

РЕШЕНИЕ НА ОБЩИЯ СЪД (първи състав)

25 ноември 2020 година(*)

„Достъп до документи — Регламент (ЕО) № 1049/2001 — Споразумение между Европейската общност и Съединените мексикански щати във връзка с взаимното признаване и защитата на наименованията в сектора за спиртни напитки — Документи, представени в рамките на смесения комитет — Отказ за предоставяне на достъп — Изключение, свързано със защитата на обществения интерес в областта на международните отношения — Изключение, свързано със защитата на търговските интереси на трето лице“

По дело T‑166/19

Marco Bronckers, с местожителство в Брюксел (Белгия), за когото се явява P. Kreijger, avocat,

жалбоподател,

срещу

Европейска комисия, за която се явяват C. Ehrbar и A. Spina, в качеството на представители,

ответник,

с предмет искане на основание член 263 ДФЕС за отмяна на Решение C(2019) 150 окончателен на Комисията от 10 януари 2019 г., с което се отхвърля потвърдителното заявление за достъп до документи от Tequila cases found by the Tequila Regulatory Council to be informed to the European Commission (Ares(2018) 4023479) и Verification Reports in the European Market (Reportes de Verificación en el Mercado Europeo) (Ares(2018) 4023509),

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав),

състоящ се от: H. Kanninen, председател, N. Półtorak (докладчик) и M. Stancu, съдии,

секретар: P. Cullen, администратор,

предвид изложеното в писмената фаза на производството и в съдебното заседание от 15 юли 2020 г.,

постанови настоящото

Решение

 Обстоятелствата по спора

1        На 8 май 2018 г. жалбоподателят, г‑н Marco Bronckers, иска на основание Регламент (ЕО) № 1049/2001 на Европейския парламент и на Съвета от 30 май 2001 година относно публичния достъп до документи на Европейския парламент, на Съвета и на Комисията (ОВ L 145, 2001 г., стр. 43; Специално издание на български език, 2007 г., глава 1, том 3, стр. 76) да му бъде предоставен достъп до всички протоколи от заседанията на смесения комитет за спиртните напитки (наричан по-нататък „смесеният комитет“), създаден в рамките на Споразумението между Европейската общност и Съединените мексикански щати във връзка с взаимното признаване и защитата на наименованията в сектора за спиртни напитки (ОВ L 175, 1997 г., стр. 33; Специално издание на български език, 2007 г., глава 3, том 21, стр. 182, наричано по-нататък „Споразумението от 1997 г.“). Европейската комисия решава да предостави на жалбоподателя частичен достъп до два протокола от заседанията на смесения комитет, а именно заседанията от 30 март 2011 г. и 3 юни 2013 г.

2        На 3 юли 2018 г. жалбоподателят потвърждава, че е получил оповестените документи, като не оспорва извършените заличавания, а само пълнотата на избраните от Комисията документи. В същото време той подава до генерална дирекция (ГД) „Земеделие“ на Комисията ново заявление за достъп до някои документи, споменати в оповестените документи. Жалбоподателят заявява следното:

–        „В протокола от заседанието от 30 март 2011 г. (в точка 2) се посочва обсъждане на установените от Мексико нарушения във връзка с използването на наименованието „Tequila“ на европейския пазар; обсъждането е извършено въз основа на списък (посочен в точка 4 от протокола от заседанието от 3 юни 2013 г.).

–        В протокола от заседанието от 3 юни 2013 г. (в точка 4) се посочват представените от Consejo Regulador de Tequila документи, свързани с произведени в Европейския съюз продукти, за които Мексико счита, че явно нарушават географското указание „Tequila“.

3        С писмо от 21 август 2018 г. Комисията идентифицира два релевантни документа, а именно документите Ares(2018) 4023479 и Ares(2018) 4023509 (наричани по-нататък „исканите документи“). Според нея, тъй като исканите документи произхождат от мексиканските власти, тя се консултирала с тях в съответствие с член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001. Тя отхвърля заявлението за достъп до тези документи въз основа на изключенията, посочени в член 4, параграф 2 и параграф 1, буква а) от Регламент № 1049/2001, свързани със защитата на търговските интереси на юридическо лице и със защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения.

4        На 5 септември 2018 г. жалбоподателят подава потвърдително заявление, с което приканва Комисията да преразгледа позицията си. С електронно съобщение от 26 септември 2018 г. тя удължава срока за отговор на потвърдителното заявление с петнадесет работни дни съгласно член 8, параграф 2 от Регламент № 1049/2001. С електронно съобщение от 17 октомври 2018 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че няма да може да даде отговор, преди да изтече удълженият срок.

5        С електронно съобщение от 14 ноември 2018 г. Комисията уведомява жалбоподателя, че в съответствие с член 4, параграфи 4 и 5 от Регламент № 1049/2001 генералният секретариат на Комисията отново се е консултирал с мексиканските власти относно възможността за (частично) оповестяване на въпросните документи.

6        На 10 януари 2019 г. Комисията отхвърля отправеното от жалбоподателя потвърдително заявление за достъп до исканите документи (наричано по-нататък „обжалваното решение“).

 Производството и исканията на страните

7        На 14 март 2019 г. жалбоподателят подава настоящата жалба в секретариата на Общия съд.

8        На 19 юли 2019 г. жалбоподателят иска от Общия съд да разпореди събиране на доказателства, с цел проверка на съдържанието на исканите документи, както и на техния частен характер.

9        На 31 март 2020 г. в рамките на процесуално-организационно действие, предвидено в член 89, параграф 3 от Процедурния правилник, Общият съд пита страните дали желаят да участват в съдебно заседание за изслушване на устни състезания, въпреки здравната криза, свързана с COVID‑19. Те отговарят в определения срок.

10      Устните състезания и отговорите на страните на поставените от Общия съд устни въпроси са изслушани в съдебното заседание от 15 юли 2020 г.

11      Жалбоподателят моли Общия съд:

–        да отмени обжалваното решение,

–        да осъди Комисията да заплати съдебните разноски.

12      Комисията моли Общия съд:

–        да отхвърли жалбата,

–        да осъди жалбоподателя да заплати съдебните разноски.

 От правна страна

13      В подкрепа на жалбата си жалбоподателят изтъква четири основания.

14      Първото основание е нарушение на член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001 и/или на член 296 ДФЕС. Второто основание е нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 и/или на член 296 ДФЕС. Третото основание е неизпълнение на задължението за оповестяване на исканите документи въз основа на по-висш обществен интерес, когато всички или част от документите, до които се иска достъп, се отнасят до търговски интереси по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001. Накрая, четвъртото основание е нарушение на член 4, параграфи 6 и 7 от Регламент № 1049/2001 и/или на член 296 ДФЕС.

15      Общият съд счита за уместно да разгледа оплакванията за нарушение на член 296 ДФЕС, преди да разгледа останалите оплаквания и основания.

 По оплакванията за нарушение на член 296 ДФЕС

16      Жалбоподателят изтъква нарушение на член 296 ДФЕС, що се отнася до прилагането от Комисията на изключенията по член 4, параграф 1, буква а), трето тире и член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001, както и във възможността за предоставяне на частичен достъп до исканите документи.

17      Комисията оспорва тези доводи.

18      Според нея оплакването, че липсват мотиви, формулирано в рамките на първото основание, е недопустимо, тъй като приведените от жалбоподателя доводи по този въпрос не отговарят на изискванията на член 76 от Процедурния правилник.

19      В това отношение следва да се припомни, че съгласно постоянната съдебна практика изискването по член 76 от Процедурния правилник жалбата да съдържа по-специално предмета на спора и кратко изложение на посочените основания, предполага това посочване да е достатъчно ясно и точно, за да позволи на ответника да представи защитата си, а Общият съд — да се произнесе по жалбата, ако е необходимо, без да разполага с други данни (решение от 29 април 2020 г., Intercontact Budapest/CdT, T‑640/18, непубликувано, EU:T:2020:167, т. 24).

20      В случая в заглавието на първото основание на жалбата е посочен член 296 ДФЕС. Освен това жалбоподателят изтъква редица доводи, които наред с основателността на обжалваното решение поставят под въпрос пълнотата на неговите мотиви. Тези обстоятелства позволяват на Общия съд да разбере съображенията на жалбоподателя, а на Комисията — да изложи доводите си в това отношение.

21      Ето защо следва да се заключи, че противно на поддържаното от Комисията, оплакването за липса на мотиви е допустимо.

22      В началото следва да се припомни, че изискваните от член 296 ДФЕС и от член 41, параграф 2, буква в) от Хартата на основните права на Европейския съюз мотиви трябва да са съобразени с естеството на съответния акт и трябва по ясен и недвусмислен начин да излагат съображенията на институцията, която издава акта, така че да дадат възможност на заинтересованите лица да се запознаят с основанията за взетата мярка, а на компетентната юрисдикция — да упражни своя контрол (вж. в този смисъл решение от 29 септември 2011 г., Elf Aquitaine/Комисия, C‑521/09 P, EU:C:2011:620, т. 147 и цитираната съдебна практика).

23      Що се отнася до заявление за достъп до документи, когато съответната институция отказва такъв достъп, тя във всеки конкретен случай следва да докаже въз основа на информацията, с която разполага, че документите, до които се иска достъп, действително попадат в обхвата на изключенията, изброени в Регламент № 1049/2001 (решения от 10 септември 2008 г., Williams/Комисия, T‑42/05, EU:T:2008:325, т. 95 и от 7 юли 2011 г., Valero Jordana/Комисия, T‑161/04, непубликувано, EU:T:2011:337, т. 49).

24      Макар че Комисията е длъжна да изложи мотивите, поради които в случая се прилага някое от изключенията от правото на достъп, предвидени в Регламент № 1049/2001, тя все пак не следва да предоставя повече информация, отколкото е необходимо на заявителя, за да разбере причините за решението ѝ, а на Общия съд — за да провери неговата законосъобразност (решение от 30 януари 2008 г., Terezakis/Комисия, T‑380/04, непубликувано, EU:T:2008:19, т. 119).

25      В това отношение следва да се отбележи, че мотивите, на които се основава обжалваното решение, са ясно изложени в него.

26      По-конкретно Комисията посочва изключенията, на които е основала отказа си, а именно изключенията, свързани с обществения интерес в областта на международните отношения и с търговските интереси, посочени в член 4, параграф 1, буква а), трето тире и параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

27      По-специално в обжалваното решение Комисията по същество отбелязва, че като е отказала достъп до исканите документи на основание член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, тя е взела предвид, от една страна, факта, че мексиканските власти възразяват срещу оповестяването на разглежданите документи, включително доводите им относно тяхното съдържание, и от друга страна, е стигнала до извода, че оповестяването им рискува да застраши функционирането на смесения комитет. В това отношение тя подчертава, че исканите документи са ѝ били предоставени от мексиканските власти в рамките на заседанията на смесения комитет. Освен това Комисията посочва, че исканите документи изброяват случаи на предполагаема измама, както и субекти, използвали или продавали „псевдо-Tequila“ в Съюза. По някои от тези случаи на потенциално измамно използване, по инициатива на мексиканските власти срещу държавите — членки на Съюза, вече били образувани съдебни производства за „пиратско използване на Tequila“. В рамките на тези производства Съюзът и мексиканските власти си сътрудничели тясно. Освен това двете страни проучвали мерките, които могат да бъдат предприети във връзка с географските указания на спиртните напитки.

28      Комисията констатира, че третата страна партньор може да счете, че оповестяването на исканите документи в разрез с нейното становище е злоупотреба с доверие, поради което в бъдеще да откаже да ѝ предоставя определена информация, по-специално в рамките на смесения комитет. Следователно това би имало отрицателни последици за функционирането на смесения комитет и за всяко бъдещо сътрудничество, свързано с географските указания и тяхната закрила в Съюза.

29      По-нататък, на основание член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001 Комисията заявява, че исканите документи съдържат поверителна търговска информация относно мексиканските производители на Tequila. Според нея тези документи съдържат по-специално списък на споровете в Съюза между мексиканските власти, мексиканските производители на Tequila и предприятията от Съюза, които продават Tequila на вътрешния пазар на Съюза без никакво сертифициране или разрешение, както и имената на продуктите, марки, които не са сертифицирани от мексиканските власти за продажба като Tequila в Съюза, географските райони, в които могат да бъдат намерени, информация за техните производители, дружествата от Съюза, които продават тези продукти, и мерките, които мексиканските власти трябва да предприемат спрямо тях, в това число предложения за съдебни искове. Комисията добавя, че тази информация трябва да бъде квалифицирана като чувствителна търговска информация и че поради това може да се предположи, че мексиканските власти са ѝ предоставили тези документи, съдържащи чувствителна търговска информация, с основателното очакване тя да не бъде разкривана публично. Според Комисията съществува предвидим, а не хипотетичен риск оповестяването на тази чувствителна търговска информация да засегне търговските интереси и дейността на съответните дружества по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001.

30      Освен това тя е проучила възможността да предостави частичен достъп до исканите документи. По изложените по-горе причини обаче не бил възможен никакъв частичен достъп, който да е от значение, без да бъдат засегнати описаните по-горе интереси.

31      С оглед на гореизложеното се налага изводът, че в обжалваното решение Комисията е изложила достатъчно подробно фактическите и правните обстоятелства, както и всички съображения, които са я накарали да приеме това решение. Във всеки случай мотивите на посоченото решение са били достатъчни, за да позволят на жалбоподателя да се запознае с основанията за него, за да защити правата си, а на Общия съд — да упражни своя контрол.

32      Поради това оплакванията за нарушение на член 296 ДФЕС трябва да бъдат отхвърлени.

 По първото основание — нарушение на член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001

33      В самото начало е важно да се припомни, че целта на Регламент № 1049/2001, както е посочено в четвърто съображение и в член 1, е да предостави на обществеността възможно най-широк достъп до документите на институциите (решения от 1 февруари 2007 г., Sison/Съвет, C‑266/05 P, EU:C:2007:75, т. 61 и от 27 ноември 2019 г., Izuzquiza и Semsrott/Frontex, T‑31/18, EU:T:2019:815, т. 58).

34      При все това особено чувствителният и съществен характер на интересите, защитавани от член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1049/2001, съчетан със задължителния отказ за достъп, който институцията следва да издаде съгласно посочената разпоредба, когато публичното оповестяване на определен документ би засегнало тези интереси, придава комплексен и деликатен характер на решението, което тя трябва да вземе, като изисква особена предпазливост (решение от 1 февруари 2007 г., Sison/Съвет, C‑266/05 P, EU:C:2007:75, т. 35).

35      Това намира потвърждение във факта, че изключенията по член 4, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 са формулирани императивно, доколкото институциите са длъжни да откажат достъп до документите, попадащи в приложното поле на тези задължителни изключения, когато е доказано наличието на визираните с тези изключения обстоятелства, без да е необходимо защитата на обществения интерес да се претегля спрямо защитата, която следва от други интереси (решение от 11 юли 2018 г., ClientEarth/Комисия, T‑644/16, непубликувано, EU:T:2018:429, т. 23).

36      От една страна, тъй като се отклоняват от принципа за възможно най-широк публичен достъп до документите, тези изключения следва да се тълкуват и прилагат стриктно (решения от 1 февруари 2007 г., Sison/Съвет, C‑266/05 P, EU:C:2007:75, т. 63 и от 7 февруари 2018 г., Access Info Europe/Комисия, T‑851/16, EU:T:2018:69, т. 36), а поради това обстоятелството, че даден документ засяга защитен с някое от тези изключения интерес, само по себе си не е достатъчно, за да обоснове прилагането на това изключение (решения от 27 февруари 2014 г., Комисия/EnBW, C‑365/12 P, EU:C:2014:112, т. 64 и от 7 февруари 2018 г., Access Info Europe/Комисия, T‑851/16, EU:T:2018:69, т. 36).

37      От друга страна, принципът за стриктно тълкуване на изключенията по член 4 от Регламент № 1049/2001 не е пречка, когато става дума за изключенията във връзка с обществения интерес по параграф 1, буква а), съответната институция да разполага с широка свобода на преценка, за да определи дали публичното оповестяване на даден документ би засегнало защитените с тази разпоредба интереси, а съответно упражняваният от Общия съд контрол за законосъобразност на решението да се откаже достъп до документ, взето от институцията на основание на някое от посочените изключения, трябва да се свежда до проверка дали са спазени процесуалните правила и изискването за мотивиране, дали фактите са установени точно и дали не е налице явна грешка в преценката или злоупотреба с власт (вж. в този смисъл решения от 1 февруари 2007 г., Sison/Съвет, C‑266/05 P, EU:C:2007:75, т. 64 и от 12 септември 2013 г., Besselink/Съвет, T‑331/11, непубликувано, EU:T:2013:419, т. 34).

38      С оглед на изложените по-горе съображения в случая следва да се провери дали Комисията е приложила правилно изключението по член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, съгласно който институциите отказват достъп до документ в случаите, когато оповестяването му засяга защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения.

 По първото твърдение

39      Според първото твърдение на жалбоподателя оповестяването на исканите документи не е повод за сериозно безпокойство. В това отношение според него обжалваното решение подсказва, че в основата на възражението на мексиканските власти стои въпросът дали посочените документи представляват търговска тайна от обхвата на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001. Жалбоподателят отбелязва, че според Комисията самият факт, че чуждестранно правителство възразява срещу оповестяването на документи, независимо от тяхното естество или основателността на възраженията, е сам по себе си достатъчен, за да се заключи, че оповестяването би засегнало международните отношения. Мексиканските власти обаче не можели да имат право да предотвратяват оповестяването на всички жалби на частни мексикански организации относно действия на граждани на Съюза, без да се налага да доказват, че тези жалби съдържат търговски тайни на предприятия или на мексикански граждани. Жалбоподателят изтъква по-специално основния принцип на правото на Съюза, че гражданите на Съюза имат право на достъп до документите, с които разполагат институциите на Съюза, включително съдържащите изявления на граждани извън ЕС относно граждани на Съюза. Единственото дадено от мексиканските власти обяснение се състояло в това, че оповестяването би засегнало търговските интереси на частни лица, тоест на мексиканските производители на Tequila, по смисъла на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001. Жалбоподателят добавя, че позицията на Съюза на международната сцена била достатъчно солидна, за да може да понесе няколко разногласия с търговските си партньори относно необходимостта от запазване на ценности, толкова важни за Съюза, колкото и прозрачността и задължението за отчетност пред гражданите.

40      Комисията оспорва тези доводи.

41      Както е видно от точка 1 по-горе, Комисията е предоставила на жалбоподателя частичен достъп до два протокола от заседанията на смесения комитет. Както обаче личи от точка 2 по-горе, тя не е разрешила достъпа до исканите документи.

42      Член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001 предвижда, че по отношение на документи на трета страна институцията се консултира с третата страна, за да определи дали е приложимо някое от изключенията, предвидени в параграф 1 или 2, освен ако не е ясно, че документът трябва или не трябва да бъде оповестен.

43      В случая исканите документи са изготвени от Consejo Regulador de Tequila. Тази организация с нестопанска цел е акредитирана от мексиканското правителство, за да наблюдава и удостоверява, че производството, бутилирането и етикетирането на Tequila се извършват в съответствие с официалните мексикански стандарти за Tequila. Освен това тя следи и наблюдава прилагането на Споразумението от 1997 г. Поради това, макар да са изготвени от Consejo Regulador de Tequila и да съдържат информация за нарушения на частни интереси, свързани с наименованието Tequila, поисканите документи са били предназначени единствено да бъдат представени на Съюза от мексиканските власти в рамките на смесения комитет, функциониращ въз основа на Споразумението от 1997 г. Ето защо Комисията се консултирала с мексиканските власти, преди да приеме обжалваното решение.

44      В рамките на консултациите мексиканските власти посочват, че е възможно защитата на търговските интереси на физическо или юридическо лице, включително интелектуалната собственост, да бъдат засегнати в резултат от евентуалното оповестяване на исканите документи.

45      В това отношение следва да се припомни, че консултирането с трето лице, различно от държава членка, предвидено в член 4, параграф 4 от Регламент № 1049/2001, не обвързва институцията, а трябва да ѝ позволи да прецени дали се прилага някое от изключенията, предвидени в параграф 1 или в параграф 2 от този член (решение от 30 януари 2008 г., Terezakis/Комисия, T‑380/04, непубликувано, EU:T:2008:19, т. 60).

46      Ето защо, макар консултацията с трето лице несъмнено да е задължителна, когато то е издало документите, Комисията е тази, която трябва да прецени рисковете, които могат да произтекат от тяхното оповестяване. В частност тя не бива да приема, че възражението от третото лице автоматично означава, че оповестяването не може да се осъществи поради риск за международните отношения, а трябва да анализира независимо всички релевантни обстоятелства и да вземе решение в рамките на своята свобода на преценка.

47      Освен това решението, което институцията трябва да вземе в приложение на разглежданата разпоредба, има комплексен и деликатен характер, който изисква особена предпазливост, по-специално предвид особено чувствителния и съществен характер на защитения интерес (решение от 4 май 2012 г., In’t Veld/Съвет, T‑529/09, EU:T:2012:215, т. 24).

48      В конкретния случай от материалите по делото е видно, че при прилагането на изключението по член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, както бе посочено в точка 27 по-горе, Комисията е взела предвид не само мотивираното възражение на мексиканските власти, но и съдържанието на информацията, съдържаща се в исканите документи, както и довода на мексиканските власти в това отношение, че съдържащата се в тези документи информация се отнася до търговски интереси, конкретния контекст, в който тя ги е получила и евентуалните отрицателни последици, свързани с тяхното разкриване.

49      В това отношение, след като разглежда посочените в точка 48 по-горе обстоятелства, Комисията стига до извода, както е посочено в точка 28 по-горе, че оповестяването на исканите документи може да бъде счетено от мексиканските власти за злоупотреба с доверие и да доведе до отказ от предоставяне в бъдеще на определена информация, по-специално на смесения комитет, което би имало отрицателни последици за функционирането на този комитет и за всяко бъдещо сътрудничество, свързано с географските указания и тяхната закрила в Съюза. При това положение възражението на мексиканските власти не е довело автоматично до отказ на Комисията да оповести исканите документи.

50      Следователно трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, според който Комисията стигнала до извода, че самият факт, че мексиканските власти възразяват срещу оповестяването на документи — независимо от тяхното естество или основателността на възраженията — е достатъчен сам по себе си, за да се заключи, че оповестяването ще засегне международните отношения.

51      Този извод не може да бъде поставен под въпрос от довода на жалбоподателя, че основният въпрос в случая е дали е легитимна обосновката на възражението на мексиканските власти, а именно че оповестяването на исканите документи би засегнало търговските интереси на частни лица по смисъла на член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001. Както е видно от писмените изявления на жалбоподателя и от позицията му, изразена в съдебното заседание, от този довод по същество следва, че Комисията би могла да откаже да оповести исканите документи само ако се прилага изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, на което се основава възражението на мексиканските власти.

52      В това отношение, на първо място, Комисията не е длъжна да се произнася по приложимостта на изключението по член 4, параграф 2, първо тире от Регламент № 1049/2001, когато проверява дали е приложимо изключението по член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001. Обосновката на възражението на трета страна обаче е едно от обстоятелствата, които тя трябва да вземе предвид в рамките на тази проверка в конкретния случай. В частност извършената от Комисията оценка на риска от оповестяването за международните отношения не се основава само на преценка на мотива, на който се позовава трета страна, за да възрази срещу оповестяването на исканите документи, а почива на преценка на всички обстоятелства, свързани с евентуалното оповестяване на тези документи.

53      На второ място, както признава жалбоподателят в съдебното заседание, Комисията е разгледала мотивите за възражението на мексиканските власти, свързани със съдържанието на исканите документи, като едно от обстоятелствата, които е взела предвид при проверката дали би имало евентуално засягане на защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения. В това отношение Комисията констатира, че исканите документи съдържат чувствителна информация. Тази констатация е основателна, като се има предвид, че тези документи включват, както следва от точка 27 по-горе, информация за случаи на предполагаема измама, за субекти, използвали или продавали „псевдо-Tequila“ в Съюза, и за мерки, които могат да бъдат предприети във връзка с географските указания на спиртните напитки.

54      При това положение трябва да се отхвърли доводът на жалбоподателя, че по същество Комисията не би могла да откаже да оповести исканите документи, без да установи, че възражението на мексиканските власти е обосновано.

55      Поради това първото твърдение по първото основание следва да се отхвърли.

 По второто твърдение

56      Според второто твърдение на жалбоподателя рискът оповестяването на съответните документи да засегне защитата на отношенията с международния търговски партньор, е хипотетичен и дори малко вероятен. В това отношение било по-вероятно по-доброто познаване на начина, по който държавите — членки на Съюза, възприемат жалбите в Мексико относно нарушенията на Споразумението от 1997 г., да подобри репутацията на Съюза като надежден партньор в международните отношения.

57      Комисията оспорва тези доводи.

58      В случая трябва да се определи дали в обжалваното решение Комисията е дала реалистични обяснения за това по какъв начин достъпът до спорните документи би могъл конкретно и действително да засегне защитата на международните отношения на Съюза и дали в границите на широкото право на преценка на Комисията в контекста на изключенията по член 4, параграф 1 от Регламент № 1049/2001 изтъкнатото засягане на тази защита може да се смята за разумно предвидимо, а не чисто хипотетично (решение от 28 ноември 2013 г., Jurašinović/Съвет, C‑576/12 P, EU:C:2013:777, т. 45).

59      В това отношение, когато е сезиран с жалба срещу решение на Комисията, с което се отказва достъп до документ на основание член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, в подкрепа на която жалбоподателят твърди, че Комисията не е доказала, че оповестяването на този документ би засегнало обществения интерес, защитен от предвиденото в тази разпоредба изключение, съдът трябва да провери в рамките на изложените пред него основания дали Комисията действително е предоставила в решението си необходимите обяснения и е установила наличието на разумно предвидим, а не чисто хипотетичен риск от такова засягане (решение от 19 март 2020 г., ClientEarth/Комисия, C‑612/18 P, непубликувано, EU:C:2020:223, т. 33).

60      В случая, както подчертава жалбоподателят, използвайки условно наклонение, Комисията приела, че оповестяването на исканите документи може да доведе до влошаване на международните отношения, без да установява сигурния характер на този риск. Следва обаче да се подчертае, че по този начин тя не е нарушила изискванията, произтичащи от член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, тъй като съгласно цитираната в точки 58 и 59 по-горе съдебна практика не е длъжна да установи наличието на сигурен риск от засягане на защитата на международните отношения на Съюза, а единствено наличието на разумно предвидим, а не чисто хипотетичен риск.

61      Освен това Общият съд констатира, че начинът, по който органите на трета страна възприемат решенията на Съюза, е компонент на международните отношения, установени с тази трета страна. От това зависи всъщност дали тези отношения ще продължат и какво ще е тяхното качество (решение от 27 февруари 2018 г., CEE Bankwatch Network/Комисия, T‑307/16, EU:T:2018:97, т. 90).

62      Впрочем, както следва от цитираната в точка 37 по-горе съдебна практика, при прилагането на член 4, параграф 1, буква а) от Регламент № 1049/2001 Комисията разполага с широка свобода на преценка, за да определи дали публичното оповестяване на документ би засегнало защитените с тази разпоредба интереси.

63      В това отношение от обжалваното решение е видно, че целта на смесения комитет е да защити географските указания на продуктите. При това положение при проверката на разглежданото изключение Комисията е имала основание да приеме, че ако исканите документи — представени на този комитет от мексиканските власти и пряко свързани с неговата работа и със сътрудничеството в областта на защитата на географските указания — бъдат оповестени, въпреки двукратно изразеното от посочените власти възражение, тези власти биха могли да приемат подобен акт за злоупотреба с доверие. По същия начин Комисията с право е приела, че поради това има опасност сътрудничеството с тази трета страна относно защитата на географските указания да се окаже застрашено, което би могло да доведе до отказ от страна на мексиканските власти да предоставят в бъдеще определена информация, по-конкретно на смесения комитет. Всъщност, както бе посочено в точка 27 по-горе, исканите документи изброяват случаи на предполагаема измама, посочват субекти, използвали или продавали „псевдо-Tequila“ в Съюза, и съдържат информация, че по някои от тези случаи на потенциално измамно използване вече са образувани съдебни производства, в рамките на които Съюзът и мексиканските власти тясно си сътрудничат. Ето защо Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, като е приела, че оповестяването на исканите документи би могло да има отрицателни последици както за функционирането на смесения комитет, чиято цел е да защити географските указания на продуктите, така и за всяко бъдещо сътрудничество относно географските указания и тяхната защита в Съюза.

64      При това положение трябва да се приеме, че обясненията, дадени от Комисията в обжалваното решение, посочени в точка 63 по-горе, са реалистични и показват, както изисква цитираната в точка 58 по-горе съдебна практика, наличието на предвидим, а не чисто хипотетичен риск за международните отношения. Наличието на този риск е достатъчно, за да обоснове прилагането на изключението, посочено в член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, по отношение на всички поискани документи и в пределите на широкото право на преценка, което съгласно цитираната в точка 37 по-горе съдебна практика трябва да бъде признато на Комисията при прилагането на това изключение.

65      Поради това второто твърдение по първото основание трябва да бъде отхвърлено.

66      Двата допълнителни довода, приведени от жалбоподателя, не могат да оборят този извод.

67      На първо място, жалбоподателят подчертава, че документите, до които иска достъп, не се отнасят до договарянето на международно споразумение, в рамките на което позициите на страните се променят. Въпросните документи се отнасяли по-скоро до ефективното прилагане на международно споразумение, сключено между Съюза и Мексико. В това отношение прилагането на правни норми, като например разпоредбите на договор, било въпрос, свързан с правната сигурност. Очакванията за правна сигурност увеличавали значението на принципа на прозрачност на етапа на прилагане.

68      Този довод не може да се приеме.

69      Най-напред следва да се отбележи, че понятието „международни отношения“, употребено в член 4, параграф 1, буква a), трето тире от Регламент № 1049/2001, е понятие със самостоятелно значение в правото на Съюза (вж. в този смисъл решение от 14 февруари 2012 г., Германия/Комисия, T‑59/09, EU:T:2012:75, т. 62).

70      В това отношение нито текстът на тази разпоредба, нито съдебната практика сочат, че a priori за документите от етапите на „договаряне“ и на „прилагане“ на дадено международно споразумение се прилага различно равнище на защита.

71      Следователно оценката дали има риск да бъде застрашено функционирането на смесения комитет, а по този начин и сътрудничеството в областта на защитата на географските указания, може да представлява подходящ стандарт за разглеждане на риска от засягане на защитения интерес, когато става въпрос за оповестяването на документи, свързани с прилагането на Споразумението от 1997 г.

72      На второ място, жалбоподателят изтъква, че прилагането на Споразумението от 1997 г. продължава да е релевантно за частните оператори в Съюза, нито един от които не е бил поканен да присъства на заседанията на смесения комитет. Следователно прозрачността на обсъжданите в рамките на този комитет документи била особено важна.

73      Този довод също не може да се приеме.

74      Всъщност от член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001 следва, че не трябва да се проверява евентуалното наличие на по-висш обществен интерес, когато се изтъква изключението, свързано със защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения (решение от 27 февруари 2018 г., CEE Bankwatch Network/Комисия, T‑307/16, EU:T:2018:97, т. 124). Следва да се добави, че същото важи и за частния интерес.

75      Въпреки това, макар настоящият довод да е изтъкнат в подкрепа на останалите доводи във връзка с първото основание, той не може да постави под въпрос изложените по-горе констатации, от които е видно, че Комисията не е допуснала явна грешка в преценката, прилагайки изключението, посочено в член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001.

76      Поради това допълнителните доводи следва да се отхвърлят.

77      С оглед на всичко гореизложено първото основание следва да бъде отхвърлено изцяло.

78      Ето защо няма смисъл да се проверява основателността на твърденията по второто и третото основание, доколкото са за нарушение на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001 или за позоваването на по-висш обществен интерес, свързан със същата разпоредба, тъй като, за да бъде обжалваното решение обосновано от правна страна, е достатъчно едно от изключенията, на които се позовава Комисията, за да откаже достъп до исканите документи, да е правилно приложено (вж. в този смисъл решение от 11 юли 2018 г., ClientEarth/Комисия, T‑644/16, непубликувано, EU:T:2018:429, т. 78).

79      Четвъртото основание — отказ да се предостави частичен достъп до исканите документи, също трябва да се отхвърли. Както е видно от точка 64 по-горе, като отказва достъп до исканите документи, Комисията, без да допусне явна грешка в преценката, е стигнала до извода, че изключението по член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001 се прилага за тези документи в тяхната цялост.

 По молбата за събиране на доказателства

80      В писмената си реплика жалбоподателят иска от Общия съд да разпореди събиране на доказателства, за да провери съдържанието на исканите документи и техния частен характер.

81      В случая се налага изводът, че мотивите на обжалваното решение относно прилагането на изключението, предвидено в член 4, параграф 1, буква а), трето тире от Регламент № 1049/2001, се основават на защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения в случай на оповестяване на исканите документи, въпреки двукратно изразеното от мексиканските власти възражение. В това отношение жалбоподателят, който не оспорва самата възможност за прилагане на изключението, свързано със защитата на обществения интерес по отношение на международните отношения предвид съдържанието на тези документи, изтъква, че преценката в случая на риска от засягане на този интерес зависи от това дали тези документи съдържат търговски тайни от обхвата на член 4, параграф 2 от Регламент № 1049/2001. Както обаче следва от проверката на първото твърдение по първото основание, този довод е неоснователен. В това отношение Общият съд е в състояние да прецени in concreto дали посочената институция основателно е отказала достъп до този документ въз основа на изключението, на което се е позовала, и следователно да провери законосъобразността на решението за отказ на достъп до него (вж. в този смисъл решение от 28 ноември 2013 г., Jurašinović/Съвет, C‑576/12 P, EU:C:2013:777, т. 26—30 и от 2 октомври 2014 г., Strack/Комисия, C‑127/13 P, EU:C:2014:2250, т. 73).

82      При това положение молбата за събиране на доказателства трябва да се отхвърли.

83      Поради това жалбата трябва да бъде отхвърлена изцяло.

 По съдебните разноски

84      Съгласно член 134, параграф 1 от Процедурния правилник на Общия съд загубилата делото страна се осъжда да заплати съдебните разноски, ако е направено такова искане.

85      В случая, тъй като жалбоподателят е загубил делото, той следва да бъде осъден да заплати съдебните разноски в съответствие с искането на Комисията.

По изложените съображения

ОБЩИЯТ СЪД (първи състав)

реши:

1)      Отхвърля жалбата.

2)      Осъжда гн Marco Bronckers да заплати съдебните разноски.

Kanninen

Półtorak

Stancu

Обявено в открито съдебно заседание в Люксембург на 25 ноември 2020 година.

Подписи


*      Език на производството: английски.